Привет и от Боби!

В днешно време, жените са по-разкрепостени... Това забелязвам аз. Повярвай ми, колегата, който спомена за интереси, според мен има право! Любов че има, има... Средно по 3 пъти ще се влюби всеки един от нас, през живота си. Но...не мислиш ли, че още ти е малко рано, за да усетиш границата между любов/харесване?

Лично аз се опарих... След посветени 2 години на една жена... Явно грешката е моя... Вие едва си говорите, стряскате се от погледите... Дай му време, дай и на себе си! Ще го поопознаеш, ще излезете (или ти ще го поканиш, или той - това ще стане!) и ще видиш какво ще се случи...

Това е!

Поздрави и пожелания за успех от мен!

Гаджетата идват и си отиват , а приятелите остават. Ще срещнеш друг не се притеснявай. Приятели трудно се намират. По-важно е да запазиш приятелството, но все пак ти си решаваш.

Просто си представих живота си без Поли - немога без нея,немога да пожертвам приятелството ни!А Влади рано или късно ще го преживея... В крайна сметка момчета много...Въпроса е,че той настоява,а аз не съм от хората със силен характер...звъни ми,пише ми и ми казва,че не иска да ме губи най-вече като приятел..и много други неща...в момента плача и се надявам да ми мине по-бързо,защото ще се побъркам вече ;(

Мило момиче, като изпадала в такава ситуация, мога да ти кажа само едно: помисли кой е по-важен за теб. Щом е приятелката ти - значи изборът е ясен. Освен това, замисляла ли си се какво иска той от теб - дали не е само да му бършеш сълзите, или пък нещо друго ... И ти искаш ли да загубиш приятелката си само за това да си нейн заместител за ден, два или няколко месеца ... Знам че на 16 сигурно ти е супер трудно да видиш ситуацията отстрани, но това е единственият начин да прецениш какво наистина искаш.

Успех! Знам, че няма да ти лесно ...

Моето мнение е, че момчето наистина може да е срамежливо, а това което сте правили вечерта е било под действието на алкохола и за това от срам на сутринта не е говорило с теб. Другия вариант е, че всичко е било флирт. Не ми стана много ясно какво точно е станало на другия ден освен, че не ти е говорил. Скрити погледи, срам или просто надменно поведение? Това е което мисля за сега. Не се измъчвай, каквото и да е било времето ще покаже

Ако това е първия мъж в живота ти,за да си негова ,никой не знае колко продължава една връзка,направи го с човек,когото обичаш.

И който те обича!

Абе, момиче, действай, за да не съжаляваш един ден...

Тук мога само да се съглася с теб!

Честно някога се чудя на хората. Имаш некав въпрос, не си разбрала нещо.Питай,питай направо в лицето а не тегли лукуми.Ако е мъж ще ти отговори аз поне знам, че като стигна до там питам направо както и аз учаквам ако има нешо неразбрано да ме питат а не да стига неква не ясна информация през разни общи приятели, като развален телефон.

Извинявам се на автора,че пиша за себе си в неговата тема,но моята изповед има подобен характер-за невъзможната любов.Та,извинявайте,че ви товаря с мойте глупости,но вече не издържам.Никога не съм мислила,че ще се изповядам тук.Значи при мен се случи следното.Аз никога не съм имала приятел(не броя тези от чата).А на 17 май тази година получих своят шанс.На бала на дъщерята на нашите кръстници забелязах едно момче,което ми се стори много познато,оказа се,че го познавам от детството.Та нали се сещате,типичните лудории на бал-луди танци.Та това момче ми се стори много приятно и го поканих да танцуваме,той бая си беше пийнал,но мен ми харесваше самия той.Та танцувахме цяла вечер,накрая се оказа,че нашите и техните се познават отдавна и си тръгнахме заедно.Аз не спирах и продължавам да не спирам да мисля за него.Копнея за него.Ама ето на.Майка ми работи в един хипермаркет в града и той отишъл да се пазарува и я видял,поздравил я и й поискал моя номер.Казал й,че ще ми звънне да се видим.И така на 23 май в 20:10 h. той ми зънна и ме покани да излезем да се видим.Бяхме в едно паркче до към 23 h. и си тръгнахме.Той ме изпрати до вкъщи и до там.Сега той има матури.Миналата седмица му писах смс да му пожелая късмет и успех,той ми благодари.Та в събота му писах смс ако иска да се видим,да се разсее малко от учене.А какво се оказа-майка ми го видяла на центъра,чакал един приятел.И много се ядосах,чак ми се доплака.Никакъв не ми се е обаждал.Тази вечер отишъл в баба ми,щото дядо ми е майстор и има разни инструменти и момчето искало чук....Абе хора,кажете ми какво да правя с това момче сега?Според вас мога ли да очаквам нещо???Въобще не се интересува от мен,сякаш вечерта,в която танцувахме и вечерта,в която бяхме заедно в парка не означават нищо за него и той сигурно и за другарче не ме иска.Кажете ми,моля ви се какво да правя????Ще съм ви много благодарна,ако ми помогнете!!!!

Здравейте. Искам да ви попитам, ккаво става след като желанието, Ви за каквото и да е изчезне напълно? Дайте ми съвет какво да правя, защото съм напълно изчерпан. Нямам желание дори да съм тъжен. На който му се е случвало моля нека да сподели как се е правил с това

ще ти кажа един от многото варианти за правене на разните работи...

това, което описваш е съвсем нормален период и може да се появи в живота на всеки човек...

няма определено време и формула за това, какво да направи човек, за да излезе от туй си състояние...

аз лично ти препоръчвам да не се самоизмъчваш, а просто да се оставиш спокойно на апатията (или както там се нарича това) и да изчакаш момента...

момента в който ще се върнеш към живота със син седесарски шут, разкъртвайки пантите на вратата на входа...

и вЕрвай ми - ще мине време и ще се чудиш как изобщо е имало такъв момент като този...

всичко ще си отмине...

и ще се нареди...

когато му дойде времето...

То ще дойде отново-с нови приятели,с хора,които те заслужават!

Не си изчерпан-имаш сили за още обич

Просто си уморен от тъга и предателства

Живота си заслужава-дори и с мъката понякога

Редактирано 4 юни 200818 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Отивай при специалист, докато не стане късно.

Случва се, не се безпокой(не че ще спреш...). Опитай да се захванеш с нещо което би ти било интересно, нещо ново по възможност. Като преодолееш първоначалната апатия и нежелание би трябвало да ти олекне и да почнеш да се оправяш. Периода може да продължи и дълго време, около месец примерно, евентуално и повече. Така че не се разлагай ами си намери занимавка.

Редактирано 4 юни 200818 г. от go6o_kara (преглед на промените)

Здравейте. Искам да ви попитам, ккаво става след като желанието, Ви за каквото и да е изчезне напълно? Дайте ми съвет какво да правя, защото съм напълно изчерпан. Нямам желание дори да съм тъжен. На който му се е случвало моля нека да сподели как се е правил с това

Когато желанието изчезне..намери си занимание..нещо,което изцяло да запълва времето ти..запиши се на курс примерно..избягвай рутината..върви по улици,по които не си минавал от много време,ходи на кино,срещай се с позабравени приятели...вземи си куче ....

При всеки отнема различно време ...просто не го мисли...

Aз не вярвах и никога не съм предполагал,че нещо подобно и с мен можеше да се случи,но:

Имах нещо подобно преди четири години,но много по-страшно и задълбочено в последствие при мен се получи.

Ако човек постепенно изпадне в "онази черна дупка",както аз бих я определил...тогава,вече става прекалено страшно.

Няма спасение,няма надежда,няма светлина в тунела,но аз с помоща НЕ на специалист (психолог),а чрез Божията вяра,определено успях!

Намерих макар и прекалено трудно в себе си сила,вяра,упование,надежда,любов и обич,защото до последно знаех,вярвах и се надявах,че мога и сам да преборя този в мен толкова огромен душен ад,който ме разкъсваше,разяждаше,измъчваше,убиваше,смазваше...

Сега вече,лично аз си давам сметка,колко само крехки и душенвно нараними сме,като човешки същева.

А всеки един от нас душено може да бъде силен,като характер и воля,но колко и докога...!?

Редактирано 5 юни 200818 г. от Lestath (преглед на промените)

Здравейте. Искам да ви попитам, ккаво става след като желанието, Ви за каквото и да е изчезне напълно?

Проблемът е по-скоро какво НЕ става А решението - Виагра или Левитра, по твой избор

Мисля, че въпросът не е до виагра! Сексът е едно от нещата, за които нямаш желание и е може би най-маловажното. Това е депресия и ако се задълбочи, става кофти. Изпадал съм в такива състояния, макар и рядко, но всичко минава сравнително бързо при мен. Може би ден, два, а понякога само няколко часа. Ако продължи това със седмици, работата е за специалист! Все пак някаква рецепта е, когато усетиш, че нещо ти се прави, да го направиш и отвлечеш вниманието си. Може това да е филм, книга, излизане сред природата или просто на чаршията, някакво забравено хоби от миналото и изобщо, каквото ти падне. Запитай се, какво ти се прави на момента. Може би ще намериш нещо, което да ти допадне. Ако не, изчакай другия ден. Продължи ли така, специалистът му е майката. Няма защо да се притесняваш, че трябва да ходиш на психолог или психиатър. Те хора не ядат! За това са и учили толкова години, за да се справят със ситуации като твоята. Ако става въпрос за любов, просто прецени ситуацията. Заслужава ли си да страдаш заради някой или не. Ако е не, отговорът мисля е ясен.

Когато аз нямам желание за нищо, обичам да съм си сама. Може да си пусна музика или филм, да си поплача дори. Но имам нужда да няма никого покрай мен, поне за няколко дена. След това вече си казвам, че това не може да продължи, поотърсвам се и се радвам на малките нещица от живота и желанието за всичко се връща само Поне при мен така се получава...

Освен всичко, което останалите са казали ще добавя и повече оптимизъм. Гледай по - весело на живота - всичко отминава един ден

Спокойно, няма нищо страшно, почини си малко и не забравяй, че апетита идва с яденето....

Когато не ти се излиза излизай, когато не искаш да виждаш никого излез с приятел...и т.н.

Прави всичко на пук, както и усмивката, като се усмихваш дори и на сила все някога ще ти стане смешно...

Повечко социални контакти ти трябват...Дори и да не ти се излиза,насили се и излез с приятели,пийнете по нещо,разходете се,поговорете...Направи нещо ново,опитай да излезеш от рутината...При мен поне това действа...

Животът е летене и падене - като не летиш, падаш и обратното.

Накратко - свиквай! Изпаднал си в дупка, ще се измъкнеш и пак ще попаднеш. Както обича да казва баща ми, животът е едно колело, когато стигнеш дъното единственият път е нагоре...

elman, и аз съм в същото положение. По цял ден гледам филми, стоя пред компютъра и вечер ходя на обичайните места. Нямам желание за нищо, нямам настроение за нищо. Гледам хората и се ядосвам, че не правя нещо смислено със себе си. Скоро заминавам и това е, което ме дърпа напред. Не вярвах, че може да се стигне до подобно положение докато не го изпитах. Ужасно е. Трябва някаква промяна. Моята скоро идва, дано намериш твоята. Успех.

Редактирано 5 юни 200818 г. от the_best (преглед на промените)

Съгласна съм с написаното до тук. Моят съвет е да направиш нещата, които отдавна не си правил. Намери малко време за себе си,прави това което ти харесва,просто защото го обичаш. От кога не си се разхождал цяла нощ из града например?От кога не си ходил из Балкана, просто така,защото имаш нужда от чист въздух и съприкосновение с природата. Толкова е отпускащо. Знам,че проблемите те чакат щом се прибереш у дома,знам,че може би те преследват дори и там, сред природата,но понякога егоизмът може да бъде и полезен.

Имам чувството,че понякога сме твърде строги към себе си и се обвиняваме прекалено сурово за прекалено много неща. Защо не опиташ просто да се отпуснеш мъничко и да се порадваш на живота какъвто е.Все има нещо,което ти дава глътка оптимизъм, каквото и да е то, сигурна съм че го има, просто се замисли.

Пусни се по течението и не мисли, не търси отговори те сами ще дойдат.

абе за мене решението е да не оставаш сам. просто непрекъснато да има хора около тебе, даже да не приказваш с тях, само слушай. аз пробвах какви ли не небивалици. опитах нещо ново, опитах да се затворя вкъщи, опитах да се поглезя самичка с нови неща и клюпачка - няма братче! може и мизерия да е, ама да си с приятели, това винаги оправя нещата. желанието няма ад ти се появи изневиделица ама поне ще ти отвличат вниманието от самия теб. просто трябва да спреш да мислиш за себе си известно време и да не се тормозиш... ех че мъдро прозвуча