Абсолютно точно.

Исторически. — Достатъчно, Лили… стига. Тя дишаше тежко и имаше същото предпазливо изражение, както когато прескачаше препятствията по време на лов. Алекс не можеше да разбере какво става в главата й, докато тя не проговори. — Сега кажи името й — подкани го с едва доловим глас. — Кажи го — Алекс се напрегна. — Не можеш — прошепна Лили. — Защото желаеш мен, а не Каролин. Усещам го. Аз съм жива, дишам и съм тук. И ме желаеш. В този миг хиляди мисли минаха през главата на Алекс. Търсеше Каролин, но не беше там. Откриваше само един блед спомен, цветни сенки, звуци. Единственото истинско нещо бе лицето пред него. Устата й, долепена до неговата. Деликатното тяло, което го подлудяваше. Не отговори, но тя прочете истината по погледа му. Лили можеше да се отдръпне в този момент, триумфираща, наслаждавайки се на победата си. Но изстена и отново го целуна. И той се предаде, обезоръжен, неспособен да откаже. Ръцете й продължаваха да изследват лицето и врата му, а той въздъхна пред необходимостта да я погали, да я притисне силно към бедрата си. Но беше пленник и тя бавно го убиваше. Въжетата се врязваха все по-дълбоко. Лили задуши един вик, като усети ритмичното движение на бедрата му. Опита се да се отдръпне, но той държеше долната й устна между зъбите си. — Наведи си главата — промърмори Алекс. — Наведи я… — Тя се подчини и той отвори уста в очакване на нейната. Лили изстена от удоволствие. Притисна се към него, без да може да го предотврати, търкайки гърди срещу неговата мощна гръд. При тези движения полата й се вдигна до кръста, но не я интересуваше, не я интересуваше нищо друго, освен настойчивата необходимост, растяща в утробата й. Някой чукаше на вратата. Лили се вкамени.

Един от най-любимите ми романи - "И тогава ти дойде" на Лайзичка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ужасно мнооого го обичам.

Е, знаех си, че няма да ви затрудня. Аз в момента чета отново, за пореден незнайно кой път една от любимите ми книжки на Лайза. Мммммммм голям кеф. Пак благодаря на момичетата за превода! Давай, Боби!

Един много любим момент, който остави отпечатък завинаги в душата ми http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Главния забеляза тълпата, обкръжила голямата карета, което обикновено беше признак за злополука, и подмина нататък.

Пътни инциденти се случваха прекалено често в Лондон, и то не само на оживени улици като тази. Ако тук нямаше никого, Главния щеше да се притече на помощ на пострадалите, но при толкова хора наоколо намесата му беше излишна.

Той надничаше в страничните улички, търсейки позната руса глава. Надяваше се, че ще хване Главната на път между два магазина и ще си спести досадното влизане в някой от тях. Неколцина негови познати спряха и го поздравиха. Той само кимна разсеяно и продължи да се оглежда. Някакъв мъж — май лорд ++++++? — се приближи към него на кон и за момент му препречи пътя.

— Възнамерявах да те потърся, Главен — каза той и дръпна коня си така, че да не пречи. — Божичко, така ме измъчва съвестта! Когато те видях да се целуваш с лейди О в трапезарията, така се изненадах, че веднага се разприказвах. Надявам се, че не си бил принуден да се ожениш за нея, защото не мога да си държа езика зад зъбите. Разбира се, трудно ми е да си представя, че някой мъж може да отблъсне такава хубавица, но…

Главния го прекъсна:

— Всичко е наред — увери го, за да се отърве от него. — Не се тревожи.

Бързо пришпори коня си, за да не би да го спрат отново. Значи тя е излъгала? Баща му е бил прав. Както си мислеше първоначално, слуховете не бяха нейно дело. Нима Главната се бе обявила за техен автор, защото е знаела, че това ще му подейства като плесница?

Главния изгаряше от нетърпение да научи истината. Той прекоси улицата до края, после се върна обратно за нова обиколка. Когато отново приближи местопроизшествието, което бе привлякло още по-голям брой зяпачи, най-накрая реши, че Главната може би е сред тълпата любопитни да видят какво се е случило. Дръпна коня си встрани, за да не пречи на движението, и се зае да я търси.

Не видя Главната, но бързо съзря Приятелката, която стоеше в центъра на множеството и плачеше. Главния първо се намръщи, а после го обзе вцепеняващ ужас. Присъствието на Приятелката бе прекалено голямо съвпадение. Скочи от коня си и си проправи път през тълпата. Там зърна русата глава, която търсеше — окървавена на земята.

— Какво си направила? — изкрещя той на Приятелката. — Под каретата ли я блъсна?

— Тя се опита да ме спаси — прошепна момичето, което очевидно беше в шок.

Главния не я чу. Вече бе коленичил до Главната. Боеше се да я докосне. Изглеждаше като птица с прекършени криле. Дишането й бе едва доловимо. Конска подкова, вероятно с разхлабен пирон, беше разкъсала палтото и роклята й. Платът беше напоен с кръв. Главния не можеше да прецени дали по тялото й има много наранявания. Едно беше сигурно: каретата не просто я беше блъснала, тя бе стъпкана от конете. Палтото й беше изцапано с кални отпечатъци от подкови.

Конете се намираха само на няколко метра. Те все още бяха като полудели, ритаха и се съпротивляваха на човека — вероятно кочияша — който стоеше пред тях с разперени ръце и се мъчеше да ги удържи.

— Не я пипай, господине — обади се някой зад гърба на Главния. — Всеки момент ще пристигне помощ.

— Някой отиде да доведе лекар.

— Видях как става. И двете момичета тичаха по улицата пред препускащата карета. Късмет е, че не отнесе и двете.

— И аз видях. Такава красавица. Истински ангел — очите си не можах да откъсна от нея! И после изчезна под конете. Да ги застрелят, мене ако питат. На плашлив кон не може да се има доверие.

— Жалко! Такова хубаво момиче!

Гласовете долитаха от всички страни и отекваха като грохот в ушите на Главния. Те не му говореха, просто отбелязваха на какво са станали свидетели.

Главния не можеше да я остави да лежи там. Просто не можеше. Някой се опита да го спре.

— Тя ми е жена! — изръмжа той и го оставиха на мира. Той не знаеше, че сълзи мокрят бузите му. Не знаеше, че прилича на безумец.

— Божичко, Главна, да не си посмяла да умираш! — повтаряше той като заклинание, молейки се тя да го чуе някак си.

Редактирано 22 юли 201115 г. от bobych (преглед на промените)

Чаровникът, който я укроти Джоана Линдзи

Чаровникът, който я укроти Джоана Линдзи

Ооооо, дааааа

Главният стоеше сам в тъмното, с ръце в джобовете и вдигната глава, сякаш гледаше звездите. Главната отвори вратата и тихо излезе навън. Чудеше се откъде да започне, а всъщност единственото нещо, което искаше, беше да се хвърли в обятията му. Беше репетирала какво да каже. Докато летеше насам, мислеше как да го убеди да остане до него. Беше готова дори да се разплаче, за да го накара да се предаде. Но когато моментът настъпи, не знаеше откъде да започне. Пристъпи напред и той се сепна, щом чу гласа й. — Главен? Какво правиш тук? Той дори не се обърна да я погледне. — Моля се. Очите й се насълзиха, когато си спомни как беше отхвърлил подобно нещо като последна утеха на глупаците. Мечтатели, които не искат да разберат, че желанията им няма да се сбъднат. — За какво се молиш? — За теб — изрече той с дрезгав шепот. Главната го прегърна и той я целуна. Доволна от това, че е при него, тя прошепна: — Обичам те. Той я погали. — Знам. Доказателството е в ръцете ми. — Знам, че имаш проблем с Комисията. Гаднярът ми каза. Той се напрегна. — Какво ти каза? — Снощи отидох да го видя. Каза, че дъщеря му е забременяла от теб, трябвало да направи аборт и сега не може да има деца. От години се включва в разни терапевтични програми. — Той ти е казал всичко това — удивено попита Главния — и ти дойде при мен? Тя се усмихна и кимна: — Знам, че не е вярно. — Защото ми вярваш? — Да. И защото тогава всички се бяхме обзаложили коя ще те целуне първа. Главният тихо се засмя. — И нито една от вас не спечели — отбеляза той, като веднага схвана за какво става дума. — Ти колко заложи? Тя го целуна. — Нищо. Правя тъпи залози само в Лас Вегас.

"Спомни си кога"- Джудит Макнот.

точно, давай ти си

Цитатът е от исторически роман. Лесен е. . "Думите му я накараха да се напрегне, но тя не помръдна. Все още нямаше вяра нито на себе си, нито на него. — Знам, че имаш много причини да не ми вярваш, но трябваше да ти кажа какво изпитвам към теб. Всъщност аз знаех, че съм влюбен в теб още когато се върнах по-рано от Нови Орлеан през онази вечер. Тогава се бях подготвил да ти го кажа, но ти ми каза, че отиваш да играеш покер само защото искаш да се отървеш от нашия брак. При тези думи тя се обърна към него и го погледна с удивление. — Ако все още искаш това, трябва да знаеш, че от този момент нататък нямаш никакви задължения към мен. Не ми дължиш нищо. Ти си моя съпруга и носиш моето дете. Аз ще те издържам и ще се грижа за теб, независимо къде искаш да живееш. Искам само да ми позволиш да бъда част от живота на детето си. В писмото си ти казваш, че не искаш детето ни да порасне като мен, и си напълно права. Аз също искам да мога да обичам сина си или дъщеря си. — Той млъкна и си пое дълбоко дъх. — Обичам те, Главна. Искам да запомниш това. Той изчака малко, за да й даде възможност да каже нещо… каквото и да е. Всяка секунда му се струваше цяла вечност но тя му отвърна само с мълчание. "

Редактирано 25 юли 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Ооооооо, друг мой любим роман. Много, много любим. Боби Смит, Дамски пасианс

И на мен! И на мен! Хайде давай следващото цитатче, моля!

Един мъж стоеше на дивана й и я наблюдаваше внимателно.

Сюзън премигна два пъти, но странното видение не изчезна.

Чашата се изплъзна от ръцете й се счупи на облицования с плочки под. Мислите препускаха бързо през ума й.

О, Господи, как се беше озовал той тук?

Разумната част от нея ясно си припомни заключващия механизъм на вратата, когато влезе. Още по-тревожна беше следващата й мисъл, че той е бил вече в къщата, когато тя се прибра. Но това беше невъзможно. Челото й за кратко се набръчка от объркване. Какво искаше той?

Не бъди глупава, Сюзън , какво мислиш, че иска той, чаша кафе ли?

Пот изби по челото й. Никога през живота си, не се бе чувствала толкова ужасена. Накрая някак си, тя проговори:

— М-моля ви, н-не ме наранявайте. Ще направя всичко, което поискате. Искате ли пари? Вземете каквото пожелаете, но, моля ви, не ме наранявайте.

Той не каза нищо, а продължаваше да я гледа с озадачено изражение. Очите му изглеждаха някак си странни, но тя беше твърде далеч от него, за да забележи цвета им, а нямаше намерение да се приближава. Миниатюрна кристална точка висеше на малка златна верижка на лявото му ухо, улавяше светлината и я пречупваше.

Дали щеше да успее да стигне до телефона? Не, той стоеше твърде близо до него. Освен това никога нямаше да може да набере номера. Погледът й се спря на вратата. Беше заключена. И така, как се беше озовал тук? И по-важното, колко време й трябваше да отключи вратата и да излезе? Тя го огледа.

Той беше едър мъж, това си личеше дори когато бе седнал. Вилата беше усамотена и мъж с неговите размери вероятно щеше да я хване преди дори да стигне до верандата.

Не беше умно да опитва. В момента, изглежда, той я проучваше особено грижливо. Сюзън не смееше да мръдне, нито да му дава някаква причина да се раздвижи.

Докато мислите препускаха в главата й, тя реши, че най-доброто решение за момента е да използва възможността да го проучи внимателно, както правеше той с нея. Ако го направи, най-малкото после можеше да го идентифицира. Не че би забравила някой, който изглеждаше като него. Докато разглеждаше лицето му предпазливо, забеляза гордото чело, красиво оформените очи, правия нос, съвършено изписаните устни, и твърдата брадичка с малка трапчинка.

Беше твърде красив за маниак.

Аааа,това е °Рицарят на един трилион звезди°Дара Джой.

Дааа, тя е!

..........

Минутите минаваха. $$$$$ чакаше вцепенените му мускули да се отпуснат и силата отново да се върне в ръцете му.

Загледа се в гората. Опитваше се да намери подходящо… о, ето го. На трийсетина метра пред тях. От едната страна на пътя започваше дефиле, дълбоко около петнайсет метра, обрасло с дървета и храсталаци.

Идеално.

Но каруцата се движеше твърде бавно и докато стигнат до там, момичето може би щеше да е издало плана му.

Отново се опита да я убеди, че е изтощен, позадрямал. Безобиден.

Прозина се. Тя продължаваше да е нащрек.

Затвори очи, уж за да поспи. Тя продължаваше да диша толкова учестено, че той чак я чуваше.

По дяволите, нима й харесваше да му създава неприятности? Той отвори очи и се втренчи в нея.

Вместо да извърне поглед, тя също се втренчи в него. Не изглеждаше ни най-малко изплашена.

Това момиче явно нямаше никаква представа с кого си има работа.

Още десет метра и щяха да стигнат до дефилето.

Той хвърли един поглед наляво, после надясно. Лийч и Суинтън продължаваха да дремят на седлата си. Бяха достатъчно далеч. Поне така се надяваше.

Седем метра.

Погледна отново към момичето. Прецени за последен път разстоянието между тях. Трябваше да я вземе със себе си. Нямаше друг избор.

Златните очи се впиха в неговите. Розовият й език се показа и облиза устните й. Пълната й, съблазнителна уста се оформи в безмълвна, настойчива заповед.

Недей.

Той се усмихна в отговор. Капитан $$$$$ не се подчинява на заповеди, дадени от жени. Три метра.

Той раздвижи ръцете си. Напрегна мускулите на бедрата си. Събра всичките си сили.

Каруцата се клатеше към дефилето.

Примамливите сенки на Канък Чейс го викаха.

Едното колело влезе в дупка. Цялата каруца се разтресе и се наклони.

Той скочи. Право към момичето.

Редактирано 25 юли 201115 г. от viks (преглед на промените)

Шели Такър-Сърцата полудяват да не е?Нещо ми е познато наскоро я бях преглеждала и се чудех дали да я чета.

Тази e ! е е  е е е

Хайде да ви видя сега дали ще познаете : "-Къде беше, в името на всичко свято? — изрева Главния над тропота на конските копита Той спря коня си толкова близо до нея, че Главната забеляза маранята, която се вдигаше над животното. — Не знаеше ли колко е глупаво да изчезваш посред нощ в проклетата пустиня? Нямаш ли разум, жено? — Главната смътно забеляза, че Капитана и една група водачи и слуги на камили придружаваха Главния. — Виждам, че сте открили конете — каза спокойно тя. — Проклетите коне могат да вървят право в ада. — Очите му блестяха гневно. — Все още не си отговорила на въпроса ми. Е? Може би беше поради ужасната горещина. Може би беше поради изтощението й. А може би беше поради начина, по който графът се държеше с нея. Независимо от причината, нещо в Главната се пречупи. Тя нямаше намерение да търпи да бъде обвинявана, че е извършила нещо нередно. Главната се изправи на седлото си, погледна го със спокойствието, постигнато след толкова много години на опит, и се усмихна хладно. — Е, какво? Главния я погледна, сякаш не вярваше на ушите си. Тя посрещна погледа му спокойно и хладно, сякаш го предизвикваше да продължи. — Главния, беше ужасно — намеси се Сестрата на главния. — Ние бяхме отвлечени, измъкнати буквално от леглата си… — От най-ужасните хора — присъедини се към нея Дъщерята на главната. — Те ни затвориха в онази отвратителна дупка с мъртви тела. — Мъртви тела? — Гневът му се смеси с объркване. — Дупка за мумии — обясни сетрата на главния. — Какво представлява дупката за мумии? — попита любопитно Капитана. Сестрата на главния си пое дълбоко дъх и започна да обяснява. — Дупката за мумии е… — Тишина! — изрева Главния над всички. — Сина на главния, вярно ли е това? — Напълно, сър. Те са преживели голямо премеждие. Дъщерята на главната хвърли изпълнен с обожание поглед на годеника си. — И Сина на главния ни спаси. Той беше великолепен. Главния се обърна към Главната с тревога в очите. — Защо не ми каза веднага за това? — А ти защо не ми даде тази възможност? — Тя отмести поглед и подкара коня си в тръс в посоката, от която се беше появил Главния, без да се обръща, за да види дали останалите я следваха. Когато стигна на върха на възвишението, Главната забеляза лагера и се насочи към него. — Майко… — започна колебливо Дъщерята на главната. Главната въздъхна. — Сега не ми е до разговори. — Но, майко, лорд Главния беше… — Дъщеря на главната! — Гласът на Главната изплющя като камшик. — Моля те! Дъщеря й млъкна и Главната заби пети в хълбоците на коня си. Животното сякаш усети раздразнението й и реагира незабавно. След няколко минути те вече се намираха в лагера...."

"Идеалната съпруга"- В. Александър

Да тя е неможах да ви затрудня !Давай

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=209058312474469&set=a.209057575807876.50377.129681723745462&type=1&theater

Който желае нека влезе в фейсбук и да ни хареса!!!

Нещо огнено, съвременно... "Той измърмори нещо неясно, спусна ръце от лицето й и я прегърна така, че да я привлече по-близо до себе си. С обичайната си самоувереност постави свободната си ръка на гърдата й и топлината на пръстите му проникна през кадифето. Тя потръпна и в нея се надигна желание. Вдигна се на пръсти, притисна се до него, защото искаше да усети стегнатото му тяло и силата му. Жадните им устни не се отделяха, езикът му настъпваше в устата й. Ръката му се плъзна в деколтето и обхвана голата гърда, а палецът му се стрелна по чувствителното зърно и жарки искри припламнаха в тялото й. Тя изстена, неподготвена за неочаквано нахлулата страст. Тялото й се изви към неговото и тя усети колко е твърд, а в следващия момент желанието и на двамата избухна неудържимо и необуздано. Той притисна устни с всички сили, горещи и твърди, ръцете му я притискаха толкова силно, че тя не успяваше да си поеме дъх. Всичките й сетива бяха полудели и поели пълен контрол над нея. Чувстваше стегнатите мускули на раменете му, напрегнати под пръстите й. Той не се притесняваше от очевидната си възбуда, докато притискаше плътта си към нея. Усети как започва да я обхваща слабост, а някъде дълбоко в нея се разгаряше топлина и тръпнещо желание. Не бе очаквала този див глад от него, нито у себе си и бе напълно безпомощна да го спре. Не бе готова за настоятелните му ласки, нито пък за начина, по който откликваше, сякаш тялото й бе водеща сила и тя бе неспособна да го контролира. Той спусна ръце, към бедрата й и я притисна към себе си с толкова очевидно желание, че тя не успя да сдържи стона на удоволствие, откъснал се от гърлото й. Обичаше го, желаеше го и нищо друго нямаше значение. "

Може ли жокерче или още един цитат, че нещо сцената не се отличава с нищо конкретно.

Eто ви жокерче-любима авторка: "Той започна да разкопчава ризата си с резки движения. — Аз съм мъж, не някаква титла, а и проклетата титла не е моя. Брат ми е графът и благодаря на Бога, че е здрав и има двама сина, които да го наследят, преди да се стигне до мен. Не искам никаква титла. Имам американско гражданство. Имам си работа с проклетите отговорности, която ме интересува така, както титлата граф никога няма да ме заинтересува, имам и семейство, което обичам. Освен това до мен е жената, която обичам и да съм проклет, ако ти позволя да ме зарежеш точно сега. — Той свали ризата и я захвърли, а след това разкопча колана и смъкна ципа на панталоните. — Ако не искаш да се жениш, добре — извика той, докато се събличаше гол. Клер го гледаше с пресъхнала уста. — Ще живеем заедно, но не си въобразявай, че няма да сме двамата, независимо дали сме женени, или не. Ти си единствената жена, която познавам, и която може да ме изкара от кожата и да ме накара да загубя контрол над себе си, ти си единствената жена, която обичам толкова много, че ме боли. Едва не съсипах нещата отначало, когато не бях откровен с теб и ти престана да ми имаш доверие. Никога повече ни ми повярва истински, нали? Проклето да е доверието, но аз няма да ти позволя да си отидеш. Ясно ли ти е?"