Всичко публикувано от shefkata
-
Мнението ви за предишния (сезона на гутанците)
жълтурче
-
Мнението ви за предишния (сезона на гутанците)
перушанчо
-
Любими стихотворения
Писмо до Дядо Коледа Не съм ти писала така отдавна... Пораснах май. (Така ли ми се струва?) И ти навярно си ме позабравил. (Понякога все още те сънувам...) Не съм дете от цяла вечност сякаш, но помня като да било е вчера – в подаръците скрити под елхата мечтите си все бързах да намеря... И топлите копнежи на камината... И сладките с ванилия на мама... И как се изтъркаляха годините... Е, вече съм достатъчно голяма – подаръци не искам. Не това съм седнала в писмото да ти пиша. И сигурно учуден си сега, че как така не пожелавам нищо? Ти много от живота ми пропусна, а може би неволно те надраснах, но тук, сега, аз няма да те пусна със цялото ти белоснежно щастие – усмивките ще бъдат от сърце, и още много купища надежда, и ето, че и моето дете във твоите вълшебства се оглежда... Не искам друго. И ми стига даже следите ти да виждам всяка зима. А всъщност исках само да ти кажа: Щастлива съм! И нека да те има... irini
-
Любими стихотворения
Време е вече дъх да си взема и да отворя прозорец. Стигат ми всички човешки драми - моята днес ще говори. Никой дори не се е запитал имам ли време да дишам. Моята обич със шепи раздавам, чуждата мъка събирам. Горя до лудост всякаква болка, викам от гняв и не жаля. Ще ми се всички да са щастливи! Себе си слагам на края. Дворът е пуст под моя прозорец, с вятъра аз разговарям. В мрака притичват сенки на хора. Кой ще ме чуе, не зная. Гоня до лудост всякаква болка, викам от гняв и не жаля. Ще ми се всички да са щастливи! Себе си слагам на края. М.Белчев
-
Любими стихотворения
ПИСМО ДО МАЛКИЯ ПРИНЦ Здравей. Не сме се виждали отдавна. Единствено звездите пазят твоя смях. Надявам се, че си добре. Не си пораснал. И още имаш роза. И овца. А ние тук броим вместо звезди - монети. Картографираме си плитките души. Фенерите угаснаха. Не светят. А пък Земята ... бавно се върти. И залезите идват много рядко. А хората са тъжни същества. Но всеки си е крал /поне за кратко/ във царството на свойта самота. Не пляскаме с ръце от възхищение. Горчилка пием... Може би от срам... Едно голямо земно затъмнение се вижда сигурно от твоята звезда. Сърцата ни са слепи. Много слепи. /Защо тогава имаме очи? Щом няма как да видим със сърцето си същественото...И така...Мълчим.../ Опитомяваме си чувства. Не лисици. Цветът на житото остава неразбран. ... Понякога дочувам сред звездите камбанките на звънкия ти смях. Сaribiana
-
Любими стихотворения
Вещиците са жени - стихии, прокълнали своята утроба! Болката си скрили в зла магия, забранили си да плачат и да молят! Не отричат звездното небе, но не вярват във добрите птици. Някой някога им е отнел криле и не смеят никой да обичат! Вярват не в деня, а в мрака. Не очакват нищо, нямат жал... Някой някъде не ги е чакал! Някой някъде ги е предал! Не трептят за стих и нежни думи, газят и танцуват в кал! Някой някога ги е погубил! Някой някъде се е присмял! Вещиците са жени - стихии, прокълнали своята съдба... Вещици сме всички ние - непростили на душите си страстта ! /MARIYANA/
-
Говорим в рими
Много хубава е даже, тази мъничка игра. Идва само да покаже, колко е красив света ! С думи, с танц и със финес, с рими, с песен и със цвят. Щом усмихнал си се днес си с една идея по богат !
-
Пленница
Душата ми все още е пленена на дъното на онзи Ад, останала до края не сломена във чуждо време, в друг различен свят. Стълба на успя да си направи от несбъднати мечти, но не успя и да забрави... Душата пленница, мълчи ! Не съжали, дори не се разкая, в очите и сълзица не се мярна и въпреки съблазънта за рая, на себе си остана вярна. Душата ми все още е пленена във ъгъла, на дъното на Ада и макар да е безкрайно уморена, душата пленница, не страда ! Защото себе си запази, такава чиста и красива, умееща да люби и да мрази. Душата ми е истински щастлива !
-
Говорим в рими
Най-хубавата гледка днес, момиче със усмивка на дете, задържало твоя интерес със нежното си ангелско лице. Песента на птиците иззело, там дето стъпи - никнала тревица. Кое ли е това момиче смело ? Дали пък не е горската кралица ?
-
Понякога се чувствам като...
като тиква
-
Какво четете в момента
shefkata отговори в добавена от neophyte тема в Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)
- Говорим в рими
Топли слънчеви лъчи, сплитат се във моите коси. Вятърът във клоните мълчи, лято е във моите очи. В този ден така чудесен, само липсата на птича песен, с празния простор небесен, ми напомнят идващата есен !- Любими стихотворения
Тези дни – дето минаха вече, през косите ми – като лъчи, върху мен – до един са облечени, ни един не дарявам дори. Те са мои изпити бутилки, от вината, с които полях радост, мъка – и много горчилки и накрая ги счупих – със смях. С всеки ден остарявах фриволно, не навеждах лице към дъжда, всяка песен поглъщах – и волно я допявах с гърди – през нощта, за да стопли на пулса ми хладен животворният дъх притаен, да ме буди във утрото – жаден: - Не всичко е пари, приятелю! – виж мен. На какво ли в живота не случих, то любови – то чудеса и не спирах ни миг да се уча, яхах кон – или стара метла. Към приятели тичах отдадена, във сено се търкалях в зори, всяка фибра във мен е нахранена с много – много красиви мечти. А сега ми остана единствено, да повярвам – в онази Любов, във пантофката стъклено – приказна, дето принца донася – и хоп, аз във синия храм – на сърцето му, да опитам да вляза – от раз, да си взема парченце в ръцете си. Таз’ обувка я давам – на вас ! Маргало- Любими стихотворения
Срамежливо щурче е душата ми. Пее си тихичко-само за себе си. Този свят ми е непонятен. Душата ми е безделница! По изгрев посрещам мечтите си. По залез със тях се сбогувам. В душата си съм станала скитница. Във сянката ѝ нощувам. И нямат мелодия думите. Щурчето ми шепне си тихичко. Когато насън те обичам в мечтите ми никнат кокичета. Светът се превръща в мелодия. За срамежливи щурчета. Душата ми е рапсодия. А ти композираш сърцето ми. /jenny/- Искам....
Искам повече сутрини, като тази. И искам всички да се усмихват.- Книги - продавам / купувам / заменям / търся
shefkata отговори в добавена от kokorka тема в Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)А, ако на някой му се намират повече бройки и аз искам !- Любими стихотворения
Ти знаеш ли как те обичам? Не знаеш ли? Слушай сега. Когато те видя - не тичам... не тичам. Направо летя. Направо се нося нагоре към някакъв приказен свят. Изчезват и сгради и хора... Животът мени своя цвят. В миг става бонбонено-розов. А аз се превръщам в дете, което си шляпа тъй - босо, по седмото синьо небе. Което си прави хвърчило от няколко смели мечти. - Във теб да намери закрила от всичко. От всички. Сами да свием гнезденце на облак от захарен цветен памук. Да стане уютно и топло. И там да не пускаме друг. Сърце и душа да разкриеш! Да бликне в мен жива вода. А после да пиеш, да пиеш... Забравил во веки света. Към тези вълшебства, любими, със мене дали би поел? Не искаш. Разбирам. Прости ми, че в миг съм те взела за смел. Васка Мадарова- Понякога се чувствам като...
паднала в бездънна яма- Понякога се чувствам като...
острото на тъпото- Понякога се чувствам като...
таралеж без бодли- Любими стихотворения
До днес не съм се молила на никой. Главата си пред никого не сведох. В безсилие за помощ не повиках. Не свикнах и със лесните победи. Преструвах се на горда, непристъпна. Всесилна – не познавах поражение. На никого водата не размътих. Не бърках и боязън с уважение. Прободе ме през всичките защити и бронята пропука ми отляво. Оголих се – до чисто и открита, най-истинска. Спечели ме такава. Повярвах ти. Мечтаех да се сбъднеш в една любов във бъдеще незримо. Едно ще искам – ти ако си тръгнеш, аз моля те, със себе си вземи ме. Мая Попова- Мнението ви за предишния (сезона на гутанците)
Казала едно калинка с много точки- Понякога се чувствам като...
шило в торба- Мнението ви за предишния (сезона на гутанците)
Сладкиш- Любими стихотворения
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО Най-хубавото място на света е там, където някой те обича. Превел глава, ще те научи да четеш и с болките ти тихичко ще срича. В най-хубавото място на свeта сърцето ти от песен ще прелива и думите ще раждат светлина, и топлината помежду ни ще е жива. Приятелю, бъди сега до мен, когато имам нужда да съм силна и никога не ще си победен, защото винаги ще знаеш, че ме има. Най-хубавото място на света е кафенето, сайта, тротоара... когато си разделяме това, което прави поносим товара. Автор blueberry (Димитрия Чакова) - Говорим в рими
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.