Търсещ истини

Много са недостижимите неща. Не само съвършенството, а изобщо по- специалните умения. Никой от учениците и помощниците на Микеланджело не го е настигнал. Просто е неразбираемо как се получава. Някаква вековна култура е умението на семитите и арменците да търгуват, на флорентинците да правят изкуство, на гърците да важничат и философстват. Примиряваме се, че тези имат традиции и гледаме скептично, когато някой се хвали с ненадминати успехи. Ами да се хвали, уста- голяма. Пак няма да стигне съвършенството. То просто е непостижимо, а от там и пътят на тези, които искат да го постигнат е път до никъде.

Скепсисът на българина започва с отсъствието на някакви абсолютно важни неща. Такива като истина, добро, вечно. Гледаме как нещо, приемано за истина се проваля. "Християните са добри" се компрометира от избиването на българските родове, от византийските и латински походи. "Вярата е жизнено важна" се компреметира от съседската взаимопомощ с мюсюлмани и безразличието на кръвни роднини. Дарителството като добро се компрометира от лъже-събирачи на помощи, от организирана просия. Зад всеки добър акт се подозира користен мотив и това излиза по- вярно. Съфорумец, по повод темата за свидетелите пише на л.с., че при три дела са се явили "свидетели", платени да кажат неистини. И аз зная за лъжесвидетелство, което не е оставило никакъв отпечатък на чувство за вина. Политици лъжат, като да се надпреварват в майсторлъка. Безсрамно, в разрез с всичко казано преди и с лесно откриваеми разминавания с истината. Лъжат вестници, медии, интернет. Интернет особено. Как да не бъдеш скептичен, когато няма истина?

Как смяташ, въз основа на какви познания и опитности съдията отсява истината от неистината? Съгласен.

Дори да е невъзможен, има мегдан за философстване, но нека други опитат. Благодаря за отговорите.

Чат GPT ни насочва към следното, на което да обърнем внимание за да се предпазим от предоверяване Проверявай източника: Провери дали източникът на информацията е достоверен и има ли репутация за обективност и точност. Приоритизирай информация от утвърдени и надеждни източници. Провери фактите: Потърси независими източници, които потвърждават информацията. Ако не можеш да намериш друг източник, който да потвърди твърдението, бъди предпазлив. Оцени мотивите: Запитай се защо източникът може да предоставя лъжлива информация. Мотивите за измама могат да бъдат политически, икономически, лични или други. Провери контекста: Интерпретирай информацията в контекста на събитията и обстоятелствата, които я съпътстват. Понякога информацията може да бъде изкривена или използвана в грешен контекст. Бъди критичен: Винаги се запитвай за истинността на информацията и бъди открит за алтернативни гледни точки. Не приемай нещата на вербално. Търси доказателства, които подкрепят или опровергават твърденията. Обръщай внимание на биаса: Бъди наясно с възможния биас на източника. Всички източници на информация имат определен биас, който може да влияе на начина, по който представят събитията или фактите. Обмисли последиците: Преди да приемеш информацията за истина, обмисли какви могат да бъдат последиците от това. Лъжлива информация може да доведе до грешни решения или действия. Пренесено към основния въпрос за мен, как да се отнасяме към съвременните им свидетелства за българите, това означава задълбочен труд за изучаване на цялото творчество на цитирания автор, неговата биография и отношение от съвременниците. Това, естествено, е много трудно и не сполучват дори професионални учени. Явно усърдието на нашите бамбашка фолк- историци не е посилно и те се вкопчват в някой цитат, без необходимото проучване. Интересно е и предложението на Чат GPT за доверието към свидетелствата за възкресение на Исус Преценяването на верността на свидетелствата за Възкресението на Исус изисква комбинация от исторически анализ, критично мислене и лична вяра. Въпреки че това е въпрос, който продължава да бъде предмет на дебати, ето някои от начините, по които можеш да прецениш верността на тези свидетелства: Анализ на свидетелствата от първоначални източници: Прецени свидетелствата за Възкресението от първоначалните християнски писания като Библията, особено от евангелията. Проучи какво съобщават различните писания и какво е било отношението на първите християни към Възкресението. Анализ на достоверността на източниците: Проучи историческите доказателства и източници, които подкрепят или оспорват Възкресението. Проучи археологически данни, писмени източници от съвременници на времето на Исус и други съвременни източници. Критично оценяване на свидетелските отчети: Проучи консистентността на различните свидетелски отчети и внимателно анализирай детайлите в тях. Запитай се за евентуални противоречия или несъответствия в различните писания. Прецени алтернативни обяснения: Разгледай алтернативни обяснения за събитията, които се твърди, че са свързани с Възкресението, и прецени тяхната вероятност и доказателства. Лична рефлексия и вяра: Въпреки че научните истражвания и анализи са важни, решението за вярване във Възкресението на Исус обикновено включва и лична рефлексия и вяра. Понякога това може да бъде въпрос на духовно изживяване и убеждения. Обаче трябва да помним, че възприемането на вярата във Възкресението е индивидуален и духовен процес, който може да варира от човек на човек.

А защо да казва истината, а не това, което очакват от него? Примерно уличната к.ва е подложена на изтезания за да си признае, че приема Луцифер. Тя признава и следва едно хуманно изгаряне вместо мъчения. Или да речем дон Пуфи е подложен на изтезания за да каже къде са скрити парите на клана, които синът му дон Куви без негово знание е разпилял по ку...ви. Дон Пуфи започва да си измисля къде ли не, разчитайки, че ще има временно покой. Да, ама не. Ония се озлобяват и си мислят, че знае, ама крие. Инквизициите продължават, дон Пуфи умира, убит е и дон Куви, просто като наследник и търсенето продължава. Започват да изтезават дон Гъди. Той няма богата фантазия, но и той лъже доколкото може.

От колко много фактори зависи представеното от свидетеля... "В частност споменът за някакво събитие може да е променен по многобройни начини,чрез измислици и забравяне, а и по много по- фини начини" статия "Психология и право" Енциклопедия психология 2008. При това става дума за преки свидетели. Ами "Кошаревските свидетели"? Такива има не само пред Съдебната палата, но и в научни организации, медии, а да не говорим в политически организации. Аз и тук гледам как биват представени факти от най- близко минало като да не знаем как е било. Някой свидетел пише, че Жельо Желев е предател, но е гласувал за него на избори и го е прославял преди Десети. Изглежда е научил или са му казали нещо след това, та е променил мнението си. Значи е свидетел и съвременник на Желев, но си е променил мнението. Ами "придворните", т.е. партийни летописци? За едно и също събитие едните пишат едни оценки, другите други. Отскачаме и в далечното минало- до колко един византийски летописец може да е обективен за варварите- българи? Те са незначителни и долни по определение. Ами католическите хронисти, те да не мислят за българите по- възвишено? "Простаци".

Един философски казус от преди много векове. При изтезания издръжливите лъжат защото могат да търпят, а слабите лъжат за да спрат изтезанията. Защо изобщо са нужни изтезания за търсене на истина?

Такава оценка ме поставя нащрек. Мислех да отговоря, но ще се въздържа... щом намираш мисленето ми за странно, какъвто и да е отговорът, ще ти е странен.

Повод за тези размисли ми дадоха многобройните спорове сред форумни историци за това, че някой си споменал за българите това, а друг друго, а трети съвсем различно. Това е проблем и за съдебните разследвания при които искрено желаещи да помогнат свидетели, присъствали на събитието си си противоречат.

Мои размисли в една друга тема. Според мен религиите са голям напредък в обяснението на света. Въпреки че погрешно въвеждат някаква свръхестествена, необяснима сила, но чрез нея светът става по- разбираем за човека. При съвременното равнище на познание, за мнозина изчезването на религиите се равнява на поправяне на една грешка в обяснението на света, но има хора, които нямат способност и желание за обяснение посредством трудностите на науката и ще останат привърженици на свръхестественото. Те ще си създадат своя религия, но по- вероятно ще си приспособят някоя от съществуващите или ще търсят една всеобща религия. Религиозно нуждаещите се няма да търпят религио- празно място. Религиозната потребност от обяснение на човека не може да чака. Щом се появи проблем, той изисква обяснение. Това обяснение може да е основано на познаване на света; на продължително научно изследване за опознаване на проблема; на мигновено приемане че божеството/извънземните/свръхестествен участник е определило реда така. Външната природа няма целенасочено отношение към религиозните ни нужди, тя си се проявява. Религиозните нужди са свързани с обяснението от човека на природата по някакъв начин. Необходимо е и включването на магическото, което е пред- религиозно обяснение. У Фрейзър от вярата, че природните неща са взаимно свързани и си влияят (магическо) израства науката. Факт е, че алхимиците, вече при наличие на религиозно мислене обясняват нещата магически и с персонифициране на процесите със свръхестественото. Измислям си: "Свържи Белия демон с Въздушния господар и ще се получи Вещерската тайна". Така че, при всяка нова наука, докато се натрупат знания, има и религиозно и художествено, и магическо мислене и това е добро до едно време. Сенките у Юнг и Азът у Фройд не са нещо съществуращо, но са някакви магически сили. Щом тези "съвременни" учени боравят с такива, то просто е потребно. Ще го има. Виж, в тригонометрията ги няма, но тя е стара и запълнена с факти теория. Значи не само особеностите на човека определят религиозното обяснение на света, но и особеностите на натрупаните знания за проблема. Колкото по- малко са натрупаните факти, толкова повече участва дооформянето от въображението и магическото, или религиозното обяснение.

Религиозната потребност от обяснение на човека не може да чака. Щом се появи проблем, той изисква обяснение. Това обяснение може да е основано на познаване на света; на продължително научно изследване за опознаване на проблема; на мигновено приемане че божеството/извънземните/свръхестествен участник е определило реда така. Външната природа няма целенасочено отношение към религиозните ни нужди, тя си се проявява. Религиозните нужди са свързани с обяснението от човека на природата по някакъв начин. Един пропуск на темата е невключването и на магическото, което е пред религиозно обяснение. У Фрейзър от вярата, че природните неща са взаимно свързани и си влияят (магическо) израства науката. Факт е, че алхимиците, вече при наличие на религиозно мислене обясняват нещата магически и с персонифициране на процесите със свръхестественото. Измислям си: "Свържи Белия демон с Въздушния господар и ще се получи Вещерската тайна". Така че, при всяка нова наука, докато се натрупат знания, има и религиозно и художествено, и магическо мислене и това е добро до едно време. Сенките у Юнг и Азът у Фройд не са нещо съществуращо, но са някакви магически сили. Щом тези "съвременни" учени боравят с такива, то просто е потребно. Ще го има. Виж, в тригонометрията ги няма, но тя е стара и запълнена с факти теория. Значи не само особеностите на човека определят религиозното обяснение на света, но и особеностите на натрупаните знания за проблема. Колкото по- малко са натрупаните факти, толкова повече участва дооформянето от въображението и магическото, или религиозното обяснение.

Това са два въпроса. Заглавието е, "Какво би станало със света, ако нямаше религии?", т.е. НИКОГАне ги е имало, а в анонса въпросът е "Какво би станало, ако религиите изчезнат?", т.е. ги няма само занапред. Според мен религиите са голям напредък в обяснението на света. Въпреки че погрешно въвеждат някаква свръхестествена, необяснима сила, но чрез нея светът става по- разбираем за човека. При съвременното равнище на познание, за мнозина изчезването на религиите се равнява на поправяне на една грешка в обяснението на света, но има хора, които нямат способност и желание за обяснение посредством трудностите на науката и ще останат привърженици на свръхестественото. Те ще си създадат своя религия, но по- вероятно ще си приспособят някоя от съществуващите или ще търсят една всеобща религия. Религиозно нуждаещите се няма да търпят религио- празно място.

По- горе поясних, че не става дума за истината, а за митологията. Разбира се, комиксите, художествените произведения и компютърните игри имат право да се разполагат нашироко в митологичното пространство.

Някой знае ли с каква ваксина против Ковид са ваксинирани крал Чалс и Кейт Мидълтън? Да прогнозирам ли рак за себе си?

Повод за тези размишления ми даде глава от "Най доброто в нас" на Корно, наименувана "Оттегляне на проекциите" и цитата "винаги другите са лъжци, лицемери, крадци, мързеливци, манипулатори и пр." Авторът ни насочва да открием, че у нас е "сянката" на тези недостатъци, която пренасяме върху другите. Когато вече не проектираме върху другите собствените си недостатъци, израстваме. У Селигман, "Как да бъдем оптимисти", глава "Кой не се предава" четем "Някои хора, онези, които лесно се предават, обикновено казват "Причината е в самия мен и това вечно ще продължава и определя всичко, което върша". Други, онези които се съпротивляват и не отстъпват пред нещастията, заявяват:"Несполуките са просто плод на обстоятелствата, във всеки случай бързо ще ги преодолея" Забелязал съм, колко по- ведро живеят ученици, които смятат даскалиците за виновни за слабите оценки, в сравнение с тези, които винят себе си и смятат, че ако учат до побъркване, ще успеят да надскочат много добрите си оценки. Признавам, че Селигман не казва изрично, че сред обстоятелствата са и съществуването и участието на хора, на които приписваме споменатите от Корно качества, но терминът е достатъчно просторен за да ги вмести. Така и противоречието: Дали е по- добре за човек да се противопоставя, бори и унищожава у себе си външно обвинителната нагласа за проблемите си или да приеме, че това са реалностите и те следва да бъдат преодоляни по пътя към успеха? ----------------------------------------------- Дали е аргумент, че тезата на Корно е слаба, следният текст от финала на книгата му? "Не съм кой знае колко напреднал по пътя на депрограмирането. Единствената ми заслуга е, че най- после съм го разпознал и съм тръгнал по него- поне така се надявам" с други думи, не съм постигнал нещо съществено, научих пътя, но не зная дали вървя по него. Не е много за водач, но изглежда е достатъчно за сляп водач.

УБИЙСТВОТО НА МОМЧИЛ ЮНАК Често чести Момчил добър юнак, често чести по нови пазари. Нека чести, Бог да му помага, ама зашчо любо си не чува, първо любо Елена Загорка? Изкачи се Момчелица млада, изкачи се горе на чердаци, та догледа краля Вукашина, де се шета младо неженено; весел оди, нашироко гледа, та догледа Момчелица млада, та й вели, вели, отговори: - Ой ле и ти, незнайна девоке, декашна си, мари, та чия си? Та я стрелна с очи соколови, та потрепна Момчелица млада. - Отдалеко я съм доведена, отдалеко, от Пирота града. Та не си съм, бре, млада девокя, току си съм, бре, млада невеста, първо любо на Момчил войвода. Краль Вукашин вели, отговори: - Ой ле и ти, Момчелице млада, у Момчила се вов сребро одиш, а да дойдеш вов моите двори, се в коприна и злато ке одиш и ке пиеш вино медовина. Отговори Момчелица млада: - Па да дойда, оти да не дойда, ма не смеа от Момчил войвода, ке му нийде юнашетвото нема; погубува дваесе иляди от пладнина, дорде сънце зайде. Краль Вукашин вели, отговори: - Ой ле и ти Момчелице млада, отрови си Момчила войвода! Отговори Момчелица млада: - Я не мога Момчил да отрове, оти имам яко итра золва, итра золва мома Евросиа - тия готви ручок и вечере, тия готви, макя му накуша. Момчил има деветина бракя, девет бракя, десет браточеде; сос нихь руче и сос нихь вечере. Момчил юнак това адет има - вов неделе се вов църква оди, а след църква - на Разбой планина, на планина лов да си улови. Ти собери три иляди воскя, та си иди на Разбой планина, та погуби Момчил добър юнак. Седна Момчил с макя да вечере, с девет бракя, с девет браточеде. Тежка го е дремка навалила, та задрема и лош соньок виде - дека беше на Разбой планина; излезоа до три люти змии - първата я конь с копита сгази, втората я со сабя пресече, трекята го за сърде увапа. Разбуди се Момчил добър юнак, та отпрати Момчелица млада, да пристегне Вранчо добра коня, да го стегне и да го оружа. Бог я убил Момчелица млада, на конь очи с катрань замажала, клинци му е в нозе заковала, под криля му рана отворила, сабята е с калай заварила. Та си стана Момчил добър юнак, та отиде на Разбой планина, на планина лов да си улови, там загледа, бре, бели шаторе. Досети се Момчил добър юнак, бутна коня надзад да се върне. - Ой ле коню, ой ле мой другарю, фъркай, коню, дома да с'идеме, ке двамина днескя ке загинем. - Ой Момчиле, ой ле мой сайбио, Бог го убил твое първо любо, очи ми е с катрань замажала, в нозе ми е клинци зачукала, под криля ми рана отворила. Тегли Момчил сабя да извади, ма не може сабя да изтегли, ке е сабя с калай залеена. Търчи коня, търчи колко може, та стигнаа Момчилови порти, ага-ле са порти заключени. Провикна се Момчил добър юнак: - Бързай, сестро, моме Евросие, бързай, сестро, бърже отвори ми, ке ке иде потера по мене! Отговори мома Евросиа: - Ой ле брайно, Момчил добър юнак, Бог я убил Момчелица млада, ке ке, брайно, итро ме измами, коси ми е за съп заковала, та не мога, брайно, да отворе. - Джасни, сестро, косата оскуби, ке косата па ке ти изкара, а брят, сестро, нига се не врашча. Джасна мома, коса си оскуба, та си найде платно бабакерно, префърли го през порти високи, да се фане Момчил добър юнак, Бог я убил Момчелица млада, с ножици е платно прережала, та си падна Момчил на земята. Пръв го стигна Гюра пияница, шчо надпива триесе юнака; него Вранчо сос копита сгази; втор го стигна Раде Славослове, шчото знае триесе язика - него с рака Момчил го утрепа, треки стигна млади краль Вукашин; той погуби Момчил добър юнак. Ошче душа Момчил юнак бере, на Вукашин вели, отговори: - Ой ле и ти, кралю Вукашине, ага влезеш вов моите двори, немой зимаш Момчелица млада. немой зимаш неверна невеста, ке и тебе младо ке погуби, еми земи моя милна сестра, моя сестра мома Евросиа. Изкачи се млади краль Вукашин, изкачи се горе на чердаци. Изнесла е Момчелица млада, изнесла е Момчилови чизми, да 'и носи млади краль Вукашин. Краль Вукашин чизмите обува, двете нозе в една чизма влазаа, па не може чизма да напъни. Изнесе му капа Момчилова, шчо я носил Момчил добър юнак шчо я носил накриво над вежда, та я тури млади краль Вукашин - капа му е до рамена влезла. Разсърди се млади краль Вукашин, та изведе неверна Елена, дето ошче Момчил душа бере; разсече я на четири дела та й вели, вели, отговори: - Бог те убил, змию усойнице, ти погуби тоа добър юнак, шчо му нийде юнашството нема, та мене ле, мари, ке пожалиш, та мене ле не ке ме погубиш? Той си узе Момчилова сестра, та четири рожби си добили, четвъртата - млади Крали Марко.

Май не можеш да четеш... Поне това ще разбереш "На горската полянка, Мечо и Мецанка Мила, имаш ли си ципа? Ръгай Мечо, без да питаш."

Понеже темата е за религията, ще споделя две неща Атеист съм, но не съм съгласен да има закон, забраняващ религията. Съобрази какво мисля по въпроса ти. Ап. Павел се изказва, че най- добре момите да останат девствени, но и това да се омъжат, също е добре

Да знаеш, че не съм съгласен, но няма да се надприказвам. Само за статистиката- минус.

Възможно е да върнеш дреха, но не и да я разпориш непоправимо и върнеш. . Добре, че има едни, като глобус- да се учи човек на тях. Ама това не е секс преди брака.

Защо? Кое му е нормалното? Ако става дума за животните, те нямат брак. Бракът е човешка категория и узаконява някакво състояние. До колкото зная, при индийците има няколко категории брак, а едната е осъществяване секс. Значи, щом осъществиш съвокупление, си в брак. Заради това, не съм много съгласен, че сексът преди брака е нормално нещо.

С предходния коментар изразявам мнението си, че възможността за съотнасяне на нещата е свързана с достигане на някакво равнище на познание за тях. При първоначалното познание е било съществено постижение наименоване на явлението и даване на негови определения, характеристики. Примерно "Характери" на Теофраст. Достатъчно е да знаем кое в света е това "Заплес", Черногледство". Всеки, който притежава някакви от характеристиките може да бъде наречен така. С натрупване на знания, тези характеристики се обвързват с някакви степени, могат да бъдат ранжирани. Примерно чрез анкета, тест, на притежаваните множество характеристики. (тези, които са отговорили с да на въпроси 1,2,3,4,5,6 са ... а тези, които са отговорили с да само на два въпроса са ...) Тук все още сме на територията на изработване на скала за съизмерване на някакво качество. Отделно такава скала следва да има и за ситуацията. Пак първоначално само с наименованията на обстоятелствата (номинативна), а с натрупване на знания и с рангова. Така можем да кажем, че лицето с ранг на страха 4 се е уплашил в ситуация с ранг на страшност 8. Разбира се, че примерът е измислен. При такива знания, ще можем да определим, че Монтен, когато е в състояние с ранг 8 и среда с ранг 4 е безсстрашен, а когато е в състояние 4 и среда 8 е страхлив... или поне реагира със страх.

„Нека не ви е чудно, ако този, когото вчера сте видели еди колко си смел, утре ще го видите също толкова страхлив; или гневът, или нуждата, или компанията, или виното, или звукът на тръбата са скрили сърцето му в стомаха; това не са чувства, възникнали чрез размишление, това са чувства, породени от обстоятелствата; нищо чудно в това, ако един и същ човек го видим съвсем друг при други, противоположни обстоятелства. “ „Всички заложени у мене противоположности се проявяват по някакъв начин редувайки се. Срамежлив, нагъл, целомъдрен, разпуснат, бъбрив, мълчалив, трудолюбив, изнежен, изобретателен, затъпял, тъжен, добродушен, лъжец, искрен, учен, невежа, щедър, скъперник, разточителен – всякакъв се виждам според това, как гледам на себе си. Всеки, който внимателно се изучава, ще открие дори в съжденията си тази неустойчивост и противоречие. Аз не мога да кажа за себе си, че притежавам нещо цялостно, просто и устойчиво, в което да няма това смесване и объркване на противоположности" Монтен. Опити. т.2 За непостоянството на нашите постъпки. Монтен изразява нещо, присъщо на всеки. Да бъдем различни в различни моменти и обстоятелства. Как да решим това несъответствие, как да кажем за някого каквото и да е постоянно определение? У Монтен видяхме, че става дума за един каталог, изреждане, което е първа стъпка- една номинална подредба на собствените качества. Следващо решение на човешката непостоянна личност дава Пенчо Славейков в антологията-мистификация "На острова на блажените". Там той е в различни свои проявления, различни личности. Няма да ги изреждам, защото не целя описание на поета, а на метода му да представи и подреди противоречивите свои прояви. При него те са вече консолидирани около едно ядро, което що- годе прилича на цялостен характер. Фингар е обществен деец, оратор и публицист, редактор , който се осмелява да говори каквото мисли и чувствува и то както го мисли и чувствува. Вихор е "безпокоен скитник" и т.н. при останалите ипостаси на поета. Наистина, това е отново каталог на една променлива душа, но не по качества а по цялостни конструкти, някакви моментно проявили се личности. Тук вметвам и един метод в съвременната психотерапия, при който се казва "Една част от мен е съгласна, но друга се противопоставя". Звучи малко шизофренно, не го харесвам и по- разбираемо ми звучи "Имам съображения, които подкрепят това, което казвате, но също и такива, които са против". И това е по- истинно, защото винаги има борба на мотиви и съждения, когато се отнася за който и да е проблем. Така правя преход от опитите за описване на цялостна личност към онези прояви, в които човек в своето актуално състояние взаимодейства с някаква конкретна ситуация. Накратко, в някакъв отрязък от време променящият се човек взаимодейства с променяща се ситуация. Това е откъсване от Сократовата идея, че който е побеждава в състезанията за бързина притежава качеството да е бърз. Налага се да приемем описание на ситуацията и взаимоотношението с нея на този бързак. Бързоногите зайци често губят от бързолетящите соколи. Друг пример Ахил е бързоног, но по отношение ахейците, обкръжили Троя. Малко пресилено, но можем да кажем, че е бърз по отношение на елините. Паралелно, Юсеин Болт е бърз по отношение състезателите в дисциплини до 200 м. бягане. Не знаем как е в маратона. Обаче не можем да сравним тези двама "най- бързи". Все пак Ахил обикаля градските стени на Троя, които не са 200 м., при това пред него е Хектор, който не смалява дистанцията. Тези изключителни бързаци могат да бъдат съизмерени само ако са в една и съща ситуация, при това само като допускаме, че са в една и съща кондиция. Съвременният метод за сравнение е на върховите постижения, независимо от това, дали съперниците са в едно и същао състезание. Смята се, че състезателната ситуация е калибрирана, а постиженията са обективно отразени. Така може да се каже, че състезателите имат някаква подредба, ранжиране по бързина. Въпреки това, рекордите на 60 м., 200 м. и 400 м. принадлежат на различни спринтьори. Кой да каже, че един от тях е най- бързият. Абсолютния бързак?

Според българския фолклор, Марко е племенник на Момчил, който е управлявал при Ст. Душан Пирот. Син е на сестра му Ефросина и Вълкашин. Няма исторически потвърждения нито за Пирот, нито за племенничество, но показва склонността на българите за тесни дружески връзки със сърбите. Една такава игра е стъпка към Южнославянско братство