Търсещ истини

Един игрален филм от 70-те на м.в. „La polizia ringrazia”, бълг. заглавие „Рим- чист град”. Съдържание по Уики.ит. Рим : Двама млади крадци убиват собственика на бижутериен магазин и случаен минувач, който се е втурнал да ги спре. Комисар Бертоне, ръководител на отдела за убийства, натоварен с разрешаването на случая, успява да идентифицира единия от двамата престъпници, но преди престъпникът да бъде заловен, бива елиминиран от мистериозна група в истинска екзекуция. И други престъпници стават жертва на действията на „самотбраната”, включително проститутка и бивш партизанин, като част от по-голям план: да спечелят обществена подкрепа за установяването на авторитарен режим. Междувременно Бертоне е разследван от почетния заместник-главен прокурор Ричиути, като обвинен в това, че е разрешил или съдействал за побоя над осъден престъпник от членове на екипа си. Но бавно и с помощта на Сандра, приятелка журналистка, той успява да открие членовете и поддръжниците на тази конкретна подривна организация, включително своя приятел, бившия полицейски комисар Столфи. Комисар Бертоне, предаден от колегата си Санталаменти, е убит, докато е на път да арестува Столфи. Тялото му е намерено под мост на река Тибър . Прокурор Ричиути, вече убеден в теорията на Бертоне, решава да продължи разследването, демонстрирайки решимостта си да преследва и високопоставените фигури, свързани с организацията. Обърнете внимание на това, че тази незаконна неправителствена организация иска да спечели обществена подкрепа за да установи авторитарен режим, както и че брани престъпниците, а убива и злепоставя честните разследващи.

Много объркващо е да бъде защитаван, че не е педофил Калушев и обвиняван Кузев. Единственото обяснение е, че Калушев е "от нашите".

Понеже педофилията е престъпление, питам, кой е авторитет да определя престъпника? Кой стремящ се към законова държава ще застане на страната на саморазправата? На практика, сили, които искат напрежение и беззаконие, застават на страната на беззаконието против държавата. При това не пасивно, а активно пропагандирайки го.

Намирам поведението ви за съвсем нормално. По чувство за дълг така правят всички, които се смятат свързани. Колко интервюта с родители са давали и никой не е казал "Синът ми го извърши". Това обаче не е белег за истина, а само за обвързаност.

С поставяне на паметна плоча на Калушев, моралът е преобърнат наопаки. Да убиеш двама и да ти напишат "Моята душа е в покой" е храчка върху идеята за вечно терзание на убийците. Епитафията се чете като "Убих двама и сега моята душа е в покой". Очевидно Калушевци са се сбогували с хуманистичните възгледи. Прокълнати хора. Очевидно

Няма такова нещо като "лично право на убийство". Евентуално държавата може да си го позволи, но при изключителни случаи- война. Дори серийни убийци у нас не подлежат на смъртно наказание. Впечатлен съм, че хора, които ценят библейските закони дават право на убиване. Силно съм притеснен, да се оправдава убийство. НЯМА ОПРАВДАНИЕ ЗА УБИЙСТВО! Дори при самозащита, то може да мине по- тънко, но остава убийство. Законите трябва да се спазват, иначе каква общност сме? На убийци и жертви ли? Кой иска да прави война а не любов между хората?

ТЪЛМАЧЪТ КАТО МУЗИКАНТ В музиката, на пръв поглед, нещата изглеждат по- ясни: има нотен текст, ,кодът за който се учи още в началното училище и всеки нотен запис може да бъде четен от всекиго. Тълкувателят се проявява в обичайната си критична фигура "Какво иска да каже авторът". Примерно "Авторът е искал да покаже героизмът на народа" или "Авторът исак да покаже хаосът на революцията", или "Авторът е искал да покаже свирепостта на злото". Авторът често примигва и кима, защото той е искал просто да засили звука и го направи по- въздействащ с включване н чинели. Музиката не може да предава еднозначно информация, понятия, качества, връзки. Като изкуство, тя може да създаде звуково подобие на нещо, но подобие, което бива възприемано от всекиго субективно. Музиката е просто среда, която може да подскаже и усили това, което е в човека. Среда, в която да се раздвижиш, да се отпуснеш, да избягаш от мисли и грижи, да потъжиш, да се порадваш, да се възторгнеш, да се мобилизираш, да се стреснеш. Благодарение на лекториите, които казват нещо за епохата, състоянието на автора, неговите концепции, се създава колективно "разбиране" за произведението, но то е толкова достоверно, колкото тълкуването на Библията от свещеник и на сънищата от психоаналитик. Сиреч, казва "Ти не разбираш, какво е, аз ще ти кажа. Остави пет евро."

Когато адвокат казва нещо, то е в интерес на тези, които му плащат. Когато политик казва нещо, то е с много по- голяма сила, защото се смята, че е в интерес на народа. Когато защитават Калушев- убиец на двама, когато му издигат паметник (https://balkanec.bg/vapreki-politsiyata-i-ogranicheniya-dostap-postaviha-pametna-plocha-na-zaginalite-ot-hizha-petrohan-73029.html), нещата са много по- сериозни. Паметна плоча на убиец е феномен за морала.

Не мога да си обясня елемент от войната в Украйна. Бихте ли помогнали: Прочетох, че в Черниговска област, жителите на граничните райони массово се отказват от задължителна евакуация след очакване за настъпление на руските сили. От 1300 човека, 400 в писмена форма, 800 просто игнорират разпоредбите на властите и 100 човека са се съгласили да напуснат домовете си. Това може да има много причини, но не съобщават по коя от тях. Може да не допускат да има настъпление точно в тяхното село; може да си мислят, че сами ще защитят и без оръжие имотите си; може да имат доверие на руснаците и дори да ги очакват с нетърпение; може да са старци, които искат да си мрат в родни домове- не може да са млади и нахъсани за съпротива, защото щяха да са мобилизирани; може да разчитат на цивилизованост на настъпващите, а може да са готови да се предадат, защото имат информация, че в подобни случаи опасността идва от другаде. Дори да пренебрегнем тези 800, ,които не са се съобразили с изискванията за писмен отказ от евакуация, като все неразбрали, тези, които искат да си останат в домовете са 4 пъти повече от тези, които се евакуират. Имате ли идея как може да се тълкува подобно поведение в сегашната ситуация в Украйна?

Тълкувателят като дешифровчик. Трудът да разтълкуваш чуждо съобщение, да откриеш казаното и мисленото зад него е като да изучаваш зашифровано съобщение. Знаеш езика, но не знаеш азбуката и правописа, за да намериш смисъла… който може и да отсъства. Заместването на буквите от родния език с други символи е някак си лесно, то е като да ползваш друга азбука, но правилата и културата на писане да са ти известни. Да знаеш, че накрая винаги завършва с „Вечно твой”, например. Т.нар. омофоничен шифър изисква една и съща буква да е с няколко различни символа. При тълкователите също, едно и също понятие може да е представено с различни думи и фрази. Може направо да има и нов език. За да обсъдят сделка пред чорбаджията или минаваща хубава жена или поне жена с хубави части, българските дюлгери са имали свой език, съдържащ номенклатура от ключови понятия. Тълкувателят се стреми да надникне в различните нива на смисъла. Не става дума за код, а за йерархия от значения. Това е най- ясно видимо чрез тълкуване на метафорите, в които има един видим, лесен образ, примерно за лисица и грозде, и един друг- за това, защо шефът променя политиката например. Присъствие на „нулеви знаци” и „баластра”. Това поне се чува и вижда навсякъде. Всеки ораторстващ, преднамерено или поради немощ, прави едни паузи на смисъл, когато „разтяга локуми”. Важното остава съвсем друго. И все пак, работата на дешифровчика е по- благодарна. Веднъж разбил кода, може да си вдигне краката на бюрото и да запали пура. Но който тълкува текст, никога не знае дали тълкуването е вярно. Има едни битки за смисъл, когато мъжете си мерят тълкуванията и това прави самото тълкуване страничен продукт на големия Аз. В края на краищата, точността не е канон! Може да се пренебрегне сложността и да се импровизира. Все пак Хермес е прародител на херменевтиката и на лъжата.

Да бъде тълкуван света, битието, е акт на познание и комуникация, дори когато няма език. Невероятно, но факт! Завръзката във филма "Боговете сигурно са полудели" е появата в племето на бушмените на бутилка от кока- кола. На своя чмокащ език те нямат дума за интерпретирането й, нямат и понятие за инструкция за употреба, обаче започват своята практична интерпретаторска дейност. Използват я за музикален инструмент- подухват в нея или почукват по нея; удряйки с нея размекват кожи и кори; с дъното й отпечатват еднообразни кръгове; ползват я за валяк при изцеждане; масажират с нея според медицинските си представи; децата играят- въртят я, подхвърлят я; имат я за инструмент за заточване на стрели и за трошене на ядки, а най- важното и предизвикващо раздори е символът й за притежание на нещо особено, уникално, правещо държащия я също особен, почти носител на свещена почит. От изреждането става ясно, че че тази, пък и всяка новост бива експериментирана от възможните страни и приложения. Поне в началото тя става почти универсална вещ, докато намери конкретното си място. По- нататък следват приключенията на бушмена Кси или Кико, който отива на края на света да изхвърли тази бутилка, която създава раздори и завист. Неговата мисия е да върне мира. Статуквото. Цялата тази история е за чудото на откривания нов свят, който следва да бъде усвоен и осмислен, както от Кси/Кико, така и от "цивилизованите". Героите опознават непознатото потапяйки се в него, живеейки го, практикувайки го. Същевременно те експериментират поведения, които да съответстват, да не противоречат, на средата и търсят най- адекватното измежду опитаните. Често това опознаване на битието и неговото интерпретиране остава дори неословесено, но практически усвоено. Така историята за необичайното, което влиза в живота и се налага да бъде разтълкувано и към него да бъде взето отношение- да бъде прието или отхвърлено е изредена с много смях и трогателни моменти, както е и с експериментирането в живота. И ето друг превод: картината, която изобразих с думи, може да бъде разтълкувана, интерпретирана с други думи, от парадигмата на научната херменевтика, които звучат по съвсем друг начин: 1. Херменевтичен кръг (частично и цялостно разбиране) Бушмените и цивилизованите герои интерпретират непознатия артефакт (бутилката), като се движат между частичния си сетивен опит (звук, форма, тежест) и цялостния си житейски свят (Lebenswelt). Разбирането не е линейно, а с обратна връзка– всяко ново практическо действие коригира представата за цялото. 2. Пред-разбиране (Vorverständnis) и хоризонт на очакванията Племето няма езикова дума за бутилката, но притежава пред-разбиране, основано на налични утилитарни модели (инструмент, украса, съд). Тяхното интерпретиране започва от този наличен хоризонт – те я "вписват" в познатите си схеми на действие, дори като символ на статут. 3. Фузионен хоризонт (Horizontverschmelzung) – по Гадамер Срещата между бутилката и племето, както и между Кси/Кико и "цивилизования" свят, създава нов общ хоризонт на смисъл. И двете страни преобразяват своето разбиране, без да заличават различията – опознаването става чрез практическо потапяне, а не чрез теоретичен езиков превод. 4. Практическа херменевтика и невербален смисъл Тълкуването не е само езиков акт – то е телесно, ритуално и инструментално. Усвояването на битието става чрез праксис (почукване, духане, изцеждане), което съответства на идеята на Рикьор за "символите, които ни карат да мислим", но тук те дори не са словесни – смисълът се конституира в действие. 5. Херменевтика на съмнението и на доверието (Рикьор, Маркс, Ницше, Фройд) Бутилката предизвиква раздори и завист – тя разкрива скрити социални механизми (притежание, сакралност, власт). Това изисква "подозрително" тълкуване на човешките намерения. Същевременно, опитите за осмисляне изискват доверие във възможността за споделяне на нов опит. 6. Дистанциране и присвояване (Aneignung) – по Рикьор Историята завършва с опита на Кси/Кико да "изхвърли" бутилката – акт на дистанциране от чуждото, което нарушава общността. Но и преди това, и след това, той присвоява смисъла чрез живо преживяване, а не чрез абстрактна рефлексия. 7. Откритост към битието и игрова структура на разбирането Целият процес е представен като експеримент, смях и трогателни моменти – херменевтичната игра (в смисъла на Гадамер) между субект и обект, между познато и непознато, при която смисълът се ражда в самото взаимоотношение, а не е предварително даден. 8. Езикова и безезикова интерпретация Липсата на дума за бутилката не спира интерпретацията – напротив, тя подчертава, че разбирането е по-дълбоко от езика. Това кореспондира с херменевтичния принцип, че битието, което може да бъде разбрано, е език (Гадамер), но също така и че езикът не е единственият носител на смисъл – тук той се проявява в материален обект, жестове и социални ритуали.

Както стана дума, тълмачът ни разтълкува това, което не ни е ясно. Може ли да разтълкува тракийския надпис на пръстена от Езерово? Защо не може? Мнението ми е, че първоначално преводачът трябва да знае (да е положил усилия да научи) езика на слушателя, съпровождания и езика от който превежда. Никой не знае и не е чул езика на траките. Може ли да се превежда от неизвестен език? И макар надписът от Езерово да е текст- нещо изразено езиково и предадено писмено, той е непреводим, не може никому да предаде информация. При положение, когато не знаем нито езика, нито писмеността, интерпретацията става своеволен акт или по- скоро фантасмагория, при която всяко, именно всяко, съждение е равностойно и неопределено- за него не може да се каже дали е истина или лъжа. Накратко, равностойни са и списък за пазаруване, и заповед за обезглавяване. От тук следва, че интерпретаторите, тълкувателите, които не познават езика на текста и техниката на писмеността му, са шарлатани, което е сходно с поговорката „Traduttore, traditore“, която е в превод от италиански "Преводачи, предатели". Сигурно е верен и шпионския привкус на поговорката, при който преводачът ще разкаже на кого е говорил точно където не трябва, но основният смисъл е, че преводачът неминуемо изкривява текста, предателства към него при предаването му. Без да задълбочавам, ще приключа с тъжен вопъл, именно към нелепите преводачи на текста от Езерово: Ролистене, Ролистене...

Всеки, който чрез думи или текст споделя нещо за света, за обектите, за отношенията и промените в него, е своеобразен тълкувател – преводач на видяното, чутото и почувстваното на езика на комуникацията. Именно затова херменевтиката е пряко свързана с философстването като дейност: тя е разчитането и споделянето на знания от книгата на живота – занимание на пророци, учени и артисти. Идеята на Гутенберг за демократизация на тълкуването никога не се е сбъднала напълно. Хората продължават да делегират разясняването на другиго- свещеници, експерти, водачи. Това не е парадокс, а човешка потребност: дори с интернет и GPS, ние купуваме екскурзии с гид. Данте, най-великият тълкувател на своето време, не тръгва сам – той избира Вергилий за свой „драгоманин- тълмач”. Всъщност цялата култура е верига от херменевтични посредничества. От езика на мама, който ни въвежда в "книгата на живота", до журналистите, които анотират политиката и философите и религиозните водачи, които създават и сриват системи, всички са свързани с тълкуването. Без тях оставаме без ориентир. И в ежедневието – бащата, обясняващ света на детето, или съпругът, интерпретиращ събитие у дома – всеки от нас неизбежно става тълкувател. Въпросът не е дали да тълкуваме на другите и дали това е според научната херменевтика, а доколко осъзнаваме тази своя задължителна роля .

Предпочетох старинната дума "Тълмач" за заглавие на темата, защото в нея са изявени части от онези човешки дейности, които смятам да разгледам- тълкувател и преводач. В основата на размишленията ми е онази модна тема- херменевтиката, която има за свой митичен патрон Хермес- онзи "драгоманин", който пърха с крилати сандали и шапка, за да разнася вести от чужди страни и води по непознати пътеки.

Моята гледна точка е, че учителят е връзката с културната традиция, натрупания опит на обществото, а новаторството, откривателството е връзката с променената среда. И двете имат място, и традицията, и новаторството.

Тюх, да се не види. Най- хубаво на това да съветваш е, нещата да са потръгнали. Обаче във форумите никога нямаме обратна връзка какво е станало. Четох съветите: добронамерени. Погледнах емотиконите на Yulian3 за някои коментари благодари, на някои се мръщи. Ама какво е станало, не знаем. Кое е проработило, кое не? Тюх, да се не види!

Вярвам, че искаме да се представим като пораснали и модерни. И тези, и онези. Но, понеже не ми се обсъждат хора/атеисти/теисти, което неминуемо отива към лични нападки, ще се върна към това, що е атеизъм. Ще повторя, че атеизмът отрича вярата в съществуването на нещо свръхестествено, в чудесата или нематериалният произход на нещата. Наистина, намирам това за рационално мислене, модерно. Бих добавил, обаче, че с великото откритие на изкуствения интелект, той винаги знае повече от обикновения човек и за нас- простите остава само полето на фантастичното, свръхестественото, божественото. Така самият ИИ, като ни унижава със знания, ни насочва към контрарационалното. Засега се надявам, че се държа в рационалното.

Когато кажеш "Искам да обсъдим раздяла" и вместо плач, чуеш "Майната ти" и смъкването на куфара стоящ на гардероба, може да приемеш, че си късметлия и всичко е свършило за миг.

Мисля, че фантазираш по темата. Май е по- добре да говориш за вярващите, защото ги познаваш, отколкото за невярващите, които са ти непознати. Ще споделя какво изпитвам аз към вярващите/теистите. Нямам нищо против да съм с такива в един град, в една къща, дори в едно легло, т.е. съпругата ми да е вярваща. Имам вярващи роднини и близки и сме установили граница, че за бога и вярванията не говорим. Ние сме роднини и близки и имаме достатъчно какво да обсъждаме. Обаче шило в торба стои ли? Войнстващи теисти започват да обясняват какви са атеистите и да им приписват фантазиите си. Мисионерстват един вид. Намирам такава конфликтност за възмутителна. Църквата е разделена от държавата. В църква може да се слави господа, а нарушение на обществения ред е там атеист да скандализира вярващите и те имат пълно право да извикат полиция за дребно хулиганство. А какво да прави атеиста, когато му се приписват неверни неща? Или когато го облъчват мисионери на улицата в Държавата, която е отделена от църквата? Или когато пишат небивалици по светси форуми? А?

Предимствата на това предложено поведение е, че се запазва добро отношение между страни, които са били емоционално свързани и се избягват трайни негативни чувства и разпиляване на енергия в мъст и отговор на несправедливост. То не отрича правото на бягство, но предлага разумна алтернатива. Съвсем зрително си представям, че Кай и Герда не могат да преговарят с Ледената кралица, а им остава само да бягат с мръсна газ. Все пак излагам това мнение като цивилизована алтернатива, някакво стерилно, без увреждания опериране на некротизираните връзки, при който вместо врагове, има партньори в хирургическата операция. Чрез него при раздялата целим да не унищожим отношенията, а да се разделим с техните несъвместими части. А ето и идеята за алгоритъм. 1. Предварително съобщаване Единият казва на другия вместо „Разделяме се.“, „Смятам, че връзката ни е достигнала състояние, при което трябва сериозно да обсъдим раздяла.“ Другият вече знае, обаче предстои обсъждане на прекратяването, а не да е поставен пред окончателна присъда. 2. Определяне на място, „операционна“. Това не трябва да бъде мястото на обичайния конфликт - кухнята, спалнята, автомобилът, телефонът, а неутрална и контролирана среда. Задължително е да има посредник- психолог; семеен консултант; уважаван роднина; кум; дори двама близки хора, по един от всяка страна. Посредникът не е съдия, неговата функция е да контролира спокойния разговор и спазването на процедурата. 3. Разделяне на "операцията" на стъпки Не се обсъжда: „Кой е вионвен?“, а се прави своеобразна инвентаризация на останалото и загиналото във връзката. Например: I. Любов и привличане Има ли още любов, желание за близост? Има ли желание за възстановяване? Дали е настъпила хладност или подмолна вражда. II. Доверие Какво е останало от него? Какво е необратимо загубено? III. Съвместен живот Можем ли да живеем заедно макар и отчуждени? IV. Пари и имущество Как ще се разделят общите ресурси? V. Деца Как ще продължи родителството? VI. Родители и роднини Какво става с отношенията с роднинските семейства? VII. Приятелство и социална среда Какво може да остане след края? Има се предвид че ако единият има широки социални връзки поради своята дейност (политическа или шоу), то с раздялата може ли да се спаси нещо за другия. VIII. Лични вещи и повереното Какво трябва да бъде върнато, съхранено, унищожено? Поверени са лични писма, договори. IX. Жилище и физическо отделяне Кой, кога и къде ще живее? X. Бъдещи отношения Какъв контакт би имало след раздялата? Така „раздялата“ престава да бъде една огромна емоционална дума и се превръща в поредица от конкретни задачи. 4. Продължителност на обсъжданията: Не се взема решение за раздяла в един разговор, след всяка тема има време за размисъл. Например: първа среща - съобщаване и съгласие за процедурата; втора - любов и доверие; трета - общ живот и деца; четвърта - имущество и финанси; пета - бъдещите отношения; последна – приемане от двете страни,, че ще се установяват нови връзки като необходимост и без съпротива. Това превръща раздялата от емоционален взрив в процес на отделяне. 5. Право на възражение: Другият трябва да има възможност да каже: „Не съм съгласен, че тази връзка е приключила.“ Но това не означава, че има право да принуди другия да остане. Тук се появява много важен принцип,, който съществува при прекратяването на трудовите отношения: Съгласието е необходимо за процедурата, но не е задължително за самото прекратяване. Единият може да поиска раздялата, другият може да не я желае,,, обаче двамата могат да се спогодят как да я направят. 6. Разделяне на „неподлежащото на ремонт“ от „подлежащото на запазване“. Това е същинската хирургия. В края на обсъждането трябва да има две колони които не е необходимо да са писмени и счетоводни но по тях да има яснота: Приключва /некротизираното/ в: емоционалната връзка; общото жилище; сексуалните отношения; общото домакинство; тежащите финансови зависимости. Запазва се /здравото/ в: родителството; уважението; някои приятелски отношения; евентуално грижа за общите деца; взаимна благодарност за миналото; Не казваме: „Всичко свърши. Миналото- в гроб“, а „Ето какво приключва и какво продължава.“ 7. Последният етап - самата раздяла Едва след като бъде извършена тази работа, се казва: „Край. Двамата решихме да прекратим връзката.“ И тогава раздялата вече не е сълзи и омраза а съвместно извършено отделяне на две вече отделили се житейски траектории. И тази раздяла не е без болка но е без излишни увреждания. Унижението, публичното опозоряване, отмъщението, хаотичното разпиляване на имущество, въвличането на децата и взаимното очерняне не са задължителни последици от раздялата. Така бихме могли постепенно да превърнем „етикет на раздялата“ в нещо много по-конкретно - в процедура за цивилизовано прекратяване на социална връзка, подобно на начина, по който обществото вече има процедури за прекратяване на трудови, договорни и институционални отношения.

Предговор В този поглед към човешките взаимоотношения, фокусът е върху това, че човекът заема някакви позиции, търси някакви отношения, а също, че нереализираните възможни роли, подобно свободни валентности, пораждат напрежение и това напрежение обикновено се превръща в мотив за действие. Свързаност и ролева реализация Човек не съществува само като отделна личност. Той съществува и чрез отношенията си с други хора. В различните социални групи заема различни роли - дете, родител, съпруг, приятел, колега, ръководител, ученик. Именно тези роли го свързват със семейството, труда, приятелския кръг и съседите, с обществото като цяло. Някои роли възникват естествено с възрастта, други се придобиват чрез личен избор или житейски обстоятелства. Но всяка от тях предполага определен вид отношения. Когато човек не може да осъществи значима за него роля, често се усеща някаква липса, напрежение. То се проявява като стремеж да се намери връзка с някого, с когото тази роля да бъде реализирана. Романите на Балзак, Стендал, Флобер предлагат интересни примери. В тях често се срещат омъжени дами, които не намират достатъчно близост и признание в собствения си семеен живот. Те насочват вниманието си към млади, амбициозни мъже, превръщайки ги в свои протежета и създавайки силни лични връзки. От своя страна младите мъже получават достъп до среда, която иначе би останала затворена за тях. Така една неудовлетвореност поражда ново социално отношение, което удовлетворява различни потребности и на двете страни. В някои случаи се проявяват компенсаторни процеси- човек без семейство може да вложи повече сили в професията или в обществена дейност. Хората непрекъснато търсят среда, в която да бъдат приети и значими. Затова свързаността може да се разглежда като една от основните характеристики на социалния живот. Обществото не е просто съвкупност от отделни личности, а мрежа от отношения, в която всеки се стреми да намери място. Колкото по-пълноценно човек успява да реализира важните за него роли, толкова по-трайна и устойчива, обикновено, е връзката му със социалната система, към която принадлежи.

Теория на социалната инерция ПредговорЕтиката разглежда нормите на съжителство, основно като дадени свише или като препоръчителни. Моят поглед е, че взаимоотношенията са естествени, че имат своята логика и неизбежност и когато някакви норми влязат в конфликт с естествените закони, те неизбежно се оказват неизпълними. Именно заради това търся последователността, закономерността, която се отнася до тези взаимоотношения. 1. Изходно положениеЧовекът и социалната група могат да бъдат разглеждани като системи. Системата се състои от елементи и отношения между тях. Натрупването на елементи и отношения създава устойчивост на системата към промяна. Тази устойчивост може да бъде наречена социална инерция. Социалната инерция не означава неподвижност. Тя означава, че промяната изисква въздействие, способно да преодолее съществуващата устойчивост. Мотивите определят посоката на това въздействие. 2. Аксиома за систематаВсеки човек и всяка социална група, включително диадата, както и отношенията на човека с обкръжаващата го действителност, представляват относително устойчива система от елементи и отношения между тях. При човека такива елементи са например знания, навици, потребности, убеждения, опит и социални връзки. При групата това могат да бъдат хората, ролите им, правилата, йерархията, нормите и установените отношения. Промяната на един елемент може да предизвика промени и в други елементи, защото те са свързани в структура. 3. Аксиома за социалната инерцияКолкото повече и по-трайни са натрупаните свързани елементи и отношения в една система, толкова по-голяма е нейната устойчивост към промяна. Това е социалният аналог на инертността. Човек, който десет години е упражнявал определена професия, не променя професията си толкова лесно, колкото човек, който я упражнява от месец. Семейство с установени отношения не променя структурата си толкова лесно, колкото бъбрещите си гости на кръщенето. Организация с многогодишна история, персонал и инвестиции има по-голяма структурна инерция от новосъздадена еднолична фирма. 4. Аксиома за мотиваМотивът е вътрешната подбуда, която насочва системата към промяна на някакво действие или състояние. В една система могат едновременно да съществуват множество мотиви. Те могат: • да се подкрепят; • да бъдат независими; • да си противодействат. При противоречиви мотиви поведението се определя от съвкупността от мотиви, които в дадения момент придобиват преобладаващо значение. Тук се появява механичната аналогия: както няколко сили могат да имат общ резултат, така няколко мотива могат да доведат до преобладаваща посока на действие. Аналогията обаче не е буквална. Мотивите не са физически сили и не могат просто да бъдат събрани математически. 5. Аксиома за преодоляването на инерциятаПромяна на системата настъпва, когато действащите мотиви са достатъчни да преодолеят нейната устойчивост към промяна. Човек може силно да желае да промени професията си, но да не успее да го направи. Група може силно да желае промяна, но да не успее да измени установената си йерархия. Следователно мотивът определя посоката, тенденцията, но не и резултата. 6. Аксиома за ресурситеВъзможността на мотива да промени системата зависи от ресурсите, с които системата разполага. Ресурсите не са мотиви, те са средствата, чрез които мотивът може да бъде реализиран. Ресурс може да бъде: • материално богатство; • време; • физическа сила; • знания; • опит; • социални връзки; • авторитет; • достъп до информация; • организационна способност. Един и същ мотив при различни ресурси може да произведе различна степен на промяна. Богатият и бедният могат да имат еднакъв мотив да започнат предприятие, но различната ресурсна обезпеченост определя различната им способност да преодолеят съпротивлението на средата. 7. Закон за взаимодействието между системиВзаимодействието между две системи зависи от съотношението между техните мотиви, структури и ресурси. Особено значение има посоката на мотивите. Ако мотивите са еднопосочни, системите могат да се сближат. Ако са противоположни, между тях възниква съпротивление и противодействие: ако мотивът на едната система е силен, но другата система има достатъчно силен противоположен мотив, взаимодействието може да не доведе до желаната от първата система промяна. 8. Примери:Диадата мъж - женаМъж и жена се срещат. При мъжа възниква сексуален мотив за сближаване. Случай А: взаимни мотиви Мотивите са еднопосочни. Те взаимно се подкрепят и преодоляват естествената социална дистанция между двете системи. Може да възникне устойчива диада. Случай Б: противоположни мотиви При мъжа възниква мотив за сближаване, а при жената - мотив за дистанция. Мотивите са противоположни. Мъжът може да притежава значителни ресурси - време, пари, социален статус, красноречие и т.н. - но тези ресурси не превръщат неговия мотив в мотив на другата система. Следователно неговият мотив не може сам да създаде взаимна връзка. Отбелязвам, че мотивът на една система може да въздейства върху другата система, но нейният отговор зависи от собствената ѝ структура и собствените ѝ мотиви. Потеглилият влакЧовек вижда потеглящ влак. Възниква мотив да го настигне. Случай А Мотивът е силен, ресурсът е достатъчен и съпротивлението на средата е преодолимо. Човекът тича и настигa влака. Случай Б Възниква силен противоположен мотив: „Не си струва да тичам.“ Действието не започва. Случай В Мотивът е силен и човекът започва да тича, но ресурсът се оказва недостатъчен. Той се уморява и спира. Тук е важно, че спирането не доказва изчезване на мотива. Мотивът може да остане силен, но ресурсът, възможността за неговото реализиране е изчезнала. Потъналите разходиЧовек започва дълъг и труден проект. В него вече са вложени пари, време, знания, усилия и репутация. Тези вложения са част от натрупаните елементи и връзки в системата, и създават инерция. Когато възникне мотив за прекратяване, той трябва да преодолее не само външното съпротивление, но и устойчивостта, породена от вече изградената структура. Затова системата може да продължи действието дори когато бъдещата полза е съмнителна. Така ефектът на потъналите разходи може да бъде разглеждан като обясним чрез социална инерция. 9. Основно следствиеОт шестте аксиоми следва: Мотивът определя посоката на промяната, структурата определя устойчивостта на системата, а ресурсите определят способността на мотива да преодолее съпротивлението. Трите понятия не трябва да се смесват. Мотивът отговаря на въпроса „Накъде и каква по сила потребност?“ Структурата: „Какво трябва да бъде променено?“ Ресурсите: „С какво се разполага за да бъде променено?“ Съпротивлението: „Какво пречи на промяната?“ 10. Граница на механичната аналогияТук моделът изисква да надскачим аналогията от която се зароди- Нютоновите закони. Физическото тяло не променя собствените си сили поради това, че е осмислило ситуацията. Човекът обаче го прави. Следователно социалната система е не просто инертна, а и адаптивна. Тя може: да създаде нов мотив; да потисне стар мотив; да промени структурата си; да придобие нов ресурс; да промени отношението си към съпротивлението; да промени целта си. Затова механичната аналогия е полезна само до определена граница. Тя ни помага да видим инертността, съпротивлението, мотивите и ресурсите, но не изчерпва човешкото поведение. ЗаключениеЧовекът и социалните системи са устойчиви, защото са натрупали структурирани елементи. Те са насочени, защото притежават мотиви. Те са способни да променят състоянието си, защото разполагат с ресурси. Оттук може да се формулира най-краткото ядро на теорията: Структурата създава инертност. Мотивът задава посока. Ресурсът предоставя възможност. Съпротивлението противодейства на мотивите за промяна. Взаимодействието между тях определя резултата. Така социалната система не е нито неподвижна, нито механично задвижвана. Тя е инертна, зависеща от мотиви и способна на самопромяна.

Според скобите, които ги няма, различно пет по (пет без пет) по пет (пет по пет) без (пет по пет) (пет по пет без пет) по пет А иначе, ако става дума за часовник, съвсем не разбирам какво е пет по 04.55 ч. Извинявам се, държах се глупаво да се меся в чужд разговор. Случва се понякога.Имах добри намерения, но не оцених адекватно ситуацията и прибързах.

Когато дадеш проверен пример, а не хипотеза, ще видиш, че става дума за материално съществуване. Хипотезата е интелектуален продукт, преработена информация, която не е материална, но е естествена. (нали въпросът е за свръхестественото) Ако си аргументиран, защо да не го приема? Имало някакви цели числа, после се появили някакви дроби, после реални, после н`ам какви си. Като отскочим до твоя експеримент с магнити, ти постъпи изключително коректно като потърси експериментално потвърждение. Смятам, че и "отвъдматериалните" форми имат някакви начини за естествено потвърждение... а не свръхестестевно.

А ти? Ти как разбираш свръхестественото, божественото? Мисля, че това е конкретен въпрос и в някакъв смисал редуцира относителното.