Вкусът на греха на Конка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Дам. Ти си.

Една малка група от войниците на Главния се спусна по стълбите и той ги изгледа в очакване. Капитанът излезе напред.

— Никой не е останал да пази жените и крепостта.

Той не се изненада особено. Ако сам бе загинал навън, а войската му бе претърпяла поражение, нямаше да има никаква полза от по-нататъшната съпротива на замъка. Сър +++++++ се ръководеше от същите принципи.

— Имал ли е жена?

— Не, може би само любовница. — Капитанът се размърда неловко, като си спомни ругатните й. Всяко старо военно куче можеше да се гордее с подобен речников запас.

— В такъв случай отведете милейди горе, настанете я удобно и се грижете за нея. Животът й зависи от вас. — Не очакваше предателство, но за всеки случай взе мерки.

Докато слизаше по стълбите, Главния хвърли още един поглед към Главната и Капитана. Дори и сега, когато едва се крепеше на краката си, Главната вече спореше с капитана. Не ги изпусна от поглед, докато мъжът не я подхвана несръчно под мишницата. Сдържа гнева си и се спусна към тях. Дочу последната й реплика:

— Имам много работа. Някой трябва да се погрижи за ранените.

Това много го подразни и той отново я грабна на ръце.

— Причиняваш ми само безпокойство — каза й той нежно, докато изкачваше стъпалата. Направо не усещаше тежестта й.

— Ами хората? — възпротиви се тя немощно.

— Бъди сигурна, че мога да се погрижа за хората си. А също и за съпругата си. — Той я погледна и забеляза тъмните кръгове под очите й. — И това е цяло щастие, защото, ако ти трябваше да го сториш, щеше да припаднеш само при вида им.

Сякаш за да докаже правотата му, Главната притвори очи, макар че се мъчеше да остане будна. Чувстваше безкрайно изтощение, защото нейното собствено тяло бе принудено да се бори с болките на всеки ранен. Дълбоко в себе си тя осъзнаваше, че трябва да бъде издръжлива и силна като майка си. И ако не беше умората, щеше да го постигне.

Преди Главния да стигне вратата, която му посочиха, Главната вече спеше. Въпреки че се тревожеше за нея, сега изпита възторг. В този миг тя бе напълно зависима от него и не можеше нито да спори, нито да го предизвика. Едва сега осъзна, че му се доверява напълно. Това го замая и малко го уплаши. Да разполага с живота на войниците, които му служеха и можеха да умрат всеки миг, беше едно, а отговорността за жената, която един ден щеше да го дари с деца, бе нещо съвсем различно.

Една малка група от войниците на Главния се спусна по стълбите и той ги изгледа в очакване. Капитанът излезе напред.

— Никой не е останал да пази жените и крепостта.

Той не се изненада особено. Ако сам бе загинал навън, а войската му бе претърпяла поражение, нямаше да има никаква полза от по-нататъшната съпротива на замъка. Сър +++++++ се ръководеше от същите принципи.

— Имал ли е жена?

— Не, може би само любовница. — Капитанът се размърда неловко, като си спомни ругатните й. Всяко старо военно куче можеше да се гордее с подобен речников запас.

— В такъв случай отведете милейди горе, настанете я удобно и се грижете за нея. Животът й зависи от вас. — Не очакваше предателство, но за всеки случай взе мерки.

Докато слизаше по стълбите, Главния хвърли още един поглед към Главната и Капитана. Дори и сега, когато едва се крепеше на краката си, Главната вече спореше с капитана. Не ги изпусна от поглед, докато мъжът не я подхвана несръчно под мишницата. Сдържа гнева си и се спусна към тях. Дочу последната й реплика:

— Имам много работа. Някой трябва да се погрижи за ранените.

Това много го подразни и той отново я грабна на ръце.

— Причиняваш ми само безпокойство — каза й той нежно, докато изкачваше стъпалата. Направо не усещаше тежестта й.

— Ами хората? — възпротиви се тя немощно.

— Бъди сигурна, че мога да се погрижа за хората си. А също и за съпругата си. — Той я погледна и забеляза тъмните кръгове под очите й. — И това е цяло щастие, защото, ако ти трябваше да го сториш, щеше да припаднеш само при вида им.

Сякаш за да докаже правотата му, Главната притвори очи, макар че се мъчеше да остане будна. Чувстваше безкрайно изтощение, защото нейното собствено тяло бе принудено да се бори с болките на всеки ранен. Дълбоко в себе си тя осъзнаваше, че трябва да бъде издръжлива и силна като майка си. И ако не беше умората, щеше да го постигне.

Преди Главния да стигне вратата, която му посочиха, Главната вече спеше. Въпреки че се тревожеше за нея, сега изпита възторг. В този миг тя бе напълно зависима от него и не можеше нито да спори, нито да го предизвика. Едва сега осъзна, че му се доверява напълно. Това го замая и малко го уплаши. Да разполага с живота на войниците, които му служеха и можеха да умрат всеки миг, беше едно, а отговорността за жената, която един ден щеше да го дари с деца, бе нещо съвсем различно.

Я,Най-силната магия,я,Недокоснатата,ама да ма убийш не мога да избера.Ако въобще съм улучила посоката.

Я,Най-силната магия,я,Недокоснатата,ама да ма убийш не мога да избера.Ако въобще съм улучила посоката.

Нц, Гале, съвсем друга е авторката

Една малка група от войниците на Главния се спусна по стълбите и той ги изгледа в очакване. Капитанът излезе напред.

— Никой не е останал да пази жените и крепостта.

Той не се изненада особено. Ако сам бе загинал навън, а войската му бе претърпяла поражение, нямаше да има никаква полза от по-нататъшната съпротива на замъка. Сър +++++++ се ръководеше от същите принципи.

— Имал ли е жена?

— Не, може би само любовница. — Капитанът се размърда неловко, като си спомни ругатните й. Всяко старо военно куче можеше да се гордее с подобен речников запас.

— В такъв случай отведете милейди горе, настанете я удобно и се грижете за нея. Животът й зависи от вас. — Не очакваше предателство, но за всеки случай взе мерки.

Докато слизаше по стълбите, Главния хвърли още един поглед към Главната и Капитана. Дори и сега, когато едва се крепеше на краката си, Главната вече спореше с капитана. Не ги изпусна от поглед, докато мъжът не я подхвана несръчно под мишницата. Сдържа гнева си и се спусна към тях. Дочу последната й реплика:

— Имам много работа. Някой трябва да се погрижи за ранените.

Това много го подразни и той отново я грабна на ръце.

— Причиняваш ми само безпокойство — каза й той нежно, докато изкачваше стъпалата. Направо не усещаше тежестта й.

— Ами хората? — възпротиви се тя немощно.

— Бъди сигурна, че мога да се погрижа за хората си. А също и за съпругата си. — Той я погледна и забеляза тъмните кръгове под очите й. — И това е цяло щастие, защото, ако ти трябваше да го сториш, щеше да припаднеш само при вида им.

Сякаш за да докаже правотата му, Главната притвори очи, макар че се мъчеше да остане будна. Чувстваше безкрайно изтощение, защото нейното собствено тяло бе принудено да се бори с болките на всеки ранен. Дълбоко в себе си тя осъзнаваше, че трябва да бъде издръжлива и силна като майка си. И ако не беше умората, щеше да го постигне.

Преди Главния да стигне вратата, която му посочиха, Главната вече спеше. Въпреки че се тревожеше за нея, сега изпита възторг. В този миг тя бе напълно зависима от него и не можеше нито да спори, нито да го предизвика. Едва сега осъзна, че му се доверява напълно. Това го замая и малко го уплаши. Да разполага с живота на войниците, които му служеха и можеха да умрат всеки миг, беше едно, а отговорността за жената, която един ден щеше да го дари с деца, бе нещо съвсем различно.

"Сърце в изгнание"-Сюзан Танер

"Сърце в изгнание"-Сюзан Танер

Ей те това е

Супер,не бях сигурна,защото съм чела отдавна и не си спомнях много добре,но скоро трябва си я припомня Ето и следващия цитат.Исторически е: Настъпи неловко мълчание. Искаше ми се да разплача. Толкова копнеех Главния да ми предложи женитба, но не по такъв начин, очаквах страстно обяснение в любов, а какво получих наместо това? Гризеше ме подозрението, че не чувства към мен, а нещо друго го е подбудило да поиска ръката ми. Струваше ми се, че ми представя списък от измислени причини за женитба, за да прикрие истинските си мотиви. — Вие ми изтъкнахте толкова благоразумни причини — рекох аз. — Честно казано, не съм си мислила за брак от такава гледна точка. Той повдигна вежди и избухна в смях. — Последната ви забележка ме направи много щастлив. Винаги съм смятал, че сте твърде практична и благоразумна личност, така че се опитах да ви представя нещата по най-привлекателния за вас начин. — Наистина ли искате да се омъжа за вас? — Мисля, че никога през живота си не съм бил толкова сериозен. И така какъв е вашият отговор? Моля ви, не ме карайте да чакам дълго. Заявих, че се нуждая от време, за да обмисля предложението му. — Имате право, Главна. Смятате ли, че утре ще бъдете в състояние да ми отговорите? — Да. Утре ще ви дам отговор. Станах и тръгнах към вратата, но той ми препречи пътя. Хвана дръжката на вратата, очаквах да я отвори пред мен, но Глвния него направи. Наместо това ме сграбчи и ме притисна към себе си. Целуваше ме така, както никой не ме е целувал, както не съм и мечтала да бъда целувана. У мен се пробудиха усещания, на каквито не съм и подозирала, че съм способна. Главния целува клепачите ми, носа, бузите, устните, шията, докато остана без дъх. Сетне се засмя. — Да чакам до сутринта! Приличам ли на мъж, който е способен да чака до сутринта? Смятате ли, че ще се оженя за доброто на дъщеря си? Не, моя скъпа, най-скъпа Главна… искам да се оженя за вас, защото искам да ви затворя завинаги в дома си, искам да бъдете моя пленница цял живот. Няма да позволя да ми се измъкнете, защото, откакто ви видях за първи път, безспирно мисля за вас и съм сигурен, че ще мисля само за вас до края на дните си.

Владетелката на замъка, Виктория Холт Макар че бягам далеч от романи, разказани от първо лице единствено число, този определно ми допадна, напомняйки ми за ужасно любимата "Джейн Еър" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 7 декември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Владетелката на замъка, Виктория Холт Макар че бягам далеч от романи, разказани от първо лице единствено число, този определно ми допадна, напомняйки ми за ужасно любимата "Джейн Еър" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

На мен също страшно много ми допада,а това е един от любимите ми моменти

Така,че ти си на ход,Боби

Трябваше да признае, че икономът бе наистина впечатляваща личност. Никога през живота си не бе виждал друг иконом с толкова излъчване на такъв. Брадата му бе изрядно оформена и лицето му говореше за интелигентност и авторитет. И всичко това в обвивката на безукорна почтителност. Искаше се доста голяма доза самоувереност, за да се справи в подобна ситуация с достойнство. Режеше въжетата, сякаш сервираше чай или четкаше шапката си.

Икономът сви вежди при вида на белезите върху китките на Главния.

— Милорд, ще ви донеса мехлем за ръцете.

— Не — изръмжа Главния. — Вече направихте достатъчно.

— Да, господине.

Графът с мъка се изправи до седнало положение и размърда изтръпналите си крайници.

— Къде е?

— Ако питате за госпожица Главната, сър, нямам представа. Но получих заповед да ви кажа, че господин ++++++ се намира в клуба.

— Ако нещо му се е случило, ще ви смятам и вас отговорен, както и господарката ви.

Икономът остана невъзмутим.

— Да, господине.

Главния поклати глава. Не можеше да се отърси от изненадата си.

— Ако тя ви помоли, бихте ѝ помогнали и за убийство, нали?

— Не ме е помолила, сър.

— Аха — промърмори Главния. — А в случай, че го направи?

— Като слуга на госпожица Главната ѝ дължа пълна лоялност. — Икономът погледна скришом към графа. — Желаете ли вестника, милорд? Кафе? Чай, може би? Мога да ви предложа за закуска…

— За начало, престани да се държиш, като че ли случилото се е най-нормалното нещо на света… Или е? Нормално ли е да предлагаш закуска на някой, който е прекарал нощта, вързан за ръцете и краката в леглото на Главната?

Икономът внимателно анализира въпроса, отказвайки да разкрие и частица от личния живот на господарката си.

— Вие сте първия, лорд Главен — призна накрая.

— Гледай ти, каква чест! — Главния внимателно попипа пулсиращата си глава. Имаше голяма подутина точно над лявото ухо. — Ще взема нещо за болката. Дължи ми го.

— Да, господине.

— И нека кочияшът ми приготви каретата, освен ако и него не сте вързали в конюшнята.

— Да, господине.

— Икономът, така се казвате, нали? Колко време работите за госпожица Главната?

— Откакто тя се върна в Лондон, сър.

— Добре, каквато и заплата да ви дава, аз я удвоявам, за да работите за мен.

— Благодаря, лорд Главен. Но с цялото ми уважение, трябва да откажа щедрото ви предложение.

Главния го загледа любопитно.

— Защо? И двамата знаем, че Главната ви въвлича в бъркотии. Познавайки я, подозирам, че това не е най-голямата, в която се забърква.

— Страхувам се, че не, милорд.

— Тогава защо искате да останете?

— Госпожица Главната е изключителна жена.

— По-скоро ексцентрична. Обяснете ми какво е сторила, за да заслужи такава вярност.

Маската на невъзмутимост на Икономът заплашваше да се пропука, но само за момент. Погледът му излъчваше гордост.

— Госпожица Главната има чувствително сърце, милорд, и пълна липса на предразсъдъци. Когато дойде в Лондон преди две години, аз се намирах в доста трудна ситуация. Работех за един господин, който често се напиваше и биваше жесток. Веднъж успя да ме наръга в хълбока с бръснач. При друг случай ме затвори в стаята си, опрял пистолет в челото ми.

Аз отдавна доказах,че в главата ми е каша,но все пак ще пробвам "И тогава ти дойде"? Ако не съм улучила,значи е някой от женкарите на Кони Мейсън,ама кой не знам.

Редактирано 8 декември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Аз отдавна доказах,че в главата ми е каша,но все пак ще пробвам

"И тогава ти дойде"?

Ако не съм улучила,значи е някой от женкарите на Кони Мейсън,ама кой не знам.

Не съм Боби, но да знаеш, че си познала.

Не съм Боби, но да знаеш, че си познала.

А,стига бе!Не е за вярване,ама щом казва Боби дето е Lindsey ще пусна едно историческо цитатче.

Чу сърцераздирателен писък и отново се извърна. Тлъстият търговец,познат на Главния от миналата вечер, който до преди малко се пазареше с Без значение, бе сграбчил момчето за ръката и го дърпаше от редицата с останалите роби от мъжки пол. Той крещеше, че е платил прекалено много сребро за мръсното, дребно и хилаво прасе и че то или ще млъкне, или насила ще му запуши устата. Но крясъците и виковете не идваха само от момчето. Най-пронизително ревеше едно хлапе, което се беше вкопчило с все сила в другата ръка на момчето. О, господи, помисли си Главния, това сигурно беше по-малкото му братче и търговецът не го бе купил. Детето пищеше ужасено, покъртително и необяснимо защо, нещо се надигна в Главния и стегна душата му. Пристъпи крачка напред и видя как тлъстият швед зашлеви момчето, понеже то се опитваше да се улови за братчето си. После свирепо срита детето. Главния наблюдаваше как то се просна по очи и остана да лежи, свито на топка и задавено в сълзи. Момчето блъсна търговеца с юмрук в корема, навярно леко, защото Главния се съмняваше, че има достатъчно сила, но сигурно дебелакът го беше заболяло. Той вдигна ръка, ала сетне я отпусна. Изруга, метна момчето на рамо и се отдалечи.

Детето бавно се надигна, притиснало с ръка ребрата си, и се изправи, без да плаче, вперило поглед в отдалечаващата се фигура на брат си.

Изведнъж, най-неочаквано, Главния почувства, че не издържа повече. Нещо дълбоко в него се скъса. Не, не можеше да го понесе, не желаеше да го понесе.

Да не е Катрин Каултър - Робинята ?!

Редактирано 9 декември 201015 г. от The_young_girl (преглед на промените)

Да не е Катрин Каултър - Робинята ?!

Ам,чи тя е!Давай!

Извинете за забавянето, но бях на училище, а и търсих интересен и малко по- труден цитат – Аз съм Главната. В гласа й, макар и мелодичен, се долавяше нотка на увереност. Държанието й беше авторитетно, погледът й не трепваше, за разлика от жените, с които беше свикнал да си има работа. Липсваха й скромност- та, сведеният поглед и покорността, които се очакваха от неомъжена девица. – Кой командва в Крагдън ? Главната се изправи в цял ръст. – Аз, сър Главен. – Ти дъщеря на лорд Рис ли си? – Да. – Икономът ми каза, че баща ти е мъртъв. Истина ли е? – Истина е. – Имаш ли братя? – Не. – Кой е рицарят, който водеше хората ви в боя? Главната вдигна рамене. – В Крагдън има много рицари. Търпението на Главният висеше на косъм. Не беше свикнал някой да осуетява намеренията му, още повече пък едно обикновено мо- миче. Очевидно баща й е бил прекалено мек и тя е възприела мъжко по- ведение. Много щеше да му хареса да я постави на мястото й

Лъвското сърце на Конка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Нокаутирате ме от първия път ... Дам, Лъвското Сърце на Кони Мейсън. Готина книжка. Давай, ти си...

Малко въздлъчко се получи туй историческо цитатче

Намерението му беше да каже на Главната истината, тъй че тя да го укори, а той щеше да падне на колене, да я моли за прошка и да й каже колко много я обича. После тя щеше да плаче, а той да я държи в обятията си, както го правеше сега Приятеля. Тези мисли го подтикнаха да се прибере въпреки страха, че ще трябва да изповяда на любимата жена своите грехове. Оказа се, че е било глупаво, още по-лошо дори, просто невъзможно. Тя не желаеше да усети неговата прегръдка. Не и сега. Може би никога вече. Всичко, което му оставаше, беше да ограничи лошите последици и трябваше да го направи, независимо от това дали Главната го желае или не.

— Главната — гласът му прозвуча студено, кухо, но и интимно. Изглежда беше се променил под нейно влияние повече отколкото предполагаше, защото вече не се побираше в старата си кожа. — Ела тук.

Приятеля вдигна глава и ръцете му прегърнаха по-силно Главната. Тя изпъшка и вдигна ръка, за да закрие уста и очи, сякаш изпитваше болка.

— Копеле! — каза тихо Приятеля.

— Главната!

— Аз ще я отведа оттук — заяви гневно Приятеля. — Тя ще дойде с мен.

— Главната — каза бавно и отчетливо Главния, — ако държиш на приятеля си, веднага ще се откъснеш от него.

— Не го слушай, скъпа — каза Приятеля и го изгледа саркастично. — Лесно ще се оправя с него.

— Не — прошепна Главната и се освободи от прегръдката му. — Не искам никакви битки. Моля те, Приятеля, недей да го предизвикваш. — Тя се приближи, залитайки, до един стол и седна с гръб към Главния.

— Вървете си — заповяда Главния на Приятеля. — Вече не сте добре дошъл тук. И да не сте се опитал да видите отново жена ми.

Приятеля не му обърна внимание.

— Още сега ще те изведа от тук, Главната. Трябва само да дойдеш с мен. Така ще си на сигурно място. Той не може да ни спре.

— Напротив — заяви спокойно Главния, — разбира се, че мога. Тя няма да тръгне с вас.

— Ще те заведа в Имението — наведе се Приятеля над Главната. — В дома на твоите родители, при твоето семейство. Те ще те приемат, без да ти зададат нито един въпрос. Щом разберат какво е трябвало да изтърпиш тук, всичко ще разберат. Знаеш, че казвам истината.

— Тя няма да тръгне с вас — повтори Главния. — Главната носи моето дете. Тя няма да напусне без мое позволение.

Приятеля затвори за миг очи, а когато погледна отново Главния, в очите му припламна омраза.

— Спечелил сте, значи вашия облог? Направил сте й дете. Чудесно. Но аз няма да допусна да я превърнете в пленничка във вашето имение. Не, няма. — Той стана. — Ще трябва да ме убиете, за да ме спрете. Ще трябва да постъпите като вашия баща.

— Главния — прошепна Главната и го погледна умоляващо. Като видя мъката, изписана на лицето й, на Главния му идеше да се разреве.

— Главната, ако искаш той да остане цял и невредим, отпрати го — каза той.

— Ела с мен, Главната — протегна й ръка Приятеля. — След два дена ще си в Имението. Няма да допусна той да ти стори нещо, кълна ти се.

Главната погледна първо него, после Главния.

— Иди си мирно и тихо, Приятеля — каза тя, без да изпуска съпруга си от очи. —Благодаря ти, че дойде днес. — Последните думи бяха само шепот, а после тя отново се извърна.

В салона се възцари тишина, чуваше се само прашенето на огъня. Приятеля гледаше навъсено Главния.

— По всяко време съм на твое разположение, Главната. По всяко време на деня и нощта. Достатъчно е да ми пратиш бележка и веднага ще дойда. Аз те обичам. — Главната наведе глава и леко я поклати. — Не се срамувам да го заявя на теб, на лорд Главния или на целия свят. Ти не трябва да си тук и при него. Този брак беше грешка и ако го осъзнаеш, ще съм тук, за да те отведа в твоя дом. — След тези думи Приятеля излезе от салона.

Главния затвори вратата зад него, после се обърна към жена си. Тя седеше съвсем тихо и далеч от него. Можеше да види само едната й буза — бледа и мокра от сълзи. Беше вперила очи в пода, но той се съмняваше, че вижда килима.

— Разбрах едва тази сутрин за вестничето — подхвана той колебливо, не знаеше какво да каже най-напред, но това навярно нямаше никакво значение. —Исках веднага да се прибера и всичко да ти разкажа. — Тя не отговори и той най-сетне попита: — Ти къде го намери?

— На Бонд стрийт — отговори тя. — В магазина на мадам ++++++.

— Разбирам. — Той помълча. — Толкова съжалявам. Ужасно ли беше?

— Приятелката беше с мен.

— Да, наистина, ти каза, че тя днес ще дойде с теб. Радвам се, че е станало така.

Той прекоси мълчаливо салона и седна на канапето. Главната не помръдна.

— Ти знаеше ли за облога? — попита той.

Тя кимна.

— Приятелката ми разказа.

— Каза ли ти с кого се бях обзаложил?

— С лорд ++++. — Името прозвуча тихо и сподавено от мъка.

— Главната — прошепна той. — Беше грешка. Ужасна грешка и много глупава. Кълна се в бога, бих предпочел да не съм го правил. Няма да си търся извинения. Ти по-добре от всеки друг знаеш, какво мислех преди нашата сватба, но и това не ме оправдава. Сключих облога ядосан, но с ясно съзнание. Знаех колко ще те нарани, ако разбереш, но ми беше все едно. ++++++ не си даваше сметка какво означава, той е американец, но сигурно и това не е оправдание. Моля те само да ме разбереш и да ми дадеш шанс…

— Шанс ли? — възкликна тя, изхълца и вдигна ръка към устата си, за да се овладее.

— Моля те, Главната… зная, че не би трябвало да те моля. Зная какво заслужавам и съм готов, щом трябва, да понеса последиците. За съжаление трябва и ти да платиш. И то по-скъпо от мен. Моля те да ми дадеш възможност да оправя нещата. След това ще обмислим как да запазим брака си.

— Мислиш, че ще го запазим? — засмя се безрадостно тя.

— Мога само да се надявам. Главната, ти нямаш никакво основание да ми вярваш, но аз те обичам.

— Горкият Главния — каза тя саркастично. — Колко е ужасно, че ти се налага да си измисляш какво ли не, за да се смиля. Досега все аз трябваше да го правя. — А след това с още по-голяма горчивина: — Колко души знаеха за облога? Цял Лондон? Откакто съм тук ли ми се присмиват?

Той пое бавно дъх.

— Облогът беше вписан в книгата за облози в ######. Част от компанията го знаеше, още преди ти да пристигнеш. Съмнявам се всички наши познати да са били в течение.

— Нашият брак. Всичко. — Очите й отново плувнаха в сълзи. — Била съм за теб само игра, в която си искал да спечелиш. Всички твои обещания в нощта преди сватбата са били лъжа.

— Не, Главната. По това време аз вече дълбоко съжалявах за облога. Не искам да твърдя, че съм вярвал в трайността на нашия брак, но исках да му дам реален шанс. И тогава, и оттогава всяка дума, която съм ти казал, е била искрена.

— Колко ли си ме мразил — прошепна тя.

— Да — призна той, — но и те обичах, дори когато любовта надделяваше. Мразех те, защото вярвах, че си се подиграла с онова, което ни свързваше, когато бяхме по-млади, а също и защото бях безсилен да потисна чувствата си към теб. Мразех здравите вериги, с които ти беше оковала сърцето ми. Но още повече мразех себе си. Много повече.

— Все ми е едно — заяви тя. — Не желая да те слушам, нито да зная как се чувстваш сега.

— Зная — каза той меко.

"Магията на страстта" на Мери Спенсър?

Точно тя е.

Тогава мятам следващия цитат, от съвременно книжле. Едва ли ще ви затрудня много:

Трябваше да се върне вътре и да изпълни задълженията си на кум и домакин. Но единственото, което искаше в момента, бе да се отпусне в леглото, да затвори очи и да заспи.

— Главен.

Главната излезе на терасата и затвори вратата зад себе си.

— Какво има?

— Нищо. Само малко главоболие.

— Нямаше те почти час. Хората питат за теб.

— Идвам — отвърна той, но седна на леглото. — След минута.

Главната се приближи до него.

— Толкова ли е лошо?

— Имал съм и по-лоши моменти.

— Защо не полегнеш за няколко минути?

— Няма да се отпусна в леглото на сватбата на най-добрия си приятел. Освен ако не ми правиш компания.

— Звучи съблазнително. Хубав мъж, издокаран в смокинг, предизвиква желание да го съблечеш.

— Оберкелнерите ще се влюбят в теб.

— Е, започна да се шегуваш, значи вече се чувстваш по-добре.

— Като се има предвид, че родих бебе преди по-малко от двадесет и четири часа, бих казал, че се справям отлично.

Главната стисна устни.

— Скъпи, колко изпи тази вечер?

— Далеч не толкова, колкото планирах.

Тогава мятам следващия цитат, от съвременно книжле. Едва ли ще ви затрудня много:

Трябваше да се върне вътре и да изпълни задълженията си на кум и домакин. Но единственото, което искаше в момента, бе да се отпусне в леглото, да затвори очи и да заспи.

— Главен.

Главната излезе на терасата и затвори вратата зад себе си.

— Какво има?

— Нищо. Само малко главоболие.

— Нямаше те почти час. Хората питат за теб.

— Идвам — отвърна той, но седна на леглото. — След минута.

Главната се приближи до него.

— Толкова ли е лошо?

— Имал съм и по-лоши моменти.

— Защо не полегнеш за няколко минути?

— Няма да се отпусна в леглото на сватбата на най-добрия си приятел. Освен ако не ми правиш компания.

— Звучи съблазнително. Хубав мъж, издокаран в смокинг, предизвиква желание да го съблечеш.

— Оберкелнерите ще се влюбят в теб.

— Е, започна да се шегуваш, значи вече се чувстваш по-добре.

— Като се има предвид, че родих бебе преди по-малко от двадесет и четири часа, бих казал, че се справям отлично.

Главната стисна устни.

— Скъпи, колко изпи тази вечер?

— Далеч не толкова, колкото планирах.

Полунощ с стаята на сенките - норчето

Полунощ с стаята на сенките - норчето

Точно! Ти си.

-Изглеждаш уморен - каза тя на мъжа си и сложи ръка на челото му, за да провери има ли температура. двамата изкачваха бавно витата стълба към втория етаж. - Мисля, че имате право, мисис ..........Най-добре е да си полегна. - Погледът му се устреми към гърдите й под тъмносивата траурна рокля, останала от погребението на баща й. Очите му потъмняха и в зениците му лумна добре познатия огън. - Искам и ти да дойдеш с мен - прошепна той. - За да си сигурна, че няма да ми стане лошо. Освен това настоявам да свалиш тази ужасна рокля. Погледът му издаде, че тя трябва да свали не само роклята, ами и всичко под нея, и ????????? усети как желанието й се събуди. Двамата влязоха в стаята й. Досега .......... беше спал сам в широкото легло, а тя се задоволяваше с дивана, защото я беше страх, че раната може да се отвори. - Обърни се - заповяда той, веднага щом затвори вратата. ???????? застана с гръб към него и се наслади на допира на силните ръце, които умело отваряха копчетата на гърба й. ........... развърза лентата, която стягаше фустите й и коприната се свлече в краката й. Тя я прекрачи, смъкна горната част на роклята си и се обърна към него. - Бях забравил колко си красива - въздъхна ...........