Излез с приятел. Онзи, който ти се обажда всеки ден и те пита как си, дали се чувстваш по-добре. Излез с него/нея - нищо, че нямаш желание. Този човек е загрижен за теб .. , което означава, че иска да ти помогне, а ти търсиш именно помощ, нали? Поговорете, и ще видиш, че има светлина в тунела.. , отговорът сам ще дойде при теб. Но със самосъжаление и затворен в себе си .. едва ли ще го откриеш. Успех!

Здравейте. Искам да ви попитам, ккаво става след като желанието, Ви за каквото и да е изчезне напълно? Дайте ми съвет какво да правя, защото съм напълно изчерпан. Нямам желание дори да съм тъжен. На който му се е случвало моля нека да сподели как се е правил с това

Няма ли да кажеш как си сега?Или положението си все такова?Не си споменал и от кога е това усещане.За да се дават съвети трябва повече информация,иначе е голяма вероятността за меча услуга.

Често ми се е случвало,но не знам какво да те посъветвам...обикновенно след някой ден отшумява/понякога/

Трудно е да се отговори без да познавам лично и двама ви. Но на първо време може да опиташ да не му даваш поводи за това. Да не се срещате с тези негови приятели или да поговорите за това какво е отношението му към тях. Ако това е причината то те са негови приятли, а не твои и може да ги избягваш.Нормално е по малко човек да ревнува. Добре е да се говори за това, кое го дразни, каква е причината да си мисли небивалици за теб. Има начини да спечелиш доверието му.

НО ако и това не помогне , а се окаже патологична ситуация трябва добре да си помислиш дали си заслужава и защо си с този човек.

единствения съвет който мога да ти дам е да не се отказваш,човек когато иска нещо прави и невъзможното за да го постигне и само когато види,че вече всичко е направил и това е било без смисал тогава се отказва,а ти за сега все още нищо не си направила това ,че си го потърсила нищо не значи просто бъди настоятелна,и когато опиташ всичко тогава помисли за отказване не забравяй че мажете са тежки и трябва малко да и се кланяш но ако истински го искаш опитай,желая ти оспех.

Човек, ще ти кажа само, че след време ще си спомняш за тези чувства с усмивка и няма да си 100% сигурен дали това и било наистина любов или ти през цялото време си преувеличавал нещата... Всяко чудо до три дни... /остава да гадаем номинално или реално.../

единствения съвет който мога да ти дам е да не се отказваш,човек когато иска нещо прави и невъзможното за да го постигне и само когато види,че вече всичко е направил и това е било без смисал тогава се отказва,а ти за сега все още нищо не си направила това ,че си го потърсила нищо не значи просто бъди настоятелна,и когато опиташ всичко тогава помисли за отказване не забравяй че мажете са тежки и трябва малко да и се кланяш но ако истински го искаш опитай,желая ти оспех.

Моето мнение е малко по-различно...

Според мен това момче може би все още малко го е страх да преминете към същественото, но според мен ти не трябва да го притискаш, да го преследваш и да му дотягаш с присъствието си, защото има голяма вероятност да го уплашиш и да избяга...

Остави го решението да узрее в него - иска, или не иска да бъде с теб...

Пък и не се вторачвай само в него, огледай се, любовта е навдякъде около нас..

Успех!!!

Леле хора,благодаря ви много за съветите!Доста време мино откакто се видях с момчето за последен път,не му се натисках,оставих го сам да ги види как са нещата и ето сега ме е потърсил,днес ми писа смс да вляза в скайп да пишем!!!

Аз пък кво да кажа? Обичам едно момиче казва се Мария - сини очи руса коса перфектно тяло и е ангел. Проблемът е че не ми обръща внимание! Срам ме е да и кажа че съм влюбен в нея щот не знам как ще реагира! Дайте ми съвети!

Няма невъзможна любов.

Не е вярно-има

Аз я познавам

Хей,не се стеснявай толкова да кажеш на Мария за чувствата си.Вземи пример от мен-за да не уплаша момчето,което харесвам с тирада за това колко го харесвам,колко съм хлътнала по него,аз просто деликатно му казах,че не ми е безразличен.Ако искаш опитай това,ако трябва-предложи й приятелство засега.Но все някога ще трябва да се осмелиш са й кажеш за чувствата си.Я си представи,че и тя те харесва,но чака ти да направиш първата крачка?Айде,успех с Мария!

не се притеснявай,щом се е справил с проблема,едва ли ще се върне отна4ало. Пожелавам ви успех!!!

Здравейте! Имам проблем,който ме мъчи, а в същото време никой от близките ми хора не може да ми помогне,защото са пристрастни....

Ето горе долу за какво говоря-Излезам с едно момче от близо 6 месеца.Всичко е перфектно...или по-скоро БЕШЕ! Преди два дни случайно разбрах от друг човек/доброжелател/, че преди 4 години той е имал проблем с наркотиците! Не е било много сериозно положението, малко хора знаят и бързо се е излекувал.Бях сломена!!!Когато го викнах да поговорим, той не отрече и каза, че е знаел, че ще разбера и през цялото време е искал да ми каже, но все повече ме обиквал и не искал да разваля всичко и да ме загуби. Каза, че го е скрил, защото това няма нищо общо с нашите отношения и че това е нещо от миналото му, което иска да забрави. Преживял го е и иска да продължи, да обича и да бъде обичан....Всичко беше толкова хубаво, а сега не мога да си спра сълзите, въпросите и съмненията...Мога ли да вярвам на този човек?Как да спра до го обичам? Има ли БИВШ НАРКОМАН?Заслужава ли втори шанс?

Благодаря Ви!!!!

За да не се изкажа прибързано, бих искала да те попитам какви наркотици е употребявал?(след като задаваш въпроса има ли бивш наркоман...нали знаеш, че е доста важно на какви наркотици е бил?)

Ох, Боже...

Употребявал е наркотици (и като гледам и ти не си наясно какви, защото това има голяяямо значение) преди четири години и ти му лепиш табелата "наркоман"/"бивш наркоман"!! Е, и, да, какво и защо? Всеки, абсолютно всеки може да се подхлъзне, всеки може да направи грешка, това значи ли, че цял живот трябва да тикаме в на хората очите техните грешки и миналото, с което не се гордеят. Четири години...една да беше пак по се ядва, но четири...

Моят съвет е, да не се притесняваш - щом са минали четири години няма страшно. А ако е имал някакви проблеми с анфетемини или нещо друго (което не е хероин), мисля, че трябва да си спокойна. Седнете, поговорете, в края на крайщата това е между вас двамата. Щом излизате от 6 месеца, би трябвало да се познавате достататъчно за да си имате доверие. Продължете напред, без да се обръщате назад - колкото повече бяга чове от спомена, толкова по-добре.

Пожелавам ви успех!

Ако го обичаш наистина, ще го приемеш такъв, какъвто е. А щом си го харесала такъв, какъвто е сега, защо се притесняваш от това, какъв е бил преди 4 години? Ако сега си имате доверие и можеш да му повярваш, че в момента няма проблеми с наркотиците - не си струва да поставяш под съмнение сегашните ви отношения заради нещо, което е част от миналото.

Успех

Бивши наркомани няма!!!

Бивши наркомани няма!!!

Има.

Има.

За съжаление в днешно време са все по- голяма рядкост...

Бивши наркомани няма!!!

Има ! Само бивши негри няма/да ме прощава Майкъл J. /

Щом се е отрекъл/не само отказал/,значи той е преосмислил живота си,и е показал силна воля и дух,да излезе от блатото в което е бил.

Това е много показателно-такъв човек би направил жертва и за близък,любим човек.

Сигурен съм,че самият той ще израсне и с насмешка ще си спомня за младежкото си увлечение,което де-факто го е направило мислещо същество.

Ще компенсира грешката си с отношение към живота,любов и всеотдайност !

Направи ли компромис,обаче,дори за един единствен път-край-връщане повече няма да има !

В края на крайщата,Алкохолика,по-малко зло ли е ? Дори обратният път често не е по-лек от този на наркомана !

Моят съвет е ако разбереш че пак се дрогира веднага го напускаш.Това че бивши наркомани няма в известен смисъл е вярно.Дори и да имаш воля няма отказване.А мое лично мнение е че наркоманите са шибани простаци.

Редактирано 11 август 200817 г. от Remix1912 (преглед на промените)

Моят съвет е ако разбереш че пак се дрогира веднага го напускаш.Това че бивши наркомани няма в известен смисъл е вярно.Дори и да имаш воля няма отказване.А мое лично мнение е че наркоманите са шибани простаци.

Много обичам, когато разни пубери, прочели през живота си три книги и две рекламни брошури започнат да правят обобщения за живота, вселената и всичко останало Че и етикети да лепят. Аз като човек, минал през година и половина поливалентна токсикомания, стигал до половин грам хероин венозно на ден имам малко по-особено мнение по въпроса. Особено като се има предвид, че спрях преди почти 20 години, в последните 17 работя като независим програмист и съм регистриран член на МЕНСА.

Та идеята ми е, че по начало наркоманията е за интелигентни хора. На средностатистическия простак му е напълно достатъчно да ма'а цял ден в завода, вечерта да си пийне ракийка, докато гледа чалга по телевизията, евентуално после да изчука жена си и да легне да се наспи. На следващия ден пак така. На празниците - в чалготеката. Следващата седмица, месец и година - също. И като стане на 60 и погледне назад, целият му живот ще се свежда до едно:

----------,,----------

Фактът, че някой е потърсил алтернативен начин за разширяване на съзнанието в наркотиците показва единствено, че той е с интелигентност, по-висока от средната и не е от страхливите. Това, че е допуснал да развие зависимост означава, че е надценил силите и способностите си. Грешка, която обикновено се заплаща със собствения живот. А успешното преодоляване на наркотичната зависимост (което означава поне две години напълно чист и в състояние после да държи в себе си наркотици, без да ги употребява) е една от най-значимите победи, които човек може да удържи. Победа над себе си.

Аз лично никога не крия наркоманското си минало и не се срамувам от това. Напротив - гордея се, че преминах през всичко и оцелях. Когато започвам работа с нов клиент (а клиентите ми са собственици на борси, заведения, корабни агенции, адвокати) едно от първите неща, които споменавам е, че съм бил наркоман. Толкова е забавно да се наблюдава реакцията им В началото подскачат като опарени. Започва да им личи, че се чудят дали изобщо да продължават да работят с мене. Но все пак решават да опитат, много предпазливо. След няколко месеца съмненията им изчезват и започват да ми се доверяват. Да ми оставят ключове за офисите си, кодове на алармите, да ми дават да карам колите им... След няколко години започват да ме канят и у дома си. Запознават ме с децата си и ме молят да им обясня истинското положение с наркотиците, за да не станат един ден и те зависими. Имат ми доверие, защото виждат с очите си, че има начин наркоманията да бъде преодоляна.

Фактът, че някой е потърсил алтернативен начин за разширяване на съзнанието в наркотиците показва единствено, че той е с интелигентност, по-висока от средната и не е от страхливите.

..........................

Запознават ме с децата си и ме молят да им обясня истинското положение с наркотиците, за да не станат един ден и те зависими.

Знаех си че имаш IQ още от първите редове, но защо ограничаваш съзнанието на децата - и те някой ден ще искат да станат интелегентни

Наркоманията е за слаби и отчаяни хора. Това мисля аз. За хора, с проблеми в живота и детството, хора, без семейство, за депресирани, необразовани или на които просто им е скучно и омръзнало да се гледат в огледалото и т.н. Не е за нормални и мислещи. Нормалните и мислещи личности не повтарят грешките на другите.

Добре е човек да има собствено мнение. Още по-добре е, ако може и да го защити

Помисли до какво водят факторите, които си изброил. Аз мога да ти отговоря с три думи: нарушена социална адаптация. Която, без съмнение, може да накара един подрастващ да потърси "алтернативната реалност" на наркотиците. Но като цяло води до развитие на компенсаторни механизми, най-ефикасният от които е интелекта. Погледни ако искаш и в еволюционен план - защо негрите, които цял ден лежат под палмите и чакат да паднат кокосови орехи и банани не са развили цивилизация? А белите хора, живеещи при значително по-сурови условия, са прогресирали? Защото неблагоприятната среда ги е принудила да го направят. Същото се наблюдава и при отделните хора - презадоволените деца, които нямат срещу какво да се борят, не развиват особен интелект. Докато тези, които не се вписват в средата на връстниците си, са принудени да мислят и да се учат от грешките си, за да получат това, което на лидерите се поднася наготово.

Наркотиците са един от най-лесните пътища за бягство от проблемите. И ако един подрастващ посегне към тях, преди да се е изградил като личност, шансът да успее да преодолее зависимостта е минимален. В старата ни компания имаше и от двата вида наркомани - презадовлени мамини синчета, които се чудеха с какво да си уплътнят времето и деца на разведени родители, на алкохолици, осиновени и с всякакви други проблеми, търсещи "една отделна реалност". Първите си купуваха дрогата. Ние, останалите, пробвахме (върху себе си) и се учехме да я получаваме сами. Четяхме - от фармакопеята и учебниците за МЕИ по неврология и физиология, през Карлос Кастанеда и Мирча Елиаде, до Тимоти Лиъри и Станислав Гроф. Сред малкото, които успяхме да спрем, няма нито един от първата група.

Нормалните живеят добре в нормална среда. На тях наркотици не им трябват. За да оцелееш в екстремни условия, трябва да си маргинален тип Нужно е да успееш да се отървеш от всякакви илюзии и популярни митове, да се научиш да се изправяш срещу страховете си и неприятните истини, да ги преодоляваш и да продължаваш напред. Вярно е, че успяват да го направят 1-2% от започналите да се дрогират. Но ако победиш наркотичната зависимост, целият останал живот ти се струва смешно и елементарно лесен.

Знаех си че имаш IQ още от първите редове, но защо ограничаваш съзнанието на децата - и те някой ден ще искат да станат интелегентни

Заекът попитал робота:

- Защо си направен от метал?

- Защо си толкова силен?

- Защо не ядеш моркови?

- Единият от твоите въпроси - казал роботът - отговаря на другите два.

- Разбрах - извикал радостен заекът и престанал да яде моркови.

За да не изтълкува някой поста ми като заека, ще го кажа съвсем ясно: наркоманията не води до интелигентност. Факторите, които стимулират развитието на интелект за съжаление са същите, които предразполагат и към употреба на наркотици.

Редактирано 11 август 200817 г. от V 12 (преглед на промените)

Последен въпрос към V 12, преди да си легна.

Защо смяташ, че колкото по интелегентен е човек то той толкова повече трябва да е предразположен да взема всякакви влиаещи на съзнанието вещества? То по тая логика Ботев да е бил мега напушен,пиян.... постоянно.

П.Т.

А това хипотезата за развитието на цивилизаците е вярна дотолкова,че щом има кокос под крушата значи е от нея.

Бивши наркомани няма!!!

Нещо не си запознат с нещата. Има. Мога да ти дам пример. И то за хора, които са били на хероин по 6-7 години. Всичко е до човека. Ако самия човек не го иска да спре и да се оправи НИКОЙ не може да му помогне, ако ще да са хиляда клиники и метадон и куп други заместители. И все пак човек ако е решил твърдо да спре, то тогава може да отиде в клиника където освен лекарство има и терапия, понеже терапията ще го промени, ще му промени мисленето и ще го интегрира отново в живота.

marie_clarie, на теб ще ти кажа, че трябва да си останеш с него, ако го обичаш наистина и да го подкрепяш, че се е справил с проблема, понеже това да излезнеш от такава каша е много трудно.