Защо Бог не позволява на Адам и Жената да ядат от плодовете на дървото на познанието на добро и зло.??????

Бог не се аргументира, когато забранява да се яде от дървото на познанието. Той просто дава заповед, която трябва да се спазва.

в началото Бог е дал на Адам и жената(Ева)една единствена заповед.да не яде от този плод. плодът не е нито отровен нито ще ги убие,както е написано,не яжте от плодът че ще умрете. това е първият тест за вярност към създателя.от този плод,започва грехопадението на човека. човекът пада в божиите очи,като показват ясно липса на уважение. за това Бог ги изгонва от красивата градина,като по-късно добавя още заповеди,с които стават 10. сега ми се струва,че трябва още заповеди да добавя.

...сега ми се струва,че трябва още заповеди да добавя.

Вестник "Работническо дело" ли да издава?

Много е смешно да ти заповядват! Освен това...свобода имаш ли? При мисъл,че клякаш някому! Господ и да има..точно това ти е дал! Да бъдеш човек...независим! И...да бягаш колега.. това е простата истина...

Редактирано 6 ноември 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

в началото Бог е дал на Адам и жената(Ева)една единствена заповед.да не яде от този плод.

плодът не е нито отровен нито ще ги убие,както е написано,не яжте от плодът че ще умрете.

това е първият тест за вярност към създателя.от този плод,започва грехопадението на човека.

човекът пада в божиите очи,като показват ясно липса на уважение.

за това Бог ги изгонва от красивата градина,като по-късно добавя още заповеди,с които стават 10.

сега ми се струва,че трябва още заповеди да добавя.

Не стават ли 11 с първата ?

Ега си...дето се вика! Някой да осъзнава,че видиш ли трябва да се молиш..гладуваш и прочие! Значи няма личност...ако вярваш в Бог! Парадокс.. Няма личност...няма свободен дух и човек... А сега...да мислите!

Редактирано 6 ноември 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

Не стават ли 11 с първата ?

Първата отпада явно,защото не се спазва.

Реално отпада всичко... Доколкото ми е известно...всеки човек е личност! Библията съвсем е бесепарска...по мисъл!! Айде с тази теза...няма книги.. С удоволствие бих оборил всички...

Редактирано 6 ноември 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

бог си е търсил оправдание за да им бие шута и е знаел че като им забрани те ще нарушат заповедта... ако беше казал "яжте колкото щете" едва ли щяха да се сетят да ядат от ябълката на раздора...

Редактирано 6 ноември 201114 г. от the professor (преглед на промените)

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=124363 настоящата тема се затваря !

А...змията дали я е имало? Кои книги са актуални... и какво Ви дават за размисъл? Животът какъвто го познаваме с топлинка и любов... с мръсници и убийи... и още.. Някой очевадно е пръкнал живота! Но той никога не би трябвало да се асоцира с книга... това води до естествен култ... на нации...без свое его...

Редактирано 24 ноември 201114 г. от Alain_Delon (преглед на промените)

Ай ся щуротии. Че тя любовта си е била там и преди това! Как мислиш Адам е търпял Ева, толкова време да му разваля рахатя на това хубаво място, с вечното си цинкяне да си хапне от забранения плод? Ами обичал я е! И след Ябълката - пак е продължил да я обича (то и какво ли друго му е оставало). Да се обичат добрите е лесно. А бай Адам (да му се свети името) е минал през всичките си трудности, заради неговата Ева. Е това се казва любов - от Едема, до падението, че и след това - все заедно!

))))

"Прибирам се вчера и гледам - жената легнала в спалнята, запалила свещи, пуснала някаква тиха музика, подава ми един шнур и ми вика: "Вържи ме и после прави каквото ти се иска!"... Завързах я, отидох в кухнята извадих си мезе, сипах си бира и си изгледах мача на спокойствие!"

Охо, я виж кой е дошъл тук да ми троли из размитслите за жените, любовта и Ябълките Какво да ти кажа Розелан, чуваш ги петлите (някои де - няма ся да са сичките - иначе щеше да си праведница) Но виж какво мислят хора по въпроса :

> ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА АДАМ

__Понеделник__ — Това ново същество с дълги коси много ми досажда. Непрекъснато се мотае около мен и все ходи по петите ми. Не ми харесва тази работа; не съм свикнал да имам компания. По-добре да си стои при другите животни… Днес е облачно, духа източен вятър; май ще ни навали пак… «Ни?» Откъде пък измислих тази думичка? А, сетих се — новото същество я употребява.

_Вторник_ — Изследвах големия водопад. Според мен той е най-хубавото нещо в моите владения. Новото същество го нарича Ниагарски водопад. Защо? Да пукна, ако разбирам. Защото _приличал_ на Ниагарския водопад, казва то. Това още не е основание. Що за измишльотини и щуротии? Но самият аз сега нямам възможност да давам наименования на каквото и да било. Новото същество наименува всяко нещо, преди да успея да си отворя устата. И все ми привежда един и същ довод — това ми прилича на еди-какво си. Да вземем например додото*. Новото същество казва, че щом погледнеш тази птица, веднага виждаш, че прилича на додо. И това име несъмнено ще й остане. Просто се пукам от яд, но нищо не мога да направя. Додо! Прилича на додо, колкото приличам и аз.

[* Додо — голяма птица, сега вече изчезнала, със закривен клюн, къси крака и криле, които не са могли да й служат за летене. — Б. пр.]

__Сряда__ — Направих си колиба, за да не ме вали дъжд, но не можах да си постоя сам в нея нито миг. Новото същество веднага се намъкна вътре. Опитах се да го изгоня, но то взе да пролива вода от вдлъбнатините, които му служат за гледане, а после започна да я бърше с опакото на лапите си и да издава звуци, подобни на тези, които издават някои други животни, когато ги сполети беда. Нека издава такива звуци, само да не говори; но то говори непрекъснато. Може би думите ми звучат като евтина подигравка спрямо горкото същество, но аз съвсем не искам да го обидя.

Просто не съм слушал досега човешки глас и всеки нов и непознат звук, нарушаващ тържествената тишина на тези сънни простори, дразни слуха ми като фалшив тон. А тези нови звуци се разнасят толкова близо до мен; ту зад гърба ми, ту над самото ми ухо, веднъж от едната ми страна, друг път от другата. Пък аз съм свикнал да слушам само звуци, които идват по-отдалеч.

__Петък__ — Наименуването продължава най-безразборно и аз нищо не мога да направя. Имах си много хубаво име за моите владения, звучно и красиво, Градина на Едема. Когато съм самичък, още си го употребявам, но публично — вече не. Новото същество казва, че тук имало много гори, скали и природни красоти и следователно това място не можело да се нарича градина. Казва, че то му _приличало_ на парк и само на парк. И без да се посъветва с мен, взе, че прекръсти градината ми на НИАГАРСКИ ПАРК. Струва ми се, че само това вече е доста голямо своеволие. Но ето че се появи и надпис:

S>

НЕ ГАЗИ ТРЕВАТА!

S$

Животът ми вече не е тъй щастлив, както преди.

__Събота__ — Новото същество яде прекалено много плодове. Ако продължава така, няма да ни стигнат за дълго. Пак «ни» — неговата думичка. Но тя стана вече и моя, нали я слушам непрекъснато. Тази сутрин има гъста мъгла. Аз не излизам в мъгливо време, но новото същество излиза. То шляпа нагоре-надолу при всякакво време, а после се промъква при мен с кални крака. И все приказва. Колко спокойно и тихичко ми беше по-рано.

__Неделя__ — Изкарах някак и тази неделя. Неделните дни ще стават все по-мъчителни за мен. През ноември неделята беше избрана и определена като единствен ден за почивка. А преди това си имах шест такива дни в седмицата. Днес видях как новото същество се мъчи да обрули ябълката от забраненото дърво.

__Понеделник__ — Новото същество твърди, че се казва Ева. Много добре, аз нямам нищо против. И държи да се обръщам към него с това име, когато искам да го повикам при себе си. Аз казах, че това е вече излишество. Тази дума несъмнено ме издигна в неговите очи; наистина това е доста сложна и хубава дума, ще трябва по-често да я употребявам. Новото същество казва, че то не е То, а Тя. Това ми се вижда малко съмнително; впрочем все ми е едно; нека си бъде тя, само да ме остави на мира и да не бърбори непрекъснато.

__Вторник__ — Тя е нацвъкала цялата градина с безобразни имена и крайно обидни надписи:

S>

КЪМ ВОДОПАДА

КЪМ КОЗИЯ ОСТРОВ

КЪМ ПЕЩЕРАТА НА ВЕТРОВЕТЕ

S$

Казва, че от този парк можело да стане чудесен летен курорт, но още нямало традиция в това отношение. Летен курорт — още една измислица, само думи, лишени от всякакъв смисъл. Какво ли ще е това летен курорт? Но по-добре да не я питам, тя и без това има манията да обяснява всяко нещо.

__Петък__ — Сега пък все ме моли да не се спускам по водопада. На кого пречи това? Казва, че тръпки я побивали, като си го представяла. Не мога да разбера защо. Аз винаги съм си плувал по водопада, винаги съм обичал да се гмуркам във водите му за разхлада. И мисля, че водопадът именно за това е създаден. Не виждам за какво друго може да служи, а нали все пак е създаден с някаква цел. Тя казва, че водопадите са създадени просто като част от природата — както носорозите и мастодонтите.

Спуснах се по водопада в каца. Това не я успокои. Спуснах се в корито. И това не я успокои. Преплувах водовъртежа и бързеите по бански костюм от смокинов лист. Костюмът пострада доста. Последва досадно мърморене — много разточителен съм бил. Започва да прекалява с това опекунство. Ще трябва да сменя обстановката.

__Събота__ — Във вторник през нощта избягах. Вървях цели два дни, после си направих нова колиба на едно затънтено място и заличих колкото бе възможно по-добре следите си, но тя ме откри с помощта на един опитомен от нея звяр, който наричаше вълк, и дойде при мен, издавайки пак онези жални звуци и проливайки вода от отворите, които й служат, за да гледа. Бях принуден да се върна с нея. Но щом ми се удаде възможност, пак ще забягна. Тя се занимава с какви ли не глупости; например проучва въпроса, защо животните, наречени лъвове и тигри, се хранят с трева и цветя, когато според нея те били създадени да се изяждат едни други, ако се съди по зъбите им. Това е глупаво разсъждение, защото да се изяждат едни други, би значело да се убиват, тоест да се въведе тук така наречената «смърт», а смъртта, доколкото ми е известно, е още непознато понятие в парка. Впрочем в известен смисъл може да се съжалява за това.

__Неделя__ — Изкарах някак.

__Понеделник__ — Струва ми се, че разбирам за какво са създадени делниците: за да може човек да си почине от неделната скука. Не е лошо като идея… Тя пак се беше покатерила на онова дърво. Смъкнах я от него, замеряйки я с буци пръст. Тя каза, че никой нямало да я види. Изглежда, за нея това е достатъчно оправдание, за да се излага на ненужна опасност. Така й казах. Думата «оправдание» я хвърли във възторг… и, струва ми се, събуди у нея завист. Хубава дума е това.

__Вторник__ — Тя казва, че била създадена от едно мое ребро. Това е доста съмнително, за да не кажа нещо по-силно. Нито едно от ребрата ми не липсва… Тя се тревожи много за ястреба; казва, че тревата не му понасяла; бои се, че няма да може да го отгледа; смята, че ястребът не бива да се храни с трева, а с мърша. Според мен той трябва да намери начин да поминава с това, което има. Не може да обърнем наопаки цялата наша система, за да угодим на ястреба.

__Събота__ — Вчера, когато се оглеждаше в езерото, както прави много често, взе, че падна в него. Едва не се задуши и каза, че това било много неприятно усещане. То събуди у нея състрадание към съществата в езерото, които тя нарича риби — тя продължава да прикачва имена на разните твари, но те съвсем не се нуждаят от тях и не отиват при нея, когато тя ги вика с тези имена, обаче това не я наскърбява. Колко е глупавичка! Та вчера вечер извади сума риби, домъкна ги в колибата и ги сложи в леглото ми, за да се стоплели, но като ги попоглеждах днес, не забелязах да се чувствуват особено добре, само се бяха укротили съвсем. Довечера ще ги изхвърля навън. Няма да спя вече с тях, защото са студени и лигави и се оказва, че не е много приятно да лежиш сред тях, особено гол.

__Неделя__ — Изкарах някак и тази неделя.

__Вторник__ — Сега пък завърза приятелство с една змия. Останалите животни са доволни от това, защото тя все си прави някакви експерименти с тях и им досажда; а аз съм доволен, понеже змията може да говори и това ми дава възможност да си поотдъхна.

...

Това вече е от Ева

> СЛЕД ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Когато се оглеждам назад, струва ми се, че Градината е била някакъв сън. Тя беше красива, удивително красива чаровно красива, а сега е загубена и никога вече ням да я видя.

Градината е загубена, но аз намерих него и съм доволна. Той ме обича — доколкото може; аз го обичам с цялата жар на страстната си природа, както подобава на възрастта ми и пола ми. Когато се запитвам защо го обичам, разбирам, че не зная защо, пък и право да си кажа, не искам да зная; този вид обич според мен не е плод на разсъждения и пресмятания, както обичта към другите влечуги и животни. Да, мисля, че е именно тъй. Аз обичам някои птички заради песента им, но Адам обичам не в това — о, съвсем не; колкото повече пее той, толкова по вече не мога да понасям неговото пеене. И въпреки това аз го карам да пее, защото искам да се науча да обичам всичко, което на него му е приятно. И съм сигурна, че ще се науча — ето че отначало не можех да го търпя да пее, а сега мога. От неговото пеене млякото прокисва, но и това няма значение — ще свикна и с прокиснало мляко.

Обичам го не защото има някакви особени умствени способности — не, не за това. Каквито и да са те, вината не е негова, защото не той е създал себе си; той е такъв, какъвто Бог го е създал, и това ми стига. Тук има някаква мъдра цел, сигурна съм. С течение на времето умствените му способности ще се развият, макар и не изведнъж; пък и няма защо да се бърза; той си е добър и така.

Обичам го не защото е особено внимателен, грижлив и деликатен. Не, той си има недостатъци в това отношение но си е добър и така, да не говорим, че вече се поправя.

Обичам го не защото е особено трудолюбив — не, не за това. Мисля, че той има това качество, но не разбирам защо трябва да го крие от мен. Само това ме огорчава. За всичко друго той е напълно искрен и откровен с мен. Сигурна съм, че освен трудолюбието си той нищо друго не крие. Огорчава ме обстоятелството, че намира за необходимо да пази някаква тайна от мен, и понякога дълго не мога да заспя, все за това си мисля, но ще прогоня тези мисли от главата си; те не бива да помрачават щастието ми, което иначе е пълно.

Обичам го не защото е особено образован — не, не за това. Той е самоук и наистина знае сума неща, въпреки че те не са верни.

Обичам го не защото е особено благороден — не, не за това. Той ме издаде, но аз не го обвинявам; това е особеност на неговия пол, струва ми се, а не той е създал този пол. Разбира се, аз по-скоро бих умряла, отколкото да го издам; но това пък е особеност на моя пол и заслугата не е моя, защото не аз съм създала този пол.

Тогава защо го обичам? По всяка вероятност _просто защото е мъж_.

Дълбоко в душата си той е добър и аз го обичам за това, но и да не беше такъв, пак щях да го обичам. Дори ако започне да ме бие и нагрубява, пак ще го обичам. Сигурна съм. Това, струва ми се, е особеност на пола.

Той е силен и хубав и аз го обичам за това, възхищавам се от него, гордея се с него, но бих го обичала и без тези качества. Ако беше грозен, пак щях да го обичам; ако беше развалина, пак щях да го обичам; и аз ще работя за него, не му робувам, ще бдя над постелята му до сетния си час.

Да, мисля, че го обичам просто защото е _мой_ и защото е _мъж_. Няма друга причина, струва ми се. И тъй, както казах в началото, тази обич не е плод на разсъждения и пресмятания. Тя просто _идва_ и никой не знае откъде — и не може да обясни. Пък и не е нужно.

Да, така смятам. Но аз съм още много млада, а и първа се заемам с проучването на този въпрос, та може да се окаже, че при моето невежество и липса на опит съм сгрешила.

> СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ

Моля се и най-искрено желая да напуснем едновременно този свят — желание, което никога не ще умре, и ще се таи, докато свят светува, в сърцето на всяка жена, която обича; и тази молитва ще носи моето име.

Но ако все пак един от нас трябва да си отиде по-напред, моля се това да бъда аз; защото той е силен, а аз съм слаба, аз не съм му необходима толкова, колкото той ми е необходим — животът без него няма да бъде живот, как бих го понесла? И тази моя молитва също е безсмъртна, я ще бъде отправяна, докато съществува човешкият род.

Аз съм първата жена. И ще се повтаря и от последната.

И въпреки всичко това:

> ПРЕД ГРОБА НА ЕВА

__Адам__: Където се намираше тя, _там_ беше и Раят.

Ай ся кажи ми, не е ли бил обичливо същество!

цитатите са взети от работилницата на chitanka.info, а думите принадлежат на Самюъл Клемънс! Поклон!

Нормално е! По обясними причини, нито една жена не обича темата за Ябълката. Все се опитва да я избегне, да я отклони разговора в друга посока или да каже, че не това е името на плода, без това да е най-важното. Включително и последната говорителка. Мхм...

Нормално е! По обясними причини, нито една жена не обича темата за Ябълката. Все се опитва да я избегне, да я отклони разговора в друга посока или да каже, че не това е името на плода, без това да е най-важното. Включително и последната говорителка. Мхм...

Дарки, не е било ябълка а слива, вярвай ми

Кое това Капитане? Сливата е с леко загатната цепка, защото е не дотам съвършена проекция на Ябълката. Тя (епълката) е виновна за всичко. Да те върна към Марк Твен - там, Ева твърди, че е захапала сливата, а в същия момент тя си джвака ябълка на общо основание. Неверно създание ти казвам...

Кое това Капитане? Сливата е с леко загатната цепка, защото е не дотам съвършена проекция на Ябълката. Тя (епълката) е виновна за всичко. Да те върна към Марк Твен - там, Ева твърди, че е захапала сливата, а в същия момент тя си джвака ябълка на общо основание. Неверно създание ти казвам...

Не, бе Дарки, Адам "познал" сливата и за това са били изгонени

Той, човека, познал сливата Капитане, след като онази другата, взела, че най-безотговорно яла от Ябълката. Така непорочният наш праотец, разбрал, че на другарката му и е друга архитектурата. За да се оправи тази грешка, the Дизайнерът решил да ашладиса Ябълката за човешката архитектура, белким се сдобият хората с нормални наследници. Но уви! Не би! От този момент нататък то са войни, то братоубийства, то банкови операции и световни конспирации... И всичко, само заради изяждането на погрешния плод... Мхм...

В Библията няма сведение Адам и Ева да са изгонени заради такова"познание".

Освен това техния първи секс е бил след като са изгонени от Едем.Чакам някой да ми покаже цитат от Библията в който да пише че плода е бил ябълка.

Е, ние като мъже разгръщаме фантазията си и си мислим че това е била причината. Иначе Библията е писана от свети хора, отдали се на бога, не на живота, жените и т.н. и е естествено да видоизменят фабулата

Цялата история с ябълката е една нагласена работа. . Господ е бил наясно какво ще се случи, нали е всемогъщ и всезнаещ. Създал е този сценарий, за да изрита децата си, достигнали отдавна своето пълнолетие, от своя дом...

Цялата история с ябълката е една нагласена работа. . Господ е бил наясно какво ще се случи, нали е всемогъщ и всезнаещ. Създал е този сценарий, за да изрита децата си, достигнали отдавна своето пълнолетие, от своя дом...

Разбира се, това не е вярно Няма проектант, който предварително да е намислил да провали и прокълне проекта си. Но едно със сигурност е така! Тук, подмолно е заработил субективният фактор. Завидял, шовъркливият помощник, на спокойствието и самодостатъчността на човека и му спретнал афера с ябълка и змия. В резултат - а' вонка! Ни градина, ни Едем, ни спокоен живот... За това, Ябълката моля - настрана...

Е, ние като мъже разгръщаме фантазията си и си мислим че това е била причината. Иначе Библията е писана от свети хора, отдали се на бога, не на живота, жените и т.н. и е естествено да видоизменят фабулата

Каква фантазия Капитане? Точ в точ си е написано - жената и змията са едновременно и целокупно са проклети за вероломството си! Човекът пък и до ден днешен, е проклет за невинното си лековерие. Мхм...

В Библията няма сведение Адам и Ева да са изгонени заради такова"познание".

В Библията няма сведение за много неща - но това въобще не им пречи да са истина

...Чакам някой да ми покаже цитат от Библията в който да пише че плода е бил ябълка.

Само, след като някой покаже цитат от Библията, който твърди, че fructum ligni, не е бил ябълка

...

Каква фантазия Капитане? Точ в точ си е написано - жената и змията са едновременно и целокупно са проклети за вероломството си! Човекът пък и до ден днешен, е проклет за невинното си лековерие. Мхм...

...

Дарки, ми тя библията е 99% мъжки фантазии и поглед върху нещата, да си виждал случайно жена сред авторите й?

Дарки, ми тя библията е 99% мъжки фантазии и поглед върху нещата, да си виждал случайно жена сред авторите й?

Ааа, не така урбулешката с въпросите Капитане! Къде видя списъка с авторите на Бибилията, че и превеса по полови белези в процентите премери? Освен това, както всекиму е известно, това е книгата на истината, така че за фантазии там ми е трудно да си помисля. Но пък вероломството на змията и явните подмолни действия на помощника, срещу човека - ги виждам, като пред себе си...

Да не забрава - Ябълката, и до ден днешен, тя е ключа към падението. Мхм...

Ааа, не така урбулешката с въпросите Капитане! Къде видя списъка с авторите на Бибилията, че и превеса по полови белези в процентите премери? Освен това, както всекиму е известно, това е книгата на истината, така че за фантазии там ми е трудно да си помисля. Но пък вероломството на змията и явните подмолни действия на помощника, срещу човека - ги виждам, като пред себе си...

Да не забрава - Ябълката, и до ден днешен, тя е ключа към падението. Мхм...

Ти погледни само новия завет, там Лука и т.н., някой да ти звучи женски?

И не забравяй, сливата е виновна, остави я ябълката

От мъже е пикана Библията и, затова, Дарки, жената е грешница и едно тъпо, безотговорно, лекомислено, измамно същество, а от един пост разбрахме, че не е и красиво, а Адам - праведен и обратното на на женското начало - Ева. Жената си носи първородния грях (основния й грях) наред с всички останали и до ден днешен. Все още няма равноправие между половете, най-значимо проявено в по-ниското заплащане на женския труд.