Достатъчно съм точен. Понятието "мислен експеримент" ми е... няма да го определям. Точно за емпиризъм говоря. Парадоксът дали от небитието се е появил... Ми че хората първо разцепиха ядрото на атома и там се появи първоначалното им изумение, после, разбира се, тръгнало да търси обосновки.

То и самото "разцепване на атома" показва самозабравяне. Само дето всъщност не е на духовните. А как прилича на победа, триумф, могъщество... Обаче само прилича...

То и самото "разцепване на атома" показва самозабравяне.

..........

Защо пък да прилича на самозабравяне ?

Защо пък да прилича на самозабравяне ?

То не прилича,то си е! Можеш лесно да се сетиш:

Хирошима,Нагасаки,Чернобил,а сигурно има и още.

То не прилича,то си е! Можеш лесно да се сетиш:

Хирошима,Нагасаки,Чернобил,а сигурно има и още.

Нищо не ми говорят тези имена....

Хирошима и Нагасаки са градове, бомбардирани при водене на военни действия.Какво от това, че са били унищожени с атомни бомби? Та в древността, само с прости мечове и стрели са били унищожавани много повече градове.И много по-жестоко.Поне при атамната бомба жителите измират на момента, а не завоевателите да ги измъчват след това.Спомни си кампанията на Цезар в Галия.Спомни си падането на Константилопол, спомни си Първата Световна Война и битката при Ипр, Втората Световна Война и конц лагерите на Хитлер.Спомни си за Червените Кхмери и т.н.

Хирошима и Нагасаки са само поредните...

Чернобил си е производствена авария, грешка на ръководителя на експеримента, който са провеждали там през нощша на бедствието.

Да обвиняваш човечеството за това, е все едно да обвиниш инж.Нобел, че се е самозабравил при измислянето на динамита...

Поне при атамната бомба жителите измират на момента, а не завоевателите да ги измъчват след това

Бре, бре. Тук виждам малко интелектуален мързел. С радиоактивността шега не бива. То и периода на полуразпад на урана си е един момент - 4,5 милиарда години, пък не е и най-дългия.

Трихи, нали знаеш, че проявлението на събитията протича принципно отгоре-надолу. Ако погледнем обективно, можем условно да обозначим едно поле на абстрактна самосъществуваща си информация, чрез концентрация от нея се раждат вероятности, чрез по-нататъшна концентрация стигаме до възможности, през виртуалности та до света на ялвенията. От малко по-субективна и груба гледна точка явленията първо се заформят на астрално ниво, после етерно (то е донякъде част от астралното, или физическото), пък после и ма физическо. Какво представлява астралното ниво. Най-първосигнално вероятно го приисляваме към отвъфната сфера на финоматериалните същности (издигащи се, слизащи, или закотвени души; елементални духове; направляващи сили; какви ли не същества), но подобни същности са мисъл-формите, егрегорите и всичко, което се излъчва от човешките фини тела. Та самите хора моделират астралното пле на земята, макар в голяма степен и да са управлявани от него. Така всяко нещо, което се проявява във видимия ни свят е прецизно (но не съзнателно) програмирано от мисловната и емоционална дейност на човечеството - цялото.

Бре, бре. Тук виждам малко интелектуален мързел. С радиоактивността шега не бива. То и периода на полуразпад на урана си е един момент - 4,5 милиарда години, пък не е и най-дългия.

Това всеки го знае Не се задълбавай толкова, защото пък ще се появи някой , който пък да говори за лоша карма и инкарцерация

......

Така всяко нещо, което се проявява във видимия ни свят е прецизно (но не съзнателно) програмирано от мисловната и емоционална дейност на човечеството - цялото.

Точно това имах и предвид по-горните си постове.

Проблемът не е в атомната бомба. С нея човечеството не се е "самозабравило" . Проблемът е в самото човечество, което от край време си кара така.

Още от времето на един първобитен човек, койот разцепил главата на друг първобитен човек с кост от саблезъб тигър...

Никой не отнесе бомбата към проблема. Тя е от тези неща, от които имаме нужда да ни удрят по главата, за да се замислим над начина ни на съществуване. А трябва да се замислим и над нуждата да ни замислят насила. Тя не единствен резултат на самозабравянето, но е резултат (нали а това иде реч), а също и сигнална табела. Атомните бомби всъщност са незиброимо много и навсякъде...

E, да. Самозабравата не е в самата бомба, а в идеята, че горкият човек е могъщ, господар, може всичко, и да разцепи главата на съседа си с тояга, и атома, ако пожелае. Той се опиянява от могъществото си. Опиянява се и и от мисълта за собствената си духовност. И забравя да помисли за после. Но той не само забравя. И не може. Не правя разлика между употребата на тоягата върху главата на съседа и употребата на верижната реакция върху Хирошима и Нагазаки, но и на още много други места. Но за самозабрава говори идеята, че човек може все повече, почти всичко, колко му е и атома да разцепи, и да го слее, колко му е... Обаче каквото и да цепи, или слива, все тая. Човекът просто е забравил. Сам себе си. Значи- самозабравил се е.

Никой не отнесе бомбата към проблема.

Тя е от тези неща, от които имаме нужда да ни удрят по главата, за да се замислим над начина ни на съществуване. А трябва да се замислим и над нуждата да ни замислят насила.

Тя не единствен резултат на самозабравянето, но е резултат (нали а това иде реч), а също и сигнална табела. Атомните бомби всъщност са незиброимо много и навсякъде...

Много точно казано.Най-мощните и опасни бомби са вътре в нас. И докато не ги обезвредим тотално и глобално ,винаги ще сме застрашени.

E, да. Самозабравата не е в самата бомба, а в идеята, че горкият човек е могъщ, господар, може всичко, и да разцепи главата на съседа си с тояга, и атома, ако пожелае. Той се опиянява от могъществото си. Опиянява се и и от мисълта за собствената си духовност. И забравя да помисли за после. Но той не само забравя. И не може. Не правя разлика между употребата на тоягата върху главата на съседа и употребата на верижната реакция върху Хирошима и Нагазаки, но и на още много други места. Но за самозабрава говори идеята, че човек може все повече, почти всичко, колко му е и атома да разцепи, и да го слее, колко му е... Обаче каквото и да цепи, или слива, все тая. Човекът просто е забравил. Сам себе си. Значи- самозабравил се е.

:yanim: :yanim: :yanim:

E, да. Самозабравата не е в самата бомба, а в идеята, че горкият човек е могъщ, господар, може всичко, и да разцепи главата на съседа си с тояга, и атома, ако пожелае. Той се опиянява от могъществото си. Опиянява се и и от мисълта за собствената си духовност. И забравя да помисли за после. Но той не само забравя. И не може. Не правя разлика между употребата на тоягата върху главата на съседа и употребата на верижната реакция върху Хирошима и Нагазаки, но и на още много други места. Но за самозабрава говори идеята, че човек може все повече, почти всичко, колко му е и атома да разцепи, и да го слее, колко му е... Обаче каквото и да цепи, или слива, все тая. Човекът просто е забравил. Сам себе си. Значи- самозабравил се е.

Има хора и хора. Има такива които сме смятат за център на света и се стремят да постигнат това което искат без да ги е грижа за останалите. Има.

Но има и хора които живеят за другите. Хора за които другите са по-важни. Хора забравили за себе си.

Термина самозабравил е двусмислен. От една страна може да значи някой с огромно его. От друга някой без его.

Така или иначе егото е само грозно украшение. Което сами създаваме.

Същността на всички е абсолютно съвършенство. Отвъд думите и представите.

На всички. На лошите, на добрите, на красивите, на умните ...

...и даже на духовните.

.

Но има и хора които живеят за другите. Хора за които другите са по-важни. Хора забравили за себе си.

Термина самозабравил е двусмислен. От една страна може да значи някой с огромно его. От друга някой без его.

Ха! Харесва ми като тълкуване! Но все пак ми се струва, че не съм срещала тази дума изразяваща точно това!

А и ми се струва, че човекът без его не би трябвало да забравя за себе си. Не би трябвало другите да са по- важни- Мисля, че трябва да има баланс. Защо другите да са по- различни от един? По- важни? Или по- маловажни? И едното, и другото ми приличат на нарушено равновесие. То ест, като такова си приличат подозрително.

Така или иначе егото е само грозно украшение. Което сами създаваме.

Не съм много съгласна. Егото е факт. Нито грозен, нито хубав. И не го създаваме само сега. То е резултат от нещо, което се е случило, да речем-генерално- веднаж. Християните го наричат грехопадение. То може и да не се е случило само веднаж, в смисъл, може и да е процес, който и до ден днешен продължава. Но пък от тази гледна точка наистина сами го създаваме. Интересното е, че не можем сами да го унищожим (защото кой какво унищожава? )

Същността на всички е абсолютно съвършенство. Отвъд думите и представите.

На всички. На лошите, на добрите, на красивите, на умните ...

...и даже на духовните.

Напълно съм съгласна!

(Обаче пиша! Нищо, че при това нищо същностно не става! )

Искам да ви напиша неща свързани с първият пост в темата. Интересното е, че циганите за които ви говорих се запознах с тях в едно селце в Италия, намиращо се на около 30 км. от Римини, 10 от Чезена и на около 40 от Равена. И това село се нарича Булгарно (Bulgarno). Освен това в него има улица наречена България (via Bulgaria). Оставям ви да си помислите дали е случайно в чужда държава, българите и тези, които наричаме цигани да живеят по такъв начин, да бъдат съпричастни и да си помагат един на друг, така както би трябвало да бъде и тука в родна България. Смятах да кача клипове и снимки на тези хора но реших, че не е необходимо. По-добре идете и вижте сами. Иначе с български мохамедани в големи количества съм имал контакти в San Ferdinando, обл. Калабрия. И освен, че работехме заедно си ходехме на гости, празнувахме и си живеехме честито. Нема нужда да съм духовен. Достатъчно ми е само да познавам добре хората и да намирам добра дума с тях. Ако на вас някой не ви е помогнал, възможно е да не знаете как да си потърсите помощ. Възможно е да сте отписали определени прослойки от обществото, защото имате лъжовни представи за тях. Възможно е да не познавате хората а тогава е неправилно да им слагате етикети. Затова винаги се замисляйте преди да кажете нещо за някой. И гледайте какво давате а не само какво можете да вземете то някого. Защото на споменатите е възможно и аз нещичко да съм им дал и с нещо да съм им помогнал. Пък било и само с добра дума. Смятам, че нямам какво да ви кажа повече.

Искам да ви напиша неща свързани с първият пост в темата.

Интересното е, че циганите за които ви говорих се запознах с тях в едно селце в Италия, намиращо се на около 30 км. от Римини, 10 от Чезена и на около 40 от Равена. И това село се нарича Булгарно (Bulgarno). Освен това в него има улица наречена България (via Bulgaria). Оставям ви да си помислите дали е случайно в чужда държава, българите и тези, които наричаме цигани да живеят по такъв начин, да бъдат съпричастни и да си помагат един на друг, така както би трябвало да бъде и тука в родна България.

Смятах да кача клипове и снимки на тези хора но реших, че не е необходимо. По-добре идете и вижте сами.

Иначе с български мохамедани в големи количества съм имал контакти в San Ferdinando, обл. Калабрия. И освен, че работехме заедно си ходехме на гости, празнувахме и си живеехме честито.

Нема нужда да съм духовен. Достатъчно ми е само да познавам добре хората и да намирам добра дума с тях. Ако на вас някой не ви е помогнал, възможно е да не знаете как да си потърсите помощ. Възможно е да сте отписали определени прослойки от обществото, защото имате лъжовни представи за тях. Възможно е да не познавате хората а тогава е неправилно да им слагате етикети. Затова винаги се замисляйте преди да кажете нещо за някой. И гледайте какво давате а не само какво можете да вземете то някого. Защото на споменатите е възможно и аз нещичко да съм им дал и с нещо да съм им помогнал. Пък било и само с добра дума.

Смятам, че нямам какво да ви кажа повече.

Думите нямат значение ,приятелю.Благодаря ти за всичко което ми даде.Нека силата е с теб завинаги.Желая ти успех и късмет,вяра и любов. А 'Зеления път "е много ,много велик филм.

Редактирано 28 ноември 200718 г. от neo2311 (преглед на промените)

Самозабравянето на духовните,когато го осъзнаеш и преживееш...просто порастваш.

Любовта поражда любов...

А циганите са бодхисатви.

Майката е бодхисатва. Ако е с пробудена Искра, излъчването й се предава на детето.

Мисля, че ми се случи по време на сън, след като си отиде.

Любовта поражда любов...

А циганите са бодхисатви.

Майката е бодхисатва.

Хубаво казано

Любовта не се поражда,просто тя Е/не може да се сложи в "рамка"/.

Тя винаги е била.Тя движи света.Само човешкото съзнание я определя някак си.

Във всички раси и прослойки има бодхисатви,но моля не бъркайте с бодхичита или просто "добри" хора

Майката е бодхисатва. Ако е с пробудена Искра, излъчването й се предава на детето.

Мисля, че ми се случи по време на сън, след като си отиде.

Може и майката на някой от родителите,ако тя предимно отглежда детето.

Добре де, трябваше да напише - Любовта пробужда любов.

Тя наистина Е.

.....

Пробъжда любов само при хора, които са с вътрешна нагласа да изпитват и да отдават любов...

При останалите-предизвиква по-странни чувства и действия.

Садистичния комплекс е оглеждан от даоста странни, но винаги е предизвиквал интерес.

При вълците и кучетата,например когато по-слабото животно легне по гръб и си оголи корема-това е знак, че се предава и по-силното се отдръпва.При хората обаче не е така.

Когато някой си покаже любовта -другият обикновенно го мачка силно.А да не говорим, ако си покаже незащитения корем-другият направо му разкъсва вътрешностите

Пробъжда любов само при хора, които са с вътрешна нагласа да изпитват и да отдават любов...

При останалите-предизвиква по-странни чувства и действия.

Садистичния комплекс е оглеждан от даоста странни, но винаги е предизвиквал интерес.

При вълците и кучетата,например когато по-слабото животно легне по гръб и си оголи корема-това е знак, че се предава и по-силното се отдръпва.При хората обаче не е така.

Когато някой си покаже любовта -другият обикновенно го мачка силно.А да не говорим, ако си покаже незащитения корем-другият направо му разкъсва вътрешностите

Струва ми се ,че се отплеснахте от темата.Което си е напълно естествено.Неестественото е фрагментирането и разделянето на нещата на теми и темички.Искам отново да припомня :Мечолари друго май имаше да каже,защо така се отклонихме?Док, преди време каза нещо ,за доброто его.Този пост обаче доказва тезата на Мечо.. ,за вредата от егото,доколкото е негова тази теза.Та да обобщим-самозабравянето на духовните е плод на егото в най-опасния му вид.

Редактирано 3 декември 200718 г. от tigertron (преглед на промените)

Док, преди време каза нещо ,за доброто его.Този пост обаче доказва тезата на Мечо.. ,за вредата от егото,доколкото е негова тази теза.

Глупости

Егото има доста аспекти.Садизмът е просто част от него.Който го влече-да си го практикува-мен не ми пречи.

Та да обобщим-самозабравянето на духовните е плод на егото в най-опасния му вид.

Лично аз не възприемам терминът "духовните", защото какво всъщност означава "духовен" ? Не знам.Всеки човек си е духовен по природа.

Редактирано 4 декември 200718 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Аз просто използвах термина на Мечолари.Съгласен съм ,че всеки човек има потенциал-говорим за тези които са го осъзнали и искат да го развиват и споделят с другите хора.За съжаление вече едва ли ще получим отговор от него.

Всъщност, кои хора бягат и се окупират в религии, в секти и учения, наричайки себе си с какви ли не имена, едно от които е "духовни"? Аз не искам да разсъждавам по тази тема, за да не съдя никого. Но за мен това са най-големите егоисти. Аскетизмът никога не ме е привличал, по-близо съм до хедонизма, дори Хипократ неслучайно го е насърчавал. Малцина са способните да оценят подобава наслаждението от живота и по тази причина наслада се дава на малцина. Повечето си остават в собствените страхове да живеят истински, криейки се зад някакво учение или религия. Природата на аскетизма идва от страха на Аз да не се изгуби... Един от любимите ми писатели го е обяснил най-добре с невероятната си черна ирония: "Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не изгубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх после. На това му викат терзания... или както се казва сговнясване."

Забелязах как на Мааt й изчезнаха всички постове. И се чудя дали човек е хубаво да си държи на думата. Дали когато говори нещо е необходимо да застава зад него. Ето аз не си удържах на думата, продължавам да драскам тука а се бях изказал, че няма да го права вече. Но човек може ли да се самоизтрие и да избегне влиянието, което по един или друг начин е оказал върху другите хора? Дали това не е "самоубийство на личността", защото не е получило желаният резултат и ефект у другите? Дали всичките неудовлетворения на човека не идват от очакванията? Искаш нещо да получиш а то не става и се разочароваш. Тогава дали ако не очакваш нищо, каквото и да получиш ще бъде като дар? Дали правилната нагласа не е да бъдеш благодарен за всичко , което получаваш?

Господи, благодаря ти. Аз съм един червей търпеливо очакваш смъртта. Знам, че съм в ръцете ти и съм разбрал, че всеки един миг е дар от теб. Затова съм избрал да го живея пълноценно в радост. Ако с постъпките си заслужавам Ада нека той дойде, когато ти го решиш. Докато имам силата да избирам обаче ще бъда щастлив и ще живея в Рая, който сам съм си създал. Защото на другите съм им през оная работа.

Да си припомним началото на зимата.Ето нещо интересно.И аз съжалявам за изтритите постове,но има нови .Сега чета неща които ако не се лъжа съм ги писал аз,ама явно се лъжа защото ми изглеждат чужди.И мисля че това е хубаво,иначе щеше да значи регрес и застой.

П.С.не говоря за поста който съм цитирал,той си е на Мечолари.

Редактирано 11 август 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Не е самоубийство на личността.Аз също съжалявам за нейния избор.Така лиши от възможността, да се докоснат до нея други хора които могат да се включат по късно.По думите ти съдя ,че все още се съмняваш в истината си.Остави съмненията за мен-голям съм спец в това,по едно време си мислех ,че това е истинската ми същност.Попаднах по случайност в този форум,но това което открих тук,се оказа нещото което ми е липсвало "винаги".Възможността да общуваш с някого в най-чистия вид общуване. Само с думи и нищо друго.Несъвършен,ама няма по-добър начин.Като демокрацията според Чърчил.

Дали не завъртяхме вече пълен кръг?

Май да,13 е хубава дата....

Редактирано 13 август 200817 г. от N e o (преглед на промените)