Много се извинявам за забавянето. Ето и моето историческо предложение: Стройните й пръсти задърпаха неспокойно копринения шнур на шията. — Не, благодаря. Малко ми е студено. — Тя приседна на облегалката на тапицираното с китайска коприна кресло и се вгледа почти уплашено в двойката огнедишащи дракони, които украсяваха решетката на камината. — Не се бойте, те не хапят — увери я сериозно Главния, подчертавайки думичката „те“. — Това ме успокоява. — Тя се огледа предпазливо в помещението, заинтересувана от екзотичния му разкош. — За момент си помислих, че съм попаднала в салон за пушене на опиум. — Може да имам много пороци, но още не съм почнал да пуша опиум. Желаете ли нещо за пиене? Главната свали ръкавиците си и скръсти ръце в скута. — Да, с удоволствие. Благодаря ви. — Боя се, че в момента мога да ви предложа само уиски. Ако желаете, ще събудя прислугата да намери шери. — Не! — Тя смекчи ужасения си вик с несигурна усмивка. — Не е редно да смущаваме съня им. Уиски е много добре. Главния напълни чашата й, после и своята. Когато тя отпи първата глътка, той едва не избухна в смях. Очите й се напълниха със сълзи и тя едва потисна кашлицата си. Предположението му беше правилно — това момиче никога не бе пило уиски. Всъщност беше очаквал тя да благодари учтиво и да остави чашата настрана, но вместо това тя я вдигна отново към устните си и я изпразни на един дъх. Очите му се разшириха от учудване. Каквото и да имаше да му каже, първо трябваше да събере смелост. — Искате ли още една чаша или направо да ви дам бутилката? Главната поклати глава. Алкохолът бе зачервил бузите й, а в очите проблясваха опасни искри. — Не, благодаря, една чашка е напълно достатъчна. Главния се настани в края на широкия диван и разклати уискито в чашата си. Не беше в настроение за размяна на нищо незначещи учтивости. След неловка пауза Главната заговори решително: — Знам, че посещението ми е необичайно, но трябваше да ви видя, преди да излезете в открито море. — Защо изведнъж се разбързахте? През последната година имахте предостатъчно време да говорите с мен. Можехте просто да дойдете във Имението, нали? Главната сведе глава и нервно смачка ръкавиците си. — Не бях сигурна дали ще съм добре дошла. Нямаше да се учудя, ако бяхте насъскали кучетата срещу мен. — Не ставайте глупава. Щеше да бъде много по-просто да заповядам на пазача на дивеча да ви гръмне с пушката си. Тя го погледна изпод вежди, за да провери дали се шегува, но лицето му беше напълно неподвижно. Главната пое дълбоко дъх. — Дойдох при вас в този късен час, за да ви кажа, че приемам предложението ви. — Какво казахте? — Той се приведе напред, помислил, че не е чул добре. — Някога ме помолихте да стана ваша жена. — Тя вирна брадичка и отговори предизвикателно на погледа му. — С радост приемам предложението ви. Той я изгледа невярващо и в следващия миг избухна в луд смях. Неудържимият смях избликна направо от сърцето му и го принуди да стане и да се облегне на перваза на камината, за да успокои дишането си. Не се беше смял така, откакто ТЯ бе изчезнала от живота му. — Прощавайте, мис Главна — отговори най-сетне той, опитвайки се да се овладее, като бършеше насълзените си очи, — но бях забравил необичайното ви чувство за хумор. Главната се надигна и се изправи пред него. — Аз не се шегувам. Главния изведнъж изтрезня. Остави чашата си на перваза на камината и отговори: — Е, тогава жалко за вас. Смятах, че съм ви го казал достатъчно ясно: вие вече нямате никакво право върху сърцето ми. — Точните ви думи бяха други: Не знаех какво е любов, докато не срещнах моята ТЯ. Но за съжаление я изгубих. Главния присви очи. В този момент почти я мразеше. Тя направи няколко крачки по стаята. Дългата наметка се влачеше по ориенталския килим. — Нищо не може да ни попречи да се оженим още тази нощ. Можем да заминем за Гретна Грийн, както предлагахте някога. Главния й обърна гръб и се загледа в трепкащите пламъци, неспособен да понася погледа на измамните сини очи. Ароматът й замайваше сетивата му: същото прекрасно ухание на гардении, което струеше от писмата й. Спомни си как ги беше носил до сърцето си през дългите самотни месеци в морето и потрепери. В този момент усети ръката й под лакътя си. — Някога ме желаехте — проговори тихо тя. — Можете ли да отречете, че и сега ме желаете? Той се обърна рязко. — О, да, разбира се, че ви желая. Само че не искам да се оженя за вас. Тя направи крачка назад, но той я последва и стъпка по стъпка я изтласка до средата на помещението. — Боя се, че вече не си търся съпруга, мис Главна. Затова пък съм готов да ви направя своя метреса. Ще ви настаня в хубава малка къщичка в някое предградие и ще търся удоволствие в леглото ви всеки път, когато корабът ми хвърли котва в пристанището. Главния съзнаваше, че се държи като негодник, но не беше в състояние да престане. Цялата горчивина, която се беше трупала в сърцето му от Трафалгар насам, трябваше да се излее навън. — За парите няма защо да се тревожите. Аз мога да бъда много щедър — особено когато задоволявате потребностите ми. Освен това няма да се чувствате виновна, че приемате подаръците ми. Защото ще трябва да си заслужите всеки екстравагантен накит, например обици или рубинена огърлица, или по гръб… — той впи поглед в треперещите й устни, — … или на колене. Изправен над нея, Главния зачака оглушителната плесница, която заслужаваше за такива думи. Ей сега щеше да му изкрещи, че е негодник, да избухне в сълзи и да избяга навън. Вместо това Главната вдигна ръце и развърза шнура на наметката си. Шумолейки тихо, тежката материя се свлече на пода.

„Твой за винаги“ – Тереза Медейрос

Давай, Руми, ти си

Мерси, Миме ! Отдавна не бях участвала в играта. Вътрешните светлини се включиха, когато влязоха. ГЛАВНАТА спря и огледа компактното, потискащо ограничено пространство на кабината и за първи път се запита дали действително е обмислила добре въпроса как ще живее в толкова тясно място с друго човешко същество – и при това вълк. Все още умуваше по проблема, когато мъхестата постелка под краката й рязко се раздвижи. ГЛАВНАТА успя навреме да погледне надолу, за да види как пъстрото чердже мълчаливо показа три реда остри, като иглички зъби. – Внимавай с Фред – каза й ГЛАВНИЯ, когато тя бързо отстъпи. – Мрази да го бъркат с черга. – Фред?! – възкликна ГЛАВНАТА. Създанието се придвижи с вълнообразно движение към мястото пред командния пулт. – Пълното му име е Фредалиус. Но аз го наричам Фред. – Кой му е дал това име? – Брат ми – отвърна ГЛАВНИЯ с гръб към ГЛАВНАТА. – Брат ти също ли пътува понякога с теб? – Вече не – прозвуча резкият отговор.– Той е мъртъв. – О! ГЛАВНАТА не се нуждаеше от телепатичните способности на хармониците, за да усети, че е докоснала болезнена тема. Веднага се опита да заглади неудобството, което бе причинила. – Съжалявам, ГЛАВЕН. Нямах представа. Нетактично бе от моя страна да питам. Струва ми се, че тази вечер ти създавам само неприятности. – Забрави го. – ГЛАВНИЯ се зае с херметизирането на кораба. – Засега си сложи саковете под моето легло. Там сложих и ейла. После ще решим какво да правим с тия проклети книги. Точно сега държа все пак най-сетне да излетим. – За РЕВИЕРАТА ли тръгваме? – Първо ще прескочим до ВАВИЛОН. Дочух за една друга добра пратка. Тогава ще напуснем планетата и ще тръгнем за РЕВИЕРАТА. Когато излезем в космоса, ще имаме две цели седмици, за да се побъркаме взаимно. Ако стигнем до РЕВИЕРАТА, без да се избием един друг, може да поговорим за удължаване на договора. ГЛАВНАТА реши, че това не е моментът да спори за намерението си да остане на борда. Моментът също не изглеждаше удобен и за обсъждане на същността на договора. Тя приключи с прибирането на пътническите чанти под предпазната мрежа под леглото на ГЛАВНИЯ. Не беше лесно. Касата с ейл «Розата на РЕВИЕРАТА» заемаше много място. ГЛАВНАТА се запита дали ГЛАВНИЯ възнамерява да изпие всичкия, докато стигнат на РЕВИЕРАТА. Тази мисъл бе доста тревожещ

Не съм я чела,но определено ми е интересно да прочета един такъв роман.Чакам с нетърпение някой да я познае

Мерси, Миме ! Отдавна не бях участвала в играта.

Вътрешните светлини се включиха, когато влязоха. ГЛАВНАТА спря и огледа компактното, потискащо ограничено пространство на кабината и за първи път се запита дали действително е обмислила добре въпроса как ще живее в толкова тясно място с друго човешко същество – и при това вълк. Все още умуваше по проблема, когато мъхестата постелка под краката й рязко се раздвижи. ГЛАВНАТА успя навреме да погледне надолу, за да види как пъстрото чердже мълчаливо показа три реда остри, като иглички зъби.

– Внимавай с Фред – каза й ГЛАВНИЯ, когато тя бързо отстъпи. – Мрази да го бъркат с черга.

– Фред?! – възкликна ГЛАВНАТА.

Създанието се придвижи с вълнообразно движение към мястото пред командния пулт.

– Пълното му име е Фредалиус. Но аз го наричам Фред.

– Кой му е дал това име?

– Брат ми – отвърна ГЛАВНИЯ с гръб към ГЛАВНАТА.

– Брат ти също ли пътува понякога с теб?

– Вече не – прозвуча резкият отговор.– Той е мъртъв.

– О!

ГЛАВНАТА не се нуждаеше от телепатичните способности на хармониците, за да усети, че е докоснала болезнена тема. Веднага се опита да заглади неудобството, което бе причинила.

– Съжалявам, ГЛАВЕН. Нямах представа. Нетактично бе от моя страна да питам. Струва ми се, че тази вечер ти създавам само неприятности.

– Забрави го. – ГЛАВНИЯ се зае с херметизирането на кораба. – Засега си сложи саковете под моето легло. Там сложих и ейла. После ще решим какво да правим с тия проклети книги. Точно сега държа все пак най-сетне да излетим.

– За РЕВИЕРАТА ли тръгваме?

– Първо ще прескочим до ВАВИЛОН. Дочух за една друга добра пратка. Тогава ще напуснем планетата и ще тръгнем за РЕВИЕРАТА. Когато излезем в космоса, ще имаме две цели седмици, за да се побъркаме взаимно. Ако стигнем до РЕВИЕРАТА, без да се избием един друг, може да поговорим за удължаване на договора.

ГЛАВНАТА реши, че това не е моментът да спори за намерението си да остане на борда. Моментът също не изглеждаше удобен и за обсъждане на същността на договора. Тя приключи с прибирането на пътническите чанти под предпазната мрежа под леглото на ГЛАВНИЯ. Не беше лесно. Касата с ейл «Розата на РЕВИЕРАТА» заемаше много място. ГЛАВНАТА се запита дали ГЛАВНИЯ възнамерява да изпие всичкия, докато стигнат на РЕВИЕРАТА. Тази мисъл бе доста тревожещ

Охо, "Звезден огън" на Джейн Ан Кренц, приятна извънземна книжка

Дам, мило и аз бях много приятно изненадана. Разкошна книжка.Ти си Ине.

Дам, мило и аз бях много приятно изненадана. Разкошна книжка.Ти си Ине.

О аз не съм била изненадана, все пак е Джейн Ан Кренц. Ако беше лоша, е тогава щях да съм изненадана.

Ето и моето цитатче, за всеки който е чел книгата ще е много лесно да познае.

- Ще ми се да можех да остана с теб - каза тя потискайки една прозявка - Честна дума. Но ако не се наспя, мозъкът ми ще се превърне в желе и въобще няма да съм в състояние да мисля.

- Разбирам. Или поне мисля, че разбирам какво имаш предвид, макар да не съм сигурен какво е желе.

Въпреки това си личеше, че е разочарован.

- Ти можеш да погледаш телевизия.

- Телевизия?

Главната взе празната купичка и я изплакна, след което го отведе в дневната, включи телевизора и му показа как да си служи с дистанционното.

- Невероятно - прошепна той докато сменяше каналите.

- Да, бива си го.

Е така поне щеше да има какво да прави. В края на краищата мъжете се нуждаеха от три неща, за да бъдат щастливи - храна, секс и дистанционно. Засега Главния трябваше да се задоволи само с две от тях.

Докато минаваше покрай него, той я докосна по ръката - съвсем леко, ала въпреки това допирът му й подейства като електричество.

Лицето му бе все така безизразно, ала в очите му горяха едва сдържани чувства. Страдание, нужда и най-вече самота - това прочете Главната в погледа му.

Той не искаше тя да си тръгне.

Облизвайки внезапно пресъхналите си устни, Главната каза нещо, което изненада и самата нея.

- Има още един телевизор в моята стая. Защо не гледаш на него, докато аз поспя?

Главния се усмихна стеснително и я последва нагоре по стълбите, изумен колко добре го бе разбрала дори без думи. Смаян бе от това, че се съобразяваше с нежеланието му да остане сам, въпреки, че си имаше свои собствени грижи.

Това го накара да я види в друга светлина. В гърдите му се надигна някакво странно чувство.

Възможно ли бе да е нежност?

И той не знаеше.

Тя го въведе в просторната спалня. Срещу огромното легло с балдахин в другия край на стаята имаше средно голям скрин, върху който бе поставено онова, което тя бе нарекла "телевизор".

Под погледа на Главната, Главният влезе в стаята и се зае да разглежда снимките по стените и върху скрина - снимки на родителите й, на бабите и дядовците й, на приятелката й и на нея самата в колежа, както и една на кучето, което имаше като малка.

- Сама ли живееш? - попита той.

- Да - отвърна тя и отиде до люлеещия се дървен стол край леглото, върху чиято облегалка бе преметната нощницата й.

Вдигна я и погледна към главния и зелената хавлия, която все още обгръщаше стройните му хълбоци. Не можеше да го пусне в леглото си, облечен по този начин.

"Разбира се, че можеш."

"Не, не мога"

"Моля те."

"Тихо вътрешен глас, остави ме да помисля."

"Мечтания любовник" на Кениън

"Мечтания любовник" на Кениън

Хихи да не се сдържах, много ми харесва цитата, как той показва колко е самотен, и после докато тя спореше с вътрешния си глас Ти си мила.

Редактирано 29 септември 201114 г. от Ralna (преглед на промените)

Хихи да не се сдържах, много ми харесва цитата, как той показва колко е самотен, и после докато тя спореше с вътрешния си глас Ти си мила.

Извинявам се за забавянето. Цитат от съвременен роман:

"Беше шест часът, когато се събуди, а утрото бе окъпано и свежо от снощния дъжд. Бурята отдавна бе отзвучала, птиците пееха опиянено. Вратите към верандата все още стряха отворени, а Главният се бе навел над нея.

— Благодаря на Бога — промърмори той дрезгаво, когато забеляза очите й да се отварят. — Не зная колко още щях да издържа. — После я притисна към себе си и тя забрави за утрото и за разбуждащата се къща. Въпреки нетърпението си, Главният я любеше с бавна наслада, която не бяха успели да вкусят, през нощта.

Най-накрая я прегърна силно и избърса от очите й сълзите, този път предизвикани от удоволствие.

— Мисля, че намерихме лек за твоето безсъние — подразни я Главният с дрезгав и напрегнат глас от собственото си освобождаване.

Главната се засмя задавено и захлупи лице на рамото му.

Той притвори очи и тихият и щастлив звук отекна в душата му. Гърлото му се стегна, а очите му овлажняха. Тя се бе засмяла. Главната се бе засмяла."

Извинявам се за забавянето. Цитат от съвременен роман:

"Беше шест часът, когато се събуди, а утрото бе окъпано и свежо от снощния дъжд. Бурята отдавна бе отзвучала, птиците пееха опиянено. Вратите към верандата все още стряха отворени, а Главният се бе навел над нея.

— Благодаря на Бога — промърмори той дрезгаво, когато забеляза очите й да се отварят. — Не зная колко още щях да издържа. — После я притисна към себе си и тя забрави за утрото и за разбуждащата се къща. Въпреки нетърпението си, Главният я любеше с бавна наслада, която не бяха успели да вкусят, през нощта.

Най-накрая я прегърна силно и избърса от очите й сълзите, този път предизвикани от удоволствие.

— Мисля, че намерихме лек за твоето безсъние — подразни я Главният с дрезгав и напрегнат глас от собственото си освобождаване.

Главната се засмя задавено и захлупи лице на рамото му.

Той притвори очи и тихият и щастлив звук отекна в душата му. Гърлото му се стегна, а очите му овлажняха. Тя се бе засмяла. Главната се бе засмяла."

Линда Хауърд "Сенки в мрака"

Много ми беше сладък като броеше колко пъти се е усмихнала и колко пъти се е засмяла. Много ме докосна тази книга.

Линда Хауърд "Сенки в мрака"

Много ми беше сладък като броеше колко пъти се е усмихнала и колко пъти се е засмяла. Много ме докосна тази книга.

Точно тя

— И в живота ти няма място за съпруг? — Женитбата бе част от плана. — «Струваше ми се, че ще е лесно. Случка, над която ще се посмеем, преди да се разделим» — помисли тя. — Малко неловко ще ни бъде заради пресата и добронамерените приятели, но между нас всичко може да се реши много просто. Няма причина да се чувстваме обвързани заради едно… — Обещание! — довърши той. — Мисля обаче, че обещанията са няколко. — Не усложнявай! — Добре тогава. Досега всичко бе според вашите обичаи. Да свършим с женитбата, както е според тях. Кажи как трябва да постъпя. Устата й пресъхна. Взе чашата му и отпи. — Лесно е. Ще кажеш три пъти «Аз се развеждам с теб». — Само това? Не трябва ли да го изговоря, застанал на един крак при пълнолуние? Главната шумно остави чашата на масата. — Никак не е смешно. — Не, абсурдно е. — Взе ръката й и силно я стисна, когато тя се опита да я отдръпне. Главният умееше да преценява шансовете, но този път не бе сигурен как ще реагира тя. — Развеждам се с теб — промълви, наведе се и я целуна. Устните й трепереха. Главната стисна пръстите му. — Развеждам се с теб. — Притегли я със свободната си ръка и този път целувката му бе по-настойчива. — Аз… — Не! — Главната го прегърна и се притисна към него. — По дяволите, не! Краката му се разтрепериха от облекчение. За миг зарови лице в косата й. — Прекъсна ме, Главна. Сега трябва да започна наново. След около петдесет години. — Главен… — А сега, както аз искам. — Отдръпна се, за да може да гледа лицето й. Отново бе бледа. Добре. Надяваше се, че я е изплашил до смърт. — Ние сме женени за добро или за лошо. Ако с необходимо, ще сключим брак още веднъж тук или в Лондон. Брак, за разтрогването, на който ще бъдат необходими куп неприятности. — Не съм казала, че… — Късно е. — Целуна я. — Пропусна шанса си. Главната затвори очи. — Не знам защо. — Не, знаеш. Кажи го високо, Главна. Няма да ти изгори езика. — Опита се да се отдръпне, но той я притисна по-силно. — Хайде, скъпа, никога не си била страхливка! Тя отвори очи. Главният я наблюдаваше усмихнат. — Може би те обичам. — Може би? — Мисля, че те обичам! — промълви с въздишка. — Опитай още веднъж. Кажи го както трябва. — Обичам те. Доволен ли си? — Докажи ми го! Притегли я на дивана.

"Ледена страст" на кака Норка

Редактирано 4 октомври 201114 г. от bobych (преглед на промените)

"Ледена страст" на кака Норка

Мдааа. Класиката си е класика. Давай, Боби!

Главния се намръщи при това пренебрежително описание на госпожица Главната. Усети необяснимо желание да удари приятеля си.

— Ти нали беше „за” да приема предложението й — каза вместо това.

— Разбира се. Само те подготвям какво да очакваш.

— Ти повече от всеки друг би трябвало да знаеш, че мнението на другите почти не ме интересува.

— Знам.

— Друг съвет?

— Ами трябва да те предупредя, че разговорите с тези прехласнати госпожици без капка ум в главата са доста скучни.

Смехът на Главния изригна като фонтан.

— Мога да те уверя, че госпожица Главната не е нито прехласната, нито глупава. Всъщност, е прекалено разумна за моя вкус.

— Разумна жена? Шегуваш се!

— Звучи странно, но тя не е като другите жени — усмихна се гордо. — Знаеше ли, че сама управлява богатството си и контролира инвестициите, направени от баща й?

Приятеля доста време размишляваше над чутото.

— Странно! Кой би си помислил нещо подобно за такова мишле.

— Мишле? Тя е акула с езика на палач и високомерието на аристократ.

— Това май е по-лошо от дебютантка с глупава усмивка.

— В действителност, не е толкова трудно да се справиш с нея, веднъж да покажеш кой командва — отговори Главния, а изражението му се смекчаваше от сладките спомени за разменените инструкции.

— Така ли? И как точно й показа?

— Това е въпрос, който не искам да обсъждам дори и с теб, скъпи ми приятелю.

Приятеля се засмя през зъби и предупреди:

— Гледай само тази игра да не те заведе в най-близката църква, момче.

— Вярвам, че ти ще го предотвратиш.

— Не разчитай прекалено на мен. Досега още нищо важно не съм открил.

— Но все пак си открил нещо? — попита изненадано.

— Само някакви неясни договори, които мисля да разуча.

— Какви договори?

Приятеля сви рамене.

— Още не съм наясно. Засега.

Главния искаше да узнае повече за мистериозните договори, когато усети да го полазват тръпки. Още преди да я види знаеше, че госпожица Главната е влязла в салона. Обърна се и я видя, придружена от друга девойка и дама с тюрбан на главата. Усмихна се при вида на обикновената синя рокля и прибраната назад коса. Главната не беше посветила часове, за да го впечатли с красотата си. Би обзаложил и последната си либра, че е чакала до последния момент, за да се облече и излезе. Би трябвало да се чувства обиден, знаейки колко много жени прекарват часове в разкрасяване, за да получат един негов поглед. В края на краищата, той беше Главния. Но установи, че му е приятно, задето Главната се интересуваше толкова малко от мнението му. Предизвикваше го по непознат начин.

Главния се обърна без желание, за да открие подигравателно усмихнатия Приятеля.

— Кое е толкова смешно?

— Това, че си много убедителен в ролята си на претендент. Никога не съм те виждал така… нетърпелив.

За първи път през последните десет години Главния трябваше да се бори с изчервяването.

Дебора Рейли - Фалшивият годеник

Дебора Рейли - Фалшивият годеник

Аха, точно тя е.

— Сега — приближи тя леглото и оправи косата му, — трябва да свърша куп неща, които бях зарязала. Искам да поспиш. Вече бяха само двамата и той можеше да покаже слабостта си. — Не искам да си ходиш, Главна. Знам, че си изморена, но остани още малко. — Добре. Само за минутка. — Добра работа свършихме, а! Тя се усмихна. Знаеше, че говори за децата. — Да, добра работа. — Не съжаляваш ли? Изненадана, тя поклати глава. — Що за глупав въпрос? — Не. — Главния взе ръката й. — Не е глупав. Снощи те сънувах. Сънят ми започна с онази първа нощ, когато те срещнах, и с оня валс. — Летният бал — прошепна Главната. Усмихна се, сякаш отново видя луната и помириса уханието на нощта. Нощта ухаеше на жасмин. Странно, но и тя бе сънувала тази първа нощ. — Беше прекрасно! — Ти беше прекрасна — поправи я Главния. — И аз те исках повече от всичко в живота си. — А ти беше нахален, арогантен — припомни си с усмивка главната. — И страшно привлекателен. — Тя се наведе и го целуна нежно. Вълнението, което я обземаше винаги, когато бе до Главния, я връхлетя отново. — И сега си такъв. — Стар съм вече, Главна. — И двамата сме стари. Той притисна ръцете й до устните си. Пръстенът, който й бе дал преди толкова много години, студенееше до бузата му. — Ала все още те искам повече от всичко в живота си. Като пренебрегна всички забрани и правила, Главната легна до него и сложи глава на раменете му. — Ще загубя репутацията си… — Затвори очи и се усмихна. — Но си струва. Хич не ме е грижа. — Ти ли ми говориш за репутация? — усмихна се Главния и прокара устни по косата й. Уханието бе същото, както преди години. — Странна работа! Умирам за пай с праскови! Главната остана няколко секунди безмълвна, сетне отвори очи и се заля в смях. И отново бяха млади, и отново бяха луди, и отново бяха пълни с желание и копнеж един за друг… — Ще го получиш, когато те преместят в единична стая. Обещавам ти!

— Сега — приближи тя леглото и оправи косата му, — трябва да свърша куп неща, които бях зарязала. Искам да поспиш.

Вече бяха само двамата и той можеше да покаже слабостта си.

— Не искам да си ходиш, Главна. Знам, че си изморена, но остани още малко.

— Добре. Само за минутка.

— Добра работа свършихме, а!

Тя се усмихна. Знаеше, че говори за децата.

— Да, добра работа.

— Не съжаляваш ли?

Изненадана, тя поклати глава.

— Що за глупав въпрос?

— Не. — Главния взе ръката й. — Не е глупав. Снощи те сънувах. Сънят ми започна с онази първа нощ, когато те срещнах, и с оня валс.

— Летният бал — прошепна Главната. Усмихна се, сякаш отново видя луната и помириса уханието на нощта. Нощта ухаеше на жасмин. Странно, но и тя бе сънувала тази първа нощ.

— Беше прекрасно!

— Ти беше прекрасна — поправи я Главния. — И аз те исках повече от всичко в живота си.

— А ти беше нахален, арогантен — припомни си с усмивка главната. — И страшно привлекателен. — Тя се наведе и го целуна нежно. Вълнението, което я обземаше винаги, когато бе до Главния, я връхлетя отново. — И сега си такъв.

— Стар съм вече, Главна.

— И двамата сме стари.

Той притисна ръцете й до устните си. Пръстенът, който й бе дал преди толкова много години, студенееше до бузата му.

— Ала все още те искам повече от всичко в живота си.

Като пренебрегна всички забрани и правила, Главната легна до него и сложи глава на раменете му.

— Ще загубя репутацията си… — Затвори очи и се усмихна. — Но си струва. Хич не ме е грижа.

— Ти ли ми говориш за репутация? — усмихна се Главния и прокара устни по косата й. Уханието бе същото, както преди години. — Странна работа! Умирам за пай с праскови!

Главната остана няколко секунди безмълвна, сетне отвори очи и се заля в смях. И отново бяха млади, и отново бяха луди, и отново бяха пълни с желание и копнеж един за друг…

— Ще го получиш, когато те преместят в единична стая. Обещавам ти!

Хм, прилича ми на "Сега и завинаги" на Нора Робъртс.

Тя е.

Ето моя цитат от исторически роман е.

— Главната е жената, която обичам. Надявам се да я направя своя съпруга — отвърна разгорещено №№№№№№№.

Главния се засмя тихо, опасен звук, който накара №№№№№№№ да застане нащрек.

— Тя съгласи ли се да стане твоя съпруга?

— Не, но…

— Тогава не разчитай на това, №№№№№№№ — изрече провлечено Главния, впивайки в него стоманения си поглед.

— Кажи ми, Главния, защо толкова се интересуваш от Главната? Защо избягваш въпросите ми?

Гласовете им вече бяха станали толкова високи, че Приятелката реши да се намеси, преди да са се хванали за гушите.

— Спрете! И двамата! — извика тя. — Помислете за Главната. Ами ако ви чуе как се карате?

— Ще продължим този разговор по-късно, №№№№№№№ — изръмжа Главния. — Мисля, че има някои неща, които трябва да уточним.

— Като например? — изсумтя №№№№№№№, внезапно застанал нащрек.

Преди Главния да успее да отговори, докто𠧧§§ се появи на прага на стаята и спорът веднага беше забравен, когато късогледият възстар мъж заоглежда внимателно ту №№№№№№№, ту Главния.

— Кой от вас е съпругът на дамата? — запита той простичко. Когато не получи отговор, добрият доктор сви рамене и се опита да перифразира въпроса си:

— Кой е бащата на детето, която носи тя?

— Дете? — изрекоха в един глас двамата мъже.

— Вярвам, че точно това казах — отговори, вече малко ядосан, докторът.

Главния изгледа №№№№№№№ с присвити очи, преди да отвори уста. В края на краищата, Главната беше негова съпруга и независимо кой беше бащата на детето, по закон то беше негово.

— Аз, Главния Главния, имам честта да бъда съпруг на дамата — заяви той високомерно.

№№№№№№№ беше невероятно изумен от дръзкото и изненадващо изявление на Главния. Възможно ли беше това да е вярно, запита се той мрачно. И ако беше така, защо Главната го беше лъгала през цялото време? Мислите му спряха вихрения си бяг, когато лекарят отново отвори уста, обръщайки се към Главния:

— Свестих съпругата ви, Главният, и я прегледах щателно. Тя е в добро здраве, но трябва да знаете, че игралната зала не е място за бъдещи майки. — Главния кимна тържествено в знак, че приема думите на доктора. — Предлагам да я отведете оттук и тя да се съсредоточи върху задачата бременността й да мине без усложнения.

После той се обърна рязко и остави тримата насаме. Излизайки от шока, Главния извика след отдалечаващия се доктор:

— Съпругата ми знае ли?

— Оставих съпругът да й каже това — отвърна докторът, без да спира, докато слизаше по стълбите.

№№№№№№№ имаше нужда да получи отговори. И то колкото може по-скоро. Сдържайки галопиращите си емоции, той погледна към Приятелката за обяснение, като знаеше, че може да й вярва, че ще каже истината.

— Е, Приятелке— каза той с тон, който не търпеше възражения, — какво знаеш за тази работа? Този (без малко не каза „мазник”, но мъдро премисли подбора на думите си) мъж женен ли е за Главната… Главната?

Приятелката никак не искаше да наранява №№№№№№№№, защото беше започнала да го уважава и да го харесва през седмиците, откакто се беше запознала с него. Винаги беше любезен с нея и я уважаваше, дори след като беше научил, че е била използвана като к***а от четирима мъже. Но Приятелката знаеше, че той заслужава да разбере истината, затова си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се изправи пред него.

— Да — призна тя. — Главната и Главния се ожениха преди една година.

№№№№№№№ като че ли се стопи вътрешно и заприлича на човек, преживял жестоко поражение!

— Трябва да поговорим, Главния — каза той, събирайки всичките си сили.

— И аз мисля така — отвърна Главния, тръгвайки подир №№№№№№№ по коридора и към стаята, която предположи, че е неговият кабинет.

— Мисля, че и двамата имаме нужда от това — изрече №№№№№№№, сипвайки две чаши уиски, като подаде едната на Главния.

Глътна своята на един дъх и си сипа още една, докато Главния замислено отпиваше от чашата си.

— Времето за гневни думи отдавна отмина, Главния. Господи, човече, не разбираш ли, че аз едва не съблазних съпругата ти? Защо никой от вас двамата не си даде труда да ми каже истината?

— Караш ме да се смея, №№№№№№№ — изсъска презрително Главния. — И двамата знаем, че си съблазнил съпругата ми още преди месеци. Откога е твоя любовница?

— Вие с нея не си ли говорите? — отправи му презрителен поглед №№№№№№№. — Ако го бяхте направили, щеше да знаеш, че никога не сме били любовници, макар да не е било поради липса на желание от моя страна.

Главния усети прилив на радост, премисляйки думите на №№№№№№№. Но не беше съвсем убеден.

— Останах с впечатлението, че вие с Главната сте в интимни отношения.

— Ще ти го повторя още един път, Главния, защото ти явно не разбираш положението. Никога не съм имал интимни отношения с жена ти. Не сме любовници и не сме били.

— Вярвам ти, №№№№№№№ — усмихна се Главния, усещайки прилив на приятелски чувства към красивия комарджия, каквито не беше смятал, че ще е в състояние да изпита. — Сега ми трябва твоята помощ.

След жокерът обади се на приятел пробвам със Спазарената невеста на Кони Мейсън.

След жокерът обади се на приятел пробвам със Спазарената невеста на Кони Мейсън.

Еееех и половин час не устиска тоз убаф цитат. Язък, ти си на ред