оле, Пете старахооооотен сюжет.... Направо да сядаш да пишеш... нямам търпение да го прочета... и аз имам една трилогия която съм си замислила ама е само идея, писането е по- сложно и не е за всеки... Другите също ми харесаха, особено този с вампирите... сядайте да пишете момичета

Имате страхотни сюжети и честно казано много бих искала да прочета някоя от историите. Най-много ми хареса тази на hol_back_girl. Ще се получи прекрасна книга и със сигурност много от хората тук биха я прочели.

На мен ми дойде вдъхновение да пиша, но не съм сигурна, че изобщо може да се получи нещо хубаво, имайки предвид, че съм на 16. Та както и да е, реших да се пробвам. Много ми е интересно да пиша и да си представям сцените.

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Имате страхотни сюжети и честно казано много бих искала да прочета някоя от историите. Най-много ми хареса тази на hol_back_girl. Ще се получи прекрасна книга и със сигурност много от хората тук биха я прочели.

На мен ми дойде вдъхновение да пиша, но не съм сигурна, че изобщо може да се получи нещо хубаво, имайки предвид, че съм на 16. Та както и да е, реших да се пробвам. Много ми е интересно да пиша и да си представям сцените.

:eek: БРАВО .... нямам думи.Веднага да сядаш да пишеш.Нямам търпение вече http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/dog50.gif

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Сега като се замислих, ако напиша роман, ще е по разкази на сестра ми, която докато учеше средното си образование, живя на общежитие. Историите и страшно ми напомнят за филма "Вчера". Даже имам нахвърляни доста случки и съм се замислила дали да не ги оформя като кратък роман и да и го подаря за някой рожден ден. Тя е доста по-голяма от мен и е направо невероятно как са живели по-онова време. Имали са вечерен час и за да излязат от двора на техникума е трябвало да получат пропуск, за колко време им е разрешено да отсъстват. Още в първата година успели да изгонят класната им която ги е рекетирала ужасно. Всичко им е било забранено, и са ходели постоянно с униформи. Вечерза да се измъкнат от общежитието са се спускали с пътеките от коридора от втория етаж. Намаляли са им поведението за накъдрена коса, цигара или някоя дребна глупост. Имаше история за изгорени дневници, бременна съученичка на 16г, която е живяла в тяхната стая и едва не е родила пред очите им без да разберат дори, че е бременна, обърнат трабант с гумите на горе на гаден учител и даже едно самоубийство. Традиционната им дискотека в началото на учебната година в двора на техникума - с цел оглед на "зайците" и още доста истории за споделени и несподелени първи любови. Май няма да е много кратък роман

Мисля си,че онова време,колкото и неприятно да ни иглежда има някакъв чар.Не мисля,че искам да живея така,но и пълното разхайтване е тъпо-нищо не ти е интересно,а от скука големи простотии се правят. Толкова забранени неща е имало,че всяка малка простъпка си е голям спомен(аз от майка ми съм чувала,защото по нейното време е било още по-затегната дисциплината-режат се коси,а ако се разхождаш по-късно всеки може да те спре и разпитва;униформите не може да са в друг подобен цвят и т.н.). Колкото до книга с такива спомени сигурно ще е интересна-старовремски ученически чиклит.

Момичета имате страхотна фантазия. Поздравявам ви всички. Хубаво ще е да ги довършите и да излязат в печат за да покажем че не само на запад има добри писатели. жалкото е че тук по-трудно се добива известност, но тази история за вампирите а и за момичето което се превръщало в различни животни ако беше написана в щатите нищо чудно да засенчи Здрач и поредицата. И на Инчето книгата прочетох до където я е написала също невероятна. Аз също очаквам края й. Затова на всички ви пожелавам търпение да довършите започнатото. Относно основната тема моя приятелка смяташе да пише книга около това което ни се случва на нас. Предполагам щеше да се получи нещо като секса и града защото сме 4 приятелки и четирите сме страшно различни и съответно на всяка са се случили невероятни истории, но това си е за съвременен роман, а за историческите няма по-хубаво от преплетената измислица. Другата ми приятелка пък започна да пише романче, което естествено така и не довърши за едно момиче на 18 години което се запознава с известен певец на 26 и се влюбва в него, но страхува да не бъде използвана и да бъде поредната бройка. И когато си мисли че може да му се довери и да опита разбира че той прекарва нощите си с асистентката си. Тогава изчезва и се скрива от него. Но съдбата я среща отново с него когато тя е на 20 а той на 28 и се оказва че трябва да прекарат едно цяло лято в една къща. Естествено любовта вече пламва с голяма страст. И когато наближава края на лятото тя започва да се чуди дали тази връзка е лятна авантюра или би могла да се надява продължи и след това тя го вижда да подарява годежен пръстен на същата онази асистентка от преди две години.

Сега като се замислих, ако напиша роман, ще е по разкази на сестра ми, която докато учеше средното си образование, живя на общежитие. Историите и страшно ми напомнят за филма "Вчера".

Даже имам нахвърляни доста случки и съм се замислила дали да не ги оформя като кратък роман и да и го подаря за някой рожден ден.

Тя е доста по-голяма от мен и е направо невероятно как са живели по-онова време. Имали са вечерен час и за да излязат от двора на техникума е трябвало да получат пропуск, за колко време им е разрешено да отсъстват. Още в първата година успели да изгонят класната им която ги е рекетирала ужасно. Всичко им е било забранено, и са ходели постоянно с униформи.

Вечерза да се измъкнат от общежитието са се спускали с пътеките от коридора от втория етаж. Намаляли са им поведението за накъдрена коса, цигара или някоя дребна глупост.

Имаше история за изгорени дневници, бременна съученичка на 16г, която е живяла в тяхната стая и едва не е родила пред очите им без да разберат дори, че е бременна, обърнат трабант с гумите на горе на гаден учител и даже едно самоубийство.

Традиционната им дискотека в началото на учебната година в двора на техникума - с цел оглед на "зайците" и още доста истории за споделени и несподелени първи любови.

Май няма да е много кратък роман

Дати кажа с колям интерес прочетох това, което си написала, мисля,че наистина ще бъде хубав роман..защо не го напишеш.Това за твоята баба е по-интересно, поне според мен..с радост ще го прочета

Ами..аз малко си падам нарцис и мечтата ми винаги е била да напиша на старини книга за живота си.Любовен роман..естествено героите под други имена,но да е за всичко,което ми се е случвало.даже целенасочено докаот бях тийнейджърка си водех дневник,за да не забравя някои неща. Затова и винаги съм искала д амис е случват интересни неща,дори да са тъжни...така се и успокоявам като ми се случи нещо ужасно-някой ден ще имам материал за интересни глави в книгата Иначе..винаги съм искала да напиша някакви исторически любовни романи в условията на Българското Възраждане,след усвобождението.Но не трагични,а с хубав,щастлив край.Тамс някой лош,гадсен турчин..и главен герой секси хайдутин И след освободението...и ние сме хванали от викторианството с баловете,хубавите рокли и младите интелигенти.

Ами аз не пиша романи, а стохотворения, от доста време, но си ги съхранявам в една тетрадчица, без да ги вижда никой, защото всички те са част от моя живот.Но ако напиша роман, задължително ще е любовен,а сюжетът ще бъде следният:Главните герои ще се казват Ахинора(дъщеря на индиански вожд) и Тайлър(американец).Ахинора е изключително красива индианка,но също и много своенравна и твърдоглава.Душата й копнее да иззучи невиждани досега светове и желанието да се откъсне от сивия и скучен живот на племето, я отвеждат право в ръцете на Тайлър, който както всички янки мразят индианците и от години водят битки с тях.Едва, когато решават да искат цена за дъщерята на вожда, а именно всички земи и напускане на племето от местността им, Тайлър усеща, че цялото богатство на света не може да замени красивата индианка.Той става пленник на любовта си и се изправя пред много неприятности и незгоди за да я защити. Това е долу-горе..нещо като резюме

Ами аз не пиша романи, а стохотворения, от доста време, но си ги съхранявам в една тетрадчица, без да ги вижда никой, защото всички те са част от моя живот.Но ако напиша роман, задължително ще е любовен,а сюжетът ще бъде следният:Главните герои ще се казват Ахинора(дъщеря на индиански вожд) и Тайлър(американец).Ахинора е изключително красива индианка,но също и много своенравна и твърдоглава.Душата й копнее да иззучи невиждани досега светове и желанието да се откъсне от сивия и скучен живот на племето, я отвеждат право в ръцете на Тайлър, който както всички янки мразят индианците и от години водят битки с тях.Едва, когато решават да искат цена за дъщерята на вожда, а именно всички земи и напускане на племето от местността им, Тайлър усеща, че цялото богатство на света не може да замени красивата индианка.Той става пленник на любовта си и се изправя пред много неприятности и незгоди за да я защити.

Това е долу-горе..нещо като резюме

Сигурно ще се получи интересна история, само дето името Ахинора не ми прилича на индианско.

И на Инчето книгата прочетох до където я е написала също невероятна. Аз също очаквам края й.

Почти на самия финал съм, знам какво трябва да е, но не ми идват думите

Ее, Пете изби рибата с този сюжет - страшен ее много ме изненада, с това че съвременнен, мислех че предпочиташ историческите...

Аз от около десетина години имам готова история, която много искам да напиша, но все не ми достига смелост. Това е историята за живота на баба ми по майчина линия, много е драматична - изпълнена с много страдания и любов. Ще ви разкажа накратко: Действието се развива в едно малко село близо до границата с Гърция. Баща й е бил много властен и силен мъж, материално добре - военен, жени се за прабаба ми и след около месец заминава за Германия - втората световна и т.н. Прабаба ми остава бременна и по време на раждането на баба - умира. Няма кой да се грижи за новороденото, освен 2 лели на 10 и 12 год. Прадядо ми се връща след войната ранен - и заварва празна къща и бебе. Жени се повторно без любов - просто жена която да се грижи за къщата и детето, тя му ражда близнаци, но след няколко години умира от туберколоза, баба ми която е на около 7 започва да се грижи за децата, ходи и на училище, върти къщата гледа животни и се моли някой да умре за да им подарят дрехи. Едното от близначчетата умира в ръцете й, не е установено от каква болест. Баща й се жени трети път за някаква вдовица с дете и положението за баба ми става неприятно - новата жена я експоатира непрекъснато и се държи ужасно с нея. Вече на възраст около 16-17 в безисходица мисли за бяство -сама някаде. И тогава се появява дядо ми който служи на границата, започват да се срещат тайно. Дядо ми й иска ръката, но прадядо ми и мащехата не позволяват, причините са много, но главната е, че искат да я използват още дълго време. След известно време двамата влюбени бягат- разира се - баба ми само с дрехите на гърба си. Много се обичат, но в новия дом - далеч далеч от нейния - отново проблеми - дядо ми има брат, чийто брак не е щастлив, другата снаха започва да завижда на любовта на баба и дядо, на любовта която получват от всички, за пари, за всичко общо взето и започва да прави мръсно, за изпълненията няма да споменавам и така нататък - мисля, че мога да вкарам и много от любовната история, всички откачени и невъзможни за онова време неща, които е правил дядо за баба. Мога да вкарам и малко комични ситуации, защотот баба ми е много своенравна, изухлива и около нея винаги много смях, а дядо все гледа да и угоди. Това е.

Наистина би се получил страхотен роман от историята на баба ти и дядо ти. Има драма, болка, трудности, но и силна любов. Присъединявам се към момичетата, трябва да я напишеш.

Сигурно ще се получи интересна история, само дето името Ахинора не ми прилича на индианско.

Ами може да го променим, но иначе това мн ми харесва

От малка имам една слабост, хоби и голяма любов след четенето, а именно писането, т.е това което властва в моя живот е литературата във всяка форма. Пиша стихотворения, разкази, приказки, есета, като бях малка написах и един кратък роман, имам и много идеи за романи, които все още са отложени за надявам се близкото бъдеще. Ако напиша любовен роман, първият ми сюжет ще е съвременен. Идеята ми е следната...главната е била омъжена и много е страдала, има малко детенце и двамата са изоставени. Тя не е съвършена, има си своите недостатъци и трески за дялане, но тя е отдадена майка и жена, която копнее за любов. И пътят към любовта е много труден, много пречки ще са между нея и мъжът на живота й. Тя много трудно ще повярва в него, много трудно ще достигне до думата НИЕ, защото не вярва на никой мъж... А главният в моите представи е мъж, който в младостта си е бил женкар и то какъв, но една жена е унищожила същността му, потъпкала е сърцето му и се е подиграла с любовта му. До момента, в който се срещат...

Ее, Пете изби рибата с този сюжет - страшен ее много ме изненада, с това че съвременнен, мислех че предпочиташ историческите...

Аз от около десетина години имам готова история, която много искам да напиша, но все не ми достига смелост. Това е историята за живота на баба ми по майчина линия, много е драматична - изпълнена с много страдания и любов. Ще ви разкажа накратко: Действието се развива в едно малко село близо до границата с Гърция. Баща й е бил много властен и силен мъж, материално добре - военен, жени се за прабаба ми и след около месец заминава за Германия - втората световна и т.н. Прабаба ми остава бременна и по време на раждането на баба - умира. Няма кой да се грижи за новороденото, освен 2 лели на 10 и 12 год. Прадядо ми се връща след войната ранен - и заварва празна къща и бебе. Жени се повторно без любов - просто жена която да се грижи за къщата и детето, тя му ражда близнаци, но след няколко години умира от туберколоза, баба ми която е на около 7 започва да се грижи за децата, ходи и на училище, върти къщата гледа животни и се моли някой да умре за да им подарят дрехи. Едното от близначчетата умира в ръцете й, не е установено от каква болест. Баща й се жени трети път за някаква вдовица с дете и положението за баба ми става неприятно - новата жена я експоатира непрекъснато и се държи ужасно с нея. Вече на възраст около 16-17 в безисходица мисли за бяство -сама някаде. И тогава се появява дядо ми който служи на границата, започват да се срещат тайно. Дядо ми й иска ръката, но прадядо ми и мащехата не позволяват, причините са много, но главната е, че искат да я използват още дълго време. След известно време двамата влюбени бягат- разира се - баба ми само с дрехите на гърба си. Много се обичат, но в новия дом - далеч далеч от нейния - отново проблеми - дядо ми има брат, чийто брак не е щастлив, другата снаха започва да завижда на любовта на баба и дядо, на любовта която получват от всички, за пари, за всичко общо взето и започва да прави мръсно, за изпълненията няма да споменавам и така нататък - мисля, че мога да вкарам и много от любовната история, всички откачени и невъзможни за онова време неща, които е правил дядо за баба. Мога да вкарам и малко комични ситуации, защотот баба ми е много своенравна, изухлива и около нея винаги много смях, а дядо все гледа да и угоди. Това е.

И аз смятам,че ще се получи страхотен роман написан по действителена история и най вече много прекрасен,защото е със щастлив край А колко романа по действителни случай ,сме чели със такъв край

От малка имам една слабост, хоби и голяма любов след четенето, а именно писането, т.е това което властва в моя живот е литературата във всяка форма. Пиша стихотворения, разкази, приказки, есета, като бях малка написах и един кратък роман, имам и много идеи за романи, които все още са отложени за надявам се близкото бъдеще.

Ако напиша любовен роман, първият ми сюжет ще е съвременен. Идеята ми е следната...главната е била омъжена и много е страдала, има малко детенце и двамата са изоставени. Тя не е съвършена, има си своите недостатъци и трески за дялане, но тя е отдадена майка и жена, която копнее за любов. И пътят към любовта е много труден, много пречки ще са между нея и мъжът на живота й. Тя много трудно ще повярва в него, много трудно ще достигне до думата НИЕ, защото не вярва на никой мъж...

А главният в моите представи е мъж, който в младостта си е бил женкар и то какъв, но една жена е унищожила същността му, потъпкала е сърцето му и се е подиграла с любовта му. До момента, в който се срещат...

Много обичам такива сюжети в които главните са били наранени от други и когат се срещат се откриват малко по малко........

На всички момичета историите им са прекрасни и им пожелавам всяка история да види бял свят

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Великолеопна история Поздравления!Не откъснах очи от монитора,докато не я прочетох до края Надявам се някой ден да я видим завършена.Заслужава си да види бял свят

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Vera_Pamil страхотна история За мен беше истинско удоволствие да прочета написаното, благодаря, че го сподели с нас!

Редактирано 5 декември 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Да оставим настрана топлата вода, историята е наистина завладяваща, четох проекто-сюжета с настървеност и останах очарована!

Да оставим настрана топлата вода, историята е наистина завладяваща, четох проекто-сюжета с настървеност и останах очарована!

Е не е шедьовър на литератърното творчество, но се надявам успях да го пресъздам поне наполовина толкова забавно , колкото е в моята глава

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Vera_Pamil мисля че идеята за романа е страхотен и така като прочетох какво си написала мисля, че идеално ще се справиш ако някой ден решиш да го напишеш целия Винаги съм обичала като жените се правят на мъже в романите и многото комични ситуации произлизащи от това. Определено страхотна история

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)

На мен ми харесва как пишеш. Усеща се драматизма на момента. И ми се иска да разбера как е свършило или по-точно как продължава историята.

На мен ми харесва как пишеш. Усеща се драматизма на момента. И ми се иска да разбера как е свършило или по-точно как продължава историята.

Съгласна съм, много готино е написано, и се присъединявам към молбата да споделиш каква е идеята на сюжета ти

Радвам се, че ви харесва.

Редактирано 8 март 201115 г. от Тори (преглед на промените)