Пиленце,ти наистина ли ходиш на училище?Кога успяваш бе мила?

Дам, ама тя моята е дълга и широка. Аз средното образование го завърших преди две години, след което още две учих средно-специално със спациалност точни науки. Тъкмо преди няколко дни завърших официално, макар че продължавам да ходя на даскало в часове като математика и техническо чертане, защото има да се предаде още материал преди матурите.

Иначе съм подхванала поредицата за "Кордина" на Норчето. Накрая не се реших на другите три.

Често казано "Риск" така и не успях да я прочета. Особено с главния и неговото "хоби" - ужас. Пете, откъде ги вадиш тези емотиконки? Все различни. Много хубаво разнообразяват текстовете, аз съм голяма почитателка на цветните текстове с точно подбрани картинки. А в момента чета "Прегърни ме силно" на Брийн Джилбърт. Интересно започва, Касълмейн е гордо и честно момиче, лудо влюбено в Кингсли, който все не я познава през годините, когато се срещат. За сега ми харесва, надявам се тази Марджи от Индия да внесе някаква интрижка в действието по нататък.

Пете, откъде ги вадиш тези емотиконки? Все различни. Много хубаво разнообразяват текстовете, аз съм голяма почитателка на цветните текстове с точно подбрани картинки.

Ползвам този сайт

http://smajliki.ru/smilies-56.html?start=50

лявото червено каре е за иконки, дясното за картинки...като си харесаш иконка, цъкваш върху нея и ти се зарежда нова страница, в която под избраната иконка има няколко адреса, копираш първият и си го поставяш в съобщението и си готова...дано си ме разбрала

Приключих с Ваялид, най-много ми хареса момента, когато Джеф я разнасяше като "сгънат килим" и промяната в него, крайно време беше да се осъзнае и да стане поредния неустоим Рандолф, а не вечният мърморко. Довечера подхващам и Лили...дано в книжката за Зак да присъстват всички

Започнах да чета "Ваялид". Много забавна и интересна ми е за сега. Джеф е точно "кисела мечка" . Скандализира всички момиченца, не се съобразява с никой. В началото ме стресна отношението му към близначките. A те са опасна работа Много ме радват

Започнах да чета "Ваялид". Много забавна и интересна ми е за сега. Джеф е точно "кисела мечка" . Скандализира всички момиченца, не се съобразява с никой. В началото ме стресна отношението му към близначките. A те са опасна работа Много ме радват

На мен това ми е любимата книга след "Роуз".

Има страшно много сладурски моменти.

Има си и романтика и драма,и смях,абе от всичко

Аз приключих с "Осъзнати сънища"-оправда всичките ми очаквания.

Абсолютно си струва книжката.

Нощес прочетох "Под булото на нощта"и "Частен детектив"

-сладки и бързо четящи се книжки.

Продължавам с Джейн Ан Кренц-"Коралова целувка"/мисля,че ще си струва.

На мен това ми е любимата книга след "Роуз".

Има страшно много сладурски моменти.

Има си и романтика и драма,и смях,абе от всичко

Аз приключих с "Осъзнати сънища"-оправда всичките ми очаквания.

Абсолютно си струва книжката.

Нощес прочетох "Под булото на нощта"и "Частен детектив"

-сладки и бързо четящи се книжки.

Продължавам с Джейн Ан Кренц-"Коралова целувка"/мисля,че ще си струва.

Струва си на 100% аз много я харесвам. И аз едно време като бях на вълна Джейн Ан Кренц, и направо не можех да спя, карах ги на конвейр. Сега наблягам на дебелички съвременни книжки с подписа на Нора Робъртс. В момента на дневен ред е "Тиха клопка" за умна красива жена, която е винаги самотна и пренебрегвана, и страхотен чаровен сладур, който е крадец на вещи на изкуството с голямо шумно смейство и разбирания, далеч от тези на главната

Струва си на 100% аз много я харесвам. И аз едно време като бях на вълна Джейн Ан Кренц, и направо не можех да спя, карах ги на конвейр. Сега наблягам на дебелички съвременни книжки с подписа на Нора Робъртс. В момента на дневен ред е "Тиха клопка" за умна красива жена, която е винаги самотна и пренебрегвана, и страхотен чаровен сладур, който е крадец на вещи на изкуството с голямо шумно смейство и разбирания, далеч от тези на главната

Ама как само ме подкукуросвааааааааааашшшшшшшшшш.

Стахотно звучи книжката,ще чакам да си кажеш после как е.

Тиха клопка е много добра Аз прочетох, или по-точно прескачах по страниците на Омагьосана, защото нямах търпение да видя как ще се развие действието. Сега смятам да си я прочета цялата без изключение Отново благодаря за превода

Ама как само ме подкукуросвааааааааааашшшшшшшшшш.

Стахотно звучи книжката,ще чакам да си кажеш после как е.

Страхотна е наистина. Започва как главната е напдната от един мъж пред дома й, онзи я заплаши с нож, наряза гумите на колата й и избяга с чантата и куфарчето й. Тя се прибра и получи нареждане от майка й да замине за Флоренция при нея да помогне с изследването на една статуетка. Отношенията им са такива, че главната дори не спомена, че е била нападната с нож преди секунди, а и майка й като разбра много не се трогна. Главната живее с брат си, който е на крачка да стане пияница. Двамата ръководят голям институт в който изследва произведения на изкуството и са изложини много картини и вещи, като в музей. Това си им е семеин бизнес. С тази различка, че баща им живее някъде на края на света, а майка им във Флоренция, където управлява лаборатория за диагностика на произведения на изкуството. И така главната доста травмирана заминава за Италия, там започва работа по статуетката, но в един момент изтича информация от лабораторията и майка й обвинява нея. Прогонва я от Италия и наща съкрушена се прибира у дома. Там брат й я запознава с главния. Той има няколко галерии за произведения на изкуството, и се прави, че иска да направи смяна на няколко картини, но всъщност проучва висчко за да открадне една статуетка на Давид. Той е крадец от доста години, но това ще е последната му задача, ще открадне статуетката за свой клиент и ще напусне "съмнителната си дейност", а междувременно много си падна по наща. Вечерта в която той влезе в сградата да краде статуетката на наща й се обадиха от Италия, казвайки й, че изследванията й са грешни и статуетката, която тя е определила, че е на 500 години е фалшификат на няколко месеца. Главната отново потъна в "дупка" не можейки да повярва, че е направила грешка, тогава й сервират, че и Давид е открадната и за капак получава анонимни писма в които някой злорадо й се присмива и я заплашва, че ще я съсипе. Главната се чуди какво още може да се обърка и тогава една нощ в спалнята й цъфва главния, и я обвинява, че го е измамила и е откраднал от галерията й фалшива статуетка. Тука беше голям майтап, седи си нашия пич, полегнал върху нея и я обвинява, как може да сложи фълшификат и да разбива репутацията му, като я е откраднал и се е изложил пред купувача. Направиха изследвания ис е разбра наистина, че е фалшива, главната събра две и две и осъзна, че някой е откраднал и оригиналната статуетка, която е изследвала във Флоренция, затоа обединява усили с главния да намерят фалшификатора и двете статуетки. Преди това обаче им се наложи да отидат в дома на главния, и главната направо се шашна, такъв хаос, караици, шум и явни прегръдки и целувки не са приети в нейното студено семейство и за капак на всичко майката на нашия седеше и я питаше защо още не е спала със сина й, данеби да не го харесва или пък не й е харесало как той се целува. Завалата само седеше с отворена уста и мигаше като бухал. Много е яка книжката :)

Изчетох "Ваялид". Джеф е вече променен. Тъжно ми беше за него още от "Роуз", никак не е леко да продължиш да живееш така.

Знаех си,че Фърн ще пострада от толкова бременности в такъв кратък период. А на Роуз мн рано започва да й побелява косата

Роуз все още си ми харесва най-много.

Остава ми да си припомня пак Лили.

За пореден път се убеждавам, че Нора няма лоша кига. Прочетох "Тиха клопка" и съм очарована, толкова динамичен и интересен сюжет с много неочаквани, добри и лоши изненади, пълна с хумор, страст, романтика и малко тъга. Имам десетина книжки на Нора и смятам всичките да изчета подред

Снощи изръфах „Невестата от Шербрук” и веднагически стана един от най-любимите ми романи от тази уникална авторка. Многото забавни диалози, а също и многото емоционално наситени моменти, отредиха почетно място на романа в сърцето ми и определно в топ 100, която спретвам за класацията.

Романът едва ли се нуждае от представяне, т.к.повечето фенове на историческия любовен роман отдавна са му видели сметката. Само две изречения и един цитат бих искала да вмъкна

В началото главния (Дъглас) от нежелания брак с натресената му невеста, се дърпаше като куче на каишка и се държеше отвратително с главната (Александра). Боже, как устоя хладнокръвно на всички тези унижения главната, без да му изтропа някое кроше по дебелата тиква!!! Направо с кеф да го центрираш в десетката

Но най-вълнуващо бе как Дъглас постепенно започна да разбира какво истинско бижу е съпругата му и какъв късметлия се оказа, че не се беше оженил за погрешната сестра! Истинска наслада!

И накрая – един от любимите ми забавни моменти в книгата: главната прави показно „Как да намлатим похитител?”

Александра видя твърдостта в очите му, непоколебимата му хладна решителност. Изкрещя с цяло гърло:

— Je ne vais pas!

Цапардоса го със „Загадъчният граф“ по лицето, като се надяваше поне да е счупила носа му. Когато той вдигна ръка да я удари, тя извика:

— Merde! Merde! Je vais a Paris demain avec mon mari! Aidez moi!

Удари я по главата, като ругаеше през цялото време. Клиентите на Хукамс стояха замръзнали по местата си.

— Джеймс, помощ!

— По дяволите — изсъска Кадудал в лицето и, в следващия момент вече беше изчезнал.

Tя погледна книгата и оправи смачканите й страници.

— Треснах го по носа. Джеймс чу ли ме как говорих на френски?

— „Merde“ ли, милейди?!

Този път беше Хидърингтън, мъжът, за когото Дъглас и бе казал, че може да вдигне полите на една жена, без дори да знае името й. Той й се усмихна, но не със сардоничната усмивка на обигран донжуан; това по-скоро беше искрена усмивка. Странно, каква топлина излъчваше.

— Да, чух великолепния ви френски. Кой беше нещастникът, който се осмели да ви обезпокои?

— Избяга — отвърна Александра, надута като паун, — изплаши го моят френски.

Хидърингтън я изгледа и се засмя дрезгаво — отдавна не се беше смял истински. Този смях се разминаваше с образа, който той толкова внимателно бе градил. Засмя се още по-силно. „Merde, Merde“ — повтори той, обърна се и излезе от книжарницата.

....

— Джеймс, моля те, не бих искала негово благородие да научи за… малкия инцидент. Всъщност нищо особено не се е случило. Просто този мъж ме е сбъркал с някоя друга… нищо повече от това.

Джеймс никак не беше уверен, че тя е права. Той беше уплашен, и то с основание, защото първият човек, когото видя в преддверието, бе негово благородие и той изглеждаше способен да убива или по-скоро — готвеше се да убие.

Джеймс никога преди това не беше чувал такъв неистов рев. Негово благородие се изправи в целия си ръст и изкрещя колкото му глас държи на жена си, която едва му стигаше до рамото:

— Къде, по дяволите, си била? Как се осмеляваш да не ми се подчиняваш! Господи, Александра, този път наистина прекали! Премина всякакви граници, всякакви граници!

— Купих романа на Синджън — каза тя, когато той се успокои за момент.

— Да върви по дяволите този проклет роман!

— Дъглас, езикът ти е възмутителен. Моля те, успокой се. Наистина нищо не се е случило…

Отново я разтърси.

— А сега към непокорството си прибавяш и лъжа. Как смееш, Александра? Как смееш да ме лъжеш?

„Невъзможно е — мислеше си тя, — невъзможно е да знае какво е станало в книжарницата.“

— Случайно срещнах Хидърингтън — каза той, като разбра, че ще чуе още лъжи.

— О, да! — възкликна тя и се усмихна, колебливо, всъщност Хидърннгтън не знаеше какво точно се е случило. — Някакъв мъж, който не знае как да се държи…

— Това е бил Жорж Кадудал и е искал да те отвлече.

— Откъде знаеш?

— Милостиви боже, опази ме от глупави жени! Крещяла си на френски достатъчно високо, че да те чуе цял Лондон. Срещнах един джентълмен, когото изобщо не познаваш, и той ми каза как си викала „merde“ колкото ти глас държи. Всички знаят и не се и съмнявам, че много хора ще ме посетят, за да ме информират за странното поведение на жена ми.

— Аз и други неща казах, Дъглас.

— Да, знам. Че утре сутринта заминаваш със съпруга си за Париж.

— Освен това виках за помощ на френски.

— Има и друго — започна разгорещено той, но застина, като я видя да вади от чантичката си малък пистолет.

— Взех и това. Не съм глупачка, Дъглас. Този човек не можеше да ми направи нищо. Излязох от къщи, след като предварително обмислих всичко и взех мерки. Скучно ми беше, Дъглас, моля те, разбери ме. Скучно ми беше и исках да се разсея малко. Всичко е наред. Опита се, но не успя. Освен това го ударих по главата с книгата на Синджън. Той нямаше никакъв шанс.

Дъглас я гледаше втренчено, без да може да каже нещо. Тази малка глупачка беше невероятно горда от себе си. Тя бе напълно убедена, че е постъпила правилно. Изглеждаше толкова наивна и невинна. Срещу човек като Кадудал шансът й бе не по-голям, отколкото на едно пиле. Взе пистолета от ръцете й. Внезапната мисъл, че това проклето оръжие би могло да бъде обърнато срещу нея, премина като ток през тялото му. Тихо излезе от стаята, с изправена походка, без да каже дума повече.

Редактирано 26 май 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Прочетох Прелъстяване на Амандита, леле как се смях, когото главният си помисли че в първата им нощ едва ли не я е заклал ..................... ! Ненам как не съм чела тази книга досега, много ми е интерисно да разбера няма ли книга за приятелката на Софи - Ан, която имаше склоност да ходи облечена като мъж ......ще е голям купон. Рових се в блога на Гането(за чието съществуване безкрайни благодарности), но не открих книгата нищо сходно по описанията, а любопитството е лошо за съня .

Прочетох Прелъстяване на Амандита, леле как се смях, когото главният си помисли че в първата им нощ едва ли не я е заклал ..................... ! Ненам как не съм чела тази книга досега, много ми е интерисно да разбера няма ли книга за приятелката на Софи - Ан, която имаше склоност да ходи облечена като мъж ......ще е голям купон. Рових се в блога на Гането(за чието съществуване безкрайни благодарности), но не открих книгата нищо сходно по описанията, а любопитството е лошо за съня .

Ох,няма, мила, няма "Прелъстяване" е самостоятелна книга

Боби, „Невестата от Шербрук” е една от най-любимите ми книги. Чела съм я най-малко 100пъти Александра е просто прекрасна,а Дъглас е магаре,ама си ги обичам

И на мен "Невестата от Шербрук" ми е любима и съм я чела безброй пъти. Страшно любими герои, много си ги обичкам. Нямаше моменти, в които да ми е било скучно или да съм прелиствала страници и дори да прескачам редове.

И на мен "Невестата от Шербрук" ми е любима и съм я чела безброй пъти. Страшно любими герои, много си ги обичкам. Нямаше моменти, в които да ми е било скучно или да съм прелиствала страници и дори да прескачам редове.

"Невестата" има специално място в сърцето ми- все пак е първият ми любовен роман Препрочитам го поне десетина пъти годишно.

А сега съм на серията "Донован" на Норчето. Бях чела само третата и след като видях в тракера 4тата преведена,реших да си поправя пропуска. Снощи приключих с първата и нямам търпение да продължа нататък

Тъй като обожавам приказни истории зарязах "Коралова целувка" на 18стр. и подех "Омагьосана"/това беше нощес/. Очарователна ,прекрасна,романтична,магична и още поне 100 неща Страхотна книга /естествено мисля същото и за предходните три;)/ Задоволих и потребността си да разбера как се развиват отношенията на героите от предходните книги. Абе това бяха чудесно оползотворени часове/дано има още мноооого такива/ Сега си се връщам към целувката,че може и да съм я позарязала ,но ме гложди любопитство. Много обещаващо и заинтригуващо започва.

Боби много се радвам, че най сетне откри Невестата. Голям пропуск си имала досега. Съвсем скоро очаквам Янето да се похвали, че е открила "Мъжът на моите мечти". Това са книги които не трябва да се пропускат. Направо класика в жанра.

И на мен "Омагьосана" ми хареса, другите от поредицата не съм ги чела, но смятам да се поправя като ми истане малко свободно време.

Сега чета един чиклит - "Без гордост и предразсъдъци". Много ми харесва, за една фенка на мистър Дарси като нас. Тръгна на обиколка из Англия по стъпките на Джейн Остин, само дето се оказа в един автобус пълен с жени, долу-горе наборки на Остин + един нахален журналист, който трябва да ги интервюира. Книгата е адски забавна, и написана с неподражаем английски хумор.

Започнах "Шотландска кръв" на Арнет Лем

Боби много се радвам, че най сетне откри Невестата. Голям пропуск си имала досега. Съвсем скоро очаквам Янето да се похвали, че е открила "Мъжът на моите мечти". Това са книги които не трябва да се пропускат. Направо класика в жанра.

И на мен "Омагьосана" ми хареса, другите от поредицата не съм ги чела, но смятам да се поправя като ми истане малко свободно време.

Сега чета един чиклит - "Без гордост и предразсъдъци". Много ми харесва, за една фенка на мистър Дарси като нас. Тръгна на обиколка из Англия по стъпките на Джейн Остин, само дето се оказа в един автобус пълен с жени, долу-горе наборки на Остин + един нахален журналист, който трябва да ги интервюира. Книгата е адски забавна, и написана с неподражаем английски хумор.

Ооооо, аз отдавна я имам на книжка "Невестата" - всъщност това беше първата книга, която сканирах за форума през септември 2008г. Но дълго не сядах да я прочета, щото беше единствения роман на Катрин Каултър, който не бях чела. Просто си го пазех за четене като нещо по-специално, пък и винаги, когато приключа с четенето на някоя разкошна поредица или изключително въздействащ роман, след това ме наляга мъничко тъга и разочарование, че се разделям с нещо скъпо Усещането за някаква празнота и въпроса, който ме преследва: А сега на къде? Какво да подхвана, което да е толкова добро, че да остави у мен същото невероятно усещане? Четенето на вълнуващи и неотразими любовни истории за отминали времена, сякаш се е превърнало в наркотик, дозата от която ако не си взема вечер преди лягане (па макар и десетина странички ), няма да мога спокойно да заспя. Ей затова дълго време се въздържах да опаткам "Невестата", защото сега следва логичния въпрос: "А сега на къде?"

П.С. Криси, този чиклит изглежда страшно забавно четиво. Да не говорим, че като развя червения плащ "Дарси" и "Джейн Остин", направо взех да рия с копито като разярен бик Ако го има някъде качен в нета, с удоволствие бих се пробвала да го опоскам.

Снощи изръфах „Невестата от Шербрук” ... Истинска наслада!

...

Боби, след тоя невероятен анонс (и цитат) снощи не можах да устоя и се метнах и я прочетох на компа и аз! Голямо удоволствие е книгата! Тия "невести" на К.Каултър съм ги пропуснала като са ги издавали, и добре че тук ги има... Иначе останалите и книги ги имам и много я харесвам (К.Каултър) как пише - всички съм ги препрочитала доста пъти! Сега при първа възможност ще метна и останалите "невести"...

А, щях да забравя - миналата седмица изгълтах на един дъх "Видение в бяло"(страхотна е!), и след това и последния роман на Лий Чайлд - "61 часа"(не е от "нашите", трилър е, мн.хубав!)

Редактирано 27 май 201016 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

П.С. Криси, този чиклит изглежда страшно забавно четиво. Да не говорим, че като развя червения плащ "Дарси" и "Джейн Остин", направо взех да рия с копито като разярен бик Ако го има някъде качен в нета, с удоволствие бих се пробвала да го опоскам.

Честно казано Боби, едва ли го има някъде сканиран. Май любителите на чиклит не сме толкова организирани. Ако имах скенер веднага бих го качила тук, но за съжаление нямам. Надявам се някой друг да го направи, защото романа е адски забавен и си заслужава труда.

Аз чета "Напълно непознати" на Катрин Каултър. МНого ми е интересна има много мистерии, ужасни тайни изаплетени случки. Главната Сали е а 26, баща й продава оръжия на страни врагове на САЩ и затова ФБР го разследва, но той внезапно бива убит, всички си мислят, че виновна за смъртта му е дъщеря му, която същия ден е избягала от лудницата затова пращат най-добрия си агент, главния Джеймс, за да я намери и разплете случая. Сали не помни нищо от дена на смъртта на баща си, изпитва само облекчение, защото той е бил ужасен, пребивал е майка й през целия й живот. Той и съпруга й са я затворили за шест месеца в лудница, където е измъчвана, бита и упоявана. Тя почти не помни нищо от престоя си я лудницата. Решава да се укрие при леля си, там я среща главния, представя се за частен детектив търсещ една двойка изчезнали преди три години, а в този окръг за три години безследно са изчезнали 60 човека, което възбужда любопитството на главния. Сали не иска да му се довери, но след като дни наред чува нощем ужасни писъци, чува баща си по телефона и вижда лицето му пред прозореца си, всички, и най-вече лелята се опитват да я убедят, че е луда и й се причува, само Джеймс й вярва. А по-късно откриват и трупът на жената чийсто писаци е чувала Сала, а след това лекаря на градчето също е намерен убит. Всичко започва да става много заплетено, Джеймс се привързва към Сали и е решен да я пази, но тогава някой го удря и той губи съзнание, когато се събужда Салия няма. А тя е заловена от лекаря от психиятрията, който я връща в лудницата, започват отново да я упояват и да издевателстват върху нея, но Джеймс бързо се осъзнава и заедно с добър приятел я спасяват. Тогава обаче му се налага да й каже, че е от ФБР и тя чувствайки се излъгана бяга от него, и ходи при вискчите си роднини, при майка си, и при дядо си и баба си, с надеждата да й помогнат, но те всички искат да я върнат в лудницата, а Джеймс е по петите й. Най-накрая след едно заплетено преследване я хваща, разбират си се, решават, че като всичко свърши, тя ще се разведе с плужека за който е била омъжена 8 месеца и ще се оженят. Започват да разплитат това как се е стигнало до вкарването й в лудница, кой е мъжа, който е издевателствал над нея (тя имаше кошмари и си спомняше, че някакъв мъж я карал да се съблича докато я опипва и се задоволява, и я заплашвал, че много скоро ще започне да я изнасилва) направо е ужасяващо като се разбере кой е бил. Също кой е убил баща й и защо след като вече баща й е мъртъв и не може да плаща да я държат в Лудницата, лекаря постоянно драпа да я върне там, а след като почти вискчо се изясни двамата заминаха за градчето където живее лелята на Сали за да разберат какво се е случило с тези 60 души, безследно изчезнали и последно забелязани в градчето. Кижката е много динамичка изпълнена с емоции, с борбата на една жена да се пребори с демоните си и да докаже на висчки, че не е луда и мъжа, който въпреки, че не желае се влюбва в нея и е готов на всичко за да защити :clap: Не е нещо много сладко и романтично, не е и много елка книга, но е прекрасна, горещо я препоръчвам :)