Забелязах как на Мааt й изчезнаха всички постове. И се чудя дали човек е хубаво да си държи на думата. Дали когато говори нещо е необходимо да застава зад него. Ето аз не си удържах на думата, продължавам да драскам тука а се бях изказал, че няма да го права вече. Но човек може ли да се самоизтрие и да избегне влиянието, което по един или друг начин е оказал върху другите хора? Дали това не е "самоубийство на личността", защото не е получило желаният резултат и ефект у другите? Дали всичките неудовлетворения на човека не идват от очакванията? Искаш нещо да получиш а то не става и се разочароваш. Тогава дали ако не очакваш нищо, каквото и да получиш ще бъде като дар? Дали правилната нагласа не е да бъдеш благодарен за всичко , което получаваш? Господи, благодаря ти. Аз съм един червей търпеливо очакваш смъртта. Знам, че съм в ръцете ти и съм разбрал, че всеки един миг е дар от теб. Затова съм избрал да го живея пълноценно в радост. Ако с постъпките си заслужавам Ада нека той дойде, когато ти го решиш. Докато имам силата да избирам обаче ще бъда щастлив и ще живея в Рая, който сам съм си създал. Защото на другите съм им през оная работа.

Дали всичките неудовлетворения на човека не идват от очакванията? Искаш нещо да получиш а то не става и се разочароваш. Тогава дали ако не очакваш нищо, каквото и да получиш ще бъде като дар? Дали правилната нагласа не е да бъдеш благодарен за всичко , което получаваш?

Точно това е...

...............

Дали правилната нагласа не е да бъдеш благодарен за всичко , което получаваш?

............

Не мисля.По-скоро трябва да получаваш всичко без да благодариш никому.Каквото ти се падне-това си е.

Господи, благодаря ти. Аз съм един червей търпеливо очакваш смъртта. Знам, че съм в ръцете ти и съм разбрал, че всеки един миг е дар от теб. Затова съм избрал да го живея пълноценно в радост. Ако с постъпките си заслужавам Ада нека той дойде, когато ти го решиш. Докато имам силата да избирам обаче ще бъда щастлив и ще живея в Рая, който сам съм си създал. Защото на другите съм им през оная работа.

Искаш да кажеш, че разграждаш отпадъците и обогатяваш почвата ?Хубаво

р.s.Поне на моята работа не си се нанизал все още

Не е самоубийство на личността.Аз също съжалявам за нейния избор.Така лиши от въжможността, да се докоснат до нея други хора които могат да се включат по късно.По думите ти съдя ,че все още се съмняваш в истината си.Остави съмненията за мен-голям съм спец в това,по едно време си мислех ,че това е истинската ми същност.Попаднах по случайност в този форум,но това което открих тук,се оказа нещото което ми е липсвало "винаги".Възможността да общуваш с някого в най-чистия вид общуване. Само с думи и нищо друго.Несъвършен,ама няма по-добър начин.Като демокрацията според Чърчил.

Всъщност, ще ти призная нещо. Задавам въпроси, които хората е трябвало вече да си ги зададат сами. И след това казвам отговорите до които аз съм стигнал. И освен това не държа това за хората да е истина(Ако сте ме разбрали - добре, ако ли не , още по добре.(Петър Дънов от споменатата лекция)).

А колкото до Maat, първото нещо, което се опита да ме попита е дали не страдам от някаква патология. След това ми каза, че съм "сляп сектант Дъновист", после ми каза, че помощник ми е дявола. Накрая ми каза, че не съм истински мъж ако си позволявам да рева като сметна, че рева за нейното уважение. Това беше опита й да ме определи и етикира. След това Maat реши да си изтрие 160-170 си поста, които пусна за един месец и думите на другите участници във форума виснаха във празното пространство. Бих казал, че на някои места се изгуби логическата последователност на разговора. Но уважавам нейния избор.

От себе си мога да кажа следното: много хора нахлуват в живота ми, някои съм ги поканил, други, защото сами са се самопоканили. Много от тях се опитват да ме определят какъв човек съм и някои даже се опитват да ме накарат да следвам техния морален кодекс, поведение. Те не знаят, че само аз избирам за себе си. Вървя по моя път. Имаме някакви контакти и след това може да не се видим повече докато съществувам. Ако аз не знам кой съм, думите им е възможно да ме травмират .Това е и техното предположение-че съм обиден, наскърбен, страдащ. Трябва да се запитат дали думите, които използват не целят да създадат у индивида точно това емоционално състояние? Ако нормално у хората се получава това, те защо не си сменят речниковия запас? А за себе си , ще ги успокоя, че аз съм изключение. Много по-страшни неща от това съм преживял. Аз съм недосегаем за такива опити, защото прошката ме излекува от всичко това. Сега даже няма нужда да прощавам, защото знам кой съм и това, което се опитват да проектират върху личността ми не се отнася за мен. Отношението им показва начинът им на мислене. Разкриват себе си, не мен.

Освен това съм решил за себе си да не прекарам живота си доказвайки се. Това е излишно- хората идват и си отиват а освен това мога ,и аз да си отида от тях. И не рядко се е случвало. Пускам ги да си бръмчат и съм отговорен само за собствените си постъпки. Мога да повлиая само на вътрешното си състояние. Не съм способен да променям хората, нито искам да ми вярват. Но аз говоря истината и дойдох да споделя във този форум радостта от живота, която изпитвам. Ако смятат, че съм това за което ме вземат и това ги прави щастливи, и тази "истина" ги кара да стоят здраво на краката си, нямам нищо против. Само не е хубаво да си хабят напразно усилията да ме променят, защото само аз си решавам от кого да си взема мнение, кога и как. И дано да осъзнаят, че не съм длъжен да приема тяхното за истина.

Знаеш ли mecholari,не само на теб се е случвало,

да мислиш, че си забравен от Бога и над вратата да

виси надпис от деветия кръг на ада"Надежда всяка оставете".

Но Господ винаги ни праща помощ,дали ще е човек или добра вест.

Лесно е да се каже ,но не трябва да губим вяра,дори когато не

виждаме изход.Той ще ни го посочи!

Искам да допълня нещо за хората,които определят правила и

не се съобразяват с човека отсреща.Всъщност никой,никого не познава.

Донякъде ни познават тези ,които допускаме до себе си и често грешим.

Бъди такъв,какъвто си!

Редактирано 19 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Мечи, много е хубаво да решиш да не се самодоказваш. Обаче да приемаш всичко като насочено към теб си е свързано със самоутвърждаването. За Силвия е по-добре аз да не говоря, че ще съм много субективен, пък и критичен, но пък вие много по-малко я познавате - не ви приляга. От 3-4 години форумстване съм разбрал, че в това ни пространство човек показва не себе си, а това, което иска другите да виждат у него. За времето на съзнателния си живот пък съм видял, че почти никой не притежава откровеност (не искреност), а тя е свързана с по-обхватното показване на истинските лица в подобни виртуални площади. А иначе много често откровеността пречи на нормалното общуване. Това го гарантирам. Откровеният човек почти винаги ще остава неразбран... И както казахме, много е хубаво да решиш да не се самодоказваш, но то е сързано и с решаването да не преценяваш чуждите прояви и да не ги съдиш. Бре, трудничко си е.

..............

От 3-4 години форумстване съм разбрал, че в това ни пространство човек показва не себе си, а това, което иска другите да виждат у него. За времето на съзнателния си живот пък съм видял, че почти никой не притежава откровеност (не искреност), а тя е свързана с по-обхватното показване на истинските лица в подобни виртуални площади. А иначе много често откровеността пречи на нормалното общуване. Това го гарантирам. Откровеният човек почти винаги ще остава неразбран...

И както казахме, много е хубаво да решиш да не се самодоказваш, но то е сързано и с решаването да не преценяваш чуждите прояви и да не ги съдиш. Бре, трудничко си е.

не си прав, тъй като човек винаги влага частичка от себе си във всяко нещо,което изрича или написва.За опитното око не е трудно да отсее повърхностните копнежи и общо казано "плявата" , от същността на човека (може и жената) срещу себе си .

Трудничко си е, но не и невъзможно

Хубава позиция. Обаче и аз казвам - не си прав. Копнежите не са повърхностни и точно затова биват показно прилагани в нашите постинг-профили, за да севижда отдалеч колко сме дълбоки. Колкото и опитен да си, пък аз ти казвам, вещичък съм в психологията и преценките и то на практика, а не в чуждите документирани опитности; та колкото и опитен да си, нямаш базата да отсяваш, понеже пред теб севижда едностранност, в най-добрия случай - няколкостранност. А хората са многомерни, многостранни. Пък и пресичането на личността със съответната среда създава образ, който е достатъчно комплексен за да бъде напълно изменен според външните условия. Тук липсва действителността, липсва непосредствеността на контакта, липсва многомерната преценка - това на подсъзнателно ниво е ясно на всеки участващ и като се съпостави с присъщата му откритост, получава се една нова идентичност, предвидена за форум. Пак казвам, не говорим за целеустремено поддържане на заблуди, а за една нормална психологическа реакция. Не искам да ти говоря за конкретни прояви и съпоставки, защото някои хора могат да се припознаят, но говоря от опит. В голямата си част, нашите участия тук са показност. Но все пак такива са ни темите - търсещи съвършенство. Не споделяме сивото си ежедневие и малките си битийни псевдо-проблемчета. И аз, много неща казвам, много принципи посочвам - ментално съм ги схванал, но все още не успявам да ги прилагам в постоянство и пълнота. А нима ти ще отречеш отнасянето на предното изречение и към теб? Абе, както казах това си е естествено, а вероятно и затова не си даваме сметка за него. Не си струва и много да се обсъжда, но все пак да кажа - то със сигурност ще се отнася в различна степен за всеки наш приятел-потребител наоколо.

Венци, прав си за многостранността.

НО,развъжденията ти важат и за всяко едно човешко общуване.Било то тук или навън-извън затвора на интернет.Прав си и за това, че тук виждаме само една част (или няколко части) от личността на човека срещу нас.Така е.Липсва ни тялото.Липсват ни реакциите на провокация.Липсват ни онези 75 % от сетивността, която наричаме "език на тялото".

Но така е и по-интересно на изследователя, който късче по късче си съставя цялостния образ на личността застанала от другата страна на монитора.

Не говоря за профила, който всеки сам си пише.Частиците личност се промъкват във всеки пост, във всяка мисъл, която се изказва, както и във триенето на постове, между другото.

Една честа смяна на аватари говори много за душевното равновесие на човека отсреща.Това е само един пример за нещата, по които съдим.Добавено към някои други стигми (например-постове и профили на същия човек във други форуми)-получаваме една не лоша база, над която можем да градим преценката си.

В общи линии си прав де.Не се задорям като магаре на мост-просто излагам позицията си.

На помен ли сте се събрали или на литературен анализ?

По-скоро ми прилича на възрожденско театро. За съжаление, Васил Друмев ("Нещастната фамилия") е мъртъв, както и Стоян Михайловски ("Орел, рак и щука") - по избор.

Аз поне, искам да разбера кой кой е и в каква роля е. Търся сюжетната линия, ала всуе, не я намирам. Липсва ми дълбочина на погледа и прозрението на преждеговорившите или преждеизплюващите се. Но, понеже, имам алергия към чужди плюнки, призовавам да промените курса на плюене и да пренасочите ветровете към своите острови, където на воля да плюете и анализирате самодоказването, изнамирането и разпространението на Плюнката като Слово и Словото като Плюнка...

Amen

Животът е такъв,какъвто го виждаме. Вятърът духа,облаците се носят по небето, листата падат от дърветата. В природата няма нищо, което да е духовно или недуховно. Аз съм част от всичкото, и се нося по вълните,без да ги избирам. Приемам всичко като вселенска шега, не лепя етикети на нещата, не съм против нищо и никого. Духовен ли съм,или не - не знам. А и какво значение има...

На помен ли сте се събрали или на литературен анализ?

По-скоро ми прилича на възрожденско театро. За съжаление, Васил Друмев ("Нещастната фамилия") е мъртъв, както и Стоян Михайловски ("Орел, рак и щука") - по избор.

Аз поне, искам да разбера кой кой е и в каква роля е. Търся сюжетната линия, ала всуе, не я намирам. Липсва ми дълбочина на погледа и прозрението на преждеговорившите или преждеизплюващите се. Но, понеже, имам алергия към чужди плюнки, призовавам да промените курса на плюене и да пренасочите ветровете към своите острови, където на воля да плюете и анализирате самодоказването, изнамирането и разпространението на Плюнката като Слово и Словото като Плюнка...

Amen

Staus preasents:

Тук се бяхме събрали да вием на гроба на mecholari.Той обаче реши да възкръсне и ни стана скучно.Защото един мъртъв mecholari е добра тема за размисъл.

В последствие се намесиха и други теми, които явно убягват на вашето Плюнчещото се Величие.

Покорен Вам слуга

Requiescat in pace

Венци, прав си за многостранността.

НО,развъжденията ти важат и за всяко едно човешко общуване.Било то тук или навън-извън затвора на интернет.Прав си и за това, че тук виждаме само една част (или няколко части) от личността на човека срещу нас.Така е.Липсва ни тялото.Липсват ни реакциите на провокация.Липсват ни онези 75 % от сетивността, която наричаме "език на тялото".

Но така е и по-интересно на изследователя, който късче по късче си съставя цялостния образ на личността застанала от другата страна на монитора.

Не говоря за профила, който всеки сам си пише.Частиците личност се промъкват във всеки пост, във всяка мисъл, която се изказва, както и във триенето на постове, между другото.

Една честа смяна на аватари говори много за душевното равновесие на човека отсреща.Това е само един пример за нещата, по които съдим.Добавено към някои други стигми (например-постове и профили на същия човек във други форуми)-получаваме една не лоша база, над която можем да градим преценката си.

В общи линии си прав де.Не се задорям като магаре на мост-просто излагам позицията си.

Кой за каквото си мисли! (това беше за Ада)

Трихо, прав си и ти, но ще кажа отново - тук сме с маски. И те не са съставени от изкуствени материали, а от естествени наши, но използваме ресурсите които най-малко ни се намират, а не бутаме основните ни градители. Така маската всъщост се превръща в една голяма илюзия, която видиш ли, не е съвсем илюзия, но пък няма общо с действителния ни образ.

Че говоря принципно е ясно, както винаги имам предвид и себе си.

А иначе, Ада, която се постара да обърнем внимание на непринципното, е човек неманипулируем по воля, но обратното по съдържание. И както винаги, този въпрос също е принципен и се отнася до всички. Интересни примеси. Тя е много красива жена, а в същото време много мъжествена. Този въпрос не е принципен.

Духовните не винаги се самозабравят. Но тези, дето се самозабравят, задължително се мислят за духовни.

Редактирано 19 ноември 200718 г. от венци (преглед на промените)

Да поплачем над глупостта, Дами и Господа, защото Глупостта сме ние.

Ама каква е ползата от това да плачем? По- духовни ли ще станем? Или по- малко самозабравили се? Всъщност , какво сме длъжни, или какво можем реално да направим, ако ни е ясно, че някой се е самозабравил?

Кой за каквото си мисли! (това беше за Ада)

Трихо, прав си и ти, но ще кажа отново - тук сме с маски. И те не са съставени от изкуствени материали, а от естествени наши, но използваме ресурсите които най-малко ни се намират, а не бутаме основните ни градители. Така маската всъщост се превръща в една голяма илюзия, която видиш ли, не е съвсем илюзия, но пък няма общо с действителния ни образ.

Че говоря принципно е ясно, както винаги имам предвид и себе си.

А иначе, Ада, която се постара да обърнем внимание на непринципното, е човек неманипулируем по воля, но обратното по съдържание. И както винаги, този въпрос също е принципен и се отнася до всички. Интересни примеси. Тя е много красива жена, а в същото време много мъжествена. Този въпрос не е принципен.

Духовните не винаги се самозабравят. Но тези, дето се самозабравят, задължително се мислят за духовни.

Може и да си прав и ти.Но понякога маската може и да е метафора на истинската ни природа.Има една интересна книга-"Хологравската вселена" ня Майкъл Талбот .Там има едно сравнение на вселената и човешкия мозък и заключение че са устроени на принципа на холограмата-И важното в случая-всяко парченце от цялото носи информацията за целия образ.Вярно с по ниска-детайлност,но дава достоверна информация.Най добре прочетете книгата-мисля има много интересни неща в нея.

Айнщайн това го доказа без да иска и преди много време, но и то не ни донесе много духовност. Пък и представена по този начин информацията винаги е спекула. Иначе тази книга трябва да съм я преглеждал, с подобни книги само толкова внимание може да ми се откъсне. Прекалено съм глупав за тях.

Айнщайн това го доказа без да иска и преди много време, но и то не ни донесе много духовност. Пък и представена по този начин информацията винаги е спекула.

Иначе тази книга трябва да съм я преглеждал, с подобни книги само толкова внимание може да ми се откъсне. Прекалено съм глупав за тях.

Прав си само в едно-Айнщайн е искал да създаде теория за Всичкото,Вселената ,Абсолюта,но е успял само да формулира теорията за относителността.Която вече не изглежда толкова непоклатима.

Може и да си прав и ти.Но понякога маската може и да е метафора на истинската ни природа.Има една интересна книга-"Хологравската вселена" ня Майкъл Талбот .Там има едно сравнение на вселената и човешкия мозък и заключение че са устроени на принципа на холограмата-И важното в случая-всяко парченце от цялото носи информацията за целия образ.Вярно с по ниска-детайлност,но дава достоверна информация.Най добре прочетете книгата-мисля има много интересни неща в нея.

http://spiralata.net/kn_bul/tolbot.zip Приятно четене.

Прав си само в едно-Айнщайн е искал да създаде теория за Всичкото,Вселената ,Абсолюта,но е успял само да формулира теорията за относителността.Която вече не изглежда толкова непоклатима.

И само да е, все е нещо, но мисля, че не си достатъчно информиран по въпроса.

Айнщайн искаше да създаде общата теория на относителността след като вече създаде специалната.

Но и тук нещата тръгнаха от една случайност. При провеждането на опит със съвсем други цели, а той не беше и сам (мисля, че още двамина имаше), успяха да разцепят ядрото на атома и откриха без да искат, че корпускулите, които вече нямат съвсем никаква физическа връзка помежду си се държат като свързани и части на едно цяло. Оттук откриха и че е така със всяка една частица във вселената и че тя съдържа информация за цялата вселена...

Иначе академик Генади Шипов отдавна си мисли, че е успял да доразвие теорията на относителността, дори я е геометризирал с 15 - мерна координатна система. Предполагам, че си запознат с теорията на физичния вакуум и торсионните полета, коита са есенцията на неговите разработки. Въпреки че вече са на възраст, още не са публично признати, макар спиновия заряд на неутриното да се използва вече в някои технологии. Той има общо и с холографията.

Макар многомерността на пространството ни да обяснява донякъде и фините светове, че посяга дори към Твореца, аз не мисля, че всичко това може да донесе и капчица духовност, но пък бързо крачи към самозабравяне.

...

Но и тук нещата тръгнаха от една случайност. При провеждането на опит със съвсем други цели, а той не беше и сам (мисля, че още двамина имаше), успяха да разцепят ядрото на атома и откриха без да искат, че корпускулите, които вече нямат съвсем никаква физическа връзка помежду си се държат като свързани и части на едно цяло. Оттук откриха и че е така със всяка една частица във вселената и че тя съдържа информация за цялата вселена...

...

Не е експеримент. Парадокс. Айнщайн Подолски Розен

уикипедия

Ето един цитат на Стивън Хокинг от който става ясно какво e теория: "Всяка физична теория е винаги условна, в смисъл че тя е само хипотеза: никога не можеш да я докажеш. Няма значение колко пъти експерименталните резултати се съгласуват с дадена теория, човек никога не е сигурен дали следващия път резултатът няма да противоречи на теорията. От друга страна, можем да отречем някоя теория, като открием и едно-едничко наблюдение, което не се съгласува с предвижданията й. Както отбелязва философът на науката Карл Попър, една добра теория се характеризира с факта, че прави множество предсказания, които могат принципно да бъдат опровергани от наблюденията. Винаги когато новите експерименти се съгласуват с предвижданията, теорията оцелява и нашето доверие към нея нараства; но когато и само едно ново наблюдение не се съгласува, трябва да изоставим или видоизменим теорията. Поне така би трябвало да е, но човек винаги може да се усъмни в компетентността на лицето, провело наблюдението."

Редактирано 20 ноември 200718 г. от sonif (преглед на промените)

Не е експеримент. Парадокс. Айнщайн Подолски Розен

уикипедия

Благодаря ,Вало. Извинявам се че не го видях навреме.

Редактирано 20 ноември 200718 г. от kaltor (преглед на промените)

Пардоксът се е родил от експеримента. Както казах, от атома с пукнатата глава тръгнаха нещата.

Венци извинявай но не разбирам какво искаш да кажеш.

Според мен е полезно да сме точни.

Айнщайн не е "харесвал" квантовата механика. Смятал е че е непълна. Заради принципа на неопределеност мисля.

Мисления експеримент е теория. Няма практически опит.

Доколкото съм запознат досега квантовата теория е изцяло подкрепена от експерименталните резултати. Което не означава че е абсолютно описание на реалността. Но засега е добро.

Тук малко за квантовата механика