Росица Копукова

Глава " умна" Теова, много ме разсмя, да знаеш. Разбира се, че световно издателство и на книги, защото имат и други дейности, ще имат ISBN за всяка книга и тя ще е заведена и в международната картотека на издателите в Париж. Ама днес съм в добро настроение, няма да ти боцна още някоя сатирична мисъл. Ден ми е на теглене на пари от предварителни поръчки, отделно от тези, дето си поръчват по света. Хубава книга е, да знаеш. Ако имаш пари и знаеш как, купи си! Ако, де?!

/ разказ по действителен случай / С леля Цветка се запознахме покрай хороскопите. Така се и сприятелихме. От Битоля им беше коренът, като дядо ми, та съвсем работата стана земляшка. Ходих у дома й, едно добре обзаведено апартаментче, дето по- красиво от нейното нямаше. Къща имаха, недалече от дядовата, се разбра. И от нея по-красива нямаше. И взе астрологията да се върти така, само ако захвали нейните деца и внуци. Не ги ли захвали, леля Цветка повяхваше. Хвалбите течаха като македонска река. Познавах й, приятна беше иначе, гозби врътваше чудни от нейния край, та хич не й отказвах. Това на шега, ама си е истина, за гозбите де. Сега нямам това време, тогава по имах. Майка ми имаше същата слабост, да ме хвали и аз често й правех деликатни забележки, че дразни хората. " Човек трябва да изслушва и разбира и отсрещната страна" - така ме учеше баща ми и аз бях напълно съгласна с него. А имаше и една бракоразводна, щото много такива дела гледаше: " Човек трябва да изслуша и двете страни, за да разбере поне част от истината". А бе, умен си беше татко. Аз понеже исках да съм по-наясно, та задълбах отрано в астрологията. И тя ни сближи с леля Цветка. Пропуснах да кажа, вдовица беше. Щастливо живяла с мъжа си, добри й бяха децата, учени, ама с тези хвалби много прекаляваше и чак досаждаше, но аз съм търпелива....така...донякъде.... Има нещо, което не се хареса на дядо Боже и в един много силен астрологически период, който предвещаваше само успехи за сина й, той неочаквано заслабна, заболя и бързо - бързо си отиде. Лекарите не разбраха изобщо причината. Звъни леля Цветка и плаче неутешимо. А пропо, тя звъня и преди това, но аз не виждах смърт в хороскопа и все я успокоявах. Естествено, бях помолена да отида у тях, пак казах същото, тя плаче, та се тресе. Събра сили, отиде да направи по кафе, беше дошла и снахата, много сърдечна, третомартенска "риба" като мене и аз използвах паузата, та й казах насаме: " Или карма има да изплаща семейството на свекърва ви, защото и свекъра си е отишъл млад, или черна магия ви е направена, но затова не сме говорили. Съдбата по хороскоп му е чиста, но не й казвайте, да не се разстройва". Тя ми благодари и ме попита дали няма да се обидя, ако отиде и при нейна гледачка и да ми се обади после. Разбира се, че не. Ние, третомартенките, сме широко скроени, за какво да се сърдя. Мина известно време обади ми се снахата. Тайничко й бях дала телефона. Гледачката казала същото - карма изплащат, родова. И се примири жената, какво да прави. Две деца, работа, няма накъде. Отиде си хубавото момче, а скоропостижно почина и леля Цветка Хвалителката. Продадоха апартамента, разделиха парите между двете й деца и повече не ги видях. Нищо, че сме от един квартал, животът е непредсказуем. Трай си там и карай по-кротко, че не се знае откъде ще те удари съдбата. Леля Цветка за Бог не споменаваше, астрологията й беше интересна, а то какво стана?! Дали беше атеистка, не знам, но и вярваща не беше. Накрая изглежда разбра, че всичко е в Божиите ръце, не в нашите. 3 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Има нещо в "рибите" митично, Нещо, плуващо във небесата, нещо мъдро,умно и лирично, и чувствително като Луната. Думите са на един приятел, колко хубаво наистина е схванал, имаше добра жена, но чакал с "рибата" ведно звезда да яхнат. " Разбирам те" - му казах. - " Но си тръгваш, "рибата" не те дели със друга, "рибата" те взима по заслуги и съпругата си не послъгвай. " Рибата" не е глупак и мрази нечестиви хора, неуютни. Дом гради се със любов и радост, ала не с откраднати илюзии!" Грубите мъже не са за "риби", придолши от хубава планета. Нямаш стил? Дори не се котираш. И си хващай пътя през полето. Не случайно тя е интересна, не случайно чарът й прелива, не случайно тя , жена-божествена идва с красота и си отива! 3 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Разчитам образа на завистта във кривите усмивки на притворството и след затворената ми врата останали са доста недоволствата. Но аз не съм виновна за това, че целият ми род са хора свестни, че Бог ми дава хубави слова, че не живея като хора бесни. Всеки чертае собствена съдба, защото има и свободна воля, покажеш ли си непочтеността, то сякаш се показваш малко гола?! Е, хайде, всеки да е в своя път и в своята надежда за успеха. Тя, Завистта, си няма своя плът, ала се вижда в призрачната дреха. Да изброявам, мога още с дни, но не е моя работа, а Божа, той определя кой ще осени късметът от небесното си ложе! Та даже жертва става и стихът, не ти го праща ангел и се впрягаш. В краката си не слагай собствен прът и не очаквай все да ти помагам! 2 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Красиви хора бяха всички в рода и на мама, и на татко. Такава беше и една от лелите ми, за която искам да разкажа. Казваше се Вяра. Ожениха я за едно красиво момче и то, но не, където искаше. Където искаше, я имаха за недостатъчно богата и образована. Истина си беше. Не бяха бедни нашите, но, след като пострадаха от комунистите, голяма част от роднините на успяха да се издигнат в живота. Та Вяра я взе един Живко, хубавец, та дрънка. По любов се взеха, ама особняк, не беше лош, но не беше и цвете за мирисане. Нито пияница, нито побойник, но особняк. Няколко пъти бяга леля ми Вяра, идваха с молби да я върнат. Тя беше домакиня, красива и с вкус жена. Домът на Живко блестеше. Но се набъркваше много и брат му, който не случи с жена и то с право не го искаха. Та се месеше от завист къде не му е работа. Вяра се оплакваше на майка ми често, че не е щастлива там. Нашите ходиха да говорят, да ги помиряват. А леля често казваше: - Като гледам хората, Наде, - на майка ми, - весели, усмихнати, на разходки и игри с децата си, а ние с Живко.... . Стига, Верче, то отстрани е така, ама не знаеш какво е у дома. - Наде, -отвръщаше леля ми,- такива усмивки от лошо не греят, остави ти тази приказка. С годините разбрах, че беше права леля. Разведоха се, прибра си багажа и й помогна впоследствие брат й като й продаде с голяма отстъпка етаж от къща и там заживя със сина си. Мирна се. Живко плащаше издръжка прилежно и идваше да го види. Като поотрасна синът им, Пепи, искаше пак да се върне, но Вяра не пожела. На стари години си намери един приятел и двамата оцеляха доста време като близки хора, нищо, че не живееха заедно. После човекът почина. Вяра казваше, бил внимателен. Подаръчета, продукти ще донесе да наготви, като бели хора. Разправии няма. Защо не се взеха, не знам. Но като станах на зрели годинки , преосмислих думите на леля. Със скандали у дома и усмивки навън няма. Особено пък искрен и сърдечен смях. Трудно ми беше малко да го схвана, защото нашите бяха прекрасно семейство и много се обичаха, имаха си доверие. И да се поскарат, лети и отминава, но си бяха стабилна работа. Леля не случи. И моята добра мама, колкото и да искаше да помогне, не успя да им запази семейството. Едно разбрах аз, щастливи ли са на улицата, щастливи са и у дома. 1 януари 2024 година Росица КОПУКОВА

Добре дошла ми, двайсет е четвърта, не ме оставяй в ден неизживян, различна да си, обична и пътна, и нежна във домашния ми стан. Космополитна съм и добротворна, макар, като зария издълбок, да разпозная люде непритворни, които Сатана е скрил от Бог. Ала понеже крайчецаът се вижда и нищо под лъжата не върви, напътствай ме, Годино, даже трижди, от лоши хора много ме пази. Светът да опозная, дай ми шанса, да бъда, дето и не съм била, и да намирам някъде баланса със разум и разперени крила. Наздраве,мила, с по едно шампанско, с приятелите стари, до един. Раздай небе от светлина по-ясно, раздай любов и красота. Амин! 1 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

% Войната в Украйна и в Израел.

Не беше лоша. Многото борба зарежда ме със хъса да успея, но да не беше новата война и втората, дошла сама след нея. От много хора тя ме отърва, отровните, със малко мед отгоре, от димки през комина, от злина, с която няма нужда да се спори. От не един подмолен тарикат, на който му показах аз лицето, но пак живея смело, на инат и Господ сам опазва ми сърцето. От вечните двулики същества, които аз в живота не обичам. Годино, как добре ме отърва и повече на себе си приличам. Сега ми дай любов и светлина във повече, че пак ми беше малко. В оазиса с човешка добрина да оцелее нашата България. Който ни мисли злото, накажи, защото има чужди апетити от Изток и от Запад и роди красиви българчета и честити! 31 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

И ДА СА ПЪЛНИ С ВОДА. СУПЕР Е. ЗНАМ ОТ ОПИТ.

Не обичам пясъчните хора, отмива ги поредната вълна, не се издигат никога нагоре, не са устойчиви като скала. Ту може да ги има, ту да няма, ту може да са бряг, ту да не са, лъжовни като мелница голяма от ветрове с въртежни колела. Не обичам, дето се изхлузват, нямат визия, нито снага, правят кули, дето се разтурват и живеят все като деца. Но във тяхната недоразвитост Господ праща ни ги в този свят, нещо да доучват, да досмислят, дали светът със тях е по-богат?! 31 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Пиши, пиши, таман да те четем колко си неграмотен!

Побързай, не чакай никого, спадаш към излишните хора.

Би било много добре да имаш хора в Психиатричната клиника, да те полекуват малко! Ти си знаеш!

Аз викам ти да покажеш как ще се гръмнеш! За образец!

ГЯ-ГЯ-ГЯВОЛЕ, ДАЙ НА АНА ШАЛВАРЕ, И ОПИНЦИ НА КРАКАТА, И БАСТУНЧЕ ВЪВ РЪКАТА.... БА-БА-БА-БА-БА, СВИРИ СЕЛСКАТА ТРЪБА, ПЕЕ БОХОТСКА НА РЕКА НА БАБА АНА: КУ-КА-НА... Текст: Р.К.

И аз така ще напиша: про-о-о-о-оз като прас-с-с-с.....

Може, само пропусна да споменеш кавичките. Ха-ха-ха-ха..... А мене ме знаят и ценят на повече континенти. Ако беше още малко по "умен", ама не си, щеше да се досетиш,че някои клавиатури проста нямат тези два вида. Но не се знае кои два континента те ценят, затова простено. На някои живеят още в началото на 20 век.

Мнозина,баби,мнозина! Ни вчера, ни днес, до амина. Но като се има предвид, че дъщеря ти отдавна е изперкала, се питам дали не те гони амнезията, та не помниш какво си писала за възпитани хора като нас?! Не си затваряй, баби, коментарите, щото ти имаш достатъчно мозъчни дупки, дето ти е изтекъл акъл!

То и точки няма накрая на изреченията, ама защо му са, като може и без тях? Много ме разсмя този мил " грамотник"...