Аманда Куик — Красавицата и звярът

Аха, точно тя е. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Една съвременна книжка, която наскоро прочетох и много ми хареса. Тези дни ще споделя за нея. Ан съвсем се смая. Отначало бе забелязала единствено стоманеносивите му очи, които пронизваха като копие. Сега видя и всичко останало - широката уста, ситните бръчици в ъгълчетата на очите, дългия, прав и аристократичен нос, загорялата кожа. - Извинете ме. Нямах намерение да ви карам да чакате. - Гласът на Ройс Делън бе силен, дълбок и плътен. - Ако знаех какво изпускам... - меко продължи той и погледът му бавно се плъзна от върха на червенокосата й глава до зелените обувки с високи токчета, а след това отново се върна към дълбоките й тъмношоколадови очи.- Никога не бих си губил времето с тези отегчителни цифри. Ан се изчерви. Цялото й тяло бе изтръпнало от напрежение и тя неловко пристъпи от крак на крак. Какво й ставаше? Държи се като някоя ученичка, омагьосана от някакъв си красавец! Изправи решително рамене и вирна брадичка. - Не бих искала да ви, преча да броите парите си - рече тя, колкото можеше по-любезно, ала очите й недвусмислено казваха, че тя не обича ласкателствата. Особено от този тип. Ройс спря да се смее и лицето му стана сериозно. Като всеки мъж той обичаше красивите жени, ала за него бизнесът бе на първо място и така щеше да бъде винаги. Синовете на богатите мъже трябваше да се измъкнат от сянката на бащите си и сами да си намерят място под слънцето. Младият мъж нетърпеливо погледна зад момичето, но освен нея нямаше никой друг.

"Сърце от лед"?

Не, Пете. Доста непозната авторка е, но ми се иска да се запознаем с нея. От мой скан е, може би миналия месец.

Бога ми, аз какво съм чела и къде съм писала не знам, объркала съм се

Пускам още едно цитатче. Джъстин е брат на Главната и до края на книгата с нетърпение четях как ще се развие образа му. - Дори и като сватбен подарък?. Тя бързо вдигна глава, забравила за диамантите. Раменете му бяха изпънати, а ръцете стискаха кутията, сякаш беше спасителна дъска. Другите виждаха единствено неговата надменност, самоувереност и показна напереност. Сега, докато се взираше в изопнатото му красиво лице, тя видя неговата болка и несигурност, целия му страх, че отново ще бъде отхвърлен. За втори път през този ден Флик съжали, че бе дошла, ала не бе в нейната природа да проявява страхливост. Никое друго момиче на нейно място би се задоволило с едно писмо. Обаче за Флик Мейнуеъринг работа като тази изискваше среща на четири очи. - 0, Джъзер. Защо винаги правищ нещата толкова трудни? - въздъхна накрая тя и прехапа устни, виж-дайки как раменете му увиснаха. Джъстин поклати глава, вперил поглед в огърлицата. -Предполагам, че това означава „не"? - Тъкмо за това дойдох, за да ти го кажа. Той кимна. Устата му внезапно пресъхна и за миг му се стори, че няма да може да изрече и дума. Когато най-сетне го стори, гласът му прозвуча съвсем нормално. - Заради нещо, което съм направил? Или заради това, което не съм направил? Флик въздъхна. Никога досега не се бе чувствала тол-ова зле. Сякаш риташе ранено животно. И въпреки че голямото й щедро сърце се сви от мъка, разумът й казва¬ше, че постъпва правилно. Джъстин Сирамор-Форбс приличаше на напукан диамант. Той изглеждаше блестящ и твърд, ала бе достатъчно само леко да го почукаш на лошо място и щеше да се разсипе на малки късчета. Джъстин имаше нужда от опитен майстор, ала тя не беше този човек. Безпомощният поглед и безкрайната болка, стаена в очите му, бе нещо, което не можеше да понесе и Флик бързо заобиколи щанда и нежно хвана ръката му. Стресна се, когато усети колко е студена. - Джъстин - меко рече тя, - ти не си направил нищо лошо. Аз мисля... мисля, че ти криеш толкова много от себе си пред другите, че накрая си започнал да го криеш и от самия себе си. Аз мисля... - За пръв път Флик не бе способна да каже просто и ясно това, което мисли. - 0, Джъзер, хайде да си говорим честно! И двамата знаехме още от самото начало, че това е... ами да го наречем сделка. Ти искаше пари, а аз исках мъж, с когото да мога да живея. Джъстин нещастно кимна. - Ти си напълно права, разбира се - провлечено изрече той, ала небрежният тон бе по-скоро прикритие на отчая¬нието, което напираше в гърдите му. - И така, щом не съм аз, тогава кой е? - рязко се изправи той и затвори кутията. Почти не усещаше пръстите си. Движеше се автоматично, доволен, че тя не може да разбере как отказът й го убиваше. Умряха и надеждите му за бързото спечелване на „Хелсиън". Сега повече от всякога фирмата бе най-важна за него. Тя поне никога нямаше да го изостави, никога нямаше да разбие сърцето му. Никога нямаше да го обна¬дежди и сетне с един замах да унищожи всичко. Флик си отдъхна, че той го приемаше толкова леко и малко се поотпусна. - Твоят стар приятел - Джордж Кембъл-Бийн - нежно промълви тя.

Май аз съм единствената, която я е чела, затова подсказвам.Книжката е на Бард, издавана е отдавна. А второто име на авторката е Бари. Джъстин знаеше, че тя го гледа, защото усещаше погледа й като милувка. Това го дразнеше, но в същото време някак си странно го успокояваше. Най-сетне тя му отдаваше цялото си внимание. Наля чаша коняк с тихи и отмерени движения и се извърна. Бавно приближи до жената, която бе полегнала на дивана. Изправи се пред нея и протегна чашата. Лицето й бе възвърнало цвета си. Огромните й очи не бяха изплашени и когато тя пое чашата, Джъстин с усилие на волята устоя на жадния й изпиващ поглед. Как би могла тази жена да бъде неговата майка? - По-добре ли се чувстваш? - учтиво попита той и отстъпи назад, за да се отърси от привличането й. Подобно на унищожителен ураган тя бе връхлетяла в живота му, за да го опустоши до край. Мразеше я, но против волята си бе очарован от нея. Не бе очаквал, че майка му е толкова красива. Изглеждаше млада и кремавата копринена рокля отлично прилягаше на все още стройната й фигура. - Вече се чувствам по-добре. Благодаря ти - промърмори Франческа. Ръката й, която поднасяше чашата до пребледнелите й устни, леко потрепери и тя отпи малка глътка от златистата течност. - Ако знаех, че ще припаднеш при вида на кръвта, щях да скрия ръката си. - Гласът му бе нежно закачлив и младият мъж снизходително се усмихна. - Не беше заради кръвта. - Франческа нервно завъртя чашата между пръстите си. - Да те видя след толкова много години... Исках го толкова много... копнеех за това от толкова години и когато най-сетне се случи... - Сви безпомощно рамене. Очите й не се отделяха от лицето му, опипвайки всяка частица от него. Този красив и млад мъж пред нея бе нейният син! Бе го носила девет месеца под сърцето си! Ала как би могла сега да стане частица от неговия свят, свят, който той си бе изградил без нея? Как да намери място в живота му, когато той очевидно не се нуждаеше от нея? Джъстин усещаше изгарящия поглед на жадните й очи. Поглед, който пареше гнева, болката, желанията му. Извърна се рязко и се намери лице в лице с Флейм. Отново се почувства като хванат в капан, от който нямаше измъкване. Те го превъзхождаха! Те заплашваха да го превземат! Трябваше да действа! Той беше този, който командваше парада! Повдигна едната си вежда и й се усмихна.

Тъй като явно никой няма да познае кой е романа, нека някой друг, който има време да пусне цитатче.

Мммм, че лошава Жани - не каза коя е книгата.Ма аз знам, нейната загадка беше "Златната паяжина" на Максин Бари и тая книга ми е наредена за четене щото цитатите ми допаднаха. Момичета както помоли Жани,нека някой пусне цитат.

Благодаря Жени, аз ще се възползвам.Хихихи Прибраха се следобед и Джо веднага се преоблече, за да се захване с неговите си задачи. Тъй като все още бе рано за вечеря, Кети излезе на верандата и се настани в люлката. Вече бе ранна есен и дните не бяха така горещи. Джо й бе споменал, че е възможно да завали сняг дори и през октомври, затова да използва последните дни, през които ще може да си почива на верандата. А Кети с нетърпение очакваше зимата, независимо колко тежка би могла да бъде тук. Тогава дните бяха по-къси, а нощите по-дълги. Тя се усмихна само при мисълта за дълги нощи. Преоблечен, Джо се появи на верандата. Работата можеше и да почака, реши той, и седна до нея на люлката. Прегърна я и я привлече до себе си, така че тя отпусна глава на рамото му. — Мислих си, че скоро ще дойде зимата — сподели тя. — По-скоро, отколкото очакваш. — И Коледа е близо. Мога ли да поканя Ян? — Разбира се. Той е твоето семейство. — Така е — усмихна се тя. — Само че на сватбата не забелязах някаква топлина помежду ви. — А ти какво си очаквала, имайки предвид обстоятелствата? Мъжете си бранят територията. Той не искаше да се откаже от теб, а аз бях твърдо решен да те имам, каквото и да ми коства. — Джо повдигна брадичката й с палец и бавно я целуна. — Освен това, бях един напълно непознат, който същата вече щеше да отведе сестра му в леглото си. След малко остана само звука от люлката. Той отново я целуна, а после само я прегръщаше. Досега не знаеше, че бракът може да е и това, с изненада си помисли Джо. Едновременно страст и задоволство. — Хайде да си имаме бебе — тихо изрече той. Тя замълча за момент, след което отвърна: — Тогава ще спра да вземам хапчета. — Кети взе ръката му и я допря до лицето си. Жестът й излъчваше такава нежност, че Джо чак изпита болка. Повдигна лицето й и я настани в скута си, така че да вижда изражението й. — Това ли искаш? Неговото лице изглеждаше сякаш огряно от вътрешна светлина. — Знаеш, че отговорът е да. — Тя се наведе, докосна устните му със своите, след което неочаквано се засмя, обгърна врата му с ръце и силно го прегърна. — В рода ви имате ли близнаци? — Не! — изстреля той, отдръпна се малко и я погледна подозрително. — А в твоя? — Всъщност, да. Баба Мими имаше близначка. Дори самата мисъл за близнаци му дойде твърде много. Джо поклати глава, сякаш за да прогони тази възможност. — По-добре да я караме едно по едно. Без удвояване. Погали бедрата й, след това плъзна ръцете си под полата й. — До Коледа може и да си бременна. — Харесва ми тази идея. — Аз ще се постарая — обеща той, а очите му блестяха. — Може да отнеме и повече време. — Значи ще трябва да се старая повече. Устните на Кети се разтегнаха в усмивка. — Мен ме устройва — доволно отвърна тя.

Редактирано 17 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Ех !Линдичка! "Търси се съпруга" - Маделин и страхотният мъжага!

Ех !Линдичка! "Търси се съпруга" - Маделин и страхотният мъжага!

Той верно страхотен тоз ве - аз само от цитата... Но не затова се намесвам, а за да кажа дам вместо румето щот от последното слухтене безразузнавателно знае,че я не за два три деня та играта да не спира. Ти си слънце стреляй. Руми и да ме утрепа ша ми прости посли.

Цитатът е от съвременен роман: "Всичко стана толкова бързо, че тя дори не успя да реагира. Почувства как бедрата и гърдите й се притискат към неговите, а топлите му устни покриват нейните.Главният леко повдигна глава, погледна я в очите и Главната помисли, че ей сега ще я пусне. Вместо това прегръдката му стана по-страстна. Ръцете му погалиха голия й гръб и устните му отново приближиха към нейните. Сърцето й бясно заби. Езикът му докосна ъгълчетата на устата й и тялото й потръпна от удоволствие. Здравият разум я съветваше да се изтръгне от ръцете му, но дълбоко в себе си тя не искаше да отхвърля галантните му усилия. Нежните му усилия. Усилията му да изглежда убедителен. Сети се, че фотографът може да е пропуснал да ги снима при първата им целувка. Плъзна длани по гърдите му и колебливо отвърна на ласката . Устните му станаха още по-настойчиви. Пръстите му се заровиха в косата й. До тях внезапно долетя силна музика. Гръмнаха аплодисменти. Официалната част беше започнала. Главната с изкуствен смях се освободи от прегръдката на Главния. Той пъхна ръце в джобовете на панталона си и хвърли поглед към фотографа. Със задоволство установи, че досадникът си е отишъл. — Не мога да повярвам, че го направихме! — с треперещ глас изрече младата жена, приглади разрешената си коса и тръгна заедно с Главния към входа. Той й хвърли многозначителен поглед. — Всъщност преди години мечтаех да направим именно това — призна той и галантно отвори вратата пред нея. — Лъжеш. — Главната го погледна с недоверчива усмивка."

Ех, ама начи- и-и ! Защо не познавате бе, хора! Айде още един цитат: " Небето беше обсипано с танцуващи светлини и въртящи се форми, които се гонеха и падаха като блестящ водопад. Даяна наблюдаваше поразителната гледка от брега на езерото в територията на «Юнифайд». Беше се излегнала на одеяло, опряла ръка на рамото на съпруга си. Мястото беше само тяхно. — Мислиш ли, че Кал вижда това? — Да. — Мислиш ли, че му харесва? Той се засмя. — Едва ли. Нали и той искаше да дойде. — Трябваше да го вземем. — Не — каза той, като я целуна, — не трябваше. Спомняш ли си, когато искаше наследници на всяка цена. — Да. — Сега си има един. Може да гледа фойерверките от къщата заедно с бавачката на Конър и да й помага да се грижи за племенника му. — Но… Коул заглуши протеста й с целувка. — Помниш ли, когато каза, че съм пропуснал много в живота си? Даяна повдигна ръка и бавно прокара пръсти по лицето му. — Помня — прошепна, докато фойерверките експлодираха над тях. — Знаеш ли какво най-много пропуснах? — Не. Какво? — Винаги съм искал да се любя с жена, докато тя гледа фойерверки над рамото ми. Тя се усмихна, но си припомни други неща. Спомни си момента, когато преди три месеца той за пръв път вдигна сина си. Занесе го до прозореца на родилния дом и каза: «Конър, това е Далас. Татко ще ти го подари». Коул изучаваше лицето й. — За какво мислиш? — Спомням си — прошушна тя. — Искаш ли още спомени? — предложи той с усмивка. Даяна отклони погледа си от фойерверките. — Много!"

Ех, ама начи- и-и ! Защо не познавате бе, хора!

Айде още един цитат:

"

Небето беше обсипано с танцуващи светлини и въртящи се форми, които се гонеха и падаха като блестящ водопад.

Даяна наблюдаваше поразителната гледка от брега на езерото в територията на «Юнифайд». Беше се излегнала на одеяло, опряла ръка на рамото на съпруга си. Мястото беше само тяхно.

— Мислиш ли, че Кал вижда това?

— Да.

— Мислиш ли, че му харесва?

Той се засмя.

— Едва ли. Нали и той искаше да дойде.

— Трябваше да го вземем.

— Не — каза той, като я целуна, — не трябваше. Спомняш ли си, когато искаше наследници на всяка цена.

— Да.

— Сега си има един. Може да гледа фойерверките от къщата заедно с бавачката на Конър и да й помага да се грижи за племенника му.

— Но…

Коул заглуши протеста й с целувка.

— Помниш ли, когато каза, че съм пропуснал много в живота си?

Даяна повдигна ръка и бавно прокара пръсти по лицето му.

— Помня — прошепна, докато фойерверките експлодираха над тях.

— Знаеш ли какво най-много пропуснах?

— Не. Какво?

— Винаги съм искал да се любя с жена, докато тя гледа фойерверки над рамото ми.

Тя се усмихна, но си припомни други неща. Спомни си момента, когато преди три месеца той за пръв път вдигна сина си. Занесе го до прозореца на родилния дом и каза: «Конър, това е Далас. Татко ще ти го подари». Коул изучаваше лицето й.

— За какво мислиш?

— Спомням си — прошушна тя.

— Искаш ли още спомени? — предложи той с усмивка.

Даяна отклони погледа си от фойерверките.

— Много!"

Джудит Макнот "Спомни си кога"

БИНГО-о-о-о! Хайде сега си ти.

С извинение за закъснението: Тълпата мълвеше нейното име. Вестта за предателството разлюля голямата зала като буря и каза на Гадняра че Главната е спечелила. — Тогава ти… — започна Главната. Гаднярът скочи от стола. Грубите му пръсти се сключиха около шията й, сякаш искаше да задуши истината, да я накара да млъкне. С див вик Главният се изтръгна от хватката на Приятеля и преобърна господарската маса. Скъпи чаши и чинии се разхвърчаха във всички посоки. Приятелите като един прескочиха масата след него. Но не бяха достатъчно бързи. Главният скочи на пода и затича. Рицарите съгледаха черния ад в очите му и се хвърлиха настрани да му сторят път. Внезапно Гаднярът изкрещя така, че викът му раздра залата. Дългите ръкави на Главната го шибнаха през лицето. Тъмночервени ивици останаха на всяко място, където роклята се бе допряла до кожата му. — Проклета бъди, вещице! — изкрещя Гаднярът. — Да бях убил и теб, и проклетия ти съпруг, когато ви нападнах в Спорните земи! Гаднярът измъкна кинжал изпод мантията си и замахна с него. Кинжалът на Главния прелетя като сребърна ивица над масите и се заби до дръжката в рамото на Гадняра. Преди някой да успее да въздъхне, Гаднярът политна да падне и Главният се стовари върху него. Главният изтръгна кинжала от изтръпналата ръка на Гадняра, обърна острието към него и го опря до ребрата му точно на мястото, където Главната бе ранена от кинжала на изменника. Когато острието спря да потъва, Главният натисна дръжката рязко. — Дано прекараш цяла вечност в ада — каза тихо Главният. Гаднярът издъхна, преди да падне на пода.

Ами ще да е от трилогията ва Лоуел, ма "Най-силната магия" ли беше или "Недокоснатата" Залагам на "Недокоснатата"

Ами ще да е от трилогията ва Лоуел, ма "Най-силната магия" ли беше или "Недокоснатата"

Залагам на "Недокоснатата"

Ммммм, залогът не печели, но е горещоооо. (Тя остана една всъщност )

Ммммм, залогът не печели, но е горещоооо. (Тя остана една всъщност )

Е,ами "Най-силната магия" но реални спомени мнооого малко

Мнее това са "Омагьосаните"

Мнее това са "Омагьосаните"

Давай, Пете.

Нещо лесно, историческо и много забавно

"Главната се поколеба, знаейки, че ако се задържи тук, ще бъде най-голямата глупачка. Главния се размърда отново, устните му се движеха, без да издават звук. Съпротивата ù се разпадна пред силата на любопитството и тя се върна внимателно при дивана.

Лека усмивка бе извила устните му.

— О, скъпа — прошепна той. — Устните ти са по-сладки от вино. Ще ми дадеш ли още една глътка?

Главната ахна. Трябваше да предположи, че сънищата му нямаха нищо общо със спокойни романтични разходки из слънчеви ливади. Хвърли виновен поглед към вратата. Знаеше, че трябва да се върне обратно и тихо да излезе от стаята, но вместо това се намери наведена по-близо до дивана, за да не рискува да изпусне нито дума.

Дрезгав кикот се изплъзна от устните му, предизвиквайки възхитителна тръпка по гръбнака ù.

— Малка кокетка такава, знаеш, че винаги ме е гъдел, когато ме целуваш там.

Тя сведе подозрителния си поглед по продължение на неговото слабо, добре развито мускулесто тяло, чудейки се, къде точно е това „там”.

— О, това е, ангел мой… малко по-надолу… ахх… — въздишката му се стопи в дрезгав стон.

Устата на Главната пресъхна. Тя повя на зачервените си страни, чудейки се, как може да е толкова топло в стаята, когато камината не бе запалена. Дори по-лошо, топлината сякаш се разнасяше като разтопен мед по гърдите и корема ù.

Гласът на Главният отново стана шепот. Забравяйки напълно за фината си красива рокля, Порциа коленичи и се надвеси над него, напрягайки се да чуе думите му.

Устните му почти докосваха ухото ù, когато той прошепна:

— Ангел мой… сладка моя… скъпа моя…

Тя затаи дъх, подготвяйки се за момента, в който той ще изрече името на Гаднярката.

— … моя безсрамно любопитна Главна.

Тя отдръпна главата си назад и откри, че Главният гледаше право в нея, дяволитите му тъмни очи искряха от триумф и насмешка.

— Ах, ти, невъзможен дявол! Беше буден през цялото време, нали? — Изправяйки се на крака, тя грабна една от възглавниците на дивана и започна да го налага с нея.

Той вдигна ръце, за да се предпази от ударите ù, като продължаваше да се смее силно.Брат ми ми зае тази риза и не ми се ще да му я върна с отвратителна дупка точно над сърцето.

— Би трябвало да те застрелям, задето се подигра с мен по този вулгарен варварски начин!

— Предполагам, че не е неучтиво една дама да подслушва джентълмен, особено докато той спи?

Когато той прехвърли дългите си крака през дивана и седна, Главната осъзна каква глупачка е била, за да повярва, че той е беззащитен. Неговата бледност само задълбочаваше поразителните му хлътнали скули и изострения обсидианов блясък в очите му. С разрошената си коса и закачливите трапчинки, той приличаше на самото изкушение, непреодолима покана да съгрешиш.

Тя се отдалечи от него, стискайки възглавницата пред гърдите си като щит.

— Ти не спеше, а и аз не подслушвах. Просто… — тя спря, опитвайки се да се сети за подходящо оправдание — … търсих една книга, която мисля, че оставих на дивана.

— И си останала с впечатлението, че съм я погълнал?

Тя го погледна укорително.

— Трябваше да се досетя, че се подиграваш с мен. Нито една жена, която има капчица морал не би се оставила да бъде съблазнена от подобни банални глупости. Устни по-сладки от вино, как не!"

Еееее,"Вампирът който ме обичаше"

Еееее,"Вампирът който ме обичаше"

Аха, ти си Гале.