МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА*

Желанието за щастие е двигател на всяко действие. И най-малкото същество иска да има щастие и да избегне страданието. Щастието, това прекрасно състояние, в което от преливаща радост едва знаеш къде е горе и къде - долу, сияещо усмихнато лице, тяло заредено с радостна сила, в ума желание да прегърнеш целия свят - такава е представата на много хора за това вдъхновяващо състояние. Да познаят това върховно преживяване колкото може по-често, но най-добре постоянно -това определя живота на много хора.

Току що влюбените достигат много близо до състоянието на велико щастие. В началото често цари неподправено блаженство. Любимият човек не ни излиза от ума: Спомняме си за всичките му съвършенства, искаме да споделим с него всяка радост и постоянно откриваме неща, които искаме да му подарим. Не остава листче ненадраскано с неща, които непременно трябва да му съобщим; обличаме дрехи, които биха му харесали и забравяме останалия свят от чиста радост. Малцина познават по-голямо осъществяване от това с ум или с тяло да завладяваш желан от другия, да бъдеш обичан, сам да даряваш любов и да можеш да излъчваш това богатство към света.

Опияняващото щастие в началото на нова връзка се поражда от дълбокото желание за любов, въпреки нейната изненадваща и непостоянна същност. Точно защото вече ни е позната нейната променливост, не би трябвало да сме изненадани от идващите и отиващите си върхове и спадове. Но всеки път е поразяващо и болезнено, когато изчезнат ценените извори на радост, любимият си отиде и ни заплашват самотни нощи.

Какво е щастието наистина и как трайно да задържим това състояние - за това се намират малко валидни твърдения. Въпреки че на всички е известно, че "добрите момичета отиват в рая" и че в приказките влюбените двойки винаги успяват да живеят щастливо да края на дните си, някои са заслепени от водовъртежа на чувствата си или имат неясни представи за това, как да се извърви общия път.

Повечето хора смятат, че могат да намерят щастието някъде извън себе си и после да го задържат. Консуматорското общество с радост помага в тази погрешна преценка, като непрекъснато втълпява някому, че пътуване да това или онова място ще го направи щастлив или че това лелеяно състояние ще настъпи, ако се купят определени неща. Други обещават същия резултат, ако изберем някоя партия или ако се храним по определен начин. И така в надежди за предполагаемо щастие хората влагат сили и ценни часове и дори години от живота си в търсенето му, без при това да знаят как да го задържат, ако успеят да го преживеят. Местата за почивка са препълнени, жени и мъже набързо прегарят с някой друг в гражданското, трудно завоювано признание в професията може да се превърне за кратко време в лоши приказки зад гърба на някого, когото колегите не харесват, обичаните деца започват да имат собствен живот, до който вече нямаме достъп, изведнъж умира главата на семейството, пенсионни вноски, които сме плащали цял живот, са съкратени, и се загубват диамантени пръстени, които сме мислили, че ще притежаваме цяла вечност.

Причината за това е ясна: Когато щастието е породено от преходни причини, то може да трае само дотогава, докато вътрешните и външни условия за него са налице. Ако те отпаднат, това обусловено щастие изчезва така бързо, както е дошло. Както преди 2500 години е казал великият гръцки философ Хераклит: "Всичко тече."

Въпреки това желанието за щастие остава най-важният стимул за всички същества. При търсенето му някои мислят само за себе си, за повечето обаче това е твърде малко и е незадоволително за ума и тялото. Тъй като на много хора им е трудно "да спят сами", те търсят близостта на любим, за да могат в обятията му да намерят и споделят липсващото щастие. Тях не ги плаши нито високият процент на разводите, нито им пречи познанието, че любовта само в изключително редки случаи остава трайна.

И в партньорството нищо не идва даром. Розовите облаци на любовта светят само докато се стараем за тях и им посвещаваме достатъчно внимание. След началния период на опознаване трябва в ежедневието да се настроим към щастието на партньора и към обогатения си вътрешен живот. Ако погледнем инструментите, с които разполагаме за тази задача, ще установим, че те не са много, а и ние не достатъчно умело си служим с тях.

Един поглед към ученията на Буда би могъл да ни помогне. Те показват как трайно и независимо от външните обстоятелства можем не само да бъдем щастливи, но и сами да станем извор на щастие и любов. Средствата на Буда имат само тази цел. Естествено бихме могли да си зададем въпроса какво би могъл да каже Буда за любовта и партньорството и криещите се в тях възможности, тъй като самият той е бил монах и е бил заобиколен предимно от себеподобни. Но нещата не са били така едностранчиви. Повечето будисти както преди, така и сега живеят нормално и имат професия и семейство. Те се означават като светски будисти. Когато историческият Буда бил помолен от своите ученици за поучения за ежедневния живот и му били задавани въпроси за любовта, е имало съответстващи на техните способности или житейски ситуации отговори, с които те можели да работят и да извлекат полза от тях. А и Буда е имал богат любовен живот, преди да се отправи по пътя, за да открие щастие, което не може да бъде разрушено от болест, старост и смърт.

Особено будистките учения за причина и следствие (санскр.: карма), които той дал след просветлението си, можели да помогнат на всеки, защото те позволяват дълбоко разбиране на взаимовръзките в живота. Без морализаторски да размахват пръст, те показват кои мисли, думи и дела какви резултати дават в бъдеще. Чрез това познание човек получава възможност сам да вземе бъдещето в ръцете си. Неговата кутия с инструменти е напълнена догоре, за да може той да постъпва правилно и да предизвиква радост у себе си и у другите. Затова карма в никакъв случай не означава "съдба", а подарява единствена по рода си и огромна свобода непрекъснато да се посява правилното семе за плодовете, които искаме да берем по-късно. Така постоянно се посяват причините за успеха или неуспеха на едно партньорство и всеки е отговорен за щастието или страданието на човека до себе си, който се е отворил към него. Въз основа на силната човешка откритост във връзката бързо се натрупват както добри, така и лоши впечатления.

Видът и нивата на обещаващите щастие цели са от голямо значение. Ако вече сме се сдобили с еднофамилна къща, ако отдавна пътуваме през отпуската два пъти годишно, ако жената всеки месец се радва на грижи във фризьорския салон, тогава уютният живот на канапето между солетите и бирата пред телевизора примамва по-малко. В този случай силата, която е довела някого до там, може да се вложи по-смислено в отвъд-личностни цели. За развитие в посока трайно щастие - сам, по двама, като семейство или в група -придобитият вече жизнен опит е важна предпоставка. Тя позволява влагане на сила, излишък, радост, любов, съзнателно поддържано високо мнение за партньора и околните, както и изследване на нови, често по-трудни, но по-интересни възможности. Така не само любовта остава свежа дълго време, но и теснотата в ума и вкоренените навици намаляват. Личните граници или се разтварят от само себе си, или се превръщат в предизвикателство, с което човек се заема с удоволствие. С тази нагласа всяко преживяване се превръща в крачка по общия път към трайното щастие.

* Откъс от книгата „Буда и любовта” – Лама Оле Нидал

Това, будистите, не сте били чак толкова лоши, бе

Желанието за щастие е двигател на всяко действие

Вало,колко малко думи,а колко много значат.

ДВА ВИДА ЛЮБОВ

Откъс от книгата „Буда и любовта” – Лама Оле Нидал

Има две различни представи за това какво се означава с твърде разтегливото понятие "любов". Общо разпространеното схващане е очакващо или вземащо държание в любовта, докато другото тълкуване е любов с освобождаващо и даващо поведение. "Вземащата" любов е свързана с понятията привързаност, ревност, гняв и себелюбие, "даващата" любов се опира на будисткия начин на мислене и обхваща целия спектър на любовта, съчувствието, споделената радост и равнопоставеността.

При обичайната свързана с егото любов пространството става много малко и бедно. Всичко е тясно, човек живее в миналото или бъдещето и в центъра е онова, което идва и си отива. Дава се сила на състояния и чувства, които понякога са радостни, друг път болезнени и в края на краищата не могат да предложат смислено нищо трайно. В свят на чувства, пълен с очаквания и страхове, човек никога не пребивава в това, което се случва в момента, и следователно не може нито да усети щастието, нито да му се наслади. Вместо това той се занимава с онова, което е било или би могло да бъде, или се надява на неща, които е трябвало да се случат. Не се доверява на мига и непрекъснато иска гаранции и обещания, дори и когато това кара потока на "тук и сега" да пресъхне. Това тласка обезсърчените участници към неистини, защото те не могат да прозрат бъдещето или искат да опазят питащите. С нагласа, която иска да притежава другия, за известно време се чувстваш сигурен в една връзка, но не залагаш трайни причини за истинско щастие и това не предлага растеж на ума. Вместо това извънредната привързаност обърква все повече и повече и отклонява и двамата от общата цел - съвместното развитие.

Една връзка става трудна, когато очакваме от партньора да ни направи щастливи. Тогава мислим само за себе си, всичко в делника ни се струва някак си несвободно и лепкаво, това води до изолиране на двойката в любовта, което позволява на другите малко достъп до нея. С времето това разрушава изпълнения с доверие обмен и удоволствието бързо изчезва. Истинското щастие възниква винаги като подарък. Пресметливата нагласа ограничава възможността във връзката да възникне добро. В подобен свят на очакванията човек неизбежно става все по-труден и иска да задържи всичко за себе си. В резултат на това всяко смущение на естествения обмен със света и всяка липса на доверие се превръщат в сериозно препятствие по пътя към човешко осъществяване. Дори и най-добрите взаимоотношения се влошават, ако някой все повече има нужда от "някъде другаде", за да бъде доволен. Ако двамата в двойката не са си достатъчни, а станат зависими от външни дразнения и блага, това е истинска загуба. Просто животът е твърде кратък за повърхностни връзки, които го пропиляват безполезно. Ако двамата не са свързани от деца, в този случай всеки би трябвало да потърси подходящ партньор, който би го обичал заради това, което той е и би могъл да предложи.

Но може и другояче. Както го доказват многобройни щастливи връзки, двамата могат взаимно да се обогатяват и да израстват заедно. От мига, в който мъж и жена се погледнат, се вземат - най-често несъзнателно - многобройни решения. Въпреки че първата мисъл често е "Каква хубава жена! Ще я сваля!" или "Какъв мъж! Той е за моята колекция!", едновременно с това възниква първо желание за близост, което може да се превърне в гореща любов. Ако физическото привличане в началото е по-слабо, но двамата се харесват в други области, въпреки това може да възникне ясна и удовлетворяваща връзка. От значение е да има стремеж към даване, споделяне и заедност.

Затова е важно от самото начало да внимаваме какъв вид любов се очертава. Питаме се: "Какво може да се получи от нас? Съвпадат ли стойности, светоглед, култура и фон? Разбираме ли се наистина или само съм привлечен от нещо чуждо? Ще можем ли - и за дълъг период - да си дарим радост и свобода и чрез връзката си да донесем щастие и на другите? Срещаме ли се наистина като хората, които сме, или играем роли, които са "модни" и съответстват на духа на времето? Въпреки че всеки естествено гледа да се продаде колкото може по-добре - Има ли под всичко това трайно ядро, на което може да се разчита?" Ако на много от тези въпроси отговорът е "не", няма закон, който да е против да се наслаждаваме на красивото лице или на силното тяло - ако е здраво, но по възможност без да губим много време, среда и свобода.

Ако напротив партньорите си пасват добре, срещата носи излишък, който искаме да споделим и подарим. От силното взаимно привличане възниква непосредствено преживяване и се образува ощастливяващ мост. Трайно изпълваща радост се появява от сплавяването на "аз" и "ти" в "ние". При допълване и сливане в едно в любовта всичко разцъфва, двамата са един до друг и един за друг. С излишъка всеки активно внася собствената си сила в света и чувства изпълнен как другите искат по същия начин да участват в разгръщането. Така постепенно всичко в живота се превръща в крачка по пътя. Тя кара всеки да бъде наясно с външния и с вътрешния си свят и тъй като отношенията стават така дълбоки и пораждат такива силни чувства, няма по-всеобхватно огледало, в което да опознаем себе си по-добре и да можем да се развиваме.

Една успешна връзка почти не познава драми. В нея двамата врастват един в друг на три нива. На телесно, което дава любов и защита, на вътрешно, което дава основа за развитието, и на дълбоко скрито, тайно ниво, на което постепенно двамата стават едно, което при наистина уравновесени двойки е осезаемо. Децата им също носят това доверие като постоянна благословия и затова са необикновено самоуверени и спокойни.

Успешното партньорство започва в момента, в който за всеки от двамата благото на другия стане по-значимо от собствения му напредък. Ако всеки се радва на това да направи жената- кралица и мъжа- крал, съвместното развитие не познава граници. С това обогатяващо отношение възниква жива, взаимно допълваща любов.

следва ...

Сексуалността в партньорството

Откъс от книгата „Буда и любовта” – Лама Оле Нидал

Всяко здраво тяло обича с радост и се нуждае от обич, и Буда преди просветлението си се е наслаждавал на 500 жени. Последователно и мъдро той е стоял далеч от спалните на учениците си. Естествено той е съветвал да се избягва всичко, което носи объркване и страдание на другите, и се е опитвал да защитава трайните връзки между хората. Той препоръчвал въздържание на монасите, защото при този начин на живот не се раждат деца, а както е известно има ли деца, е ограничено времето за духовни занимания. Съветите на Буда стават настойчиви едва тогава, когато може да се стигне до истинска вреда като например увреждане на наследствеността, кръвосмешение.

Що се отнася до желанието, в една връзка то трябва да бъде задоволявано колкото се може по-добре; иначе става въпрос само за познанство, а не за нещо обвързващо. Тялото се използва като средство за даряване на радост и любов и на всяка цена се избягва причиняването на страдание. Твърде многото идеи как точно да се обичат двама души правят сливането техническо и носещо по-малко наслада. По принцип партньорите трябва да имат сходни желания и представи, защото любителят на екзотиката не пасва на твърде срамежливия.

Тъй като в тантрическия будизъм сливането на мъжа и жената може да доведе до просветление, частите на тялото, актът сам по себе си и всичко, свързано с него, се разглеждат на възможно най-високо ниво. Съответно на това се използва красив, почти поетичен език, говори се за даряване на радост вместо за оргазми, за благородни части вместо за полови органи, за "диамант" вместо за пенис и за "лотосов цвят" вместо за вагина. Сигурно би било обогатяващо за културите този възглед и поетичен език да бъдат пренесени в ежедневието, тъй като в тази област се използват само латинския научен език или често грубата вулгарна реч. С времето и тези изрази определят как човек познава щастието си и повлияват на това как той живее с партньора си, дали разменените думи са приятни или неприятни.

При физическата любов е важно всеки да се настрои възможно най-добре на вълната на другия, двамата да си дадат време и да се отворят един към друг. Когато след това те отново се смесят с хората, няма причини да се скрива изживяното щастие. Тогава човек задържа в себе си отпуснатото, блажено чувство колкото е възможно по-дълго и излъчва любов към света. В много култури тази радост не винаги се споделя с удоволствие и тя не се смята за чиста. Особено трите религии от Близкия Изток са много смутени в това отношение и поради това много влюбени след акта на радостта на публични места са сковани и намръщени, за да не разбере никой, че току що са се обичали. При това човек спокойно може да сподели добрите си вибрации, защото радостите на сливането са голям подарък за всички. От пространството е възникнало нещо добро, което с радост може да бъде предадено на другите. Човек сияе във всички посоки и споделя своя излишък. Едва след години на медитация блаженството става трайно и няма нужда от причина.

Много хора учат по-добре в една дългогодишна връзка. Ако тя функционира добре, може да бъде много удовлетворяваща и да носи щастие. Ако двама души искат да се допълнят и срещнат на външно, вътрешно и тайно ниво, верността може да дари време, пространство и дълбочина за растеж.

Най-общо на сексуално ниво трябва да се причинява колкото може по-малко страдание, тъй като там човек е много раним. Чрез верността възниква пространство на доверие, което е докосвано само от партньорите. Това прави възможна голяма взаимна откритост, която е нужна за общия път на развитие. Тъй като всеки има своя граница на болката, в областта на верността има много различни правила на играта. Тук всеки за себе си и всяка двойка трябва да определи своите правила.

Хахаха, не се хващай толкова бързо. biggrin.gif

Аз тук пускам само най-приятните неща.

А...и аз почти се навих,но я пусни нещо неприятно

Аз тук пускам само най-приятните неща.

Зарибяваш значи а

Ми то лоши има ли

Зарибяваш значи а

Ми то лоши има ли

И аз чакам с нетърпение да прочета за тъмната страна на будизма.Вало,ще ни осветлиш ли?

Хахаха, не се хващай толкова бързо.

Аз тук пускам само най-приятните неща.

Е, не бих казал че Будизма има тъмна или лоша страна.

Единствената цел на Буда е хората да са щастливи. Не будисти - щастливи.

А иначе вероятно всеки будист рано или късно има и не само приятни преживявания. Това е момента в който се изправи срещу неврозите, болките и проблемите си. Както казва Согиал Ринпоче :

Веднага щом навлезем в периода от духовния път, който наричам "кухненска мивка", и се докоснем до ученията истински, неизбежно заставаме лице в лице с истината за себе си. Веднага щом докоснем самото его и се разкрият болезнените му петна, започват да възникват всевъзможни проблеми. Сякаш някой е поставил пред нас огледало, от което не можем да отклоним поглед. Огледалото е съвсем чисто, но от него ни гледа някакво грозно, изкривено лице - нашето собствено. Започваме да се бунтуваме защото не ни харесва това, което виждаме.

Е, не бих казал че Будизма има тъмна или лоша страна.

Единствената цел на Буда е хората да са щастливи. Не будисти - щастливи.

А иначе вероятно всеки будист рано или късно има и не само приятни преживявания. Това е момента в който се изправи срещу неврозите, болките и проблемите си.

Предполагах че е така.Затова попитах.Осъзнаване и съпреживяване,мисля тук е ключа.

Да израстнем чрез любовта

Има ли по-интензивно преживяване от любовта? Къде другаде се отваряме така широко, от една страна сме така раними, а от друга можем да изпитваме така дълбоки чувства на щастие?

В будизма любовта и партньорството се разглеждат като основа за лично израстване и за пълноценен живот. Лама Оле Нидал описва увлекателно какво е препоръчал Буда, за да се живее в партньорство така, че както двойката, така и заобикалящите я да влязат в зоната на щастието.

Тази книга показва как да постигнем онова, за което много от нас мечтаят: пълноценна връзка и трайно щастлив живот.

Може ли още..?

Желание и Любов

Откъс от статията „Любов и партньорство” от Карола Шнайдер, публикувана в сп. „Диамантен път на будизма” – бр.3/2006 г.

Желанието е много жизнено и мощно чувство. Ако съдим по филмите за желанието, те привличат много хора, тъй като разказаните истории изглеждат като истинска любов и страст. Дори и историята да завърши със смърт и драма, хората пак си тръгват от киното с думите: „Искам да изживея същата ситуация”. Желанието може да ни погълне. То е като огън и за разлика от ревността, винаги има нужда от обект. Винаги се нуждае от гориво, което да го подхранва. Може да е романтично чувство, но може да стане много драматично. Добре е да имаме предвид тези аспекти на желанието. Обикновено сме склонни да бъркаме желанието с любовта, като си мислим, че онова което преживяваме е тази велика любов. Но често това е собственото ни желание и привързаност.

В Големият път(на Будизма) се казва, че любовта има четири различни аспекта. Първият аспект е искрената ни заинтересованост другите да са добре. Винаги, когато нашият любим е щастлив и ние също сме щастливи. Предизвикателство е да помним това, когато нашият партньор ни напуска, да живее с някой друг! Ако можем да направим това, доброто, което сме споделили, ще се запази и ще е основа за по-нататъшно развитие. Гневът и горчивината, от друга страна, ще разрушат добрите впечатления, които преди това сме споделяли.

Любовта се проявява и като съчувствие. Съчувствие означава да обичаме партньора си с неговите недостатъци и да сме на негова страна и в трудни времена. Трети аспект на любовта е симпатизиращата радост. Тя е съвършена противоотрова срещу ревността. Много е полезно да упражняваме симпатизираща радост ако видим двойка, която се целува. Когато имаме проблеми е удивително, колко много ще ни помогне една основа от добри впечатления, посяти през годините. Ще си спомним ученията по-бързо. Четвърти аспект на любовта е равнопоставеността, благодарение на която чувстваме до мозъка на костите си желанието за щастие на всяко едно същество.

Това да искаме да удовлетворим също и собствените си нужди не е нещо отрицателно. Будизмът учи как да постигнем най-висше щастие и за себе си. Копнежът за щастие е естествен и определящ фактор. Можем да се научим да се стремим към щастие за всички. Никой не трябва да се отказва от копнежа за щастие, тъй като това няма да е човешко.

Книгата "Буда и Любовта" от Лама Оле предстои да бъде публикувана през тази година.

Звучи красиво но труднопостижимо, поради навика ни да изискваме.

Предизвикателство е да помним това, когато нашият партньор ни напуска, да живее с някой друг!

Егоисти сме, за съжаление...

Или разбираме погрешно любовта. За осъществяването и е необходима вероятно непривързаност.

Редактирано 27 януари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Аспекти на партньорската връзка - продължение от същата статия

Буда е дал три нива на ученията за различни хора и ситуации: в Теравада, Малкият път той е дал основните учения за причина и следствие и методи за избягване на страданието. В Махаяна, Големият път е обяснил за обединението на мъдростта и съчувствието като път към просветлението. А във Ваджраяна, Диамантеният път, е преподал за доверието към собствената ни буда-природа.

Как можем да отнесем тези три нива към темата за любовта и партньорството. Можем да разберем тези три нива на учения на външно, вътрешно и тайно ниво и можем да ги практикуваме едновременно. Когато практикуваме външното ниво, се опитваме да избегнем всяка негативност. Като се доверяваме на ученията за кармата- закона за причина и следствие – разбираме всичко, което преживяваме, като израз на предишните си действия. Съзнателно избягваме трудни ситуации и така не натрупваме нова негативност. Това е същото, като да знаем, че не можем да използваме пресни овчи изпражнения като тор за рози. Вместо това чакаме, докато времето или разстоянието направят ситуацията по-лесна.

Когато използваме ученията Махаяна, градим партньорската си връзка върху просветленото отношение. Тук Буда набляга върху това, че гневът е главната причина за страдание. Противоотровата срещу гнева е любовта. Особено във връзка между любовници, където всички радости идват от способността да се отворим и доверим напълно, не можем да си позволим гняв. В този случай любовта може да смекчи острите ръбове на нашия любим. Доста мъже с много тестостерон, щяха да са изгубени без своите дами. Именно тези мъже често имат закрилнически и героичен начин да приютяват своите приятели и така могат да развиват просветлено отношение и да защитават другите от отвъдличностна гледна точка.

Ако положителната карма и добрите впечатления се съберат на това вътрешно ниво чрез развиването на идеализъм, защитни качества, любов и енергия за облагодетелстване на другите, може да бъде разбрана подобната на сън природа на явленията, Тогава през цялото време можем да имаме преживяването да не сме отделени от любовта си.

Има различни нива на партньорство между двойки, като всички те могат да се появят едновременно, макар че това не е задължително. Аспектът на любовника е това, което прави хората двойка. Той е най-животрептяшата част, в която, да се надяваме нашите пожелания за добър сексуален живот са удовлетворени и в която можем да преживеем най-висше блаженство. Без този сок партньорската връзка ще пресъхне, но, ако това е единственото лепило, тя също няма да продължи дълго.

Връзките обикновено траят по-дълго, когато развиваме и други нива. Чувството, че се движим през определени проекти рамо до рамо, като добри приятели или брат и сестра, дава на партньорската връзка по-широка перспектива. Една двойка се учи да работи заедно и да се допълва взаимно не само на сексуално ниво, но и на практически нива – като това да имаме издръжливост, когато другият се измори, до го окуражаваме, когато не иска да върви напред или да гъделичкаме партньора си, ако стане закостенял или невъзможен. Понякога може да е дори полезно във връзката да присъства качеството родител-дете, въпреки че обикновено хората виждат това като смърт за доброто прекарване нощем. Всеки, който се е радвал на подкрепата на любящи родители, знае колко заряд в живота ни е дала любовта им. Ако любящите родители умрат, губим онези които са направили най-много за нас в този живот. Ако част от това непреклонно, грижовно отношение се влее в партньорската връзка, тя ще бъде много насърчаваща и стабилна.

Колкото повече аспекти можем да изживеем в една връзка, толкова по-богата ще бъде тя. Ако известно време откриваме и се наслаждаваме на тези други аспекти, а после възстановим физическото привличане, това може да спаси аспекта на любовника в партньорската връзка. Разбира се трябва винаги да има добра порция сексуално привличане, иначе ще загубим интерес.

Редактирано 27 януари 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Книгата Буда и любовта от Лама Оле Нидал излезе от печат.

Редактирано 14 август 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Книгата Буда и любовта от Лама Оле Нидал излезе от печат.

Благодаря ти, Вальо!

Книгата Буда и любовта от Лама Оле Нидал излезе от печат.

Валето, ти си "езичник" с тези "бесовски учения", тъй като не се говри на иври там!

аз не съм съгласна, че желанието за щастие е двигател на всяко действие. Много хора не искат щастие, а признание, пари, слава, и т.н. Огледайте се наоколо и ще се убедите.

аз не съм съгласна, че желанието за щастие е двигател на всяко действие. Много хора не искат щастие, а признание, пари, слава, и т.н. Огледайте се наоколо и ще се убедите.

Търсим щастието си по много различни начини. Някой търсят щастие в признание, пари, слава ... други в семейство, приятели, работа, други във власт, влияние, сила, други в наркотици, а някой дори в интернет...

Всяко действие е мотивирано от желанието да сме добре и щастливи и по възможност да избягваме страданията.

Това разбира се е само една гледна точка, всеки е свободен да избере начин на мислене и възприемане на света.

Редактирано 15 август 200916 г. от Вало (преглед на промените)

аз не съм съгласна, че желанието за щастие е двигател на всяко действие. Много хора не искат щастие, а признание, пари, слава, и т.н. Огледайте се наоколо и ще се убедите.

А защо според вас търсим "признание, пари, слава"? Да не би, за да страдаме :-) Въпросът е, че когато търсим щастието (в изброените от вас неща) не можем да го постигнем. И защо? Защото всички подобни неща възникват на основата на определени причини и условия, които неизбежно се променят. Можем напр. да открием времено удовлетворение в една любовна връзка, но както е известно "всяка среща завършва с раздяля, а всяко раждане със смърт" и т.н. Отговорът на въпроса как да открием щастие, което да е трайно и необусловено се съдържа в ученията дадени от Буда. И защо? Защото той е достигнал такова състояние, което може да научите, ако прочете историята на живота му, ако се запознаете с ученията му или прочетете обсъжданата книга :-)

Докато четях следното, което ще изложа в цитат заедно с източника, се сетих за тази тема, поради което го пиша тук. От самия цитат може би ще разберете защо.

"Невероятното послание изразяваше призива на много от жителите там да се осъзнаем и да не повторим някои от техните грешки. Буда например се разкайва за това, че макар Бог да е бил толкова близко до него във земния му живот, той никога не е осъзнал това. Той много страда за това, че е наранил Бог и подвел милионите си последователи в същото неразбиране. Също той директно се обръща към последователите си с думите, "вярата в прераждането само ще ви отдалечи от достигането на просветление."

От изпратените послания ставя ясно, че след смъртта всеки отива в област където нивото на сърцето му съответства на това на другите обитатели. Поради това съвсем естествено, че добрите хора там водят прекрасен и радостен живот, в пълно отсъствие на корупция, злонамереност и омраза.о представете си когато един егоист се окаже заобиколен само от такива като него, или ситуацията на един крадец. Тези хора са обречени на живот на мъчение, не защто Бог или някой друг ги е наказал, а поради собстения си начин на живот и това коеот са изградили от себе си, като характер и личност. Посланието продължава и описва как поради тези абсолютни закони духовния свят е разделен на различни нива които сме свикнали да наричаме, Ад, Рай, Небе и т.н."

http://wwworldpeace.blogspot.com/2008/12/blog-post_2143.html

"вярата в прераждането само ще ви отдалечи от достигането на просветление." - защо? - защото живота няма край, няма смърт. "Смърт" е наименованието на "вратата" прехода. След като няма смърт, живота продължава, той е 1 цял. Следователно как може да има прераждане, след като няма смърт и живота не спира, той продължава - 1 живот през няколко прехода на различни нива - земно, небесно, дух и сърце.

И сега, освен всичко останало, започвам все по-добре да си обяснявам защо аз и други хора сме видели бялата светлина на прага на смъртта, изпитвайки най-прекрасните висши чувства на щастие, хармония, Дом, липса на каквито и да е нужди, истина, любов, спокойствие, мир и блаженство. Защо други говорят за "черно петно", може би.

Редактирано 4 септември 200916 г. от Someone_Else (преглед на промените)

Мога да си обясня горната безмислица, която показва пълна некомпетентност по отношение на ученията на Буда, единствено с нейния източник - Муун. Уважаеми Someone_Else полезно би било да прочетете поне няколко отосновните текстове на различните духовни традиции (Индуизъм, Будизъм, Даоизъм, Христянство, Юдаизъм и Ислям,, за да схванете разликата между тях. Успех и винаги проверявайте дали този, който ви учи е носител на приемственост или есе е смообявил за Гуру :-)

Редактирано 5 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Мога да си обясня горната безмислица, която показва пълна некомпетентност по отношение на ученията на Буда, единствено с нейния източник - Муун. Уважаеми Someone_Else полезно би било да прочетете поне няколко отосновните текстове на различните духовни традиции (Индуизъм, Будизъм, Даоизъм, Христянство, Юдаизъм и Ислям,, за да схванете разликата между тях. Успех и винаги проверявайте дали този, който ви учи е носител на приемственост или есе е смообявил за Гуру :-)

Мисля, че сте се объркали. Не мога да разбера, откъде решихте, че гореспоменатото е "онзи/онова", който/което ме учи - някъде да съм го твърдяла? Моята личност разсъждава над думите, които чете (навеждат ме размисли за 1 или друго,подсещат ме за нещо, на което търся обяснение например), тя не взима всичко, което чете за чиста монета и моята личност каза, че се е сетила за тази тема, понеже се спомена Буда, поради което поместих тук цитата от източника на информацията (който цитат предполагам, че него наричате безсмислица, но само предполагам) - това не са мои твърдения, уважаеми. Моите твърдения са съвсем други и там даже няма различни религии. Моите впечатления от видяното и преживяното.

И аз не наричам хората Гуру. Те всички са все хора. За мен е така "чувствам го някак духовно близък" или "той ме напътства някак, помагайки ми...".

Редактирано 6 септември 200916 г. от Someone_Else (преглед на промените)

"Мисля, че сте се объркали. Не мога да разбера, откъде решихте, че гореспоменатото е "онзи/онова", който/което ме учи - някъде да съм го твърдяла?"

Цитирате текст от сайт свързан с организацията на Муун. Ако аз ви цитирам текст от сайт на Гринпийз или на ИРА напр., не бихте ли си помислили, че съм техен последовател или поне им симпатизирам? Ако не сте, това е ОК, но тогава е важно да проверите източника си (с думи прости - кой е Муун).

"който цитат предполагам, че не го наричате безсмислица"

Предположението ви е погрешно. Този цитат е бемислен и абсурден. "Няма различни религии" е една популярна, но напълно невярна теза. Всяка религиозна или духовна система има три основни елемента: възглед, път и цел (резултат). Ако една система се основава на монотеистичен или теистичен възглед, а друга - не, то не само пътя, но резултата от практикуването и ще бъдат различни.

"Моите впечатления от видяното и преживяното".

Ако влезете в тъмна стая и видите там змия, после откриете, че това е просто въже? Т.е. не се доверявайте просто на преживяванията си, които непрекъснато се променят, а използвайте и поне малко логика.

Бихте ли опитали да пишете граматически малко по-правилно, за да успея да схвана какво твърдите. Като начало опитайте с кратки изречения. Ако искате да ви разберат, не трябва да пишете така, сякаш разговаряте с някой, който е пред вас.Съветът ми е най-приятелски