Veer and Zaara

http://verleih.polyfilm.at/veer_und_zaara/veer-zaara_10.jpg

Като малка много обичах индийските филми, всичко в тях- музиката, танците, действието, облеклото им...Но нещата се променят с времето, така става и с нас. Сега едва изтърпях пеенето им, но пък историята е много красива и трогателна, та си заслужаваше да пропилея 3 часа за този филм

Редактирано 29 юли 200916 г. от iveta7 (преглед на промените)

Money talks/ Бързи пари

припомних си една малко стара, позабравена комедийка

Много ме кефи как към Края Крис Тъкър изстреля на екрана на стадиона: "Hey, bonjour, mother fucker"

The Seeker: The Dark Is Rising/Търсачът: Началото на мрака(2007)

http://www.latmanhasit.co.uk/the%20seeker.jpg

Очаквах да е нещо тъпо, Мрака срещу Светлината-доста изтъркано. Но накрая останах впечатлена. Много ми хареса и историята, и самия филм. Даже сега търся книгите... неуспешно.

Иначе следя един сериал - 90210(2008-...)

Типична тийнейджърска история. Но не е някакво невероятно заплетено и стресиращо. Леко сериалче, което аз много харесвам. И е ново.

Хах, кой каза, че изтърканото е демоде?

Редактирано 29 юли 200916 г. от iveta7 (преглед на промените)

Knowing / Знамение (2009)

Най-накрая и аз да изгледам този филм.Беше голямо чакане за хубаво качество.

Филма си заслужава определено.Държи в напрежение през цялото време.Ако можете го гледайте (не знам дали може да се намери линк,които да не е закрит поради нарушение на авторските права

Вече чакам (2012)

Нещо много филми за края на света почнаха да правят

Редактирано 29 юли 200916 г. от iveta7 (преглед на промените)

The message (1976)

Наистина прекрасен филм.. .... с чудесна режисура , сценарий и актьорска игра .... дори ще си призная че на места ме трогна дълбоко........... има го в замунда с превод....

Редактирано 29 юли 200916 г. от Diin (преглед на промените)

Документален филм, който представя тежките проблеми на домовете за хора с умствена изостаналост и на лекарите, поели грижата за тях по различен начин. Страшно ми хареса

Efter brylluppet (After the wedding)

Бях го "преглеждала" преди време, без да го изгледам от първата до последната минута, но си поправих грешката. В момета издирвам останалите филми на Susanne Bier, която за мен е една от най-успешните и интересни европейски режисьори, работещи днес. Сюзън има уникален начин на режисура - винаги насочва камерата към персонажите, заснемайки мимики и движения на лицата им - особено акцентира върху очите. Това е вторият й филм, който гледам, след първият й английски (първият и за сега единствен) - Things we lost in the fire.

Историята не е нищо ново, но начинът й на разказване е друга ракия.

Освен уникалната режисура на Сюзън, избора на Мас Микелсен в главната роля е повече от уместен - един от най-добрите датски актьори за момента - и в този филм за пореден път го доказа. Аз лично бях и много впечатлена от представянето на непознат за мен до сега шведски актьор - Ролф Ласгорд. Финалната сцена между него и съпругата му беше повече от heart breaking.

Препоръчвам го!

Припомних си и едно друго филмче тези дни - Traffic.

Гледах го в това, което в края на крайщата се оказа, далечната 2000г. - още когато излезе на кино. Ярко си спомнях историята на американският политик (в ролята Майкъл Дъглъс), който оглавяваше "the war on drugs" и докато се бореше с трафика на наркотици, собствената му дъщеря се друсаше с всичко от трева до хероин. Това беше най-яркият ми спомен от този филм. Преди няколко години пак го гледах, но не особено съсредоточено. Сега си го изгледах абсолютно целият. За пореден път се убедих, че Катрин Зита-Джоунс просто е уникално бездарна и самият й глас ме дразни ужасно много, но горе-долу вписа се в ролята на разглезената съпруга, която разбирайки, че бизнеса на съпругът й не е особено чист е готова да нагази в калта и сама да измъкне съпругът си от затвора в името на доброто старо време, когато кредитните карти не бяха замръзени и т.н.

От друга страна пък, любимеца ми Бенисио дел Торо изиграва една уникална роля - на ниско платеното, но честно ченге в Мексико.

Общо взето, в не толкова далечното минало Содербърг показва, че може да прави и качествени филми, а не само продължения на един иначе хубав Ocean's Eleven.

The bad Mothers Handbook

Много смислено филмче .. Гледах го щото е с Роб Патисон, обаче е много интересен

Редактирано 1 август 200916 г. от little_amore (преглед на промените)

The Taking of Pelham 1 2 3

Не бях гледала подобен филм скоро, хареса ми, но очаквах повече, все пак става дума за Дензел Уошингтън, пък и в комбинация с Джон Траволта...

"The Football Factory"-супер много ме изкефи заедно с музиката.

Танче, миличка, имам да те черпя, че ме нави да гледам Tropic Thunder

В началото с трейлърите направо ме разби - особено третият, с Робърт, където си беше чиста пародия на Планината Броубек

Филмът си е открита сатира със съвременният Холивуд. Имаше някой култови реплики, като момента, в който героят на Робърт, започва да обяснява, че Академията не харесва, актьори, които играят абсолютни идиоти Посмях се от все сърце на всичките саркастични препратки...

А когато оня ламер вика "Помниш ли, когато Холивуд беше раздвоен между HD и Blue Ray.."

Аз иначе си изгледах Магистралата на Линч....Чудя се той въобще мисли ли, че хора ще му гледат филмите или само си играе на нещо? Не го харесвам като разказвач, нито като се опитва да забърква мистерии....едно единствено нещо може да ми хареса - това, че знае какво искат хората, но никога не им го дава. Шизофреник от всяка затъмнена и сенчеста точка на паранормализма му.

А когато оня ламер вика "Помниш ли, когато Холивуд беше раздвоен между HD и Blue Ray.."

Аз иначе си изгледах Магистралата на Линч....Чудя се той въобще мисли ли, че хора ще му гледат филмите или само си играе на нещо? Не го харесвам като разказвач, нито като се опитва да забърква мистерии....едно единствено нещо може да ми хареса - това, че знае какво искат хората, но никога не им го дава. Шизофреник от всяка затъмнена и сенчеста точка на паранормализма му.

Е, то така се прави кино заради киното, а не кино заради парите

Магистралата е сигурно най-заплетения филм на Линч - не е задължително да го разбереш, пък камо ли да го харесаш. Шизофрения.

Нали помниш какво ти казах, преди време? 11 пъти Мълхоланд драйв за два дена и горе-долу си добиваш представа

Линч е притенциозен, но не колкото фон Триер - той вече прекалява.

Иначе, аз се оказа, че не съм гледала Amores Perros и снощи си поправих грешката, но сега не съм в настроение да говоря за този филм. По-късно.

Мога само да кажа, че ако харесвате нещата на Алехандро Гонзалес Иняриту (Вавилон, 21 грама), то според мен, Amores Perros е най-добрият му филм за сега.

Класика в жанра! Ще хареса на всички, които са чели книгата

Няколко филмчета които не ми направиха особено впечатление (Трима крале, The Hurt Locker) и три които ми се харесаха. Вярно че може би в първите два (по новелите на Уелс) няма кой знае каква актьорска игра, но идеята определено ме хвана - а при последния - играта, идеята и ефектите си бяха на доста на ниво!... (препоръчвам ви го да го гледате особено по това време на денонощието)

The Island of Dr. Moreau

The Time Machine

Rose Red

Редактирано 3 август 200916 г. от Enei (преглед на промените)

Bolt

Така ми се гледаше анимация и накрая си избрах това филмче, забавно е

Болт е хубава анимация .... Както и да е чакам с нетърпение да излезе "G force" с по - хубаво качество по торент тракерите Инак последният филм който гледах беше "Дезорганизирана престъпност"

Love n Dancing

Обичам филми с танци! И този ми хареса. Общо взето не показва нещо невиждано, необичайно или различно, но пък има доста танци, заради което си заслужава. Дори накрая се появи Бенджи (с още една мацка от шоуто)- финалистът от So you think you can dance

Love n Dancing

Обичам филми с танци! И този ми хареса. Общо взето не показва нещо невиждано, необичайно или различно, но пък има доста танци, заради което си заслужава. Дори накрая се появи Бенджи (с още една мацка от шоуто)- финалистът от So you think you can dance

Най-приятния момент беше когато голямото братче на Лейси Шуимър излезе на дансинга. А иначе, физиономията на глухия даскал ми се вижда сърдито-нацупена, трябваше актьорите да са очарователни, магнетични, харизматични. Това липсва в Love N`Dancing.

Хих, не съм видяла коментара ти преди това Мда, актьорите не бяха достатъчно нахъсани дори. Ейми Смарт принципно ми е симпатична и ми допадаше изражението на лицето й, макар да не я бива кой знае колко в танците. А пък Били Зейн през цялото време се чудех той ли е, не е ли. Трябваше да вляза в IMDB, за да се уверя, че е той

Иначе забравих да спомена, че ми допадна и факта, че главният герой е глух, но пък наистина физиономийката му не беше от най-добрите, можеше и по друго изражение да докара ...

Wisegal 2008

Много хубаво мафиотско филмче. Не е предназначено за големия екран, а е правено за телевизията, но пък има ли значение това. Отдавна не бях гледала нещо на подобна тематика. Послените заглавия от този жанр които си спомням са отпреди десетина години. Има силна женска роля, доволна съм.

Sunshine cleaning

След всичките Линчове, Иняритуси и тем подобни тежкарии, които изгледах в последно време, си дадох почивка с една малка, приятна семейна драма/комедия. Историята на две сестри, чийто живот не е протекъл така, както са го планири. В период на тежка финансова криза, двете момичета се захващат с един по-странен тип услуги - почистване след катастрофи, престъпления и самоубийства. Легла пропити с урина, стени заляти с кръв и от време на време някой и друг човешки крайник. Сцените на процеса на чистене са доста забавни, но пък и драмата за сметка на това се забива добре в сърцето - именно, защото е едно малко филмче, за едно малко семейство и едни малки хора...всеки може да намери частица от себе си в героите.

Актьорската игра е на ниво, особено от страна на Емили Блънт - принципно не съм привърженичка на "изгряващи звезди", но за пореден път Емили много ми допадна. Искам да кажа, че и американският й акцент е забележителен в този филм, имайки предвид, че тя е англичанка до мозъка на костите си.

Много приятно филмче. Препоръчвам!

Иначе, аз се оказа, че не съм гледала Amores Perros и снощи си поправих грешката, но сега не съм в настроение да говоря за този филм. По-късно.

Мога само да кажа, че ако харесвате нещата на Алехандро Гонзалес Иняриту (Вавилон, 21 грама), то според мен, Amores Perros е най-добрият му филм за сега.

Оставих този филм доста пренебрегнат, а не бива.

Иняриту е от тези, режисьори, които имат определен стил - ако сте гледали 21 грама или Вавилон, знаете за какво ви говоря - няколко истории, разгърнати във филма и болезнено свързани една с друга.

За мен Amores Perros си остава най-добрата лента на мексиканеца - Вавилон беше разочарование, а 21 грама очарование.

В този филм, Иняриту отново разгледжа под микроскоп животите на малцина души - на пръв поглед, те нямат нищо общо, но колкото повече филмът върви, толкова повече зрителят свързва историите.

Този филм, представя двете страни на една монета - в случая Мексико. Едното лице показва бедната страна на мексиканското общество - тази страна, където младите жени са заклещени в мъчителни бракове с агресивни мъже, които в опитите се измъкнат от мизерията, обръщат гръб на честният труд и се захващат с дейности като нелегални боеве с кучета и обири. Едно обшество, където пет членно семейство живее в малък тристаен апартамент. Обществото на отчаяните, уморените, бедните, невидимите хора.

Другата страна на монетата ни показва живота на висшата класа - красивите манекенки, рекламния бизнес, луксозните апартаменти, хубавите коли.

И разбира се, мостът между тези светове - за мен, централният и най-важен персонаж в този филм. Мъжът, който оприличих на Карл Маркс - бездомникът с голямата глутница кучета. Той, който се прехвърля от едната на другата страна на монетата.

И въпреки всичко...всички тези персонажи ги свързва едно единствено нещо - агонията на любовтта във всичките й форми. Влюбеният в съпругата на брат си, мъжът отчужден от дъщеря си и този, за когото истинската любов е забранен плод.

Колкото повече мисля за този филм, толкова повече връзки, препратки и критики към съвременното общество, сменящите се режими и човешките взаимоотнощения намирам. Ако задачата на Иняриту е била такава, то той я е изпълнил отлично.

Banlieue 13 Ultimatum

Французите отново доказват, че разбират от кино!

Ghosts of Girlfriends Past (2009)

Става за убиване на време, особено, ако времето е като днешното - мрачно и потискащо...

Нищо особено няма във филма - холивудска история. Честно казано се учудих, как Дженифър Гарнър е приела да играе в този филм, след такива филми като ''Daredevil" и ''Elektra''...

Страхотно филмче, миналия ден го гледах.Хареса ми, забавен е..

Що бе на Дженифър Гарднър също и отива да играе в романтични комедии

Blood and chocalate

Страхооотен филм! Ааадски много ми хареса!

Историята е доста интересна.

Е, има някои пропуски, но няма нищо идеално

---------------------

Dakota Skye

'My name is Dakota Skye. I'm eighteen years old, only medium cute and I have a superpower'

Всъщност филма не е такъв какъвто изглежда. Тази супер-сила остава на заден план. Всъщност на нея не се обръща особено голямо внимание. Странно направен е. Запомнящ се и все пак не на всеки би му харесал. Той е по-скоро философски. На мен лично ми хареса начина на мислене на героинята...

За какво се разказва:

Дакота Скай е момиче на 18 години, което има способността да разбира, когато някой лъже. И не само да разбира, а и открива истината скрита зад лъжата. В един момент връщат лентата назад - когато е била на 17 години. Има си е ужасно гадже, което постоянно я лъже, досадни приятелки, които я тормозят да учи за изпита. В града се появява най-добрия приятел на гаджето й. Тя се изненадва като разбира, че той не я лъже за нищо. Казва каквото си мисли. През целия й живот е живяла сред лъжци - приятели, познати, учители... Та, после следва обичайната история - те се влюбват, не знаят какво да правят, въпреки че осъзнават, че гаджето на Дакото не я обича и т.н., и т.н.

Общо взето е това. Но както казах не на всеки би се харесал, защото е направен по някакъв много странен начин...

Редактирано 8 август 200916 г. от yosam (преглед на промените)