"Войната на трите рози"-Андре Брюйер

Дам, ти си

Ето и следващото цитатче.Историческо:

-Защо?-попитя тя,когато юмруците и се укротиха,а гневът и се премина в сълзи.-Защо направи това с мен?Защо не позволи да те обичам?

-Просто не можех-отвърна той честно.-Не знаех как да мога да бъда обичан.-Преглътна буцата в гърлото си и продължи:-Главна,дойдох да ти искам прошка.Не съм тук заради детето или за отмъщение.Дойдох за теб.

Пое дълбоко дъх.Знаеше колко силно я бе наранил.За толкова много неща имаше да изкупва вина.Молеше се тя да му даде още една възможност.Щеше да и е трудно да му повярва сега,а можеше и никога да не му повярва.Можеше никога да не му прости.

Сложи пръст под брадичката й,повдигна лицето й и отново закова погледа си.

-Обичам те,Главна!

Чу лека въздишка да се отронва от устните й,когато тя отново се дръпна от него.Отвори широко очи,лицето й побеля.Той отново протегна ръце към нея и тя отново се отдръпна.

-Мразех те за това,което направи,Главен!

-И аз сам се мразех.

-Исках да те накажа,да ти причиня болка.

-Заслужавам наказанието ти.

-Мислех си,че никога няма да те видя.Щеше да бъде по-добре

-Не,Главна!-каза той нежно.-Не заслужавам това.Дай ми още една възможност.

-Твърде късно е!-прошепна тя.-Аз вече съм те оплакала.Не мога отново да те пусна живота си.Аз...аз не бих могла да го понеса!

При тези думи тя рязко се обърна и излезе от лабиринта.

Главния остана загледан след нея,странно спокоен след тази декларация.В този момент разбра,че тя още го обича,но че ще трябва отново да завоюва доверито и.

И тъкмо това смяташеда направи.

Редактирано 21 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

Ето и следващото цитатче.Историческо:

-Защо?-попитя тя,когато юмруците и се укротиха,а гневът и се премина в сълзи.-Защо направи това с мен?Защо не позволи да те обичам?

-Просто не можех-отвърна той честно.-Не знаех как да мога да бъда обичан.-Преглътна буцата в гърлото си и продължи:-Главна,дойдох да ти искам прошка.Не съм тук заради детето или за отмъщение.Дойдох за теб.

Пое дълбоко дъх.Знаеше колко силно я бе наранил.За толкова много неща имаше да изкупва вина.Молеше се тя да му даде още една възможност.Щеше да и е трудно да му повярва сега,а можеше и никога да не му повярва.Можеше никога да не му прости.

Сложи пръст под брадичката й,повдигна лицето й и отново закова погледа си.

-Обичам те,Главна!

Чу лека въздишка да се отронва от устните й,когато тя отново се дръпна от него.Отвори широко очи,лицето й побеля.Той отново протегна ръце към нея и тя отново се отдръпна.

-Мразех те за това,което направи,Главен!

-И аз сам се мразех.

-Исках да те накажа,да ти причиня болка.

-Заслужавам наказанието ти.

-Мислех си,че никога няма да те видя.Щеше да бъде по-добре

-Не,Главна!-каза той нежно.-Не заслужавам това.Дай ми още една възможност.

-Твърде късно е!-прошепна тя.-Аз вече съм те оплакала.Не мога отново да те пусна живота си.Аз...аз не бих могла да го понеса!

При тези думи тя рязко се обърна и излезе от лабиринта.

Главния остана загледан след нея,странно спокоен след тази декларация.В този момент разбра,че тя още го обича,но че ще трябва отново да завоюва доверито и.

И тъкмо това смяташеда направи.

Ехеее страхотно цитатче, Марги ще ми пошушнеш ли на лични коя е книгата, да я мятам в коледния куп за четене

Искате ли жокерче

Марги, това съм го чела сигурна съм. Но вече от толкова много книги съвсем се обърквам. Давай жокерче.

Писателката има издадени у нас само две книги и то издадени от ИК"Калпазанов".

Редактирано 23 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

"Магията" на Робин Лий Хатчер, ако не се лъжа

Редактирано 23 декември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Не се лъжеш.Ти си на ход,Боби

— Повярвайте ми, че като избягате, проблемите няма да изчезнат. Казвам ви го от собствен опит. Те ще ви преследват, където и да отидете. Какво мислите за бъдещето, Главна? Видях ви с децата. Вие сте родена да бъдете майка. Имате ли намерение да имате собствени деца някой ден?

Главната бе мислила за това. Докато бе наблюдавала малкото момченце да свири с майка си оня ден, бе си представяла себе си да прави същото. Докато бе люляла малката палавница, бе искала да люлее и приспива собственото си дете. Искаше да дари децата си с любов, каквато никога не бе получавала от майка си. Искаше да прекара останалите си дни, наблюдавайки ги как растат, помагайки им да опознаят света.

И винаги когато си бе мислила за тези неща, Главния бе някъде наблизо до нея в мислите й.

Но как стояха нещата при него? Можеше ли да му се довери след всичко, което беше направил? Наистина той й бе разяснил всичко, но не й се бе обяснил в любов. Тя не знаеше нищо за чувствата му към нея, освен за увереността му, че тя е любовница на краля. Беше видяла това ясно в очите му в деня, когато бе влязъл и ги бе заварил прегърнати. Ако останеше негова съпруга, щеше да дойде ден, когато той щеше да узнае истината. Щеше да узнае, че никога не е спала с краля. Щеше да разбере, че никога не е била с друг. Щеше да осъзнае, че всичко е било една преструвка, една маска, зад която се беше крила. И тогава какво?

— Понякога наистина искам да имам свои деца. Но ще ги родя от мъж, когото обичам.

Главния усети, че нещо в него се пречупи.

От мъж, когото обичам. От мъж, който очевидно не беше той.

Но как би могъл да очаква Главната да го обикне? Тя току-що бе научила, че той се бе оженил за нея чрез измама. Само да можеше да му даде време да й докаже, че не го бе направил, за да я накара да страда, а само бе искал да й помогне и да я защити! Но бе наясно, че не би могъл да накара Главната да го обикне насила. Това не се бе получило при Другата. Нямаше да стане и с Главната.

Главния се изправи. Приятелката беше права. Историята се повтаряше. И той бе безсилен да направи нещо друго, освен да наблюдава.

— Ако анулирането на този брак е това, което наистина искате, аз няма да направя никакъв опит да ви спра.

"Удоволствието на краля'-Шанън Дрейк

"Удоволствието на краля'-Шанън Дрейк

Мнеее, мила, друга книжка е

Боби, някакво жокерче да можеш да дадеш?

Боби, някакво жокерче да можеш да дадеш?

С удоволствие, Стаси

Романът е издаван от Хермес в поредицата "Пламъкът на розата" и е втора книжка от една мноооого любима трилогия http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Романът е издаван от Хермес в поредицата "Пламъкът на розата" и е втора книжка от една мноооого любима трилогия http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

това ме води към "Дворцови интриги",ама....

това ме води към "Дворцови интриги",ама....

Аха, Гале, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай,ти си

Аха, Гале, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай,ти си

Да де,ама иде родата.....Първият, който има възможност нека пусне цитат.

Весел празник.

Е, на мен се падна тази чест явно. Ето ви нещо историческо.

Сър Мазника се опита да протестира, но Непознатият го прекъсна с махване на ръка.

— Достатъчно. Вече не ме забавляваш. Взе златото ми. Сега ми доведи Главния до седмица. Или ще умреш.

— Ще го доведа — мрачно каза англичанинът. Докато се изправяше, той хвърли изпълнен с желание поглед към тъмнокосата хубавица, която стоеше зад непознатия. Беше облечена със златиста коприна. Лицето й бе закрито от воал.

Сър Мазника присви очи.

— През това време може би ще сметнете…

Остави ме! — прогърмя заповедта.

— Разбира се, ваша… сър. Смятайте, че съм си отишъл.

След като Мазника си отиде, Непознатият застана до прозореца. Свъсил вежди, той мислеше за човека, когото англичаните познаваха само като Главния. Колко глупави бяха всъщност. Нужни му бяха няколко месеца, за да открие самоличността на разбойника. Но за него самия никой нямаше да разбере. Сър Мазника щеше да бъде чудесно прикритие. Ако нещо се объркаше, щяха да обвинят тлъстия благородник.

Непознатият мислеше как ще накаже човека, който му беше избягал. Мислеше си за болката, която щеше да понася жертвата му, докато не започнеше да моли за смърт.

— Сега съм близо до тебе, стари приятелю. О, да, много близо. Отмъщението ще бъде много сладко. Най-после ще видя кръвта ти, Главния.

Редактирано 24 декември 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Кристина Скай — Открадни сърцето ми

Да, точно в десятката. Ти си.

Исторически роман. Имената са сменени. Сара събра цялата си сила, обърна се и излезе от стаята. — Мисис Смит… Кадифеният звук на гласа му я накара да се обърне рязко. Коленете й омекнаха и тя се улови за парапета на стълбата. — Да? — Едва успя да придаде на гласа си безгрижно звучене. — Искам да ви помоля за една услуга. Сара преглътна. — И каква е тя? Той впи поглед в очите й и блясъкът им я замая. — Когато тази нощ се върнете в леглото си… свалете нощницата. Сара се вкопчи с две ръце в парапета. Едва се държеше на краката си. — Какво казахте? Той се облегна на касата на вратата. Погледът му обходи тялото й. — Преди да си легнете, махнете нощницата. Искам да си ви представя така, докато лежа от другата страна на стената. Зави й се свят. От тялото й струеше горещина. — Защо? — попита дрезгаво. Той я изгледа невярващо и се усмихна така, че сърцето й за малко да изскочи от гърдите. Тя се отдели от парапета и хукна с треперещи крака надолу по стълбата. Дълбокият му гърлен смях я преследваше до вратата на къщата.

„Моят съсед пиратът“

Ех, че сте бързииии. Давай, Руми.

Еееееее,избрала си много готин момент! Ето и моя цитат,от съвременен роман(поредица): ГЛАВНИЯ реши да хвърли още една цепеница във вече буйния огън.Разхвърчаха се искри.Той завъртя ведрата,така че студената им страна се озова над пламъците.Взе кафеника и го подаде на ГЛАВНАТА. – Нервна ли си? – Какво? – Галиш ме.Така ли се успокояваш ,когато си нервна? ГЛАВНАТА осъзна,че пръстите й си играеха с косата на ГЛАВНИЯ така,сякаш до нея бе Бейби. – Както вече казах,трудно е да не докосваш някого в пренаселено място. – Незнаех,че пренаселвам стаята – очите му сякаш я прободоха. – Дори бих могъл да се закълна,че има предостатъчно пространство. – Не съм свикнала да ми се нарежда кога мога да ходя на лов или да се къпя,какво да ям,къде... – Ти си болна - прекъсна я ГЛАВНИЯ. – Бях болна.Вече съм добре.Имам достатъчно добра представа за собствените си възможности.Нормално е за човек,отрасъл в Юкон.Добре съм,ГЛАВНИЯ,и ако продължаваш да ме спираш,приготви се за бой. – Бой? – Да.Аз съм като Бейби.Щом не мога да се боря отвън,го правя вътре. – Бой – ГЛАВНИЯ поклати глава. – Мила,не познавам друга като теб. – Значи сме наравно – ГЛАВНАТА го изгледа над ръба на чашата. – И аз не познавам друг като теб.И не съм била целувана така.Сякаш от едната страна бе адът,а от другата – раят.А по средата грееше дъга. Тя усети,че дъхът на ГЛАВНИЯ секна.Зениците на очите му се разшириха. – Така ли беше и за теб,ГЛАВНИЯ? За миг предположи,че младият мъж ще я повали пред огнището и отново ще я целуне,но той се изправи,грабна якето си и отвори вратата. – Отивам да видя леговището на кугуара. – Каква откровеност.Искаш ли отново да се върна към любезността?Не е ли по-добре да изразходвам натрупалата се у мен енергия като те галя? Вратата леко се затвори зад гърба на ГЛАВНИЯ.

Елизабет Лоуел - Самотникът