Аве, Капитане, не ги ли позна по имената Лоренцо и Дезире? То от ясно по-ясно, аз затуй не участвах.

Аве, Капитане, не ги ли позна по имената Лоренцо и Дезире? То от ясно по-ясно, аз затуй не участвах.

М'чи не мноу ясну , нали знаеш, че оня е блейка хахаха. Та познах ли к'о стана ся , аз пак не разбрала

Аве, Капитане, не ги ли позна по имената Лоренцо и Дезире? То от ясно по-ясно, аз затуй не участвах.

Ети, винаги сменям имената като запазвам оригиналните първи букви.

М'чи не мноу ясну , нали знаеш, че оня е блейка хахаха. Та познах ли к'о стана ся , аз пак не разбрала

Аха,понала,понала,що се отнася до убиеца на микровълнови печки.

Редактирано 5 май 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Еха наистина съм влязла у серията хахаха, ето поредно лесно ( надявам се ) цитатче ....

Тарзан прехапа устната си до кръв. Да, определено желаеше да ги види пържени на бавен огън. С ябълка в пискливите им гърла.

В действителност, тя не се тревожеше много за мнението на околните. Беше загърбила нормите още когато баща й беше настоял да се обучи за бизнеса. Никога не обръщаше внимание на общественото порицание, тъй като се чувстваше достойна, до дълбините на душата си, да застане на височината на който и да е мъж.

Но това… Призна пред себе си, макар и с нежелание, че за социалното си фиаско, и тя има донякъде вина. След толкова седмици още не бе успяла да привлече вниманието на нито един уважаван господин. Мъжете, честно казано, я отбягваха, като че ли бе болна от шарка.

П.П.: Аз пък измислих друга система по която да определям наименованията - асоциации разбира се, между другото така играта е къде къде по забавна от тривиалното Главната/Главния и т.н.

Еха наистина съм влязла у серията хахаха, ето поредно лесно ( надявам се ) цитатче ....

Тарзан прехапа устната си до кръв. Да, определено желаеше да ги види пържени на бавен огън. С ябълка в пискливите им гърла.

В действителност, тя не се тревожеше много за мнението на околните. Беше загърбила нормите още когато баща й беше настоял да се обучи за бизнеса. Никога не обръщаше внимание на общественото порицание, тъй като се чувстваше достойна, до дълбините на душата си, да застане на височината на който и да е мъж.

Но това… Призна пред себе си, макар и с нежелание, че за социалното си фиаско, и тя има донякъде вина. След толкова седмици още не бе успяла да привлече вниманието на нито един уважаван господин. Мъжете, честно казано, я отбягваха, като че ли бе болна от шарка.

П.П.: Аз пък измислих друга система по която да определям наименованията - асоциации разбира се, между другото така играта е къде къде по забавна от тривиалното Главната/Главния и т.н.

„Фалшивият годеник“

Само че що не виждам никъде Главната и Главния???????

Ети, винаги сменям имената като запазвам оригиналните първи букви.

Знам аз, разконспирирала съм те

„Фалшивият годеник“

Само че що не виждам никъде Главната и Главния???????

Аз Тарзан ти Джейн бе Рум-рум в първото изречение затова замених името на Джейн с Тарзан хахаха. Ти сиии.

Оффффф, понеже има много имена в тоя откъс няма да ги прекръщавам!

/////// извади четири чаши за шампанско от барчето, като си мислеше за усмивката на //////// и нейното красиво лице. Довечера щяха да се оженят, а след това единствено той щеше да има правото да я прегръща, да съединява тялото си с нейното, да я милва и целува…

— Слушам те — каза. — Давай нататък.

— Вчера тя беше заснета как му предава четири от офертите на „////////”. Имаме на разположение сбора от копията, които е предала на /////////, за да ги използваме като доказателство в съда.

— Този мръсен кучи… — //////// едва сдържаше гнева си и се опитваше да не допусне ненавистта към ////////// да му развали настроението, — ///////, ще направя онова, което трябваше да направя още преди пет години. Напълно ще го отстраня от сферите на бизнеса. Отсега нататък искам „/////////” да се включва с оферти във всяка сделка, с която се заеме той, и при това искам да предлагаш по-ниски от нормалните за нас цени. Ясно ли е? Искам това копеле да ми се махне от главата веднъж завинаги!

След като ///////// измърмори нещо в знак на съгласие, //////// продължи:

— Можем да получим разрешение за арестуването на тази млада жена. Вече говорих със съдия Спат и той е готов да направи това веднага щом получи твоята дума.

— Коя е тя? — попита /////////, когато видя, че вниманието на /////// сякаш беше по-ангажирано с шампанското.

— Любовницата на ////////! — намеси се ////////. — Аз лично направих проучванията за нея. Тази мадама живее като кралица в луксозен апартамент в Блумфийлд Хилс, наемът на който се плаща от ////////. Облича се като манекенка и…

/////// застина от ужасно предчувствие. Все още с гръб към останалите, прошепна:

— Коя е тя?

— ///////// — намеси се адвокатът и по този начин попречи на разгорещения агент по сигурността да довърши. — ///////, знам, че тя има някакви лични взаимоотношения с теб и че тъкмо това е момичето, което буквално падна в краката ни през онази нощ. Публичното разгласяване на нейния арест определено ще възпре всеки, който има намеренията да ни шпионира, но изчаках първо да поговоря с теб. Трябва ли да…

////// се задуши от болка и гняв.

— Прибирай се обратно в твоя кабинет — нареди той — и ме чакай там. Аз ще ти се обадя. — Без дори да се обръща, /////// кимна с глава към //////. — Махни го от очите ми, за да не го виждам повече… никога!

— ////////… — обади се ////////.

— Махайте се! — извика несдържано, след което гласът му стана опасно спокоен. — ///////, обади се на //////// и й кажи след десет минути да се качи при мен. После се прибирай вкъщи. Вече е почти пет.

Когато те излязоха, ////////// се изправи над бара и изля шампанското, с което смяташе да отпразнува женитбата си с ангел. За една принцеса с усмихнати сини очи, която влезе в живота му и го обърна наопаки. ////////// го шпионираше, предаваше го на ////////. Тя беше любовница на //////////.

Сърцето му не желаеше да приеме тази мисъл, но умът му знаеше, че това е истина. Това обясняваше откъде всъщност е имала средства, за да живее така и да се облича по този начин.

Спомни си как в събота вечер я беше представил на /////////, както и начина, по който тя се направи, че не го познава. Гняв и болка се лееха във вените му подобно на прогаряща киселина. Искаше му се да я смачка и да я принуди да каже, че това не е истина; искаше му се да излее вътре в нея цялата си любов, докато в сърцето й не остане никакво място за друг човек, освен за него.

Искаше му се да я удуши за предателството. Искаше му се просто да умре.

Извинявам се за чертичките, развалят удоволствието от четенето, ама пусти мързел какво ли не прави!

Оффффф, понеже има много имена в тоя откъс няма да ги прекръщавам!

/////// извади четири чаши за шампанско от барчето, като си мислеше за усмивката на //////// и нейното красиво лице. Довечера щяха да се оженят, а след това единствено той щеше да има правото да я прегръща, да съединява тялото си с нейното, да я милва и целува…

— Слушам те — каза. — Давай нататък.

— Вчера тя беше заснета как му предава четири от офертите на „////////". Имаме на разположение сбора от копията, които е предала на /////////, за да ги използваме като доказателство в съда.

— Този мръсен кучи… — //////// едва сдържаше гнева си и се опитваше да не допусне ненавистта към ////////// да му развали настроението, — ///////, ще направя онова, което трябваше да направя още преди пет години. Напълно ще го отстраня от сферите на бизнеса. Отсега нататък искам „/////////" да се включва с оферти във всяка сделка, с която се заеме той, и при това искам да предлагаш по-ниски от нормалните за нас цени. Ясно ли е? Искам това копеле да ми се махне от главата веднъж завинаги!

След като ///////// измърмори нещо в знак на съгласие, //////// продължи:

— Можем да получим разрешение за арестуването на тази млада жена. Вече говорих със съдия Спат и той е готов да направи това веднага щом получи твоята дума.

— Коя е тя? — попита /////////, когато видя, че вниманието на /////// сякаш беше по-ангажирано с шампанското.

— Любовницата на ////////! — намеси се ////////. — Аз лично направих проучванията за нея. Тази мадама живее като кралица в луксозен апартамент в Блумфийлд Хилс, наемът на който се плаща от ////////. Облича се като манекенка и…

/////// застина от ужасно предчувствие. Все още с гръб към останалите, прошепна:

— Коя е тя?

— ///////// — намеси се адвокатът и по този начин попречи на разгорещения агент по сигурността да довърши. — ///////, знам, че тя има някакви лични взаимоотношения с теб и че тъкмо това е момичето, което буквално падна в краката ни през онази нощ. Публичното разгласяване на нейния арест определено ще възпре всеки, който има намеренията да ни шпионира, но изчаках първо да поговоря с теб. Трябва ли да…

////// се задуши от болка и гняв.

— Прибирай се обратно в твоя кабинет — нареди той — и ме чакай там. Аз ще ти се обадя. — Без дори да се обръща, /////// кимна с глава към //////. — Махни го от очите ми, за да не го виждам повече… никога!

— ////////… — обади се ////////.

— Махайте се! — извика несдържано, след което гласът му стана опасно спокоен. — ///////, обади се на //////// и й кажи след десет минути да се качи при мен. После се прибирай вкъщи. Вече е почти пет.

Когато те излязоха, ////////// се изправи над бара и изля шампанското, с което смяташе да отпразнува женитбата си с ангел. За една принцеса с усмихнати сини очи, която влезе в живота му и го обърна наопаки. ////////// го шпионираше, предаваше го на ////////. Тя беше любовница на //////////.

Сърцето му не желаеше да приеме тази мисъл, но умът му знаеше, че това е истина. Това обясняваше откъде всъщност е имала средства, за да живее така и да се облича по този начин.

Спомни си как в събота вечер я беше представил на /////////, както и начина, по който тя се направи, че не го познава. Гняв и болка се лееха във вените му подобно на прогаряща киселина. Искаше му се да я смачка и да я принуди да каже, че това не е истина; искаше му се да излее вътре в нея цялата си любов, докато в сърцето й не остане никакво място за друг човек, освен за него.

Искаше му се да я удуши за предателството. Искаше му се просто да умре.

Извинявам се за чертичките, развалят удоволствието от четенето, ама пусти мързел какво ли не прави!

Джудит Макнот - Гордост ?

Дам, позна!Ти си!

Искренно много се извинявам, че толкова се забавих, но ето ме вече Цитатът е от съвременна книга За пръв път Главната успя да усети смешната страна на ситуацията и започна да се смее с веселия си напевен смях. — Нищо чудно, че флиртовете ти са толкова краткотрайни, Главен! Не можеш да си позволиш да познаваш едно момиче за по-дълго време. — Не ставай смешна — отряза той и се отпусна в най-близкото кресло, но грубостта на думите му бе смекчена от неочакваната нежност в погледа му. — Какво искаш, Главен? — попита го тихо Главната. — Казах ти, че не искам да те виждам отново. Не можеш да спреш дотук, така ли? Облегнал глава назад и затворил очи, той нежно отговори: — Не, не мога да спра дотук. — Казах ти моите доводи… — започна Главната. — Които не бяха кой знае колко смислени — довърши вместо нея той. Погледът му се плъзна надолу. Тя бе кръстосала крака и през отворената хавлия те се виждаха изцяло. — Доводите ми са напълно смислени за мен — придърпа хавлията си Главната. — За дама с такова пуританско възпитание си фантастична в леглото — присмя се той. По дяволите! Защо трябваше да споменава това, което тя така упорито се стараеше да забрави. — Главен, върви си! Имаме различен начин на живот. Няма никакви изгледи връзката ни да просъществува, освен като пошъл флирт. — Няма да има нищо пошло между нас двамата. Изведнъж той се изправи в цял ръст пред нея и като я сграбчи за раменете, я дръпна до себе си. Торбичката с диамантите се плъзна и падна на пода, но никой от двамата не обърна внимание на това. — Имаше нещо много приятно и красиво в начина, по който телата ни си въздействат — и ти не можеш да отречеш това. Устните му бяха на сантиметри от нейните и дори през дрехите тя усещаше силата на желанието му. Нужно бе огромно усилие от нейна страна, за да устои.

Искате ли жокерче?

„Сребърни чудеса“

„Сребърни чудеса"

Мммммм да, ти си Авторката е Фейрене Престън

ГЛЕН се размърда до нея и се опита да вдигне глава, но изпъшка и се отпусна.

— О, боже! Не мога да помръдна.

— Ами тогава недей — промърмори тя и отвори леко очи.

След няколко минути той направи нов опит. Доста трудно надигна глава и огледа сплетените им тела. Спря поглед на отпуснатия си пенис.

— Ти, проклетнико — изръмжа ГЛЕН. — Този път стой мирен!

Шегата отначало я сепна, но после тя се задави от смях. Скри лице в рамото му, като цялата се тресеше. ГЛЕН падна назад и я притисна до себе си.

— Много ти е смешно, нали! — оплака се той. — А проклетникът иска да ме убие. Никога не е знаел мярка, но това е абсурдно. Сигурно си мисли, че съм още на шестнайсет.

— Той не може да мисли — отбеляза тя и се разсмя още повече.

— Хич не ти вярвам. — Тя се кикотеше и той я погъделичка за отмъщение. — Престани да се смееш — негодуваше ГЛЕН, въпреки че сам едва се сдържаше. — Имаш ли представа какво означава една издадена част от тялото ти да не се подчинява нито на здравия разум, нито на заповед?

— Не, но зная какво означава да си близо до нея.

Той се подсмихна и поглади гърдите си.

— А знаеш ли защо мъжете кръщават своя член?

— Не, защо? — попита тя, задавяйки се от смях.

— По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат.

И двамата се заляха от смях и ФАНИ придърпа единия край на чаршафа, за да си изтрие сълзите. Не познаваше циничното чувство за хумор на ГЛЕН и сега беше очарована безкрайно.

Той се надигна на лакът.

— И все пак ти си виновна — отбеляза той и приглади кичур тъмночервена коса. Ръката продължи милувката по шията й, по нежната извивка към гърдите й.

— Аз ли? — възкликна възмутено ФАНИ.

— Да, ти. — Много нежно обхвана гърдите й, подразни наедрелите розови пъпки и като омагьосан наблюдаваше как се втвърдиха. — Зърната ти са като малини — възхити се той и продължи да ги целува и дразни.

ФАНИ потръпна в прегръдките му и се стресна от незабавната си реакция.

— Не мога — простена тя, но забеляза как гърдите й настръхнаха.

Той се отдръпна, любувайки се на ефекта от своето въздействие.

— Много добре — промълви разсеяно, — защото и аз не мога. — Гърдите на ФАНИ бяха бледи, лъскави като сатен, с прозрачна и фина кожа. Бяха твърди и закръглени и той не можеше да им се насити. По дяволите, наистина не можеше да им се насити, но край. Почивка. — Помислих си колко сладки ще бъдат, когато се напълнят с мляко.

Тя го перна по рамото.

— Казах ти, не съм бременна.

— Не знаеш.

— Зная.

— Цикълът ти може да се окаже нередовен.

— Моят цикъл винаги е редовен.

— Този път може да ти изневери.

Тя го погледна свирепо, но после подхвана предишната тема:

— Защо каза, че аз съм виновна?

— Такива са изводите — отвърна той. — Щом се появиш близо до мен, получавам ерекция.

— С нищо не съм те предизвикала. Вината си е само твоя.

— Дишаш. Очевидно това е достатъчно. — Отново се изтегна по гръб, като я придърпа почти върху себе си. — Но се дължи и отчасти на начина, по който миришеш. На мед и канела — нежно и пикантно едновременно.

Тя повдигна глава и се вгледа в него слисана.

Това ми звучи страшно познато,но не мога да се сетя

Ето още за подсещане

Сепнато вдигна поглед и видя вбесеният ГЛЕН да стърчи пред нея. «РОМЕО сигурно му се е обадил» — помисли си разсеяно тя. Черната му коса беше пусната и разпиляна по раменете.

— Къде, по дяволите, беше! — изрева той.

— В Ню Орлиънс — отговори тя с мек тон, макар че усещаше как всички ги слушат с притаен дъх.

— Толкова ли ти беше трудно да ми кажеш къде ще бъдеш? — попита безцеремонно той.

— Ходих на погребението на господин ПИТБУЛ.

Настани се на стола срещу нея и гневът му се поуталожи. Заклещи краката й между своите под масата и взе двете й ръце.

— Из… изплаших се — запъна се той. — Не си съобщила, че напускаш, а РОМЕО те видял, че прибираш в багажника на колата куфар. Даже го накарах да отключи стаята ти, за да проверя дали нещата ти са там.

— Не бих напуснала града, без да ти съобщя — каза тя, тайничко развеселена от идеята, че може изобщо да напусне този град.

— По-добре да не ти и хрумва — измърмори той. — Виж сега — започна, но млъкна. — Ах, да му се не види, тук не е най-подходящото място, но имам още много документи за оправяне и не зная колко време ще мине, преди да ми просветне. Ще се омъжиш ли за мен?

Успя да я втрещи. Даже нещо повече. Отпусна се назад, смаяна и онемяла. ГЛЕН искаше да се омъжи за него! Тя не се беше осмелявала дори да си го помисли. С тяхното объркано минало… при деликатната ситуация с майка му и сестра му… е, като че ли не беше невъзможно.

Той очевидно възприе реакцията й като отказ и черните му вежди се сключиха. И тъй като беше ГЛЕН, незабавно взе мерки да получи каквото иска.

— Длъжна си да се омъжиш за мен — изрече достатъчно високо, за да го чуе всеки в ресторанта. — Бременна си с моето момиченце. То има нужда от баща, а ти — от съпруг.

ФАНИ зяпна. Очите й станаха кръгли от ужас.

— Чудовище! — изкрещя тя и скочи.

Не беше бременна и много добре го знаеше, тъй като преди три дни, точно навреме, започна цикълът й. Пред очите й се завъртяха размазани лица, които се бяха вторачили в нея, а ГЛЕН я гледаше със злорадо задоволство и й се усмихваше, забавлявайки се с нейното смущение. Може би усети заплаха в очите й, но не реагира достатъчно бързо. Тя грабна чашата чай и я плисна в лицето му.

— Не съм бременна! — изкрещя отново.

ГЛЕН се измъкна от мястото си и изтри лицето си със салфетката на ФАНИ.

— Възможно е, но ако искаш да забременееш, е по-добре да се омъжиш.

— Омъжи се за него — пригласяше ХОЛИ, надвесена от бара. Смееше се от сърце. — И му направи живота ад. Изпроси си го след този номер.

— Ами да. Изпросих си го.

ФАНИ го гледаше внимателно.

— Но… какво ще каже майка ти? — попита тя безпомощно.

Той сви рамене.

— Защо питаш? — ФАНИ тъкмо отвори уста да изкрещи отново, но той се подсмихна. — Съобщих на нея и на МИМИ, че ще се оженя за теб. Майка ми изпадна в криза с остри симптоми на неодобрение, но сестра ми й каза буквално да престане да дрънка. По-смешно нещо не бях виждал. Е, освен едно друго. — Отправи й блеснал поглед, намекващ за тоалетната в Съдебната палата. — МИМИ ни изпраща своите благопожелания. Сватбата й с МАЙКЪЛ е другата седмица. Предложи на майка ми най-сериозно да се премести да живее в Ню Орлиънс, който й е харесвал винаги много повече от Прескът. Така че, сладурче, ще обикалям тази грамадна къща съвсем сам и искам моята червенокоса дама да ми прави компания.

Редактирано 12 май 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Да за съжаление не се сещам, макар нещо да ми човърка в главата. Обаче ме досмеша, защото си разлиствах "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" и първото което нацелих беше " Защо мъжете кръщават своя член? По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат."

Да за съжаление не се сещам, макар нещо да ми човърка в главата. Обаче ме досмеша, защото си разлиствах "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" и първото което нацелих беше " Защо мъжете кръщават своя член? По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат."

Гале, това ми е най-любимото изречение от тая книга, абсолютен бисер.

Няма да пускам повече цитати щото мога безкрайно, но ще кажа – МНОГО,МНОГО любима авторка и съвременен роман!

Абе, че е на Хауърд ясно. Поразрових се и ще да е Онази нощ!

Абе, че е на Хауърд ясно. Поразрових се и ще да е Онази нощ!

Йееееееее, ти си добро другарче, усещаш ме от далече.Познааааааааааа!

Редактирано 12 май 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Да,ама мога да пуснат цитат най-рано довечера след 21ч. Ако няакой е мераклия-да се чувства свободен и да пуска.

Ами мой ред си е значи:

― Коя част от думата по-точно не разбра? ― сладко се осведоми тя. След това гласът й придоби властността, която беше усвоила от всичките главни готвачи, учили я на занаят през годините. ― Няма да ходя никъде, така че свиквай.

Следващото, което видя, беше 190 паундов разярен мъж, надвесен над нея. Това я накара да осъзнае с болезнена яснота, че фигурата й е всичко друго, но не и впечатляваща.

― Можем да се разберем по лесния, а можем и по трудния начин ― дълбокият тембър на гласа му изпращаше електрически импулси по цялата дължина на гръбнака й, ― но дали по единия или по другия, ти, сестро, ще си тръгнеш.

Тя рязко отдръпна главата си, за да срещне сивите му като буреносни облаци очи.

― Назад, войнико! И за да ти е напълно ясно: само ме докосни и ще пратя ченгета след задника ти толкова бързо, че свят ще ти се завие ― тя мразеше, когато хората използваха размерите си, за да я сплашват.

― Да бе, треперя от страх, че малка хитруша като теб ще звънне в участъка ― той я погледна, като че се чуди на безочието й, но все пак направи крачка назад.

Ами мой ред си е значи:

― Коя част от думата по-точно не разбра? ― сладко се осведоми тя. След това гласът й придоби властността, която беше усвоила от всичките главни готвачи, учили я на занаят през годините. ― Няма да ходя никъде, така че свиквай.

Следващото, което видя, беше 190 паундов разярен мъж, надвесен над нея. Това я накара да осъзнае с болезнена яснота, че фигурата й е всичко друго, но не и впечатляваща.

― Можем да се разберем по лесния, а можем и по трудния начин ― дълбокият тембър на гласа му изпращаше електрически импулси по цялата дължина на гръбнака й, ― но дали по единия или по другия, ти, сестро, ще си тръгнеш.

Тя рязко отдръпна главата си, за да срещне сивите му като буреносни облаци очи.

― Назад, войнико! И за да ти е напълно ясно: само ме докосни и ще пратя ченгета след задника ти толкова бързо, че свят ще ти се завие ― тя мразеше, когато хората използваха размерите си, за да я сплашват.

― Да бе, треперя от страх, че малка хитруша като теб ще звънне в участъка ― той я погледна, като че се чуди на безочието й, но все пак направи крачка назад.

Ммм, далечно предположение - Нора Робъртс "Смърт край змийската река"

Мда,много е далеч наистина. Друго е