Премини към съдържанието

Търсещ истини

Потребител
  • Публикации

    2282
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Търсещ истини

  1. Веднъж, дваж. Ако не се уплаши, научи кое е "правилно" и продължи, ще стане шампион. Нали?
  2. Вчера даваха и днес повториха филма "Видението" . Основаващият се на рациото журналист Жак се сблъска с вярата на Ана. За мен се появиха много въпроси Ако някой е добър човек, но вярва в бог или дядо Мраз, трябва ли да му сочим грешката? Ако някой разправя небивалици, но с това лекува хора и общество, той добре ли прави, трябва ли да го оставим или да го разобличим? Ако някой иска да вярва в някакво божество, можем ли да го върнем към реалността по начин, който да е почтен и не създава конфликт? Ако една институция като църквата (независимо от религията), която има много привърженици, при това свестни хора, е изпълнена с пороци, струва ли си да я отричаме и на се дистанцираме от вярващите и тази силна и подмолна институция? Като цяло, въпросите ми се сториха морално трудни, но приех, че ако нещо е в интерес на обществото, не бива да се руши, освен ако нямаме нещо по- добро предвид. Приех също, че винаги ще има хора, които да се доверяват на небивалици и не мога да ги променя. Ще има баби, които си хвърлят парите през балкона, важно е аз и децата да не сме от тях. (Дарвин). Така че религията е нещо, което помага на някои хора, но науката помага на повече.
  3. Метафората за "клопка" въвежда неяснота. Пусто- мразя метафори в науките. Значи някой е сложил тази клопка. Кой има интерес от нея? А какви ще са последиците от попадане в "клопката"? Защо точно самочувствието да е клопка? Или то е само стръвта? Да речем, не става дума за "клопка", а за "поведение, което вреди на личността", а защо да не вреди на обществото? Хайде, вреди само на лицето с високо самочувствие. Ами, не вреди. Самочувствието, а така е дадено в заглавието, (без прекалено или ниско, т.е. не като количество, а като наличие) е абсолютно необходимо за каквато и да е дейност. Няма ли самочувствие, човек не се наема с нищо, той е едно мекотело. В дискусията, ясно е, се има предвид "завишена самооценка". Хайде да видим дали пък тя вреди на личността. В младежка възраст, когато човек не знае на какво е способен, той премерва сили в достигането на различни цели. Опитва се да мести планини. В някои случаи го постига. Казват че откритята се правят от хора, които не знаят, че това е невъзможно. Значи детето и младежът е по- добре да имат завишена самооценка, което им дава по- голям шанс да стигнат до границите на способностите си. Хора с проблеми. Тези, по- често са със смачкано самочувствие. На тях им трябва да го издигнат. Да отидат при шефа си и да поговорят за заплатата, да не се примиряват с тъста или тъщата, да не висят пред чиновника като наказани. Хора, на които предстои промяна. Проблемите са същите като пред младежите- те не знаят до къде могат да се справят и за това е по- добре да са със завишено самочувствие. Ето, един, който е прочел само една художествена книга, стигна до премиер и ако не беше съмнителното му минало, можеше и да стане председател на Евро-комисията. Който се жени, отива в чужда страна, сменя работа, хиляди пъти е по- добре да имат завишено самочувствие, отколкото занижено или дори реално. Реалистът ще се спре пред непреодолимите трудности, а този с по- високо ще търси начин да ги преодолее. Така че мнението ми е, че самочувствието не е клопка, а трамплин. Разчитайте метафората кой- както иска.
  4. Интересно виждане, но не възприемам думата така експлозивно. В речника тук дават следните определения: Моето мнение е, че дързост се проявява само в социална среда. Споменатия пример с бънджито, приемам като съизмерване с другите и проява на смелост, която да промени статуса сред тях,за което трябва те да го видят или научат. Когато героят на филма "Траперът" се бие много смело с вълци, той не е дързък, а спасява живота си. Когато Бонд, Джеймс Бонд скача в пропаст- също е смел. Дързък е, когато се налага на хора и постига своето. Явява се непоканен на среща, иска непозволена информация, не спазва етикета, но е успешен. Помислих си за "отракан". Но не, тази дума е за опитен човек, а дръзкият преминава границите на опита. Нахален е най- близо, отнася се също за социални отношения, но е определено негативно.
  5. Щом съществуват две различни думи, то българинът (обобщено) е установил, че разграничаване съществува непременно. Въпросът е Какво е имал предвид? Другият въпрос е Потребно поведение ли е дързостта? Примерът за бънджито натежава в посока на "Да, потребно е!"
  6. Като прочетох дискусията след оригиналния текст извадих два цитата и
  7. Объркана работа. Г- жа Ваня Милева е доста повърхностна и самоуверена.
  8. Уви, това се получава и при най- великите личности в историята.
  9. Не бих приел това. Ето защо: Поддържането на едно действие, което има еднообразни съпротиви, в началото е съзнателно, а то и управляемо. Впоследствие става рутинно и вниманието, необходимостта от решение се включва в моменти на промяна. Като плува в басейн, човек обръща внимание само на стената- колкото да се обърне, а през останалото време се движи чрез отработени движения, превърнали се в навик и може да си мисли каквото и да е. Велосипедистът също. Дори сложната шофьорска дейност в началото изисква внимание и воля, а после става отработена. На дълъг чист път шофьорът е толкова отпуснат, че задрямва. Тогава стават необходими стимули, които да предизвикват вниманието му. Слагат ивици на пътя, които да го раздрусат, за да се концентрира. Т.е. поддържането на някакъв процес може да е волев акт, а може и да е навик.
  10. Владеенето и управлението - точно те издават че "волята" не може да е "свободна" Това, че по своя воля пишеш до насита, издава, че волята може да е свободна
  11. Да, така изглежда. т.е. волята на един човек е свободна, доколкото може да я владее и управлява. Приемливо.
  12. Точно така. Както всеки процес. След миг изборът, процесът може да бъде превърнат в друг, но стореното е сторено. Запалената свещ може да бъде угасена или полята с бензин, но никога не може да бъде нова (незапалвана). Така че това е нещо общо и не се отнася до избора и волята. Това, че се съмнявате, че извършеното от субекта е наистина извършено от него е въпрос на проверка. На такава е длъжен всеки правник при спор. Търсят се улики, допускат се грешки, установява се истина. Да, субектът може да бъде манипулиран и това да не е негова воля, примерно в завещание. Това е майсторлъка в преценката. А иначе, че от една гледна точка е свободен избор, а от друга- последователна причинност, хората си блъскат главите от време оно. Няма общ философски отговор, изследва се внимателно конкретното действие. Тук си анонимен. Кажи за кои гласуваш!
  13. Цитираното събуди моята воля да отговоря. Дано тази ми воля не изчезне, както казва цитирания, защото ми трябва по дълго време. Първо ще дам пример. Щангист- рекордьор задържа три секунди над главата си тежест, която никога никой не е задържал. Тялото му трепери, но той я задържа чрез воля. Малко пояснение- смятам, че волята е в това, че човек, чрез мозъчни центрове, може да управлява своята мускулна, нервна и психична дейност. А сега: атлетът активира волево мускулите си за повдигане на щангата. Това е заучено, но следва сигнал от мозъка, който пък е последвал сигнала от съдията. Щангата е вдигната, но от цялото тяло започват за постъпват сигнали към мозъка, че е непосилно. Тук има един момент, който се схожда с това, че волята остава в миналото- става дума за това, че нервните клетки пращат мигновен сигнал. За да пратят следващия, трябва да се заредят, обаче така или иначе, макар сигналите от сетивата да намаляват по интензивност, те са като чукче на ел. звънец- обаждат се с поредица от зънкания, че е непосилно. От своя страна, мозъчният център реализира "воля", като праща обратни сигнали към мускулите да продължат усилието. Минават трите секунди и атлетът волево извършва движение с което оставя щангата да падне, но без да го смаже. Тялото казва - "Пускай!", но мозъкът казва- "Още едно усилие, за да не стане сакатлък". Така че волята не е нещо мигновено , а продължително, целенасочено, съобразяващо се с последствията, свързано с решение, различна е по сила, качества и насоченост за различните хора и още други неща. По отношение контролът върху последствията, това е нещо, което е частен случай за волевите прояви. Може да имаш волеви контрол, а може и да не искаш да имаш. Примерно, след като съм вдигнал гира с ръката, може да искам (волево) да я задържа три минути и внимателно да я оставя на пода, но може да искам(волево) да я вдигна, държа три минути и да я метна през прозореца на апартамента на 11 ет. без интерес към последствията. Така че последствията могат да бъдат контролирани и не. Свободата на волята се запазва и аз мога винаги когато поискам (волево) да вдигна гирата, дори да е летяла от 11 ет., стига да не е иззета като веществено доказателство от полицията. Мога да повтарям избора си многократно. Явно поставяте въпроса за това, че миналото не е променимо. Това обаче не се отнася до свободата на волята. Тя може да се възобнови, да се актуализира, щом поискаме докато сме живи. А миналото... там е и изпитата бира, и Христос, който казва, че ще се върне още докато са живи апостолите, и разните шарлатани, които казват, че живеят вечно. "О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!"
  14. Да, де. За МАЛОумие. Не едно, т.е. най- елементарното. МАЛО е повече от 1. Квант е колкото у диоти.
  15. Не, ве, Малоумния има мало кванти ум. Тоя с много кванти е светило. Сто малоумника с по един квант са голема сила. Могат да бутнат и полицейски автобус със сто полицая вътре. СетИх се виц. В канибалския ресторант професорски мозък струва 5 лв., а полицейски- 50, щото по- трудно се намира. Ценност, брато. Редък.
  16. Не, ве, Ти го мислиш кванти, а оня симпатяга гушка кинти.
  17. Мисля, че е нарекъл нещото, което описва така, защото е скандален и за да се подиграе, както с тези, които слагат "квантово" де- сварят, така и с читателите, които като видят "квантово" им хвръкват шапките. Човекът добре си печели присмивайки се на другите. Пропуснах- квантово не значи вероятностно, а че енергията не е безкрайно делима, а се проявява като кратно на една константа на Планк.
  18. Мисля, че напълно справедливо говорим за Интуиция основно при взимане на решения и правене на оценки. Прекогницията като прогноза също. Пак разбираемо в предходните мнения интуицията се противопоставя на логическите, обосновани мнения при същите оценки, решения и прогнози. Лично аз, често съм бил подвеждан от интуитивни решения/оценки/прогнози, но при недостиг на информация няма как да се вземат разумни и логични. Тогава предпочитам хвърляне на монета, т.е. случаен избор, вместо интуитивен.
  19. Майката на Гошко лекува всякакви гласове в мозъка с един зад врата и баенето, "Сядай си на задника и работи!" Мога да дам телефон и на други, но те или взимат пари, или дават лекарства, или и двете.
  20. На будистите с техния съзерцателен, мистичен и медитативен подход, представям едно тристишие, което насочва към деятелния подход, опита , експеримента. Подведен от бонзи Съзерцавах реката А трябваше с Хък Фин...
  21. Наистина. Промените трябва да извършим в този живот. Друг няма. Какви проверими факти има за прераждането според теб?
  22. Да, но рано или късно ще го видиш. Правиш си планове без кръчмар. Оракуле, не можеш да предвидиш колко скоро е твоето. Блажен в нищетата на духа си няма и да усетиш.
  23. Ами прави си планове за постигането й, щом е перспектива. Правя си планове за отсрочване. Нека живеем по- дълго, защото Отвъдно няма! Казват, че в един момент имало епидемия от християни, които се натискали за Царството небесно. Тогава църквата разпоредила тия да се погребват в неосветена земя, скастрила ги, че правят нещо осъдително, та спрели тая лудост.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване