През процепите на капаците се прокрадваше слаба светлина. Това означаваше, че Главнатае будна. Той не чуваше никакви звуци и предположи, че е сама. Реши, че трябва да я повика. Нямаше друг избор.

— Главна! — Главният се молеше пазачите да са се скрили някъде на топло или да са от другата страна на кулата. — Главна!

При второто повикване чу шум отвътре. Резетата се отвориха и един от капаците се измести. Той отмести ръката си и се хвана за перваза. Прехвърли и лактите си, за да не се изплъзне. После пое дъх и погледна нагоре.

— Кой сте вие?

Той би познал гласа й навсякъде. Сладкият звук сега бе изпълнен с учудване:

— Как достигнахте моя прозорец?

— О, любов моя. Аз съм Главния. След миг ще ти разкажа как стигнах до тук. Само ме пусни да вляза вътре.

— Главен? Това наистина ли си ти?

— Да.

Той се прехвърли през прозореца и падна на пода пред краката й. После стана и протегна ръце към нея.

— Главна, любов моя!

— Ах, ти!

Той не успя да види с какво го удари тя, но трябва да е било кана с вино, защото усети как течността се разля по лицето му и той трябваше да я изтрие от очите си, а после облиза устните си.

— Главна, какво…?

— Ти ме остави… Остави ме… След като ми обеща, че ще дойдеш и ще ми помогнеш, ако се нуждая от теб — крещеше му тя. — Лъжец! Лъжец!

Главният бе стъписан и трябваше да реагира като по време на битка, защото начинът, по който се чувстваше, бе съвсем същият. Докато крещеше, тя не престана да хвърля предмети по него, да удря с юмруци раменете му. Той знаеше, че трябва да я накара да млъкне, защото в противен случай охраната щеше да ги чуе и да дотича по стълбите.

Флора Спиър За любов и чест

Да тя е. Ти си на ход.

Историческа, много любима книжка. Имената са сменени. Ани се гордееше със силната си логика и интелигентността си и никога не бе вярвала особено в легенди. Но пък и никога преди не бе имала нужда от помощта им. Доскоро. Тази вечер много й се искаше да повярва, а и имаше една, седнала на масата в салона на имението Игууд. Мургавият рицар, известен като Ралф Непреклонния, се хранеше с чорба от праз лук и свински наденички точно така, както и всеки обикновен мъж. Ани стигна до извода, че дори и легендите все пак трябва да ядат. Черпеше смелост от тази практична мисъл, докато слизаше по стълбата от кулата. Беше облечена с най-хубавата си рокля за случая — от тъмнозелено кадифе, обточена с копринена панделка. Косите й бяха прибрани под изящна мрежичка от златисти конци, която някога бе принадлежала на майка й. Краката й бяха обути в меки зелени кожени пантофки. Ани знаеше, че е готова, доколкото това е възможно, да се срещне с една легенда. Но сцената, която видя, стигайки до подножието на стълбището, я накара да спре. Ралф Непреклонния може и да се хранеше като обикновен човек, но с това се изчерпваше цялата прилика. По тялото й премина лека тръпка, отчасти дължаща се на ужас, отчасти — на очакване. Всички легенди бяха опасни и сър Ралф не правеше изключение.

Любов и грях -Аманда Куик

Редактирано 29 октомври 201015 г. от ganinka (преглед на промените)

Да, Гане. Ти си на ход!

Аде тогава едно цитатче от съвременно романче: — Въздух — промърмори той. — Трябва… Да изляза навън. — Ще дойда с теб — скочи ГЛАВНАТА. — Не. Не, моля те. Ти остани тук. Аз… Ще се оправя. — И докато се опитваше да я успокои, бързо стигна до вратата, грабна шлифера и се измъкна. ГЛАВНАТА гледаше втренчено затворената врата. Дали това означаваше скъсване? Или ГЛАВНИЯ я мислеше за луда? Или го бе уплашила с разкриването на чувствата си? След около десет минути телефонът иззвъня. Тя се поколеба — сигурно търсеха БРАТ МУ. Все пак апартаментът бе негов. Вдигна слушалката едва след четвъртото иззвъняване. — Ало. — ГЛАВНА. — ГЛАВЕН. Добре ли си? — Да. — Къде си? — Слушай, ГЛАВНА, искам да знаеш нещо. Ти си единствената красива и привлекателна жена, от която съм избягал така. — О, ГЛАВЕН — промърмори ГЛАВНАТА, — къде си? — Не е важно. Има значение само… — Да, кажи кое има значение. Кажи го бавно и ясно, за да го разбера. — Ами… Аз много държа на теб… ГЛАВНАТА внимателно остави слушалката на масата, вдигна ципа на роклята си и тихо, но бързо излезе от апартамента. В коридора, близо до асансьорите, имаше вътрешен телефон. Тя бързо набра номера на рецепцията. — Извинете, бихте ли ми казали дали ГЛАВНИЯ е сред гостите на хотела? — О, да. Току-що пристигна. В стая осемстотин и три. — … кавалерско отношение и имах връзки с жени, които, също като мен, не се интересуваха от нещо по-сериозно и трайно… На вратата се почука. — Един момент, ГЛАВНА. — ГЛАВНИЯ остави слушалката. Озадачен, отиде да отвори и видя пред себе си ГЛАВНАТА — боса, с разпуснати коси и изчервена. Тя се усмихна дяволито и поклати глава. — Можеш да ми кажеш всичко. Отначало — каза тя, влезе и затвори вратата. — Но по-късно.

Определено не съм я чела тази книга и чакам с нетърпение някой да познае цитата, за да си поправя грешката

По-късно ще пусна още едно цитатче, че сега не ми е възможно

ГЛАВНИЯ ахна, като я видя. Дали се дължеше на роклята и новата прическа, или просто с всяка минута ГЛАВНАТА ставаше все по-красива? Едно бе сигурно — никоя жена не го бе изпълвала с такова вълнение и възбуда. Не само с красотата си. Онова, което го привличаше най-силно, бе вътрешната й сила. И фактът, че нямаше минало, като че ли я правеше духовно чиста. За разлика от жените, които бе срещал, ГЛАВНАТА излъчваше невинност, непринуденост, интелигентност и уязвимост. А дълбоко в себе си криеше такава буйна страст, от която дъхът му секваше, а и сърцето му бе в опасност. Заплахата бе толкова сериозна, че изведнъж го обля студена пот. ГЛАВНИЯ я наблюдаваше толкова съсредоточено и мълчаливо, че тя се почувства неудобно и разсеяно докосна медальона. — Какво има? Не ти ли харесва роклята? — попита нервно. Загрижеността обаче не й попречи да се възхити от външния вид на ГЛАВНИЯ. В смокинг той приличаше на кинозвезда. Сърцето й биеше лудо и присъствието му я опияняваше. — Роклята е великолепна — промърмори той и приближи. — Но нещо наистина не е наред. — Косата ми? Мога да я разпусна. — Косата ти е прекрасна. — Тогава какво? Какво не е наред? — Чувствам… Че ще припадна. — Какво? — Тя се вгледа внимателно в него. Беше доста блед. — ГЛАВЕН, да не си болен? Може да е от шампанското. Или от хайвера. Не зная дали хайверът… — Не е от хайвера, ГЛАВНА. — Не е ли? Той бавно поклати глава. След това се наведе и нежно целуна устните й. — Мисля, че е от теб.

Редактирано 1 ноември 201015 г. от ganinka (преглед на промените)

Хм, или ви затрудних, или лека-полека се губи интерес към играта?!

Айде да дам поредното жокерче - книжлето е арлекин и е в поредица от 4 книги

Сигурно е някоя от книгите на Миранда Лий, но не знам точно коя.

Нцъ, а и на Миранда Лий са 6, айде и авторката да кажа - Елиз Тайтъл

"Адам и Ева" Не че съм я чела, ама май,май само пет романа има сканирани от тази авторка и жокера си беше бая великански

Редактирано 3 ноември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Ти си Боби, за съжаление последната книга от поредицата не е преведена на български и явно ще трябва да прочета края на друг език. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Главната отпи една глътка и се намръщи. Имаше ясното чувство, че е загубила нещо, но не знаеше какво точно. Романтичното й въображение я завладя отново.

— Очевидно е, че това странно съвпадение е още един елемент от обречените ни взаимоотношения, милорд — обади се най-сетне тя.

Главния я изгледа проницателно.

— Обречени ли казахте? Трябва да призная, че не съм така добре запознат с романтичната поезия, както вие. Може би ще ми обясните?

Главната отпи още една глътка и започна да се разхожда напред-назад из стаята. Меките й чехли потъваха в килима и не издаваха никакъв звук.

— Трябва да ви заявя, милорд, че нашата дружба няма да има щастлив край. И то заради мен.

Той се загледа в нея с присвити, изпитателни очи.

— Защо?

Главната стисна чашата толкова силно, че кокалчетата на ръката й побеляха. Не можеше да види очите на Главния — беше в другия край на стаята. Тя тръгна към бюрото. Помисли, че е по-добре да му го каже бързо и да приключи с въпроса веднъж завинаги.

— Милорд, трябва да призная, че ви заблуждавах по най-безсрамен начин, флиртувах жестоко с вас, подведох ви и ви позволих да вярвате, че вашето предложение за женитба ще бъде благосклонно прието от мен.

Последва кратка, предизвикателна тишина.

— Опитвате се да ми кажете, че моето предложение за женитба няма да бъде добре прието от Вас?

— О, не, милорд. Не е така — тя му хвърли измъчен поглед, завъртя се на пети и тръгна смело към срещуположния край на стаята. — Уверявам ви, че ще бъда дълбоко поласкана от такова предложение. Но съвестта не ми позволява да ви поощря за подобна стъпка.

— И как възнамерявате да го сторите?

— Като ви кажа истината за себе си. Истина, която очаквах да ви каже някой друг. Всъщност не мога да си обясня защо никой досега не ви е споменавал за моя злощастен инцидент. Изглежда добрите хора са решили да мълчат по този въпрос, така че аз сама трябва да си призная всичко.

— Признанието ви трябва да е доста интересно, щом се налага да бъде направено по това време на нощта.

Разнесе се нежен звън на кристал. Главната рискува да хвърли един кос поглед към графа и видя, че той си налива още коняк. Това я подсети да направи същото и за себе си.

— Милорд, ще се опитам да говоря колкото може по-просто. — Главната пое дъх и се концентрира. — Ужасната истина е, че вие не можете да поискаше ръката ми, защото аз съм пропаднала жена.

— Пропаднала? Изглеждате съвсем добре.

Главната затвори очи и спря пред лавицата в далечния край на стаята.

— Вие преиначавате думите ми, милорд — каза тихо тя. — Опитвам се да ви кажа, че съм пропаднала за обществеността. Ще бъда пряма. В моето минало има един голям скандал.

— Скандал?

— Скандал с мъж. Моето семейство ми даде да разбера, че нито един почтен мъж, особено ако е с благородническа титла като вас, няма да поиска ръката ми.

„Ето, че го направих“ — помисли си Главната и зачака бурята, която трябваше да се развихри. Графът едва ли щеше да се зарадва, че е бил воден за носа повече от седмица.

— Да не би да обсъждаме глупостите, които сте направили, когато сте били на деветнадесет години? — попита иронично Главния.

Главната бе потресена.

— Нима знаете за инцидента, милорд?

— Преди да започна нещо, обикновено се старая да събера колкото може повече информация. Това ми е стар навик; добих го, докато живях на Изток.

Тя се обърна и се взря в него, чудейки се как е възможно да приема всичко с такова безразличие.

— Милорд, не става въпрос за някаква дреболия. Това бе обвързващо или поне би трябвало да бъде такова. Страхувам се, че се отдадох на временно романтично увлечение… и платих за това.

— Всичко става все по-интересно.

— По дяволите, Главния, това не е шега! Не разбирате ли? Аз бях избягала с мъж! Баща ми се зае с нас… — тя се изкашля, — но вече беше твърде късно.

— Твърде късно? — Графът повдигна вежди, без да изглежда ни най-малко смутен.

— Трябваше да прекараме нощта на пътя — изхлипа Главната и отмести погледа си от искрящите очи на Главния. — Баща ми не успя да ни намери до сутринта.

— Разбирам. Кажете ми нещо, Главната. Имам чувството, че вие не съжалявате много за случилото се?

Тя започна отново да крачи из стаята.

— Уверявам ви, че сега съжалявам. Но трябва да призная, че по онова време тази случка бе най-вълнуващото събитие в живота ми. — Главната въздъхна отчаяно. — Но след това тате ми обясни, че то ще си остане единственото вълнуващо събитие в живота ми, защото вече никой приличен мъж не би се заинтересувал от мен. Той ме доведе вкъщи и ми каза, че трябва да посветя живота си на изучаването на финансовите операции, инвестиции и борсови игри.

— Това харесва ли ви?

— Да, понякога. В тази работа има нещо изключително привлекателно. Тя замълча за миг и махна весело с ръка: — Ала бала! — после си пое дълбоко дъх и продължи: — Милорд, смятам, че след като вече сте осведомен по въпроса, трябва да се откажете от намерението си да поискате ръката ми.

— Рядко се отказвам от намеренията си, Главната. Имам репутацията на човек, който върши всичко докрай. Може да попитате всекиго в Лондон.

— Едва ли смятате да продължите по същия начин — отвърна тя. — Мъже с вашето положение не се женят за опетнени момичета. Е, сега, след като направих своето признание и ако все още не сте напълно отвратен от мен, бих желала да кажа още нещо.

— Уверявам ви, Главната, нямам намерение да ви напусна. Любопитен съм да чуя какво още имате да ми казвате.

— Е, добре. Тогава може би се чудите защо съм облечена с пеньоар на тази тайна среща?

— Предполагам, че ви е студено, а халатът топли значително повече от прекрасната рокля, с която бяхте облечена тази вечер. Библиотеката винаги е била студена.

Главната изстена и за пръв път се замисли дали графът не е малко глупав в някои отношения. Тя се загледа в лавицата с книги, докато събираше сили да продължи.

— Облечена съм с пеньоар, защото искам да ви предложа незаконна връзка от романтично естество.

— Страхувам се, че не ви разбирам, скъпа. Ние вече имаме законна връзка от романтично естество.

Тя се обърна към него напълно изгубила търпение.

— Мислех, че сте истински мъж, сър. Моля ви, внимавайте. След като няма възможност за брак помежду ни и след като съм безнадеждно влюбена във вас, реших да ви предложа любовна връзка.

Той я изгледа с насмешка.

— Любовна връзка?

— Предлагам ви любов, тъпак такъв! — Осъзнавайки какво бе казала, Главната спря да диша от ужас. Тя покрусена затвори очи. Лицето й гореше. — Милорд, простете ми. Не исках да ви нарека тъпак. Боя се, че нервите ми са крайно разстроени, и трябва да призная, че трудно се владея. Понякога не мога да се контролирам.

— Вие очевидно сте жена на голямата страст.

— А вие очевидно сте мъж, който умее да се забавлява при странни ситуации.

При такава налудничава главна,авторката ще да е Аманда Куик. За заглавие залагам на 1.Рандеву и 2.Скандал,но не си залагам главата.

Редактирано 4 ноември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Определено е "Скандал"

При такава налудничава главна,авторката ще да е Аманда Куик. За заглавие залагам на 1.Рандеву и 2.Скандал,но не си залагам главата.

Оооо,да http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Не устоях на изкушението да пусна цитат от любимата Амандичка и да - второто ти попадение е точ Давай, Гале

Оооо,да http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Не устоях на изкушението да пусна цитат от любимата Амандичка и да - второто ти попадение е точ Давай, Гале

Bхм,пъро посочих Скандал,че после редактирах и добавих другата. Сега сериозно,не мога да се подготвя преди 23-24 часа и за да не спираме, моля първия който е усети да пусне нещо.даже не видях,кой е във форума.Благодаря момичета.

Успях да открадна временце,и ето нещо лесничко. Имената са сменени. Джордж стисна ръце в юмруци. Навън неочаквано отекна гръмотевица; внезапен вятър силно разклати прозорците. Той тръгна към стълбището, а стъпките му отекнаха шумно по мраморния под, докато спря пред възрастния мъж. — Хенри, какво за Катрин? Мистър Хенри вдигна глава. — Няма я Фамилията на Джордж! Отвлечена е! И всичко е заради мен! Думите изпълниха въздуха с осезаем страх. Вятърът се изви отново — още по-силен и студен, като свиреше през затворените врати и те усетиха в краката си течение, което набра краищата на нощната роба на мистър Хенри. — Как може вие да сте виновен? Устните на Хенри потрепериха. — Защото той… той… ми каза, че иска да избяга с Главната и аз… аз… го окуражих, мислейки че тя ще сметне това за романтично. Никога не съм мислил, че ще го направи без нейно съгласие. Аз мислех… — Как е името му? — попита Джордж, стискайки зъби до болка. — Смит. Джордж си спомни млад мъж със слабовата брадичка и превзети маниери. — И вие му помагахте? И го окуражавахте? Лицето на Хенри стана тъмночервено… — Той изглеждаше истински привлечен от нея, а и тя беше учтива с него. — Тя е учтива с всички. — Погледът му спря върху бележката в ръката на Хенри . — Това от Главната ли е?

МакЛийн 2 на Карен Хоукинс? Стрелям на сляпо, че не съм я чела, но нали отбирам малко от действието, та на нея ми мяза...

МакЛийн 2 на Карен Хоукинс? Стрелям на сляпо, че не съм я чела, но нали отбирам малко от действието, та на нея ми мяза...

ами,що не си я чела.Тя е,ти си.

ами,що не си я чела.Тя е,ти си.

Извинете забавянето. Ето следващия цитат, заменките на имена на моменти и мен ме разсмяха, но то авторката като писала сумати фамилии, титли...

Ала спасителите сложиха край на уединението им. Милиционерите разоръжиха хората на Гадняра и ги вързаха, а Братовчеда на главната и един непознат отидоха при бегълците. Непознатият, едър, елегантно облечен господин, заговори пръв:

— Какво ти е на ръката, Главния?

Главния погледна развеселено напоения с кръв ръкав.

— Гадняра е проникнал по-дълбоко, отколкото си мислех. Сабята му беше толкова остра, че почти не усетих. — Той смръщи чело. — По дяволите, Брата, какво правиш тук?

Главната вдигна глава. Значи това беше херцог Титлата на брата, братът на Главния. Величествена фигура.

— Твоето загадъчно послание ме накара да дойда чак тук, за да проверя лично какви си ги забъркал. — Погледът му беше устремен към раната. — Няма ли да я превържеш?

— Ако ми дадете вратовръзката си, ще я стегна — рече Главната. Без да каже дума, мъжът отвърза бялата ленена вратовръзка и й я подаде. Поредната превръзка, каза си развеселено Главната и се зае за работа.

— Брата, позволи ми да ти представя Главната и Дъщеря й. Необикновена милосърдна сестра и световна шампионка по хвърляне. Ти си страхотна, Дъщерята. Баща ти щеше да се гордее с теб.

Момичето се зачерви до ушите.

Главната направи превръзката и се обърна към констейбъла.

— Ти дойде тъкмо навреме, Братовчеде, и аз съм ти задължена до края на живота си. Как узна къде сме?

— Докато е лежал уж в безсъзнание, лердът е чул разговорите ви — обясни Братовчеда. — Тази сутрин се събуди много рано и ми разказа най-важното.

— Значи дядо е по-добре? Слава на небето!

Братовчеда измери Главния с хладен поглед.

— Лердът каза, че не сте Мъжа на главната. Ако този човек ви е брат, името ви вероятно е Титлата на брата.

— Аз съм Главния Фамилията на главния. Титлата на брата е титлата на Брата.

— Херцог Титлата на брата? — попита смутено Братовчеда.

— Правилно — кимна херцогът. — Но не ме гледайте така, моля ви. Хапя само в краен случай.

Главния въздъхна и зарови пръсти в мръсната си коса.

— Съжалявам, че ви измамих, Братовчеда на главната. Но ние с Главната се познаваме от войната и тя ме помоли да я придружа.

Главната отвори уста, но херцогът се намеси решително:

— Стига сме говорили. Сега най-важното е да отведем тримата бегълци в замъка, преди да завали отново. Лердът сигурно ни чака с нетърпение.

— Съвсем правилна забележка — отбеляза сухо Главния, който трепереше с цялото си тяло. Главната понечи да го подкрепи, но Брата на главния я отстрани меко и отведе брат си до каруцата.

Мери Джо Пътни - поредицата „падналите ангели“.Остана да се сетя точно коя,ако съм на прав път?????? Сетих се „Защото вярваш в любовта“

Редактирано 5 ноември 201015 г. от rumi_1461 (преглед на промените)