Шапки долу! Готин Дарки, много готин!

Трогнат Е, много сте ми готини момета Вий, Merryl, Мойра, Ефе, Уиш и Нел Елате Шишко да ви цунка по нослето Заляхте сутринта му с карамел :*

Туй си е за тебе , дето все питаш къде са ни

И гледай, намерих цяло семейство рисувани човеци, че и с байрак.

пп Две целувки някъде ти се губят. С руския може да съм зле, но до пет мога да броя.

Редактирано 9 февруари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Щото само толкус мога. Нема 'къл за повече П.П. Това е место 'ногуточие! Три точици от радостни целуфки

приказка... Вечер тихо те поглеждат две пламени очи сутрин в тях росата се оглежда, слънцето докато още спи.... И изгрява лъч надежда над небосклона светло син.. Някой в сърцето ти поглежда, докато сладко ,сладко спиш.. Милват те ръце невинни нежно гледат влюбени очи, утринта докато е будна песента в тях звъни.. Галят нежно и косата милват своята любов, тихо свири в тишината утрото с ритъм нов....

Редактирано 13 февруари 201214 г. от nordviking (преглед на промените)

Викинг, винаги ме умиляваш над нормата. За което най-сърдечно ти благодаря Добро утро, обич моя, непрогледнала! В новия ден с усмивка от стария заседнала и тихо с крилото си загърнала вечност. Добър ден, моя приказна сърдечност! Подай ми ръката си. Нека е сме кротки и топли- две птици пеещи... а наоколо студ, мраз и вопли. Подай ми ръката си. Днес на две ръце да рисуваме- лятото, житата, вълните и луната... да празнуваме!

Поздравявам дуета ви 

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=kS4FnDromtU.

"Милват те ръце невинни

нежно гледат влюбени очи,

утринта докато е будна

песен в тях звъни.."

Това някак ми прозвуча като продължение на мелодията...

Добро утро, обич моя, ненагледна!

Добро утро, обич моя и лека нощ!

Слънцето за теб рисува облаците в бакърно медно,

 с фина четчица разстила лист варак.

 

Добро утро, обич моя, ненагледна!

Добро утро, обич моя и лека нощ!

Луната те целува със сребриста бродерия от нежност,

очертавайки лицето ти с брокатен прах..

 

Добро утро, обич моя, ненагледна!

Добро утро, обич моя и лека нощ!

Песента на птиците е закодирано писмо.Елегия.

Ноти накацали по петолиние в сърцето на монах.

Тежко му и горко на възлюбленият ти Само това ще кажа

Всъщност танцувах по думите и

 

Това не пречи стихчето да е хубаво...

не разбрах защо да му е тежко и горко на възлюбения, ама нейсе... Уишиии, не се оправдавай с мен, де Поредна цигара. Поредния ден. Поредни минути. Пореден рефрен. Поредно те чакам. Поредно мълчиш. Поредните влакове. Пореден фетиш.

Танцувай, човече! На диета съм. Шоколад и цигари. Смачкан станиол ... и пепел.

Аз като едно подло другарче мога ли да ти разваля диетата с бутилка уиски? Дяволите в очите ми говорят древни езици... Въртележка от неми спомени.

приказка...

...

Много красива приказка.

Няколко пъти опитах с "харесва ми", но ми дава "невалиден рейтинг".

Днес събирам цветовете си, увиснали на едри парцали в небето ми... май студът ги попари. Но какво пък... ще стане нова, пъстра дъга, по-устойчива и силна, по-красива нали се къпаха в бяла мъгла? Днес протягам ръцете си... уморени от дългото чакане на една забравена гара... Но какво пък... вече чувам шепота на приказни влакове, и очите ти виждам, засега през дима на поредна цигара.

Редактирано 16 февруари 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Ще дочакаш… След хиляди цигари… След пелена от сълзи… След края на очакването… Когато ти е все едно. Когато пръстите изтръпнали се сливат със цигарата… или с дима й… не помниш, че очакваш…и кого. Ще дочакаш… След хилядите влакове... След пътници безброй… След края на очакването… Когато не очакваш този път… Когато в сърцето ти изтръпнало време и любов се сливат, сгушени в страни, да има и забравата ти кът…

Мерилко

"Жди меня, и я вернусь.

Только очень жди..."

И ще чакам...

в очите ми ще възкръсват рубинени макове,

а ръцете ми клони на дърво ще станат,

да приютят на сянка, да попазят завет,

някоя нощ звездна песен да захванат,

краката ми корени, държащи царска корона,

а сърцето ми... нерисувана още икона.

Във танца на думите искреност крия…

По жарава не стъпвам със боси крака…

А как ми се иска да заплача, да вия,

да не давя душата в мълчалива сълза.

Във танца на думите милост събирам…

Без музика стихове в шепи държа…

И глуха, и сляпа, пак тебе намирам…

В мен си…

Обичам те…

Кой от двама ни да пощадя?!

Във танца на думите искреност крия…

...

Така изгаря се във хищен пламък

И буйно в знойни рими се гори

Та всяка дума - жарещ камък

Кована в огъня от теб да се роди

Да лумне парещ дъх в мъглата

Дъждът да пламне във искри

Жаравата от стелещо се злато

Ръцете трескаво да изпепели

Та да остане вътре въглен тлеещ

Отдал от себе си последния топлик

Прозвънващо - метално пеещ

Горящ тържествено във звездният си миг

П.П. Браво Merryl! Харесах... и пак Браво!

Поздрави и за двама ви.Много преживяно и много истинско. -- Гласът на тъпаните бумти подкожно в мен.Пулсира. Докарвайки тялото ми от крампи до състояние на транс. Набъбва прашна буря от древни ритми по хоризонта разчертан от сегментите на миналото, с отчайваща прогноза да прерасне в ураган. Като от деменция целунат, забравен и вече непознат в главата ми кънти.. Ражда се , събужда се… По дивашки разкъсва дрехите ми, догмите ми, нормите ми. И крещи.

Редактирано 16 февруари 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Аз ще ви кажа едно малко стихотворенийце, което не съм го мислил аз, но го помня още от детската градина Мама моливче ми купи аз го остря, то се чупи ето толчаво остана д'е*а неговата мама......

Ето бре - вече си имам и аверче - със Заарския ще опсувме римбите сега

П.П. Ми да Оляда - това последното е трептящо, гръмко, звънко и наперерно красиво. Няма нищо общо с тези тук! Мхм...

--

Гласът на тъпаните

бумти подкожно в мен.Пулсира.

...

Ражда се , събужда се…

По дивашки разкъсва

дрехите ми, догмите ми,

нормите ми. И крещи.

...за да поддържа ритъма на душата ми, загубил се в битовизмите.

Пролетни цветя Аромат на пролетни цветя днес се носи из града. Спомен, сън, мираж ли е това ? С четка и боички Аз ще оцветя открития пред мене хоризонт. Ще му сложа многоцветен, ясен фон. Не искам вече мразовита зима, а живот и пъстрота по поляните да има ! Уханието в ноздрите се засилва .. Леко, невинно, по детски ме милва. Чух песните на пролетно птиче, сетих се – това под снега е кокиче ! Първи знак за пролетта, като бисерче във бяла синева ! А цветенцето с крехка дръжка, да, това е малка теменужка ! Ще си набера аз свеж букет, ще откъсна и минзухара напет. Като пламъче е в пустошта, синоним на пълна красота ! Четката, боичките и моята надежда в илюзия за разцъфване днес ме отвеждат ! Ела, зелената магия със теб ще споделя, Ще кажем : „Чао, зима!”, идва пролетта !