.

Редактирано 25 юни 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Беше ми приятно,че поиграхме.. Нел, Мерил.

Хубав ден!

С еньовче закичени

да сте ми здрави и силни, момичета!

В очите ви слънцето нека танцува,

за ръцете ви нека има кой да бленува

и за устните, с вкус на узрели малини,

за сърцата ви нежни, които преливат

от обич и щастие нетърпеливо!

И за косите ви-постеля копринена

за уморени и силни ръце,

вълшебници малки с магии безименни

бъдете!

Бай, Бабо ле!

И да ви стигне!

и песен на две самодиви

Иван Купала се нарича в Русия Еньовден или денят на Йоан Кръстител

http://www.youtube.com/watch?v=vGHDv3g2cUk

Редактирано 24 юни 201214 г. от Нел (преглед на промените)

В живота сме, илюзия или реалност, къде е границата, има ли такава? А смисълът? А смисълът е да не търсиш смисъл. Сърцето отвори, изстрадай всичките страдания, и радостите всичките израдвай ги! И давай, без да смяташ дали ще ти се дава, гори, лети, върви, не спирай, защото никога не знаеш, на този филм /животът/ кога ще дойде края.

Без дубли, просто... нататък миг подир миг, но оставят следи, невидими, изживени без остатък, в живота(не мислиш ли), че сме сами. Макар да даваме обич, опора, и състрадание... самотно горим. Виждаме пламъците на другите хора и който, както може... така го вървим. А пътят е стръмен и кръстът тежи, попътният вятър се сменя с метежни вълни- падаме, ставаме и и пак отначало... но всяко начало е ново, нали?

Редактирано 25 юни 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Редактираш

преосмисляш и изтриваш

започваш отначало…

Пускаха ми се хвърчила де, не се сърди...

Важен е мигът, другото е суета.

... ще има още много замъци във пясъчника, нали?!

Редактирано 25 юни 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Къде ще вържа самотата? ще я вържа аз със суетата за дънер кух на пясъка заспал. Лицето в този пясък ще заровя и тръните без корен аз ще сграбча дорде бодлите обладаят нежната ми плът. Кръвта ще стопли студените ми длани, и болка ще раздира сърцето изтерзано, и от недрата ми вулкан със тътен ще разцепи тишината, а крясъкът ще разнесе мъглата. И всичко в миг ще оживее и няма самота, иди си суета! Със мен е пясъкът, водата, със мен е синьото небе, земята, ушите ми кънтят от слово, първично, древно, диво, живо! Не съм самотна макари и сама! Аз цяла съм! Аз имам ново име!

Редактирано 27 юни 201214 г. от mucunka (преглед на промените)

Ето го и юли... Наметнал плащ от жега, в ръцете жезъла на Тор, даряващ влюбената нега в бодлите на стария бор. И защо са тези въпроси? Самота, суета, сивота? Времето отсрочки не проси! Или го "виж", или живей във слепота.

По детски...

За нощите , за сънищата чути ,

за малките слова и другите недочути

Нашепва нежна приказка ноща.

Тя дава странно мигновение
изпълва с тръпки нечие съмнение
за страностите на деня....
И ето идва с нас карета ,
с която полетявяме навеки
към незнайна приказна страна...

Мечти с бясно мигновение
за нас са чудното спасение
на забравените днес неща....

В лехата живее нашето съмнение,
едно забравено вълнение
за чудни, бляскави неща.

И идва като в сладка есен
една приказка чудесна
за нашите несбъднати слова.....

Когато бяхме още малки
и нещата все откривахме случайно
там зад къщата с голямата врата.....

А денем играехме до забрава
и вдигахме лудешки- ужасна врява,
в играта детски мечтаехме
така наивно за света....

И миговете бяха чудни
и приказките летяха като луди
в сънища наяве –
забавна детска, желана днес мечта....

И неусетно някак станахме големи
и грижите гледат ни с недоумение
В света забавен липсва малките неща ,
но в сънищата спомняме си пак мечтите –
летиме на кончета крилати и към звездите,
срещаме и други в среднощното небе....

И веселието обгръщани красиво
там където всичко е игриво
и живее лудо в нас отново щастливото дете .

То весело и не се мръщи и

бяга лудо навякъде и в къщи
по детски невинно нежно сърчице....

ХВАНИ МАГИЯТА ГОЛЯМА
и с детето поиграйте си отново двама,
защото миговете са незабравими в детската душа ....
Веднъж преоткриеш ли детето
ще видиш колко леко се лети в небето
с красиво детско сърчице ..

То дава много сили без съмнение
И черпи своето вдъхновение
Направо от майката Земя
Баща му е среднощният вятър и
с него бърз е като пламък
и нежен бриз е на лунна светлина...

Бъди дете с чудни мисли
и неспирай да си мислиш,
че всичко е възможно на света.
Мечтите са реалността красива и
странни са и ни окрилят и
дават смисъл на хиляди неща.....

Редактирано 1 юли 201214 г. от nordviking (преглед на промените)

Не тъгувай... Такива "приятели" под път и над "път", по-добре обърни се, нека ти видят гърба и очаквай ударът силен с "най-другарският" нож. Не се учудвай! Изпитва наслада подлецът, но свършва и най-дългата нощ. А в утрото те чака награда-тишина. Химн, изрисуван с най-фина роса. И не мисли на подлеца какво се полага, той ще последва своя съдба. А ти отърси кръвта от сърцето, дважди по-здраво е в този момент, усмихни се на слънцето, на морето... Да вървим, мой чуден Левент!

Редактирано 3 юли 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Благородник, подлец, сатана и светец, две лица, два свята, две измерения, балансират в душата. Днес си добър, благороден и светъл, а утре? Какъв ще си утре, когато сътбата реши изпитание да прати? Не презирай подлеца, съжали го, защото изяжда го злото. А зло съществува и в тебе, и в мене. Дълбоко то дреме и чака то знак, изпитание, слабост. И като тумор прояжда душата и расте като гъба от дъжда полята. И сам себе си не разпознаваш! Благородник, подлец, сатана и светец те са в нас в симбиоза! Всичко друго е поза!

След теб остана тишината, а аз отново паднах от високо. Отново струна скъса се в душата. Виновна бях. Подведох те жестоко !

След теб остана тишина и мрак,

аз потапям се дълбоко в тях,

а на повърността ме чака чаша с джак

и днес удавих се, ала не умрях...

Следва няколкоминутна кашлица...

Редактирано 4 юли 201214 г. от proletsearch (преглед на промените)

Мълчим от скрупули, от срам, от страх. Бих креснала в момента даже... Ако посочи някой моя грях, къде сгреших, ако ми каже !

Вярвам аз на всяко слово, то има лично своя истина. Ала дали сърцето е готово, да се пребори днес, и утре и наистина ?!

Приятелите са подаръци от Бога, а аз обидих свой приятел. Не знам дали сега ще мога във огледалото да не съзра предател !

Сълзите също са приятели, те нощем тайничко ни навестяват. Макар да сме последните предатели, еднички те, утехата ни дават !

..

нека е поздрав за  пишещите,

Сълзите мият страх, дори умора. Сълзите мият хиляди неща. Ала сълзите не отмиват хора, не отмиват ничии лица...

дума-камък

прозорец счупен..

рана

охлузено коляно

протегната ръка,

внезапно слънце

рефрен-

раздрънкано пиано...

усмивки

очи

кино под звездите

отново красива тишина

Прошката - тя е за умните хора, за тези...дето истински обичат. Не е за тези, дето все ги гони умора и дето, че няма да грешат, все се заричат !

В каква посока днес ще запрепуска, бедничкото ми сърце ?! Изпи горчива чаша за закуска и пак протегна молещи ръце !

Ще заспя все тъй уморена от чакане да те достигна. Пръстите по арфата са изтощени, остарели и едвам премигвам. Една само длан ще ме спаси в съня измислен и самотен - твоята, но само брачната халка свали, за да бъдеш мой безсмъртно доживотен.

Когато за дълго си отидат всички думи

и се превърнат в уморени, бели лястовици -

изрисувани платна с напластено съзерцание,

когато сърцето свири с уморени пръсти

по струните полепват гъсти паузи...

Тишината старателно разчертава петолиния,

безкрайни презконтинентални магистрали.

С пера от черни птици символизиращи мълчание…

Печат полага всеки нов изгрев на премълчаните залези, потребно лиричен със тихия напев на укротената водна стихия. Там някъде изписах словата си, подарих ги, от кого да ги крия?