А кладата е вечен огън, изгарят спомените, после отново... още по-силно горят. Незабравени. Любими. А годините в такт се редят. И мечтите, стопени в мъглите ни есенни с нов статут се завръщат. Като спомен сега. А в сърцата ни кавър на същата песен... По-мъдра. Смирена. И в красива тъга.

Редактирано 23 март 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Бяла съм днес... Рисувай по мен. Подари цветовете си. И ще бъде нашият ден. Бялото отразява световете ни и е ведър онзи старинен рефрен. Днес замлъква упоритият тропот на мислите-стадо бизони, подгонено от вечния ропот на недоволните "х" и "y" хромозоми...

Пролетна вечер... Вали. Музицират по белия цвят на дърветата. дъждовни стрели. Мокра ласка. И малки звезди по паветата. Залез. Миг тишина. Идва царицата. Идва нощта!

уплашен е от вчерашните страхове. те разрушават мечтите му за утре. омръзнаха му пролетните гласове - струват му се някак си сами, уморени и доста несвързани. ще заспи в пролетното сено под тежкия тъмносин небосвод, защото вече не са двама. защото вече е сам безмислен пролетен брод.

Редактирано 11 април 201214 г. от Су~ (преглед на промените)

Мечтание Сънят в твойте очи е миг на вечност миг безвремие ,надежда приказка сега. Обич огъня разпалва и сякаш звездата закрачила до мен сега от любовта тъй грее много якра.... Ноща е тиха в свойте обятия, красива, нежна влюбена върви. Нашепва прости думи, някакви понятия, докато слънцето безгрижно в своята постеля кротко спи.. Сънят мечтателно ме грабва и води ме надлъж и шир. И приказките сякаш оживяват, когато утрото се буди в лъчи.... Вълшебна песен носи се в полето и звуците отекват в моята глава. И славеят ми пее песента позната в отсрещното дърво на къщата сега.... Настанала е китна пролет, с дървета отрупани с прекрасни цветове. Но само в мене пее пак сърцето Когато крачиш ти до мене мое миличко прекрасно сърчице...

И пулсът ти със моя се пресича в мелодия за влюбени сърца, деца сме - палаво момче, усмихнато момиче ти ясен ден си и слънце, аз - нощ и пълна луна. А след нас валят на любовта дъждовете, поникват в сърцата човешки диви цветя, несъвършени, непокорни сме... и грешни, осъждани често... и какво от това?!

Ако грешната любов е вина, ще поема вината на целия свят… Ако обичайки виновно греша, замеряйте с камъни, наместо с цветя… И ще съм жива, праведници... Живейте без обич… Превръщайте в камък сърцата си, за да ги хвърлите по невинния грях… Дори да остана сред мъртвите ще бъда по-истинска от вашия страх… Ако грешната любов е вина, ще поема вината на целия свят… Ако обичайки виновно греша, любовта ми без мен ще възкръсне във роза червена – на гроба ми цвят…

И в песен греха ми ще се разлее (от него се раждат звезди) защото човек без любов ли живее, още по-силно и горко боли.

От утринна роса по-мека, по-топла и от слънчеви лъчи, по устните усмивката ти лека, живота в мен ще възцари !

Безумна обич Нежна песен .. Нежна длан моята докосва с плам. Нежни ласки, нежен звук .. Само теб, не искам друг ! Цялото легло на парфюма ти ухае, от допир тялото ми силно се нуждае .. Запалвам свещ, бързо изгаря. Вече е тъмно. Това ли е Рая ? В морето от страст нека да се потопим, от безумна обич тази нощ ще изгорим !

Това стихотворение май го довършвах в другата тема, но тук ще бъде в друг вариант... а и темата ми харесва... Тази нощ ще се превърна в пламък С огнени езици ще танцувам покрай теб Ще те докосвам, без да те изгарям Ще бъда нежна като ален креп… Ще те изпия като дъжд в пустинна угар С река от лава и любов ще те стопя Ще бъда рай, и ад, и поглед в упор Върху крилете от надежда ще летя А после тихо ще приседна в мрака В нозете ти на прага ще стоя Ще тръгнеш, а аз ще те дочакам Със следващата лава да те обгоря…

Това стихотворение май го довършвах в другата тема, но тук ще бъде в друг вариант... а и темата ми харесва...

Тази нощ ще се превърна в пламък

С огнени езици ще танцувам покрай теб

Ще те докосвам, без да те изгарям

Ще бъда нежна като ален креп…

Ще те изпия като дъжд в пустинна угар

С река от лава и любов ще те стопя

Ще бъда рай, и ад, и поглед в упор

Върху крилете от надежда ще летя

А после тихо ще приседна в мрака

В нозете ти на прага ще стоя

Ще тръгнеш, а аз ще те дочакам

Със следващата лава да те обгоря…

Грешката беше моя, мястото не му беше там, защото нищо не довършвах....

Редактирано 6 май 201214 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

И в миг ще затворим световете си, оковани в пъстра дъга... за такива окови копнее сърцето ми другото име го знаеш... - свобода!

Благодаря ти, Merryl, много си мила и най-обикновената тема превръщаш в изкуство

Фалш и любов

*

Приятелство, мир, свобода ..

Съществуват или мит е това ?

Вярност, надежда и честност ..

Фалш или знак за човечност ?

Усмивка .. уж чиста, а фалшива ..

очите лоши с блясък покрива.

Доверие, лукавост и гнет ..

Предател или стойностен човек ?

*

Виждаш, а не чувстваш ..

Възприемаш, а не вкусваш.

Външност – красива, но лъжлива,

всеки те мами и в тебе се впива.

*

Картините менят се,

стрелката отминава.

Знай, че всичко преходно е..

Само любовта остава !

Редактирано 6 май 201214 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Тадамм... пак се вдъхнових за стихче аз само да имам стимул, винаги се опитвам да го превърна в красиво (поне се опитвам) ..

Чувствително

*

Няма точно време или място да обичаш

не е грешно нежни думи да изричаш,

да чувстваш, да вярваш, да дишаш,

по някого спрециален да въздишаш.

Чувствата се раждат, за да се изказват

и измъчват, когато в душата се опазват.

Емоциите ти вдъхват сила,

пърхат като птица лекокрила.

Тялото е тяхната покривка,

а на бял свят разкриват се с усмивка !

Ще ме забравиш, защото те следвам,
като натрапчива болка на окаян просяк…
Ще ме оставиш на прага приседнала,
преляла се призрачно в гъстия мрак.

Ще ме подминеш, защото те чакам,
като пясък изтекъл в часовника спрял…
Ранят ли сърцето ти, аз ще пострадам…
За мен ще се сетиш, но късно разбрал…

Но знам... ще оставя в сърцето ти белег, печат двустранен - за теб, и за мен, и макар да изглежда, че се забравяме, ще се пръсне в дъга някой ден. И потоците обич ще разбият остарелия бент, ще запеят реките... незагубен е този рефрен, който двама рисуват с очите си, не с кръв, а с вълшебна любов сътворен.

Редактирано 12 май 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Вали... Отброявам секундите в капки. Напълних малко море. И не чакам вълните. Вероятно скоро ще спре.

Секунди броени през рамо захвърлени цял куп насъбрани зад мене стоят… Секунди измерени в сълзите побрани отминали мигове без теб, кой ли път… Не чакам, не питам, не искам да зная, вълни ще разплискат ли тихия свят… Просто и тихо ще обичам до края… Обичам те, искам те… Вълните шептят…

И подранили кокичета в снеговете усмихнати, есенно злато в най-знойния ден, пролетни багри на ноември в мъглите... нима има сезони за любовта? И разбърквам минутите в чудно безвремие, в замечтана пъстра, искряща дъга, събрала копнежа на не едно поколение аз те чакам... ела, Синева!

Редактирано 20 май 201214 г. от Нел (преглед на промените)

.

Редактирано 20 май 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Добре… И аз до теб ще притихна… Ще полегна на твоите крака… Ще рисувам с безмълвна усмивка на мрака по невидимата канава. Ще залея тревата във синьо… С огън-злато ще чертая небе… Ще поръся хоризонта със вино… Бял памук за щастливо дете… И до тебе без дъх ще приседна ново утро щом пак зазори. В мойта няма картина загледана … В кехлибар уловени сълзи…

Като ромон на ручей до теб ще мълвя най-съкровените думи, ще остана мечта, и безнадежден случай, кълн на цвете красива тъга, а когато съня спусне дипли над нас и щастливи звездите запеят знай, идва нашият, приказен час, Принце мой, за който лелеем...

Мерил, много е хубаво...

 

13 :13

Уморени мисли се шляят

из пустите улици на града,

в отраженията на отсрещните фасади

проблясват закъснели фарове тук – там.

 

Кубчета лед, звънтящи парченца,

натрошени форми от деня

безмълвно, на пръсти изчезват

жадно погълнати на екс от нощта.

 

Безтегловност в блус потопена,

мъжки глас ,магьосник с китара в ръка,

безвремие в дрезгавост предрешено

пробужда нежно с целувка съня....

 

Клечка кибрит озаряваща мрака

в тъмнината мълчаливо трепти.

Зад завесите срамежливо танцуват звездите

в онази тиха интимност, така типична

за един небесен следполунощен флирт.