Търсещ истини

Смяташ, че са обусловени от жизнения опит, вероятно? Това не означава ли, че са реакция, адаптация към външните влияния? Или не? И ако Не, тогава как са се появили?

Добре, нека е така. Обаче трябва да открием дали притеснението, несигурността и неувереността са генетично обусловени и дали могат да бъдат променяни по някакъв начин. Още от време оно са разделени 4 темперамента. Примерно меланхоликът е "Неуверен в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Неустойчиво внимание и бавен психичен темп. Ригиден. Неуравновесен. " По- конкретно, стеснителността му дали може да се промени? Може ли меланхоликът да стане сангвиник? По- нагоре пиша за тренировки, десенсибилизация, но можем ли да очакваме успех, ако става дума за личностна черта, а не патология. Защото едно е някой да е бил смел, обаче след ухапване от змия да изпитва страх, а съвсем друго е да е бил плашливо дете и да си остане плашлив възрастен.

Бих казал, че наред със страха, съществуват и патологични форми като фобии и психични проблеми. Ако го приемаш, ще остане еволюционно придобитият страх и съответно борбата с патологията.

Пагубно, пагубно, но изглежда страхът е еволюционно необходим. Имат го животните, дори тези, дето са най- древни. Ако приемем хипопетично, че страхът е реакция на застрашаващи сигнали, то и медузите се отдръпват при докосване и това ги спасява от милиони години. При друго дефиниране на страх, примерно, че е поведение на избягване при вътрешна неувереност, тогава може и да е нещо друго, но общо взето, щом го има при всички животни, то е необходимо и при човека.

Да. Заради това идеята е за преживяването Самота. Когато е уединен човек, той си има друго в ума и не преживява Самота. Той се е уединил за да избегне някакви контакти, така че те не само не му липсват, но са му били и излишни. Самота и взаимозависимост. Мисля си, че ако човек е добре адаптиран в някаква общност, ако взаимната зависимост му е позната и приета, той- не изпитва самота в тази общност. Правим на село таратор. Обаче нямаме в градината копър. През комшулука викаме на съседката и тя къса от нейния. Ние пък споделяме вода от герана. Тази обвързаност не тежи и границите й не се минават... е, не е желателно. Ето как обяснява това, че на село не се чувства самота Н. Вирмозелова: "живеещите в селата не се чувстват изолирани от заобикалящите ги хора,...Близостта на съседството в селата много често се налага от общите занимания свързани с взаимопомощ при дворната или кърската работа, това носи дух на съпричастност и взаимност, а хората не се преживяват като сами и изолирани един от други, дори разделени на значително разстояние в махали." Всеизвестно е, как в чужбина срещата със съселянин е като среща с най- близък роднина.

Така е.

Ще се върна назад, ако представиш цитат с линк защитаващ твоето разбиране, че "Досега не е било известно на историята общество да е изградено от индивиди - ако въобще си наясно какво значи това понятие." Иначе броя поредно празнословие. Да, сигурен съм. Не се учи в училище, а се възприема от съвети и примери в семейството.

Скука, отегчение и умора. Възпитаните хора добре различават тези объркващи чувства, от които човек изглежда раздразнен и недоволен. Обаче за всяко има различен цяр. Скуката и иска развлечения, отегчението иска малко мир и спокойствие, а умората се лекува със самота и почивка. Самотата не е само горчивина, но и лек, както и развлеченията и контактите, които са нужни, но и пресищат. Човек иска да си отдъхне от тях. В този смисъл животът е в движението от безделие- скука- недоволство от скуката- контакти-отегчение (недоволство от контактите)- самота-скука-контакти-отегчение и така, до края на света. Измисляш нов език. Вж. тук ПП. Пропуснах и едно изтънчено чувство, само за интелектуалци- Сплин. Това е меланхолично настроение, мирова скръб и отчаяние от недъзите на света. Популярно е станало след стихотворението на Бодлер. Майката на Иванчо го лекува с два зад врата, а психолозите пари изкарват от него. Смятам, че основният метод е изслушване с цъкане (Тц, тц, тц, какви сложни неща разглеждаш! ) и съчувствено поклащане на глава на думите на клиента, докато си плаща.

Не бих свързал силното желание за принадлежност в някаква група със самотата. Примерно някоя мечтателка от щата Далавери (Delaware) иска да пробие в Холивуд. Има си среда, сигурно е популярна в училище, но иска да смени средата. Ако страда от самота, ще си побъбри с портиерката, съседката, а тя го може и е отворена, щом иска да е актриса. Е, ако е високомерна и по- малко от Том Круз не иска за общуване, вероятно ще е самотна и ще страда от това. Обаче може да отиде на психоаналитик, те обичат да казват "Моя психоаналитик" и да говорят пред учен човек за себе си. Не мога да си представя психотерапевтична работа с амбициозни, които от предвзетост чакат изключителната среда, а до тогава си кукуват. Момите с големи претенции също си остаряват без другарче, но си измислят оправдание и изнамират някоя приятелка, също мома. Тогава се получава казаното в поговорката "Като няма риба и ракът е риба". По споменаването на "правилна среда от която се отчуждава", си мисля, че не ще да е правилната. Дай пример.

? Зависи от готовността на "плахия" човек и оценката на психолога.

Защо? Груповата терапия с психолог дава възможност за контролирана среда. Разбира се, тези няма да потърсят помощ

Към това бих добавил и още един текст от изследването, а после ще опитам да се насоча към идея за решаване на проблема или поне отслабване. "съществува правопропорционална зависимост между скала „Плахост, зависимост от одобрението на другите” и преживяването на самота r = 0.421. Колкото по-самотни са хората, толкова по-плахи и зависими са от одобрението на околните. Преживяването на самота понякога е така остро в негативните емоции, че хората за да го ограничат са склонни да проявят плахост при изразяване на себе си, тъй като не рядко негативната санкция носи повече дискомфорт, от отричането на собствената индивидуалност." Бих обобщил, че в много случаи по- плахите и зависими от одобрението са и по- самотни. Една възможност е работа по преодоляване на плахостта, чрез разясняване на негативните й последици, другото е чрез организиране група с подобни симптоми. Смятам, че в груповата динамика могат тези "плахи" хора да се поощряват един друг за изграждане на чувство на надеждност в групата, липса на заплахи. После да се генерализира в друга доброжелателна среда. Друга възможност е работа със зависимостта от одобрение. Съветите за "Кажи майната му", тури си едно перде", "не плащай данък обществено мнение" не работят, макар това да е целта. Някакъв тренинг,може би, в който пак в доброжелателна среда, да се изразява несъгласие... Може и чрез издигане на самочувствието, чрез опора на успехи в миналото. Мисля, че при раждали жени, този акт от който много се страхуват е сериозен успех. Пък това, че децата са отлетели е естествено при птиците. Това, че имат крила е било целта, значи е добро постижение. Кой щъркел се връща в гнездото на родителите си? За него там няма вече място. Пък може и да акцентираме на положителното в отсъствие на неприятни контакти. Защо да ни променят живота? Плахият е по- добре да не среща заплахи и агресивни натрапници. А?

Още нещо, което привлича внимание Съществува "корелация... между самотата и избягването на конфронтация ...Тук връзката е право-пропорционална и положителна, което означава, че хората колкото повече са самотни, толкова повече избягват конфронтацията с другите". Авторката го обяснява по следния начин: "обичайно се смята, че конфронтиращите се хора не са привлекателни за контакт и взаимоотношения, което провокира в самотните стремеж към избягването на този стил на общуване". Друга и за мен по- правдоподобна интерпретация е, че конфронтиращите се ВЛИЗАТ В ОТНОШЕНИЯ. Те не са самотни. Самотата е за сам, а конфронтацията иска поне двама. Има стара поговорка за бягство от самотата, в което човек предпочита "Шамар да е, контакт да е." Заради това в някои семейства има готовност за провокиране конфликт и бой, само да не е мъчително мълчание, изолация и самота.

Непълен списък на темите, които според избраната методика на изследване се отнасят към самотата тема №5 преживяването на изолираност тема №6 Тревога по отношение на липсата на хора за взаимност и разбирателство тема №7 немогат да споделят с никого мислите и чувствата, които имат тема №10 в момента никой не е загрижен за тях тема №11загубили доверие в свои близки, на които са разчитали и които са ги подвели тема №12, чието съдържание е свързано с безпокойство от липсата на хора, които да се нуждаят от грижите на изследваните лица тема №14 липсата на сексуална интимност тема №16 недоволни от отношенията си с другите хора тема №19 през изминалата седмица често са се чувствали самотни

В споменатото и прикачено изследване, авторката отделя несправедливо голямо внимание на това, че вдовците/вдовиците не изживяват самота. Наистина, забелязал съм, че вдовиците бързо създават групи за клюки по кафенета или активно участват в пенсионерски клубове, но основната причина да възразявам е твърде малката извадка- 12 човека, която няма основание да се сравнява в процентни отношения с десетократно по- големите извадки на другите групи семейно положение. Тази група е статистически незначима. samota.doc

Може би е добре да свързваме самотата с "чувство за изоставеност". Изостанало от стадото животно припка за да достигне останалите. Когато е малко и се почувства изоставено квичи. Кучетата вият на изоставено, а при поява на човека, смятан за водач или близък махат с опашка. При пасажните риби не е така и те явно не изпитват изоставяне. Слоновете реагират с объркване и зоват, когато някой от стадото загива, т.е. и стадото или поне близките възприемат "изоставянето", липсата на "един от нашите". Майки зоват липсващи малки, чувстват се свързани и усещат разкъсването на връзката. А? Обаче връзката ни с "приятни неща" мисля, че е от друг порядък. Липсата на любимото одеалце или играчка може да предизвика дискомфорт, но не и самота. Явно е конкретно връзката ни в социалния кръг. хххххххххххххх Интересен резултат от психотерапевтична гледна точка. "живеещите в селата не се чувстват изолирани от заобикалящите ги хора, за сметка на живущите в средно големите градове, където най-висок процент хора 48,7% споменава за безпокойство по отношение чувствата си на изолираност" Това означава, че психотерапия на самотните е най- необходима в малките градове. Там обаче клиентелата е малка и по правило психолог не може да се издържа. В големите градове, където хората на средна възраст са заети и преобладават колегиалните връзки, също не може да се разчита на такива клиенти. Евентуално старческите домове са гнезда на самотници. Ако беше така, то депресията трябва да се размие при поява на близките. Обаче депресивният, не се подобрява, а ако не реагира индиферентно, може да реагира дори агресивно.

Много яко изглежда.

Доколкото на тази възраст и потомствените принцеси не са изключително важни, в смисъл да се отнасят към тях с преклонение, то не е чудно, че се е случило на 12 годишно наше момиче. Чувствам се обаче увлечен от пробелма и искам да оставя коментар за тази "не- важност", разбирана като пренебрежение. Възрастните също изпитват понякога чувство, че са пренебрегнати. Това е когато техните успехи биват обезценени. Когато децата не се обаждат, а "Аз съм ги родила и отгледала" или "Ръководил съм сто човека, не може да се отнасят към мен като към вещ". Обаче с какво да е "важна" тинейджърката? Отговорът е в това, че тя иска важността й да се проявява в грижа към нея. В момента тя е объркана от разширяването на контактите. Напуснала е началното училище и вече е в основно, има по- широки контакти, може би и месечни неразположения. В тази объркана възраст има нужда от помощ. Ако тя не й е оказвана, девойчето смята, че "не е важна" за родители и приятели. Както и тук, оказва се, че това е основно личен проблем и колкото и да е важен някой някому, с дистанционна помощ не става. Нито знаем кой е най- подходящият Иванчо или Марийка за приятели. Нито да предложим мечтано бъдеще, училище или курсове. Форумът не решава тези проблеми. Родителите се смята, че са с остарели разбирания на своите 36 г., а приятелите също искат да са важни за някого, като надали има много от тях адаптирани. Зная, че авторката на темата няма да влезе отново в нея. Сега е на 17, гимназистка и съвсем друго й е в ума. А добре беше да разкаже какво се случи и как преодоля самотата.

Пак цитат от споменатата статия: "Уейс разглежда понятието самотата като съставено от два отделни типа: емоционална самота и социална самота. Емоционалната самота, той описва като липса на близка, интимна връзка с друг човек. Социалната самота, според него е липса на социална мрежа, в която хората да споделят съвместни интереси. Типологията на Уейс се основава на предположението му, че различните типове взаимоотношения се свързват с различни видове нужди, които резултират в дистрес и самота [10]. Уейс идентифицира шест различни нужди свързани с междуличностните взаимоотношения: 1) нужда от свързаност, чрез връзка която обезпечава безопасност и сигурност, обикновено давана от родители, съпрузи, или любовни партньори; 2) нужда от социална интегрираност, от чрез връзка която дава усещане за принадлежност, обикновено чрез приятелите; 3) нужда от отговорност и удовлетвореност, от връзка която да носи усещане за отговорност за някого, обикновено за дете; 4) нужда от оценяване, която носи на човек усещането за компетентност, обикновено се получава от колеги или служители; 5) нужда от надеждна връзка, обикновено получавана от роднините и членовете на семейството; 6) нужда от попечителство, което идва обикновено чрез доверието в авторитетите като родители или учители. Уейс свързва емоционалната самота с недостиг в привързаността, а социалната самота с недостиг на социална интегрираност. Уейс предполага, че недостигът от всеки тип нужда води до различен дистрес, според теорията на Уейс - дистресът свързан с емоционалната самота и дистресът породен от социална изолация, вече се разглеждан като е качествено различни. Уейс твърди, че емоционалната самота води до чувства на тревога и изолираност, а социалната самота би могла до донесе чувства на отегчение, безцелност, маргиналност." Харесва ми това, че се споменава "нужда", а не "потребност". Изненадва ме разделянето на емоционална и социална самота, защото смятам, че близостта, интимността на връзката, може да се вмести и без да е отчуждена като емоционална. Много интересен резултат относно " безпокойство от липсата на хора, които да се нуждаят от грижите на изследваните лица ... 50% от изследваните, които много се тревожат, че никой не се нуждае от тях са на възраст до 20 години, другите 50% с този отговор са изследваните между 41 и 50 години." Определено това зависи от разбирането на понятието "никой не се нуждае от мен". Думите, думите, те определят мисленето. Предполагам втората възрастова група разбира това като "Никой не иска помощта ми", а първата по друг начин. Може би "Никой не смята, че с мен ще му е приятно" или "Никой не иска да прави нещо съвместно с мен". Просто жизненият опит не допуска, че да съм нужен означава да ме помоли да съдействам, когато той има някаква нужда от помощ.

"Самотата се определя като негативно, субективно преживяване в резултат на противоречието между желаното и постигнатото в междуличностните отношени" Приемлива дефиниция. Набляга на познавателния конфликт, предизвикващ негативни емоции. Аналогично обаче "субективното преживяване между желаното и постигнатото в професия, доходи или други поражда други емоционални преживявания. Или пък сходни?

Част от мерките против Ковид включваха самоизолация. Независимо, че телефонната и видеовръзка са общодостъпни, отбелязваха се следните страхове у хората Страх от разболяване и смърт; Избягване на здравните заведения поради страх от зараза; Страх от загуба на поминък, от неспособност да се изпълняват трудовите задължения по време на изолация, страх от уволнение от работа или че няма да могат да си намерят нова работа; Страх от социално изолиране / поставяне под карантина заради принадлежността към определена националност или етническа група. Чувство на безсилие да защитят любимите си хора и страх от загуба на близки хора; Страх от раздяла с близки и полагащи грижи хора поради карантина; Страх кой ще се грижи за деца или възрастни хора, ако близките им са под карантина или болни; Чувства на безпомощност, скука, самота и депресия поради изолирането; Страх от преживяване на опита от предишна епидемия. Част от тези страхове са само за Ковид-изолацията, но част са общи. Това, че не можеш да се погрижиш за себе си, за близките, за имуществото си, е силно въздействащо, а депресията и скуката се появяват в много от случаите. Основните препоръки са да се възползваме без да прекаляваме от достъпа до информация за това какво става по света и комуниказия с близките за да знаем как е при тях. Така получаването на информация, която ни интересува и е важна, което е основното средство против чувството за самота. За предпочитане е, информацията да е от човек, да се получава в диалог, вместо от еднопосочен източник. Ами в космоса непрекъснато имат връзка с колеги и близки, а и не ги оставят сами. Психология на самотата Според различни данни, над 40% от хората преживяват болезнени състояния на самота през определени периоди от живота си. Тези състояния не зависят толкова от броя на приятелите, колкото от субективното качество на отношенията, които създаваме. Или с други думи – от това дали се чувстваме емоционално дистанцирани или свързани с нашето обкръжение. Над 60% от самотните хора всъщност са женени Когато партньорите в един брак не споделят своите чувства, мисли и преживявания, това може да ги раздалечи емоционално и да ги накара да се чувстват самотни. Често хората в подобни връзки вярват, че техният партньор не може да им предложи дълбоката свързаност и подкрепа, от която смятат, че се нуждаят. Дори това да бъде вярно в известна степен, трудността произлиза и от факта, че самотата изкривява нашето възприятие за отношенията ни. Тези изкривявания принуждават хората да се отдръпват още повече от обкръжението, което парадоксално е натоварено с очаквания да облекчи същата тази самота. В подобни ситуации сме склонни да вярваме, че никой не се интересува от нас, че ако потърсим подкрепа, то отново ще бъдем отхвърлени. Затова и сме склонни да отклоняваме възможности за по-близък контакт, което затваря порочния кръг на нарастваща изолация. Поради трудността ни да разберем как сами отхвърляме хората и как това ги дистанцира допълнително, приемаме изолацията като потвърждение на страха ни, че никой не се интересува от нас. Самотата ни влияе и физически Тя води до повишено кръвно налягане и холестерол, стимулира психологически и физиологични реакции на стрес. Поради тази причина хроничната самота увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и повлиява имунната система, която започва да функционира не толкова ефективно и ни прави по-уязвими към развиване на разнообразни заболявания. Данните от изследвания показват, че самотата води до рискове за здравето, сходни с рисковете от тютюнопушенето. Чувството на самота е важен предиктор на бъдеща поява на депресия. Наличието на клинична депресия може би е механизмът, чрез който самотата повлиява физическото и психично здраве, както и различни аспекти от качеството на живот – хранене, сън, разнообразни активности и т.н. При някои хора състоянията на самота започват постепенно Например вследствие от ограничаване на контакти с приятели, които емигрират, имат деца, ангажирани са професионално и т.н. В други случаи се наблюдават значими събития в живота като загуба на близък човек, раздяла с партньор, нова работа, пенсиониране и т.н. Тези външни промени са важни, но по-важно е как те биват субективно преживени, т.е. доколко способни сме да се справяме със загуби и раздели, да съхраняваме дълготрайните си отношения и дали те ни носят удовлетворение или не. Самотата като продукт на околната среда Изглежда съблазнително да си кажем, че самотните хора просто са родени такива, но едно продължително изследване на 8000 еднояйчни холандски близнаци открива, че ако единият близнак се чувства самотен и необичан, вероятността и вторият да има подобни преживявания е 48%, т.е. 52% от вероятността за наличие на хронично преживяване на самота е резултат от средата, в която човек се формира. Какви може да бъдат тези фактори на средата? От една страна това са по-очевидни и актуални преживявания, които пречупват възможностите ни за свързване, като например ситуации на училищен тормоз и изолация, раздели с партньори и т.н. Понякога тийнейджърите търсят изход, като се затварят във виртуален свят, в който се идентифицират с идеализиран образ за себе си, или пък постигат дисфункционално оттегляне от социалната реалност чрез употреба на наркотични вещества. Друга не толкова явна причина за развиването на хронична, болезнена самота е свързана с качеството на ранните отношения в семейството. Дори и да не са ставали жертва на сериозни травми или злоупотреби в детството, много самотни възрастни хора си спомнят своите ранни години като пропити с дистантна, неглижираща вътрешния им свят атмосфера, в която емоционално близки отношения с родителите и сиблингите просто липсват. Това обикновено води до трайни затруднения в капацитета за създаване и развиване на удовлетворителни отношения. А именно той е определящият фактор за появата и задълбочаването на хроничното чувство на самота. Самотата като глад Гладът ни помага да се погрижим за физическото тяло, а самотата ни стимулира да се погрижим психологически за себе си, тъй като освен биологични, ние сме и социални същества. Изследванията и клиничният опит показват, че мъжете и жените често създават връзки и остават в тях поради страх да не бъдат самотни. Основаването на една връзка върху страха не е най-доброто начало. Докато човек не се чувства достатъчно сигурен и спокоен с това кой е, е възможно да се чувства хронично самотен или да влиза в отношения, които целят бягство от нещо, но не и истинска близост. Преодоляването на подобни страхове и развиване на по-голяма увереност в собствената личност може да предостави и по-големи възможности за избор дали да бъдем или не във връзка с някой. Автор: Д-р Светослав Савов Източник: moeto-zdrave.life ТУК интересна статия в която за продължителен период са изследвани хора, част стигнали дълголетие. Авторите отбелязват, че не парите и славата, а добрите взаимоотношения са ги довели до тук. Самотата и конфликтите са вредни Сега чета тази статия, озаглавена "Проучване на преживяването на самота"

"Проблемът ми е че съм много самотна... Имам най много 4-5 приятели и това са... Напоследък имам чувството че не съм важна за хората около мен.. Чувствам че съм самотна и някак си "задръстена" ако може така да се каже. Защо хората не ме харесват? " споделя 12 годишното девойче от анонсираната тема "Самота". Тя се чувства незначителна, задръстена, нахаресвана и нарича това "самота". Явно иска обратното- да бъде значителна за другите, харесвана и атрактивна (привлекателна), динамична и адаптирана, отворена в контактите. Явно липсата на споменатите отношения и качества я карат да си седи у дома и да се смята за самотна с 4-5 приятели и родителите. По- надолу в коментарите става дума, че това е тийн- възраст, когато нахлуват полови хормони и девойчето е предопределено да придобие нови умения. Трябва да го харесват всички, макар да е достатъчен един, но това ще научи по- късно. Трябва да се оправя във всички ситуации на живота, макар да е достатъчно да се усъвършенства в ролята на майка и работещо момиче. Самооценката, че не покрива строгите и обемни критерии, които си въобразява я правят нещастна и унизена. Девойчето сама се изолира, вероятно не споделя с родителите, отбягва приятели за да не се изложи. Така погледнато, тя сама си е причинила това, от което се оплаква. Наистина, психологът не може да й каже "Сама си си виновна", но вероятно ще наблегне на придобиването на нови социални умения. Така погледнато, вероятно можем да представим самотата на това девойче с 4-5 приятели и родители, като усещане за липса на комуникативни умения по създаване и поддържане на доверени отношения и съответно избягване на ситуации и контакти, които изискват тези умения. Испания- Англия 1:1 Испания- Англия 2:1

Благодаря за бързата реакция. Липсата на отговор е също отговор. Приятно довършване на мача. 1:0!

Това тънко диференциране на нещата не ми отговаря на въпроса дали преживяването на самота и изоставяне са едно и също. Зная, че умеете да го правите, дайте някакъв отговор за да мога да прибавя като синоним изоставеност към самота. Или не?

Преживяване на изоставяне и преживяване на самота едно и също ли е?