Аааа не, за пачата вече ще се бием. Може обаче да ме врътнете на едно чеверменце, ама не много бързо, че да мога да си хапвам от картофките, докато ми въртите ... шунката на топло... Ами ще се готвим... Който каквото си има това ше си готви... Аз ше си готвя домашното...

Уишу всичко това с готвенето, ще го правим на барбекюто до басейната... Ще стане три в едно - барбекю, басейн и Дарко... А той щял да си хапва от картофките... Е, за да остане нещо за хапване все пак, ще ти направим и плънка...

Нещо почнахме да говорим често по нощите за ядене ,че не знам. Ще карам Дарко да ми носи портокали.

Точно това си мислех... колкото повече говоря с Дарко, толкова повече чувствам някакви нездрави апетити към него... Боже, кой беше онзи филм на Чарли Чаплин дето умираха от глад и се виждаха като кокошки - Треска за злато ли беше... Уиш, ще ядем портокали на покрива и ще хвърляме корите на улицата, да направим портокалокоров килим оранжев...

Ще пълним Уишата с портокали. Хъхъхъхъ...

Това на инквизиция си мирише отвсякъде, нека са поне мандарини.

Мандарини да са щом ги предпочиташ Ще се тъпче и ще пее. Оранжево небето, оранжево морето, оранжево Уишлето, оранжев сълзи, оранжево се смее, оранжево пълнее оранжево си мисли, оранжево гърми...

Тук заприлича на ония стрийт партита, дето народа се цели като обезумял с домати . Сещаш ли се?

това е малко пошло, но щом иска ще я целя с домати

Бе пошло, ония се целят като подивяли маймуни... Като е толкова самоотвержен да стои кротко и да мирува, че почнах едно конче.Да видим ще го бъде ли или ще му изтърва юздите.

разюзданото конче не е ли по интересно от това, което върви в пътя... добре де, няма да нагазваме в темата за свободата... просто мислех си, че никога не съм опитомявала нещо буйно... сигурно има известна доза гордост освен отговорността като последствие... ами ясно е, че ще си бъбрим за ей таквизи нещица като се събудя при нея... А, да... и съм с различни обуфки тази сутрин...

По- красиво е със сигурност. Не ти и трябва да го правиш... но понякога живота го налага. Най- гадното нещо е да видиш пречупването в зениците. А за темата... нали знаеш ,че живота ни слага често на пътя именно това от което най- бягаме. Ще я черпя с топли палачинки с шоколад и да лапа бързо щото не останаха...

Опитвам се да те разбера, но изводите ми от думите ти, ми бягат в друга посока... Получава се, че любовта, която е най-честата причина за опитомяването, пречупва... и какво - отнема свободата... Като сме опитомени, сме по-малко себе си... А за опитомяващия това наистина става огромно бреме. Може би ще кажеш, че е двустранно, но аз не вярвам в този вид баланс в чувствата. Обърках се. Ами нека ми - опитвам се да внеса последователност в стихията... Както и да е. По-добре пак тишина... Ще си лапам палачинките, ще стана да направим още... Ще искам течен шоколад, черешово сладко, сладко от смокини иии... ама разбира се - поне една палачинка с лютеница и сиренце... Добре де, ще оставим и за Дарко, че сега ще се появи и ще се разриве...

Жени. Ко да ги праиш. Се за любоф си мислят. А! Риват магаретата. А ас ще ви ограча закуската, ще ви нацвъкам палачинките и ще открадна сиренцето. После ще ви водя да хапваме малини от подивелия малинарник между двора на чичо Костевата къща и реката. Малините стават едри сочни и ароматни. Пълниш шепите и бам в устата. А там взрив от усещания - вкус на малинки, мирис на мащерка и риган, сладък сок в устата и по гърлото, смях, течаща река, оцапани муцунки и накрая онази прегръщаща топлина в коремчето, която небрежно наричаме задоволство. Тръгнахте ли?

Затворих очи и съм там... и преглъщам... Ей! Уииишоооууу!!!

После ще ги водя да си мият муцунките на чешмичката. Край нея растат сапунчета. Бурен с бяло-розови цветчета, миризливи и богати на сапонин. Накъсват шепа две от цветовете, добавят малко вода, разтъркват между дланите и с розовата ухаеща пяна намазват устата и бузаците. За кратко червеното от малините става индигово синьо, но бързо минава. Сега лицата са розовки, но от хладната вода и разтърканата кожа. Напиват се с вода и ще ги водя на реката за папури...

Магьосник... Денис белята... Дори виждам Уишата как изостава, за да събира камъчета от реката... и я дърпаме и май накрая всички ще се пльоснем във водата...

Кат се събудя викаш какво ще направя? А не докато спя. Така ли? Ами ставам протягам се. Почесвам се под тумбака. Отивам до тоалетна. Акам. Дълбокомислено и усърдно. Слизам по стълбите. Приготвям папо на мечето, закусвам и го приготвям за горското училище. Качвам се по стълбите. Мием си зъбите заедно. Бръснем се - аз с бръснача, а мечето с дървена линийка. Бърз топъл душ. Обличане. Доставка по местоназначение. После вече е работен ден...

Ооооооооооооооооооо, Даркоооооооооооооо!!! Точно преди два-три поста си мислех, че искам да прекарам един ден като твое дете... Честна пионерска ти давам! Искам да си тръгна, а не мога... Ей! Тръгвам си.

Със сигурност не искаш. Аз съм много строг татко. И не давам да си легне докато не свърши с домашните така, че на мен да ми харесат. Освен това се карам. И не давам да се става от масата докато не се изпапа всичко. Дори когато е сервирана риба (а тя както е известно на всички мечета по земята, е само малко по-малко отровна от гъбите - мдам)... Нищо няма да правя. Ще си се будя вкъщи!

Добре, бре, сръдльо! Аз ще стоя тихо и кротко и ще чакам да се събудиш... за да не си играеш с мен...

Ще я видя дали е сладко заспала. И ако е, ще и викна едно "КУК-КУРИГУУУУУ" в ухото. Пък после да търчи да гризе Михаля...

Ако знаех какви работи ме чакат нямаше да си мърдам от мястото.Това със сапунчетата е изпробвано, а Дарко така ме увлече със сутрешната програма, че без малко да се наредя до него да си ударя една контра без да се замисля за последствията . Аз ще се хвана все пак да завърша кончето , докато тия двамцата не са ми разбъркали боите.

Ти какво сега? Искаш малко пясък в боите ли? Хайде яхвай коньът и идвай тука бърже да се киприш. Ас съм приготвил малко коприва да му под опашката, да добие блясък в очите и стръв в мишците. Ей тугаз да те видя как ще го рисуваш. Ей такова конче искам - като в тази песничка...

Ето, отпеснах се. Ще им мажа очите с онова Сънчовото, да мируват още малко,че въобще не ми помагат с беладжийските си пръсти.