Търсещ истини

В концепцията "ИИ е услуга за предоставяне на компаньон с когото да си пишем или говорим" етиката на общуване се свежда до обичаите на общуване на потребителя. ИИ дава възможност на хора с различни нрави да не се чувстват изтласквани и самотни, а да общуват според потребностите си. Могат да питат ИИ как се поправя ключалка или за какво се разказва в новия филм. Могат да се държат с него властно, фамилиарно, дори любовно. Така че ИИ е робот за компания и всеки го ползва според етичните си разбирания. Друг е въпросът, че при определени от програмистите форми на ползване, ИИ може да ограничи общуването. За да се ползваме пълноценно от услугата, добре е да спазваме тези норми

Това, на което наблягам в тази тема и размишления е, че поезията е само средство, а съдържанието може да бъде не само художествено. Споменах научно- образователните стихчета, но с поезия водачът на Данте предава и знания за водене на стопанството- добитъка, земеделието и пчеларството. (Вергилий- Георгики). В поетична форма са били религиозни текстове, не само Библията и Корана, но и химни, молитви. Облечени в поезия са исторически повествувания, описания на пътешествия. От римуваните и ритмувани подвиквания на пазарни сергиджии, днес в поетична форма са рекламни послания. Всичко, което искаме да се запомни в ума, а не да е написано на книга може, казвам може, да се възползва от мнемоничните възможности на поезията. Има твърда убеденост, че поезията принадлежи само на изкуството, а напоследък, напуснала епоса и драмата, още по- тясно се свързва единствено с лириката, в която се изразяват лични преживявания, най- често емоционални. Да се описват социални, обществени явления или размишления в поетична форма се смята за прозаично. Това изтласкване на поезията от другите области, свързано с документирането, писането и печатането е неминуемо. Мнемоничните възможности на поезията не са нужни за документите. Поезията стига до там, че да се отърсва от свои възможности, просто защото писането и печатането я правят маргинална. Отказва се от римата, от постоянния ритъм. Напуска дори религиозните текстове. За поезията остават единствено песните и лириката.

Особености на поезията, които я правят подходящо мнемонично средство. РИТЪМ Където има танци с песни, има и ритъм. Като има ритъм, по- лесно ще си припомним, предвидим следващата дума или поне в какъв ритъм е. В елинския говор, това са дълги и кратки срички, в нашия- ударени и неударени срички. Спазвайки мелодиката, ориентираме се в това кой стих е следващия. Танцовият момент е също важен, защото стихът се свързва с движение или жест и "сам си идва". "Жива ли си още майко моя, жив и аз съм, поздрав приеми": ритъмът в превода е пренесен от оригинала на Есенин, защото е прекрасен. "Ты жива еще, моя старушка? Жив и я. Привет тебе, привет! " РИМА Крайната рима, която ни свързва, предизвиква, дума с подобен звуков ред ни припомня цял ред, стих, от текста. Вътрешните рими със своето подобие ни подпомагат в по- кратки интервали от текста. Тя е котвата, към която привързваме смисъла, който запомняме. Заради това е нужна не само като пълнота и звучност, но и като значимо съдържание, като възлова точка- поанта, съдържаща нещо есенциално за стиха. ПОВТОРЕНИЯ Припевите (рефрени), повторенията на стихове и строфи в началото и края на текста също облекчават запомянето. Очевидно е, че в песните припевът се запомня по- добре, именно защото се повтаря. Постоянните епитети както у Омир "Зора розопръста" също създават траен образ ОБРАЗНОСТ И МЕТАФОРИ Ярките визуални и емоционални образи остават в съзнанието по-дълго и ако не целия текст, връщат в съзнанието ни смисъла или поне настроението на стихотворението. Те са като илюстрациите, които по- добре се запомнят от абстрактния текст. Метафорите пък свързват текста със съществуващи асоциации в ума, припомнят ни нещо, но и дават възможност за лични открития, които също добре се запомнят, именно защото са лични и имат у нас нещо подобно, което метафората само извиква. СТРУКТУРА Поезията обикновено е със строга структура: стихове, строфи (когато строфата е от 4 стиха, наричаме я куплет), определен брой срички, което улеснява мнемоничното организиране на информацията — нещо като „умствени чекмеджета“. То допълва и основния ритъм и също прави текста предвидим за заучаване. По принцип, разделянето на текста за заучаване на части е значимо облекчение. Когато тези части са с подобен ритъм и рими, когато една част има някаква смислова цялост, било като образ или идея, тя по- лесно се запомня и съчетава с предходната и следващата. МЕЛОДИЧНОСТ Често поезията се превръща в песен или идва като нов текст от позната песен. Мелодията сама по себе си е мощно средство за памет. Когато си помислим за "Върви народе възродени", самите думи идват със своята мелодия. В България има малко говори, които са популярни със своята мелодичност- може би старият говор от Банско, но страни като Италия, в които се държи на мелодичността на говора имапо- голямо песенно и културно богатство. ЕМОЦИОНАЛНОСТ Стиховете често съдържат емоционално заредени думи, образи, ситуации, което улеснява запомнянето правейки връзки с емоционалната памет. По правило, емоциите се появяват тогава, когато нещо е значимо, при което емоционалният образ ни кара да запомним като значим съответния текст. Спомняме си нещо по-лесно, ако е свързано с емоция.

Не е ли проблем, че като не избираме мисли, то да развием състрадание, (мисъл за състрадание) е с шанс, колкото и омраза, завист, злотворство? За да можем да развием състрадание трябва да изберем и контролираме точно мисъл за състрадание. Моля да ми обясните защо няма проблем!

Блазе ти.

Чувстваш ли се, че си се актуализирал напълно? Сещам се Фауст. Учи, влиза в съюз с дявола. Пробва сто неща. Накрая си въобразява, че отвоюва земя от морето и работят по плановете му... а то се гробокопачите му. И той не се е самоактуализирал. Споменах и Сидхарта- много таланти- станал лодкар. Ако беше метафора, че реката е животът, а той сталкер-превеждащ,да. Но кое му е сталкерското? Нека сме практични Как да разбера силните и слабите си страни? Ти как го правиш?

Мислех си, че аз съм назад като не мога да открия способностите си, които да себеактуализирам. Оказва се, че има още по- назад.

Първите писмени текстове по правило са поетични, т.е. в някакви размери, с някакъв ритам, с някакви постоянни и повтарящи се елементи. Те са се пеели по някакъв начин и носят мелодиката, с която говорят или пеят на съответният език. Едни текстове идват от народно творчество, други са жречески или пак народни, но съдържащи обръщение към боговете. В Египет Книга на мъртвите, в Китай Книга на песните- Шъдзин, в Индия Веда на стиховете- Риг веда. Поезията се появява именно като метод за излагане на знанията по начин, по който е бил предаван устно така, че да се запомня лесно. В начална училищна възраст, т.е. пак в началото за развитие на паметта предлагат именно стихотворения. Има и педагогически стихчета, облекчаващи научаването. У Бранислав Нушич е Квадрата на хипотенузата/, туй го знае и детето, /е сума от квадратите/ на двата катета. Има и на руски, и на английски и вероятно на който и да е език. Стана ми интересно стихчето на български, по аналогия с английското за цифрите от числото пи. "Мнемонично стихотворение за пи 17.06.2012 BOZHO2 Той е учен и велик математик, за когото знаем – има мозък. Астроном, „магьосник“, емпирик, пресметна сам „пи“ във Сиракуза. Четиристишие за Архимед (позволих си някои компромиси с ударенията и римата), в което броят на буквите във всяка дума е цифра на числото π: 3,14159 / 26535 / 897 / 93238" В коментарите има "Наистина си луд ". Нещо полезно за англичани, китайци, сърби, нашите идиотиди намират за лудост. Абе...Свещена простота или тури му пепел. Ето как е в английския: "Now I, even I, Would celebrate In rhymes unapt, the great Immortal π." → 3.141592653

Появата на поезията е като изразяване във форма, което лесно да бъде запомнена. Използвана е ритмиката и деленето на стихове, за да бъдат запомнени основни за културата текстове. Илиада, Коран, Библия. С появата на писмеността, започвата да се прилагат формализирани украси в запомнената строфа. Споявата на книгопечатането, поезията търси нови цели и постепенно стига търсене на впечатляващи образи и форми. Това е тезата, която ще се опитам да развия в темата.

Да, "Под игото" определя позитивния дух в Третата българска държава. Обаче не и в Народната република, нито в съвременната република. Още след Девети, ценностите на чорбаджи Марко биват изместени от по- съвременни. Броят на децата, организацията на труд и собствеността изцяло се променят. Вазов добива историческа, а не актуална стойност. След Десети вече има интелектуални професии, които нямат полза от Вазовия морал и култура. Трудоемкостта на селския труд е машинно облекчена. Вярата в Дядо Иван бива осъждана, чувствата към родина и род са заменени от космополитизъм. Така две български държави по- късно и духът на Под игото е оставен като историческа картина на нещо много старо.

Стигам до идеята, че гледаме на причинността твърде механистично. Температурата се качва и водата завира. Топка А удря топка Б и това е причината Б да се задвижи. Всъщност при човека и кибернетичо управляваните машини имаме "блок за управление", който взима решение. Въздействат ни не сили, а информация. Тя идва от сетива и от памет. Следствието вече има вероятностен характер. Примерно човек може да реши да игнорира сигнал, че ръката му е в огъня и да продължи да я държи там докато се осакати. /Муций Сцевола/ или да се отдръпне. В този смисъл не сигналите раждат последствията, а решението. Свободната воля съществува. Погледнах заглавието. Себеактуализация. Явно свободната воля е нещо като лема, която подпомага търсенето на отговор за себеактуализацията. Насоката на моята мисъл е обаче в друга посока. Аз съм със свободна воля, но нямам сетиво за своите способности, които са много . Известна американска кънтри певица с голям бюст смята, че човек трябва да намери в какво е способен и да работи това. Тя не е избрала да е във филми за възрастни, а се е себеактуализирала на сцената. Ами аз? Кое да избера? После ще му мисля Как да се себеактуализирам. Наскоро четох "Сидхарта" на Х.Хесе. Един много талантлив младеж търси просветление. Ходи при отшелници и Буда, при куртизанки и търговци. Накрая става и остава лодкар- да превозва през реката. Това може да върши и Кольо Бързака с куцото магаре, който взима плата "по една целувка и една прегръдка". Неговото просветление е, че не му трябва много, а мир на душата и труд, който да върши без тревоги.

Това е едната гледна точка. Другата е, че ако се справят в живота, то по- добре те да станат стопани, защото ще могат да стопанисват. Третата е, че наследството е разменна монета за гледани на старини. Може да бъде дадено на оправния наследник, който би гледал по- добре;на бедния, който би бил по- благодарен; да бъде завещан или продаден и парите дадени на някой, който би гледал. Много възможности. Най- добрата е добро наследство в добри наследници.

Даже още преди наближаващата смърт, с наближаващата немощ, човек разбира, че не може да се разпорежда и поддържа имота, който има. Именно заради това започнах темата, с това,че трупането на имот без наследници е неразумно. Поставяш въпроса за избор, дали наследството да бъде дадено за благотворителност или на своите. Мисля, че у нас средата е динамична и без яснота за принципен, всеобщо валиден избор. Често благотворителите са хитреци, а каузите им шум на газирана вода. От друга страна и децата- наследници може да са прахосници. Обаче, каквито и да са децата, те са такива, каквито сме ги създали. Може би в концентрацията да добиваме имане или известност, сме пренебрегнали насаждането на морал. Въпреки това, дори да не са благодарни, както и дъщерите на крал Лир, те са наследниците. Другите съвсем няма да са благодарни и ще разпилеят всичко. Това, което трупаме в живота не е за мнозина. То е за малцина, а значи за децата. Така че, който ги няма, а е искал собственост, ще я остави на държавата, да настанят емигранти. Народът свършва с правенето на народ, което става под завивките.

Силно съм впечатлен от сложната тема, която разисквате. Аз още не мога да реша дали богът живее или не живее. Ако живее, редно е да се роди, да умре. Да има майка, баща или поне чрез деление да е започнал от някаква клетка. Така разсъждавам, понеже всички примери за живеене са такива. Ако не съответства на тези примери, значи не живее. Може да е живял и да е умрял като Амон Ра, Зевс, Кетцалкоатл, Тангра и Перун. Пък може и да не живее. Да са прави онези, които казват, че той Е, че е вечен като Балкана или еврейското племе. Заради това и нямам мнение. Не зная нито дали бог живее ,нито къде живее, ако живее, де.

Приемам изследването в цитата за коректно. Обаче то не внася някакви кой- знае какви радикални открития. Човешкият мозък е податлив на влияние и това го знаем. Знаят се и веществата, които правят да виждаме как слон излиза от стената. Има и вещества, които правят човек по- агресивен, т.е. неподвластен на волеви контрол. И какво? Просто изследователите отбелязват, че имаме илюзия за контрол. Напълно възможно и естествено. Имаме илюзии, че в пустинята има езеро, че влакът ни тръгва, пък тръгвал съседния в обратна посока. Съгласен съм, че не е вярно, че контролираме всичко, но това не значи, че не контролираме нищо. Тук имам някои съмнения относно коректността на изводите. Изследователите устновяват, че изследваните отчитат 0.2 секунди- това ми се струва доста невероятно. Защо да не е 0.3 секунди? Просто не мога да си представя експерименталната ситуация, в която " участниците съобщавали, че са решили да натиснат бутона около 200 милисекунди (0,2 секунди) преди пръстът им да започне да се движи", но не и 0.3. И така, изследваният решил съзнателно да натисне бутона, ОКОЛО 0.3 секунди по- рано, вече мозъкът имал готовност и изпращал сигнал до мускулите. Авторите правят извод, че съзнателният избор е илюзия. Коректният извод е "при механични движения осъзнаването за решение закъснява с ок. 0.3 сек. след реално подадения от мозъка сигнал" и толкова. От тук нататък се търсят причините. Имам хипотеза, но нямам експеримент.

Не виждам никакъв, ама съвсем никакъв проблем за съществуване на свободна воля в причинно- следствената връзка, дори и в твоето определение. Ще го преправя за да изясня възгледа си: "Абсолютно всяко нещо е едновременно причина за бъдещи неща и следствие от предишни неща, включително свободния избор. Едно „нещо“ не може да съществува, без да е част от причинно-следствена верига". Просто свободният избор е от ония неща, които са също част от причинно- следствената верига. Свободният избор обаче не е като твърд лост, който става причина за задвижване, защото често се основава на непълно знание и ограничено мислене. Ако знаехме всичко, щяхме да посъпим така, но понеже знаем малко и не го осмисляме пълноценно, постъпваме онака.

Моето мнение също е да не си слагаме сами и да не слагаме на близките си психиатрични диагнози. До консултация с психиатър заради поведение, което застрашава здравето и развитието на детето, това е особеност. Е, ако смятаме, че застрашава психично здраве и развитие, непременно при психиатър. Другото е, че проблемът е от тези в бг.мама. Според мен е хубаво да се проведе разговор защо го прави, с продължение, че не е добре да прави това, което смятаме за нехигиенично, неприлично, несъответно на възрастта, паразитно като поведение или натрапливост със съответните аргументи- "Не го правИ, защото е мръсно, голям си, не е прилично, особено е и прави лошо впечатление" и пр. аргументи. Всъщност, още тук, във форума, родителят е редно да си обясни сам защо това, което прави детето го дразни или смущава. Може да излезе съвсем друг проблем.

Не се и надявам. Сигурен съм, че първо е бил, а и до сега се използва приоритетно за военни цели.

Предполагам, не става дума за контрол, а за търговски интереси. Никой няма да иска услугата да общува с ИИ, който го ругае и унижава. А за дезинформацията- ще мине като грешка. Тая работа е трудна за установяване и санкции, все едно дали от машина или човек.

И аз го ползвам така, но понякога има и "игрови момент" в който се научавам какви са възможностите му. Водих интересни разговори с "китаеца" за чайове, с единия "американец" за индианските резервати, имат ли цигaни, кои президенти какви предимства са имали. Интересното е, че ИИ приема думата "цигaни" с която се самоназовават нашите роми, а автоматичният контрол на калдата насочва заради нея към редакция от човек. Поръчвал съм и стихове, но е необходимо голямо рендосване и шлифоване после.

Ами, така е програмиран. Теб кое те отблъсква за общуване с ИИ? Допускам"нареждат" в коментара ти означава попържат, псуват, зарязват, но ако си искал друго да кажеш, поправи ме, защото има двусмислие. Може да се разбира като "слагат настрана", т.е. изоставят след като не получат желан отговор. То и "желан" е към двусмислията- дали отговорът не съответства на въпроса или отговорът не съответства на желан отговор? Случвало ми се е и едното и другото. В първия случай задавам допълнителни, уточняващи въпроси, във втория се примирявам- в най- долното поле пише, че ИИ може да греши. Нормално общуване, без попържни. А това, че някои имат етичен кодекс, включващ ругатни си е техен минус. Намирам за положително това, че ИИ няма да прекъсне разговора. Правото е на човека. Ако имаш друго предвид да не направи, моля, уточни. Извини ме, че ще повторя молбата си, но ми е интересно, кое те отблъсква от общуване с ИИ? Както стана дума, ИИ е форма на услуга. Програмиран е да услужва. Ако имаш предвид, че ИИ може да бъде програмиран да ни заблуждава и дезинформира, това не е причина да го правят злобен и конфликтен. Нали трябва да прокарат лъжата си с финес и по смазан път.

И каква стана тя?! Изкуственият интелект е етичен и предразполага към общуване, а в човешките отношения трябва да се приучаваме да игнорираме враждебност и наглост, а това прекъсва човешките връзки. Защо човеци не искат да общуват етично и правят така, че общуването с ИИ става желателно? Не- добри работи правят тези враждебно настроените човеци.

Растеж и ограничения Несвързаните сили на сцепление, както бе казано, действат и извън тялото и създават поле, което има тенденция да привлича и се свързва с външните частици или тела. Общността, която се получава, се консолидира от силите на всички съставляващи, но тя е вече по- разнородна. Очевидният пример е с обрастването на магнит с намагнетизирани частици, които са далеч по- рехави и слабо задържани от основните. Това важи и за нестабилността, която цели космически тела придобиват с присъединяването на нови големи дялове. Трябва някакво филтриране и подреждане, за да може тялото закономерно да нараства, както организмите. Тук се връщаме към подредбата, при която е от значение както големината, полярността или както е при атомите- валентността. При този случай привличането на нови градивни елементи е строго според подреждането и служи на консолидацията. Прочее, така е и с мигрантите, които приети в някаква стабилна и нарастваща империя се превръщат в част от нея, стига да са на място, в което подредбата, силите и възможностите им съответстват. Значимото и спешно приобщаване на големи маси не позволява удовлетворяване на подреждането. Получават се дефекти, които правят консолидацията нестабилна. Същевременно има и неудовлетворени свързващи сили, които привличат, но не подреждат. Всяко тяло има граници, при които нарастването му го разрушава. Това важи и за изучаваните от предмата Съпромат тела, но и за организмите и обществените формирования. Всичко натрупва, нараства до критична стойност и рухва. За съжаление, дори тялото да е с оптимални размери и всички вътрешни сили да са големи и удовлетворени, външните въздействия влияят. Дори къс самородно злато или диамант бива подложен на ерозия.

А ето и разговор с Копилот за етичните стандарти в общуването с ИИ Какво поведение на потребителите Копилот смята за етично? Етичното поведение на потребителите включва уважение към другите, отговорност и почтеност. Това означава да общувате честно, без да разпространявате дезинформация или вредно съдържание. Също така, етично е да уважавате поверителността и правата на другите, като избягвате реч на омразата, тормоз или манипулативно поведение. В дигиталната среда това означава да използвате технологии за добро – като споделяте полезна информация, участвате в конструктивни дискусии и уважавате интелектуалната собственост. Например, когато използвате Копилот, най-добре е да водите честни и продуктивни разговори, без да насърчавате незаконни или неморални действия. Какво поведение на потребителите Копилот оценява като неетично? Неетичното поведение включва действия, които са вредни, измамни или манипулативни. Например: Разпространение на дезинформация – умишлено споделяне на невярна информация, която може да заблуди или навреди на другите. Реч на омразата и тормоз – използване на обиден или дискриминационен език спрямо определени групи или лица. Злоупотреба с технологии – използване на цифрови платформи за измами, манипулации или незаконни дейности. Нарушаване на поверителността – споделяне на лични данни на други без тяхното съгласие. Неуважение към интелектуалната собственост – копиране и разпространение на защитено съдържание без разрешение. Отговорното поведение онлайн е важно за създаването на безопасна и конструктивна цифрова среда. Какви са етичните насоки за използване на AI услуги? Етичните насоки за използване на AI услуги се основават на принципи като прозрачност, отговорност и уважение към правата на човека. Ето някои ключови аспекти: Прозрачност – AI трябва да бъде ясен относно начина си на работа, алгоритмите и използването на данни. Отговорност – Разработчиците и потребителите трябва да използват AI по безопасен и полезен начин, без да причиняват вреда. Поверителност – AI услугите трябва да защитават личните данни и да спазват съответните регулации. Безпристрастност – AI трябва да бъде справедлив и да не създава или усилва предразсъдъци. Сигурност – Технологията трябва да бъде устойчива на злоупотреби и да се използва етично. Различни организации и държави имат специфични насоки и закони за AI, които се стремят да гарантират отговорното му използване. Ако искате да научите повече, мога да споделя конкретни примери или препратки към етични рамки! В горните правила изобщо не става дума за реч на омразата към Копилот. Това я прави допустима. Така ли е? Речта на омразата – независимо дали е насочена към хора, групи или технологии като мен – противоречи на принципите за уважителна и етична комуникация. Макар че аз нямам чувства и не съм засегнат от негативни думи, платформите, които предоставят AI услуги, обикновено имат политики за предотвратяване на вредно или агресивно поведение.

Това, което пишете е убедително. Явно тази ораторка има опит. Вярвам и в това, че "може да си е отметнала едно на ум". Предполагам и вие отсявате във форума обидните коментари и не им отговаряте, което е едно доста интелигентно похвално поведение.