Мноооого ми е познато! Що ме дразниш? Не съм съвсем сигурна, но подобно нещо имаше в "Принцеса Алесандра". Улучих ли?

Да, право в десятката

Ти си.

Не е от най-популярните книги, на обичана авторка.Отдавна не съм я препрочитала и цитата май ще ви затрудни,но....

Момчето започна да буйства. Главният го улови по-здраво за гърба. То стенеше и подскачаше. Главният усети нещо влажно и лепкаво по ръката си. Навъсен, вдигна полека момчето върху бедрата си и го подпря на лявото рамо. Смъкна мръсната тюленова кожа, после махна вехтата, опърпана риза. Под нея имаше чисто ленено платно. Когато ръцете му посегнаха към него, момчето рипна и понечи да се отскубне, но този път Главния бе нащрек. Притисна гърба на момчето, за да го задържи. Момчето изохка силно. Тогава Главния забеляза тъмните мокри петна върху бялото платно и опипа лепкавата течност. Вдигна ръка в здрачната светлина и видя кръвта по дланта си.

Целият потръпна. О, богове, не! Като внимаваше да не докосне пак гърба на момчето, той промълви до ухото му:

— Не мърдай или без да искам, ще те нараня. Били са те.

— Да — каза момчето с накъсан от болка шепот. — Някой си ме наби.

— Задето го удари на пазара за роби.

— Да, и за да ме научи на послушание.

— Не мърдай — повтори Главния. — Трябва да видя колко си зле. Имаш треска и вече знам коя е причината.

Катрин Каултър "Робинята"

Катрин Каултър "Робинята"

Позна! Отдъхнах си,че няма да пускам втори цитат

Ето и следващият цитат от исторически роман: Дивият устрем най-после си проби път навън, той простена и се отпусна върху ГЛАВНАТА, избавен от сладкото мъчение на страстта, от гнева си — и дълбоко засрамен. Беше изнасилил собствената си жена под открито небе, в сянката на боровете. ГЛАВНАТА мълчеше. Не се опита дори да приведе в ред дрехите си, остана да лежи неподвижно до него и ГЛАВНИЯ скоро почувства страх. — ГЛАВНА! Едва тогава тя обърна лице към него. Очите й бяха пълни със сълзи. ГЛАВНИЯТ се прокле наум, покри я с полите и се изправи с отчаяния стремеж да се махне оттук колкото се може по-скоро. — По дяволите — изтръгна се задавено от устните му. Обърна й гръб, за да не вижда повече израза на оскърбена невинност по лицето й, и бързо закопча панталона си. Искаше да й обясни, че го е предизвикала. Никой мъж не можеше да стои и да гледа дни наред как жена му флиртува с чужди мъже. Беше загубил самообладанието си. Толкова много неща искаше да й каже. Че е завладяла изцяло сърцето му, че я обича. Но след станалото току-що думите щяха да прозвучат празни и кухи. Не посегна да й помогне да се изправи, защото сметна, че още не е готова за това. — Ще ти оставя коня. Когато КОРАБЪТ потегли, можеш да заминеш с него. Вземи и ДЕТЕТО със себе си. — ГЛАВЕН... — започна тя. — Не те принуждавам да останеш тук. — ГЛАВНИЯ се поколеба. — Съжалявам, че се държах толкова лошо — промълви накрая той и изчезна в гората. ГЛАВНАТА лежа дълго, усещайки бодливите борови птички по гърба си, топлината на слънчевите лъчи по бузите, вслушвайки се във веселия плясък на поточето. Докосна лицето си и почувства следите от безмълвно пролени сълзи. Защо се беше предала без борба? Смътно си припомни, че мъжът й й даваше дори ДЕТЕТО. Значи не се интересуваше от собственото си дете. Бързаше колкото може по-скоро да се отърве от жена си.

„Дивата котка“ – Хедър Греъм

Браво твой ред е

Съпругът й властно я притегли към себе си, тя приглушено ахна и не пророни повече и звук. — Искам да говоря с ЕЛЕОНОР — заяви ДЕЙМИЪН. — Насаме. Отговорът й бе мигновен и еднозначен: — Не! БРЕЙК тръгна към вратата, без да изпуска дърпащата се КАТИ. — Време е да си вървим, скъпа. — Не сме длъжни да я оставяме тук против волята й — възмути се жена му. — Това не е правилно и съвестта не ми позволява… — Той няма да я нарани — прекъсна я БРЕЙК. Но КАТИ просто спря и заклещи единия си крак за масата. — Няма да я оставя — заинати се тя. ЕЛЕОНОР въздъхна с едно прочувствено «благодаря» от другия край на стаята. — БРЕЙК — каза ДЕЙМИЪН и хвърли поглед към КАТИ, която бе обвила тиквено оранжевите си ръце около един стол. БРЕЙК сви рамене. — Скоро ще научиш, ДЕЙМИЪН, че има моменти, в които няма смисъл да спориш с жена си. — Е, ще го научи, но с друга жена — обяви ЕЛЕОНОР, — защото аз няма да се омъжа за него. — Добре — избухна ДЕЙМИЪН и посочи към БРЕЙК и КАТИ. — Стойте и слушайте. И без това щяхте да подслушвате на вратата. Колкото до теб… — той погледна вбесено ЕЛЕОНОР. — Ти ще ме изслушаш и ще се омъжиш за мен. — Виждаш ли — прошепна КАТИ на БРЕЙК. — Знаех си, че ще се осъзнае и ще ни позволи да останем. ДЕЙМИЪН се обърна бавно, толкова бавно, че челюстта му се разтресе. — РОШЕЛИО — каза той на БРЕЙК, — никога ли не си изпитвал желание да я удушиш? — О, през повечето време — каза весело БРЕЙК. — Но през останалото се радвам, че тя се омъжи за мен, а не за теб. — Какво? — извика ЕЛЕОНОР. — Поискал ви е ръката? — Тя заклати глава напред-назад за няколко секунди преди да прикове поглед в КАТИ — Поискал ви е ръката? — Да — КАТИ сви небрежно рамене. — Но не беше сериозен. ЕЛЕОНОР погледна ДЕЙМИЪН. — Нещо като хоби ли ти е да предлагаш брак наляво и надясно без сериозно да го мислиш? ДЕЙМИЪН погледна още по-твърдо КАТИ. — С нищо не помагаш. Тя се обърна към съпруга си. — Не търси помощ от мен — каза той. — ДЕЙМИЪН щеше да се ожени за мен, ако бях казала «да» — обясни КАТИ с дълбока въздишка. — Но той ми направи предложение единствено за да подтикне БРЕЙК. Беше доста любезно от негова страна. Той ще ви бъде чудесен съпруг, ЕЛЕОНОР, повярвайте ми.

Елизабет зяпна тримата невярващо. Да наблюдава странните им взаимоотношение се бе оказало крайно изтощително. — Объркваме ви, нали? — попита Каролайн. Елизабет не успя да намери думи. — Всъщност това е доста забележителна история — каза Блейк свивайки рамене. — Дори бих могъл да напиша книга, само дето никой няма да ми повярва. — Наистина ли? — попита жена му, а очите й светнаха със задоволство. — И как би я нарекъл? — Не съм сигурен — каза Блейк, като се почеса по брадичката — може би нещо като «КАК ДА СИ ХВАНЕШ НАСЛЕДНИЦА». Джеймс почти опря разгневеното си лице до това на Блейк. — А защо не: «КАК НАПЪЛНО И ЗАВИНАГИ ДА ПОБЪРКАМЕ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?» Елизабет поклати глава: — Вие и тримата сте луди. Сигурна съм в това. Блейк сви рамене. — И аз си мисля същото през повечето време. — Мога ли да поговоря с Елизабет — сопна се Джеймс. — Толкова съжалявам — каза Блейк с насмешлив глас, предназначен да дразни. — Съвсем забравих защо сме тук. Лявата ръка на Джеймс потъна в косата му и той я дръпна. Изглежда това бе единственият начин да се въздържи и да не сграбчи Блейк за врата. — Започвам да осъзнавам — изръмжа той, — защо ухажването трябва да става насаме. — В какъв смисъл? — В такъв, че развалихте всичко. — Защо? — попита Елизабет. — Защото без да искат разкриха самоличността ти ли? — Щях да ти разкажа всичко утре. — Не ти вярвам. — Не ме интересува дали ми вярваш или не! — изкрещя Джеймс. — Това е истината. ******************* — Сега ще говоря аз — каза той, като се опитваше да говори бавно и настойчиво. — И този, който посмее да ме прекъсне, ще бъде изхвърлен през прозореца. Ясно ли е? Никой не проговори. — Ясно ли е? — Нали каза да мълчим — отбеляза Блейк. Това се оказа достатъчно Каролайн да си отвори устата й да каже: — Как мислите, той дали осъзнава, че прозореца е затворен? Елизабет запуши с ръка устата си. Джеймс свирепо я погледна. Господ да й е на помощ, ако се засмееше. Той си пое дълбоко въздух и се вгледа в сините й очи. — Не ти казах кой съм, защото се занимавах с разследването на изнудвача на леля си. — Някой изнудва леля ти? — удиви се Каролайн. — Мили Боже! — възкликна Блейк. — Този тип да не е някой самоубиец? Той погледна към Елизабет. — Аз например съм ужасен от стария дракон. Джеймс впери поглед в двамата Рейвънскрофт, после многозначително погледна към прозореца, а след това отново се обърна към Елизабет: — Не можех да ти кажа за целта на пребиваването си в Данбъри Хаус, защото ако си спомняш ти беше главната заподозряна. — Подозирал си Елизабет? — прекъсна го Каролайн. — Да не си полудял? — Да — потвърди Елизабет. — Права сте. Наистина е полудял. Джеймс напрегнато си пое дъх, като опитваше да се успокои. Беше на косъм от избухване. — Бързо отхвърлих тази идея. — Тогава трябваше да ми кажеш кой си — отбеляза Елизабет. — Преди… Тя млъкна и наведе глава към пода. — Преди какво? — попита Каролайн. — Прозорецът, скъпа — напомни Блейк на жена си и я потупа по ръката. — Не забравяй прозореца. Тя кимна и се обърна отново към Джеймс и Елизабет изпълнена с очакване. Това ша трябва да отговаря на питанката. Рум големо блг че пак ме разсмя с МаркизЕ.

Моля, моля винаги на вашите услуги!!! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Момичета, който не е чел „Как да се омъжиш за маркиз“, ВЕДНАГА да запълва пропуска, щото идва романа на Каролайн и Блейк, а той е просто прекрасен .Забравих да спомена че авторката е Джулия Куин, в превод на kristi_34.

ХайдеСънчо ти си.

А да видим ся кви съм измъдрила: Сътресението като че ли бе сковало ГЛАВНАТА. Не й се вярваше — само преди миг говореше с СЪПРУГА, а сега той лежеше мъртъв. Дори в мъката си тя осъзнаваше, че е загубила завинаги близък приятел и спътник от дълги години. Беше толкова безсмислено, толкова несправедливо СЪПРУГЪТ да умре заради двама негодници, изливащи злобата си по улиците, където невинни минувачи можеха да станат жертви. „Защо СЪПРУЖЕ?“ — роптаеше тя безмълвно. Животът беше пред него, той беше изпълнен с надежди, пък и това пътуване… Усети на рамото си изгарящо докосване. Обърна глава и погледна към ГЛАВНИЯ с премрежени от сълзи очи… И дъхът й секна. Той! Полуиндианецът, виновен за смъртта на СЪПРУГА! Топлите й очи се вледениха, лицето й се вкамени и тя демонстративно дръпна рамото си изпод ръката му. — Ти! — Думата излетя от устата й като страшно проклятие. — Убиец! В първия момент ГЛАВНИЯТ се слиса. После лицето му се проясни — разбра какво е станало. Беше чул изстрела на другия, но не му обърка внимание. Явно заблуденият куршум бе улучил невинен човек — брат или съпруг на жената. — Съжалявам — промълви ГЛАВНИЯТ. Думите трудно излизаха от устата му. Не му се случваше често да се извинява и не умееше да го прави. — Стрелях само веднъж и улучих целта. Не съм убил вашия… — Съпруг. СЪПРУГЪТ ми беше съпруг. И щеше още да е жив, ако вие и приятелчето ви не си разрешавахте споровете на публично място. — Гласът й постепенно се извисяваше и накрая тя закрещя. — Успокойте се, госпожо — настоя ГЛАВНИЯТ. Щеше му се изобщо да не беше стъпвал в Г...и този ден. — Да се успокоя, след като съпругът ми е мъртъв? Как смееш? Какво разбира от скръб един дивак? — Повече, отколкото предполагате — отвърна ГЛАВНИЯТ, като се мъчеше да успокои разстроената млада жена. — Махай се! Не виждаш ли, че колкото повече стоиш, толкова по-лошо става! ГЛАВНИЯТ се намръщи и отстъпи. Някаква жена изправи ГЛАВНАТА на крака. Двама мъже бързо пренесоха тялото на СЪПРУГА във фургона и го откараха в погребалното бюро. ГЛАВНИЯТ чу жената, която отвеждаше ГЛАВНАТА да я пита: „Какво ще правиш сега, скъпа?“ Той искаше да ги последва, да попита за името на русокосата, но шерифът вече си пробиваше път през тълпата и следващия един час ГЛАВНИЯТ трябваше да отговаря на въпросите му. Докато шерифът разпита свидетелите и се увери, че ГЛАВНИЯТ не е предизвикал стълкновението, красивата вдовица беше изчезнала.

Това аджаба да не е Обещанието на Тъндър? Много лек повей, в спомените ми.

Това аджаба да не е Обещанието на Тъндър? Много лек повей, в спомените ми.

ГЛАВНА ГЛАВЕН и СЪПРУГ. Ка ша да не си. "Шоу мъст го он" викам аж.

Той не се помръдна и тя трябваше да хвърли още шест камъчета, последното от които, отскочи доста шумно от гърдите му, преди той да се събуди. — ТОЙ! — подвикна тя тихо. — Какво има? — попита той и се надигна. — Ти ли си, ТЯ? Какво търсиш посред нощ пред затвора? Тя му направи знак да се доближи до прозореца. — Нямам време да ти обяснявам всичко. БРАТОВЧЕД и аз ще те измъкнем от килията. Ще вдигнем стената във въздуха с динамит, затова се дръпни в най-отдалечения ъгъл и увий дюшека около тялото си, поне около най-важните му части. — Какво ще правите? — изпъшка ТОЙ. — Динамит? Слушай, ТЯ, трябва да ти кажа нещо! — ТЯ! — обади се отдолу БРАТОВЧЕД. — Тези остри токчета направо ще ме съсипят. Цяла нощ ли ще стоиш горе? — Трябва да вървя — каза бързо тя. — Свий се в ъгъла, а когато стената се срути, конете ще са готови. Обичам те! С тези думи тя се дръпна от прозореца и слезе от раменете на БРАТОВЧЕД. ТОЙ така си и остана до прозореца на килията. Значи тя не беше отфучала с каретата, за да прибере парите му на сигурно място, а, напротив, беше изработила точен план как да го измъкне от килията му. Той сложи ръце в джобовете си, усмихна се и започна да си подсвирква някаква мелодия, наслаждавайки се на мисълта, че Хюстън толкова се тревожи за него. Но както си свирукаше, чу някакъв странен шум, сякаш някой беше запалил огън под стената. — Динамит! — прошепна невярващо ТОЙ, грабна дюшека и скочи в един ъгъл…

Той не се помръдна и тя трябваше да хвърли още шест камъчета, последното от които, отскочи доста шумно от гърдите му, преди той да се събуди.

— ТОЙ! — подвикна тя тихо.

— Какво има? — попита той и се надигна. — Ти ли си, ТЯ? Какво търсиш посред нощ пред затвора?

Тя му направи знак да се доближи до прозореца.

— Нямам време да ти обяснявам всичко. БРАТОВЧЕД и аз ще те измъкнем от килията. Ще вдигнем стената във въздуха с динамит, затова се дръпни в най-отдалечения ъгъл и увий дюшека около тялото си, поне около най-важните му части.

— Какво ще правите? — изпъшка ТОЙ. — Динамит? Слушай, ТЯ, трябва да ти кажа нещо!

— ТЯ! — обади се отдолу БРАТОВЧЕД. — Тези остри токчета направо ще ме съсипят. Цяла нощ ли ще стоиш горе?

— Трябва да вървя — каза бързо тя. — Свий се в ъгъла, а когато стената се срути, конете ще са готови. Обичам те!

С тези думи тя се дръпна от прозореца и слезе от раменете на БРАТОВЧЕД.

ТОЙ така си и остана до прозореца на килията. Значи тя не беше отфучала с каретата, за да прибере парите му на сигурно място, а, напротив, беше изработила точен план как да го измъкне от килията му. Той сложи ръце в джобовете си, усмихна се и започна да си подсвирква някаква мелодия, наслаждавайки се на мисълта, че Хюстън толкова се тревожи за него.

Но както си свирукаше, чу някакъв странен шум, сякаш някой беше запалил огън под стената.

— Динамит! — прошепна невярващо ТОЙ, грабна дюшека и скочи в един ъгъл…

"Сърце от лед" Джуд Деверо

Между другото, Гале за аватара. И аз съм на такава вълна ... с образователна цел.

Бравос за познатия цитат! Бравос и за избора на спорт!

Редактирано 25 април 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Главната гледаше Главния така съсредоточено, както я гледаше той. През трите минути, откакто я притисна в ъгъла и измъкна от нея истината за Сина, Главният спокойно се облече, взе телефона си, настрои нещо по него и го пъхна в джоба си. После й обърна гръб и се загледа през прозореца. Не каза нито дума. Нито една дума. Телефонът му иззвъня. Той не му обърна внимание. - Кажи нещо - не издържа Главната. - Няма да искаш да чуеш какво си мисля. - Опитай. - Как щеше да се почувстваш ти, ако аз се бях появил с един тийнейджър, бях ви запознал и бях казал: "О, между другото той е твое дете. Малък сувенир от три дни див секс и некачествени презервативи". - Ти гледаш Сина и виждаш некачествени презервативи? Главният се обърна към нея. Дивата ярост на лицето му беше същата като преди шестнайсет години, а гласът му -убийствено спокоен. Косъмчетата на тила й настръхнаха. - Гледам Сина и виждам един син, когото не съм имал възможност да опозная - каза Главният толкова тихо, колкото диво искряха очите му. - Гледам Сина и виждам един син, който никога не е познавал биологичния си баща. Гледам Сина и виждам петнайсет загубени години, петнайсет години, които не мога да си върна. Нито пък той. А после поглеждам теб. Инстинктивно Главната се отдръпна по-далече от Главния. Той отговори на отстъплението й с настъпление, крачка за крачка, сантиметър за сантиметър. Не беше очаквала той да не се ядоса. Не знаеше как се почувства във фокуса на неговия гняв. - Гледам те - продължи той тихо - и виждам една амбициозна жена, която е използвала един мъжкар за секс и един милионер, за да отгледа копелето й. - Не знаех, че ти си биологичният баща на Сина! Гърбът на Главната се блъсна в стената. Този път това бе приятно. Тя не обърна внимание на сълзите, които мъгляваха зрението й, и повдигна брадичката си, когато ФГлавният измина последната крачка, която ги делеше. - Не си се интересувала - каза той. - Имала си милионер и шеметна кариера и изобщо не ти е пукало за тъпия донор на сперма. - Тъпият донор на сперма ме изхвърли от живота си спомни си! Не знаех, Главен. Кълна ти се! - Тъпият донор на сперма помни, че е възможно да си разбрала във всеки един момент и със сигурно си знаела от... колко... вече десет години? И пак не ми каза! - Когато те открих преди десет години, ти беше някъде, където мобилните телефони нямат обхват.

Нямам ни най малка представа коя е книгата,но много ме заинтригува и искам да я прочета

Главната гледаше Главния така съсредоточено, както я гледаше той. През трите минути, откакто я притисна в ъгъла и измъкна от нея истината за Сина, Главният спокойно се облече, взе телефона си, настрои нещо по него и го пъхна в джоба си. После й обърна гръб и се загледа през прозореца.

Не каза нито дума.

Нито една дума.

Телефонът му иззвъня. Той не му обърна внимание.

- Кажи нещо - не издържа Главната.

- Няма да искаш да чуеш какво си мисля.

- Опитай.

- Как щеше да се почувстваш ти, ако аз се бях появил с един тийнейджър, бях ви запознал и бях казал: "О, между другото той е твое дете. Малък сувенир от три дни див секс и некачествени презервативи".

- Ти гледаш Сина и виждаш некачествени презервативи? Главният се обърна към нея. Дивата ярост на лицето му беше същата като преди шестнайсет години, а гласът му -убийствено спокоен. Косъмчетата на тила й настръхнаха.

- Гледам Сина и виждам един син, когото не съм имал възможност да опозная - каза Главният толкова тихо, колкото диво искряха очите му. - Гледам Сина и виждам един син, който никога не е познавал биологичния си баща. Гледам Сина и виждам петнайсет загубени години, петнайсет години, които не мога да си върна. Нито пък той. А после поглеждам теб.

Инстинктивно Главната се отдръпна по-далече от Главния.

Той отговори на отстъплението й с настъпление, крачка за крачка, сантиметър за сантиметър.

Не беше очаквала той да не се ядоса. Не знаеше как се почувства във фокуса на неговия гняв.

- Гледам те - продължи той тихо - и виждам една амбициозна жена, която е използвала един мъжкар за секс и един милионер, за да отгледа копелето й.

- Не знаех, че ти си биологичният баща на Сина! Гърбът на Главната се блъсна в стената. Този път това бе приятно. Тя не обърна внимание на сълзите, които мъгляваха зрението й, и повдигна брадичката си, когато ФГлавният измина последната крачка, която ги делеше.

- Не си се интересувала - каза той. - Имала си милионер и шеметна кариера и изобщо не ти е пукало за тъпия донор на сперма.

- Тъпият донор на сперма ме изхвърли от живота си спомни си! Не знаех, Главен. Кълна ти се!

- Тъпият донор на сперма помни, че е възможно да си разбрала във всеки един момент и със сигурно си знаела от... колко... вече десет години? И пак не ми каза!

- Когато те открих преди десет години, ти беше някъде, където мобилните телефони нямат обхват.

Охооо "Неподходящ заложник" на Елизабет Лоуъл книга две от поредицата Сейнт Килда, прекрасната сцена когато Грейс казва на Джо, че Лейн е негов син http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 26 април 201115 г. от Ralna (преглед на промените)

Охооо "Неподходящ заложник" на Елизабет Лоуъл книга две от поредицата Сейнт Килда, прекрасната сцена когато Грейс казва на Джо, че Лейн е негов син http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мдааа. Това беше първата ми среща със съвременната Елизабет Лоуел. Давай, Ине.

Бих казала, че си имала прекрасна първа среща

Ето и моя цитат, едва ли ще ви затрудни

— Харесва ми да съм неприличен.

За негово удоволствие, Главната му отговори също шепнешком:

— Мисля, че и на мен може да ми хареса.

Докато беше в транс, субектът реагираше непринудено на ситуации, в които обикновено бе склонен да бъде малко по-резервиран. Все пак, истинската същност на човека винаги оставаше.

Да, засмя се той, двамата определено си подхождаха.

Главния се ухили, разкривайки две закачливи трапчинки.

— Никога не съм се съмнявал в това — той се изправи и повдигна завивката, за да се плъзне под нея.

Очите на Главната внезапно станаха огромни.

— Какво има, Главна?

— Вие… вие… вие няма… вие…

Главния нямаше как да знае, че Главната не е виждала гол мъж преди. Дори в сънищата си. Зачуди се какво я притесни толкова — докато погледът му не попадна върху пръста, който сочеше право към източника на неудобството й.

Той погледна надолу, после обратно към нея, беше объркан.

— Това?

— Това — потвърди тя.

— Какво?

— Толкова е… толкова е голям!

Въпреки че беше чувал това често, Главния, като всеки мъж, се възгордя от комплимента.

— Щом казваш.

— Огромен, наистина — продължаваше Главната, гледайки органа със страхопочитание — едновременно очарована и отвратена.

Главния започна да се чувства неудобно. Защо тази жена се взираше толкова втренчено? Може да беше надарен, но тя го гледаше сякаш това беше странно по някакъв начин. Толкова ли бяха различни мъжете тук? Толкова по-добре за него, ако наистина бе така.

Щеше да се превърне в много популярен мъж.

— Всъщност, гигантски! — продължаваше тя, като потърка учудено устните си с пръсти. — Не мога да повярвам в размера на…

Той започваше да се дразни. В края на краищата това беше неговата мъжественост!

— Достатъчно! — изрева той. — Не е прилично да разглеждаш един мъж толкова внимателно!

— Оо. Извинявай — Главната се наведе надолу към завивката.

— Чудесно.

Главния се настани до нея и я привлече в прегръдките си. Тя подпря дланите си в широките златисти гърди и го погледна сериозно.

— Защо не? — попита тя.

— Какво защо не?

— Защо не е прилично да се разглежда мъжкия… орган?

Ъгълчетата на устата му се извиха.

— Можеш да го разглеждаш колкото искаш, мила Главна, само не го обсъждай сякаш той няма чувства.

Айде аз няма да познавам, че да не кажат, че е нагласено

Айде аз няма да познавам, че да не кажат, че е нагласено

Що ако знаеш казвай, аз не съм ти казала коя е, тъй че няма как да е нагласено. Просто требе да си чел книжката

Хахахаха, това ми прилича на някой от НАДАРЕНИТЕ извънземни страхотно секси мъже, (или КОТАНЧОВЦИ)???? Ади да се опитам да позная кой от тримата е – „Реджар“ ???????????

Редактирано 27 април 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Хахахаха, това ми прилича на някой от НАДАРЕНИТЕ извънземни страхотно секси мъже, (или КОТАНЧОВЦИ)????

Ади да се опитам да позная кой от тримата е – „Реджар“ ???????????

Ииииии имаме победите, ти позна надарения! Сега си на ход