Търсещ истини

"Не си тук за да ти дам риба, а да те науча да ловиш риби" Това е модерна поговорка в бизнес училищата, при психолозите и при свещениците. Какво мислите по въпроса в заглавието? Аз самият ще изложа своя отговор съвсем скоро- до ден, максимум два, но не искам да започвам пръв, за да не повлека другите отговори в една посока.

Ще погледна от друг ъгъл. Психотерапията гладува от към клиенти. Посещават обикновено жени. А ако се постави въпросът защо мъже не споделят болките си- психологиическите проблеми, няма ли и те да тръгнат? Ще се абстрахирам за момент от физиологическите проблеми, че мъжете пренебрегват някои заболявания, не посещават лекар и това води до лоши последици. Ще се абстрахирам и от срамните физиологични проблеми на една рижава актриса, която се жали, че й мирише лошо... лоното- то са рекламни трикове за увеличаване броя на жените- клиентки. Връщам се на мъжете- клиенти на психотерапевтите. Аз лично не вярвам на врачки, баячки, попови заклинания, психотерапевти по Юнг и Фройд, и хипноза... общо взето на повечето течения (пак се сетих за оная с миризливото). Психотерапията не е постигнала явни резултати. Почесват интереса на клиента и егото му и правят така, че да е доволен и идва пак, пък с времето всичко се оправя. Е, мъжете не щат да се занимават с ала- бала, не толкова да се срамуват. Тези които имат време за ала- бала ходят по врачки... до психолози и психотерапевти. Отскачам до болестите на тялото. Какво мислите, че рекламите за мъже, които не говорят за Слабата струя", "нощното ставане" и "сексуалната немощ" са насочени към здравето им, а не към продаване на стоката? Фармацията не печели, ако мъжете се срамуват и не питат за лекарства за ... онова. Та това е поглед към срамуването като нещо лошо и дързостта да си купуваш фарма- продукти като нещо мъжествено

Бих поставил въпроса така: А има ли СРАМНИ болки. За кои болки мъжете се срамуват да говорят? Ще игнорирам срамните болки на жените, за които те не говорят, но искат мъжете да говорят- чудна работа. Според мен СРАМНА болка е тази, която унижава мъжа. Ако мъжът иска (а то и жената иска) да бъде видян като силен, отговорен, здрав, хубав, атлетичен и пр., то всяка проява на обратното е срамна. Несъмнено, мъжът ще го е срам да говори, че изпитва слабост, безотговорност, болнавост, загрозяване, безформеност и пр. Така че, МЪЖЕТЕ СЕ СРАМУВАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА БОЛКАТА СИ, защото това руши самочувствието, достойнството им/ни. Такива неща се говорят пред доверени специалисти- лекари, адвокати, които няма да пускат клюки. Обаче във форуми, скрит зад анонимността на ника може..., само дето няма никаква полза. Това обаче не е срам, а безполезност. Като излезе някой зов за помощ в тема Психология и какво?- полза никаква.

Днес, през 21 в. образът на Георги Димитров е загубил своята яркост. До голяма степен се е превърнал в символ и както всички символи е по- схематичен, черно- бял. Но тъй като ролята на символа е да означава символизираното, той остава да означава комунистическите възгледи. Чрез сравняване с него се мери дали някаква личност е комунист или друго. В приемането или неприемането на възгледите му се отразява защита или атаката срещу образа му в паметта. Именно срещу създадения образ, а не личността, която е противоречива, ярка, многоцветна. А приетият образ може да е по- пълен или по- едностранен, схематичен. Както комунизмът бива атакуван от социалисти и антикомунисти, така бива атакуван и символът Димитров. Защитата е рядка, комунистическите възгледи не са на мода. В търсенията си за значението на Георги Димитров в 20 в. стигнах до приятни и поучителни резултати. Научих колко значим е бил за света в началото на настъплението на Кафявата чума. Видях как е бил превърнат в икона и част от Троицата на българския социализъм- комунизъм: Благоев- Кирков-Димитров. Научих, че сега е схематичен и определя отстоянието до комунистическите идеи, което не е никак малко за малкото коментари по същество. Като цяло- беше ми интересно и полезно.

Интересно е че в условията на Студената война личността на Георги Димитров е превърната в символ на комунизма- от едната страна на бариерата възвеличаван, а от другата срещу него са водени целенасочени атаки, включително чрез фейк новини и манипулации. Да, Студената война беше време на идеологическо противопоставяне, в което всяка известна личност от „противниковия лагер“ можеше да бъде превърната в инструмент за пропаганда и нападки. Пример за това са публикации и клеветнически материали, които се появяват в западните медии през 50-те и 60-те години, често без реални доказателства, но с ясна цел да дискредитират Димитров и комунистическата идея. Те го представят като диктатор или „комунистически заговорник“, без да отразяват контекста на неговата дейност и ролята му в борбата срещу фашизма. Представянето му като невъздържан женкар е типичен пример за фейк- информация, поднесена като факт, но изкривяваща истината и манипулираща общественото мнение. Освен това, атаките не се ограничават до текстове. В пропагандни кампании се използват карикатури, портрети и политически плакати, които изопачават образа на Димитров, превръщайки го в символ на „злия комунизъм“. Това показва, че атаката е била системна и целенасочена- не просто критика, а инструмент за влияние върху настроенията на населението в условията на глобално напрежение между Изтока и Запада. Фалшивите новини и манипулациите по време на Студената война не са били случайни, а част от стратегията на идеологическо противопоставяне. В този контекст образът на Георги Димитров е бил своеобразно бойно поле - символ на комунизма и мишена за пропагандата.

Много впечатляваща симпатия проявяваш. Допускам, че както и избрания ник, така и много други изказвания са несъответстващи на истината. Край!

Размишленията ми над експеримента "Вселена 25" подбудиха и следното обяснение за гибелта на мишките: Те, като същества с повече инстинкти са поставени в ситуация, в която тези инстинкти не са потребни. Това, което инстинктите осигуряват, го има осигурено. Остава им инстинкта за агресия и за почистване. Инстинктът за продължаване на рода е заменен от инстинкта за физическа агресия и някакво фалшиво самозадоволяване при същото почистване.

Може да се каже, че Студената война е фабрикувала повече лъжи за Димитров, отколкото дори нацисткия режим в Германия. Изглежда е заради това, че е бил най- познатият български политик по света, при това с комунистически възгледи, станал пример за мъжествено поведение.

Старче, ти пишеш неща, които не са факт. Проверих коя е Ирма Рьослер и тя е предмет на описание в съмнителни по достоверност български издания, но не и чужди. Има само едно споменаване в Шпигел 1959 г. и това е лесно за проверка. Нормално е, пропагандата да работи с клюки, а следствените дела с факти, аз избрах фактите, ти клюките. Историк!?!?

Проверих за жените в процеса. Вж https://opinioiuris.de/entscheidung/1668#F._Der_Angeklagte_Dimitroff. Два цитата: "Подсъдимият Димитров е бил в Мюнхен в деня на пожара. Както се вижда от записа му в списъка на компанията за спални вагони, той се е върнал оттам в Берлин през нощта на 27 срещу 28 февруари. Свидетелката Рьослер, която се е возила със същия влак, свидетелства, че Димитров е говорил с нея и се е представил като професор или д-р Хедигер. Когато се срещнали на следващата сутрин за закуска, Димитров видял сутрешните вестници, които съобщават за пожара в Райхстага. Според свидетелката, той поклатил глава и не казал нищо повече. " "Не може да се счита за доказано, че Димитров, както свидетелката г-жа Хартунг смята, че знае, е бил ръководител на българската група в „Червената помощ“ на Доротенщрасе в Берлин през зимата на 1928/29 г. Очевидно тук е имало объркване с Теодор Димитров, който според ръководителя на организацията за помощ на емигрантите, свидетеля Дитбендер, е работил там. " Това са двете свидетелки. Съдът се отнася към г-жа Рьослер като към случайна свидетелка и не я обвинява в лъжесвидетелство. Г-жа Хартунг свидетелства против Димитров, но очевидно греши. Това е моят отговор към ЛЪЖИТЕ и ВНУШЕНИЯТА на ник communismatic. Нямам основание да го смятам за непредубеден, напротив, силно е повлиян от лъжите на пропагандата от Студената война и е недостоверен.

Особености на историята като "разказвателен предмет". За съжаление, историята в повечето случаи не борави с факти, а с разкази и интерпретации, които силно се влияят от лични и обществени нагласи. Така се появяват много противоречия в разказите на съвременници и в интерпретациите на учените. Студената война, подчини историята на политиката и направи много за изкривяване на разказите. Това повлия на всички. Аз заради това се стремя да стигна до нещо, което не е разказ, а факт, цифра. Ето, безпристрастно и без коментар представих неколцина българи, ранжирани по брой чуждоезикови статии в Уики. Не съм и правил опит да коментирам защо Фердинанд и Борис имат такава разлика в преводите. Нито Стоичков и Костадинова. Не че не може, но не ми е тема. Тук пиша за Георги Димитров. Други не се и стремят към обективност. Лепват пропагандни лъжи като формален поздрав. (Кажи му добър ден, пък ако ще и камъни да падат). Особено ме впечатли тази изцепка: " доста премълчаван факт е, че той се спасява от затвора, но не заради защитната си пледоария в съда, а понеже жените с които е "хойкал" са му служили за алиби. Просто те потвърждават, че той е бил с тях, правил е това-онова и по тоя начин те го спасяват." Предполагам тези жени си имат имена, а не са като мургава продавачка на Битака. Обаче фейк- новините не се интересуват от истината, а това не е хубаво. Димитров не се "спасява от затвора", той е НЕВИНЕН, изкупителна жертва на немския нациизъм. Това е признато от всички юристи... някои "историци" може да не го признават, но това е- повтарям, защото историята е разказвателен предмет. Людмила Живкова статии на 16 езика.

Да. Слабостта на аргументите бе заменена от лични оскърбления. Просташко поведение, спъващо нормалната комуникация! Ето как светът възприема някои български личности. Имам предвид, че авторите и редакторите на Уики по света са сметнали за важна личност българин и са му посветили статия. Христо Стоичков 64 чужди езика Тодор Живков 58 Георги Димитров 55 Фердинанд I Български 54 Борис III 50 Стефка Костадинова 49 Александър Стамболийски 30 Богдан Филов 26 Христо Николов Луков 17 Владимир Вазов 13 Иван/Ванче Михайлов 11 Емил Димитров 10 Това са личности, които мнозина смятат за ярки. Ако съм пропуснал мнозина, то не е преднамерено, допълнете ги.

Не съм изненадан, че започваш да увърташ. После ще питаш какво ще рече По-популярна? По-влиятелна? По-уважавана? Това е защото не може да бъде противопоставена положителна личност от българската политика. Тогава започват характерните за Студена война напеви "Ама Димитров е женкар, пияница, тараба и пр." от по- горе. Опити да бъде принизен. Дори при опитността си в историята не можеш да намериш съперничеща личност. Няма да те унижавам да си признаваш това, но макар скромно да съм написал "Георги Димитров- ярка личност на 20 в.", щом няма поне равностойни, следва да стане "най- ярката", така че потруди се.

Верно! Искам да нищя с твоя милост и сравним предложена от теб българска политическа фигура от 20 в., по- ярка от ГеоргиДимитров. Истината е достатъчно важна за да рискувам някакъв си автогол, пък бил той и страхотен.

То е очевидно- Търся истината. А тя е, че Георги Димитров е най- ярката българска личност на 20 в., позната по света. Много хора с интереси NBA, Sex, Football, дори не знаят за това.

Още двама за Димитров: Цар Борис ІІІ : "Ние, българите, се гордеем с Димитров", като същевременно е отказал да посети Германия, докато Димитров не бъде освободен. Юлиус Фучик за Лайпцигския процес: "Тази схватка на Димитров с Гьоринг е страница от историята на човечеството. Въплътени в своите най-добри представители, се срещнаха двете класи. Буквално с пяна на уста от ярост Гьоринг нареди с помощта на полицията с най-грубо насилие да бъде отстранен пролетарският му противник. Димитров потъна в мрака на килията. Гьоринг се отдалечи сред триумфален шпалир от вдигнати ръце. Но победи Димитров. И целият свят се преклони пред неговата победа." Още едно мнение: "Георги Димитров е велик, не защото е безгрешен, а защото изигра изключителна роля в световната история, в историята на международното социалистическо движение, в историята на българската социалистическа партия и на българската държава през първата половина на ХХ век". Той не е икона, нито светец. Както не са без заблуди, без грешки и без грехове личности като Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. "

А какво е новото през тези месеци?

Препоръчвам статията Самоубийство в уики. Там има потвърждаващи сравнения. Често жените взимат несмъртоносни лекарства или несмъртоносни количества. Или се обаждат за да се "сбогуват" с близки, а то е за да ги спасят. При "скачане" избират евентуално несмъртоносни условия. Прим от 6 ет. е смъртоносно, но върху клони на дърво е "само" осакатяващо. За осакатяването, естествено има нарочен виновен. Пиша го със съжаление, защото самият акт на самоубиство е лошо и причинено от нещо лошо. Прочее, в уики пише и за "мода" когато самоубийствата в някакви райони се сгъстяват.

Интерпретирането на тези данни е деликатно. Първо, не са сравнени с опитите за самоубийства и второ, самите опити за самоубийство не винаги се заяввяват. Защо това е важно? Защото жените по- често извършват опити за самоубийство, които са демонстративни. Примерно да се "самоубие" така, че да бъде открита навреме или спасена, или с недостатъчна сериозност. Това престорено самоубийство е да накаже мъжа- "Видя ли до къде ме докара, ти си виновен и грешен. Като оживея, трябва да направиш отстъпки". Докато мъжкото самоубийство е сериозна и добре свършена работа. Премислена и направена. Освен това, безизходицата, която не е болест, не е и депресия, често е трудна за решаване и от семейството, а мъжът подпита, подпита, сподели- с приятели, колеги, семейство, но не намери отговор и- Пат.

Продължавам да смятам, че мъжете не се срамуват да говорят за болката си. Ето, Светльо от Хиподил пред всички изповядва "Боли мегъза"

Ползвай още по- често ИИ, иначе допускаш сериозни грешки.

Разбираемо е да има хора, които мразят Димитров. Това го е съпътствало в целия живот. Но нека друг се занимава с тях. Аз се сещам за Гьоринг и приятели. Други сериозни не зная. Ще наблегна на значимите личности, които са впечатлени от Димитров. Пер Лагерквист. Нобелов лауреат за литература. "Моето поколение се срещна с България чрез Димитров, то беше за Димитров, растеше с Димитров. Аз съм съвременник на Лайпцигския процес. Димитров буквално ни разтърси. И не само такива изявени пролетарски писатели като Ян Фридегорд у нас, Нексьо в Дания, а и "неангажираните".... А ние, интелектуалците, творците, колкото и да сме различни, не можем да бъдем човеконенавистници. Ние разбрахме Димитров. И подкрепихме борбата му, защото това беше борба против насилието и войната, борба за човечност и високи идеали, за нравственост"

Интересна е връзката с Метода на Декарт. В размишленията си, Декарт поставя като първа стъпка в мисленето "Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение." Статията ни насочва, да поставяме под съмнение това, което смятаме за вярно до тогава, докато не изчистим неяснотите и всичко да ни стане очевидно, а не обратното- да тръгнем с вярата, че то е така и няма какво да го обсъждаме.

`що па да се срамуват? Чувал съм мъже да казват за най- съкровеното си "БОли ме уйя"

Религиозната принадлежност на Георги Димитров по семейна линия е към евангелисти, методисти. В двата си брака е венчан и вписан в книжата от пастори. Прахът му е погребан в Католишките гробища. През управлението му като министър- председател няма религиозни гонения. Няма грабежи на църковно имущество или палежи на храмове. Има процес за шпионаж срещу пастори, който се отнася до личности и не засяга църквите им и вярващите. Бил е във взаимно уважителни отношения с Петър Дънов. Може да се каже, че се е отнасял толерантно към ритуалите и църквите, без да е религиозно- пристрастен.