Цената на рая? /с половин уста/

Хахах, това е "Цената на рая"! /опа, кьоравея и ме изпревариха/

Редактирано 11 януари 201115 г. от Lindsey (преглед на промените)

Давай, Гале, ти си мила

Момичета на работа съм, докато се прибира и наглася ще стане утре. Първият който прочете поста, да се чувства помолен и да зададе новия цитат.

Беше безмилостен. Тягостният урок продължаваше и нямаше край. Караше я да изпълнява движенията, докато не усвои правилното положение на ръката, но тя упорито отказваше да го използва за опитно зайче. Още бе потресена от това, което може да причини едно леко докосване — ами ако наистина го удари?

Най-накрая той даде отбой. Току-що й бе показал два удара, които причиняваха моментален пристъп на диария, и тя настояваше да ги упражни върху жива мишена. ГЛАВНИЯ отстъпи назад и поклати глава, като се смееше.

— Няма начин. Достатъчно си ми ядосана, за да го направиш.

— Адски си прав.

— Ще ми благодариш, ако някога те хванат натясно и трябва да знаеш как да свалиш някого на земята.

— Ако това някога се случи, специално ще те намеря и ще ти дам възможност да речеш: «Нали ти казах.» Но смятам да се упражнявам с диаричните удари, а не със смъртоносните.

Той се отдалечи да вземе една от бутилките, които бяха донесли със себе си. Разви капачката и я поднесе към устните си, а адамовата му ябълка се раздвижи, докато преглъщаше. Тя знаеше, че трябва да е предпазлива и да пази дистанция поне с ума си, ако не с тялото, но той представляваше един прекрасен мъжки екземпляр и всичко женско в нея оцени гледката. Долнището на анцуга му беше от мека материя, която прилепваше към задните му части и към бедрата като втора кожа, а черната тениска изобщо не скриваше мускулестите очертания на гърдите и раменете му.

Ухаааааааа,Джон Медина Втори шанс

Редактирано 12 януари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Абе,Руми,къде остана цитата ти/не че аз много познавам/ Упс,то трябва потвърждение от Гането

Абе,Руми,къде остана цитата ти/не че аз много познавам/

Упс,то трябва потвърждение от Гането

Абе чакам Гането да каже ДА,макар,да съм 1000% сигурна,че е това.

Абе чакам Гането да каже ДА,макар,да съм 1000% сигурна,че е това.

Ами, не мисля, че ще се разсърди

Абе, хора, ръчкайте и по скайпа, аз забравила, че дала цитата... ужас.. Румка, давай, ти си

Имената са измислени. Той свали палтото си и го хвърли на един стол, след което я последва. Обзе го познатото усещане за нещо вече преживяно, когато, облегнат на шкафчетата, я наблюдаваше как измерва чашки и се занимава с тиганите. Тя изведнъж спря, наведе глава и се облегна на хладилника. — Умирам без теб — каза глухо. — Опитвам се, но вече нищо не ме интересува. Един ден с теб е много по-ценен за мен от цял живот без теб. Джон отново сви юмруци. — Да не мислиш, че на мен ми е лесно? — гласът му проряза въздуха като ръждясала пила. — Не си ли спомняш какво се случи? — Знам какво се случи! — извика Ева и се хвърли в прегръдките му. — Но аз съм възрастен човек, Джон! Ако смятам, че си струва, ще поема риска. Приемам го винаги, когато се кача в колата си. На магистралата умират много повече хора, отколкото от терористи и убийци. Защо не ми забраниш да шофирам, ако наистина искаш да ме защитиш? — Очите му я изгаряха, но не каза нищо. — Мога да живея с рисковете на твоята професия — продължи тя. — Не ми харесва, ала решението е твое. Ако не ми даваш същото право, защо тогава си тук? Той я гледаше вторачено и се мръщеше. В него се събуждаше желанието към нея и бързо нарастваше. Желаеше я повече, отколкото въздуха, който дишаше. Можеше да живее с нея и без нея, но последните шест месеца му показаха колко непълноценен бе животът без нея. Простата истина беше, че животът не си струваше, ако не го изживееше с нея. Веднъж приел тази мисъл. Кел продължи да разсъждава нататък. Трябваше да вземе мерки, за да се увери, че Ева бе в безопасност. Щеше да му се наложи да направи промени и да се адаптира, нещо, което не беше правил преди. Странно му беше, как внезапно всичко започна да изглежда толкова просто, само защото си призна, че трябва да я има. Бог да благослови Ан, че привлече вниманието му и му предостави извинение, за да дойде тук. Знаела бе, че види ли Ева веднъж, той нямаше да може да си тръгне. Джон се обърна към Ева. — Наистина ли можеш да поемеш рисковете, които поемам аз, и да приемеш, че ще отсъствам, а ти няма да знаеш къде съм или кога да ме очакваш? — Вече съм ги приела — отвърна тя и вдигна брадичка. — Искам само да знам, че ти ще се връщаш при мен винаги, когато можеш. Той не сваляше поглед от нея. Очите му бяха присвити и пронизващи. — Тогава можем да се оженим, защото Бог ми е свидетел, без теб съм като развалина. Ева се стъписа, после премигна. — Това предложение ли е? — Не. В основата си е заповед. Сивите й очи бавно се напълниха със сълзи, които блестяха като диамантчета. Лицето й светна в усмивка. — Добре — простичко рече тя. Тогава Джон направи това, за което жадуваше. Отиде до нея и я прегърна. Устните му жадно се впиха в нейните, а ръцете му си припомниха елегантните извивки на тялото и. Той мълчаливо я вдигна и я отнесе в спалнята, хвърли я на леглото, както направи първия път, когато я люби. Бързо събу джинсите й, измъкна ризата й през главата й и намери красивите й кръгли гърди.

Хихи, руми, забравила си няколко именца и Кел ме подсети. Линда Хауърд — Диамантеният залив

Ха-ха-ха,уж сто пъти го проверих,ама карай - нищо ! - приеми го като дебеееееел жокер. Ти си.

Исторически. Дълго време Джеймс лежа върху нея, дишайки тежко. Дейна вдъхваше с наслада мъжкия му аромат, тялото му я притискаше към мекото легло, а това чувство бе прекрасно. Дейна не можеше да диша, не можеше дори да помръдне. Чувстваше се изцедена, останала без сили. Джеймс се обърна по гръб, без да я изпуска от прегръдките си. — Мисля, че най-накрая открих твоя порок — каза той, като едва си поемаше дъх. — Моя порок? — Опитах с пиене, след това с комар. Опитах с диаманти и сапфири. Но изглежда твоят порок е с напълно физически характер. Дейна би трябвало да се обиди, но нямаше сили. — Щом казваш, сигурно е така. Тя се сгуши до него. Ако Джеймс знаеше колко много обича така да се притиска до него, сигурно щеше да се отмести по-далеч от нея. След известно време, когато силите й се възвърнаха, Дейна надигна глава и го погледна изпитателно. — Джеймс, защо си търсил моя порок? — Защото всеки притежава по някоя слабост, а аз исках да знам каква е твоята. Дейна облегна брадичка на гърдите му и се опита да разгадае каменното изражение на лицето му. — И това слабост ли е? Последните искрици от огъня осветяваха слабо лицето му. Той не погледна към нея, дори не искаше да разбере, че това, което се случи между тях, не бе само един момент на удоволствие. — Да — отвърна накрая той. Дейна разбираше, че това, което се случи между тях, бе по-важно, отколкото Джеймс бе готов да признае. Със сигурност, дълбоко в себе си, го знаеше. Но сега не бе време да иска от Джеймс повече, отколкото бе готов да даде. — Ще ме научиш ли да бъда истински съблазнителна и сладострастна? Джеймс я погледна изненадано и Дейна се засмя. — Ако ще ставам грешница като теб — продължи Дейна, — по-добре да стана истински порочна. Дейна започна бавно да милва с един пръст зърното на едната му гръд, а Джеймс бързо сграбчи ръката й. — Вещица — повтори той, но в тона му нямаше злоба, а само невинна закачка. След това отново я целуна, а Дейна се запита колко време ще й отнеме да убеди Джеймс, че той е единственият й порок.

Големия лош вълк

Знаех си, че няма да ви затрудня.

Историческо цитатче:

— Шотландия е различна от представите ми.

— В какъв смисъл?

— По-дива, по-примитивна. Зная, че някои джентълмени имат ловни хижи тук, но си представях, че са с обичайните удобства и прислуга. А какъв е вашият дом?

— Див и примитивен — отговори той. И докато тя го гледаше объркано, той стана. — Намирате се в него — обясни насмешливо.

— Къде се намираме? — тя също неволно се изправи.

— В моя дом.

Гореща вълна зачерви кадифените страни на Главната, когато те застанаха един срещу друг.

Вятърът развяваше черната му коса, а чертите на красивото му лице носеха отпечатъка на благородство и гордост, тялото му излъчваше сила и тя си помисли, че е твърд и недосегаем като скалистите върхове на неговата родна земя. Отвори уста да се извини, но вместо това чистосърдечно каза:

— Отива ви.

Беше спокойна, не се изчерви, не сведе поглед. Около нежното й лице сияеше ореол от златна коса, разпиляна от вятъра — образ на нежна женственост, застинала пред мъжа, който я смиряваше. Светлина и тъмнина, нежност и сила, гордост и решителност — във всяко отношение бяха различни. Някога различията им ги бяха привлекли, сега ги разделяха. И двамата бяха по-възрастни, по-разумни, бяха сигурни в себе си, че могат да устоят на онази топлота, която незабелязано се възцари помежду им на ливадата.

— А на вас не ви отива — отбеляза той.

Думите му изтръгнаха Главната от чудния миг, когато като че ли бяха само двамата в света.

— Да, така е — съгласи се тя, тъй като си даваше сметка какво екзотично цвете представлява със своите ефирни рокли и бални пантофки.

Мммм, "Ад и рай" на Джудит Макнот

Точно така!

Точно така!

Романът е съвременен:

Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън.

— Повярвай ми, Главен, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб.

Очите му се присвиха.

— Така ли?

— Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали?

Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин.

— Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите.

В гласа му прозвуча заплашителна нотка.

— Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми?

— Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна.

— Задоволителна?

— Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава.

— Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света.

— Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Главен. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата.

Удивена чу тихия му смях.

— Главна, скъпа, направо ми изкарваш въздуха.

— Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията.

Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна.

— Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях.

"Избрах теб"-С.Е. Филипс

"Избрах теб"-С.Е. Филипс

Точно. Ти си!

Цитатът е от съвременен роман: "Луната все още се намираше високо в небето и хвърляше ивица светлина върху черната вода. От парапета, до който бе застанала, Главната виждаше белите връхчета на вълните. Минаваше два часът след полунощ и палубата беше празна. Тя харесваше сутрешните часове преди зазоряване, когато пътниците все още спяха, а ранната смяна на екипажа все още не беше започнала. Тя оставаше насаме с морето и вятъра и можеше да си се представи в която епоха пожелаеше. Пое дълбоко въздух и вдиша аромата на солта и нощта. След изгрев-слънце те щяха вече да бъдат в Насау и докато корабът бе в пристанището, казиното щеше да бъде затворено. Главната щеше да има цялата сутрин на свое разположение, ала все пак предпочиташе нощта. Мислите й се върнаха назад към часовете на работа, към мълчаливия комарджия, който бе седнал на нейната маса, за да печели и за да я наблюдава. Тя си каза, че това бе мъж, който със сигурност привлича жените, но не се учуди, когато забеляза, че е сам. Един странно завладяващ самотник, помисли си Главната. Привлекателен е, мислено призна тя и се наведе напред да подаде лицето си на игривия вятър. Привлекателен по един опасен начин. Ала в кръвта й беше да възприема опасността като предизвикателство. Рисковете можеха да се пресметнат, процентите да се измерят и въпреки това… И въпреки това Главната бе далеч от мисълта, че мъжът щеше да върви по пътя на логиката. — Нощта ви отива. Тя вкопчи ръце в парапета. Макар че никога преди не бе го чувала да говори, макар че дори не бе усетила кога се бе доближил до нея, Главната знаеше кой точно стои зад гърба й. Потрябваха й доста усилия, за да запази самообладание. Сърцето й туптеше бясно. Тя се обърна и го видя да се появява от тъмнината. Тъй като искаше да се увери, че гласът й няма да трепне, Главната забави отговора си и го изчака да приближи и да застане до нея."

Зараби кораба,казиното,магнетичния,опасен мъж се присещам за Нора и клана МакГрегър, по-специално книгата за дъщерятя Серена/ама не помня имито на романа/

Романът се казва " В пламъка на страстта." Давай следващия цитат.