Търсещ истини

Колкото и да са различни представите за божеството, всички се отнасят до нещо свръхестествено. Тъкмо невъзможността от съществуване на свръхестествено, неприродно е в основата на атеизма ми. За по- подробно обсъждане и при условието, че характеристиките, дадени от мен, смяташ, за подбрани, моля да предложиш твое описание на божеството. Това, мисля си, е добра основа за дискусия.

От профила в началото съм силен атеист, който не е против религията като културен феномен, не твърдя, че религиозните хора са „грешни“, не приемам свръхестествени твърдения. Смятам, че атеизмът не е същото като вярата, по- скоро доверие в наука и логика. Тъй като "доказването на несъществуването" е логически абсурд, доверявам се на това, че не е възможно съществуването на нещо с божествените характеристики: липса на материално тяло, но притежава и обработва информация. нематериално, сътворило с цел материята превъплащение от материално в нематериално и обратно нематериално със сетивност и контрол над материалното вечност на божеството и на всичката информация, добита от всеки човек творци на чудеса- свръхестествени (осъществими в нарушение на естествените закони) явления И тъй като тези твърдения са нереалистични, то съществуването на нематериално, каквото е божеството е невъзможно. Не винаги. Култът към личността на папата при католиците не заменя вярата в бога. Намерили са обяснение, че папата е пряк и единствен посредник с божеството, което прочее, също ме отблъсква от християнството в католическата версия.

Днес по БНР един от първите деятели за турска и ислямска организация срещу властта в НРБ разказа нещо, което ми се струва важно и затова ще документирам. Той, под вид на критика разказа, че когато преди Десети се създало някакво опозииционно на БКП сдружение, те го регистрирали по законовия път, но постъпили грешно, като не изпратили програмата първо до американската легация. Това означава, че не толкова вътрешни причини са съборили властта в НРБ, която е имала сама по себе си ресурс за справяне, а основно външни. Външният политически и банков натиск са били основни.

Допускам, че от дълго участие в "Дрън-дрън" темата има нотка заядливост, но ще бъда съвсем искрен в отговорите си, защото ще е форма на самоанализ. Първо за "религиозното оглупяване", в кавички- ето текста, който съм написал: "Връщам се на "религиозното оглупяване". Религията създава ограничен кръг, със социален авторитет в кръга- учител. Няма изобилие от външна информация и се губи личен опит и обяснение на случващото се. Натискът за спазване на доктрината не допуска други решения и конкуренция на опити. Приетата лекота друг да е отговорен води до споменатия мързел за собствено взимане на решение. Вместо него има ритуали- молитва, прекръстване." Да сложиш думи в кавички означава да цитираш или да иронизираш. В случая препращам към текста на Magas, определящ основната цел на темата: вярата в божествената справедливост, която съществува, естествено, у религиозните. По- сетне обяснявам защо сред религиозните се ограничава достъпът до реални съответствия със света- а това са затвореност, йерархизирана система, авторитет на водещия. Какви са моите лично преживяни срещи с религиозни: психично болен, който намира спасение в църквата; самотна майка, която в претовареното ежедневие намира съвет от религиозни (тук няма психолози, квалифицирани- хич) и спокойствие в литургии и ритуали; мазен след агнешка жертва монах; протестантски мисионери, които подменят тукашното вероизповедание;основният пълнеж от богомолци- бабички; споделеното от американски пастор, че в църква не влизат тези, които могат да се справят без бог и църквите са почти празни. Към това прибавям и атеистична среда на възпитание и така се получава моят толерантен атеизъм По статията- По някой път, тези, които пишат не са най- добрите в занаята. Примерно в книгата на Мария Требен "Здраве от аптеката на Господ" тя изрично пише, че не е лекар или фармацевт, а само е събрала рецепти и не може да дава медицински съвети на читателите. Овидий, пише пък за отглеждането на пчелите, без да е магнат- пчелар с кошери в цялата империя. С това искам да кажа, че не съм най- умния, а само съм събрал рецепти как да не сме глупави Питаш дали съм станал по- мъдър.Ами, смятам, че с всеки въпрос, който осмислям, се обогатявам и добивам по- вярна представа за живота. Питаш дали изпълнявам всички точки- ами не. В края на краищата темата и моето участие е от няколко дена което е късо време за промяна на поведението. Питаш за пример за промяна на важно мнение. Имам такова и ме е срам, че съм бил "така глупав": Мислех, че участието на дронове във войната е безперспективно, а се оказа, че това е най- силното оръжие днес. "Глупостта" ми се дължеше на това, че за мен "дрон" означава онази детска хвърчилка, която за свое удоволствие татковците управляват дистанционно. Такива дронове могат лесно да се заглушат и имат малък пробег, та мислех, че са безобидни. Обаче военните не са на радиовълни, не са с електропроводи, имат ИИ, могат да са и реактивни. Сега, естествено си промених мнението. Питаш дали съм разбрал по- добре света. Мисля, че да. Прочетох едно- друго повече. Себе си- като част от света, също разбрах по- добре. Най- важното е, че за "умно" поведение се изисква да отделям време и енергия, които така не достигат. Съжалявам, че при публикуването на статии няма възможност да се пишат мнения, коментари и да се провежда дискусия, но пък това им е различното от форумните теми. Благодаря за въпросите, които ме накараха да се вгледам в себе си.

Гледам на въвеждащият коментар като на много информативен. Намирам някои незначителни противоречия, който не го помрачават. например: Ако съзнанието "обхваща всичко, което преживяваме, като преплита сетивни впечатления, спомени и емоции в непрекъсната, лична реалност", то би следвало да обхваща и това, което някои наричат несъзнателно. Лично аз нямам против. Метафората за мозъкът като театър, където съзнателното е на сцената, а несъзнателното зад кулисите не ми добавя нищо Казано е "Съзнанието обхваща всичко" и ако в момента не "вижда" зад кулисите, то е защото прожекторите или камерите не са насочени натам. Примерно, обикновено не усещаме съзнателно дишането, но можем, като му обърнем внимание, да стане съзнателно. Разбира се, личното ми отношение към несъзнаваното е част от моята идея, а не от тази на автора на темата. Имам друго разбиране и по съществуването на "общностно, колективно и обществено съзнание". Смятам, че такова не съществува, а е конструкт, обяснителна хипотеза. Като обяснителен конструкт го приемам, че съществува, но с уговорка, че не съществува. А при определянето на съзнанието като биология попаднах в блатото на собственото си неразбиране. От една страна, то е свързано с биологичните процеси, да, но не съвсем- например амебата е също биология. Мнението ми е, че съзнанието е продукт от дейността на биологията на нервните клетки, обединени в големи групи на главния мозък, където са със специфични функции и връзки. Обаче съзнанието, за разлика от произвеждащите го клетки, не се определя по биологични закони, а по информационни. Не бързам да защитавам точно тези ми думи, но след осмисляне и дискусия, се надявам да изкристализира мнението ми. Много сложно!

Глупостта не е липса на ум. Глупостта е липса на усилие да мислиш като предмет собственото си мислене. Парадоксът на разумния човекИма такъв самокритичен български мит: Гъркът направил добро на Олимпийските богове и те му обещали да изпълнят едно негово желание. Той поискал: „Да имам Втория ъкъл на българина, защото каквото и да направи, се ядосва "А защо не постъпих така…? и дава най- добрите решения.” Всеки от нас има спомени за такива „български” моменти, в които е действал прибързано, необмислено или дори абсурдно. Най-обезпокоителното е, че в самия момент на действието ние „искрено сме вярвали, че постъпваме правилно”. Това не е просто липса на интелигентност- то е нещо по-дълбоко и по-коварно. Светът не ни се струва неразбираем, в моменти, когато сме „глупави”, напротив, тогава той ни се струва „напълно ясен”, а ние сме твърде уверени в своята правота. Тази статия разглежда механизмите, които превръщат интелигентните хора в носители на глупави решения и предлага път към по-съзнателно, гъвкаво и адекватно взаимодействие със заобикалящата ни среда. Какво е глупостта?В основата на по- нататъшните разсъждения стои разбирането, че Глупостта е „временна или трайна когнитивна дисфункция”. Тя не е синоним на ниско IQ- тя е неадекватност между вътрешния модел на света и самия свят. Изразява се в три взаимосвързани дефицита: 1. Неадекватност при оценяване на ситуацията- ние виждаме не това, което е, а това, което сме очаквали или сме искали да видим. 2. Неадекватност при вземане на решения- избираме възможни опции, които обективно не водят до желаните резултати. 3. Неадекватност при осъществяване на планирани действия- дори когато сме решили правилно, изпълнението се проваля поради несъответствие с реалните условия. Глупостта не идва от нищото. Тя има поне шест основни причини, които действат самостоятелно или комбинирано: - Биологични дефицити- мозъчни увреждания или травми, отравяния, недостиг на жизнено важни вещества, болест, хормонални промени, които ограничават когнитивния ресурс. - Емоционално стесняване на съзнанието- страх, гняв, паника, сексуална възбуда и др., които подтискат с енергията си вниманието и когнитивните процеси изцяло и правят мисленето едностранчиво. - Некритично приет социален опит- вярваме на авторитети, традиции или мнозинство, без да проверяваме. - Изменение в средата- непрекъснато изникват нови изисквания, физически условия или социална динамика, за които старите ни модели не работят. - Непълно използване на интелекта- мързел, самодоволство, стереотипи, лично оправдаване и избягване на трудното мислене (Система II по Канеман). - Конфликт между изискванията- избираме социално удобното пред лично разумното. Но това са само „входните условия”. Ако спрем дотук, рискуваме да мислим за глупостта като за нещастие, което ни се случва или дори предопределеност- карма. Истината е, че ние активно участваме в нейното поддържане или разграждане. Двадесетте лица на когнитивен самосаботажНа базата на тези шест източника можем да разпознаем „конкретни навици и модели”, които системно ни правят по-глупави. Ето ги в тяхната негативна форма- като пречки пред разбирането на света: 1. Пасивно реагиране на средата Чакаме нещата да се случат, за да реагираме, вместо да взаимодействаме с нея, да отчитаме и проектираме условията около себе си така, че те да ни подпомагат. 2. Липса на мета-познание Не наблюдаваме собствените си мисли- не се питаме „Как стигнах до това заключение?” или „Кои слепи петна ми влияят точно сега, кои не отчитам?” 3. Приемане на реалността като завършен факт Смятаме, че това, което виждаме, е истината, без да допускаме, че тя може да е само една от многото възможни перспективи, илюзии и дори злонамерени постановки. 4. Търсене само на потвърждение Предпочитаме да се заобиколим в информационен балон с хора и информация, които ни казват, че сме прави, като бягаме от несъгласието. 5. Когнитивно претоварване Опитваме се да мислим за всичко едновременно и в резултат не мислим добре за нищо. 6. Цялостни и крайни, необратими ходове без тестване Вместо да направим малък експеримент, скачаме направо в дълбокото. 7. Вкопчване в твърда идентичност Ако мислим „Аз съм такъв!!!”- това ни пречи да променим стратегията, когато тя не работи. 8. Неадекватна прогноза за бъдещето Предпочитаме малката награда сега пред голямата полза по-късно или обратното: заради въображаема полза в бъдещето се лишаваме от съществена полза сега. 9. Потискане или избухване на емоциите Не разчитаме емоциите като сигнали, а ги игнорираме или им се подчиняваме сляпо. 10. Контекстуална ограниченост Не виждаме връзки между различните области на живота си и не пренасяме наученото от едно място на друго. 11. Тясна специализация без резерв Знаем много за едно и почти нищо за всичко останало- и когато светът се промени, оставаме без опора. 12. Информационно претоварване Искаме да знаем всичко и в резултат не знаем кое е важно- шумът задушава сигнала. 13. Сляпо следване на научените писани правила Не забелязваме неписаните социални динамики- власт, привилегии, скрити страхове. 14. Закостенелост на мисловните модели Не ревизираме убежденията си; вярваме днес в същото, в което вярвахме преди 10 години. 15. Пренебрегване на обратната връзка Грешките са нещо срамно, което бързаме да забравим, вместо ценен източник на информация. 16. Прибързани заключения Не събираме достатъчно данни, преди да решим. 17. Липса на гъвкави стратегии Повтаряме едни и същи действия, дори когато средата вече е различна. 18. Емоционална неграмотност Не разпознаваме собствените емоционални сигнали: колебанието, тревогата като сигнал за риск, гнева, страха, блокирането, като сигнали за нарушена граница. 19. Самодоволство от постигнатото Спираме да учим, след като сме постигнали първите успехи. 20. Отхвърляне на собствените неадекватности Защитната ни позиция е: При мен всичко е наред- проблемът винаги е навън. Защо продължаваме да грешим?Ако решенията са толкова ясни, защо не ги прилагаме? Отговорът е в Биологичната и в Социалната ни природа. Биологично- мозъкът ни е програмиран да пести енергия. Той предпочита автоматичните отговори (Система I) пред аналитичните (Система II), защото второто изисква глюкоза и усилия. Когато сме гладни, уморени, стресирани или притиснати от време, ние автоматично се връщаме към най-простия, най-познатия и най-социално приетия отговор- дори когато той е грешен. Социално- ние сме стадни животни. Да бъдем прави сами срещу всички е биологично по-скъпо от това да бъдем в грешка заедно с другите. Затова често избираме социално разумното пред лично разумното решение, което ни спестява изолация, но ни коства адекватност. Културно възпитани сме в модели на сигурност, не на гъвкавост. Учим се да знаем вече постигнатото, а не да се съмняваме. Учат ни на повтаряне на урока, а не на въпроси и алтернативи по темата. И когато средата се промени (а тя винаги се променя), нашите отговори стават остарели, но ние продължаваме да ги повтаряме, защото сме свикнали. Какво като познаваме явлението, ако не знаем как да го контролираме или Как да излезем от капана ?Изходът не е в повече информация или в по-висок IQ. Той е в смяна на операционната система- от автоматична към себерефлексивна. Ето няколко конкретни стъпки: 1. Въведи задължителна пауза Преди всяко важно решение, особено съпроводено с бурни емоции, направи пауза от поне 30 секунди, брой до 10. Задай си въпроси: Какво пропускам? Какво е обратното на решението ми? 2. Създай си система за собствената обратна връзка Следи изпълнението на прогнозите си и сравнявай с реалността. Това калибрира интуицията и разбива илюзията за всезнание. Трудно е, изисква усилия, но за важни решения и прогнози е задължително. 3. Търси активно съществуващите в решението противоречия Това, което мисли онзи, с когото фундаментално не си съгласен, неговата логика разкрива твоите „слепи петна”. Когато навреме откриваш подводните камъни, се спасяваш от засядане. 4. Експериментирай понякога с малка промяна Преди голям ход, направи малък тест. Данните са по-ценни от учебниците. 5. Грижи се за биологичния си ресурс Сънят, храненето и движението не са разкош- те са предпоставка за адекватност. 6. Преглеждай вярванията си редовно Прави инвентаризация на убежденията си по важните въпроси. Кое е все още вярно? Кое вече не? Кое не си струва да се знае? 7. Знай, глупостта е временна. Имай време. Никой не е винаги умен, както никой не е винаги глупав. Въпросът е да разпознаеш кога си в режим на глупост и да имаш стратегия и решителност да излезеш от него. И понеже всяко действие, вкючително и изброените умствени искат енергия и време, можем или да търсим как да ги доставим, или да се примирим с резултатите. Светът не е неразбираем, не го разбираме в моментаГлупавите решения не идват от лош интелект. Те идват от автоматизъм, емоционално стеснение, социално приспособяване, биологично изтощение и др. Ние не го разбираме, защото не отделяме усилието и времето да го разберем, а може би, защото сме твърде уверени, че вече сме го разбрали. Интелигентността, в този смисъл, не е дарба, макар и това да е предпоставка, но в повечето случаи, тя е Практика. Тя е усилието да видиш повече от една перспектива, да тестваш хипотезите си, да признаеш грешките си и да ревизираш моделите си. Това е трудно. Изисква енергия, време, прилежание и търпение. Но алтернативата е по-скъпа: да продължим да взимаме грешни решения, докато светът около нас се променя и после да се чудим защо всичко се обърква. Така мъдростта започва не с отговор, а с въпрос: „Дали в момента съм в режим на разбиране- или в режим на автоматична глупост?” И смелостта за промяна, когато си във втория.

Имаме малко разминаване. Написах, че мога да обясня, но ти не попита как, с какви РАЗСъждения съм стигнал, защото знаеш всичко от ПРЕДИ това.

Имам защитима представа от моя опит. Благодаря за отговора.

Разбирам, че имаш концептуални възражения към метода ми. Разбирам също, че изводът за религиозните не те удовлетворява. Склонен съм да променя възгледите си, но моля, не толкова да покажеш слабите ми места (но и това също) колкото да изразиш мнението си за това що е глупост.

Моето мнение какво е глупостта: Това е временна или трайна когнитивна дисфункция. Изразява се в неадекватност при оценяване на ситуацията и/или неадекватност при вземане на решения и/или неадекватност при осъществяване на планирани действия. Причинява се от промени в тялото: биологични увреждания или липси, временни или трайни. Недостатъчен биологичен ресурс, дефицит за пълноценно функциониране. стесняване на съзнанието от стресови фактори, психични промени и емоционални реакции: страх, гняв, еротични и пр. емоции неадекватен личен или безкритично приет социален опит, социални промени промяна на средата във всякакъв аспект- физически промени, социални, на дейност и изисквания. Непълно използване на интелектуалните ресурси поради мързел, самодоволство от постигнатото, подчинение на стереотипи, лично оправдаване на поведението и отхвърляне на съществуващите неадекватности. Тук е и избягване на Система ІІ по Канеман, т.е. по- абстрактно мислене съобразяване с други изисквания- напр. социално разумно решение, което е лично неразумно Най- разбираеми са примерите за глупаво управление на автомобил: от травмиран, от пиян или дрогиран с променено съзнание, от неиздържал многократно изпити глупак, при напрегнат трафик, при сексуални игри с пътник, при гняв или състезателна позиция, при ляво движение, при неинформираност или пренебрегване на законова промяна на знаците, при дъжд, заледяване, при самоувереност, че вече всичко знае, при фукане- "Кой съм Аз?!" дори при спазване на правилата на движение в екстремална ситуация. Връщам се на "религиозното оглупяване". Религията създава ограничен кръг, със социален авторитет в кръга- учител. Няма изобилие от външна информация и се губи личен опит и обяснение на случващото се. Натискът за спазване на доктрината не допуска други решения и конкуренция на опити. Приетата лекота друг да е отговорен води до споменатия мързел за собствено взимане на решение. Вместо него има ритуали- молитва, прекръстване. Като цяло, религията прави живота по- лесен и подреден, но увеличава шанса от неадекватни възприятия, решение и поведение при промяна на средата. Неспособните да се оправят сами е по- добре да имат наставник и бог.

Може би е биологична основата за глупостта само до намалени интелектуални ресурси, олифрения, мозъчни травми. Сетих се виц: Един го приемат в болница и лекарят диктува състоянието: "Черепна травма". Сестрата пита :"Да пиша ли черепно- мозъчна?", а той- "Какъв мозък? На рожденият ден на жена си дошъл с любовницата" Очевидно този няма биологичен, а социално- психологически проблем с разпознаване на ситуацията

Списък на някои глупави решения предпочитане моментно вместо трайно (наркотици, алкохол) или обратното (за да спести пари някакъв търси евтно лечение, но стига до ампутация) отчитане на малко или една променлива, а влияят множество. (ако осъдим Сократ, развращаването на младежта ще спре) предпочитане лесно решение, вместо изскващото усилие и информация предпочитание на решение, защитаващо егото. (инвестирал си в нещо губещо, но държиш на него и след констатиране загубите) индуктивно решение без достатъчно натрупани случаи (Един немски шмекер ми причини загуби. Значи всички немци са шмекери и няма да търгувам с тях) решение не по факти, а по популярност, мейнстийм. (В квартала гласуват за сините/червените, и аз ще гласувам за тях) отказ от решение, защото никое не носи абсолютна полза- 100% (не- глупавото е "Айде да не предОбрим нещата, стига съм се кумил") недопускане вариант Грешка, Екстремни случаи. Да не се мисли за резерв или резервен вариант. поддаване на емоции (който се е разкрещял на шефа знае за какво става дума) несъобразяване с контекста (във фолклора- приказките за това да не знаеш какво да кажеш на погребение, сватба) неверни прогнози, незнание на последствията ("нероден Петко") непознаване/неизползване културни постижения (от фолклора къщи без прозорци, абдеритите) непознаване прости делнични явления (от фолклора: поенето на върбата, за броене на магаретата и хората без мен/моето) непознаване или пренебрегване на норми (неспазване дрескод, обичаи, бъркане в контакта с игла, подминаваш надпис "Влизане забранено" или "Опасно за живота") несъобразяване с авторитета в групата и груповите норми несъобразяване с опасност заради нещо дребно- селфи например или да се покажеш И понеже глупостта е социално явление,( Робинзон не може да прави нещо глупаво, ако няма наблюдател: Дефо, социални норми, божество), то глупостта е променлива с времето, обстоятелствата, референтната група.

Почти "Луд за пенсия" Използвам тази популярна фраза, която разказва за едни хора, които полудяват само пред ТЕЛК, а иначе са си съвсем добре. Има и такива хора, които се преструват на глупави за да не ги закачат. Все не знаят, все питат другите и началника. И те като героите от поговорката оглупяват, само когато има работа.

Не намирам полезност в следния текст, но ще го цитирам, доколкото се отнася до глупостта и християнството. Еразъм Ротердамски, Възхвала на Глупостта. ТУК LXVI. Християнската вяра и глупостта Да не се впускам в безкрайни подробности, ще кажа накратко, че християнската религия по всичко изглежда, че има някакво родство с глупостта, а е съвсем чужда на мъдростта. Ако искате доказателства за това, обърнете внимание най-напред, че децата, старците, жените и неразумните повече от всички се радват на обредите и религиозните предмети, стоят винаги съвсем близо до олтарите поради своя естествен нагон. На второ място вие виждате, че първите създатели на тая религия бяха люде удивително прости и най-ожесточени врагове на науката. Най-после никои глупаци не изглеждат повече неразумни от тези, които веднаж е сграбчил огънят на християнското благочестие. Те разпиляват богатствата си, не се бранят от неправди, позволяват да бъдат мамени, не правят разлика между приятели и врагове, изтръпват пред всяко удоволствие, отдават се на пост, бдения, сълзи, подвизи и доброволни мъки, отегчават се от живота, по неповторим начин се стремят към смъртта — накъсо, изглеждат толкова чужди на всеки здрав разум, като че духът им не обитава в тяло, а някъде другаде. Какво е това, ако не лудост? Не трябва следователно да се учудваме, че апостолите често са смятани за пияни, а апостол Павел изглеждал луд[1] на съдията Фест. ... и т.н.

Съобразяване с общото мнение или несъобразяване? Джордано Бруно искал да извиси християните, но те го изпекли. Сократ отровили езичниците, защото сквернил боговете. Галилей се спасил под домашен арест, а Еразъм се поклонил. Да се съобразяваме с общото мнение е възможно да е конформизъм, а може да е и съобразяване със социално доказателство за истина. Има го написано: представете си, че една тълпа бяга към хълма. Те може би са жертви на някакви илюзии, на побъркан гуру, защото викат, че стената на язивира се е скъсала. Пък може и да е истина. Кое е по- разумно, да изследваме истината или да се подчиним на масовото мнение? Да се молим за ум, за да различаваме илюзията от истината мигновено, преди да дойде вълната. Не питай старило, а патило. Приказката не я видях в мрежата и ще я припомня: Стадото елени било подгонено от глутница. Водачът ги водил по познат път, но млад елен бил видял, че че там след дъждовете е дълбок овраг - пропаст. Младият спрял и някои спрели след него, а после тръгнали по обиколен път. Глутницата вкарала водача и тези които го последвали в капан, от който не могли да излязат. Подобна описана хипотетична случка е: опитен водач през пустинята водил група. До оазиса имало много път, а един от участниците казал, че наблизо имало нов сондаж. Опитният водач възразил, че това е мираж и повел част от групата. Другите тръгнали след младия и скоро стигнали до оазис, където вече имало построен хотел. Изкъпали се, пили по бира и отпочинали тръгнали към групата. Не мога да кажа, че водачите са глупави. Те просто не са разполагали с информация. Ако я имаха, когнитивните функции щяха да реагират адекватно, те не са глупави, а неинформирани. Друг е въпросът, ако водачът се бе заинатил, би играл на струната "Заедно тръгнахме, заедно ще вървим". и "Ти говориш глупости, тръгвай с мен". Това в някакъв смисъл е означено с "тъп но упорит", но пак е спорно да е глупав. Водачът има опит и знае, че който се отклони, който е тръгнал по непознат път е по- вероятно да загине. Така оставаме на терена на избора - да се доверим на старата информация и опит или на новите факти. Във всички случаи последвалите водача или младия не знаят факти и се доверяват на съвсем други условности. Примерно кой говори по- самоуверено. :)

Фокусници, свещенослужители и измамници. Има хора, които имат интерес да създадат невярна когнитивна среда и решенията в нея да са неверни. Да гледаш чудото със свалената глава, да чуваш как Исус ходи по водата, да ти обясняват, че дублето е тежко злато, това е дисфункция, в която контекстът е деформиран. Превратно, невярно обяснение за случващото се, което ни се насажда е предпоставка за грешно решение, а не е когнитивна дисфункция, т.е. глупост. Ако от детска възраст светът ти е доминиран от християнски обяснения и нямаш жизнен опит да ги сревниш с реалността, то и с интелект на макс да си, глупостта ти е вързана в кърпа. Специална дейност и глупост в дейността. Помежду си аристократите са много остри. Реалистичное лорд Тоби да каже на сина си "Много си глупав", когато няколко пъти не може да постави сбруята на ездитния кон. Ковачът пък може да шамароса чирака за глупостта му да изпусне зачервеното желязо. Това е обобщение, което е несправедливо, но се отнася до жизнено важно функциониране на когнитивната система. Защо ти е аристократ, който смята на ум трицифрени, а не може да води светски разговор и да язди?!

Предполагам имаш предвид Диктатура с Евроатлантически ценности, а не Диктатура с комунистическа цел. Сиреч не самата диктатура, а Е-А ценностите са важни?! ;) Не съм съгласен, намирам тези възгледи за крайни и недемократични (скачал ли си за сДс по площадите?). Благодаря за характерното мнение, по- нататък ще развия и моето.

За да избегнем позорящото "глупав" за хора с нисък IQ, да го разбираме ли като неадекватно решение на задача от теста, обусловено от някаква дисфункция на когнитивните способности? Между другото- горният цитат от Ръсел е писан през 1933г. при възхода на фашизма/нацизма.

Наистина, хората се държат глупаво понякога А сега една попоулярна притча: Запитали един мъдрец "Защо умните са по- малко от глупавите?", а той отвърнал "Защото е по- трудно". Много лесно се дават "лесни" решения. Убий тоя, изгори другия. Сложните проблеми не се решават с прости решения. Трябва и ъкъл. Пък Бертранд Ръсел казва "в съвременния свят глупавите са самоуверени, докато интелигентните са изпълнени със съмнения."

Такава е тенденцията и в Италия, Франция, Испания. Германските села, мисля са малко по- различни и на практика са градчета. При социализма, целта е била да има АПК (аграрно промишлени комплекси) с което селяните да интензифицират селското стопанство и да станат работници. Не зная дали са го харесвали самите селяни и дали сега го виждат като перспектива. Мисля, че латифундистите нямат намерение да правят такива АПК, но не съм запознат.

Допускаш груба грешка. Диктатурата на пролетариата е първи етап- революционен, за смазване на буржоазията. След "експроприацията на експроприаторите", когато вече няма буржоа се прави социализъм. Така е по теория, а то и по дефиниция. Практиката е друго.

Това не ми беше ясно и затова разсъждавах общо. И още нещо: Има един изследователски инстинкт, дори при мишки- като се появи нещо ново, предизвиква интереса им и започват да го изследват. Аз си представям следното при поява на новост: новост- търсене подобие за обяснение- държат се според това от подобието. (Някой път е успешно, в повечето случаи- неуспешно) Когато успешното поведение се наложи, смята се за умно, а другите за глупави. При подобен случай отново се вади това успешно поведение и то се генерализира. Религиозен пример: Гръмотевици- ритуал прекръстване- бурята отминава без щети. (ако гърмът го удари няма как да се попита дали прекръстването е помогнало :) ). Среща звяр- ритуал прекръстване- звярът отминава- затвърждаване идеята, че прекръстването помага. Така прекръстването става "умно поведение" Сега: Елин Пелин "Напаст божия"- заразеният кладенец и "да прокълнем и да умрем". Действат по утвърденото поведение. Не им идва на ум да постъпят "глупаво" и да заковат и пазят кладенеца.

Не само страхът стеснява съзнанието. Болката, притискането/недостигът от време, алчност, хормони и мн. др. Влюбените какви глупости правят! Ами хазартните типове?! Ами покупките на просто глупавите? Ами решенията на пияниците?

Никой тук не поиска да ми помогне да разбера кой излъчва руска пропаганда за България. Е, намерих от друг блог източник - vz.ru Тук пък https://www.youtube.com/@RFU_BGима украинската пропаганда, да не си създавам едностранчиво мнение.

Гледането на тези репортажи е загубено време. Шашмаджия.