Прилича ми на "Неприлично предложение" на Мери До Пътни

Дам, позна Ине.Това беше първия роман, който прочетох от тази авторка и докато не излапах всичко преведено от нея, не се спрях.Който не го е чел, да запълва дупки, освен това върви и класация за ГЛАВНИТЕ от тази поредица в темата „ Топ 10 - Любовни романи“.

Ето и моята загадка, едва ли ще ви затрудни.

В бързината Главната бе закопчала ризата си накриво, и като забеляза това се изчерви.Учуди се какво ли си бе помислил приятеля на главния.

Главния погледна надолу. Проследи погледа й. Вдигна очи към нея и смутено се усмихна.

- Мисля, че не е забелязал - каза той, прочел правилно мислите й.

Тя кимна.

- И аз така се надявам.

Главния се намръщи:

- Той смята, че сме женени, Главната. Какво лишо има в това да вярва, че се забавляваме физически?

Главната присви очи.

- Затова ли се опита да ме любиш?

- Опита? -каза той с пресъхнало гърло - Аз мисля, че всъщност добре се справих.

"Така беше, да пукне дано" - помисли с тя, и като осети, че отново се изчервява, бързо смени темата.

Редактирано 28 юни 201115 г. от Ralna (преглед на промените)

Ами, Ине дай малко жокер, че зациклихме тук.

Ееее, какво стана? Хайде жокер - ако не личи, книгата е историческа, първа от двулогия. Фамилията на авторката започва с М.

Книгата е "Пламък" и мисля, че авторката е Кони Мейсън

Книгата е "Пламък" и мисля, че авторката е Кони Мейсън

Моя цитат вече го познаха. Ralna дава загадката сега с друг цитат.

Първото име на авторката започва с буквата "К" и има само една нейна книга преведена у нас. Ето още един цитат.

Кошмарът започна малко след като бе заспала в прегръдките на Главния. Усети раздиращите я от болка спазми в корема, чу шепот, който не разбра, и нарежданията на акушерката да напъва незабавно. Раждаше. Нещо не бе наред. Болките й вече продължаваха трвърде дълго. Стори й се, че долавя промяна в тона на мисис ++++++ Тревога.

- Как е тя мисис ++++++? - това беше уплашеният глас на чичо й. Главната го чу точно, когато един болезнен спазъм раздираше вътрешностите й и я накара да извика и да се вкопчи в чаршафите.

- Не е добре! - призна акушерката - Бебето е накриво.

- Накриво? - страхът на чичо й, ясно пролича в гласа му.

- Детето излиза неправилно.

- Боже мой!

Главната не можеше да чуе отговора на акушерката. Тя се мъчеше да отвори очи. "Горкият чичо @@@@@@" - мислеше си тя. И изведнъж й мина мисълта, че ще умре.

Не, няма да умре, каза си тя. Бебето й ще има нужда от нея. Тя ще живее! Трябваше да каже на чичо си, че всичко ще мине успешно.

- Ще убия Главния! Ще убия копелето, което й причини толкова мъка! - извика чичо й, а гласа му бе почти неузнаваем от обзелата го ярост.

- Главиня? - попита Главната с изненадан глас, когато болката най-после отстъпи за няколко минути - Той е тук?

В унеса си тя бе чула само името му. Сърцето й се изпълни с радост. Най-после главния се бе върнал при нея. Точно на време за раждането на детето.

Тя усети как една топла ръка я хвана за раменете.

- Главна. Всичко е наред. Тук съм. Ще се погрижа добре за теб.

Това не беше Главния. Беше чичо й @@@@@@. Отвори очи и се опита да различи лицето му.

- Главния не е ли тук? - попита тя и си пое дъх, защото отново започна да усеща началото на контракцията.

Очите на чичо й се напълниха със сълзи.

- Съжалявам - прошепна той.

Главанта извика и викът й бе причинен и от болката, и от факта, че Главния все още не се е върнал.

- Бебето излиза! - извика мисис +++++++ - Бебето се е извъртяло!

Тя потупа Главната по бедрото.

- Напъвай, миличка. Сега! Напъвай, за да излезе бебчето ти на бял свят.

Следващите няколко минути бяха изпълнение с болка и с неразбираемия шепот между акушерката и чичо й.

Не можеше да чуе разговора им, но усещаше напрежението в стаята, докато с всички сили се напрягаше да роди.

Изведнъж чу, че жената извика от радост, и тя силно се напъна.

- Готово! - възкликна мисис ++++++

Главната усети как от утробата й се изплъзна нещо топло и гладко.

- Момченце! Момче е! - извика мисис ++++++

Главната се усмихна. Болката, която Главния й бе причинил, бе смекчена от раждането на сина й, на нейния мъничък, прекрасен син.

Лежеше изтощена. После акушерката натисна корема й с пръсти и й каза да се напъне още един път.

- Не сме свършили още, миличка. Трябва да се напънеш, за да излезе плацентата.

Главната се намръщи. Питаше се къде е бебето й. Защо не го бе чула да извика?

Натискът върху корема й се усили и Главната изпъшка, когато изкара плацентата. Тогава чу плача на новороденото. Всичко беше наред.

Плачът рязко спря и внезапната тишина уплаши Главната. Все още замаяна от раждането, тя почувства, че стаята се изпълни с тревожни шумове.

- Чичо @@@@@@ - попита тя, като едва успяваше да държи очите си отворени. - Какво става?

Опита се да стане, но падна назад. Беше твърде изтощена.

Чичо й веднага дойде при нея. Каза й да лежи спокойно.

- Почивай си, Главната. Ще поговорим по-късно.

Но тя не можеше да почива. Нещо ставаше. Чувстваше го, разбираше го по гласа на чичо си.

- Какво има? - тя го хвана за ревера на сакаото в нов изблик на сила.

- Бебето ми! Къде е бебето ми?

Лицето на @@@@@@ пребледня. Той отстрани леко ръката й от ревера си. Главната легна. Видя как устата му трепна, преди да й каже.

- Не му провървя, Главната. - от очите му бликнаха съзли. - Бебето се роди мъртво.

- Ноа з чух вик!

- Не - каза той със задавен глас - Това бе мисис ++++++. Тя се разплака, защото не може да направи нищо за него.

В гърдите й се надигна стон, който бе изпълнен с много мъка и протест.

- Не! - започна да ридае - Не моето бебе!

Не единственото нещо, което й бе останало от Главния.

- Мъртво... - ридаеше тя - Бебето ми е мъртво.

После стана. Омраза изпълни сърцето й. Омраза към този, който бе отговорен. Нямаше да стане така, ако Главния се бе върнал. Той бе виновен, че синът му се роди мъртъв.

Кори Макфаден-Среднощна заблуда ?

Не, не е тя.

Боже направо уморих играта. Хайде познавайте. Главния се казва Сет и е капитан на кораб.

Да пробвам с "Господарката на моретата"?

Да пробвам с "Господарката на моретата"?

Даааааааааа браво ти си.

След загадката с повишена трудност - нещо лесно, историческо, любимо:

...Главната хвърли смутен поглед към гергефа си и видя, че белият лен е оцапан с кръв. С отсъстваш вид пъхна палец в устата си и погледна Главния. Едва сега бе събрала достатъчно смелост да види реакцията му след изказването на сестрата.

Той не наблюдаваше сестрата, а нея. Жадният му поглед беше прикован в устните й, докато изсмукваше кръвта от палеца. Учтивата маска, която винаги носеше, бе изчезнала и беше заменена от диво желание, което й отне дъха.

Почти почувства как устните му се сключиха около палеца й. Как устата му овладя болката, докато мъчението изчезна и остана само удоволствие. Сърцето й сякаш се забави - с всеки удар ставаше по-тежко и пълно, докато не усети примитивният ритъм в долната част на тялото си.

Главния бавно вдигна поглед от устните към очие й. Вместо да развали магията, това я направи още по-силна.

Ела. Ела при мен.

Тя чу думите така ясно и отчетливо, сякаш ги бе произнесъл високо. И двете, заповед и молба, правеха невъзможно да устои на хипнотичната сила на волята му. В продължение на един дълъг, ужасяващ, но и възбуждащ момент Главната си помисли, че ей сега ще стане, ще прекоси помещението пред очите на всички и ще се хвърли в прегръдката му. Почти се виждаша как се намества в скута му, заравя пръсти в блестящата коса, за да му отдаде устата си - и всичко, което поиска. Включително и безсмъртната си душа.

Редактирано 11 юли 201115 г. от liq t. (преглед на промените)

хахаах най после се сетих...откакто я даде цитата се чуда и мая откъде ми е познато Тереза Медейрос-След Полонощ трябва да е... много съм се забавлявала с тая книжка

хахаах най после се сетих...откакто я даде цитата се чуда и мая откъде ми е познато Тереза Медейрос-След Полонощ трябва да е... много съм се забавлявала с тая книжка

Точно тя е! Давай!

Сигурно веднага ще се сетите. Ето и моето цитатче: "...— Банята ви очаква — оповести той церемониално. — Не искам да се къпя. — Моите хора положиха толкова усилия за вас, милейди. Не ви ли е жал поне за топлата вода… — Наистина, жалко за водата. А дали не бихте били тъй любезни да излезете, докато се изкъпя? — Не, не бих! — Отрепка такава! — просъска Главната. — Повтаряте се, милейди. — Я престанете, моля ви. — Да престана какво? Правя всичко, което е по силите ми да бъда добре възпитана отрепка. Затова и не искам да се карам с вас, благородната дама. — Боже, какъв абсурд! Едно трябва да ви е ясно — докато вие сте тук, няма да се къпя! Главния подигна вежди и тя забеляза, че независимо от глупавата размяна на „любезности”, той в никакъв случай не се намира във ведро разположение на духа. — Какъв жесток човек сте вие,Главната! Плътта ми още пари след тази нощ, в която лежахте в обятията ми и аз не ви дарих с нищо друго освен с утеха. Връщам се обаче в собствената си каюта и какво да видя — вие се каните да се хвърлите на врата на втория ми помощник. А като капак на всичко — искам да отпочина след изнурителен труд и какво се получава, вие ме изхвърляте. Имайте поне малко милост, милейди! — Трябвало е да станете артист, сър. Щяхте да упражнявате една почтена професия и със сигурност щяхте да имате успех. — Слушайте, Главната, няма да напусна каютата си. — А пък аз няма да стъпя във ваната. — Мога да ви принудя, ако поискам. — Да ме принудите можете, разбира се, но това ще бъде против волята ми. — Да разбирам ли, че искате отново да бъда груб с вас? Тя процеди през зъби: — Да става каквото ще, но няма да се къпя. Разсъдъкът ли я бе напуснал? Животът й тук щеше значително да се облекчи, ако се признае за победена. Но как да надвие гордостта си? — Бог да ви е на помощ тогава! — извика той и внезапно скочи. Тя се притисна стресната до стената Каква глупачка се оказа. Сега той ще се нахвърли върху нея, ще разкъса всичко по тялото й, ще я хвърли гола в димящата вода и после, после… Тук мислите й се оплетоха и тя се отказа да продължи. — Почакайте малко! — проплака тя, но без да обръща внимание на вика й, той тръгна бавно към нея. — Милейди, не влезете ли във ваната… — Той спря, и тя се приготви да посрещне насилието. — … тогава ще се изкъпя аз. — Казвайки последните думи, Главния започна да разкопчава панталоните си. — Какво казахте? — промълви тя смаяна. Главния захвърли ризата си на пода и изу единия ботуш. — Ами не смятам да хвърлям топлата вода. — Ама… Вие не може просто така да… — Главната замлъкна, а вторият ботуш се приземи шумно до първия. — Та какво казахте, че не може? — поиска да се осведоми Главния с учтив глас. — Не можете така да се къпете в мое присъствие. Той се разсмя от сърце. — Мога, милейди, и как още мога, да знаете! Още преди той да си свали панталоните, Главната му обърна демонстративно гръб и заби прилежно поглед в стената. До слуха й достигна плисък — явно влизаше във ваната — и доволно пръхтене. — Сър, притежавате морал на… — Може би на отрепка? — довърши той. — На канален плъх! — Да, за щастие не всички, могат да лицемерят… Ще бъдете ли тъй любезна да повикате Помощника, милейди? Нека донесе друг сапун. — Няма да извикам Помощника! — Ама в такъв случай ще се размириша на французки бардак! — заоплаква се той. — Хайде, извикайте го! — Няма пък да го извикам! — Като е така, ще го извикам аз. Водата отново се разплиска и тя, без да иска, обърна глава. Загърнат в кърпата, предназначена първоначално за нея, Главния се отправи към вратата и я отвори. — Мистър Помощник! Имам нужда от вас! Помощника сигурно беше свикнал да изпълнява светкавично нарежданията на своя господар, защото не бяха изминали и няколко секунди и той изникна пред вратата. Малко по-късно донесе и калъп сапун с тръпчив аромат. Главния отново се топна във ваната и си затананика.Главната успя все пак да забележи, че на връщане той забрави да спусне резето на вратата. — И недейте да хвърляте тези крадливи погледи през рамо, Главната! Разрешава ви се да ме разглеждате съвсем открито и колкото ви душа иска. А освен това очаквам от вас да изпълните най-сетне своето обещание. — Съвсем скоро ще лежите заровен някъде без гроб, докато се сплуете — отвърна тя нежно. — Възможно е, само че преди това ние с вас… Я елате тук да ми измиете гърба. — Да, и преди да се сплуете, заровен някъде без гроб, ще пукнете от противно душевно заболяване. — Позволете да се усъмня. Но както и да е — няма ли да ми се притечете на помощ? — Дори да умирате от жажда, пак няма да ви помогна! — Госпожице, подлагате търпението ми на тежко изпитание. — Тъй, тъй — измърмори тя с неудоволствие. Изнервяше я обстоятелството, че трябва да стои с гръб към него и не може да го държи под око. И все пак се налагаше да издържи и да не се обръща. Мисълта й отново се насочи към незаключената врата. Може би пък — ако се престори на послушна… — Главната— започна Главния, но тя се обърна бързо към него и той замлъкна. Лежеше отпуснат и спокоен във ваната и се усмихваше. Беше опънал крака, а ръцете му се опираха на ръба на ваната. — Колко мило от ваша страна, госпожице! А сега ще ми насапунисате ли раменете и гърба? Тя отвърна на усмивката с усмивка, отправи се към ваната и… я подмина бързо. Но в мига, в който вече се измъкваше през вратата, нещо хвана нощницата й, чу се неподражаемият противен звук на раздран плат. Тя изкрещя и цялото й тяло се извъртя. Той стоеше зад нея мокър и гол, а в ръката си държеше част от нощницата й. Тя издаде сподавен вопъл, когато забеляза, че долната част на тялото й е разголена. Още малко и щеше да успее. Дали имаше изход за нея? Ако ли не, оставаше морето. Главния обаче се оказа по-бърз. Той захвърли в този момент парчето памучен плат, сграбчи Главната за раменете, завлече я обратно в каютата и затвори вратата. Този път спусна резето"

Хедър Греъм Любовницата на корсаря............. Да живеее СКАЙ !!!!!

Да точно тя е Браво!!!Сега си ти.Давай!

Съжалявам, че се забавих толкова, но току що се прибирам от работа http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif. Цитатчето е от съвременна книга, която четох на скоро и много ме забавлява.

— Нищо, що се отнася до мен, но вашите родители са обезумели. Може ли да вляза и да обяснявам всичко, докато сакото ми изсъхне върху мен?

Главната виновно се усмихна.

— Съжалявам. Влезте. Както виждате, току-що излизам от душа. Тъкмо щях да си налея едно питие преди лягане. От шест тази сутрин пътувам със самолети и се мотая по летища.

— Познато ми е — рече Главния и влезе през вратата. — На човек му е нужно известно време да се отърси. Завинаги ще съм ви благодарен, ако ми позволите да се присъединя към вас. И аз трябва да се отърся от нещо.

Очите на Главната се разшириха от изненада. Тя беше истински шокирана.

— Да се присъедините към мен?

— За питието, а не в леглото — тихо отвърна той. Топлина нахлу по лицето й. Беше странно усещане. От години не беше се изчервявала.

— О, да, разбира се. Извинете ме. Малко съм гроги. Моля, седнете — тя припряно му посочи дивана. — Ще ви донеса нещо за пиене. Какво предпочитате?

— През последните два часа си мечтая за чаша шотландско уиски. — Главния се отправи към камината и провери запасите от дърва. — В представите ми имаше и огън. Нещо против да го запаля? Мокър съм до кости.

Главната се взря в него с изумление.

— Моля. Вашият въображаем свят изглежда доста приемлив.

— Уверявам ви, така е. Аз съм обикновен човек с обикновени фантазии.

Главната отново се изчерви от замисленото изражение на сребристосивите му очи.

— Дайте си сакото.

Той охотно го изхлузи, а отдолу се показа риза в класически бял цвят и вратовръзка на традиционни райета. Не беше очаквала гаджетата на сестра й да носят такива дрехи. Главната постави също толкова класическото сако на облегалката на стола.

— Аз… ще проверя дали има уиски. — Тя се оттегли в кухнята.

Нещо доста странно се случва тук, помисли си Главната като измъкна старо, прашно шише с уиски и наля една солидна доза в стъклена чаша. Тя погледна нивото на питието в чашата и доля още мъничко. Главния беше огромен човек.

Уууууу и мен ще ме забавлява, ако е в тоя дух и я докопам - за целта някой да познава моля!

Книжката си е забавничка - като всички на Джейн Ан Кренц - "Радост"

Ммммм да, права си, Джейн Ан има наистина разпускащи книжки Ти си

Редактирано 15 юли 201115 г. от geri_113 (преглед на промените)

Ето откъс от наши дни:

-И на теб ли ти става самотно? - След това, преди Главния да успее да каже и дума, тя добави: Ще ми се...Толкова ми се

иска да ме обичаше поне малко. Но всичко ще бъде наред. Открих мината и тя сега е твоя и ще трябва дами повярваш...нали? - Гласът й замря, а след това отново зазвуча. - Толкова е студено. Ти беше толкова топъл. Много обичах да се сгуша до теб.

Всеки път ставаше все по-хубаво...любими.

Главния понечи да заговори, но болката го задави.Стисна телефона толкова силно, че пръстите му побеляха.Следващите думи, които чу, бяха изречени толкова тихо, че му бе трудно да ги разбере. След това му се прииска да не ги беше чувал. А Главната продължаваше да повтаря

- Всичко ще бъде наред...всичко ще бъде наред...ще бъде...

Главната плачеше. Вече не вярваше на собствените си думи.

Тихо цвилене на кон долетя някъде от ниското. Конят на Главния отговори. Поведе животните към склона,където следите на главната изчезваха. Стиснал здраво юздите, отпуснал цялата си тежест на стремето, той подкара коня с неразумна скорост. След минути бе в клисурата и над него остана само парче небе.

- Главна!-провикна се Главния. - Главна!

Отговор нямаше, освен доволното цвилене на кон някъде в сгъстяващия се сумрак.

След секунда Главния забеляза коня й и мерна тъмното й яке, откроило се на светлия гранит. Слезе бързо и затича към нея. Когато чу стъпките му, тя се изправи и протегна ръце. Кварц и злато блестяха на помръкващата светлина.

- Ето, виждаш ли? Доказах ти. Сега ще ми повярваш ли?- прошепна тя.

- Доказа единатвено каква си глупачка - каза той, повдигна я на ръце, без да обръща внимание на късовете злато, които изпадаха от ръцете й. - След десет минути ще се стъмни. Имам невероятен късмет, че изобщо те открих!

Главната се опита да каже нещо, но не успя да заговори, защото поражението я прониза много по-дълбоко от студа.

Дарът за Главния, златната мина не означавеше нищо за него. Той все още не й вярваше. Беше рискувала всичко, а отново се натъкна на презрението на мъжа, когото обичаше.

Той се оказа прав. Тя бе глупачка.

О това много ми хареса, може ли да помоля да ми подшушнеш на лични коя е книгата, благодаря предварително

Ммм, това Макензито на Елизабет Лоуел - "Мълчаливецът" по-точно.

Ммм, това Макензито на Елизабет Лоуел - "Мълчаливецът" по-точно.

Съвсем точно!!!

О това много ми хареса, може ли да помоля да ми подшушнеш на лични коя е книгата, благодаря предварително

Що да не подшушна, ама вече научи коя е книжката!