Правилен отговор! Сега си ти.....

С огромно извинение за още по-огромното закъснение пускам исторически цитат от една книжка, която скоро прочетох след доста препоръки. Моят мил интернет доставчик реши точно срещу уикенда да ми сменя въздушните кабели с подземни и ми вдигна кръвното тотално. Все пак за разведряване на обстановката: Беше неделя и Главната реши да сготви пиле и кнедли. Тя се спазари с Главния: — Ако ти и Приятеля ми уловите две кокошки, да не са носачки, ако ги заколите и оскубете, аз ще имам време да набера малко ягоди и да направя две плодови торти за десерт. Предложението бе твърде съблазнително, за да се подмине. Уговорката бе направена и Чарити се отправи към мястото с ягодите с кошница в ръка. Главния отиде да уговаря Приятеля да му помогне да хванат и очистят кокошките. След няколко минути, като чу ужасната гюрултия, която се носеше от курника, любопитството на Главната надделя. Когато тя се промъкна към задната част на къщата така, че да не я забележат мъжете, едва сподави хихикането си. От ругатните и кудкудякането, които се носеха из въздуха, почти се досещаше какво ще види. И не бе сбъркала. Кокошки подскачаха и обезумели размахваха криле на всички посоки, а Главния и Приятеля тичаха след тях. Навсякъде хвърчеше перушина, чуваше се вулгарен език, а кудкудякането бе оглушително. — Хванах я! Хванах я! По дяволите! Изпуснах я! — за момент й се стори, че Главният бе притиснал в ъгъла една от неуловимите птици, но кокошката избяга от грабливите му ръце и хвръкна пред очите му. Макар че той успя навреме да се дръпне и да избегне острите й нокти, шапката му хвръкна от главата и се цопна върху една мокра топка пера. Приятелят, от друга страна, се бе подхлъзнал в пресни курешки и сега лежеше по корем в мръсотията. Главният се пресегна да сграбчи друга птица, спъна се в протегнатите крака на Приятеля и се просна във великолепен плонж до приятеля си. — Еха! — изпъшка той, когато въздухът излезе от дробовете му. — Точно така! — съгласи се Приятеля, като обърна дланта на едната си ръка и се загледа в противната курешка, която се стичаше от нея. — Пфу! Как ги понася Главната тия глупави, вонящи птици? — Не само това, но и как ги хваща? — Тя сигурно чака, докато заспят, после ги грабва от пръта. — Така ли мислиш? Приятелят кимна. — Да, но сега не можем да искаме да ни покаже. Предлагам да се опитаме да ги издебнем едновременно — аз от едната страна, ти от другата. — Приемливо е. Започна вторият рунд. Кокошките пак победиха. Макар че стратегията на Приятеля бе добра, имаше и някои недостатъци. Кокошка след кокошка успяваха да избягат, докато и последната се изниза така неочаквано, че Приятеля и Главния си сблъскаха главите, когато се спуснаха към нея. — Ух! — Проклятие! — По дяволите, имаш много твърда глава! Главната се смееше вече толкова силно, че едва издържаше. Сълзи се стичаха по бузите й. Страните я боляха и звънкият й смях отекваше във въздуха. Главният спря да разтрива цицината на главата си и се заслуша невярващ. Приятелят също замръзна на място. И двамата едновременно се обърнаха към нея. Трудно бе да се правят на възмутени, когато радостният й смях им бе толкова скъп и толкова очакван. Беше ценен колкото злато, така че си струваше унижението. И все пак, тя се смееше на тях! — Вие… вие… вие двамата бяхте толкова смешни — тя хлъцна, като ги сочеше с треперещ пръст. После я обзе нов пристъп на веселие. — Защо не използувахте куката за хващане на кокошки? — запита ги през смях. — Какво? — повториха те след нея като малоумни близнаци. — Куката за кокошки — като все още се държеше за стомаха, Главната отиде до стълба в края на курника. Там висеше и се виждаше съвсем ясно дълъг железен прът, закривен в единия край. — Хващате ги с куката за краката, и хоп, те са в ръцете ви. Главният гледаше така смръщено, че и буреносните облаци не изглеждаха толкова страшни. — Би ли ни казала защо не ни даде този ценен съвет преди половин час? — Да — промърмори Приятелят. — Знаеш, че нищо не разбирам от фермерство? — О, нямаше да е толкова смешно, колкото да ви гледа човек как гоните опашките си — засмя се тя, но след малко спря да си поеме дъх и да остави да премине болката в хълбока й. — Честно казано, мислех, че някой от вас знае как се ловят кокошки или поне сте ме виждали как го правя. — Не — не й повярва Главният. — Мисля си, че ти просто искаше да се посмееш за наша сметка — погледът му шареше по лицето й. В нейните сини очи определено имаше дяволско пламъче. После, сякаш за пръв път, Главният наистина се вгледа добре и изведнъж онемя. — Главен? — смущението пролича в гласа й. — Нещо не е ли наред? Зяпнал си ме. Знаеше, че я кара да се чувствува неспокойна, но не можеше да направи нищо. Промяната в оная старомодна вдовица, която срещна за пръв път, бе изумителна! Скулите й вече не стърчаха така строго и не засенчваха лицето й. Макар че огромните сини очи все още бяха най-впечатляващата част от него, под тях вече нямаше торбички, които да ги загрозяват. Здрав тен розовееше по бузите и кожата й, косата й лъщеше с нов блясък, в очите й играеше живот. Главната неспокойно се размърда. Дори Приятеля поглеждаше подозрително, когато Главният най-после проговори. — Кога си станала толкова красива? Как го направи, че не съм забелязал?

Страст, Катрин Харт Ужасно любима книга http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Страст, Катрин Харт Ужасно любима книга http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мдааа, и аз влязох в клуба на почитателите й. Ти си, Боби.

— Здравей, Главна.

Смаяна, че вижда Главния на прага си, Главната не можа да намери думи, за да отвърне на поздрава му. Можа само да го изгледа втренчено, докато той влизаше вътре и затваряше вратата зад себе си. Звучното щракване на резето освободи замръзналия й ум.

— Какво търсиш тук?

— Трябваше да те видя.

— Защо?

— Днес научих нещо, което променя всичко.

Главната пребледня. Нима някой му е казал, че тя носи детето му?

— Какво си научил?

Главния й се ухили.

— Ще ти кажа по-късно.

Главната се взря в лицето му. Наистина нещо се беше променило. Главния изглеждаше весел, сякаш някакъв огромен товар се беше смъкнал от раменете му. Бръчките на челото му бяха изчезнали, в ъгълчетата на очите му искреше смях. Главната изписка изненадано, когато той я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— Главния, пусни ме! Къде ме носиш?

— В леглото.

Внезапен гняв се надигна у нея. Как смее да си въобразява, че може да идва при нея, когато си поиска?

— Не съм твоя ......

— Така е, не си. Но ще станеш моя съпруга. Ако не днес, то утре. Коя е твоята стая?

— Да не си полудял?

В мига, когато изрече тези думи, си пожела да ги върне обратно. Нямаше нужда да напомня на Главния какво му е съдено. Той отметна глава и се разсмя, с което окончателно я обърка.

— Да съм полудял? Не. Луд съм от любов, може би.

Любов? Наистина си беше загубил ума.

— Плашиш ме, Главния.

Той внезапно изтрезня.

— Никога няма да стане нужда да се плашиш от мене, Главна. Най-накрая узнах кой съм и какво мога да очаквам от живота. Сега ще ми кажеш ли коя е твоята стая, или да влизам напосоки?

Главната виждаше една страна на Главния, каквато не беше съзирала досега, и внезапната промяна я заинтригува.

— Последната стая вдясно.

Главния я внесе в стаята й, затвори плътно вратата зад гърба си и я пусна да стъпи на пода. Ръцете му веднага се стрелнаха към гърдите й, търсейки копчетата. Главната го отблъсна.

— Не. Какво става тук, Главния?

— Става дума за нас. Искам да се оженя за тебе. Искам да лягам с тебе всяка вечер и да се събуждам до тебе всяка сутрин. Искам деца от тебе. Когато умирам, искам твоето лице да е последното, което ще видя.

"Женкарят и разбойничката" - Кони Мейсън. Тази ми хареса повече от втората книжка от трилогията.

"Женкарят и разбойничката" - Кони Мейсън. Тази ми хареса повече от втората книжка от трилогията.

Мдааа, една от най-любимите ми от Конка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай смело напред

Мдааа, една от най-любимите ми от Конка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай смело напред

Главния погледна отново към къщата насреща.

Сестрата! Главната! Сестрата! Главната! Лицето оставаше едно и също, имената се сливаха.

Изскърца със зъби и запрати недопушената пура в тихо плискащите се вълни. Почувства непреодолим порив да удари нещо — или някого. Най-добре Злодея. Но той още не се беше върнал от града. Спокойното, невъзмутимо море укроти гнева му. Окото му улови леко движение и Главния се взря в тъмнината, докато различи някакъв силует в бяло. Фигурата се движеше безшумно като привидение по тясната пясъчна ивица край брега и се спря, загледана в «Сивия орел». Главния не смееше да диша, копнежът в сърцето му роди надеждата. Беше…

— Главна! — Думата бе само един шепот, който вятърът откъсна от устните му, но в него отекна като вик, когато разпозна белия, строен силует. Тя беше! С един скок се озова от другата страна на тесния поток и се затича към нея. Видя я да се обръща изненадано, когато го чу да идва. Беше само по нощница. Долният й край беше мокър, защото вълните обливаха глезените й; вятърът прилепваше тънкия плат към тялото й, лунната светлина играеше в косите й. Приличаше на уплашена фея от приказките.

— Главна! — Името прозвуча като нежен повей, събуден от несбъднатия копнеж на мъж, влюбен в една мечта.

— Сестрата — отвърна отчаяно тя.

Въпреки че Главния не различаваше ясно лицето, нито можеше да види движението на устните й, чу сподавената мъка в гласа й и сърцето му се сви от болка.

— Както и да се казваш, ти си и ще бъдеш единствената ми любов.

- Лианор! Лиарин! Лианор! Лиарин! - "Любимият непознат" на КатлийнУдиуиз п.п. Да си призная, "Сивият орел" ме насочи. Доста отдавна съм я чела и малко съм я позабравила.

Редактирано 24 ноември 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

- Лианор! Лиарин! Лианор! Лиарин! - "Любимият непознат" на КатлийнУдиуиз

п.п. Да си призная, "Сивият орел" ме насочи. Доста отдавна съм я чела и малко съм я позабравила.

Дам, точно тя е. Ти на ред.

„Толкова е привлекателен. Знам, че е страшно плиткоумно да се занимаваш с външността да даден човек, но… Ако не си позволя да съм глуповата върху страниците на собствения си дневник, тогава — къде?

Косите му са с плътен, богат махагонов цвят, а слънчевата светлина подчертава червенината им. Очите му са великолепни — тъмни и искрящо сини. Когато ги извърне към мен и ме погледне — а го прави често — цялата закипявам и се размеквам. Лицето му има силни черти. Добра костна система, както би казала баба. Устните му се разтягат в бавна сърдечна усмивка, а на брадичката има малка трапчинка.

Тялото му… Почти не мога да повярвам, че е било върху моето, под моето. Толкова е мускулесто и силно. Май „мощно" е най-точната дума.

Любовникът ми е великолепно сложен.

Това, предполагам, е още едно потапяне в плиткоумието.

Е, какво от това… Такъв е.

Другите му качества са не по-малко впечатляващи. Много е внимателен и добър, има живо чувство за хумор. Слуша ме. Това е сложно изкуство, но той го владее.

Поддържа дълбоки и здрави връзки със семейството си. Работата му е възхитителна. Има превъзходен ум, разказва легенди по невероятен начин. В състояние съм да го слушам с часове.

Доста е пътувал, виждал е всевъзможни места, които само съм мечтала да посетя. Родителите му са се установили за постоянно в ….. и сега той е поел семейният бизнес. Заел е ролята на глава на семейството, налагайки спокойствие и непринуден авторитет.

Съзнавам, че не биваше да се влюбвам. Между мен него се установи удовлетворяваща физическа връзка допълнена от истинско и топло приятелство. И едното и другото е невероятно ценно и би трябвало да е достатъчно за всекиго.

Но съм безсилна да овладея чувствата си към него. Влюбена съм. „

п.п. То пък и кой не би се влюбил в подобен тип. Книгата е съвременна

Редактирано 24 ноември 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Ще ви дам още малко бонус, че то от едно описание на мъж, трудно ще я познаете.

„- Не ме наричай скъпа. — Наведе се през тезгяха и заби юмрук в гърдите му. — И не произнасяй името ми с този търпелив, влудяващо спокоен тон, проклет… малоумнико!

Очите му блеснаха гневно. Направи знак на брат си да поеме бара и й съобщи:

— Качваме се горе, за да приключим тази история.

— Никъде няма да ходя с теб. — Отново го удари с юмрук по гърдите. Този път с всички сили. — Няма да допусна да се държиш с мен като тиранин.

— Кой се държи с теб като тиранин? Ти ме удряш в момента.

— Мога да те ударя и по-лошо. — Изведнъж почувства, че е способна да го направи. — Ако си въобразяваш, че като разправяш на всеки надал ухо, как ще се омъжа за теб, как ще ме склониш, или просто ще изчакаш да мине време, за да приема, чака те огромна изненада. Нямам никакво намерение да слушам какво да правя с живота си. Нито от теб, нито от когото и да било друг. — Отново се извърна. — И най-добре е всички присъстващи да го разберат. Само защото спя с него не означава, че ще има сватбена торта в момента, когато той щракне с пръсти. Ще спя с когото си искам.

— На разположение съм — обади се някой и присъстващите избухнаха в смях.

— Достатъчно. — той стовари длан върху тезгяха — чашите подскочиха. — Това е личен разговор. — Мина край брат си. — Хайде горе, ………..

— Не. — Държеше брадичката си вирната. — Но ти очевадно отказваш да приемеш тази дума.

— Горе — повтори той и я стисна здраво за ръката. — Тук не е мястото.

— Ти го започна — напомни му тя. — Свали си ръката от мен.

— Ще обсъдим това насаме.

— Приключих с обсъждането.

Опита се да се освободи, но той започна да я тегли към задната част на помещението. Фактът, че си го позволява, а и начинът, по който хората се отдръпваха да им сторят път, нагледно демонстрираше силата му да я завлече където поиска. Осъзнавайки това, усети как пада и последната задръжка и онова черно, бълбукащо нещо изригна.

— Казах ти да си махнеш ръката от мен, негоднико!

Нямаше спомен как точно го стори, защото пред очите й падна червена пелена, но усети удара, когато свободната й ръка, свита в юмрук, се насочи към лицето му.

— Боже милостиви!

Пред очите му затанцуваха снежинки. Инстинктивно поднесе ръка под носа си, от който закапа кръв.

— И не ме докосвай повече — обяви тя с достойнство сред възцарилата се в кръчмата тишина.

Извърна се и излезе секунда преди да избухнат аплодисменти.

— Вземи. — брат му му подаде кърпа. — Страхотен удар има нашата ……..

— Прав си. — Почувства нужда да седне. Сестра му придърпа стол. — Чудя се какво й стана.

Не обърна внимание как присъстващите започнаха да се обзалагат за сватбата, а с благодарност прие леда, който брат му му подаде. Загледа се в окървавената кърпа смаян и отвратен. — Тази жена успя да направи нещо, което не се е случвало тридесет и една години. Счупи проклетия ми нос."

п.п. Вече главния не е толкова съвършен, явно

Редактирано 25 ноември 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Всъщност на мен първият откъс ми прозвуча по-познато от втория. Много ми напомни на една ирландска Нора Робъртс - най-вероятно "Даровете на слънцето", предполагам.

Правилно предполагаш Юле, давай, ти си.

Даровете на слънцето" - Нора Робъртс? Упс, не видях, че са ме изпреварили

Много е далеч от Ирландия на Нора Робъртс, но разнообразието му е чара: Когато Главният я пусна от прегръдката си, Главната въздъхна и се облегна в седалката си. — Ще трябва да отложим сватбата. Развалих си роклята. Главният бе обзет от паника. След като бяха стигнали толкова далеч, вече нямаше връщане назад. — Никой няма да забележи. — Разбира се, че ще забележат — възрази Главната и посочи към едно огромно петно. — Пък и предполагам, че всички вече са си тръгнали. ...... Главният внезапно се сети за нещо и стомахът му направи едно от онези странни присвивания. — Ти да не би да оставаш с мен само заради бебето? Искам да кажа, ако не беше бременна, нямаше да искаш развод, нали? — Никога не съм искала да те напускам по каквато и да било причина. Просто се страхувах, че ако остана с теб, ще ти попреча да намериш някоя, която ще можеш да обичаш истински. Знам, че объркахме всичко, но ти не съжаляваш за това, нали? — Не. Да обичаш, е чудесно. Адски ужасно е обаче, докато го разбереш. Гостите все още не си бяха тръгнали, когато младоженците се върнаха в църквата. Всички бяха решили, че не искат да пропуснат края на тази толкова необичайна сватба. Досега нито една младоженка не беше отвличана по време на сватбата си. Някаква дама бе чута да казва, че се надява това да не се превърне в мода. Церемонията беше повторена от самото начало, също като първия път, но с някои малки промени. На първата пейка от страната на младоженката седяха родителите на Главната. Майка й плачеше. Братята й се чувстваха неудобно. Някой беше успял да намери нови розови листенца и лицата на шаферките грееха от радост. Младоженката влезе точно навреме. Булото й се носеше от единадесет момчета с фамилията Фамилията на Главния. Тя беше предадена на младоженеца от баща си, който по-късно бе чут да казва, докато приемаше втората чаша шампанско на пищния прием в хотел „Палас“, че в Салем обикновено правели сватбите по-скромни. Облеклото на младоженеца беше безупречно. Роклята на младоженката беше измачкана и кална на места, но никой не забелязваше това. Въпреки неочакваните затруднения, Главният изглеждаше в отлично настроение. От време на време обаче се намръщваше и започваше да мърмори нещо за корабокрушенци на ветровити, пустеещи острови, обитавани от канибали. Един от гостите попита младоженката как можеше да има канибали на пуст остров. Тя само се усмихна

Ич не ми идва какъв цитат да пусна ама това не мога го упущя. Умопомрачителната красавица Лили и умопомрачителното магаре Зак на батко Лей на 1000%. Да доонагледя мисълта си: Зак обаче не се интересуваше дали всички щяха да забележат това. Беше луд по Лили, толкова луд по нея, че му се искаше да извика това така, че да бъде чут от всички, особено от Фърн и Дейзи. Не беше изостанал. И той беше също толкова добър, колкото и всички останали. Никой Рандолф нямаше да се направи на по-голям глупак заради жена си отколкото Зак.

Много си бърза, не можах да те метна, имам чувството, че тази поредица я знаеш наизуст. Ти си, Съни.

Да продължим с още нещо историческо: Главната се надигна и килна шапката си. — Ела! Искам да ти покажа нещо. Главният още седеше, замръзнал от изненада, когато тя вече поемаше по хълма. Понеже не помръдна, Главната му хвърли поглед през рамо: — Идваш ли, или не? Дори въпросът да беше несъзнателно провокативен, начинът, по който наклони глава и го изгледа изпод сведените си мигли, не беше. Как тази млада жена бе научила номера за толкова кратко време? Допреди месец бе самата невинност, а сега Майката Природа й помагаше да накара всеки мъж да се задъхва и да я следва. Изправяйки се, той прецени, че не е човекът, който ще предизвиква Природата. Главната изчезна зад хребета и Главният забърза, нетърпелив да тръгне редом с нея. После, вече прехвърлил билото, забави крачка. Колко беше възбуждащо да я наблюдава как върви сред тревата! Елегантните й стъпала сякаш не докосваха земята. Голите й крака минаваха сред стръковете, а гърбът на ризата се вееше и я докосваше по места, които той самият копнееше да погали. Докато се спускаше по склона към дърветата, Главната нито веднъж не се извърна да провери дали я следва. Вероятно дочуваше задъханото му приближаване. Пред тях се издигаше редица дървета. Главната ги наближи и се наведе — така му позволи да зърне за миг бледите й бедра и закръгления й таз. После, сякаш земята я погълна. Тя изчезна.

Хм...аз имам едно предположение, но ще изчакам някой друг да познае, че няма да е много честно.

Един за друг", казано с половин уста.

Не плясъче, другаде отидох. Ети кво мъцаш думай че не ми се пуска друг цитат тоз си ми харесва. Ади жокер авторката е любима на много народ ама не знам що аз мразя даскалици.

Сънчо, Сънчо, що 'одиш при "Вещицата", 'ми не идеш при Кристина Дод?

Кристина Дод-Вещицата

Сънчо, Сънчо, що 'одиш при "Вещицата", 'ми не идеш при Кристина Дод?

Щото Съм Мома Англичнака от Трънски произход с Ирландски привкус. Сиреч Вещерството ми е в кръвта, ко да прая. Ади ся докарайте някой вампир да млъкна.