Целувки и от мен ♥

Възторжени пръстчета по снега рисуват кокиче, песента и е влюбена - усмивка на малко момиче и морето спира за миг на вълните вечния бяг самодива препуснала със Луната във впряг... И е сладко-горчиво, по устните полепнал шоколад, и е весело и мъничко диво, но топли зимния хлад. По ръцете и гривни, нарисувани с цветни бои, в очите и пламъци дивни... ти си пролет, нали?

Блян

Нежните си пръсти в твоите да вплитам,

по пътищата твои тайно да скитам,

с прегръдки тихичко да те превземам,

скръбта от очите ти мигом да снемам.

Да поемаш ръката ми, когато се нуждая,

да мечтаем заедно с очи във безкрая.

Обичта ни да е луда, силна, енергична,

съдбата да е интересна, ласкава и мелодична !

Топи се снегът... По кални пътечки си тръгва студът, прекатури се бялата зима, но в каландара с буквата „р” още два месеца има. Уморените клони поклащат глави, мечтаят и те на зеленото плащът. Рано е. Може би още сняг ще вали и дълги мъгли ще се влачат. Но в сърцето ми вече запяват капчуци. Тихо ми шепнат. Не ги чуваш нали? И наметнали влажните си ямурлуци тревожните мисли си тръгват сами.

По клоните усмивките грачат. Те знаят. Очи ще има по тях вторачени. Но нищо ново под старото слънце... Кучето върви, керванът си лае, затова е керван, на пустиня ухае... Прости ми, мое безкрайно море, прости слабостта ми... Ти знаеш - човешки ръце, понякога милват, друг път удрят шамари, ти знаеш - човешко сърце, понякога пее, друг път мълчи... сякаш нехае, ти знаеш - човешкият свят, все другия вижда, себе си не съди виноват, ти знаеш - грешки човешки, мислим се за богове, а сме пешки във шаха, наречен живот... Прости ми! И аз съм една от човешкия род!

Редактирано 26 февруари 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Понеделник. Тик-такат минути. Сиво небе, сякаш всеки миг ще се срути. Шум прозаичен -витлата на вятърни мелници. И едно малко кокиче. Поезия в сивите делници. Бяло и крехко. И преходно. Но носещо в себе си ехото на песен, която скоро ще запеят полята, планините, горите... и в новия щурм на листата преродени ще припознаем и мечтите си...

Редактирано 27 февруари 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Ще потанцувам

тайничко на песента ти

и никой няма да ме разбере,

светът ми отново се побира в двете шепи

/с прозорче между пръстите /

на мъничко дете…

Танцувай! Вечният танц на водата и тихата, и бушуващата, на огъня, с безброй езици и топлещи, и изпепеляващи, на въздуха невидимия порив и ефирен, и до болка задушаващ, на земята танца с въртене във кръг и издигащ, и в пръстта приземяващ... Танцувай!

* * * Нахлуваш в утрото ми толкоз жива Вода и огън в погледа плетеш И пепелта от стъпките ми светло сива С червените листа от клен крадеш * * *

И пепелта аз тайничко ще пазя От танца луд на огън и тъга С нозете си по въглени ще газя от любовта калени в живата вода…

Редактирано 1 март 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

И в песента си огнен дъх ще сплитам с най-чистите си, искрени слова, като река, пристигнала след дълго скитане, в морето свое, чакащо й сладостта.

И в песента си огнен дъх ще сплитам

с най-чистите си, искрени слова,

като река, пристигнала след дълго скитане,

в морето свое, чакащо й сладостта.

Чудесно е !!!

Благодаря ти за красивия стих...

Аз ти благодаря, Воине По вените ми тръгва млада пролет, невидима за зрящите очи, събрала цветовете си за полет, днес пъстър дъжд в сърцето ми ръми. http://www.youtube.com/watch?v=ahgAVtwU4pQ поздрав за вас, приятели!

Редактирано 1 март 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Ох, бе.... много обичам като мацате шарено така. Обичам ви. 

И възкръсва, оживява света с потоци тюркоазени, с чувства, преживели студа. И политам отново към тебе, мое силно и бурно море с участта на самотна сирена- песен и зов... зов и тъга, но когата с вълните се сливам и достигам с тях до брега, знай, любов, че съм жива. Ще оставя следа. Мъничък белег, той е само за теб, знам от десет твоя ще познаеш и в болка и радост с теб ще вървим все напред...

"...но когато с вълните се сливам и достигам с тях до брега, знай, любов, че съм жива. Ще оставя следа..." Ръцете ми бреговете ти галят, всяко камъче полират. Сълза. Неизказаност с думи милиарди, вкаменени деца са. Слова.

Жена съм... на раменете си понесла най-тежката съдба- живот да раждам и да го дарявам с топлина, да забравям често себе си и без отплата, но покрита с белези да бъда майка, и приятел, и жена... Да знам кога да прощавам и кога, запазила гордо лице да си тръгвам... или отминавам, за да е чисто майчино сърце. Да знам кога да прилаская и кога да бъда твърда скала, да мога с песен да омая, но силна да е моята ръка. Да познавам на огъня силата, но и нежността, на водата водовъртежите но и онази тишина, която сълзите събира на не една приведена върба... Да сте ми живи издрави, момичета! Бъдете бели и крехки кокичета! Бъдете орлици, гордо понесли тежестта на живота и нека не спират вашите песни, нека са ручеи, бързеи, реки и морета. Бъдете звезди! А звездите винаги светят!

Жена Да бъдеш лъчезарна ти морето в синевата да те иска. По нежна от цветята да си с една тъй слънчева усмивка. И радост от сърце, усмивка стопляща душата, навярно приказно сърце гори в пламък и в душата.... Спокойна, слънчева и мила, и сякаш от самият живот ти черпиш сила, по неведомите пътища на съдбата зовете сърцето, пазите от мрака... Навярно несгодите спохождат те често, но има още много важно нещо, което искрица, смисъл на живота ти дава- да даряваш радост, дори слънцето да затъмняваш. Навярно в тебе гори искрицата от рая. Навярно ти жена си , скромно мога да призная. Обичана,обичаща, горяща от вълнение и в любовта намираш силно вдъновение. Живота сграпчваш с две ръце красиви Но тези две ръце са толкова прекрасни,слънчеви и живи.... И влюбена в света изпълнена с нежност... Даряваш много радост и страшно много нежност....

Воине Ей Платноходе в житейски театър, вдигай, бързо вдигай платната, скоро идва южния вятър, а с него нежността на цветята. Скоро черната угар своята тайна в очите незрящи пак ще разлисти и с пъстри потоци, сладко омайно приказка нова в кръвта ни ще плисне.

Неделя вечер... нищо ново, поредна седмица изтича, небето натежава от олово, по телевизията новините сричат... Меланхолия... На капки се стича по раменете ми, нахлува в очите водопад от мечти и се разбива в скалите ... на оголени кръстове не боли! само леко горчиво предчувствие- шоколад за падащи звезди...

А с тихи стъпки пролетта танцува, развяла къдрици от неразпукнало бяло по дърветата нощем тайно рисува цветове неродени... и пак ще си цяла! Ще запее капчукът. От студ натежал е. И мъничко муден, но вече е жаден за капки дъждовни и отново е гладен за пъстрата песен на птиците южни, за очите на влюбени и дъх теменужен.

Прекрасно е, Нел. Отивам да си купя от ония бонбони теменужените...

Две очи ме докосват и бял е денят. Разпилените чувства за миг се редят в ято птици, устремени към теб, в низ от песни и мил словоред. А дъгата в очите ми пръска искри и усмивка ти пращам. Чу я, нали? В тихия шепот на стария бук, в неравноделния такт на онзи капчук, който с тебе нарекохме "радост", да е жива в сърцата ни вечната младост.

Редактирано 16 март 201214 г. от Нел (преглед на промените)

връщам се на зад в изгубеният град по пътя прашен търся спомен сънищата ми вече не са същите кой си ти - къде отиде сянка след сянка да докосвам с пръст времето лети не спира а аз продължавам да те търся мистерия без име