Атлантида

Тук съм,танцувам танцът на любовта. Наистина добре си го казала в пост 1.

Да естествено, за това го дадох като противовес малко. Все пак защитата на човешките права и уважение към закона у нас е сериозен проблем. Едно от нещата, които всеки живял малко в някои други европейски страни, примерно, щото САЩ абсолютно залитат в другата крайност, усеща.

Помослих си , че няма да е от Учителя, защото споменава Аллах. Но този цитат при всички случаи е силен, мен поне доста ме впречатли. От кого е Алморот? Струва ми се много мъдро и вярно това- Танцът на Любовта няма правила, тя танцува за Бог. Смъртта танцува по определени правила и само пред хората. Как би го интерпретирала?

Не очаквах, че подобно погазване на човешките права и реда си е ежедневие в болниците, въпреки че сега като се замисля, то това си е най-естествено за Булгеристан. Особено на фона на неуредиците и недомислиците в законодателството и здравеопазването. Разбира се в по-цивилизовани страни си има механизми срещу подобни ситуации, а ако се стигне до там, не само за физическа саморазправа, дори и за обида на публично/работно място най-обикновен и простосмъртен потърпевш, "редови" гражданин ( а не само някои по-така особи) е защитен от закона и получава компенсации. Тук законите не са много балансирано и интелигентно съставени. И може би най-сериозният проблем е, че никой не ги спазва и уважава. ( То в някои от тях са залегнали такива пропуски и безумия, че трудно можеш да ги уважаваш, но все пак си мисля, че позитивното отношение към закона е ключов момент, за да "се оправим") Преди време сериозно си разсъждавах върху абсурдната, според мен, ситуация тук- законите се нарушават повсеместно и хората така са свикнали, че дори не си дават сметка и не се замислят. Аз лично искрено уважавам и ценя високо професията на медика. Сега установявам, че освен че е много благородна, в Булгеристан е станала и доста рискова. Бих апелирала: Пазете лекарите, за да има кой да ви лекува/да ви бие инжекциите! п.п Един приятел, живеещ в САЩ ми разказа за сучай там- крадец влиза през покрива, чупи си крака и ОСЪЖДА успешно собственика, получава компенсация. Е, това ми се струва малко крайно. Чак до там не е нужно да стигаме.

Лотос бял е твоята душа Мой приятелю, Ти усещаш,че освен тяло си и друго,което не могат да видят земните ти очи-нещо,което е по-важно от тялото ти,нещо, което го прави трепетно и го движи по особен начин,извежда го от прозаичните всекидневни усещания. Ти интуитивно схващаш,че това е Душата ти,която носи други измерения и други ценности,която има други нужди и други стремежи.-и това са твоите истински нужди и стремежи,това са твоите копнежи,това са твоите полети и творчески импулси.Душата ти раздвижва в теб добрите ти желания.Тя неуморно се бори с физическия човек в теб. Тя е твоя изповедница и приятелка,тя е в твоя спомен и в твоето бъдеще. Ръката 'и е непрекъснато върху сърцето ти,защото чрез него усещаш любовта. Когато се радваш и когато тъгуваш, ти изразяваш състоянието на Душата си. За твоя ум Душата е нещо нереално и мистично, което е по-скоро символ, отколкото действителност.Въпреки това ти се улавяш, че се съобразяваш не с реалните неща,а именно с този символ.Той има някакво странно влияние над теб-влияние,което е по-силно от всичко друго.Много пъти ти пренебрегваш важни за теб земни дела, за да удовлетвориш Душата си.Тогава с часове гледаш небето,цветята и дърветата,слушаш музика и излъчваш обожание към света. Често в теб напират странни желания и ти се чудиш от къде идват.Те идват отдалеч,от Родината на твоята Душа,от твоята истинска Родина. Когато на сън виждаш познати красиви светове,ти ги виждаш чрез душата си.Когато чуваш непозната,неземна музика,ти я чуваш чрез Душата си.Когато Бог говори в теб,Той говори чрез душата ти. Когато се бунтуваш срещу неправдата и грозотата,знай,че това е бунт на твоята Душа.Когато искаш да напуснеш земята,знай,че това е желанието на твоята уморена Душа.Когато страдаш от изневярата,предателството и подлостта,знай,това е страдание на твоята Душа.Когато откриваш знанието,без да положиш усилия,знай,то идва от твоята Душа. Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината. Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи. Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено. Лотос бял е твоята Душа /От 1973г. Багрина Кларк записва 33 есета, под общото заглавие "Писма от Христос". Те са получени чрез медиумичен контакт и имат силен енергиен заряд,който създава дълбоки положителни емоции у читателя./ Вало, моя отговор е - Душата е лотос бял. Всяка една Душа.

Един древногръцки мъдрец бе сравнил знанията, които придобиваме с кръг. Радиусът му расте и тогава периметърът му расте още по-бързо(по формулата 2.пи.ер . Може би е точно така, колкото повече човек знае, то толкова повече въпроси си задава и нови неизвестни области открива. За мен истините се откриват единствено дълбоко в нас и трябва да сме отворени да ги преразглеждаме и подлагаме винаги на проверка. Книгите могат да бъдат безценни като "сверяване",потвърждение и доосветяване на това, до което сме достигнали в себе си, както и един стимул и насочване към по нататъшно търсене (пак в нас). Всички гледни точки към "изследвания обект" и всички мнения, когато са истински преживяни са безценен дар, без значение ако са в противоречие с нашите. Приемайки ги открито и добронамерено и опитвайки се да ги пречупим през вътрешната си призма можем да разширим кръга на собственото си истинското познание. Каква полза ако наизустим някоя много мъдра книга и я рецитираме гръмко? - Абсолютно никаква. Поне според мен. В написаното се крие многопластов смисъл, голяма част от информацията не е вербална, остава далеч отвъд буквите. Има много дълбоки слова, завещани ни от мъдреците. Когато ги четем, всеки открива нещо(само част от вложената информация) за себе си, за вътрешните си търсения.Ако само се цитира,се скрива личното познание, не е ясно кое "ниво" или "пласт " от дадения текст цитиращия е преживял вътрешно. Искреното споделяне на това , до което някой е достигнал, преживял го е в себе си е като нешлифован диамант- трябва много да се цени и при всички случаи поне да се уважава, изконното право на всеки на мнение и гледна точка също. Истината е многостранна и трудно може да бъде обхваната. Такова е моето мнение. Както мъдро е отбелязал Сократ :"Аз знам, че нищо не знам." За да го кажеш, разбира се, трябва да имаш вяра в себе си. Вероятно си много права Еси, вкопчването в една книга ,без да разсъждаваш и да си задаваш въпроси , било то и най-мъдрата (ако има такава), трябва да е поради липса на убеденост, че можеш сам да достигнеш до отговори. Съмнение, че истината се крие дъбоко в нас. Точно в наши дни трябва много да се насърчава четенето на книги, мъдростта, която те крият. Но аз все си мисля, че то "не става само с четене..."

+ 1 x Vie glasuvahte za http://www.kaldata.com/. Blagodarim Vi. от мен ! И много LUCKY !

"...много хора намират начин да оправдаят омразата си и я систематизират в теории за „правилния житейски ред”. Не бива да забравяме обаче, че без оглед на мотивите, желанието да причиниш вреда на другиго (дори само по отношение на достойнството или самочувствието му) е неморално." Тъжно е колко жестоки и нетолерантни могат да бъдат понякога хората, често изобщо не си дават сметка за това.Поздравления за добрата статия Сталик!

АЛБЕНА по Йордан Йовков Била смугла и млада. Била дива и ничия. Все за нея буяли ливадите, на самодива, казват, приличала... Денем хващала път през кориите, към усоите горски затичана... Казват, търсела някакво биле... Не със здравец, със горски цветя се закичвала. Нощем ходела с менци на извора, само по риза и боса, със месечината, казват, приказвала на дългокоси сибили водата си носела... Не се дочаквали лудите-млади. Тя ги била урочасала. Те сами надничали в очите й - клади, а после старите казвали ”Пустата не миряса...” То не хубост - чудо било нейното... Хората сън не ги хващало. Зли езици казват, че била омагьосана, нечисти сили за лошо я пращали. Тъмна била, млада била, била дива, на несвястна приличала. Била истина, не самодива. Била ничия. Соня Момчилова

За какво говориш Валентинус, малко се зачудих. Защото с рима и без рима- КРАСИВА КЛЕТКА- НЕ МОЖЕ ДА ИМА! А Гена явно вече не е във депресия! Хе хе- поредния купон отнесе я! Е не прекали ли с тез купони? Терапия,нали - с шампанско и бомбони! И разни други неща, да не изброявам повече сега...

Колкото и да се говори за безболезнено раждане, самата ни поява във физическия свят е свързана с болка и страдание. Често краят на престоя ни тук е тъжен и болезнен... Мисля, че в плътната материя душата се чувства доста ограничена, подтисната и ...нещастна. Страданието едва ли е задължително, просто е навсякъде и е трудно да се намали. Илюзорно е , но само ако се свържеш с по-финни светове и успееш да погледнеш "отгоре" цялата картинка.А инак, потънали здраво в материята си страдаме жестоко.Допада ми това, което е писал Вало за воалите и огледалото. Толкова добре отговаря на моите представи и мироглед. Според мен, минавайки през тежки страдания и изпитания, човек интуитивно се стреми да си повиши вибрациите, да се "отблъсне" от тежката материя, защото така се облекчава болката. Излиза, че страданието е много ефективен начин за духовно извисяване. Не споделям издигането му в култ, обаче. Всички ние сме свързани с невидими нишки в единно цяло и от нас зависи да има по-малко мъка по Земята и повече усмивки.

Казват- лекувало времето. Времето не лекува. Мъката- като жилите- със възрастта се подува. Времето е проверка за болестта голяма. То би помогнало само там, където болест няма. Емили Дикинсън

Мила Гена, ти недей тъжи и с депресията се бори, щото туй не е шега, сериозна може много да стане тя. Така че за себе си се погрижи, на себе си приятел си бъди. Слънцето свети лъчезарно и птичките пеят - за всички, и за теб са те. Депресията на серотонина се дължи, разходките и слънчевите лъчи далеч от теб ще я изгонят. Ако друго не помага- бутилка червено вино отвори. Но умна бъди. И пак ми пиши.

Измамни светлинки и на материята "кукичките" малки не ме вълнуват много и никога не са. Един истински приятел, обаче, това наистина си струва във света, и не само в материалния ще е това.

Напълно непозната, във виртуалното пространство отскоро аз се появих. И неочаквано за мен за ден със пет звездички се сдобих. След туй пък пак за ден се те стопиха и ей ги на - останаха ми три сега. Озадачава ме това движение, за всяко нещо търся аз причина, А тук резона липсва, има само рима. Както и да е, над мен е звездното небе- с безброй звезди,безброй луни- не може никой тях да угаси. И там раждат се и умират звезди, но не със тази скорост- Боже опази!

Добро утро и усмивки на всички Магарета,петли и птички, На ангели и котки кръвожадни, на принцове,принцеси и жаби. Слънчицето е добро и сгрява душичките На амеби и тревички. И на човеци-ако ги има. Потребител днес ще си почива, аз пък на работа отивам. Платон е мъдър и достоен мъж, От най-дълбока древност доказвал го е не веднъж. Потъвала съм мнооого аз Но не съвсем, не съвсем... И светъл ще е още моя ден.

Всичко е наред,momolord. Това което си написал за стреса- точно така беше. Много интересна информация, благодаря.

momolord, всеки човек е "обвит" в своето електромагнитно поле. Надявам се , че не оспорваш този факт. Що се отнася за аурата както подчертах в началото - само понякога,много рядко : "Обикновено не виждам хората с ясно изразен ореол или сияние, с някои изключения". Случаят, за който писах е много интересен заради контраста- наистина се опитах да го опиша максимално точно. Това се случи преди 15 години- наистина за първи път реших да споделя, явно не е било случайно,че не съм казала на никой. Макар че не виждаме инфрачервените лъчи, примерно и не чуваме ултразвука- те съществуват, безспорен факт. Човешките възприятия са си в много ограничен диапазон. А и някои наши способности тепърва ще развиваме.Телепатия например.(Май не трябваше да я споменавам и нея, съвсем се забиваме в неизследвани територии, но не значи че не съществуват, нали.)Абсолютно съм сигурна, че има аура около нас, защото както вече казах, макар и смътно и рядко, със сигурност я "регистрирам". Аз лично също не приемам нищо на доверие, особено такова нещо. Но човек трябва да е отворен и да знае, че извън това което можем "да пипнем" има доста други неща.Съжалявам, че така те скандализира постинга ми.

Това че и да не се вижда , аурата би могла да се усеща трябва да е вярно. Обикновено не виждам хората с ясно изразен ореол или сияние, с някои изключения. В единия случай леко се шашнах от това, което видях. Защото тогава не го очаквах.Двама души, сравнително близо един до друг- единият бе обвит в нещо като черен облак, който по никакъв начин не закриваше чертите му, сякаш излъчваше много тъмна светлина, може би като нощна лампа от черен мрамор. Другият- светеше подобно на електрическа крушка, жълтеникав нюанс. Контраста беше забележителен. И тогава и сега съм на сто процента сигурна, че цветовете отразяваха мислите и емоционалното им състояние. Още повече, че тримата бяхме заедно цялата сутрин и възникна един конфликт между нас. Никога не съм говорила или писала за това, но тази тема седмици наред ме провокира, реших че трябва да го споделя. Абсолютно съм убедена, че аурата се мени постоянно в зависимост от емоционалното и здравословно състояние на човек, макар че когато е в едно устойчиво здравословно и емоционално състояние, напълно спокоен, си има специфичен цвят. Такива са ми “наблюденията, ако мога да го нарека така, щото я усещам или виждам, но много смътно и не винаги.Тя се мени постоянно при един и същ човек. Няколко пъти се срещах с един йога, който постоянно медитира и мога да кажа, че наистина е един свят човек. Това последното- защото сякаш има едно бяло излъчване, но е много по-различно от другите- някак съвсем пастелно,фино и нежно, много различно от останалите- те са като от електрическа крушка.Ако някой разбира какво имам предвид, нека да пише, може и на лични.Не съм сигурна дали може да се обсъжда такъв въпрос във виртуалното пространство без да можем да си виждаме аурите-хе-хе- шегувам се.

Темата прекрасна е вече дни наред безгласна. Къде сте вие римоговорители? Веселата рима със шега като балсам е за ранената душа. С усмивка трие римата сълза. Развеселява всички тя. Като малка бях голяма индианка, с лъкове и със пера. Ех къде ли са сега, ъоъ-уъу-оуъ да изрева?

Някога някога толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж ЛЮБОВТА! Хубаво е, на Недялко Йорданов.Съжалявам, ако съм пообъркала текста.

Дадената по-горе дефиниция от Гери е за АБСОЛЮТНО съвършенство, което значи, че за да е коректна трябва да има и такава за неабсолютно съвършенство- явно нещо като относително .Така или иначе, не съм съгласна с нея. В математиката има съвършени числа- първото такова е 6, като точна сума на всичките си делители 1+2+3. Има формула на Евклид за пресмятането им. Съвършени са кристалите, с правилно подредените си атоми в перфектни кристални решетки. Не сте ли затаявали дъх пред някоя изумителна природна картина? Това се случва, според мен, когато се докосваме до съвършенството. Разбира се, както казва Алгор- всеки има своята си представа и усет какво съвършенството е. И макар че това не е правилния начин да се дефинира нещо- нали всички разбираме добре какво съвършенството не е. Това е двигателят и стимулът да се развиваме и да вървим напред. Ние сме просто човеци не можем да бъдем съвършени, мисля че то се разбира от само себе си.( най-малкото защото ходим до тоалетна, примерно.).Непрекъснато замърсяваме природата, унищожаваме и убиваме, често несъзнателно.(замисляме ли се, че стъпкваме тревата?) Всички, макар и неволно, правим грешки, понякога постъпваме несправедливо към някой, било то и "за негово добро"-според нас, а в същност не сме прави. Да не споменавам за злоба, завист, омраза и т.н. и т.н. В стремежа си към съвършенство, Душата изминава дълъг, понякога тежък и лъкатушещ път. И може би не е толкова важна самата цел, а пътечките, по които се опитваме да я достигнем.Усилията, борбата, преодолените препятствия при това изкачване.

Ех спа- супер би било, знам го аз това, но...съм у дома за сега... Внимавай Валентинус с тоз юрган, Хе-хе палваник си бил и то голям. Не бързай тъй късмета си да отричаш. Имаш още мнооого да обичаш.

И сто кафета да изпия, няма аз "да влезна в час", единственото искам за- да полегна и да се завия. И ясно е тогаз, че туй последната ми рима е за вас.

Честит празник и от мен! Да сте здрави и засмени всички! Валентинус, дали ще стигнат твоите мартенички за толкоз много медсестрички?