„Теменужени очи“ – Джейн Фийдър

Точно така! Бях забравила колко харесвам тази книга.....

Сега си ти!

Когато жената си тръгна, за кратко останаха сами. Главния отново огледа с един поглед балната зала и замръзна. Второстепения, разбира се, веднага забеляза това. — Да не би да видяхте някой познат? — попита той и незабележимо застана нащрек, докато се оглеждаше наоколо. — Не. — Думата прозвуча така, сякаш някой я изтегли насила от гърлото на Главния. — Но ще се запозная. Онази жена… Коя е тя? — Коя жена? — Тъмна коса, синя рокля. Носи перли. Говори с високата блондинка. Търсенето на Второстепения ограничи възможните жени до Главната. Лицето му се стегна, когато разбра, че Главния е забелязал именно нея. — Тя е с мен — гласеше краткото му предупреждение. Главния удостои домакина си само с един поглед, преди да фокусира цялото си внимание върху нея. Позволи си да я изпие с очи, като се любуваше на начина, по който светлината падаше върху голите й рамене. — Ще се жените ли за нея? — попита някак небрежно. Второстепения сухо и кратко се засмя. — Не, разбира се. — А аз — да. Тихо изречените думи увиснаха помежду им като кинжали. Очите на Второстепения потъмняха от гняв. — Тя ми е приятелка, на която много държа. Не е за хора като нас двамата. — Може би не е за вас. Ако имахте някакви претенции, щях да се оттегля, но признахте, че не е така. Тя е свободна — но няма да е за дълго.

Когато жената си тръгна, за кратко останаха сами. Главния отново огледа с един поглед балната зала и замръзна. Второстепения, разбира се, веднага забеляза това.

— Да не би да видяхте някой познат? — попита той и незабележимо застана нащрек, докато се оглеждаше наоколо.

— Не. — Думата прозвуча така, сякаш някой я изтегли насила от гърлото на Главния. — Но ще се запозная. Онази жена… Коя е тя?

— Коя жена?

— Тъмна коса, синя рокля. Носи перли. Говори с високата блондинка.

Търсенето на Второстепения ограничи възможните жени до Главната. Лицето му се стегна, когато разбра, че Главния е забелязал именно нея.

— Тя е с мен — гласеше краткото му предупреждение.

Главния удостои домакина си само с един поглед, преди да фокусира цялото си внимание върху нея. Позволи си да я изпие с очи, като се любуваше на начина, по който светлината падаше върху голите й рамене.

— Ще се жените ли за нея? — попита някак небрежно.

Второстепения сухо и кратко се засмя.

— Не, разбира се.

— А аз — да.

Тихо изречените думи увиснаха помежду им като кинжали. Очите на Второстепения потъмняха от гняв.

— Тя ми е приятелка, на която много държа. Не е за хора като нас двамата.

— Може би не е за вас. Ако имахте някакви претенции, щях да се оттегля, но признахте, че не е така. Тя е свободна — но няма да е за дълго.

"Втори шанс" Линда Хауърд

Редактирано 30 март 201115 г. от margc (преглед на промените)

Марги ти си !

Ето и новата загадка Съвременна е:

Точно тогава някой зад нея заговори развълнувано, последва силно оживление. По широкия коридор се чуха стъпките на тичащ човек.

— Главна!

Главния. Беше дошъл след нея. Как не се бе оказал малко по-бавен? Тя отказа да вдигне поглед. Той не можеше да я познае отзад с това тежко палто и кърпата. Пред нея хората зяпаха, протягаха шии, бавно се изправяха на крака.

— Главна. — Една ръка се стовари на рамото й и я обърна.

Главната откри, че се взира в разстроеното лице на Главния. Той беше задъхан, напрегнат — и по-красив от всякога.

Той махна слънчевите очила и свали кърпата от главата й. Отчаяна, тя се пресегна за маскировката си, но той сложи очилата в джоба си.

— Не можеш да си тръгнеш.

Не искаше да вижда мъката на лицето му, когато си тръгне. Никога не беше си представяла, че ще се изпра изправи пред него на такова публично място. Тяхната любов бе тайна — нещо, което бе само между тях двамата.

Сега, пред очите на десетки хора, тя си даде сметка, че това е била глупава мисъл. Нито един от тях двамата не бе в състояние да скрие чувствата си и светът бе узнал истината преди те самите да я разберат.

Тя срещна огнения му поглед и с труд успя да каже през сухото си гърло:

— Главния, трябва да си вървя. Ако помислиш малко, ще разбереш, че съм права.

Главния хвърли поглед на растящата тълпа наоколо и я отведе в един по-уединен ъгъл. Обърна гръб на тълпата и заговори с нисък глас:

— Знам само, че не бих могъл да служа добре на страната си, ако ти не си до мен. Каза, че би се омъжила за мен ако…

— Ако беше обикновен човек. Разбира се! Ако беше, който да е друг, щях да се омъжа за теб на секундата!

Той се усмихна мрачно. Сложил ръка на тила й, притисна устни към нейните, сякаш в подкрепа на думите й. Макар че това стана публично, въпреки тълпата, която ги наблюдаваше, Никол се учуди, че една целувка успя да предизвика у нея такава вълна на желание. Стиснала ръката му, тя притисна устни към пръстите му.

— Толкова много те обичам — прошепна едва чуто. — Но никога не съм имала предвид… не съм искала да пожертваш трона си. Нищо друго не ти донесох, освен неприятности.

— Това не е вярно. Ти ме накара да се почувствам жив, Главна. — Той погали бузата й. — По-жив, по-въодушевен от всякога за бъдещето и възможностите на страната. Преди да дойдеш, си живеех в моя малък свят. Ти ми даде света, Главна. Моля те, омъжи се за мен!

— Не е възможно! Никога няма да ме приемат. — Тя преглътна, на очите й започнаха да парят сълзи. — Никога не съм мислела, че ще се влюбя в тебе. Ако си тръгна сега, може би няма да е прекалено късно да оправиш нещата със семейството и народа си.

— Той е и твоят народ.

Тя поклати яростно глава.

— Аз съм само една обикновена жена, Главен. Те никога няма да ме приемат за своя принцеса.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Би трябвало да го направят. Ще го направят. Те са умни хора, Главна. Ще видят, че си по-добра и по-благородна от всички онези кандидатки, които ми намери. Теб действително те е грижа за страната, Главна. Обичаш я не по-малко от мен! Каква по-добра принцеса бих могъл да имам, на каква по-добра принцеса биха могли те да се надяват? Ти си идеална за мен и за страната.

— Моля те, Главен! — Неговото самозалъгване само засили мъката й. Никога нямаше да стане, дори не можеше да си го представи. — Никога не съм искала да бъда принцеса — довърши тя. Сложи ръка на лицето, което обичаше толкова много, разбирайки, че ще трябва да го остави завинаги. — Когато се влюбих в теб, забравих всичко, освен това, което представляваше за мен — моя най-скъп приятел. Не се влюбих в принц, влюбих се в теб. — Опита се да спре горчивите сълзи. — Един мъж, който случайно е и принц. О, Главен, имам чувството, че съм пред пропаст, и от която и страна да падна, ще се нараня или ще нараня някой друг.

Той я притегли в прегръдките си като дете.

— Шшт, скъпа. Аз съм тук, за да те хвана.

Никол потрепери, когато той погали гърба й. Искаше да се слее с него и да забрави всичко останало.

— О, Главен, страхувам се, че точно теб съм наранила най-много.

Той се отдръпна. В очите му светеше решителност и Никол не можа да не я забележи.

— Върни се с мен, скъпа. Каквото и да се случи, ще се изправим заедно срещу него.

Тя въздъхна и се видя как потъва в погледа му. Не беше сигурна, че трябва да рискува.

— Моля те — отрони той. Отново я молеше. — Имам нужда от теб. Никога не съм се нуждаел така от нещо или от някого.

Накрая Главната разбра. Главния се нуждаеше от нея, за да го хване, ако паднеше. Тя откри, че кима с глава. Щеше да остане с него, докато отминеше бурята, и може би щеше да успее да го убеди да не се отказва от трона заради нея. А ако не успееше, или ако хората го отхвърлеха, той щеше да има нужда от приятел до себе си. Щеше да се нуждае от нея тогава, когато отстъпеше от подготвяната за него роля и се изправеше срещу гнева на народа.

Тя кимаше, все още разтреперана и несигурна, със съзнанието, че ще бъде главната мишена на хорската ярост. И все пак не можеше да избяга от последствията на стореното от нея. Главния не заслужаваше такова отношение.

Може да се лъжа, което е най-вероятното, но ми напомня страшно много на поредицата за Кордина на Норчето и по-конкретно на "Престолонаследникът". Мхм, не знам защо, а доир не цитатът ми е съвсем бегъл спомен.

Може да се лъжа, което е най-вероятното, но ми напомня страшно много на поредицата за Кордина на Норчето и по-конкретно на "Престолонаследникът". Мхм, не знам защо, а доир не цитатът ми е съвсем бегъл спомен.

Не,няма нищо общо с поредицата на Нора,авторката е друга.

Редактирано 31 март 201115 г. от margc (преглед на промените)

"Синя кръв" Трейси Къзинс ???

"Синя кръв" Трейси Къзинс ???

Право в целта Ти си на ход

Редактирано 31 март 201115 г. от margc (преглед на промените)

След известно закъснение, за което се извинявам - един съвременен роман: Остана смълчана и загледана в красивия тъмнокос мъж, който наливаше виното във високите чаши с елегантни столчета. Лицето му бе сурово и безизразно на меката светлина на свещите. Главната осъзна, че той никога няма да я попита дали му вярва. Никога нямаше да се унижи и да я моли да му повярва. Спомни си нещата, които й бе казал, когато тя се прибра и влезе в кухнята. Тогава тя не бе успяла да изрази чувствата си и той го бе направил вместо нея… «Наранен съм, особено душата ми. Всичко, в което вярвах, се оказа лъжа, а хората, на които имах доверие, ме предадоха.» Беше я накарал да се разплаче, защото бе усетил нуждата й да излее мъката си, и после, когато сълзите потекоха, той я бе прегърнал, бе притиснал лицето й към гърдите си и успокоително я бе милвал по гърба. Беше прегръщал най-добрия си приятел в смъртния му час. Главната знаеше, че е бил не по-малко нежен с умиращото момче. Главният застана пред нея и очаквателно я погледна. Искаше да й помогне да се настани на стола си. Главната го погледна, разтърсвана от противоречиви чувства. — Главна — намръщи се той и я попита, — плачеш ли? Тя реши да го излъже и поклати глава. Сетне яростно извика: — Мразя Полицейския Шеф! Главният се засмя и я привлече в прегръдката си.

"Някой бди над теб"-Джудит Макнот

"Някой бди над теб"-Джудит Макнот

Точно! А пък аз си мислех, че ще затрудня някой.

Точно! А пък аз си мислех, че ще затрудня някой.

Напротив,ако не бях чела книгата преди месец сигорно нямаше да се сетя,защото цитат така е подбран,че почти нищо не подсказва

Ето и новия цитат(исторически)

Главната усети, че в очите й неудържимо напират сълзи, когато долови трепета в гласа му.

„Не може да е вярно!“ Тя поклати смутено глава. Напразно се опитваше да проумее думите му, реакциите й все още бяха забавени от изпитото вино. Главния, който наблюдаваше всяко трепване на лицето й, всяко нейно движение, я разбра погрешно, простена и се отпусна в едно от тапицираните с коприна кресла, хвана тъмнокосата си глава в ръце и отчаяно се загледа в пода.

— Обичам те, Главна! Нима това наистина няма никакво значение за теб? Държах се като глупак и страхливец. Но просто не съм на себе си, откакто те познавам. Смятах се за много хитър, че съм те прилъгал да служиш на собствените ми цели. Ти беше толкова лесна жертва! Не искам да те залъгвам, че е било любов от пръв поглед. Та аз изобщо не знаех значението на думата „любов“… Но те желаех така, както всеки пламенен мъж би пожелал една красива жена. Не го разбрах веднага, но когато те видях за първи път, наистина нещо в мене се промени. Чак по-късно усетих промяната. Така че междувременно използвах безогледно създалото се положение, все се оправдавах пред себе си, че това, което мога да ти предложа аз, е далеч по-добро от онова, което те очаква в Лондон… И изведнъж загубих власт над себе си! Ти бе толкова различна от другите жени, които бях срещал! Ти ме ненавиждаше, а това беше нещо ново за мен. После се улових, че постоянно мисля за теб, че копнея за теб… Опитвах се да се убедя, че това е само физическо желание, но след като те обладах, жадувах за теб повече откогато и да било. Не, не беше само тялото. Ревнувах всяка твоя мисъл, която не ми принадлежеше. Когато те видях просната там, под ония дървета в гората, имах чувството, че умирам, защото помислих, че си мъртва. В онзи миг осъзнах, че те обичам повече, отколкото съм могъл да си представя и в най-смелите си мечти.

Главния стана, отиде до камината и се загледа в пламъците.

— Аз съм човек, изпитал всичко в този живот — отново наруши мълчанието той. — Човек, който винаги взима онова, което е пожелал. Сега искам теб. Бих могъл да ти наложа волята си, да те принудя да живееш с мен, след като си в моя дом и тук аз съм пълновластен господар. Ти носиш моето име, а може би вече и моето дете под сърцето си. Такива връзки не се разкъсват лесно. Но аз няма да те насилвам да останеш при мене, ако пожелаеш да живееш някъде другаде. Как би ми се искало да те затворя и да те държа като пленница, за да имам време да завладея сърцето ти! Аз съм самонадеян и жесток, да не говорим за това, какъв страшен ревнивец и егоист съм. Не искам да те деля с никого! Ти си единствената жена, която някога съм обичал и продължавам да обичам… И точно когато открих това, загубих всичко! Не мога да ти причиня болка, само и само за да изпълня собствените си желания…

Главния стоеше приведен пред камината, сякаш търсеше топлината на огъня. Единствено свитите му юмруци показваха огромното му вълнение.

Главната го гледаше унесено. Главния има право. Той е самонадеян, но не и жесток. Просто е свикнал всички да играят по свирката му… Той е горд и властен човек… Но тя го обича… Усмивката разля сиянието си по цялото й лице, зелените й очи грейнаха: и той също я обича!

„Дяволско желание“ – Лори Макбейн ??????

Марги, това е един от най-покъртителните моменти, до които съм имала щастието някога да се докосна в любовен роман. Всеки път, когато го препрочитам, сърцето ми се свива нечовешки яростно от силата на чувствата на главния. Благодаря ти, че отново ме накара да го почувствам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

„Дяволско желание“ – Лори Макбейн ??????

Правилно Пак ти си на ход

Марги, това е един от най-покъртителните моменти, до които съм имала щастието някога да се докосна в любовен роман. Всеки път, когато го препрочитам, сърцето ми се свива нечовешки яростно от силата на чувствата на главния. Благодаря ти, че отново ме накара да го почувствам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Няма защо.Радвам се че съм тъе зарадвала и напълно мога да те разбера,защото това е една любимите сцени от най-любимата книга в които ме остават без дъх от силата на чуствата на главния и малко си поплаквам като си представя колко отчаяно се чуства той докато си мисли,че я загубил и много обичам да си я препрочитам,толкова,че я знам наизуст както и цялата книга.И насън да ме бутнеш ще ти я разкажа цялата

Редактирано 4 април 201115 г. от margc (преглед на промените)

Значи, да ви издам една тайна щом видите цитат от Марги, да знаете, че на 99% в заглавието на романа има думата Дявол. Тя си умира за такива.

Значи, да ви издам една тайна щом видите цитат от Марги, да знаете, че на 99% в заглавието на романа има думата Дявол. Тя си умира за такива.

Ах,ти издайнице,разкри ме, Но как да не обичаш тези Дяволи Толкова са сладки,особено когато са вече опитомени

Тоз път няма дяволи, а много чувства !

Беше започнал като неин враг. Сега знаеше, че го обича.

Сложи поредната част. Останаха две.

Не бе толкова лесно да го обича. Той беше амбициозен. Можеше да се гневи. Но също така подкрепяше справедливостта, здравия разум на американците, старомодните ценности, към които и тя се придържаше. Тази вечер й бе говорил прямо. Искаше я в леглото си. Но тя вече го знаеше. Всъщност, като си помислеше, го бе знаела от доста време. Може би нарочно го бе предизвикала да изкаже мислите си гласно?

Но дали я обичаше?

Вероятно да. На мъж като него не се налагаше да чака цяла година една жена. Но той го бе направил. След всичко, което му бе сторила, казала срещу него, казала на него, ГЛАВНИЯ пак беше дошъл при нея. Имаше ли значение дали я обича? МЪЖА Й постоянно й бе признавал любовта си и все пак я бе мамил. Имаше ли нужда да чуе думите, когато действията му бяха достатъчни, за да докажат любовта му?

Тя постави предпоследното парченце на мястото му.

Бе трудно да обича бог. Точно така беше обичала МЪЖА СИ. Сега вече можеше да си го признае. За нея той бе рицар в блестящи доспехи, точно както ШЕФА й беше казал. В нейните очи той бе съвършен.

Но бе ужасно потискащо да живее със съвършенството. Не се ли бе страхувала постоянно да не направи нещо, което да не му хареса? Беше ли се чувствала свободна да изкаже мнение, противно на неговото? Не се ли бе старала винаги да спечели одобрението му, не се ли бе чувствала така, сякаш все не й достига нещо?

Щеше ли някога да изпита такова емоционално и физическо освобождаване пред него, както пред ГЛАВНИЯ същия следобед? Никога. МЪЖА Й може и да бе ходил при проститутки, но не бе очаквал такава страст от съпругата си. ГЛАВНАТА инстинктивно го бе усещала. Просто връзката им не бе такава.

Любовта към ГЛАВНИЯ не включваше подобни ограничения. Беше обичала МЪЖА СИ, но сега отново бе влюбена и се чувстваше различно, прекрасно. Беше време да отдели на старата любов специално място в паметта си, но и да се съсредоточи върху новата.

Тя сложи последната част на мястото й и завърши картината.

Прокара леко пръсти по нея. Гледа я дълго, след това вдигна очи към мъжа, който я гледаше мълчаливо от другия край на масата.

— Всички парченца са на местата си — каза дрезгаво ГЛАВНАТА.

— Сега мога ли да ти кажа, че те обичам? Обичам те от първия ден, когато влезе в кабинета ми, ГЛАВНА.

— Мисля, че започнах да те обичам скоро след това. Поради тази причина ти бях толкова сърдита.

— Знам.

Тя го погледна слисано.

— Знаел си? Защо тогава не ми каза?

— Не беше готова да го чуеш. Сега си. Ти ме обичаш и аз те обичам.

Като в транс, но все още в пълно съзнание за действията си, тя стана от стола и се отправи към него. Той я притегли на скута си и уви ръце около нея.

Устните им се срещнаха в най-сладката, най-нежната целувка, като само върховете на езиците им се докосваха.

— Колко е сладка, колко е сладка — измърмори той срещу устата й. Целувката стана по-дълбока. Езикът му галеше и се стрелкаше. Получаваше удоволствие и отдаваше също толкова.

Погали гърдата й с топлата си ръка през копринения пуловер. Връхчето й се втвърди от нежното му пощипване. Шепнейки мили думи, той се поизправи, отдръпна я на известно разстояние и плъзна ръце под пуловера.

— През цялата вечер исках да го направя — рече той, когато дланите му се спряха на топлата й плът.

— Не ми позволявай да те спра — каза ГЛАВНАТА с пресипнал глас.

ГЛАВНИЯ хвана двете й гърди, повдигна ги и подразни връхчетата с върховете на пръстите си.

— Съблечи си пуловера. Искам да видя ръцете си върху теб.

Без да маха ръцете му от себе си, тя изхлузи пуловера през главата си.

— Господи! — въздъхна той.

Гледката на загорелите му, изпъстрени с косъмчета ръце по гладката й кожа бе силно еротична. Тя си пое рязко дъх, когато възглавничката на пръста му погали зърното й и го превърна в твърдо мънисто.

Тогава видя как разтворените му устни го обгръщат и почувства езика му. Наблюдаваше как челюстта му се движи, докато засмуква нежно. Очите му бяха затворени и миглите хвърляха ветрилообразни сенки по скулите му. В косата му имаше червеникави отблясъци. ГЛАВНАТА прокара пръсти през нея и задържа здраво главата му, като се надяваше удоволствието никога да не свърши.

Стана почти непоносимо. Тя опря чело в главата му и се чу да изрича думи, които никога не бе предполагала, че може да каже. Скандални думи. Думи за секс. Думи, които го накараха да остави гърдата и да срещне устата й в изгаряща целувка.

Редактирано 4 април 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

"Труден избор"-Сандра Браун Да,много прочуствена сцена

Редактирано 5 април 201115 г. от margc (преглед на промените)

Дам,Марги пак си ти

Дам,Марги пак си ти

— Престани най-сетне с вечните си лъжи. Отдавна престанах да ти вярвам. Писах ти, защото трябва да узная истината, а ме е срам да призная на мъжа си колко малко съм му се доверявала. Вярвах ти като някоя малка глупачка и допуснах да ме измамиш Имах доверие в братовчед си. Как можа да ме предадеш, НЕГОДНИК?

Мъжът онемя. Тази змия го отблъскваше през всичките тези години, омъжи се за някакъв си гринго, носеше под сърцето си детето му и имаше наглостта да го ругае. Как смееше!

Думите изригваха като вулкан от устата на ГЛАВНАТА.

— Искам да ми обясниш точно какво стана с момичето в Ню Орлиънс. Ти твърдеше, че ГЛАВНИЯ го е нападнал с нож. И преди всичко държа да узная истината за Констанца. Дали наистина е била бременна, дали той действително е отказал да се ожени за нея, защото е гонел богатството ми. И, по дяволите, този път ще ми кажеш истината!

Чувствата на ГЛАВНИЯ, който слушаше гневната й реч от фоайето, не можеха да се опишат с думи. Остана като ударен от гръм, като разбра колко хитро ги е заблудил НЕГОДНИКА. Колко глупави сме били! — повтаряше си несъзнателно той. — Само да не бях вярвал така упорито, че Главната е алчна и ненаситна! Искаше му се да изкрещи от радост — само взаимното недоверие ги беше разделило за цели шест години. Нищо друго. Ала сега край! — закле се в себе си. — Никога вече няма да допусна парите да застанат между нас! После спокойно влезе в салона.

— Аз също бих желал да чуя истината. Сигурен съм, че е много интересна — заяви невъзмутимо той.

ГЛАВНАТА рязко се извърна. Господи! Какво правеше тук ГЛАВНИЯ? Какво ли щеше да си помисли сега?

ГЛАВНАТА изглеждаше така пленително виновна, така ужасена от появяването на мъжа си, че той би избухнал в смях, ако положението не беше толкова сериозно. Напрегна всички сили, за да не иде при нея, да я притисне в обятията си и да впие устни в нейните. Никога не бе я обичал толкова, колкото в този момент, и най-после проумя гордостта, която й забраняваше да пита за миналото. Трогна се до дън душа, че въпреки всички лъжи, които й бяха наприказвали, бе станала негова жена.

Редактирано 5 април 201115 г. от margc (преглед на промените)

„Лилия в нощта“ – Шърли Бъзби

„Лилия в нощта“ – Шърли Бъзби

Ииииииииии...........победилят в тази категория сте вие Честито

Редактирано 5 април 201115 г. от margc (преглед на промените)

Ииииииииии...........победилят в тази категория сте вие Честито

Данке, данке!!!

Сега след като бе изпълнил намерението си да я увери колко й е благодарен, нямаше желание да си тръгне. Странно. Беше си мислил, че щом изрече старателно подготвените думи, ще бъде готов да напусне ГЛАВНАТА завинаги и да отгърне тази страница от живота си.

Дори пред себе си не искаше да признае колко често си спомняше за нея в затвора. Месеци бяха минали от онзи ден, когато го бе последвала до платото. А той все още сякаш не можеше да повярва, че случилото се тогава не е плод на въображението му. Преди бягството искаше да утоли сляпата си страст. С която и да е жена.

След бягството обаче страстта му за притежание имаше образ, имаше име, глас, ухание. И ГЛАВНАТА бе нейното въплъщение. Нощи наред, излегнат в тясното затворническо легло, беше си повтарял, че тя е само видение, желан за фантазията му далечен образ.

Тялото му обаче казваше друго. Особено сега, когато очите му поглъщаха очертанията на фигурата й под домашните панталони. Струваше му се по-дребничка, отколкото в спомените отпреди няколко месеца. Избелялата риза трябва да бе доста стара, изглеждаше възтясна. Защо да отрича, още докато отпиваше от содата, беше си помечтал отново да вдъхне уханието на косите, на кожата й, да зарови лице между гърдите, изопнали ризата.

Когато го поведе към вратата да го изпрати, се втренчи като хипнотизиран в потрепващата опашница на тила й. Все така копринено меки ли бяха косите й? Нима наистина бе му позволила да зарови ръце в тежките руси кичури? А дали нежните й усмихнати устни помнеха вкуса на неговите, целувките, дарявани в забрава? Той нищо не бе забравил.

— Желая ти всичко хубаво, ГЛАВЕН. Надявам се оттук нататък да бъдеш щастлив. — И тя му протегна ръка.

— Благодаря. — Мъжът сграбчи ръката й. Очите им се срещнаха. Не се отместиха.

И в този миг се чу някакъв шум.

Идеше от дъното на апартамента. Тъй неуместен изглеждаше на пръв поглед, че мъжът се усъмни дали не е халюцинация. Скоро прозвуча повторно. ГЛАВНИЯ обърна глава в предполагаемата посока, веждите му се сключиха в недоумение.

— Това трябва да е…

ГЛАВНАТА рязко дръпна ръката си. Смаян, ГЛАВНИЯ внимателно я погледна. И щом видя лицето й, разбра, че не се е заблудил. ГЛАВНАТА бе пребледняла като смъртник. Необяснимо чувство на вина бе вкаменило чертите й. Мъжът застина. Прониза я с невероятните си очи, сякаш можеше да я разкъса, но не и да й позволи да го излъже.

— Какво беше това?

— Нищо.

Той лекичко я бутна встрани и тръгна към дневната.

— Къде отиваш? — извика тя след него.

— Познай.

— Не! — ГЛАВНАТА го сграбчи за ризата, вкопчи се в него. — Нямаш право да се появяваш изневиделица и…

Той мигом се извърна и бутна ръцете й.

— Не ми е за пръв път.

— Нямаш право.

— Но ще го направя, по дяволите! Ти само гледай!

Бе твърдо решен да разбере откъде е дошъл звукът. Хлипаща, ГЛАВНАТА го последва, като се опитваше да го спре, макар да съзнаваше колко безплодни са усилията й.

ГЛАВНИЯ надникна в спалнята й. Обстановката не беше се променила. Подредена по женски, чиста и спретната. Отмина нататък. В дъното на коридора имаше друга стая със затворена врата. Без да се поколебае, без да помоли за извинение, той завъртя топката и пристъпи вътре.

И в този момент дори той, мъжът със сърце на индиански вожд, ахна от изумление.

Трите стени на стаята бяха боядисани в бледожълто. Фототапет с една голяма Мама Гъска покриваше четвъртата. В единия ъгъл имаше люлеещ се стол. Върху раклата бе поставено тъничко дюшече. Отгоре бяха подредени бурканчета с тампони памук, тубички с мехлем. Белите щори бяха спуснати, ала все пак влизаше достатъчно светлина, за да се забележи люлката пред прозореца.

ГЛАВНИЯ затвори очи, почти убеден, че това трябва да е някакъв странен необясним сън, от който скоро ще се събуди и хубавичко ще се посмее. Когато отвори очи, обаче нищо не беше се променило. И звукът беше същият.

Мъжът внимателно пристъпи напред. Без да знае защо, се стараеше да не вдига шум. Доближи люлката, чиито стени бяха подплатени с меко пухкаво покритие. Отвътре му се усмихваше ококорено мече. Завивката бе жълта, в тон с цветовете в стаята. Допълнителното одеялце също.

А под завивката — с пламнали бузки, сгърчено от плач, свило гневни юмручета — лежеше мъничко бебе.

Редактирано 5 април 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)