Еха най-сетне да изгрее слънце и на моята улица

Днес и казах всичко каквото чувствам и за мое щастие чувствата бяха споделени и да се надяваме че ни чакат все хубави моменти занапред

Благодаря на всички,които малко или много ми помогнаха с мненията си .

Живи и здрави

Браво ! Евалата ,че си събрал смелост - блага дума бронирана врата отваря , не кажеш ли "Сезам отвори се" няма да стане работата , ако ще и хоро да изиграеш ... айде честито от мен и всичко най-хубаво

Редактирано 21 януари 200818 г. от Dobrqka (преглед на промените)

Привет. Нова съм тук и дано не обидя автора с мнение, но хора как обичате двама човека едновременно? Към единия може би е повече приятелство и навик, но любов- едва ли....Може ли да разкъсаш сърцето си на две и да те горят чувствата еднакво и към двамата...незнам...аз не бих могла.

И на мен ми е чудно ,но може би ги обича по различен начин.

Ако те знаеха,как щяха да се чувстват.

Предполагам че ги обича по различен начин, но все пак....как? Едната като сестра, а другата като любовница или има и друг вариант??? По добре да не разбират да ти кажа, да не остане от два стола на земята- пък и за двете ще бъде доста гадничко- аз не бих искала да съм в такова положение/ не че някой е застрахован!!!/. Мисля че трябва да е там, където му е сърцето- всичко останало е лъжа и колкото повече продължава- толкова повече боли!

Ако това е първия мъж в живота ти,за да си негова ,никой не знае колко продължава една връзка,направи го с човек,когото обичаш.

Извини ме, но аз съм на мнение, че ... с тази възраст момчета не се действа, защото може да станеш за смях /почти съм сигурна/, защото те не са пораснали достатъчно, поне не колкото момичетата на същата възраст

права си, ама като няма под ръка някой и друг батко ще трябва с тоя да се задоволи временно...

Здравейте!

Никога не съм писал в този форум. Новак съм. Просто случайно попаднах на този раздел и реших, че е точно за мен.

Имам нужда да кажа някои неща, а просто не намирам на кого точно да ги кажа...

Незнам от къде да започна. Историята е дълга.

Вече повече от година харесвам едно момиче. Разбира се, както често се случва, ние сме от една компания. Всъщност, не знам къде точно се намира границата между това да харесваш някого и да си влюбен в него, но съм сигурен, че съм я преминал, преди доста време...

Преди точно четири дни се случи нещо между нас. От няколко месеца на сам, тя знаеше, че я харесвам. Това, което се случи... Целунахме се. Тя обаче каза, че не е почувствала магията между нас, която да я накара да направи следващата крачка за евентуална наша връзка.

Покрай нас има и много предпоставки - приятелите, знаем се от около 6 години на сам (т.е. от тогава се знаем само, но сме приятели от около година и половина). Тя се страхува, че ако между нас има нещо и то не се получи, можем да се скараме, от там хората от компанията ни да започнат да заемат страни и всичко да се обърка... Което попринцип си е вярно. Просто... мисля, че заслужавам/вах един шанс, поне, заради времето, а то не е малко. Цяла година...

Изпълнена с много емоции, нерви, напрежени, чувства и всичко това свързано с нея. Сега точно заради това ми е толкова криво. Ако беше един или два месеца, щях да го приема по-леко, но като прибавим една година, върху тия един-два месеца... Толкова време...

Най-гадното е, че не мога да приема още факта, че трябва да започна да гледам на нея, само като на приятел. Да отсея другите чувства. Дори не мога да си го представя, че не трябва да мисля за нея вече по този начин, когато общуваме, когато се виждаме, когато си пишем, когато сме заедно... Повечето неща, свръзани с нея, вече ми се струват толкова различни. Не мога да се примиря...

Не знам какво да правя. Дали това наистина е значело край или мога да се надявам, че въпреки казаното от нея, след време нещата ще се наредят някак си. Че може и да се получи. И всъщност, въобще имам ли основание да си давам такива надежди...

Искам просто да опита с нея. Поноже наистина мисля, че я обичам... Дори и да не се получи, просто искам да опитам... да знам какво е било с нея...

Знам, че ако никои от нас не повдигне въпрса, той ще си остане висящ, някъде... Ще избледнее, както и чувствата ми към нея с времето. Но няма да ги забравя. Те си остават, някъде, на дълбоко, заедно при всички други несподелени и забранени любови...

Баси, супер ми е криво. Не знам какво да правя.

Поздрави. М18

Не се самозалъгвай. Не взимай прибързани решения. То се е видяло, че те върти, Гледай напред!!! Седни помисли трезво не се мятай на 1вия който ти падне в случая ония бившия сигурна ли си че с него няма да е същотото както и с тоя. Излез с приателки пиинете по едно коктейлче, сподели, наспи се помисли и тогава действай

Да си силен не означава да си мазохист...

Всеки преценя сам, аз лично в моето положение ще простя, така ще ми се наложи... няма да имам избор!

Ти ще си прецениш ... вярвам, че решението ти ще е правилно, ако трябва просто ще се поучиш от поредната грешка!

А казала ли си му предварително на човека че си против абортите?

Ами еволюцията е напредвала постепенно, преди да станеме Хомосапиенс сме били примати лишени от членоразделна реч, преди това още по-нисши бозайници и т.н. Еволюцията на всеки етап е запазвала от многобройните генни мутации предимно тези които са допринасяли за по-успешно и по-сигурно предаване на генното наследство на следващо поколение. Значи това което е работело добре когато сме били най-обикновени бозайници сме си го запазили в нас и до сега.

Както предполагам уважаемите читатели на форума знаят, в много видове от бозайниците мъжкарите се бият помежду си за определяне на правото на по-силния той да се занимае с женската. И те се бият жестоко и продължително и се нараняват и в някой случай с риск за живота даже.

Е що им трябва да си рискуват живота за една женска?

Ми щото нямат друг избор, еволюцията ги е направила такиви, като им е изфабрикувала половия нагон който ги подтиква да си предадат генното наследство на следващо поколение.

Та и ние човеците от мъжки пол си го имаме същия тоя инстинктивен механизъм, който се опитва да ни управлява действията заобикаляйки разума. Половия нагон подтиква индивидите от мъжки род да си предадат генното наследство посредством възможно най-голям брой (млади) жени.

И някои мъже като не са се и замисляли кое каква работа върши и му робуват на тоя пуст полов нагон, харчат си парите и си мислят че това е живота. То те барем да бяха успяли да си предадат генното наследство на десетина хлапета с толкова усилия и пропиляни пари, а па то нищо и половина, няма хлапета няма вятър.

Та мили жени внимавайте с мъжете, обяснете им що се заглеждат всеки ден по разни млади дами, па дано разберат и престанат да се мъчат напразно. Те мъжете не са виновни че на са разбрали сами какво ги подтиква да изневеряват. Помогнете им, образовайте ги малко, да спестят по някой лев горките.

От друга страна мъжкия полов нагон ни помага до голяма степен да ви понасяме вас жените които сте толкова различни от нас.

Значи тука ви правя следния подарък на вас дамите:

Половия нагон прилаган по животинския модел при човеците не дава най-добрия резултат за предаване на генното наследство, защото се е оказало че има по-печеливш модел. Когато се създаде устойчива двойка от мъж и жена децата родени от тях имат много повече шансове да оцелеят защото си имат двама родители които се грижат за тях. Мама горила като умре преждевременно и малкото горилче е изгубено щото си няма татко. Ролята на таткото при човеците е важна и не само при смърт на майката, ами и през цялото време на израстването на децата. Таткото носи за папане вкъщи, строй дом, защитава цялото семейсво при нужда и много други. Та днешните мъже които искат да имат тяхни хлапета трябва да знаят че най-сигурния и ефикасен начин е да се задомят и да си гледат семейството.

А па другите свалячи само стрелят с шаостни патрони и ефект никакъв, следа никаква.

То си е и въпрос на избор де, някои са си избрали да станат зависими я от алкохол, я от никотин, я от хероин и разни др. Вечните свалячи са си избрали да робуват на половия им нагон до гроб. Някои от свалячите са се научили че за да има квото им трябва задължително трябва да са много мили и добри (на думи), да обещават всичко и да симулират че са голями сантиментални романтици. Като й се падне на някоя млада дама един такъв по-готин на външен вид и е с двата крака в капана му. После плаче, мъчи се, скубе си косите ама той чиляка кво е виновен че тя му се лови на въдицата. Той си действа по инстинкт без да се замисля, напълно безотговорно. Да е слушала мама, кака па даже и баба и да го е проверявала щателно и по-дълго време.

Да, затова някой после съвсем безотговорно си се женят по неволя...па ужким нещели така...искали уж по любов да се женят, а не по задължение...

Ама воеводата забременил някоя, пък после пищи, че не искал да се жени...ама недай си боже има съвестна майка дето ще го накара да склони глава и да предложи на забременялата, нещасница брак...за да не прави аборти...пък той човека никога не е имал или има намерение да се жени, за него брака и семейстовото е ненужно бреме...ми тогава да не спи и никоя няма да има такива проблеми или да намери някой пич да го задоволява знам ли?!Разни мъже разни вкусове

Някой мъже са родени да си останат безпаметни и да не ги помни никой освен мама!Желая им небивал успех в това поприще и начинание!

А на тези дето искат да ги помни някой и да ги обича успех ще им е нужен още повече, защото жените вече на никой не вярват!!!

Здравей, нямам претенции да съм много компетентна, но си мисля, че ако ти кажа мнението си поне ще ти стане малко по добре, защото би могъл да намериш отговор на някой въпроси!

Значи... Защо да заслужаваш шанс? Тя магията или я няма или я има, сигурна съм че в компанията ви има и момичета които ти не харесваш като жени, ако някое от тях те целуне ти ще си длъжен ли да и дадеш шанс ...? Това не е нищо лично, напротив била е мнооого честна с теб, вярно отговорът не ти харесва, но...няма начин.

Бъди търпелив и и дай време, може пък да се влюби в теб... възможно е!

Не е лошо, че трябва да се виждате, нито пък си длъжен да криеш или подтискаш чувствата си, може би като види колко са силни и искрени, момичето ще се зарази... знае ли човек!

Пожелавам ти успех и не унивай, никой не харесва тъжни хора, усмихни се и се отпусни! Всичко ще се нареди бъди сигурен!

Здравей, нямам претенции да съм много компетентна, но си мисля, че ако ти кажа мнението си поне ще ти стане малко по добре, защото би могъл да намериш отговор на някой въпроси!

Значи... Защо да заслужаваш шанс? Тя магията или я няма или я има, сигурна съм че в компанията ви има и момичета които ти не харесваш като жени, ако някое от тях те целуне ти ще си длъжен ли да и дадеш шанс ...? Това не е нищо лично, напротив била е мнооого честна с теб, вярно отговорът не ти харесва, но...няма начин.

Бъди търпелив и и дай време, може пък да се влюби в теб... възможно е!

Не е лошо, че трябва да се виждате, нито пък си длъжен да криеш или подтискаш чувствата си, може би като види колко са силни и искрени, момичето ще се зарази... знае ли човек!

Пожелавам ти успех и не унивай, никой не харесва тъжни хора, усмихни се и се отпусни! Всичко ще се нареди бъди сигурен!

Много верни неща си казал/а, обаче това за шанса... Може бе не се изразих правилно.

Когато човека пред теб ти сподели,ч е също има чувства към теб, че изглеждаш готино...

Нооооо предпоставките и страничните фактори са много. Прекалено много.

Все пак две целувки не решават всичко, нали?

Магията или я има или я няма, но не можеш да определиш от два пъти, в случея.

Или ще се прояви след време...

Просто, тъпо ми е, че не получих шанса си. Знам, че ако бяхме взели решение да пробваме и ако не се получи , и дори ако ще да ме боли двойно повече, то съм готов да поема риска, да знам, че няма да излезе нищо наистина.

А така ще ми е гадно, като не сме опитали...

Айде един съвет и от мен...тва тука й го кажи...

Приятели, компания, простотии, ще пораснете и ще разберете, че това принципно са вторични фактори. Сега сте приятели, след време не се знае, човек трябва да е поне малко егоист.

Накратко действай, а не таи в себе си чувствата.

Просто, тъпо ми е, че не получих шанса си. Знам, че ако бяхме взели решение да пробваме и ако не се получи , и дори ако ще да ме боли двойно повече, то съм готов да поема риска, да знам, че няма да излезе нищо наистина.

А така ще ми е гадно, като не сме опитали...

После боли още повече-повярвай ми

После боли още повече-повярвай ми

Знам...

Но дори и сега, когато пак се виждаме, след случилото се, начина й на говорене и обсъждането на въпроса (няколко пъти след това говорихме пак) звучат.... Звучат така, че всичко е приключило, че никога няма да има нищо. Точка, това е.

Обаче в мен има едно чувство...

Чувство на надежда, може би поредното заблудено нещо, което е родил мозъка ми. Което ще се побъска между четирите сиви стени и ще падне накрая... Май много Пинк Флойд слушам...

Както и да е де. Та имам чувството, че след време пак ще се повдигне този въпрос, не знам и аз. Не е като да чувствам, че ще се получи всичко между нас, а просто имам някакво вътрешно усещане... Не знам. Наистина съм объркан от една седмица на сам.

И все пак - готов съм да поема риска. Ще боли, много, сигурен съм, но веднъж като съм минал през това със същия човек, ще го приема по-добре. Просто ще си кажа: "Е, пробвахме, не се получи. Просто някои неща не стават така както искаме"

Обаче на тоя етап не мога да го кажа... Чувствам така, сякаш фазата не е завършена...

Казвам си, понякога, когато ми е тежко, но не за ежедневни неща, а по-сложни и трудни, като сега - Не си сам. (т.е. има много други като теб по света). До някъде помага и пак като се замисля боли, като си спомня. А такива неща не се забравят.

Най-големи ми кошмар е когато тя ми каже: "Хей, как си, какво правиш? - Да, мхм, много хубаво, а знаеш ли, че аз имам приятел?" Или още повече, когато се покаже пред ме с него... Не знам как ще го приема.

Странно, но започвам да си мисля, че тя не го прие по такъв начин, както аз.

За нея като че не беше толкова силно и дълбоко. Разликата е, че аз разделям нещата на два периода - случилото се преди събитията от преди седмица и случващото се сега. Между тях има голяма разлика. Всичко го възприемам по друг начин вече.. А за нея няма разлика в нещата, те са като че еднакви.

И в крайна сметка, май идваме до тук: Ако обичаш нещо, пусни го. Ако се върне, то наистина също те е обичало, ако пък не - то не в и е било писано...

Нещо такова беше май.

Редактирано 6 февруари 200818 г. от hide&seek (преглед на промените)

Приятелю, смотан си, и то много. Цяла година да я харесваш и да ти изтичат очите и да ти тръпне душата по нея, а ти да мълчиш и да чакаш да ти падне небето.. Тя го е разбрала и е видяла на какво приличаш като я гледаш. И е очаквала да направиш стъпка. И съвсем естествено когато чак сега си стигнал до дългоочакваната целувка, тя деликатно та е пратила по дяволите - за какво й е такъв мухльо. Следващата ще та отпрати по същия, а може и по по-груб и болезнен за теб начин. Тъй че не се оплаквай, а поработи над себе си! Ако не щеш, гледай "Стената" на Пинк Флойд, напий са и са метни от балкона.

Редактирано 6 февруари 200818 г. от Tramway (преглед на промените)

Приятелю, смотан си, и то много. Цяла година да я харесваш и да ти изтичат очите и да ти тръпне душата по нея, а ти да мълчиш и да чакаш да ти падне небето.. Тя го е разбрала и е видяла на какво приличаш като я гледаш. И е очаквала да направиш стъпка. И съвсем естествено когато чак сега си стигнал до дългоочакваната целувка, тя деликатно та е пратила по дяволите - за какво й е такъв мухльо. Следващата ще та отпрати по същия, а може и по по-груб и болезнен за теб начин. Тъй че не се оплаквай, а поработи над себе си! Ако не щеш, гледай "Стената" на Пинк Флойд, напий са и са метни от балкона.

Мерси за градивната критика.

Коментара е хубав и много верен.

Аз съм от хората, които винаги чакат удобния момент. Първи удобен момент, втори удобен момент, а аз стоя и си казвам: "Не, не е сега времето. Много е студено, небето е много синьо..." И тоя кръст ще си го нося винаги.

Стената на Пинк Флойд ми е добре известна и съм я гледал десетки пъти...

Бях прочел някъде... един коментар за един човек, изпаднал в дупка, не помня причината. Отговора беше нещо от сорта: "Хора, като теб и мен, са обречени да вървят по пътеката на живота сами" Не знам, дано не съм от тия хора и аз.

Виж била съм и на твоето място и на нейното.На твоето място беше леко по-различно,защото доста прибързах и това може би "уплаши" едно момче,което дотогава не беше имало гадже.Но това е друг въпрос говорим за теб.Не смятам,че си направил грешка,но наистина както каза Tramway може и малко да си позакъснял.Но мен ако ме питаш няма закъснения,ако искаш да ти се случи нещо и да постигнеш нещо в този живот трябва да бъдеш напорист и гониш целите си.Поговори с нея и кажи всички онези смислени изречения,които сподели с нас във форума.Постарай се да я убедиш,че от "проба глава не боли",както аз му казвам,разбира се дори и да не се получи у увери,че всичко ще остане постарому,но разбира се трябва да бъдеш подготвен и за това и да спазиш обещанието,което й си дал.Сподели всички твои чувства,мисли и се опитай тя самата да почувства ритъм на сърцето ти,когато ти си до нея т.е ОБИЧТА ти.Аз съм сигурна,че тя също не е безразлична към теб,но може би има някакви някакви предрасъдъци,които трябва да й помогнеш да преодолее.

А когато бях на нейното място,реших да пробвам с момчето и това се оказа най-пълноценната,дълготрайна и пламенна връзка досега и точно благодарения на факта,че момчето ми помогна да преодолея страховете си.

Чувствам така, сякаш фазата не е завършена...

И в крайна сметка, май идваме до тук: Ако обичаш нещо, пусни го. Ако се върне, то наистина също те е обичало, ако пък не - то не в и е било писано...

Нещо такова беше май.

"Ако обичаш нещо много силно-пусни го да си тръгне

Ако се върне-ще бъде твое завинаги

Ако не се върне-значи никога не е било твое"

Аз пуснах моето Слънчице

Още не се е върнало

От цялата си Душа ти пожелавам твоето да се върне

Бях в почти същата ситуация преди време, направо и с 2 крака бях паднал в капана. За щастие времето лекува, но докато мине това време ще страдаш много по нея. При нас не стана работата, защото (според нея) сме прекалено добри приятели и ако връзката прерасне в по-горно ниво и след време се разпадне приятелството ще умре. Та и на мен заради това не ми дадоха шанс. Всичко това, което ми се случи тогава ме докара до прозрението, че в живота на един мъж има жени, с които той никога по никакви причини и при никакви обстоятелства ще има нещо повече от приятелство. В такъв момент си казваш: "Мамка му, имам си достатъчно приятели". Та, приятелю, живота е суров. Другата теория, която поддържам, е че жените ги е страх от по-задълбочени контакти с мъже от графата "Приятели". Според мен е факт, няма логично обяснение на отказа, който са ти направили. Вариантите са 3: минава време, ти се правиш, че нищо ти няма, но в теб още бушуват чувствата и емоциите, междувременно тя отдааавна е поставила случката в графа "дълбоко минало" и така с течение на времето ти биваш отчасти излекуван и симптомите захлупени без гаранция, че след време отново няма да се проявят. Следващият вариант е, да започнеш да я "тормозиш" и тя да те намрази. Този вариант ми се вижда най-лошият, защото ще е по-добре за теб да не се радваш на любовта й, но поне да можеш да си мечтаеш за "розово" бъдеще с нея докато я гледаш и тя ти разказва какво й се е случило през деня. Това все пак е някаква утеха за теб, защото ще си около нея, въпреки, че ще страдаш. Третият вариант е, да оставиш нещата да се поуспокоят и ти самият да се поуспокоиш (знам колко е трудно, концентрирай мисълта си в странични неща - спорт, работа или някакво амбициозно начинание, опитай да твориш). След време ако имаш късмет, тя може погледне на теб с други очи и тогава всичко между вас ще се промени към много по-добро и за двама ви. Тогава ще ти е изключително сладко да живееш, искрено ти пожелавам да ти се случи.

Между другото: никът ти има ли връзка с песента на Imogen Heap - Hide & Seek?

Моя личен опит противоречи на повечето мнения дадени тук. Според мен за да има добра връзка между двама човека независимо от пола те трябва първо да бъдат добри приятели, а на базата на това да се изградят много други неща. Така че дали е възможно да се получи романтична история на базата на добро приятелство аз казвам да ако имаш късмет, а от тези късметлии съм и аз. Мога само да препоръчам търпение, добри емоции и създаване на химия щом е толкова важна за дамата на сърцето ти.

Любовта е изпепеляващо чувство.Носи много емоции,но ако отшуми и няма приятелство,

трудно би оцеляла връзката им.Няма невъзможна любов.

Мерси за градивната критика.

Коментара е хубав и много верен.

Аз съм от хората, които винаги чакат удобния момент. Първи удобен момент, втори удобен момент, а аз стоя и си казвам: "Не, не е сега времето. Много е студено, небето е много синьо..." И тоя кръст ще си го нося винаги.

Стената на Пинк Флойд ми е добре известна и съм я гледал десетки пъти...

Бях прочел някъде... един коментар за един човек, изпаднал в дупка, не помня причината. Отговора беше нещо от сорта: "Хора, като теб и мен, са обречени да вървят по пътеката на живота сами" Не знам, дано не съм от тия хора и аз.

Вчера нямах време да ти пиша по-подробно. Като ти прочетох разказа, все едно видях себе си. Като бях на 16 години дълго примирах по едно момиче, но точно като теб са притеснявах да й са обясня. Тя също беше доста благосклонна към мен. Като дойде обаче великия момент на близост и целувка тя ма отпрати много директно и много ясно ми обясни защо. Мечове ми са забиха в сърцето, целият блок се стовари отгоре ми. Тогава един мой приятел, който също си падаше по нея, но в името на приятелството ни пазеше дистанция, за един час я омая и повече от три години, докато имах контакт с тях, бяха неразделни.

Та след случката аз изгледах "Стената" и сигурно кой знае какво щях да направя ако не бяха приятели с мен. Още на другия ден започнах да осъзнавам някои неща. Същия ден случайността ма срещна с друго момиче, също много готино, което харесвах, но по понятни причини не й обръщах внимание. Престраших са - нямаше какво да губя - и си излях душата. Е, не като Сирано дьо Бержерак, а нескопосано, схванато, притеснено, но съвсем искрено. От тоз момент 7 години луда любов и убийствен секс по няколко пъти ката ден.

Тъй че занапред, приятелю, събирай малко смелост, и хващай момента! Влаковете не чакат!

Невъзможно необходима любов!