Идеята за тази тема ми хрумна след неволно потъване в аромата на тези вкусни милинки.

За мен готварството освен изкуство е и пиршество за сетивата. Предлагането, както и поднасянето са от особено значение, до степен да огладнея невъобразимо дори само един зрителен допир. Това може да бъде красиво оформена трапеза, еротично украсен ордьовър, или... или.

Предлагам дуел за творците тук.

Добре дошли.

И, да - стъпка по стъпка. В картинки.

Купили сте си прясно мляко. Наляли сте си една чаша и сте го забравили в хладилника. В един момент, когато от хладилника започва да се носи необяснима смрад и вие решавате все пак да го почистите, намирате въпросното мляко. Добре прокиснало. Леко сгъстено и с един специфичен аромат. Не бързайте да го изхвърляте! Може и да не ви се вярва, но от това бивше мляко стават страхотни гюзлеми.

Изливаме млякото в достатъчно голям и удобен за бъркане съд. Добавяме брашно. Само брашно - никаква сол. И омесваме стегнато тесто. Тестото го нарязваме на ей такива парчета. Големина - половината на топка за тенис. Ама не на маса.

Вземаме точилката и разточваме всяка една топка на тънък лист. Процедурата се извършва с достатъчно количество брашно за да не се налага да изчегъркваме тестото от работния плот. Колкото по-тънък е листа - толкова по-крехки стават гюзлемичките.

Поръсваме така разточеното тесто с натрошено сиренце.

И сгъваме листа на плик по долупоказания начин.

И притискаме ръбчетата с три пръста за да не се разлепи пликчето докато го пържим

Получаваме известно количество ей такива полуфабрикати:

Вземаме едно тиганче. Не е зле да събира поне две гюзлемета иначе ще осъмнете пред печката. Наливаме олио и го слагаме на котлона.

Пържим в добре загрята мазнина:

До златисто:

Получаваме една чиния пръхкави гюзлемета и овациите на домашните любимци.

Сега е момента да ги изловите да почистят след вас работния плот. В противен случай ще се наложи да го направите сами.

Следва: Вкусната "Златна супа" на мама.

Купили сте си прясно мляко. Наляли сте си една чаша и сте го забравили в хладилника....

Еми, как не те е срам да ни изкушаваш с такива мазни вкусотии , знам аз искаш да сразиш конкуренцията и да станеме 100 кила, я по добре давай супата

Редактирано 25 февруари 200917 г. от iveta7
Намален размер на цитата (преглед на промените)

Прибирате се вкъщи, под родната стряха и още от вратата любимите ви същества ви застрелват с така актуалния въпрос :"Мамо, какво ще ядем?". Много ви се иска да им кажете :"Боза с лимонтозу", но си напомняте, че това все пак са ви любимите деца и отговора е:"Златна супа". "Йееееее!!!!" пищят дребарите и ви зарязват в коридора.

По фъншуйските трактати ако вратата на кухнята е точно срещу входната врата на къщата ви /или апартамента/ нямате излизане от кухнята. Вярно е.

"Златната супа" е един пример колко е важно търговското наименование за всеки един продукт предложен на пазара.

Преглеждаме си запасите. Оказва се, че разполагаме с картофи, моркови, лук и няколко яйца.

Напомням, че всички продукти преди обработка е наложително да бъдат старателно измити. Напълваме тенджерката с вода малко под половината, слагаме сол и олио и я слагаме на котлона да заври водата.

В друга тенджерка слагаме да се сварят яйцата.

Докато заври водата имаме време да обелим картофите и морковите и да почистим лука.

И сега внимание: морковите не ги режем а ги настъргваме. На по-едрото ренде.

нарязваме лука на дребно. Е, колкото можете без да си накълцате пръстите.

Водата тъкмо е къпнала. Изсипваме настърганите моркови и лука да се варят.

Захващаме се с картофите. Тях също ги режем ги на дребнички кубченца. Освен естетиката гоним и практичността - по-бързо ще се сварят.

Изсипваме ги и тях в тенджерата и слагаме капака. Яйцата вече са готови. Оставяме ги в студена вода.

Внимателно затваряме вратата на кухнята. Вадим си от хладилника малко сиренце, нарязваме си го на парченца, поръсваме с червено пиперче и заливаме с така полезното зехтинче. Наливаме си чаша червено вино.

Можете да си пуснете музика, или да вземете книгата която четете, или просто да зяпате тавана докато отпивате от заслужената чаша вино. Двадесет минути само за вас. Толкова ще и трябва на супичката да е готова.

Обелваме яйцата, срязваме ги на две половинки и сипваме супата в чинията. Поръсваме с прясно магданозче ако го ядат дзверовете ви. Моите не го ядат.

Е? Прилича ли на златна?

Редактирано 25 февруари 200917 г. от emmi (преглед на промените)

Еми, как не те е срам да ни изкушаваш с такива мазни вкусотии , знам аз искаш да сразиш конкуренцията и да станеме 100 кила, я по добре давай супата

Има и друг вариант за приготвяне на гюзлюмите - пекат се на сач, намазнен с малко масчица или масълце и така не стават много мазни, а са още по-вкусни и хрупкави. Аз ги приготвям така.

Еми, браво за рецептите!

Прибирате се вкъщи, под родната стряха и още от вратата любимите ви същества ви застрелват с така актуалния въпрос :"Мамо, какво ще ядем?". Много ви се иска да им кажете :"Боза с лимонтозу", но си напомняте, че това все пак са ви любимите деца и отговора е:"Златна супа"...

изглежда ми малко мазна?... не е ли?... само тези яйца пак защо присъстват?... Пак някой е пропищял.. ...

Редактирано 26 февруари 200917 г. от iveta7
Намален размер на цитата (преглед на промените)

Не знам дали е вкусна златната супичка /ще пробвам/, но е доста апетитно обяснена А сиренцето... ах, сиренцето...

Незнам, дали е редно да се набутвам мужду шамарите ?! Първо, щото не съм мама / все още / и второ, защото всеки сам определя, кое е вкусно и кое не е. Нали се сещате за онази приказка, че „Вкус приятел няма „. Въпреки това, скачам напред с главата, пък след мен и потоп. Искам да ви покажа една салата , която е лично моя измищльотина и идеята за която се зароди по повод една дискусия „обичам, не обичам синьо сирене”. Аз не консумирам синьото сирене в чистия му и натурален вид. Тежко ми е и мазно, а аз не обичам такива неща. Опитвала съм няколко вида, но така и не попаднах на вкус, който да ми допадне. Затова пък страшно много го харесвам, като подправка. Така създадох и въпросната салата. Първата реакция на всеки, който я видеше, беше скиптична, подозрителна и да не кажа почти намусена физиономия. Изненадата идваше, след дегустация на въпросната салата. Няма да пиша повече глупости. Започвам да показвам. Вие сте тези, които сами ще прецените.

Извинете, че няма да пиша количествено точно, но аз съм скарана с мерките и грамажите в кулинарията.

За тази салата са ви необходими. Бяло краве сирене, пушено сирене, синьо сирене, сладка царевица, майонеза, кисело мляко и черен пипер.

В удобна за вас купа, настъргвата бялото сирене , след това пушеното и малко от синьото сирене / казвам малко, защото тук е мястото, където сами трябва да прецените, количеството и наситеността на синьото сирене във вашата салата. Според вкуса ви. За тези, които го консумират в чест вид, може и повече.А тези, които му се мусят, да сложат по малко. /

Прибавяте две лъжици майонеза и четири кисело млако. Щипка черен пипер.

Сместа се разбърква.

Добавяте царевицата. Отново бъркате и всичко останало зависи от вашите вкусови рецептори.

Салатата е доста тежка сама по себе си, но е страхотно мезе за червеното вино. Препоръчвам да опитате.

Тате, дето не понася синьото сирене я хареса много и дори я сложиха в менюто на ресторонта.

За сега, от мен това. Дано да ви хареса !

Мекичките на мама

Искам да отбележа, че заглавието на мекичките допуска промени в зависимост от това, кой прави мекичките. Основната цел е да се насади у консумиращите дълбокото убеждение, че вие сте тяхното късметче от новогодишната баница. Че вие сте отговора на всички техни желания. За което, разбира се, трябва да са ви благодарни.

За затвърждаване на култа към вашата личност ще ви трябват кофичка кисело мляко и пакет брашно, лъжичка сода бикарбонат и лъжичка сол.

Вземаме дълбока купа и изсипваме в нея киселото мляко

Добавяме равна чаена лъжичка сол и равна чаена лъжичка сода бикарбонат. Разбъркваме енергично без да разпръскваме. Киселото мляко трябва да шупне. Ако млякото не е кисело - може да го опитате на вкус - размиите малко лимонтозу и добавете в млякото. Ще видите как сместта веднага ще шупне. Това е ефекта, който търсим.

Добавяме брашно и измесваме стегнато тесто.

Оставяме го да си "почине" половин час и започваме да пържим мекичките. Отрязваме с нож малко парче от тестото, лекичко го топваме в маслото от тигана за да не ни лепне по пръстите докато разтягаме мекичката и слагаме да се пържи.

мекичките ви ще се надуят ако не сте разтегнали тестото много на тънко. Обръщаме и от другата страна и пържим до златисто.

След половин час имате една камара вкусни мекички и всеобщата любов на домочадието.

За кой ли път вие сте върхът! Използвайте това да ги накарате да измият вратите, да изхвърлят боклука или да проверят маслото на колата.

А това са баничките на баба ми. Мда, не са бухтички, а са пържени банички, поне тя така ги наричаше и за мен така си останаха.

Продукти:

2 яйца

5 с.л. кисело мляко

коло 150 г. сирене, но може и повече

1 ч. л. сода бикарбонат (в оригиналната рецепта на баба ми е 1/2 ч. л. амонячна сода)

1 с. л. захар

брашно за меко тесто

Смесваме продуктите, като содата не се слага в киселото мляко, за да се разтвори, тъй като така после при пърженето баничките ще поемат много мазнина.

Разделяме тестото на чети равни топки и ги разточваме на тънка кора.

Разрязваме тестото, аз го режа на ромбчета, използвайки накъдрен нож, но може и с обикновен, а също така може и с формички за курабийки да си поиграете.

Загряваме добре олиото в тигана, което трябва да е повечко, както се казва пържат се почти като на маслена баня

Крайният резултат е този

Общото количество при така посочените продукти е купа и половина.

Сервират се самостоятелно или по желание с мед, сирене, сладко, пудра захар.

Аз лично ги предпочитам в комбинация с мед и сирене, защото харесвам сладко-соленото.

Важно! Изпържените банички не се покриват с капак, защото се навлажняват.

кажи сега къде слагаш содата като не я гасиш в киселото мляко? И защо делиш тестото на четири топки?

Содата я слагам към всички продукти директно, накрая брашното. Имах предвид, че не се шупва киселото мляко предварително с нея. Деля топките на четири, защото нямам толкова широко място за получаващата се след това тънка кора, а и ми е по-удобно.

Содата я слагам към всички продукти директно, накрая брашното. Имах предвид, че не се шупва киселото мляко предварително с нея.

Деля топките на четири, защото нямам толкова широко място за получаващата се след това тънка кора, а и ми е по-удобно.

и сиренето го натрошаваш във сместта?

и сиренето го натрошаваш във сместта?

Да, всички продукти, които съм изредила се смесват по бързата процедура. Нищо не се бърка с миксер, ако някой реши да пита за яйцата, сиренето се натрошава, но то и без друго като тръгнете да го месите се троши и най-накрая брашното, но за точното му количество не ме питайте. Трябва да е толкова, колкото да се получи меко, нелепкаво много тесто.

Честно казано не ги правя вкъщи често, защото избягваме да ядем пържено, а и аз много мразя да съм над тигана.

ще го пробваме това

Момичета, опитах абсолютно всички рецептички от тук и ви казвам че са чудесни - супичката, салатката, бухтички и мекички - всички се получиха страхотно.

Моята рецепта днес е подарък за Федора с благодарност за разкошните пържени банички, и за... всичко друго...

Дано ви хареса

Слънчева баница

Обичам да импровизирам. Обикновено ако сготвя нещо, после за нищо на света не мога да го повторя, понеже забравям рецептата а нямам навик да си записвам и карам по памет. Все се случва да объркам някоя подправка или да добавя нови съставки, за мой късмет до сега минавах все с малко издънки и домочадието редовно се облизва за още.

Тази баница съм я опитвала като дете, в спомените си я пазя като рецепта от раклата на баба ми, която готвеше превъзходно и обясняваше на нас децата разбираемо и простичко. Нарекох я слънчева баница заради техниката на месене и рязане, която както ще видите е лесна, но различна.

Приготвя се бързо и не изисква кой знае какви умения по кулинарство.

Да започваме...

Аз първо си приготвям плънката. В случая избрах да бъде спанак, но оригиналната рецепта е с кайма. С кайма се приготвя по същия начин.

Нарязвате не много ситно малък стрък праз и глава кромид-лук

обелвате и нарязвате неголям домат, също и измития спанак - по на едричко

запържвате в тиганче лука и праза до порозовяване, добавяте спанака, пържите докато му изври водичката, която отделя и добавяте доматите, пържите с разбъркване още малко, посолявате и отделяте настрани да изстива. Подготвяте необходимите за тестото продукти -

чаша прясно мляко

6 супени лъжици олио или зехтин

малко разтопено на водна баня масло

кубче мая, колкото орех

/ако нямате мая може да опитате с лъжичка хлебна сода и бакпулвер, случвало се е да я приготвям и така - получава се/

сол

брашно за средно меко тесто

едно яйце

замесвате тестото

/тук ще вметна, че колкото повече го подържите завито да втасва, толкова повече ще набухне и баницата, аз нямах време и я точих почти веднага/

разделяте го на две части

/ако тавата в която ще печете е голяма, едната част нека бъде по-големичка от другата/

разточвате не много тънка кора, но да бъде по-голяма от тавата за печене

когато е готова се разрязва ето по този начин и всяко парченце се намазва с разтопеното масло -

вземате намазаните с масло парченца и ги залепвате едно върху друго, като последното е обърнато със сухата страна нагоре

оставяте настрани и продължавате с втората кора

когато и втората е готова, нарязана и намазана с масло, разточвате и двете наново, с поръсване на брашно, за да не полепва маслото по масата

в намаслена тавичка поставяте първата/по-голямата/ кора ето така - краищата и да бъдат отвън и поръсвате с разтопено масло

разпределяте плънката

и покривате с другата кора

завивате отгоре с краищата на първата и набождате на няколко места с вилица

поръсвате със сусам или ким, ако обичате

и печете

ето и крайния резултат -

след изваждане от фурната трябва да се напръска с малко водичка и да се покрие с кърпа, за да стане мекичка и пухкава

Аз сервирам с чаша айран.

Бон апети

И всичко това под строгия контрол на моята индирект дегустаторка

До нови срещи.

/извинявам се за фотографиите, но съм на Вие с тези ъплод сайтове...

чукнете на малките снимки за уголемяване /

Редактирано 24 март 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Тъкмо щях да затварям прозореца и да си лягам и мернах ника ти.

Направо се чувствам с две леви, след това което видях току-що. Да не говорим, че май ще сбъркам пътя до леглото с това до хладилника

Браво, точенето на кори за баница за мен винаги е било висш пилотаж и там не се бутам.

А малката индиректна дегустаторка голяма сладурана е станала

Идеята е страхотна. Многолистно тесто с плънчица. Моите гадини няма да го ядат със спанак, но ако им го забъркам с пилешко и гъби ще има да им плюшят ушичките

Фидоркейй, не се превземай. Точи се много лесно. Запрятай ръкави и хващай точилката. Или биренето шише

Доброто дете Емили е голям бонбон

Не се превземам, не ми се получава. Пробвах веднъж рецепта на една колежка за баница, само че беше с мая, ами... нищо не стана. Добре, че кучетата пред блока хапнаха от нея, че някакъв вид успокоение ми бе това.

Не се превземам, не ми се получава. Пробвах веднъж рецепта на една колежка за баница, само че беше с мая, ами... нищо не стана. Добре, че кучетата пред блока хапнаха от нея, че някакъв вид успокоение ми бе това.

тогава вземи от замразеното многолистно тесто - пак ще стане вкусно

Eто една рецепта, не е от ръката на мама, но пък е от моята...

Сигурно сте я пробвали, защото е много популярна и има всякакви вариации.

Картофи със синьо сирене

Продукти

1 кг. и нещо картофи

200 г пилешки медальон или някакво друго пушено филе, а може и без него

200 г синьо сирене

200 г заквасена сметана

30 г. краве масло

олио

копър

Измиваме картофите, обелваме ги и нарязваме на кубчета.

Задушаваме ги с вода и олио. Не се слага сол!

Нарязваме филето

В отделен съд разтопяваме кравето масло

Добавяме към маслото нарязаното на кубчета синьо сирене и бъркаме докато се разтопи

После прибавяме и заквасената сметана + 1/2 ч.ч. вода

Бъркаме до еднородна смес

В тава разстиламе сварените картофи

Отгоре слагаме равномерно навсякъде нарязаното филе

Заливаме със сметановата смес всичко

Печем в загрята фурна на 200^о С, докато се зачерви

Ето така

Сервираме с поръсен нарязан на ситно копър (обожавам комбинацията картофи и копър). Аз съм използвала за гарнитура задушено в масло брюкселко зеле, но въпрос на вкус - може и без него.

Много лесно и вкусно.

тогава вземи от замразеното многолистно тесто - пак ще стане вкусно

Аз така и правя...

Редактирано 25 март 200917 г. от fedora (преглед на промените)

да ви кажа, заглавието на темата май трябва да го променим на "Как да се погрижим за любимото си целулитче" - вс едни вкусотии недиетични си показваме

не съм ги правила така картофите - тъкмо се чудех какви да им ги готвя довечера Ама ще взема да турна и малко гъбки........

Федорааа, това наистина изглежда вкусно...Ще опитам. Айде, другата седмица, като се поосвободя, ще ви барна и моята манджа със синьото сирене

аз пък не съм готвила до сега със синьо сирене - че то за виното само не ми стига......

но сега ще жертвам едно парче

Мда, картофките хич не са диетични... ама вий пък кво се притеснявате - лепи точно там където трябва - на бюста