Руми,дай някакъве жокер,че нещо не можем да познаем лесно загадката

"Опасно бягство"-Сандра Браун

"Опасно бягство"-Сандра Браун

Дам, мила, позна! Ти си!

Цитатът е от съвременен роман. "Без да каже нито дума, я придърпа до себе си. Нямаше нищо сексуално в тази прегръдка. Просто имаше нужда да бъде близо до нея. Боже, толкова му липсваше! — Какво търсиш тук? — успя да попита тя. — Дойдох да те намеря. — Защо? След като се запозна с Мат Макензи, Джордан вече знаеше откъде Лорън се е научила да говори така. — Защото е трудно един брак да съществува от разстояние. — Това приключи. — Не и според правителството. — Но Малори каза… — Независимо какво иска да си мислим, Малори не контролира цялото правителство. — Знам, но… — Паспортът ти ясно показва, че си моя съпруга. — Да, знам, но Малори каза, че няма проблеми да… — Да се фалшифицират документи? Не го е срам Малори, така да те подведе. Знаеш ли, извършила си сериозно престъпление. Тя го погледна внимателно. Защо не използваш множествено число? Нелегалното напускане на една страна също се счита за престъпление, нали? — Е, аз имам желание да направя всичко възможно, за да спася доброто ти име. — За какво говориш? — Искам данните в паспорта ти да са точни. Омъжи се за мен. — Защо? — По дяволите! Защо задаваш толкова много въпроси? Той се изправи и започна да се разхожда. Това й напомни деня, в който се срещнаха. Да, този Джордан Трент си спомняше тя. Лорън наведе глава, за да скрие усмивката си. — Защо един мъж моли една жена да се омъжи за него? Защото искам да си ми съпруга, майка на децата ми. Искам да се събуждам всяка сутрин и да знам, че си до мен. Искам всяка вечер да те прегръщам и да заспивам така! — Той почти крещеше. Лорън захапа долната си устна, за да не се засмее на глас. Никога в живота си не бе чувала толкова неромантично предложение и затова повярва на неговата искреност. Ако Джордан Трент й бе направил предложение с любезни и учтиви фрази, тя би се усъмнила в намеренията му. Това бе мъжът, в който се бе влюбила — самонадеян, нетърпелив, избухлив… — Джордан? С кръстосани крака и ръце на хълбоците, той се обърна и я погледна. — Какво? — Потръпна от остротата на тона си. Знаеше, че не се справя добре, но по дяволите, тя можеше да бъде най-упоритата… най-решителната… най-любимата жена. — Извинявай, Лорън — каза по-тихо. — Не исках да ти крещя. — Може ли да го получа писмено, моля? — попита с усмивка тя. — Струва ми се, че това е първото извинение, което някога си направил. Как можеше да й устои? Той отново седна на дивана до нея и я издърпа в скута си. — Ще се омъжиш за мен, нали? — попита меко той и я целуна, преди тя да има възможност да отговори. В болницата сънищата му бяха изпълнени с нея. Трескавото му съзнание я викаше да го успокои. Сега можеше действително да я прегърне. Нито един сън не можеше да се сравни с действителността. — О, мила, толкова ми липсваше. Моля те, не го прави отново! — Какво съм направила? — Изчезна. Много ще те пазя, докато повярвам на късмета си, че отново те открих. Няма да затварям очи от страх да не изчезнеш, докато спя."

Моля, моля, моля дай някакъв жокер. Страшно ми е познато, обаче не мога да се сетя. Имената си ги измислила ти, нали?

Не, не съм ги измислила аз. Чисто "натурални" са. Романът е от "Арлекин".

Редактирано 16 април 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Служебен брак - Анет Бродрик

Съвсем точно. Продължавай със следващия цитат.

В трапезарията седяха няколко господа, вече обядвали, и пиеха бренди. Яденето на ГЛАВНИЯ пристигна учудващо бързо и той се нахвърли с апетит върху любимата си риба. БРАТОВЧЕДА седеше насреща му и мълчеше. ГЛАВНИЯТ вдигна подканващо едната си вежда, но БРАТСВЧЕДА се огледа намръщено. — Ще ти разкажа по-късно. Главният кимна и дояде рибата в мълчание. Не знаеше как да обясни защо цяла сутрин е обикалял града и е държал в постоянно напрежение двамата слуги, изпратени от слугата да го охраняват. Времето минаваше, но той продължаваше да страда. Не можеше да каже на БРАТОВЧЕД СИ, че не смее да застане отново пред жена си, след като му бе казала, че го обича. Да, тя му го каза, недвусмислено и с абсолютна убеденост. ГЛАВНИЯТ изпразни чашата си и виното веднага се качи в главата му. Все още не беше в състояние да осъзнае факта, че жена му изпитва толкова дълбоки чувства към него. Че е готова да се изложи на всяка опасност, без да й мигне окото, че упорито отказва да стои настрана. Мерките за сплашване, които приложи вчера, бяха достатъчни да накарат дори фелдмаршал да коленичи, но тя не се уплаши. И всичко това, защото го обича. Дотук всичко беше добре, но отсега нататък? ГЛАВНИЯТ си наля втора чаша вино и продължи да яде. Трябваше отново да помисли върху дилемата, над която си блъскаше главата цяла сутрин. Ако откровено каже на ГЛАВНАТА какво е отношението му към признанието й в любов, ако дори само признае, че е приел обяснението й в любов, неминуемо ще трябва да признае, че тя има право да се излага на опасност заради него, че готовността й да се жертва е оправдана. Не, той не бива да прави това, в никакъв случай! В трудни времена жените на СЕМЕЙСТВОТО винаги бяха стояли на сигурно място зад стените на замъка, докато мъжете им са защитавали стените. ГЛАВНАТА беше различна — тя искаше да стои до него на стената и да се бие с враговете му. Той я разбираше, но не приемаше поведението й. Щеше да му бъде много трудно да й обясни становището си — дори когато й направи признанието, което честта изискваше от него. Чувстваше се раним и това беше достатъчно лошо. Да го изрази с думи, да го признае гласно — това ще е най-трудната задача в живота му. Каже ли веднъж тези думи, вече няма как да ги вземе обратно. Каже ли ги, ще предостави на ГЛАВНАТА възможност да прави това, което тя счита за правилно, ще й даде свобода на действие — това би било страшно. Когато реши, че той е изложен на опасност, тя пак ще извърши някое безумие. Не знаеше дали тя подозира в какво състояние е изпаднал, но много добре знаеше, че повече не бива да разчита на щастливото й неведение. Не и когато ставаше дума за ГЛАВНАТА. За да я предпази от опасност, той беше длъжен да отстрани опасността.

"Годеницата на дявола"-Стефани Лорънс

Напълно вярно, ти си

Хихихи, като ви казвам, че Марги знае всички отговори свързани с думата дявол, не ми вярвате

Страхотно Ето и следващия цитат(исторически):

Главния подаде шапката си на портиера и тръгна по хладния коридор, извеждащ в двора. Знаеше, че по това време на деня Главната обича да седи под сянката на дърветата, но днес просторният вътрешен двор беше пуст. Понечи да се върне в къщата, когато забеляза ДЕТЕТО, който тъкмо правеше първите си крачки. Малкият се държеше за долния перваз на фонтана и бавно напредваше, но след малко се измори и тупна на твърдия каменен под.

Падането не беше болезнено, но го уплаши. Зелените му очи се напълниха със сълзи и той жално захълца. Ако не беше този плач, Главния нямаше да му обърне внимание. Не разбираше много от деца и си помисли, че момченцето се е наранило; с два скока се озова до него.

Като видя големия мъж, детето спря да плаче и зяпна от учудване. Оказал се лице в лице с това малко същество, Главния за първи път забеляза приликата помежду им и кръвта замръзна в жилите му. Като замаян се отпусна на колене и се вгледа внимателно в малкото момче.

ДЕТЕТО се зарадва, че възрастният му обръща такова внимание, и лицето му грейна в усмивка. Главния нямаше как да не забележи блестящите зелени очи, а когато видя отражението си в тях, болезнено осъзна, че момчето е негов син.

Протегна ръка и почти плахо погали черните къдрици на детето. Неговият син! А той не знаеше нищо за съществуването му! Тялото му се разтресе от болка. Толкова ли го мразеше Главната? Защо не бе споменала с нито една дума, че е носела неговото дете? В сърцето му нахлу неизпитван досега гняв. Лицето му побледня от вълнение. Прегърна момченцето и изпита внезапно, почти болезнено чувство на обич към това малко, беззащитно същество.

ДЕТЕТО бъбреше нещо неразбираемо на детския си език; Главния го притисна до себе си и впи очи в личицето му, сякаш за да го запомни завинаги. Главната, която тъкмо излизаше от къщата, спря като закована на мястото си. Мъжът и детето, потопени в слънчева светлина, бяха забравили всичко около себе си. ДЕТЕТО тъкмо бе открил, че носът на баща му е много интересен на пипане; Главния продължаваше да го притиска до себе си и не го изпускаше от очи.

По някое време мъжът усети присъствието й и вдигна поглед. Очите му пламтяха в дива омраза и Главната едва не по-бегна. Главния притисна детето още по-силно до себе си, сякаш тя възнамеряваше да му го отнеме. После й обърна гръб и се запъти към къщата.

Главната усети безкрайна умора. Сякаш нещо се пречупи в нея и тя едва не се строполи на земята. Болката заплашваше да я надвие. Запрепъва се през двора, не различавайки нищо пред себе си. Каква глупачка беше! Трябваше да му каже истината още в самото начало, все едно дали щеше да й повярва или не! Всичко друго щеше да бъде по-добре от парещата омраза в очите му.

Загубила всяка надежда, уморена до смърт, тя се скри в стаята си, падна на леглото и потъна в дълбок сън. Да можеше никога да не се събуди…

След няколко часа се стресна от странно докосване. Дали сънуваше, дали въображението й играеше лоша шега — или Главния наистина се бе навел над нея с тъжна усмивка и милваше нежно лицето й? Главната отвори очи и в погледа й се изписа почуда. Гласът й прозвуча едва чуто:

— Главен, веднъж ти ме помоли да извлека най-доброто от положението, в което сме попаднали. Сега аз те моля да ми помогнеш! Не мога да живея повече така. Ако ти не се опиташ да промениш нещата, поне ме пусни да си отида!

Главния приседна на ръба на леглото, улови ръката й и замислено промълви:

— Трябваше да се вслушвам повече в думите ти, скъпа моя, още от самото начало. Но как можа да скриеш от мен, че ни се е родил син?

Главната го изгледа замислено и отговори с мъка:

— Бях убедена, че искаш да се разведеш с мен и че никога повече няма да те видя. Когато се появи внезапно в плантацията, бях готова да ти разкрия истината, ако не беше толкова убеден, че детето не е твое. Главен, аз също имам гордост, а ти хвърли в лицето ми невероятни обвинения…

Главния стисна зъби и се изправи. След малко на лицето му се появи измъчена усмивка.

— Все още не съм ви благодарил за сина си, мадам, но ще се постарая да поправя грешката си. Може би така е трябвало да стане. Като начало ще се опитам да завоювам доверието на ДЕТЕТО и преди всичко… — Гласът му заглъхна, стана по-нежен. — …преди всичко ще се опитам да се представя в благоприятна светлина пред майка му.

"Циганката" на Шърли Бъзби

Право в целта

Право в целта

Исторически е:

Без да се колебае, тя стана, мина покрай него и се запъти към вратата.

Усмивката му изчезна.

— Къде отивате?

Посегна към нея, но тя се измъкна изпод ръката му и се затича. Макар да беше гъвкава като невестулка, той се оказа по-бърз от нея. Сграбчи я изотзад и я обърна рязко.

Ала Главната не му позволи да я спре. Диво размахваше ръце, удряше го, където свари, биеше се, сякаш от това зависеше животът й. Лакътят й се удари в нещо твърдо. Чу глух удар и по ръката й премина режеща болка, но тя не й обърна внимание. Грозното проклятие, което прозвуча над главата й, я вдъхнови за нов, още по-силен удар.

Оказа се, че е невъзможно да го удари втори път. Той я вдигна и я хвърли на леглото. Главната извика стреснато. Силно, тежко тяло се стовари върху нейното. Мили боже! Той лежеше върху нея!

Вече не можеше да се бори, но това не означаваше, че е победена. За миг се запита дали да плюе в лицето му. Никога досега не беше прилагала такава тактика.

Главния… горският разбойник, легнал отгоре й, стисна зъби.

— Не смейте! — Гласът му прозвуча предупредително.

— Жалък негодник! — изсъска тя и го обсипа с поток от ругатни, които изненадаха и самата нея. — Да знаете, че няма да се отървете! Ще ви заловят и ще ви обесят! Ще ви намажат с катран и ще ви овалят в перушина! Ще разчекнат трупа ви…

— Свършихте ли? — попита спокойно той.

Главната видя раната над веждата му и изпита задоволство. Значи не беше толкова непобедим.

— Разбира се, че не!

Искате ли жокерче

Със сигурност не съм го чела този роман, но цитата който си избрала изглежда много забавен (особено че си мисли да се изплюе върху него http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif ) като се разбере кой роман е ще си поправя пропуска

Искате ли жокерче

Определено искаме защото доста се закучихме с отговора

Извинявам се за забавянето. Ето втори цитат с истинските им имена: — Какво ще кажеш, ако разбереш, че всичко е само театър? — попита полугласно той. Тя направи нетърпелив жест. — Ако ти кажа, че е… необходимо? — Необходимо? Да се занимаваш с кражби? — Очевидно обяснението му й причини болка. — Защо? Защо мъж като теб прави такива неща? Да не би да си пристрастен към хазарта? Може би имаш нужда от пари, за да си плащаш дълговете? — О, не! — Дейн избухна в смях. — А какъв си тогава? Шегаджия? Човек, който иска да си докаже нещо? Крадеш злато, сребро и накити… — Успокой се! Откраднатото служи само за запазване на фасадата. — Фасадата? Мили боже, Дейн, та ти си ограбил дори секретаря на министър-председателя — това беше стартът на блестящата кариера на Свраката, нали? — Не, Джулиана. — Разбира се, че си бил ти! Четох подробностите във вестника… — Те преувеличават. Повярвай ми. Тя го изгледа презрително. — В хижата не скри от мен плячката си. Даже се похвали, че е с висока стойност. — Говориш за чувалите, нали? — Да, точно за тях. — Не оспорвам, че това е плячка, Джулиана. Тя изохка болезнено. Дейн се опита да се усмихне. — За какво намекваш, котенце? Не мога да разбера — искаш ли да съм виновен или не? — Разбира се, че не! — Тогава ще ти кажа какво има в чувалите — продължи спокойно той. — Знам какво има вътре! — Мислиш си, че знаеш — възрази той и след кратка пауза обясни меко: — Банкнотите в чувалите не са истински. Джулиана зяпна смаяно. — Какво? — Фалшифицирани са, скъпа, фалшиви пари.

Това май беше една книга на Конито, ама не мога да се сетя заглавие.

Съвършен герой на Саманта Джеймс

Съвършен герой на Саманта Джеймс

Дам, точно тя е Ти си на ред.

Ето и моя цитат:

Главния тъкмо бе успял да прочете листа, озаглавен с неговото име. Струваше му голямо усилие да сдържи реакцията си. Ръката му трепереше докато постави листа най-отдолу.

Щеше да става баща! Толкова щастлив се почувства, че му се прииска на секундата да грабне Главната и да я разцелува. И в какъв точно момент трябваше да научи това, си помисли той. Разбира се, в никой случай нямаше да й покаже, че е прочел листа. Щеше да чака, докато тя сама му каже. Трябваше да почака до вечерта, когато щяха да си легнат…

— Защо се усмихваш, Главния? Що за идиотска реакция на всичко, за което говорим? — възмути се брат му.

— Мислех си за нещо друго.

— Моля те, съсредоточи се! — настоя Главната.

Главния се обърна към нея. Тя съзря топлината в погледа му и се учуди за какво ли си е мислел, за да я погледне по такъв начин. И преди да го запита, той се наведе към нея и я целуна. Беше бърза и кратка целувка, която премина преди Главната да успее да реагира.

— За Бога, Главния — измърмори брат му.

— Нали сме още младоженци! — изстреля Главната нещо като извинение за странната проява на обич от страна на Главния.



Мноооого ми е познато! Що ме дразниш? Не съм съвсем сигурна, но подобно нещо имаше в "Принцеса Алесандра". Улучих ли?