Търсещ истини

Дерида би деконструирал бинарното морално/неморално по следния начин: Неморалното се дефинира като отграничено от моралното, а моралното като нещо отграничено от неморалното. Този омагьосан кръг всъщност определя едно нищо, защото няма собствено определяне, чрез друго нищо. А не може да има собствено определение за моралното, защото то е политически и властово зависимо, т.е. бързопреходно. Вж. Байдън и Тръмп по половото разнообразие.

Общоприетитят критерий за изолиране на някой поради болест е да застрашава себе си или околните. Този критерий не работи добре по отношение на мегаломанът. Примерно еврейското общество е счело "синът на бога" и "царят на Израел" за по- опасен, застрашаващ в по- голяма степен обществото, отколкото разбойникът Варава.

Един друг поглед. Според Мишел Фуко, безумството не предхожда психиатрията, а се появява с нея. Ако я нямаше психиатрията много поведения щяха да се смятат за различни, но не и болестни. В този смисъл, много по- интересно е каква функция има тази човешка особеност- да се смята някой за велик? Защото определено това е някакво поведение, което носи нещо положително, иначе самият човек би го изоставил. Така става ясно, че това е завишено самочувствие, което дава основание на човек да говори, подготвя или прави неща, които смята за велики. Той пренебрегва, изключва обратната връзка и това го прави самоуправляем. В такъв смисъл мегаломанията е поведенчески инструмент, който увеличава самостоятелността и решителността. Психиатрията може да го смята за лудост, а може и не.

Ето го и Ницше С това вече сме избягали от Платоновия и религиозен морал, според който справедливостта е някъде вън от нас- някъде извън пещерата, някъде при Бог. Човек определя за себе си и за другите какво е почтено и какво е полезно. Това върши въз основа на своите познания, опит, размишления и съобразно властта, която има, т.е. в личен, семеен, ... световен мащаб.Естествено власт разнородна- на оръжие, идеи, компетентности и пр.

По- скоро въпрос. Привлече ми вниманието за моралните постъпки у Сократ, който смята, че ако знаят кое е справедливото, хората ще постъпват справедливо. Ницше смята, че основен е въпросът за волята, а то значи, че който има власт/воля, той определя кое е справедливо и кое не. Сега в 21 в. Кое ли е определящото?

Съгласен. Не е "Направих нещо велико", а "Велик съм"!

Следното изследване http://psychology-bg.org/wp-content/uploads/Психология_2022-1.pdf разглежда склонността за теглене на заем. Не открива кой- знае колко големи разлики мъже/жени, но все пак мъжете са с малко по- високи стойности на желание за теглене на заем. Все пак сме по- авантюристично настроени. Семейните също са по- склонни да теглят заем, вероятно защото е обсъдено и няма конфликт, а има някаква гаранция, че ще бъде изплащан от двама. Тези, които са теглили през миналите 3 г. заем също са по- склонни. Веднъж, защото имат положително преживяване- взели са стока и са покрили заема успешно, второ, защото подобно изказване решава когнитивния дисонанс, породен от рисковата ситуация- разказаното намерение потвърждава пред самите тях, че тогава са взели правилно решение. Към това авторът добавя, че невзималите заем се отнасят с по- голяма тревога и неувереност към неясната рискова ситуация, в която нямат опит. Интересно е, че тези, които теглят заеми оценяват себе си, че не могат добре да боравят с пари; в спомените им е, че рано са спрели да им дават джобни; смятат, че на тяхната възраст родителите им са били по- добре финансово; оценяват връстниците като по- благополучни.По скоро от източници, отколкото от изследването, авторът добавя, че "очаквано, личностите или домакинства, които нямат заем е по-вероятно да съобщават по-високи нива на общо благосъстояние, благополучие в сравнение с тези, които имат неизплатен кредит. Различните по вид и размер заеми, кредити могат да предизвикат различни нива на стрес както у отделната личност, включително, когато е глава на семейство, така и у членовете на семейството. Редовното спестяване може да има положително влияние върху намаляване нивата на стрес на личността и домакинството. Неизплатените задължения и несигурното финансово състояние могат да завишават нивата на стрес"

Мегаломаните по презумпция не са пасивни, т.е. тяхното умствено състояние не вреди на психиката им и поради това не може да са психично болни. В защита на своята нескончаема графомания смята, че щом някой не е пасивен, не е психично болен и пренебрегвайки поговорката "Луд умора нЕма" се меси във всяка тема, предизвиквайки досада.

Мегаломан, мегаломан, колко пък да е мегаломан някой, който не преценява своите умствени способности и само на основание, че има свобода на словото, пръска фойерверките на своята некомпетентност? Авторите на многобройни литературни боклуци, за които си плащаш и няма печалба не наричаме графомани, така че и споменатите в началото на коментара не са мегаломани, а обикновени будали, които не съобразяват ситуацията и своето място в нея.

Интересното е, че приписването на Мегаломания обикновено става постфактум. Ако един гигантски проект се осъществи- това е геройство, ако не- мегаломания е. В такъв случай не можем да кажем за никого, че е мегаломан предварително, т.е. не е характерова особеност, а реализация. А иначе Мегаломаните като Наполеон или Исус са по- скоро обект на вицове, отколкото медицинска практика. Има случай в българската история, в който знаменит революционер след Освобождението бива смятан за луд, защото непрекъснато пишел писма за реформи в новата държава. Може би си е внушил, че ще направи България по- добра от възможното, може би стилът му е бил шизофразия, но не се е представял за Наполеон, а само за себе си.

Има едно наблюдение, което навремето ми беше много интересно. Сега сигурно има експерименти, които го потвърждават. На млади вълци пускат окуцяло магаре. Те го подгонват и го стигат, и разкъсват в един дол. После, каквато и плячка наблизо да подгонят, целта им е същия дол, т.е. изпитали са удоволствие и желаят да го повторят. Друго- хазартна игра. Първите печалби така се фиксират, че играчът, макар да знае какво е вероятност, си въобразява, че печалбата/удоволствието ще дойде ако рискува. Дори да губи, той твърдо вярва в равновесието, че ще почне да печели. Така или иначе се пристрастява към играта- дейност, в която е получил удоволствие и играе смело и хазартно. Не твърдя, че всичко е от условията, защото предопределеността на поведението съществува. Хората, които сядат на игралната маса са с определени табиети, чужди на други.

Бих обобщил, че гладен означава и буквално гладен, и живеещ в мизерия, и лишен от някои придобивки (под ембарго), а алчен означава и ненаситен, и суетен по отношение на вещите, недоволен от положението си. В горния смисъл, ако някой иска да назначи човек за рискова работа или да започне рискови операции, по- добре да търси такива: гладни, живеещи в мизерия, лишени от някои придобивки (под ембарго), ненаситни, суетни по отношение на вещите, недоволни от положението си. (има и други характеристики, разбира се.) Тези, които са сити и скромни ще предпочетат да не рискуват, да не се забъркват в коренни промени и общо взето да капе, ама да е сигурно. Рахат. ден,

Предвиждането на бъдеща полезност ни пренася към "глад", "алчност". Авторката търси дали хората са склонни към риск за да ги удовлетворят. Ами, склонни са. Колкото по- гладни, алчни, толкова по- готови на риск. Глад срам няма. То и вълчицата с вълчетата би си лежала в бърлогата да ги кърми, а не отслабнала да мята цицки по стърнищата за да хапне нещо.

Това е разпространявана неистина. По правило, по- гъсто населените държави и градове са по- успешни, а тези с малко и рядко население са по- назад? Примерно Корея срещу Монголия. Кое по- конкретно нещо е повод за въпроса? В България и света се случват разни работи. Има космически полети, земетресения, райски курорти. У нас има частни палати, скъпи коли, луксозни хотели. Кое?

Често се споменава "мегаломански проект" за едно или друго несполучило индустриално решение. Такова определение почти винаги не е на място. Предприемачеството е рисково занятие. Можеш да спечелиш много, а може и да загубиш. При това инвестицията е свързана с някакви налични възможности, които също не са непроменими. Например, Венецианският търговец на Шекспир има в морето кораби със стока. Той може да планира нещо съобразно очакваните приходи. Изведнъж му носят вестта, че корабите му са потънали. Неговите планове са обречени. Той обаче не е мегаломан. Просто събитията са повлияли. Като преправя един фрагмент у Ницше "Геният и нищожеството", големите планове са свързани с нещо, пътят до което не е известен. Занаятчията знае в своя малък свят кое как, за колко и до кога ще направи. Когато големият проект рухне, обвиняват автора му в мегаломанщина, Обвиняват го еснафите, които продължават живота си и след това, могат го. Онзи, който се е провалил с голям проект се е провалил завинаги. Той мисли и действа нестандартно, а еснафът- стандартно и с малки рискове.

Синята пола, мадам. Небесно синя, солей! И блуза райе- светло синьо и бяло от морската пяна. И непременно с бели сандали и непременно със слънчеви очила. От летните жеги идваш, каквото искаш предлагай- газирано, ледено, сенчесто и съблазнително. От близалка до гаечен ключ и тресчотка. Превръщаш целия свят в в пейзаж от Санторини. Нощта става светла и ваканционно прохладна поради теб. Не си отивай денем, ни нощем. В диодните светлини си още по- хубава. И на скъсан плакат те различавам, защото морето е свързано с тънко коланче през хоризонта и нагоре небето и облаци бухнали. Бухнали пазви. Пухкави облаци. Дъх от спомен и мечтание. Въздух с морски пръски. Въздух с бензин от летящото кабрио. Никога, никога прашна в летящото кабрио. Копринено шалче развяно, като вълнения шал на Малкия принц на двуплощника на Екзюпери. Синята пола солей и мечтите. Гладко и привлекателно. Не виждам какво предлагаш, хипнотизиран, пред очите ми блян.

Въпрос на изживяване. Танцьорът може да се гордее с това,че знае стъпките. Друг може да спазва стъпките и да играе изразително пресилено- от сърце. Стига да намери артистичната мярка, "този по средата" може да привлече погледи и да предизвика ръкопляскане. Не е задължително да е "мацаница". Защо за един гълтач на огън насред хорото да е приемливо, а за един- изразяващ себе си да не е?

Не съм съгласен. В това е революцията на поп- арта. Да се изразяваш чрез танца, скъсвайки с каноните. Представи си хоро по традиционните стъпки. В средата един играе в точния ритъм себе си. Брейк, туист, танго, суфийско въртене. Той прави арт. В Махалото на Фуко на Еко има момент на бразилка, която изпада в транс при танца и играе, каквото й подсказва тялото.

Благодаря за палчето! Няма въпрос. Споделям един поп-арт плакат, изрисуван от думи. Случайно се отнася до народните танци. Имам още един на ум, като го напиша, ще го пусна. Нещо като свободна изложба на плакати.

Със сигурност рекламата в стил поп- арт е добре развита, но си направих удоволствието да заявя нещо нетърговско- народния танц със средствата на рекламата: Народни танци – Избухване от Ритъм и Живот! На старта! Пали кръвта и дай простор на движението! Изстрел на народни танци! Тук традицията се превръща в несвършваща писта, която реве: "Душата , душата до дупка!" Стъпките ти са следи от ярки спрей- облаци от цветове върху бетона на ежедневието. Всяко хоро е твоят манифест в съвременната революция на танца – свободен си, дързък, незабравим. Сърцето ти е най-добрият пилот в надпревара без съдии. Съперничество на чест между традиция и модерно, които заедно изпълняват: "Движи се, живей! Това е свободата" В този свят на ритъм и усмивки, стъпките са думи, а усмивките – етикети върху опаковка с щастие. Забрави за делника, тук, във вихъра, всеки жест избухва: „Без шикани! Скачай в ритъма!" Този експлозивен микс от вчера и днес е музикален плакат, изобразил история, не с думи, а с енергията на тялото. Народните танци са твоята арт инсталация, да изразиш: "Бъди свободен, бъди себе си!" Вдигни се, посегни към нови висоти и остави танца да бъде твоят запис за радост, страст и безкрайно вдъхновение! Вибрациите им превръщат всеки момент в празник! Всяка извивка е светкавична реклама, която казва: "Волен и силен е, сърцето му знае пътя!" Тук си длъжен да прегазиш конвенциите за да превърнеш обикновеното в изкуство. Започни твоята арт кампания за радост, вдъхновение и безкрайно забавление.

Посети свещеника. Това му е работата, да дава утеха.

Предполагам и Александър е бил опечален, когато баща му Филип Македонски е починал. Обаче пред него е имало още толкова много неотложни задачи, които е трябвало да свърши сам.

При мен мина по- леко, първо защото тате бе продължително болен и смъртта дойде като облекчение за него и за нас. Другото е, че вече бях самостоятелен и се виждахме по- рядко. Ако си ангажиран покрай погребение, документация, делби и наследства, срещи с роднини, това означава, че си силен характер и ще го преживееш по- леко. Ако имаш депресия, което мисля, че е пресилено, по- добре е да взимаш нещо леко успокоително като валериан или предписаните от лекар лекарства. Без много алкохол, а за прекаляване- абсурд. Дано имаш семейна подкрепа, в смисъл, да не те дразнят с допълнителни дразнещи натоварвания. А иначе обичайното натоварване е нещо което отвлича. Ако имаш малки деца, те са вълшебници. Ако си ерген, то виждаш колко е ценно да имаш син, който те обича и жали.

Напълно съм съгласен. Ще се върна със стъпка назад. Да речем идеята за Панамски или Суецки канал. Инженерите, които го мислят имат Мегали-идея. Нещо, което ще кореспондира с нуждите на много хора. Да речем и Груйо от Долно уйно, като въртял училищния глобус стигнал до същата идея и разправял наляво и надясно как ще прекопае плавателен канал там. Груйо определено е мегаломан. Ако не спира да я мисли и приказва, приемат го за луд. Обаче инициаторите с познания, с връзки с корпорации и държави, не са мегаломани въпреки тази мегали- идея. С години тичат и уреждат разрешителни, планове, машини и хора и накрая я реализират. Тази реализация, осъществимост или първи стъпки са границата с мегаломанията. Дали и Майстор Манол, дето имал идея да полети с направени крила- една невъзможна идея е мегаломан? Предполагам, че не. Той е работил друго и без надуване и приказки наляво и надясно е правил своя технически експеримент. Рискувал е само себе си, допускал е провал заради това го е правил тихо и без хвалби за полза от много хора. Фукльовщината и ония точки по- горе са границата за мегаломанията.

Ницше описва опасностите, когато човек вземе да благоговее пред себе си "Ах, колко съм велик!" чувство за безотговорност изключителни права правото да се общува с него е благоволение "бясна ярост" при опит да го сравнят с другиго, да го оценят по- ниско от съвършеното или да му намират слабости става суеверен става лицемер Явно, мегаломанът се отнася презрително към околните и мненията им. Критиката не му влияе. Няма вече обратна връзка за поведението си, така че става безсрамен. Изводът е, че с думи не може да му се повлияе. Трябват лекарства, ако не е късно. Ако е късно- изолация. Ако е опасен за себе си или околните- психиатрия.