shefkata

Влязох тихо в празната стая и затворих зад мене вратата, седнах с лист и молив на края, в равносметка да тегля чертата. Пресмятах ползи, излишъци, данъци, евтини приказки, скъпи реликви, построените пясъчни замъци и каляските от полето със тикви. За това, че ме предадоха многократно всичките чаши горчиви - изпих си. Клюките и сплетните на бяха безплатно, за човешката злоба - платих си. За нанесените във гърба ми рани, за доверието разбито на прах, извадих сълзите прибрани, да остана длъжник - не посмях. И накрая с джобовете празни съм богата, дори благодарна. Без заеми, без дългове разни, останах на себе си вярна !

щастливец

„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.” Джон Стайнбек "На Изток от рая"

Честит празник !

По мотиви от притчата "Двата вълка в нас" Кой от двата вълка да нахраня днес, запитах се със доза отчаяние... Добрият вече няма интерес, а лошият се бори за признание. Добрият се е свил на две, за храна не гледа и не пита. Лошият готов е да краде и чужда дажба да опита. Добрият вълк отчаяно ме гледа, преценил света с едничка мисъл. Оставил е за лошия победата, изгубил най-безценното си - смисълът !

Нямам си и на идея какво ще открие Защо всички се радват, че човечеството е стъпило на комета ? / а, като ме настъпят сутрин в тролея, никой не крещи от радост, че е стъпил на звезда / Това второто в кръга на шегата, ей...

Паднал човек на земята не се рита ! - Това е едно от нещата, които съм научила в скромния си живот до сега. Никой обаче не спазва този принцип в днешно време. Днес хората ритат на посоки. Ритат за да изкарат върху някой друг, собствената си неудовлетвореност, за да притъпят собствената си злоба. Ритат и нараняват, за да си върнат на живота за това, че са провалени като служинели, като родители, като приятели, като шефове, че просто са провалени като хора. Никой не осъзнава днес, че е сам е виновен за собствените си провали. Тези провали са в резултат от решенията, които те сами са вземали. Никой не им е опирал пистолет в главите, да решават и да избират. И никой не осъзнава, че както успехите, така и провалите в живота му, са негов собствен резултат. По-лесно е да излееш гнева за своя провал върху някой друг, отколкото да се замислиш, защо и какво те е разгневило. Защо, какво и как точно се е провалило. Днес и в България е по-лесно да ритнеш падналия на земята, отколкото да се наведеш и да му помогнеш за стане. Защо да му подаваш ръка, след като това е свързано с усилие – да се наведеш, да му протегнеш ръка и да я предоставиш, като опора ?! Нищо не ти коства да минеш покрай него и просто да го сриташ, там където са го ритнали още много. Там, където го боли най-силно ! Провалените хора, ритат най-силно. Не ми питайте от къде знам. Просто знам. Успелите в живота си хора, са ми се усмихвали най-красиво и това винаги е успявало да ме стопли. Никога не съм подценявала силата на една усмивка и на една добра дума, защото те са такова невероятно лекарство. Лекарство, което ме начу, че един ден когато стана и успея да се изправя, ще мога да се усмихна широко ! В.С. Хубав и усмихнат ден

Късно-октомврийско Забърках си коктейл от тишината, а приказката в ъгъла си дреме. Познавам си я. Същата, която не ми се сбъдна никога навреме... Но аз съм си добре. Сънувам тикви. (Октомври е. Почти към края вече.) На есен и самотност съм привикнала. Ти просто на далечност ме обрече... Признавам си, не станах Пепеляшка. Не бях наивна, нито пък добра. Не вярвах на вълшебните каляски, които след дванайсет са лъжа... Самичка си куцукам към мечтите. Обувката ми някъде ме чака. Октомври е. Забравих да попитам кога ще е завършекът на здрача... И все така, невидимо случайна, на босо стъпвам, мишките подритвам. Наум разказвам всичките си тайни. Реално да се случа ли? Опитвам се... Не съм родена, за да се оплаквам. Прескачам се със слънчевите зайци. А някаква орисница очаква да бъда твоя. Ще й стискам палци. Мира Дойчинова – irini

Аз малко скучая с това...

"Не ми е тъжно. Просто ми е празно. И точно за това ми се мълчи." - caribiana Не ми е празно, просто ми е тъжно и точно за това ми се мълчи. Препъвам се във думи неизказани, оглеждам се в невиждащи очи. Не ми е тъмно, просто ми е тъжно, че мрака се заселва в нас, че сатваме по-алчи, безобразни в ръцета на нечиста власт. Не е студено, просто ми е тъжно, че този свят така е охладнял. Че всичко чисто, всичко свято - захвърлил е, подминал, пропилял. Не ми е черно, просто ми е тъжно, че белотата някак се изтри. Че човещината вече ни е чужда, ей точно за това ми се мълчи !

Фиуууу, рошлички - де са ви бонбоните Честит рожден ден !

затривана

Ако някой пита за Капитана, аз знам къде е...

Бях забравила, че е на четеца. И като се сетих вчера, кеф, радост до небесата

Из поредицата "Есен" - Днес си толкова тиха, смирена ?! - Защото и днес не съм победена ! - Пак ли някоя битка спечели ? - Войната е само за смели. - И кого победи ? Интересно... - За пореден път времето - честно. - Със времето, как се воюва ? - Повярвай ми, тази битка си струва. Спомен да събудиш щом умееш и на някого в сърцето щом живееш... - Не със дни и с часове ? - А със години и дори със векове. - Побеждаваш, даже без измама ?! - По-хубава победа - няма !

Знаеш ли.... - Знаеш ли, че те обичам? - Зная, но го казвай още! - Мое слънчево момиче.... - Само теб сънувам нощем! - Аз пък те мечтая денем... - Вярно ли? И аз мечтая! - Да си винаги със мене.... - ...от началото до края? - Всеки ден да ме посрещаш.... - ...като слънцето изгряло! - Трябва да те питам нещо... - А след края? - Отначало!!! - Винаги към теб ще тичам.... - Всичките ми дни и нощи! - Знаеш ли, че те обичам? - Зная! Но го казвай още.... Мира Дойчинова - irini

Автопортрет (Лошата) Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер и език като меч, с който бързо сразявам, без жал. Като кремък съм твърда, бодлива почти като драка, не търпя върху себе си злобната, лепкава кал. В този захарен свят съм горчивата капка отрова, имам тежък запас проклетия, отглеждам инат. Конформиста любезен за герой да приема - не мога и каквото си мисля, го казвам - не съм дипломат. Аз съм лудата вещица, дето поглежда в очите и чете всички мисли, а после изрича на глас онова, дето уж е зад девет скривалища скрито и дори на смъртта би се смяла, в последния час. Как ме дявол не взе, как ме тъмен порой не отнесе!? На ухо ще ви кажа - вероятно и те не ме щат, че измама и подлост, без да мигна, с косите си беся, а в очите ми две остриета пронизващи спят. Аз съм буря внезапна и за миг преобръщам небето, плаващ пясък, поглъщащ на случаен ловец мисълта. Колко лоша съм, Господи! Влизам директно в сърцето, без да знам, че след мен никнат свежи, прекрасни цветя. Самодива

Красивото във всичко и във всички / когато успея да го видя / Какво те кара да се усмихваш ?

За почивка, трябват пари. Парите се събират. А за това - трябва време. Демек, трябва и планиране А следващия ходи ли вече на почивка

Днес съм рошава и безразсъдна и реших - ще вървя срещу вятъра. Имам много мечти за сбъдване и зрънце надежда в ръката. Не ме търсете, днес нямам намиране, като всички вечно заети.... Вдигнах пръст, с мене няма разбиране, ще раздавам безплатни съвети. Днес съм себе си. Казах ! Помнете ! Щом пристъпите, няма отричане. Ако ще искате нещо от мене, научете се - става само с обичане !

В интерес на истината, отчитам два факта : Книгата започна доста интересно, като изключим, че на всяка страница има ругатня и то цветуща