Маркизът се засмя и потупа сина си по гърба.

— Нямаш търпение да се запознаеш с бисера на стария Приятел, нали?

— Ъъъ… бисер ли? — измърмори Главния, като опитваше да откъсне поглед от жената долу на стълбите.

Но, уви, не успяваше. Въпреки решимостта и усилията не можеше да отвърне поглед от мястото, където Главната пълзеше на четири крака и изстъргваше гълъбовите курешки от парадното външно стълбище.

Баща му се засмя отново и щракна с пръсти пред лицето му.

— Попитах дали се притесняваш от предстоящата среща с момичето на Приятеля?

— Да се притеснявам ли? Хммм… Гласът му изневери, когато Главната се протегна към долното стъпало и му предложи вълнуващата гледка на задните си части. И макар да си заповядваше да не обръща внимание, не можеше да остане равнодушен на начина, по който меката пола очертаваше контурите на хълбоците й.

Продължаваше да се взира в нея и да се презира за това. Главната започна да търка отново. Ох, по дяволите! Младият мъж стисна зъби и усети напрежение в едно особено чувствително място от своята анатомия. Тя бе започнала отново да върти задник в синхрон с движенията на ръцете.

— Питам ли? Защо те питам? — настоя търпеливо баща му.

Главния го погледна неразбиращо.

— Ъъъ… да. Извинявай… ъъъ… стори ми се, че видях нещо в далечината.

Нов смях.

— И се чудиш защо те питам?

— Моля?

По дяволите! Как така погледът му се бе върнал отново към Главната?

Този път чу въздишка.

— Питам, защото стоиш тук вече четвърт час и се взираш към пътя като оглупял. Ооо…

В този момент предизвикателното момиче се изправи и се изви от кръста. В тези движения имаше нещо толкова чувствено, че Главния усети как телесната му температура се повиши с още един-два градуса.

Изруга наум усещането си; псувнята беше толкова грозна, че никога не я бе изричал на глас. Какво му ставаше, че да изпитва такова силно желание към жена, която презира? Та той беше принципен човек, за Бога, не от онези развратници, които се подчиняват единствено на нагона си. Нужно му беше нещо повече от симпатично лице и стройна фигура, за да се възбуди. Всъщност винаги бе трябвало най-малко да харесва дадена жена като човек, за да изпита сексуален интерес към нея.

„Досега.” Отново изруга наум.

Ммм, "Софи" Хедър Кулман?

Ммм, "Софи" Хедър Кулман?

Ахааа, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

И нещо съвременно - малко дългичко, но иначе се губи чара на сцената: — Молиш ме да се омъжа за теб? — Така ми се струва. Да, моля те да се омъжиш за мен. — Чувал ли си някога за свещи, цветя и падане на колене? — Хей, аз те моля, ясно ли е? И следователно смяташе, че й прави голяма услуга. Защото се чувстваше виновен. Не би могъл да направи подсъзнателното по-ясно, дори да го изречеше на глас. Не можеше да повярва, че е изпаднала в това положение. И то само защото беше загубила контрол над себе си и беше казала, че го обича. С всеки друг би могла да се престори, че всъщност не го мисли, че не е така, но не и с Главния. Той я познаваше прекалено добре. Беше чувала някой да преспи с някого от съжаление, но да направиш предложение за женитба от съжаление? — Ти си негодник! — каза тя, сръга го силно в ребрата и се търкулна на леглото. — Ох! Това какво беше, по дяволите! — Той разтри удареното място и я изгледа гневно, а тя се изправи до леглото и буквално го унищожи с поглед. — Слушай, страхотен задник такъв, какво точно не разбираш в думите «никакво обвързване»? — процеди Главната през зъби и понечи да вдигне дрехите си от пода, но видя възхищението в погледа му, затова се обърна с лице към него и закри гърдите си, преди да се наведе. — Хайде да си починем малко от кавгите, Главна. Умираш да кажеш «да» и двамата го знаем. Кажи го, всичко ще свърши, и се върни в леглото. Не се налага да ставаме още… — Той хвърли поглед на будилника до леглото. — Още почти час. — Хей, Главен? — Главната вдигна дънките си. — Трябваше само сексът да е страхотен. — Това е идеята — каза той и се усмихна бавно. — Има още време. Без да каже нито дума повече, Главната влезе в банята. .............. После я хвана за ръката, коленичи пред нея и притисна дланта й към сърцето си. Тя усети топлината и силата на гърдите му през тениската. Прекалено изненадана, за да каже каквото и да било, се опита да издърпа ръката си и го изгледа гневно. Той сбърчи чело. — В момента не разполагам със свещи и цветя, но мога поне да коленича. Главна, бейби, мила, ангел мой, ще се омъжиш ли за мен? — Не! — каза тя и издърпа ръката си. .............. — Какво искаш да кажеш с това «не»? — запита той гърба й. Тя, стигнала до подножието на стълбите, се обърна и го изгледа гневно. Той беше на половината разстояние и изглеждаше наистина ядосан. Нима беше очаквал тя да каже «да»? Наистина ли си беше помислил, че до такава степен си е изгубила ума по него, че би приела предложение за брак, направено от чувство за вина? — Нима искаш да кажа всичко буква по буква? Да ти го напиша? Или какво? НЕ. Не. Нима ти е толкова трудно да го разбереш? — Тя тръгна към колата си. — Заведи ме у дома. — Ти ме заплаши, че ще ми отрежеш топките, ако пак те целуна и избягам. — Той я последва. — Така че би трябвало да си доволна. Този път не бягам. Правя ти предложение, за Бога! — Да, добре, нали знаеш какво можеш да направиш с предложението си? — Хайде, Главна, слез на земята. Знаеш, че «завинаги» е онова, което искаш. Онзи, който е казал, че от истината боли, е сбъркал. В случая с Главната, истината предизвика ужасен гняв. Тя се извърна, поставила едната си ръка на дръжката, и го изгледа убийствено. — Чуй ме, само за да го знаеш. Завинаги е ужасно дълго време. Не си чак толкова добър в леглото.

И нещо съвременно - малко дългичко, но иначе се губи чара на сцената:

— Молиш ме да се омъжа за теб?

— Така ми се струва. Да, моля те да се омъжиш за мен.

— Чувал ли си някога за свещи, цветя и падане на колене?

— Хей, аз те моля, ясно ли е?

И следователно смяташе, че й прави голяма услуга. Защото се чувстваше виновен. Не би могъл да направи подсъзнателното по-ясно, дори да го изречеше на глас. Не можеше да повярва, че е изпаднала в това положение. И то само защото беше загубила контрол над себе си и беше казала, че го обича. С всеки друг би могла да се престори, че всъщност не го мисли, че не е така, но не и с Главния. Той я познаваше прекалено добре. Беше чувала някой да преспи с някого от съжаление, но да направиш предложение за женитба от съжаление?

— Ти си негодник! — каза тя, сръга го силно в ребрата и се търкулна на леглото.

— Ох! Това какво беше, по дяволите! — Той разтри удареното място и я изгледа гневно, а тя се изправи до леглото и буквално го унищожи с поглед.

— Слушай, страхотен задник такъв, какво точно не разбираш в думите «никакво обвързване»? — процеди Главната през зъби и понечи да вдигне дрехите си от пода, но видя възхищението в погледа му, затова се обърна с лице към него и закри гърдите си, преди да се наведе.

— Хайде да си починем малко от кавгите, Главна. Умираш да кажеш «да» и двамата го знаем. Кажи го, всичко ще свърши, и се върни в леглото. Не се налага да ставаме още… — Той хвърли поглед на будилника до леглото. — Още почти час.

— Хей, Главен? — Главната вдигна дънките си. — Трябваше само сексът да е страхотен.

— Това е идеята — каза той и се усмихна бавно. — Има още време.

Без да каже нито дума повече, Главната влезе в банята.

..............

После я хвана за ръката, коленичи пред нея и притисна дланта й към сърцето си. Тя усети топлината и силата на гърдите му през тениската.

Прекалено изненадана, за да каже каквото и да било, се опита да издърпа ръката си и го изгледа гневно. Той сбърчи чело.

— В момента не разполагам със свещи и цветя, но мога поне да коленича. Главна, бейби, мила, ангел мой, ще се омъжиш ли за мен?

— Не! — каза тя и издърпа ръката си.

..............

— Какво искаш да кажеш с това «не»? — запита той гърба й. Тя, стигнала до подножието на стълбите, се обърна и го изгледа гневно. Той беше на половината разстояние и изглеждаше наистина ядосан.

Нима беше очаквал тя да каже «да»? Наистина ли си беше помислил, че до такава степен си е изгубила ума по него, че би приела предложение за брак, направено от чувство за вина?

— Нима искаш да кажа всичко буква по буква? Да ти го напиша? Или какво? НЕ. Не. Нима ти е толкова трудно да го разбереш? — Тя тръгна към колата си. — Заведи ме у дома.

— Ти ме заплаши, че ще ми отрежеш топките, ако пак те целуна и избягам. — Той я последва. — Така че би трябвало да си доволна. Този път не бягам. Правя ти предложение, за Бога!

— Да, добре, нали знаеш какво можеш да направиш с предложението си?

— Хайде, Главна, слез на земята. Знаеш, че «завинаги» е онова, което искаш.

Онзи, който е казал, че от истината боли, е сбъркал. В случая с Главната, истината предизвика ужасен гняв. Тя се извърна, поставила едната си ръка на дръжката, и го изгледа убийствено.

— Чуй ме, само за да го знаеш. Завинаги е ужасно дълго време. Не си чак толкова добър в леглото.

Джул сетих се , това не е ли на Карън Робъртс„ Шепот в полунощ“ Стила е характерен за нея , а и мат се плашеше от това „ЗАВИНАГИ“

Редактирано 25 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Джул сетих се , това не е ли на Карън Робъртс„ Шепот в полунощ“

Точно в целта, Руми. Давай.

Такаааааа, дълго се чудех, какво да е, и ето ви един роман , който обожавам.Нарочно е дългичко, за да можете да захапите ! Любовника не откъсна поглед от лицето й, докато не разкопча дрехата й до кръста. Сведе надолу очи едва когато свали корсажа й. Остана задълго загледан в нея, котешките му очи жадно светеха. - Красиви са - прошепна той. Почти с благоговение прокара пръсти по гърдите й. Толкова нежни! Дланите му обвиха гърдите й, повдигнаха ги, пръстите му погалиха зърната. Главната притвори очи. Не - глухо прошепна той, - гледай ме. Тя отвори очи. Дългите му, изящни пръсти тъмнееха върху кожата й. Движенията му бяха красиви. Усмихна й се. - Харесваш ми. Вечерята им продължи неочаквано дълго. Храната беше превъзходна, виното опияняващо. Между хапките си разменяха целувки и ласки, които разпалиха и друг глад у Главната. За десерт имаше пържени банани със захар и канела. Любовника постави една хапка върху устните й и се разсмя на захарта, полепнала върху тях. Събра я с върха на пръста си и го поднесе към устните й. Дъхът му остро изсвистя през стиснатите зъби. Очите му блестяха като топази. - Знаех, че устните ти ще ми доставят удоволствие Дрезгаво процеди той. Любовника отмести сребърния поднос и се наведе към нея. Главната бавно се облегна на възглавниците. Искаше й се да се слее с него, да го притисне, докато стане част от него, от почернялата, гладка кожа, от топлото му тяло. Пръстите й бавно, много бавно решеха косите му. Наслаждаваха се на допира на златистите кичури. Копнееше за него, за целувките му. Нетърпеливо притисна устни към кожата на врата му. Той повдигна глава и погледна надолу към пламналото й лице. - Не бързай. Имаме цяла нощ. Любовника леко се изправи и Главната замръзна от мисълта, че навярно изглежда прекалено невъздържана. Роклята й беше разкопчана до кръста и разкриваше потръпващите й, порозовели гърди. Вдигнатата й пола откриваше бедрата. Виждаше се дори дантелата на бикините й. Разбъркани кичури коса падаха върху лицето й. Тя се изправи, прикри гърдите си с корсажа и дръпна полата си надолу. Опита се да подреди косата си, макар да знаеше, че усилията й са напразни. - Прекрасна си - в очите на Любовника блеснаха искрици. В един миг си като подивяла котка, в следващия свенлива и плаха. Господи, с какво удоволствие бих надникнал във всичките ти тайни. Любовника се извърна и започна методично да покрива подносите върху масичката за сервиране. После я избута в най-отдалечения край на стаята. ..................... Риданията разтърсваха раменете й. -По дяволите. Защо не ми каза кой си? Какво ще правя - Имам решение. Тя се овладя с усилие и си наложи поне да се извърне към него. Подсмъркна през сълзи и попита - Какво? Слушам те. - Да се оженим. Тя остана втренчила поглед в слабото му лице. Както и по-рано, то излъчваше хладина и безразличие. Напълно безизразно беше. Изражението му не се промени. Би могъл току-що да й е казал часа, а не да й е предложил брак. Остана поразена от този абсурд и неочаквано се засмя. Отначало плахо, но само след секунди вече беше на ръба на истерията. Нищо друго не й оставаше. Можеше или да се смее, или да удря главата си в стената. Смехът беше най-безобидното средство, за да отпусне обтегнатите си до скъсване нерви. Любовника изчака смехът й да заглъхне, преди все така невъзмутимо да я попита: - Трябва ли да мисля, че намираш предложението ми за забавно? - Намирам предложението ти за абсурдно. Шегуваш се, нали? - Напротив. Убеден съм, че и те не се шегуват. Любовника кимна към заседателната зала. Главната помръкна. В очите й угасна и последната искрица хумор. Метаморфозата беше така пълна, сякаш върху лицето й никога не се беше появявала усмивка. Облегна лакът на стола и подпря брадичката си с длан. - Да, зная. - Не мислиш ли тогава, че идеята заслужава поне да бъде обсъдена? Тя вдигна гневен поглед към него. - Възнамеряваш да пропилееш нашите петнайсет минути като играеш тази игра с мен ли? Сега Любовника сви гневно устни. - Казах ти, че говоря сериозно. Ако се върнем там и оповестим, че вече си моя годеница и скоро ще бъдеш моя съпруга, нещата напълно се променят. Ще откриеш, че хората се отнасят с дъщерята на Владетеля с голямо уважение. Този път, госпожа Главната, помислете за брака като за средство за защита. - За теб? - презрително попита тя. - За теб - спокойно отвърна той. На мен защита не ми е нужна. Баща ми ще се погрижи за това.

Това, по-точно втората част ми напомня на "Принцът-тигър" на Сандра Браун.

Това, по-точно втората част ми напомня на "Принцът-тигър" на Сандра Браун.

Бинго Джул !!! Пък аз си мислех, че ще затрудня, ама ядец

Главният излезе от кухнята и тръгна тихо по коридора. Зави зад ъгъла и спря, когато видя как Братовчедката, с гръб към него, отваря вратата на кабинета и наднича вътре. Веднага разбра какво се кани да направи. Малката кучка щеше да затръшне вратата и да събуди Главната. Обхвана го бесен гняв и той тръгна решително към Братовчедката, а тя, все още с гръб към него, отстъпи назад и отвори широко вратата, толкова широко, колкото й позволяваше ръката. Канеше се да затръшне вратата с все сила и точно тогава Главният я хвана. Стоманените му пръсти се впиха във врата й, тя ахна задавено и замръзна на мястото си. Той затвори леко вратата, а после я помъкна по коридора, като продължаваше да стиска силно врата й. Извъртя главата й настрана, така че да вижда лицето й. Едва ли някога в живота си бе бил по-ядосан. Искаше му се да я разтърси като мръсен парцал. От една страна, да събуди Главната от дрямката й не бе нищо повече от дребна и груба шега, предвид това колко отчаяно се нуждаеше тя от този сън. Но Главната наистина се нуждаеше от този сън и злостната постъпка го ядоса най-вече, защото бе напълно безсмислена. Братовчедката нямаше да постигне или да спечели нищо, като обезпокоеше Роана, просто си бе проклета кучка и той нямаше да се примири с това. Лицето й, все тъй извърнато към него, издаваше тревогата й. За миг в сините й очи проблесна изненада от това, че са я хванали точно когато смяташе, че е сама, но бързо погледна лукаво, обмисляйки начин да се измъкне от неудобното положение. — Не се притеснявай да измисляш извинения — сряза я Главният, като говореше тихо, така че да не обезпокои Главната. — Може би е по-добре да ти обясня някои неща, така че да разбереш по-ясно положението си. Моли се вятърът никога да не предизвика течение в къщата и да не тресне някоя врата, докато Главната спи, или пък котката да не събори нещо. А господ да ти е на помощ, ако самата ти забравиш да пазиш тишина. Защото без значение какво точно се е случило, ако си някъде в имението, ще обвиня теб. А знаеш ли какво ще стане тогава? Братовчедката се сгърчи, разбрала, че Главният няма да я остави да измисли някакво извинение. — Какво? — присмя му се тя. — Ще извадиш своя верен ръжен? Ръката му стисна още по-силно врата й и Братовчедката примижа от болка. — Ще направя нещо много по-лошо от това — отвърна й той с преднамерено кадифен глас. — Поне от твоя гледна точка. Ще те изхвърля от този дом, и то толкова бързо, че задникът ти ще оставя дири по стълбите. Ясно ли е? Аз наистина изпитвам искрена непоносимост към паразитите, а ти си толкова близо до границата на търпението ми, че вече съм готов да ти помогна да стигнеш до изхода Романът е съвременен.

Това е Сенки в мрака на Линда. Мой страшно любим роман. Моментът от цитата беше жесток!

Това е Сенки в мрака на Линда. Мой страшно любим роман.

Моментът от цитата беше жесток!

Точно тя е. И на мен много ми харесва. Давай напред, мила.

Съвременен. Не съм сменяла имената, защото е доста непозната книжка. Върна се отново във всекидневната и забеляза една голяма брадва, подпряна на стената до входната врата. Острието й, очевидно скоро наточено, блестеше на огъня. Ариадне мислено се разсмя на глупавите си мисли. Мат не е сериен убиец. Той е напълно нормален и прекрасен млад мъж, който в момента сече дърва! Обърна се и тръгна по стълбите към балкона, като се чудеше какво ще открие горе. Покрай стените на балкона се издигаха библиотечни шкафове. Имаше две затворени врати, а до парапета, от който се виждаше голямата всекидневна, бе поставено голямо бюро. Върху него имаше няколко купчини хартия, както и други канцеларски материали. Имаше и поставки за моливи и химикали, прилежно подредени в единия край. Компютърът по средата на бюрото тихичко бръмчеше. Знаеше, че много хора никога не изключват компютрите си. Тя самата обаче предпочиташе да спира своя, когато не работи на него. Изпълнена с любопитство, тя докосна мишката и големият плосък монитор мигновено оживя. Върху него проблясваше съобщение за получен имейл. Ариадне седна на стола и се загледа в монитора. Искаше да узнае нещо повече за Мат, но изпитваше и чувство на вина. В края на краищата чуждата поща беше неприкосновена. А и мейлът сигурно беше твърде личен. Да де, ама едва ли е чак толкова личен, помисли си тя. Ако беше, едва ли щеше да го остави така на монитора. Видя, че имейлът е изпратен от Е. Сингъл. Какво странно име, помисли си тя. А дали изобщо е име? Може би това наименование бе хитър начин да се обозначи конкретен човек. Подобно на имената, които се използват в чата, помисли си Ариадне и в душата й се промъкна неканена ревност. Прочете набързо имейла, но не разбра абсолютно нищо. Все едно че четеше кодирано съобщение. Е. Сингъл искаше нова информация за нея. Питаше дали Мат е направил онова, което го е помолил за нея. Само дето въпросната жена така и не бе упомената по име. ....... — Не се тревожи за това — прекъсна я отново Мат, протегна ръка и я потупа по рамото. — Моля те. Писмото не е лично и в него няма нищо съществено. Просто един приятел, който превръща всичките имейли, които изпраща, в глупави закачки. Отговорът му така и не можа да задоволи любопитството на Ариадне, която продължаваше да се чуди за какво, всъщност, става дума в мейла. Писмото беше написано така, че страничен човек — като нея например — да не може да разгадае смисъла му. Припомни си първата си среща с Мат. Тогава той й бе споменал, че в миналото бил работил за правителството. А сега, след като я допусна по-близо до себе си и тя видя начина му на живот, любопитството й стана още по-силно. Беше я завел в скъп ресторант в Грейт Барингтън. Притежаваше вата в планината, а тези имоти не бяха никак евтини. Откъде имаше толкова пари? — питаше се тя. Работата му като реставратор в Кларк в никакъв случай не би могла да му осигури толкова висок стандарт. — За какво се замисли? — попита Мат и духна в чашата с чай. — О… всъщност не мислех за нищо — излъга тя. — Чаят, конякът и огънят май започнаха да ме приспиват. Мат се премести до нея и я прегърна през раменете. — А ще имаш ли нещо против да споделиш сънищата си с мен? Сърцето на Ариадне изведнъж подскочи в гърдите й, тялото й изтръпна от обхваналото я вълнение. Припомни си целувката им пред ресторанта, спомни си усещането от допира на чувствените му устни. Вдиша аромата, който се излъчваше от тялото му — силен, еротичен и толкова мъжествен…

Пускам още един цитат. Ариадне погали малкото кръстче, а след това го остави да падне върху гърдите й. — През годините бях получавал много странни заповеди от Никос — продължи разказа си Ейдриан. — Понякога ставах свидетел на пристъпите му на… лудост. Не зная как иначе да ги нарека. При нормални обстоятелства никога не подлагах разпорежданията му на съмнение, но тогава се почувствах крайно объркан и смутен. Шугар и Анджело знаят, че Никос можеше да бъде… ами, страховит. За пристъпите му на ярост се носеха легенди. Само че в онзи момент аз просто не можех да се подчиня на разпорежданията без поне да се опитам да разбера какво става. Попитах го защо трябва да дадем детето на непознати хора. Защо иска момиченцето да изчезне. — Две близначки означават проклятие, изрева насреща ми Никос. В онази нощ си помислих, че Никос е откачил. В очите му виждах фанатизма на местните селяни. Виждах и още нещо. Страх. Осъзнах, че е безсмислено да споря с него. Та той не желаеше дори да докосне бебето, което ми бе дал. Заради това просто си замълчах. Ариадне преглътна. Очевидно ставаше дума за нея. Тя беше бебето, което баща й се е боял да докосне. — Попитах Никос как би могъл да знае кое бебе кое е. Откъде би могъл да е сигурен кое от двете носи нещастие. А той само изрева, че се доверява на собствената си преценка и че всичко, което е построил и за което се е блъскал години наред, ще бъде опропастено, ако не се отърве от теб. Ейдриан замълча отново и леко се прокашля. — Както вече казах, споровете с него не водеха до никъде. Особено пък когато беше в подобно състояние. Придърпа ме към единия край на терасата, надвиснала над острите скали и посочи корабчето, с който бях пристигнал. Никога няма да забравя този момент. А сега тръгвай! Вземи това прокълнато създание и го махни от очите ми! Попитах го къде да го отнеса, а той заяви, че не иска дори да знае. После ме информира, че ще отпусне щедра сума за издръжката на детето. Сума, която да управлявам лично. Каза, че мога да настаня момиченцето и в бордей, ако искам. Единственото, което го интересуваше, беше никой да не узнае за истинския й произход. Никой не биваше да научи, че ти си Пападаки, Ариадне. И най-вече ти. После, верен на себе си, ме накара да се закълна, че няма да кажа на никого. Реших, че ще имам възможност да повдигна въпроса отново, когато Никос се възстанови от шока и възвърне душевното си равновесие. И го направих. Неведнъж. Година след година го умолявах да преосмисли стореното. Той обаче неизменно повтаряше, че е взел единственото правилно решение. Очевидно искрено вярваше в проклятието.

Аз дори и по имената не мога да се ориентирам, Жане ще ми подскажеш ли за авторката нещо

Пак ви затрудних. Скана е на Руми от преди три месеца близо. Писателката не е много известна. Автор е и на "Кораб на мечтите". — Имаме малка изненада за теб — информира я Анджело. Ивс се настани на един от фотьойлите. — О, искрено се съмнявам, че си в състояние да ме изненадаш, Анджело — нехайно отвърна Николета. Обърна се и загаси цигарата си в един пепелник. Следвайки инструкциите, които бе получила по-рано, Ариадне вдигна ръка и свали няколкото фиби, които придържаха перуката. Анджело се присегна и я дръпна от главата й. След това Ариадне махна слънчевите очила и се освободи от червената атлазена пелерина, обгърнала тялото й. Очите на Николета се разшириха от изненада. После се присвиха злобно и заблестяха като ледени късчета. Беше й необходим обаче само миг, за да възвърне самообладанието си. — Виждам, че водите самозванката със себе си — заяви надменно. — Не си мислите, че не зная за нея. Едва тогава забеляза, че Ариадне е облечена с рокля на Кавали от змийска кожа. Същата като онази, която тя възнамеряваше да облече. - Какво, по дя…? — Мисля, че настъпи моментът на истината — подхвърли Ейдриан. — Ники, това е Ариадне Пападаки. Твоята сестра близначка. — Какво? — възкликна тя. Прикова невярващ поглед върху Ейдриан, а след това отново се вгледа в Ариадне. — Ти си откачил напълно! — заключи. — Аз нямам сестра. — Напротив, имаш. Бях там, когато я отведоха далеч от дома ви непосредствено след раждането ви и затова зная със сигурност, че е твоя сестра. — Не, ти наистина си се побъркал! — изкрещя Николета, разтреперана от ярост. — Аз съм единствената наследница на Пападаки. Сега и завинаги! — Въпреки крясъците и изречените думи, тя изглеждаше напълно сащисана. И не можеше да се отърси от усещането, че се оглежда в огледало. Ариадне само я наблюдаваше, загубила дар слово. Искаше й се Николета да се приближи до нея и да я прегърне. Знаеше обаче, че това няма да се случи. Нито тази вечер. Нито когато и да било. — Уверявам те, че това е самата истина — заяви Ейдриан. — Тя е твоя сестра и като такава има право на своя дял от империята Пападаки. — Разкарай я от тук! — изпищя Николета. — Не искам да я гледам повече! — Няма да стане — спокойно отвърна Ейдриан. — Ние имаме други планове. — Погледна Мат и кимна с глава. Мат прекоси стаята и се приближи до Николета. Сграбчи двете й ръце, изви ги зад гърба й и бързо ги закопча с белезници. — Ти, кучи син! — изрева Ники като се бореше отчаяно да се освободи. — Зная какво правиш! Зная! Искаш да ме изместиш от мястото ми. И да ме замениш. С нея! — Буквално изплю последните думи. — Е, няма да се получи. — Ако кажеш още само една дума, ще ти запуша устата — предупреди я Мат. - Кой, по дя… Мат притисна ръка към устата й. — Ако и това не те накара да млъкнеш, ще използвам хлороформ. Разбра ли? Очите на Николета се разшириха от уплаха. Тя бавно кимна. Мат бавно свали ръка. Николета запази мълчание. На лицето й обаче бе изписана неподправена омраза. Шугар спокойно извади от чантата си кърпичка за почистване на грим. С бързи и точни движения започна да трие дебелия пласт грим, който самата тя бе нанесла върху лицето на Ариадне само няколко часа по-рано. Тъмният молив за вежди, слоят руж, сенките за очи, червилото и пудрата започнаха постепенно да изчезват и изпод тях се появи истинската Ариадне. Николета просто не можеше да откъсне поглед от нея. Връхлетя я чувство на нереалност. Времето сякаш спря за миг. Стоеше там и се взираше изумено право в очите на сестрата, за съществуването, на която дори не бе подозирала. В следващия миг обаче лицето й отново застина в грозна маска на неподправена омраза и ярост. — Никога няма да успеете да осъществите плана си! — изръмжа тя. — Никога!

Страшно тлъст жокер „Тайната наследница“ Джудит Гулд Ти май я беше взела за редакция?

Редактирано 28 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Ей, да! Тя е! Страшно симпатична книжка. Тук не можех да кажа кои точно са главните. Историята на лошата близначка я следях страшно много и ми беше интересно как ще се развие.

Ей, да! Тя е!

Страшно симпатична книжка. Тук не можех да кажа кои точно са главните. Историята на лошата близначка я следях страшно много и ми беше интересно как ще се развие.

Радвам се мила, че ти е харесала!!!

Ето ви и мойто малко цитатче

Животът течеше почти като във военна зона, мислеше МЕРИ през първите няколко дни от престоя си. ГЛЕН беше неспокоен и раздразнителен поради болките в ръката си и мразеше целия свят. Все от нещо не бе доволен — най малкото, от присъствието на МЕРИ. Отнасяше се към нея студено и официално, от което я побиваха тръпки. Очевидно я понасяше само заради майка си. В случай, че тя вече не се бе досетила, каза й го на закуска три дни след пристигането й.

Когато седна до масата, той вдигна очи студено. Бяха само двамата, майка му още не беше слязла. Предната вечер двете с МЕРИ бяха стояли до късно на приказки и ДЖИНА явно не се бе наспала.

— Извинявай, закъснях ли? — попита тя, вдигнала бяло знаме.

ГЛЕН безмълвно пушеше цигарата си, а леденият му поглед направо я смразяваше.

— Все пак те е грижа, нали? — попита я той.

Тя пое дълбоко дъх.

— Разбирам, че не желаеш да съм тук…

— Слабо казано… — Завъртя цигарата между тънките си тъмни пръсти, докато я гледаше втренчено. — Какво ти предложи тя, за да те доведе тук, МЕРИ? — попита внезапно, като за пръв път, откакто беше в ранчото, изрече цялото й име.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Н-нищо — запъна се. — Просто имах нужда от почивка.

— От какво да си починеш? — настоя ГЛЕН. Взираше се в нея със сините си очи. — Слаба си. Винаги си била слаба, но не чак толкова. Бледа си също, не изглеждаш добре Какво става, МЕРИ? От какво бягаш? И защо идваш при мен?

Лицето й побледня. Дъхът й секна.

— Като че ли някога бих могла да избягам при теб!

— Не обиждай. — Той вдигна цигарата към устните си и продължаваше да я наблюдава. — Разкажи ми.

Тя видимо се сви и тялото й се напрегна от нерви.

....................................

— Да не би да предлагаш лек? — попита тя с горчивина. — Малко сексуална терапия?

ГЛЕН вдигна вежди.

— Не съм чак толкова безкористен — отвърна тихо. — Освен това нямам нужда от терапия. Не, скъпа — добави и се наведе напред, като прикова светлите си очи в нея. — Ако те любя, това няма да бъде като цяр, но може да се пристрастя. — МЕРИ почувства как я облива топла вълна и отмести очи към килима на пода. Само като си помислеше как я докосва, сърцето й започваше да бие като лудо. Невероятно, след като интимните отношения бяха оставили незаличима тъмна следа в живота й. — Срамежливка — изрече той, нежно развеселен. — Погледни ме, страхливке.

Тя вдигна глава, като искрено мразеше зачервеното си лице и уязвимостта си.

— Престани да ми се присмиваш.

— Така ли мислиш? — попита ГЛЕН. — Аз пък си представях, че флиртувам. — МЕРИ силно поруменя и понечи да се изправи. Той стана в същия момент и със свободната си ръка я хвана за лакътя и я задържа пред себе си. Надвеси се над нея, от него лъхаше стоманена сила и мъжественост, миришеше на одеколон и сапун. — През последните години не съм имал много време за жени — каза, а гласът му прозвуча дълбок в тишината. — Не умея особено да общувам, затова ще трябва да свикнеш, че от време на време ще се притесняваш. Само не бива да забравяш, че не съм хубаво момче, което говори очарователно. Аз съм селянин със старомодни идеи и никога няма да те нараня. Нито физически, нито психически.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че няма да ме съблазниш, ако ти се усмихна? — попита тя и го погледна, подлагайки на проверка емоции, които не бе изпитвала повече от шест години.

Той не помръдна. Бе затаил дъх. Мекотата на тези зелени очи го бе омагьосала. Не беше осъзнавал, че е уязвим.

— Горе-долу такова е положението. Значи не вярваш на мъжете? — ГЛЕН нерешително я докосна по лицето. — Май, че си приличаме по това, че сме предпазливи. Няколко пъти се убеждавах, че съм влюбен, ала веднъж ми обърнаха гръб. Оттогава минаха години и май съм забравил, че мога да имам доверие на жени.

Изглеждаше леко уязвим и МЕРИ усети нещо в душата си, като че някакво цвете напъпваше. Изгледа ГЛЕН внимателно.

— Ние сме наранени хора — прошепна.

Той веднага разбра, кимването му бе по-красноречиво, отколкото думите. Погали с пръсти меките й устни.

— Ела и ме целуни.

Докато го казваше, се наведе, и тя без ни най-малко колебание се надигна на пръсти и го целуна. Това бе първата стъпка, която направи по своя воля към мъж. С него всичко беше толкова естествено, така лесно. Отново се почувства на шестнайсет години, момиче, което за първи път изпитва страст към мъж. И ето го ГЛЕН — жилав и твърд, който изпълваше нейния свят, живота й.

— ГЛЕН — прошепна смутено, хвана го нежно, притисна топлите си меки устни към неговите и литна към седмото небе след страстния отговор, който получи от него. МЕРИ почувства ръката му на тила си, така притискаше устните й към своите, после я пусна и се отдалечи, обърна се, за да не забележи тя какъв ефект бе произвела върху него, но когато той остави чашата си, за да запали цигара, МЕРИ забеляза, че ръката му леко трепери. — Ти си като динамит — каза замаяно.

Ето ви жокерче.Личи си ,че романа е съвременен, от любима моя авторка и още едно помощно цитатче. Но след като се върнаха в ранчото, той потъна в работа. Разговори по телефона, пътувания до други градове, многобройни ежедневни грижи, в които не можеше да му помогне или да предотврати. Докато работеше, ГЛЕН пак си оставаше същият непознат — студен, със здрава логика, силна решителност, истински булдозер. В леглото всичко беше чудесно и с времето ставаше все по-хубаво. Ала като че ли се срещаха само там. А когато дойде времето за делото за попечителство, МЕРИ беше страшно нервна, защото отново се почувства сама. БЕЙБИ остана с баба си в ранчото, докато възрастните се срещнаха в съда за пръв път. — Успокой се — каза тихо ГЛЕН на МЕРИ. — Той няма да я получи. Послушай ме, няма да стане. Но думите му не я успокоиха. Толкова много обичаше БЕЙБИ. В ранчото детето разцъфна, то вече беше съвсем различно момиченце и се привърза към новия си баща. Много беше доволна, когато ходеха да пазаруват, хората в града или в Ейбилин да виждат с него. Бяха като семейство, макар че МЕРИ се чувстваше по-скоро като икономка, а не като съпруга. ГЛЕН нищо не споделяше с нея, даваше й само тялото си. Тялото му беше великолепно, двамата достигаха до върха на удоволствието заедно, ала МЕРИ желаеше много повече — той да я обича. А това ГЛЕН като че ли не бе способен да й даде. Съдийката беше жена — тъмнокожа, много красива и съвсем млада. Сърцето на МЕРИ се сви, би се чувствала по-сигурна, ако съдията беше по-възрастен, който вероятно има свои деца. Беше толкова лошо, колкото очакваха. Дори още по-лошо. ДЖО седеше до адвоката си и с нескрито презрение се усмихна на МЕРИ. Новата му съпруга седеше до него, за нея бе по-важно да лакира ноктите си, отколкото изходът на делото. ДЖО я сръга, и тя, руса и красива, го изгледа свирепо, престана да се лакира и започна да следи делото с досада. Адвокатът на ДЖО обвини МЕРИ, че е имала дълга връзка с ГЛЕН. После изтъкна, че макар и да са се оженили, тя се интересувала повече от чувственото си задоволяване, отколкото от благополучието на дъщеря си. Той дори добави подробности от престоя на БЕЙБИ в интерната, от които ставало ясно, че МЕРИ не желаела детето да живее с нея.

Момичета, никой нищо ли не е чел от тази авторка???? Тя пише изключително съвременни романи в които се разказва за КАУБОИ, РАНЧО, и ПОДНОВЯВАНЕ НА СТАРИ ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ.Главната винаги отхвърлена първия път, щото била млада, а Главния седи и чака удобен случай след години!!!!!

Този цитат е от роман на Д. Палмър. Както се досещате, не се сещам за заглавието му но главният се казваше Гейб. Отдавна съм сигурна за него, но тъй като ми липсваше част от информацията, не писах в темата. Дано сега някой да се досети и да продължи играта.

Този цитат е от роман на Д. Палмър. Както се досещате, не се сещам за заглавието му но главният се казваше Гейб.

Отдавна съм сигурна за него, но тъй като ми липсваше част от информацията, не писах в темата. Дано сега някой да се досети и да продължи играта.

До тук отговора ти е напълно ОК,само ще допълня,че романа се казва„Яростна страст“

Ти си наред!!!!

Цитатът е от съвременен роман: " Дългите му ръце я обхванаха и я привлякоха към полуголото му тяло, и Главната се разтрепери от еротичната власт, която имаше Главният над нея. Ароматът на кожата му, топлината, излъчващата се от него сила я упояваха и тя забрави, че искаше да го отблъсне. Той атакува с устни и покори нейните с целувки, които искаха и поглъщаха, изпиваха всичката й сила, така че не можеше да се съпротивлява, когато треперещите му ръце се плъзнаха по извивките на тялото й. Вдигна ръце, обви ги около врата му и отвърна на целувката. Огнената й реакция бързо излезе от контрол и разпали още по-силно огъня и в него. Когато Главният вдигна глава, за да си поеме въздух, тя се опря тъжно на него и полуусмивката, която се появи на устните му, преди бързо да я потисне, показваше, че той осъзнава тържеството си и нейната капитулация. Бавно, сякаш не искаше да я стресне, разкопча роклята й и я пусна да се свлече в краката й. Главната само го гледаше мълчаливо и големите й очи бяха станали почти черни от страст. Не можеше да се съпротивлява, не можеше да прави никакви планове. Всичко, което можеше да прави, бе да чувства, да чувства и да отговаря. Обичаше го и беше безпомощна пред неговата любов. Ала поне страстта й бе споделена. Когато я вдигна нежно на ръце и я понесе към спалнята, тя като през мъгла усещаше, че и Главният трепери. Остави я на леглото, легна до нея и задърпа нетърпеливо остатъците от дрехи, които разделяха плът от плът. Не можеше да скрие желанието си от нея, точно както Главната нямаше защита срещу него. Шепнеше й несвързани думи, от които тя се разтрепери и се вкопчи в него, задавена от приливната вълна на усещанията. Когато светът отново си дойде на мястото, Главният лежеше в прегръдките му, а той бавно галеше косите й, гърба й, раменете й. — Нямах такова намерение — прошепна Главният в шията й. — Смятах първо да поговорим, да обядваме заедно и да се опитаме да се държим като цивилизовани хора, но в момента, в който те видях, вече нищо нямаше значение, освен да правя любов с теб."

Искате ли жокерче? Това е откъс от любим роман на много харесвана от нас писателка. Главният и Главната са женени, но от 6 години не живеят заедно. Отдадени са на една и съща професия. Е-е-е!Давайте! Това ако не ви подскаже, вече ще "издам" коя е книгата.

Искате ли жокерче?

Това е откъс от любим роман на много харесвана от нас писателка.

Главният и Главната са женени, но от 6 години не живеят заедно. Отдадени са на една и съща професия.

Е-е-е!Давайте! Това ако не ви подскаже, вече ще "издам" коя е книгата.

Можеш ли да пуснеш още едно по-заковаващо цитатче