Търсещ истини

В класацията "Велики българи" на БНТ през 2006-2007 г. Петър Дънов е получил гласове по- малко само от Васил Левски, с което е на второ място в класацията. ТУК. В Калдата също е обект на интерес в доста теми. Конкретно в темата, пряко посветена на него има 2517 коментара. Темата, която е изрично против е със значително по- малко участие Доколкото двете теми разглеждат, според ума ни, достатъчно продължително Дънов като духовен учител и религиозен лидер, то този аспект нека си остане в тях. Става дума за историческата ни памет към една значителна историческа фигура, която не бива да се изтрива. Какво мислите вие?

1. Увод Притчите на Петър Дънов традиционно се възприемат в контекста на неговия образ на духовен и окултен учител. В резултат, очакванията на публиката са за мистични или религиозни текстове, насочени към отвъдното, трансцендентното. Настоящото изследване предлага различна перспектива: чрез системен, честотен и структурен анализ на корпус от 130 притчи, показва, че тяхната доминираща насоченост е не мистична и не утопична, а педагогическа, светска и хуманистична. Основната теза е, че тези притчи не целят изграждане на „нов свят“, нито преобръщане на съществуващия ред, а представляват система за обучение на човека в правилата на света, в който той вече живее. Те не обещават чудо, спасение или изключителност, а настояват за разум, за разбиране на закономерностите на живота и поемане на лична отговорност. 2. Корпус и методология Изследването обхваща 130 притчи, анализирани чрез комбиниран метод, включващ: 1. Мотивни оси (М1-М7) - тематични и смислови ядра; 2. Редуцирани архетипи (Ю) - по юнгиански модел; 3. Наративни функции (П) - по морфологията на Вл. Проп. Прилагани са два вида честотен анализ: структурен (по една поява на индекс на притча); интензивен (всяко изрично отбелязване в анотациите). Тази двойна методика позволява да се разграничат структурните доминанти от локалните вариации, като се проверява стабилността на изводите. 3. Мотивни оси: доминация на закона и морала Честотният анализ на мотивните оси показва ясна йерархия. Най-често срещан мотив е М7 - законите на живота (духовни и природни), следван от М5 - вътрешен морал и характер и М1 - духовен път и истина. Тази конфигурация свидетелства, че корпусът е законно-етичен, а не социално-битов или религиозно-догматичен. Законът не е представен като божествен декрет, а като иманентна закономерност, действаща еднакво за всички. Любовта, вярата и намеренията не отменят този закон, а действат само в неговите рамки. Важно е да се подчертае, че притчите не предлагат визия за нов порядък и не съдържат утопични или апокалиптични мотиви. Светът не е представен като погрешен или зъл по същност; проблемът е в неправилното му разчитане от човека. 4. Архетипи: централност на Сянката и Ученика Архетипният анализ показва доминация на Ю3 - Сянката, следвана от Ю2 - Ученикът / Търсещият. Архетипът на Истината или Христовия принцип (Ю1) е по-слабо застъпен и почти никога не действа директно. Тази картина е показателна: притчите не изграждат геройски или спасителен наратив. Те не разказват за победа над злото, а за разпознаване на собствените заблуди, страхове и рационализации. Сянката не се унищожава, а се разобличава. Ученикът не се възнаграждава автоматично, а се учи чрез опит. В този смисъл корпусът е дълбоко педагогически: всяка притча представлява ситуация на учене, а не на откровение. 5. Наративни функции: разобличение вместо чудо Анализът на функциите по Проп показва ясно ядро: П7 - носител на нормата и П6 - разобличител. Те значително превъзхождат останалите роли. Функцията на съдията (П4) е слабо представена, а институционалното наказание почти отсъства. Това означава, че законът не се прилага чрез външен авторитет, а се проявява чрез последствия. Разобличението настъпва чрез загуба, провал, ироничен обрат или житейска ситуация. Няма чудеса, няма свръхестествено вмешателство, няма изключения от правилата. 6. Светски и хуманистичен характер на корпуса Особено показателен е лексикалният и тематичен фокус върху човека. „Човек“ е една от най-често срещаните думи в притчите, далеч по-честа от религиозни термини като „Бог“, „грях“ или „спасение“. Сюжетите са битови, земни и всекидневни: труд, пари, отношения, грешки, алчност, страх, отговорност. Макар авторът да е възприеман като окултен учител, самите притчи са лишени от мистично и свръхестествено съдържание. Няма видения, чудеса или тайни знания, достъпни само за посветени. Законът е иманентен, а не трансцендентен; поуката е практическа, а не ритуална. В този смисъл корпусът може да бъде определен като хуманистичен: в центъра стои човекът като морален агент, способен да учи, да греши и да носи последствията от изборите си. 7. Синтетичен модел Доминиращата структурна конфигурация на корпуса може да бъде формулирана като: М7 (Закон) ↔ Ю3 (Сянка) ↔ П6 (Разобличение) Този модел показва, че: грешката не се наказва директно; тя се разкрива чрез опит; поуката възниква от преживяното последствие, а не от морална проповед. 8. Заключение Притчите на Петър Дънов не изграждат нов свят и не разрушават стария. Те не обещават спасение чрез чудо, нито мистично преображение. Вместо това те обучават човека да разбере правилата на света, в който живее, и да се съобрази с тях. Корпусът представлява система за светско, педагогическо и хуманистично възпитание, основана на закон, разобличение и лична отговорност. В този смисъл притчите са по-малко религиозни, отколкото често се предполага, и много по-земни, практични и анти-сантиментални. Тяхната насоченост не е към утеха, а към съзряване. Приложения: В прикачен файл са разгледаните притчи и осите, по които са оценявани. Приложения.doc

Това би било много несправедливо!

Основният проблем за семейството днес е позициониран в епохата. А тя е ПОСТИНДУСТРИАЛНО общество. Моят поглед за момичетата, естествено, е от Индустриалното общество. С работата им в масовото производство, те ставаха материално независими; ангажирани в колектив извън семейството продължително време; създаваха много контакти, а то и потенциални сексуални и емоционални връзки; социалната им компетентност достигна и дори задмина тази на мъжете; добиха възможност за личен избор на пътя си занапред. Защо момичетата: Ами стана дума, че жената е пазител на семейството, защото в по- голяма степен се плаши от самотата. Иска да има другарче в по- голяма степен. Когато тя е самостоятелна и уверена в силите си, не чувства нужда от семейство. Обаче при Постиндустриалното време, гледам, че жените работят от къщи на компютър, опитностите им стават виртуални- каквото каже Гугъл и AI. От друга страна се привързват към деца (ако не смятат, че им пречат) към мъж, който може да помогне в проблеми. Явно новият начин на труд и заетост ще определи вида и връзките на семейството.

Абе-е-е.

Мисля така: Дървар ще отива в гората, където има мечки. По- съвременно- пожарникар тръгва на гасене. Кое е по- практично- да релаксират или да се активират? Според мен, трябва да са будни, готови за действие, да им бъдат подсказани ефективни начини на действие в евентуална критична ситуация... да са мобилизирани, че там ще има нещо и как да му се противопоставят. За успокоение на тревожността, но не и релаксация, някои носят късметлийски муски или си повтарят победни формули. (без алах-акбар и машалла) Нещо по- нашенско, като "С бога напред!"

Мисля си, че ритуалът на сватбата е предназначен да афишира случилото се- двама вече са семейство и като семейство ще имат други роли и вече съвместни семейни прояви. Те ще ходят заедно на роднински събирания, по обществени места и забавления и ще оказват съпротива на ухажвания и намеса. Родителите афишират, че тези са самостоятелни. Те се радват да афишират и благосъстояние, което поставя и младите в по- висок социален кръг. Те са "богати" отначало и не трябва да се борят за горната класа. Но сватбата е само знак за променен статут, като дипломирането, като първи учебен ден, като първо раждане. Хубаво е първият ден да е хубав и запомнящ се с добро. Иде ми на ум, че във връзка с Привързаността, хубавото на семейството е, че не си сам. Самият е прокълнат, а като си има, особено жената мъж, се чувства много по- спокойна и уверена. Кой да е мъж, и тя вече не се страхува от другите мъже и хора изобщо. В къщи не е заплашително тихо нощем, а като се разболее дете, има кой да поеме отговорност и да бяга по болници с нея. Именно жената, в повечето случаи, има нужда от семейството и заради това казват, че е пазителка на семейното щастие.

Можем ли да приемем, че най- важно за едно семейство е вътрешното чувство на привързаност, най- общо. От любовна, сексуална, емоционална, през сигурност, през децата и имуществото, до контрол, престиж и власт?

Въпросът "Защо ни е семейство?" изглежда означава "Какви взаимни задължения и грижи очакваме да бъдат гарантирани." Сега май нищо не се очаква и за това няма нужда от брак. Всеки да се оправя сам. Само дето момчета и момичета не се оправят сами, а искат да си стоят при мама и тате.

Дали може баенето да предхожда урочасването? Според мене не. То е като онази приказка, дето бабата може да бае на уплашен от мечка, но момчето казва. "Ти ми бай да ме не среща мечка!". Техниката на релаксация е последваща. За профилактика е подходяща десенсибилизация. Заради това детето до някаква възраст не го пускат в общество, а после започва да ходи първо при съседи, връстници, някакви добронамерени групички и т.н. докато свикне.

Имам предвид, че законът закриля някаква справедливост. Един такъв случай- живеят заедно 20 г. без брак, но той си намира друга булка и гони употребената от къщи. Тя остава с децата без дом, който е събирала 20 г. Правото е на нейна страна и като съжителствала, но иначе отива на м... та си. Това е по- удобното като има подпис.

Смятам, че "Ние сме семейство" има поне три важни аспекта пред самия себе си. "Ние сме семейство, аз имам жена/мъж и съответно някакви отношения и отговорности" пред двойката. "ние сме нещо цялостно и в много случаи се проявяваме като едно. Имаме отговорност към децата и дома, които създаваме. Пазим се един- друг. Тук е и грижата за децата, които са наша плът и кръв" пред околните. "Известихме ви с шумна сватба, че ние сме двойка. Да няма друг опити да се свързва с някой от нас, защото вече е свързан. Има и знаци за това- пръстен. Всеки такъв опит ще бъде смятан от семейството ни за насилие." Все едно е заявено пред света "Той/тя е мой/моя и имам право да я браня- да се карам и бия за него/нея", а пред партньора- според половите разлиичия в дейността. Преди било "Аз (мъжът) ще се справям с външните заплахи и тежък труд, а ти да родиш и гледаш деца." Как е сега и в бъдеще е тема на дискусията.

Не схванах. 1. кое е нормално семейство 2. при кое семейство е нормално да завърши с развод? Мисля, че таксата за бракосъчетание е малка. Примерно във В.Търново 174 лв. без музика и в делничен летен ден, което е само една надница при 3830.00лв заплата. За различните общини е различно. Разводът не е задължителен. Статистиката потвърждава, че някои се развеждат след първия брак, много малко след втория и още по- малко след третия. Как е при теб? Подразбирам, че си разведен след първи брак, без втори.

Смятам, че бракосъчетанието не прави връзката по- щастлива, но прави развода по- малко нещастен. След бракосъчетанието семейството е малко по- устойчиво, защото подтиска в някаква степен инцидентните решения за раздяла. Прави раздялата по- законосъобразна, защото когато няма брак, съпрузите могат да постъпят по- несправедливо един към друг. Това е и причина богатите на запад да предпочитат брак, а не съжителство- за да има законност при проблеми от развода. Особено, когато има грижа за децата, семейството сключило брак може да потърси законова подкрепа. А иначе, две семейства с по дете, които нямат брак се разделиха. Проблемите са абсолютно същите, като при развод. Намразването е същото, но обикновено жената губи от към имущество. Представлява ли интерес да пофилософстваме на тема настояще и бъдеще на семейството?

Разбирам. Защо аз смятам, че е активно: защото не се отклонява спонтанно. Като се заплеснем в работа, не е да я прекъснем на 2 минута и отидем на кино, след 15 да излезем от киното и тръгнем по туризъм. Заплеснати сме от нещо, но сме със задълбочено внимание в друго. Не държа да променяш мнение, а само да ме разбереш.

Може би трябва да уточним разбирането за "заплесване". Моето е, че е свързано с пренасочването на вниманието от дейността, която се върши към нещо друго- навън или вътре. Пейзаж, жена/мъж, мисъл, тревога. Т.е. внимението е активно, но в посока, различна от желаната. Ще потърся определение: Това показва, че може и да е неволно, но може и целенасочено, прим. вместо да печели пари, той се заплесва в интернет. Иначе, за това, че го няма страхът от урочасване съм съгласен. Същото- смятам, че вниманието не е приспано, а активно, но пренасочено. Защо при уроки смятам, че вниманието също е активно: защото, примерно детето, се концентрира върху шумове и хора и се пресища от това. Може би урочясването е свързано с умора от това пресищане. Човек се увства обсебен, с фиксирано внимание в случващото се или случилото се и не може да се успокои, нито да пренесе внимение в друга посока. Само дето при пресищане от заплесия пресищането е по- слабо. Най- много на човек да му се догади да е пред компютъра обаче има способност да се отдели. Как виждаш такова разбиране за заплесването?

Как мислите? Дали пък заплесването не е онази лека форма, която се проявява и при обземането на цялото внимание при урочасването? Човек си отвлича вниманието и може и да се спъне, да си навреди при работа. А?

Т.е. имаме три елемента: външно влияние+ резонатор- човекът с неговата психическа нагласа+ човекът с неговото желание за промяна. От тук: за да ИЗБЕГНЕМ, трябва да променим някое: да спрем външното влияние;да тренираме нагласите; да изградим желание за промяна съответно за да лекуваме, трябва да променим посланието/информацията на външното влияние от негативно към неутрално или да го шунтираме/нулираме; да променим нагласите като притъпим излишния страх, отрицателни емоции и пр.; да подкрепяме желанието за промяна. Сещам се за разлюлян от вятъра кулокран (влязъл в резонанс). Като спре вятърът- сам спира. Може и да е изграден така, че да не влиза в резонанс; а може и да бъде подходящо управляван от краниста. Обаче при неподходящо управление, става страшно!!!

На птицата на Венера- ramus посвещавам следния лимерик: Гълъбът хвърка където си иска обаче зърното го сваля на ниско. Търпи да е в клетка щом има храна понякога свива в неволя гнезда, в наука и песни негоден, но дриска. А ето и една частушка Рамус с Диоид се взеха, към науката поеха, но умът като не бива, стигнаха до круша крива.

Що ли те питам за мнение, като те знам какво си? Двамата с тривърхата шапка можете да осмърдите всяка тема. Действайте на воля. Тове, което беше смислено е на първата страница.

Именно. Какво смущаващо има в това, че едни хора възприемат едно явление по един начин, други по друг? Няма непълноценни нито в единия, нито в другия случай. Какви други психологически обяснения освен ниско когнитивно ниво имаш за обяснение на съществуващото преживяване за "уроки"? Жалко, че не познавам хора от артистичните среди с високо когнитивно ниво (не зная какво значи, но каквото и да означава), които да попитам дали вярват в уроки. Дали имат талисмани? Спомням си, че някой шахматист с когнитивно ниво, достатъчно за шампион или претендент се оплакваше от публиката, която му въздейства като го гледа. Не.

Това води до отказ от статистиката. Което не е фатално, но все пак, може да се използва за да разберем нещо, което интересува някого. Това не означава, че ВСИЧКИ ходжи не баят, нали? Сам пишеш, че има НЯКОИ, които баят. Може би това е само твое мнение, както беше само мое мнение, че поп не разваля магия, защото не признават съществуването на магия, пък ето- по- горе е молитвата на св. Кипирян за разваляне на магия промени мнението ми. Нали това правим?! Можем да почакаме да го напишат в Уики, а може да опитаме, макар и наивно, да дадем ние обяснение. Не бих твърдял с увереност, че не помага, защото хора го практикуват и през 21 в. Според мен психологическото обяснение е, че въздейства именно мистичната уж-връзка между формата в която се е втвърдило оловото и психичния проблем. Не е важно да има такава, а пострадалият да вярва, че има такава. При това, изразих по- горе, че смятам важен и шумът при изливането на оловото. Той отвлича вниманието, съсредоточено върху неясната ситуация- урочасване. Ще проверя и ще споделя. Допускам в значителна степен, че си прав. Wiki.en In different cultures, the evil eye can be fought against with yet other methods – in Arab culture, saying the phrase "Masha'Allah" (ما شاء الله) ("God has willed it") alongside a compliment prevents the compliment from attracting the evil eye, В различни култури уроките могат да се борят с други методи – в арабската култура, казването на фразата „Маша'Аллах“ (ما شاء الله) („Бог го е пожелал“) заедно с комплимент предотвратява привличането на уроки от комплимента. И понеже аз не вярвам, че има пряко действие на думата, нито, че съществува Алах,който свършва работата, когато е призован, то наричам това "магическа формула". Може да има и друг, по- адекватен термин. Друг цитат: In some cultures, people may utter Masha Allah in the belief that it may help protect them from jealousy, the evil eye or a jinn. В някои култури хората могат да произнасят „Маша Аллах“ с убеждението, че това може да им помогне да се предпазят от завист , уроки или джин .

Квалифицирана помощ: Един от психологическите методи за „премахване на уроки” е логическото изясняване на механизма. Когато човек си изясни, че възбудата от силни външни дразнители може да има органични прояви, той може да контролира да не се стигне до надвишаване на търпимото. Да прекъсва временно ситуациите със силни дразнители, като почива или да проявява твърдост към хора, които се държат шумно или силно доминиращо, като впоследствие да не се фиксира върху очаквани ефекти, а вместо това да релаксира и използва самовнушението в позитивен ключ.

Как помагат магическите ритуали?- с вяра, как иначе! Който не вярва в магия, магията не му помага. В магическият ритуал трябва да има нещо неразбираемо и нестандартно. Примерно всеизвестното пукане на готварската сол при нагорещяване се ползва като се пускат зрънца в пламъка на свещ или на нагорещен тиган, котлон. Шумът от вливне на течно олово във вода или угасване на въглен или кибритена клечка са най- популярните магически шумове, които пренасочват вниманието към магическото действие или самия акт на баенето. А техниката на мазане със светена вода, със зехтин, с вода в която е гасен въглен или пиенето й е стандартна контагьозна магия. Самопомощ при урочасване. Техниката за самопомощ е абсолютно същата като за помощ- баене, молитва, ритуали, магически действия, амулети и пр.

В разлчни краища урочасването е диференцирано и има подвидове. Примерно в Западна България са обособили урочасването „почудища” , което се проявява в изрази като "Брей, колко е пораснало?", "Ама това на Ганка детето ли е?" и подобни.