Мисълта, че е бил напердашен от човек, почти два пъти по-възрастен от него, изобщо не се отрази добре на Главния. Да не говорим за това, че Тъста бе търговец — човек, който по правило би трябвало да е поомекнал с годините. А което бе още по-лошо, той пръв се бе изправил на крака. Главния си знаеше силата. Човек на годините на Тъста би трябвало да остане прикован на легло поне още две седмици. Но въпреки това той стоеше пред него — здрав, прав, само с няколко следи, свидетелстващи за битката: струпей на устната, оток от натъртване, който още си личеше на бузата и лека, разнасяща се синина под едното око. Главния съжали, че не бе имал възможност да види окото му, когато още е било синьо-черно и подуто. За Бога! Чак се възмути от бързото възстановяване на викинга. Тъста бе облечен в кожена туника без ръкави и дълги прилепнали по краката гамаши. Ботушите му от мека кожа стигаха до коленете му и бяха осеяни със злато. Туниката му също бе пристегната на кръста със верижка от златни халки. Всъщност със златната си тока с размерите на юмрук на колана си, със златните си пръстени, покрити със скъпоценни камъни, които намигаха от пръстите му, с масивния златен медальон на гърдите си и със златото, което покриваше китките му, Тъста представляваше истинско ходещо съкровище. Главния се вцепени от ужас. Откри, че се страхува не от богатството и силата, които се излъчваха от тялото на Тъста, а от мрачното му лице. Това беше бащата на Главната. Само една негова думичка и Главния можеше да я загуби. Нищо, че сватбеното тържество бе започнало преди самата сватба и в отсъствието на щастливите младоженци. Всъщност то бе започнало още в дена на двубоя, защото чичо *** бе заявил, че трябва да отплават за дома преди зимата и че не могат да си позволят да чакат, докато Главния се възстанови. Така че те запразнуваха предварително, тъй като викингските празненства бяха дълги и предразполагащи, инак Главната нямаше да може да почувства, че е била оженена както трябва. Така заяви ***. Това бе накарало Главния да сметне, че въпросът е уреден. И все пак, сега, като гледаше бащата на Главната, той разбра, че това съвсем не е така. Все още му трябваше благословията на този човек, а с вида си Тъста не вдъхваше големи надежди. Фактът, че Главната се усмихваше, посмекчи надигащата се у Главния паника. Щом тя не виждаше нищо нередно в строгото изражение на баща си, то може би той се престараваше в притесненията си. В края на краищата не познаваше баща й. Възможно бе той винаги да изглежда така неумолим. Тъщата влезе след Тъста и лекичко го побутна навътре в стаята. Тя заобиколи от другата страна на леглото и седна до Главната. Сивите й очи огледаха Главния, който лежеше вдървено в леглото. Тъщата също изглеждаше сурова. — Разбирам, че сигурно ти харесва дъщеря ми да те глези, Главен, но което е достатъчно, е достатъчно — с явно неодобрение каза Тъщата. — Щом мъжът ми може да се изправи на крака, значи можеш и ти. Днес ще видя Главната омъжена. Смарагдовите му очи се вдигнаха към викинга, за да види дали той няма да опровергае това твърдение. Това не стана. Главния си отдъхна. Дори се върна предишният яд, който изпитваше към мъжа. Главния успя да седне без нито една болезнена гримаса. — Просто проява на вежливост, мадам. Не исках съпругът ви насила да става от леглото, за да присъства на сватбата. — Главен! — стаи дъха си Главната. Тъщата се ухили и понечи остроумно да му го върне, но съпругът й осуети намерението й. Тъста отметна глава назад и се разсмя. — Сериозно ли говориш, саксонецо? Ако знаех, че това е единственото ти извинение, щях още дълго да оставя жена ми да ме глези. Сега беше ред на Тъщата да затаи дъха си. Главната се изкиска. — Какви опашати лъжи! Какво да ги правим, а майко? — Не знам какво ще направиш ти — отвърна Тъщата, — но ако баща ти не внимава за езика си, ще се озове обратно в леглото. — Нали току-що станахме, ненаситнице — с вълча усмивка отвърна Тъста, — но ако искаш да се върнем… Главната забеляза, че майка й се изчерви и смъмри Баща си: — Моля те, татко. Главния не разбира закачките ти. Шокираш го. — Ако наистина го шокирам, ще трябва да му се извиня, задето го напердаших.

Ехааааа, едни от най- най- жестоко любимите ми Сърца в пламъци на разкошната Джоанка

Редактирано 6 октомври 201114 г. от bobych (преглед на промените)

Ехааааа, едни от най- най- жестоко любимите ми Сърца в пламъци на разкошната Джоанка

Бях отстреляна за броени минути. Давай, Бобчо, ти си

— Искаш да кажеш, че не съм можел да издържам съпругата си ли? Подарих ти най-хубавите кадифета.

Трябваше да му посочи грешката в разсъжденията му и да насочи разговора към по-познати теми.

— Бих желала да имам подкрепата ти вместо парите ти, но ти предпочиташе да даваш и двете на други места. Но онези времена отминаха, съпруже, и сега аз имам всичкото кадифе, което желая.

Той я хвана за лакътя и я прекара покрай купчина боклук.

— А какво ще кажеш за подкрепата ми?

Тя му се усмихна лукаво и се наведе към него.

— В случай, че си забравил, ти ме подкрепи много добре по-рано днес.

— Значи нямаш оплаквания?

— Както ти казах и преди, съпруже, влюбих се в тебе, когато подкрепи позицията ми срещу +++++++++.

Сковаността му изчезна.

— Любовта ти е страшно оръжие, любима.

— Както и твоята продължителна злопаметност, съпруже.

— Очаквам да стана жертва на любовта ти отново… тази вечер.

— Моля се за… за… — Тя спря, защото нямайте желание да иска прошка за престъпление, което не беше извършила.

Пръстите му се стегнаха около ръката й.

— Молиш се за какво?

„Да изградим нови спомени”, настояваше разумът й.

— Моля се за дузина синове, които да те държат непрекъснато зает.

— Ще ми струва много скъпо — пошегува се той. — Ако трябва да осигурявам на всички оръжейна екипировка.

— Няма да правиш от децата ми наемници.

— Като техен баща мога да правя каквото си пожелая с момчетата.

— Освен ако те не са така проклети като тебе. — Тя се разсмя, защото си го представи обграден от собственото си вироглаво потомство.

— Какво те развеселява така?

— О, нищо, като изключим бъдещето.

— Обзалагам се, че е за моя сметка — промърмори той.

— Точно така. Представих си как се опитваш да се справиш с дузина жадни за бой момчета, които не понасят да бъдат командвани. По-добре не ги учи на всички военни трикове, които знаеш.

— Ти по-добре се грижи за дъщерите ни.

Замисълът й успя. Той отговаряше на нея, а не на спомените.

— Не съм се справила зле със сина, но съм сигурна, че ти си на различно мнение по въпроса.

— Видя ли го на арената точно преди да започне да вали?

Тогава четеше писмото от сестрата и оплакваше миналото.

— Не.

— В такъв случай не бързай да се хвалиш, скъпа. След като му взехме меча, синът ти обяви, че без оръжие няма нужда от очите си. Започна да се прави на сляп. Опипваше пътя си с тояга и разнасяше една купа, с която молеше за подаяния. Почти цял час се отричаше от всяка своя лоша дума и постъпка и се оплакваше, че родителите му не искат да му простят. Кълна се в пръстта на Шотландия, че хленчеше като момиче, изоставено от любимия си.

Можеше да си представи сина в тази му роля.

— Ти какво му каза?

— Помолих го утре да се прави на ням.

Главната избухна в смях.

— Прекрасен отговор, съпруже.

Той изправи рамене и започна да размахва ръце покрай тялото си. С поглед, вперен в сина, промърмори:

— Зрението му се възвърна с необичайна бързина.

Бащинската гордост обгръщаше Главния като величествена мантия.

— Заслужаваше си наказанието. Какво ще кажеш да му дадем стария ти меч? Ти вече имаш по-добро острие.

Да пробвам с Арнет Лем "Шотландска кръв".

Да пробвам с Арнет Лем "Шотландска кръв".

Точен изстрел

Това с изстрелите е от зодията, мисля. А сега следващата мишена: — Не ме докосвай! — извика тя, когато той я хвана за ръката. — Остави ме на мира! Той не я пусна. — Искам да приемеш предложението на Приятеля. — Нямаш никакво право да ми казваш какво да правя. — Знам. Но искам да го направиш. Главната отпусна глава. Не можеше да си поеме дъх, дишаше тежко. Затвори очи за момент, за да се успокои. — Махай се — успя да каже. — Не и докато не чуя, че ще се омъжиш за Приятеля. — Не! — проплака тя. — Не! Няма да се омъжа за него. Не го обичам, той не ме обича и това е последното, което искам. Главният стегна хватката около ръката й. — Главна, чуй ме. Главният ще… — Не! — яростта и разбитото сърце й дадоха сили да издърпа ръката си и да се втурне край брега. Продължи да тича, докато дробовете й започнаха да горят, а очите й се изпълниха с толкова сълзи, че не можеше да вижда. Тича, докато болката в тялото й най-накрая засенчи тази в сърцето. Запрепъва се по пясъка, като се опитваше да не обръща внимание на звука от приближаващите стъпки на Главния. След това тялото му се блъсна в нейното с изненадваща сила и двамата паднаха на земята. Главната се приземи хлипайки на гърба си, а тялото на Главния интимно покри нейното. — Главна — изрече той задъхано. Тя се втренчи в него, а очите й диво търсеха по лицето му някакъв знак, че я обича. След това се протегна, сграбчи тила му и го придърпа надолу към себе си, за да го целуне с цялата любов и отчаяние, които се таяха в сърцето й. Главният се опита да й устои. Не можеше да я има и го знаеше. Тя щеше да се омъжи за най-добрия му приятел. Само че устните й бяха сладки и мамещи, а тялото, притиснато до неговото, палеше огньове в кръвта му. Прошепна името му отново и отново, като заклинание. Опита да бъде благороден и да я отблъсне, но не бе достатъчно силен да каже «не», когато езикът й бе върху устните му, а голите й крака — увити около глезените му. Ръцете му бързо и трескаво, за по-малко от десет секунди, съблякоха роклята й. Разстла я под нея, за да я предпази от пясъка, но това бе последната му разумна мисъл, преди да бъде завладян от нуждата да я притежава. — Ще те имам — закле се и прокара пръсти от глезените до бедрата й. — Ще те имам — обеща тържествено, дръпна ризата й и постави ръка върху сърцето й. — Ще те имам — простена точно преди устните му да се сключат около зърното й. Единственото, което тя отвърна бе: — Да. И сърцето на Главния полетя.

Джул, просто не мога да се въздържа, това е „Как да си хванеш наследница“ – Джулия Куин.Такава главна, като Карото, просто не може да се забрави и след сто прочетени книги.

Джул, просто не мога да се въздържа, това е „Как да си хванеш наследница“ – Джулия Куин.Такава главна, като Карото, просто не може да се забрави и след сто прочетени книги.

Мдааа. Което си е вярно, вярно си е. Давай, Руми!

Жената, която се измъкна от колата, съвсем не изглеждаше готова за помирение. Изглеждаше дива, разгорещена и зашеметяваща. — Охо! — бе всичко, което промълви ЧЕТВЪРТИ, но весело завъртя очи към ВТОРИ. Тя не каза нищо. Спря с ръце на кръста и огледа четиримата мъже. Публика? Още по-добре! Не изглеждаха ли всичките самодоволни и щастливи просто от факта, че са мъже? Важно пристъпи към багажника, отключи го. Извади първо кашона. Докато го носеше, кучетата се въртяха развълнувано около нея. С широка усмивка ГЛАВНАТА изсипа съдържанието му — костюми, вратовръзки, ризи, чорапи. Все още усмихната, ги ритна силно, за да ги разпилее. Кучетата радостно скочиха върху тях. Подушиха ги и залаяха. КУЧЕТО показа, че е познал миризмата на ГЛАВНИЯ, като вдигна крак. На верандата четиримата мъже наблюдаваха мълчаливо, с различни чувства. А, любимата вратовръзка на ГЛАВНИЯ бе паднала върху крака й. Без да откъсва очи от него, тя я стъпка. ВТОРИ се хилеше глуповато. ЧЕТВЪРТИ се смееше с пълно гърло. ТРЕТИ гледаше с унесено възхищение. ГЛАВНИЯ просто гледаше. ГЛАВНАТА не бе свършила. Съвсем не. Върна се до багажника и измъкна кожения бележник, който той бе оставил на нощното шкафче. Със студена усмивка го разгърна, за да го видят всички. След това откъсна страниците и ги пусна върху изкаляните от кучетата дрехи. Извади обувките му. Първо италианските, от хубава кожа. Подаде ги на КУЧКАТА да ги подуши, после една по една ги хвърли. Кучетата с благодарност се спуснаха след тях. След това дойде ред на маратонките. Два чифта, един от които, забеляза тя с удоволствие, само отпреди две седмици. Трябваше да се справи с бръснарските принадлежности. Разпиля ги наоколо, като разтегли този ритуал толкова дълго, че накрая ЧЕТВЪРТИ вече се превиваше от смях. Ала бе оставила гвоздея на програмата за най-накрая. Виното. Само една бутилка бе отворена, но я хвърли преди да тръгне. Сега отвори останалите три, всичките скъпи френски марки. С вирната брадичка и предизвикателен поглед се върна към каквото бе останало от дрехите му. ГЛАВНИЯ присви очи и ГЛАВНАТА с мрачно удоволствие и професионален сервитьорски жест ги изля едновременно и трите върху най-хубавия му костюм. Като свърши, хвърли с трясък бутилките в тревата и, все още без да каже нито дума, се върна в колата и седна зад кормилото. С една последна усмивка и нагло махване с ръка обърна и се спусна по алеята. Освен безпомощния смях на ЧЕТВЪРТИ, не се чуваше никакъв звук. Накрая ТРЕТИ се прокашля, огледа пораженията и дори потупа КУЧЕТО по главата, когато кучето предано му донесе сдъвканата обувка на ГЛАВНИЯ. — Е — заключи той, — тя също ти показа. — Вещица! — успя да произнесе ЧЕТВЪРТИ и избърса сълзите си. — Струва ми се, че съм влюбен в нея. Понеже знаеше какво значи да си оставен на милостта на собственото си сърце, ВТОРИ се надигна и тупна ГЛАВНИЯ по рамото: — Знаеш ли, ГЛАВЕН, имаш две възможности. Той трепереше от гняв. — И какви са те? — Или да бягаш колкото ти държат краката, или да отидеш да я вземеш. Аз лично знам какво бих избрал.

Моята любимка Норчето

Опасно изкушение

Редактирано 7 октомври 201114 г. от viki_kati (преглед на промените)

Моята любимка Норчето

Опасно изкушение

Дам, прекрасна поредица за братята Макейд на Нора. Ти си!

— Негодник!

Изобщо не можеше да разбере чувството му за хумор. След вбесяващата забележка за грозното наметало той избухна в смях. Гърдите му се тресяха толкова силно, че Главната си помисли, че е станало земетресение.

Той мислеше, че тя разбира от шега. Желаеше я и не искаше да се страхува от него. Искаше и тя да го желае. Да копнее за него.

Главната се подпря с ръце на гърдите му, вдигна глава и се вгледа а очите му.

— Чувството ти за хумор е изкривено като седло, забравено под дъжда.

Главния не обърна внимание на язвителната й забележка. Продължи да се взира в устните й. Главната се смути и инстинктивно ги облиза. Лицето на Главния се изопна. Тя не знаеше как да реагира.

— Защо ме гледаш по този начин?

— По какъв начин?

— Сякаш искаш отново да ме целунеш. Значи се целувам добре, така ли?

— Не.

Нежността в гласа му смекчи грубия отговор.

— А защо не?

Бавна усмивка премина по лицето му и го преобрази а миг. Този мъж наистина можеше да бъде очарователен, ако поне малко се постарае. Едва ли обаче осъзнаваше собственото си обаяние.

Главната леко го плесна по гърдите, докато очакваше отговора му. Но тъй като той продължаваше да мълчи, момичето достигна до заключението, че на него изобщо не му харесва да я целува. Мисълта й причини болка.

— Не съм много добра, нали?

— В какво? — Гласът му бе измамно мек.

— В целуването. Ще обърнеш ли изобщо внимание на това, което ти говоря?

— Не, бебче, не си много добра. Все още.

— Не ме наричай бебче — прошепна Главната и добави: — Не е благоприлично. Освен това не го казваш по същия начин, по който го казваше татко.

— По дяволите, надявам се, че не — засмя се Главния.

Въпреки раздразнението си, девойката се усмихна.

Гласът на Главния бе толкова приятен! От гърлените звуци в него я побиваха приятни тръпки.

— Ти не отговори на въпроса ми — смънка тя, тъй като той бе започнал да разтрива бедрата й. Пръстите му се плъзнаха под ризата. Главната се престори, че не е забелязала. Усещането бе прекрасно.

— Отговорих ти.

— Не си спомням.

— Казах не.

— Не? И не се шегуваш?

— Не.

— Главен, ако не умея да се целувам добре, вината е твоя, а не моя. Може би ти също не умееш. Какво мислиш за това?

— Мисля, че си се побъркала — усмихна се той, развеселен от избухването й.

— Отказвам да се чувствам виновна за неумението — настоя тя. — Ти си единственият мъж, с когото съм целувала, така че отговорността е изцяло твоя.

— Нима мъжът, на когото си била обещана, не те целувал? Узнах, че е идвал да те посети няколко пъти.

— Какво знаеш ти за ............?

Алек сви рамене и леко потупа гладкото й дупе. Отчаяно се опитваше да не мисли колко прекрасно би било да я вкуси. Не биваше да бърза. Знаеше, че би било много по-почтено, ако изчака и се люби с нея, след като пристигнат в Шотландия. Иначе щеше да й бъде много трудно да язди. Ако се любеха сега, утре тя щеше бъде твърде чувствителна, за да понесе изтощително темпо.

Да, щеше да бъде много по-почтено да изчака, но въпреки това не мислеше, че ще може да го направи. Просто утре щяха да яздят малко по-бавно. Желанието го изгаряше и ако тя продължаваше да върти по този начин дупето си, нямаше да издържи.

— Главен? Какво знаеш за ........?

— Има ли нещо, което трябва да знам?

— Нищо особено.

— Отговори ми!

Гласът му внезапно стана твърд.

— ......... никога не ме е целувал — отвърна младото момиче. — Бяхме обещани един на друг още като деца. Познавам го отдавна и го харесвам. Мое задължение е на го харесвам и уважавам.

— Харесвала си го — поправи я Главния.

— Да — съгласи се Главната, като се надяваше отговорът й да изтрие дълбоката бръчка между веждите му. — Той е добър приятел на семейството и след като бяхме обещани един на друг, се предполагаше, че трябва да го харесвам. Не е ли така, Главен?

Той не отговори, ала лицето му се отпусна. Остана много доволен. Тя не бе отдала сърцето си на онзи англичанин. Не го е обичала. Главния не разбираше защо това има толкова голямо значение за него, но имаше.

— ........ винаги се е държал много възпитано — продължи Главната. — Когато идваше да ми поднесе почитанията си, никога не сме оставали насаме. Предполагам, че това е причината, поради която той никога не ме е целувал.

Джейми и Алек Кинкейд, двама сладури, които много харесвам, а книгата е „Венчило с дявола“ на Гарууд. :whist:

Точно! Ти си

С тих, заплашителен глас ГЛАВНАТА премина на френски. И въпреки че пороят от думи бе на разговорен френски, все пак той долови общия смисъл. Тя тръсна глава и тръгна към вратата. - ГЛАВНА! Обърна се и осанката й му напомни една от митичните амазонки с лък, чиито мерник бе убийствено точен. Тя нямаше и да мигне, когато стрелата преминеше право през сърцето му. Снежна кралица или амазонка? Нямаше значение. ГЛАВНИЯ я желаеше. - Искам да те видя довечера. Очите й се превърнаха в две цепки. - Как смееш! - Сега, след като обсъдихме първата тема, време е да преминем към втората. Можем да вечеряме заедно. - Ти обсъди първата тема - отвърна му ГЛАВНАТА. - Аз не съм. Вечеря, значи? Можеш да вечеряш със своята счетоводна книга. С нея се разбираш най-добре. Той стана и тръгна към нея, без да бърза. - Нали се съгласихме, че когато не сме тук, не сме делови партньори. - Но ние сме тук. - Брадичката й беше вирната под прав ъгъл. - Аз съм в твоя офис, където бях привикана. - Тази вечер няма да си в моя офис. - Тази вечер ще бъда там, където сама си избера. - Значи, тази вечер - продължи ГЛАВНИЯ - няма да сме делови партньори. Нали така беше според твоите правила? Личен и професионален план, с ясна демаркационна линия. Да, точно това искаше тя, ала не й беше толкова лесно да тегли чертата, както си мислеше. - Тази вечер - рече с небрежен жест ГЛАВНАТА - може и да бъда заета. Той погледна часовника си. - Сега е почти пладне. Да смятаме, че е обяд. - Леко усмихнат, вдигна ръка я погали по косата. - По време на обяда помежду ни не съществува бизнес. А тази вечер аз искам да бъда с теб. - Докосна с устните си ъгълчето на нейните. - Искам да бъда дълги часове с теб. Тя също искаше, защо трябваше да се преструва, че не бе така! Не вярваше в преструвките, само в отбраната. Всъщност вече беше решила да се справи с НЕПРИЯТЕЛЯ и кухнята както сама си знаеше. И затова обви ръце около врата му и се усмихна. - Тогава довечера ще бъдем заедно. Ще донесеш ли шампанско? Беше омекнала, но не беше се предала. ГЛАВНИЯ реши, че това бе много по-възбуждащо, отколкото ако беше се предала. - При едно условие. Смехът й бе топъл и обещаващ. - Условие ли? Какво? - Искам да направиш нещо за мен. Нещо, което не си правила никога преди. ГЛАВНАТА тръсна глава, сетне докосна с крайчето на езика си неговия език. - И какво е то? - Да ми сготвиш вечеря. В очите й първо се появи изненада, сетне смях. - Да ти сготвя? На теб? Добре, това е съвсем различно от всичко, което съм очаквала. - След вечеря може да поискам и някои други неща. - И така значи, ти искаш, аз ГЛАВНАТА да ти сготвя вечеря. - Тя се замисли. - Може би ще го направя, въпреки че подобни неща обикновено струват много повече от бутилка шампанско. Веднъж в Хюстън приготвих вечеря за един петролен магнат и неговата нова булка. Платиха ми с акции. Той взе ръката й и я поднесе към устните си. - Аз ти купих пикантна пица с чушки. - Вярно, така беше. Значи в осем часа. И те съветвам да ядеш съвсем малко на обяд. - Когато стигна до вратата, ГЛАВНАТА му хвърли един поглед през рамо. - Обичаш ли “Сервел брезе”? - Може би, ако знаех какво е. Тя се усмихна и отвори вратата. - Телешки мозък на жарава. Довиждане. ГЛАВНИЯ загледа затворената врата. Този път последната дума явно беше нейна.

Ако не бъркам пак е любимката ми

Нора Робъртс

Сладостта на живота

Иииииииииии, награда за позналите!!!

Напълно се беше слял с нощта. Стъпките му по влажната земя бяха беззвучни като тихия бриз, който разхлаждаше нощта. Предпазливо пристъпваше по килима от борови иглички през гората — като сянка. Далечно наследство го беше надарило с тези способности и същото това далечно наследство го беше научило да се придвижва с грацията на дивия елен, гордо да пристъпва, да дебне и напада съобразително и умело като пантера, неотстъпно да преследва целта си с настървението на царския орел. И сега, докато дебнешком се придвижваше в тъмната нощ, си спомни именно за това далечно наследство. Защото нещата никога не се променят истински. Преди много години дедите му са отъпквали същите тези пътеки. По същите причини. Спря се, преди да стигне поточето. Виждаше я. Кръшен силует на фона на луната. Беше вдигнала ръцете си към небето, след това изведнъж ги протегна към него и се усмихна, защото знаеше, че той е там. Нямаше нужда да го чува или вижда; познаваше сърцето и душата му, знаеше, че той ще дойде. Той бавно пристъпи към нея, наслаждавайки се на копринената лъскавина на голата й плът и на красотата на женските й форми. Бяха се любили по най-различно време през деня и нощта, но времето, когато луната съблазнително ги осветяваше с лъчите си, винаги ще бъде специално. Спря се на крачка от нея. Хладният бриз гальовно преминаваше покрай тях и им обещаваше сладко усещане. Котешко — зелени очи с гъсти ресници се втренчиха в неговите. Никога нямаше да се измори да изучава лицето й. Високи, деликатни скули. Бакърени вежди. Прав, орлов нос. Добре оформена уста, чиято долна устна намекваше за вродена чувственост. Всичко обрамчено в буйна и лъскава бакърена коса, която улавяше блясъка на сребърните лъчи и се спускаше по раменете и гърдите й като копринена фантазия. Беше негова жена. Даде му нежност и любов, върна му собствената му душа. Беше проникнала до тъмните ъгълчета сърцето му; докосна се до слабостите му и от това лечебно докосване той беше придобил нова сила. Помилва кичур бакърена коса, усети биенето на сърцето й, докато с длани галеше гърдите й. Привлече я в прегръдките си и двамата се отпуснаха в гостоприемното легло на земята, на брега край поточето. Ритуалът беше свеж като настъпването на пролетта и стар като древните хълмове, които ги заобикаляха. Беше полунощ и луната грееше. И беше време за… Сливане с нощта.

"Нощен шепот" Хедър Греъм Позесъри Първото изречение я издаде

Браво! Точно тя е!

Ето и моят цитат от съвременен роман. Не вярвам да ви затрудни. — Пиян си. — Не още. — Говоря сериозно. Искам да… Тя се опита да се отмести от колоната, но той я хвана за раменете и я притисна така силно, че дъхът й секна. Дланта му поддържаше здраво брадичката й, докато пръстите му докосваха устните й. — Проблемът ви, мис Главна, е в това, че не знаете кога трябва да спрете. Говорите толкова много, че наистина може да изнервите всеки мъж. Устните му покриха нейните. Главната реагира бурно. Промъкна ръцете си, опитвайки да се освободи от желязната му хватка, а тялото й се извиваше отчаяно. — Признай го! — отмести устните си от нея само толкова, колкото да може да говори. — Точно за това дойде тук, нали? — Остави ме да си вървя! — В никакъв случай, лейди! — Мразя те! — Но ме желаеш! — Да, проклет да си! — Желаеш ме, ето защо си толкова бясна. Целуна я отново, този път дълбоко и страстно. Дъждът удряше силно по покрива, заглушавайки виковете й на съпротива и след това — на отстъпление. Не беше съзнателно. Не се предаде доброволно. Чувствата й се оказаха по-силни от волята и тялото й отговаряше на техния повик. В продължение на много дни изгарящата я страст търсеше отдушник, сега него го имаше и нищо не можеше да я спре. Но все още една част от упоритата й натура се съпротивляваше. Когато успя да освободи устните си, усети, че са подути. Облиза ги и усети вкус на уиски. Усети него — Главния. Тази мисъл беше непоносима. Сложи ръце на раменете му, като искаше да го отблъсне, но той отново се наведе и впи устните си в нейните. Ноктите й се забиха в него. — Престани — изстена Главната, като с последни усилия издърпа главата си назад. Спря. Поне престана да я целува. — Искаш го колкото мен — прошепна, а устните му се плъзнаха по шията й. — Не. — Да! — захапа леко ухото й. — От колко време не си спала с истински мъж?

Редактирано 9 октомври 201114 г. от in82qh (преглед на промените)

Ето и моят цитат от съвременен роман. Не вярвам да ви затрудни.

— Пиян си.

— Не още.

— Говоря сериозно. Искам да…

Тя се опита да се отмести от колоната, но той я хвана за раменете и я притисна така силно, че дъхът й секна. Дланта му поддържаше здраво брадичката й, докато пръстите му докосваха устните й.

— Проблемът ви, мис Главна, е в това, че не знаете кога трябва да спрете. Говорите толкова много, че наистина може да изнервите всеки мъж.

Устните му покриха нейните. Главната реагира бурно. Промъкна ръцете си, опитвайки да се освободи от желязната му хватка, а тялото й се извиваше отчаяно.

— Признай го! — отмести устните си от нея само толкова, колкото да може да говори. — Точно за това дойде тук, нали?

— Остави ме да си вървя!

— В никакъв случай, лейди!

— Мразя те!

— Но ме желаеш!

— Да, проклет да си!

— Желаеш ме, ето защо си толкова бясна.

Целуна я отново, този път дълбоко и страстно. Дъждът удряше силно по покрива, заглушавайки виковете й на съпротива и след това — на отстъпление.

Не беше съзнателно. Не се предаде доброволно. Чувствата й се оказаха по-силни от волята и тялото й отговаряше на техния повик. В продължение на много дни изгарящата я страст търсеше отдушник, сега него го имаше и нищо не можеше да я спре. Но все още една част от упоритата й натура се съпротивляваше. Когато успя да освободи устните си, усети, че са подути. Облиза ги и усети вкус на уиски. Усети него — Главния.

Тази мисъл беше непоносима. Сложи ръце на раменете му, като искаше да го отблъсне, но той отново се наведе и впи устните си в нейните. Ноктите й се забиха в него.

— Престани — изстена Главната, като с последни усилия издърпа главата си назад.

Спря. Поне престана да я целува.

— Искаш го колкото мен — прошепна, а устните му се плъзнаха по шията й.

— Не.

— Да! — захапа леко ухото й. — От колко време не си спала с истински мъж?

Бевърли Бартън - Любов и омраза

Редактирано 13 октомври 201114 г. от sonnni (преглед на промените)

Бевърли Бартън - Любов и омраза

Не, не е тя, мила.

Ето и жокера:

Главната се връща в родния град след дълго отсъствие заради инфаркта на осиновителя си. Избягала е, когато сестра й й е откраднала годеника (голям мухльо, между другото) и към момента живее в Англия.

Семейния бизнес е в опасност и за да спаси положението й се налага да помоли за помощ Главния. Той, естествено, е "градския расов кон" и освен това е незаконен син на осиновителя на Главната, което отново естествено, се разбира чак в края на книгата.

Ами това е. Дано ви помогне тази подсказка :-)

Редактирано 13 октомври 201114 г. от in82qh (преглед на промените)

Не очаквах, че ще ви затрудня толкова с тази загадка, и то още с първото ми включване в играта. Ето следващия ми жокер, дано ви напомни нещо. Авторката е изключително популярна, пише предимно съвремении романи, но има и няколко исторически. "Болестта на осиновителят й е причината ХХХХХ да се завърне в родния си град в Луизиана след шестгодишно отсъствие. Младата жена попада в центъра на семейни интриги, дело на по-малката й сестра. Някога двете са се борили се за любовта на един и същи мъж и Триша все още изпитва жестока ревност и завист към ХХХХХ. Обтегнатите отношения на членовете на семейството само утежняват положението с финансовите проблеми на фамилната империя. Почти сигурния фалит на компанията на богатия бизнесмен ще доведе до продажбата на великолепното семейно имение. Страстите се нажежават още повече, когато Скайлър осъзнава непреодолимото си влечение към лошото момче на града. Арогантният и загадъчен ??? има тъмно минало и скандална репутация, но само той предлага помощта си на младата жена в опитите й да опази остатъците от семейното благосъстояние. Тя не може да откаже подадената ръка, но съзнава, че няма да успее да заглуши гласа на сърцето..."