О, права си, разбира се! Големи са сладури и Карло и Джулиет. Измисляй бързо следвашия цитат.

Редактирано 21 октомври 201114 г. от lelemale (преглед на промените)

Моя цитат е от съвременен роман на малко известна авторка.Това е любимото ми АРЛЕКИНЧЕ, дано и някой друг да го е чел. Малко диско ЖОКЕР, за подсещане.Историята е разкошна (поне за мен), поднесена по много приятен начин. ГЛАВНИЯ бавно се извърна и се вгледа в лицето й, само на сантиметри от неговото. — А какво да правя, ГЛАВНА? Тя усети топлия му дъх, аромата на одеколона му, и отвърна: — Да ми станеш приятел. — Е, добре, ще ти бъда приятел. Това ли е всичко? — Не, не е всичко. — Тя обхвана лицето му в ръце, усети силата на масивната му брадичка и се доближи до лицето му. Започна да го целува, като убедително движеше устните си, додето не почувства как неговите омекват и не дочу въздишката, с която се предаде. ГЛАВНИЯТ я обгърна с ръце, възбуждащо я близна и тя пое търсещия му език. После светът се завъртя все по-бързо и по-бързо, той обсеби устата й така пламенно, че сърцето й заби учестено и в нея избухна страст, по-опияняваща от милиони мехурчета шампанско. Най-после я пусна и попита, дишайки тежко: — Това ли искаше? Да разбереш как се целува един монтажник? Тя едва промълви: — Не един монтажник, а конкретно ти. Не можем ли да бъдем просто две човешки същества — ГЛАВНА и ГЛАВЕН? — Не мисля, че ще можем. — Защо не? — Защото не съм просто един монтажник — ГЛАВНИЯ се опита да изравни дишането си, — а един беден монтажник и не искам да излизам сериозно с момичета. Но ти беше толкова… — Той поклати глава. — Както и да е, мислех, че си от моята черга, бедна като мен. По дяволите, бас държа, че оня стар фургон, който караш, също е част от камуфлажа ти. — Прав си — призна ГЛАВНАТА. — А иначе какво караш? — Корвет — отвърна тя след кратко колебание. ГЛАВНИЯТ сви вежди, сякаш не повярвал на ушите си: — Не знаех, че начинаещите преподаватели изкарват толкова пари. — Колата ми беше… — Тя спря, преди да си признае кой й е подарил колата. ГЛАВНИЯ вече знаеше, че родителите й живеят в същия град. Ако разбереше и че са богати, може би щеше да заподозре чия дъщеря е. — Беше една екстравагантност. — Екстравагантност ли? — изгледа я той. — А знаеш ли какво е екстравагантност за мен? Тази нова тапицерия например. — Това няма значение. — Лесно ти е да го кажеш. Да не мислиш, че ще ми е добре да те возя в тоя стар понтиак, щом в гаража си имаш корвет? — ГЛАВЕН, но това е глупаво! Нали не държеше на външната страна на нещата? — Да, но това е друго. — Не, не е! — Слушай, ГЛАВНА… — ГЛАВНИЯ въздъхна и отново посегна да запали колата. — Тази вечер ме затрупа с прекалено много неща. Трябва да ме оставиш да ги премисля. — Смятам, че правиш от мухата слон. — Може и така да е. — Той запали мощния двигател. — Но на мен положението никак не ми се нрави. Тъй че сега ще те откарам до твоята таратайка и ще обмисля всичко. — Добре — съгласи се тя, оставена без избор.

"Романтична развръзка"-Вики Люис ............ Зная , че не съм точна ,но в книжлето се разказва за това, как главната отива да прави някакво проучване на обект на баща си и там се запознава с главния. Само за това се сещам.

Абсолютно вярно мила, явно сме на една вълна! Ти си!

Цитатът е съвременен роман:

"В пламенния поглед, с който я гледаше, нямаше нищо цивилизовано. Сърцето й лудо заби в гърдите и познатата вече сладка топлина заля тялото й. Достатъчно е само да ме погледне — помисли шокирано Главната — и веднага пламвам. Беше изучил отлично тялото й за краткото време, докато лежеше под него на одеялото. И сега, когато знаеше, какво е да чувства твърдата му плът дълбоко в себе си — жадуваше това усещане отново. Искаше отново да изпита изгарящия връх на удоволствието, макар че се плашеше от силната му интензивност. Не допускаше, че екстазът може да бъде толкова невероятен, когато се чувстваш така, като че ли се разпръсваш на хиляди парчета и душата ти напуска трептящото тяло.

Главната замря, заслепена от внезапно връхлетялата я мисъл — ясно осъзна, че нито един мъж на този свят, няма да може да й подари такова блаженство отново. Главният беше единствения, нейната половинка, мъжът с главна буква М — подчертана и заградена в кавички. Единствен той. Без него, никога повече, нямаше да бъде цяла.

Изглеждаше изумена. Главният внезапно се оказа до нея, прегърна я през кръста и внимателно и неумолимо я поведе към палатката. Той щеше да бъде чувствен и грижовен, разбра Главната и в никакъв случай нямаше да приеме отказ."

Изчаках цяла седмица, ама явно никой не е чел книжката. Ще отговоря с най-силния момент:

Но има едно нещо, което трябва да знаеш. Аз се гордея с теб, както с никой друг в моя живот, защото си един от най-добрите мъже, които познавам. Ти трябваше да работиш много повече от другите, за да станеш това, което си сега. Ако ми предоставеха възможността да избирам дете за осиновяване от целия свят, аз щях да избера само теб.

Чанс гледаше баща си с влажни очи. Уолф Макензи прегърна сина си и го притисна към гърдите си така, както бе мечтал през всичките тези години.

— Щях да избера само теб! — повтори той отново

Това не е жокер, ти направо каза, че е Линда Хауърд - Играта на Чанс И определено я четох, веднага след превода за който съм много благодарна, но просто цитата беше много кратък.

Редактирано 29 октомври 201114 г. от viki_kati (преглед на промените)

Честито на печелившите! Моля, viki kati, след като отгатна , да даде следващия цитат. :clap:

Откъс от съвременен роман Първия път бях като омагьосана. Правехме любов в обора сред миризмата на сено коне и прах. Беше страстно и жарко. Телата ни блестяха от пот, когато всичко свърши. Преплели крайници, ние лежахме в сладострастно задоволство. Стръкчета сено се бяха вплели в косата ми. Той закачливо ги измъкваше, докато аз се наслаждавах на слънчевите лъчи, които се промъкваха през процепите между дъските. Те хвърляха игриви оттенъци на широката му и космата гръд._ _Съдбата беше предопределила това да се случи, въпреки че решението за времето беше изключително негово. Точно се бях върнала от ежедневната си езда с любимия кон на баща ми Торобредз. Сърцето ми бе започнало да бие лудо при вида на главния коняр. Той се бе облегнал на ъгъла на сградата. Нямаше никой друг в двора._ _Аз го погледнах с пренебрежителен поглед, изпълнен с високомерие, извиращо от вековната аристократична кръв на рода ми. Той се полюля лениво напред. Усмихна се арогантно, повдигна бавно ръцете си и ги постави на кръста ми, за да ми помогне да сляза от коня. Исках да унищожа непоклатимата му самоувереност и надутост. Нарочно сладострастно плъзнах тялото си по неговото, преди ботушите ми да докоснат земята. Наблюдавах как очите му станаха по-тъмни и мрачни, но триумфът ми бе кратък._ _Той пренебрегна всякакви общоприети норми на поведение и приличие и продължи да ме притиска плътно към себе си. Погледът ми беше неудържим, пълен с желание. Аз бях много по-силна от него, защото той бе подчинен на баща ми и далеч под моето социално положение. Всякаква по-интимна връзка между мен и главния коняр бе забранена. А това я правеше още по-сладка и желана._ _На всичко отгоре той бе ирландец, аз — англичанка. Бе див и невъздържан. По темперамент бе избухлив и неудържим като Ирландското море. Аз бях отгледана в среда, пропита от изтънченост и благородство. Знаех френски и латински. Той имаше само най-бегли познания по английски и често използваше вулгарни думи, на които аз дори не знаех значението. Ако можеше да се вярва на слуховете, то бутилка уиски не можела да се задържи и за една вечер, попаднала веднъж в ръцете му. На мен от време на време ми позволяваха да си пийна чашка шери преди вечеря, и то само при специални случаи. Ръцете ми бяха безупречни. За неговите не можеше да се каже същото. Но това едва ли имаше някакво значение, когато те бяха на кръста ми и ме притискаха все по-близо и по-близо до тялото му._ _Той приведе глава и ме целуна, сякаш това бе напълно естествено. А в действителност това негово действие би се счело за непростимо оскърбление към моя милост, ако някой ни видеше. Кичур от дългата му разпиляна коса се докосна до веждата ми. През това време главата му се спускаше все по-надолу и по-надолу. Накрая притисна открехнатите си устни върху моите._ _Очевидно той отговаряше на страстното желание, което бе видял в очите ми. Въпреки че ясно съзнавах това, поведението му ме вбеси. Блъснах го в гърдите. Беше неравностойна борба. Не само защото той бе физически по-силен, но и защото трябваше да се преборя със страстта, бушуваща в кръвта ми. Трябва да си призная, че не влагах всичките си сили в желанието си да се отскубна от прегръдката му, или пък от езика му, който вече се бе докоснал до устните ми и ги разтваряше нежно._ _В този момент се почувствах ужасно безпомощна._

Сандра Браун - Фантазия

Така си е Давай :)

съвременен, на любима моя авторка, от една от любимите ми нейни книги, сигурна съм че няма да ви затрудня, а и целта е да си припомним готините моменти, нали така? — По дяволите! — леко докоснах масата с върховете на пръстите си и за миг затворих очи. — Какво има? — Ще се радвам, когато приключим с този стадий и отново мога да мисля трезво. Той стоеше точно зад мен и звучеше развеселен: — Какъв стадий? Нервите ми зацвъртяха, когато усетих ръката му да ме обгръща отстрани. — Ходенето с гадже има пет стадия — обясних му аз. — Първо е привличането… нали се сещаш, химията и бушуващите хормони, докато сте заедно. Следващият стадий е усещането за изключителност. А след това се връщате в реалността, физическото привличане отшумява… Ръката му се плъзна към най-високата извивка на ханша ми. — И ти смяташ — леко докосване обтегна всичките ми нерви, — че това ще отшуми? — Ами, би трябвало — немощно отвърнах. — Съобщи ми, когато стигнем в стадия на реалността — гласът му звучеше като тъмно кадифе. — Ще видя какво мога да направя отново да те върна при бушуващите хормони — завърши ласката с благоприлично потупване по ханша ми...

може би дадох много кратък цитат, затова ще дам още един. Понечих да кажа, че съм добре, но вместо това установих, че му казвам истината: — Боя се да не допусна най-голямата грешка в живота си. Просто се опитвам да проумея каква е грешката. — Искаш да кажеш, кой е грешката. Потръпнах. — Знам, че ще се ядосаш, ако се видя с него, но… — Не, няма. Искам да се видиш с него. Пръстите ми се стегнаха около горещата чаша. — Наистина ли? — Ясно е, че няма да получа от теб онова, което искам, докато положението не намери решение. Трябва да разбереш как се е променил. Трябва да видиш дали все още ги има старите чувства. — Да — помислих си, че е много извисено от негова страна да проявява такова разбиране. — Нямам нищо против — продължи Г., — стига да не си лягаш с него. Извисен, но въпреки това тексасец. Усмихнах се: — Това означава ли, че ти е все едно какво изпитвам към него, стига ти да си мъжът, с когото правя секс? — Означава — заяви Г. с равен глас, — че засега ще се задоволя със секса и ще се потрудя да получа останалото по-късно.

Редактирано 31 октомври 201114 г. от sonnni (преглед на промените)

Макар да не съм я чела, и да нямам особено желание, знам, че "Захарче" на Лайза Клейпас се разказва за тексас и там книгата е от първо лице, затова давам това предположение.

Макар да не съм я чела, и да нямам особено желание, знам, че "Захарче" на Лайза Клейпас се разказва за тексас и там книгата е от първо лице, затова давам това предположение.

Тя е, ти си наред.

Ето моя цитат, малко е дългичък и разделен на няколко части, но е много забавен, с една от най-любимите ми двойки и тъй като който го е чел веднага ще го познае и няма да имам възможност да добавям подсказки, ето го, големичък но страхотен.

- Скъпа, винаги има време за секс.

- Само по твоя часовник. Господи, колко ръце имаш? – тя се опита да го отблъсне, но той вече бе успял да разкопчае ризата й и да я възбуди. – Слушай, ако искаш да се понатискаме, горе има прекрасно легло – имаме двайсетина легла в къщата.

- Не е заради натискането, или поне не само – той прокара пръст надолу по шията й – Става въпрос за момента и за това, че за кратко си припомнихме глупостите от младостта.

- Говори за себе си. Аз не съм имала време за глупости. – Тя се пресегна към вратата с намерението да я отвори и да се измъкне, но той хвана ръцете й, обви ги около тялото си и се засмя.

- Никога не си правила секс в кола.

- Да, правила съм. Идват ти подобни идеи почти всеки път, когато се озовем на задната седалка на някоя от лимузините ти.

- Въобще не е същото. Онова е за пораснали, сексът там е по-изтънчен. А сега сме тук, сгушени върху предната седалка.

Прескачаме малко

Устните й се впиха в неговите, а целувката й го изкара от равновесие и го накара да я желае също толкова отчаяно, колкото и тя него. Остана само една нужда, една мисъл – да се слеят в едно.

- Не мога… как… - дишаше на пресекулки тя, а тялото й се извиваше, опитвайки се да се нагласи така, че въпреки тясното пространство той да може да проникне в нея.

- Само се премести… нека… - По дяволите! – Той си удари кокалчетата във волана, докато се опитваше да раздели бедрата й, удари коленете си в долната част на таблото, и беше почти сигурен, че тя изруга, когато главата й се удари в отворения люк на покрива.

В крайна сметка успяха да се нагласят.

Тя се смееше като луда, когато най –накрая успяха да вмъкнат устройство Б във вход А.

- О, благодаря ти, боже – прошепна той и я прегърна, само я прегръщаше, докато тялото й се тресеше от смях – Ами, като приключиш с хиленето, може да се заловиш за работа. Приклещен съм тук и не мога да започна без малко твоя помощ.

- Сериозно? – Тя едва успяваше да си поеме дъх между смеха и… Защо тази абсурдна ситуация й се струваше толкова секси? – зачуди се тя – Заклещи ли се?

- Да им го начукам на дизайнерите, които са измислили полицейската ти кола.

- По-скоро дизайнът не е измислен за чукане. – погледна го тя и се раздвижи съвсем малко, леко повдигна бедра и след това ги отпусна. – Това как беше?

- Убиваш ме.

- Ти пръв започна.

Прескачаме още малко

Тя се свлече върху него и се отпусна, доколкото можеше. Дишаше тежко; тялото й се гърчеше и трептеше, а след това замря.

- Дано утре не ми се налага да се събличам някъде – каза тя – Ще имам синини с формата на волан по задника си.

- Отскоро ми се струваш съвсем обзета от идеята да се събличаш, докато си на работа. Има ли нещо, което трябва да знам?

- Не, но не е лошо все пак да внимаваш.

- И като говорим за това, как е главата ти?

- Имам цицина – разсеяно потърка тя удареното место – Как ще се разделим? Или ще стоим приклещени така, докато някой дойде и ни намери на сутринта?

- Чакай само минутка – погали я той по гърба. – Това беше в пъти по-добро и много по-предизвикателно отколкото всеки друг път, когато сме правили секс в превозно средство.

Виж го само! – помисли си тя – Цялата му коса беше разрошена от допира на ръцете й, копчетата на ризата му бяха изхвърчали, а очите му се затваряха за сън.

- Наистина ли си крал коли, само за да правиш секс в тях?

- Имаше доста причини да задигнеш превозно средство – за забавление, за работа и за да си осигуриш някакво що-годе закътано местенце, където да закараш момиче. – Той се наведе напред, за да я дари с една бърза приятелска усмивка – Ако искаш, може да задигна нещо, за да усетиш и ти какво точно е чувството.

- За това съм пас – каза тя и се огледа – Скъсал си ми бельото.

- Да – ухили се той – наложи се. А сега да видим как ще се измъкнем от тук.

Ммм, жестока двойка - Ив и Рурк, страхотно цитатче от "В смъртта". Обаче поради "малкия" брой книжки, се затруднявам с точното заглавие.

Хихи те са, ама защото съм гадна искам точната книга Жокерчето е, че е една от последните 5 книги, които излязаха от поредицата "В смъртта" и в нея в дома на Ив и Рурк трябваше да се организира моминско парти, а Ив както винаги не е особено очарована

Мисля, че е Обещания в смъртта.

Мисля, че е Обещания в смъртта.

Ииии грешиш, опитай пак.

Така е, всъщност е Спасение в смъртта стр.242 - 245. Подведе ме моминското парти, защото то беше в Обещания в смъртта.

Редактирано 3 ноември 201114 г. от viki_kati (преглед на промените)

Аааа не знам, още не съм си дочела "Спасение в смъртта"и засега мислят моминското за тук. Да права си и за книгата и за страницата. Ти си на ход.

Съвременен роман на любима авторка.

— Мислех, че това е единственото, което бих могъл да ти предложа. Исках да си моя, желаех те отчаяно, ала не знаех как да те задържа. Главна, моля те, стани моя съпруга!

— Ще се омъжа за теб, Главен! -— прошепна тя, притиснала лице в рамото му.

Това не бе достатъчно! Още нещо липсваше...

— Защо ще го направиш? — попита колебливо той.

— Защото те обичам, естествено! Може ли да има друга причина?

Ето кое липсваше!

— Обичаш ме? — повтори той неуверено. — Ти ме обичаш, Главна?

— Обичам те, Главен!

— Просто така? — попита той зашеметен. Някак смътно си припомни, че бе задал същия въпрос в Сибола, когато след стълкновение с въоръжените бандити в дома' на Приятеля, Главната му се отдаде без задръжки и без въпроси.

— Просто така — отвърна тя с усмивка, спомняйки си за пещерата.

-— Въпреки миналото ми? — Главния трябваше да бъде сигурен.

— Миналото ти не ме интересува, Главен! — Прокара пръсти по устните му. — Каквото и да е било то, останало е зад врата, която вече е затворена. Имам ти доверие и искам вратата да остане завинаги затворена!

— О, Главна ! Обичам те!

— Вярвам ти! Ти никога не си ме лъгал!

— Главна ... — прошепна той задавено, ала не можа да продължи. Притисна я до себе си с дива страст. После я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.

Едва когато легна до нея на широкото легло и потърси треперещ топлите й устни, осъзна, че физическото желание е преплетено в сложен възел с душевния му копнеж.

— Мила моя Главна! Само ти можеш да ми дадеш онова, за което толкова дълго съм копнял! Преди да те срещна, дори не знаех, че ми е нужна любов. Мислех, че притежавам всичко, от което мъж с моето минало би могъл да се нуждае.

— Обичам те, Главен! Обичам те! — Притисната до него, милваше със страст и нежност широките му рамене.

-— Кажи го пак! Никога няма да се наситя да го чувам. Господи, обичам те безумно! Знаеш ли, изпаднах в паника, когато каза, че не искаш да разговаряме за бъдещето! Истинска паника, Главна! А това чувство ми

е непознато... — Потърси жадно устните й, трескавите му ръце докосваха ненаситно стройното й тяло. — Боже мой! Колко си нежна, съблазнителна! Желая те, скъпа моя!

Любиха се със страст — необуздана, изпепеляваща, всевластна. После дълго, много дълго — цяла вечност, останаха прегърнати и мълчаливи, понесени върху вълните на томителна наслада. Главния пръв наруши тишината, която се стелеше във въздуха като в храм:

— Главна, ще ти разкажа всичко.

Редактирано 3 ноември 201114 г. от viki_kati (преглед на промените)

Ами, Кати, давай друг цитат, че нещо не се справяме,май!

Ето друг —Главна ще ти разкажа всичко. —Не, не е нужно, Главен! :— Веднага се досети за какво говори той. —Необходимо е! Не искам между нас да има тайни. —Запази ги, Главен! — усмихна му се тя. -— Не са ми нужни. —Боиш ли се от тях? —Не, обаче имаш право да ги запазиш за себе си. —Тогава ще ти разкажа всичко! — рече той, приковал очи в нейните — А после отново ще затворим вратата и ще я оставим затворена завинаги! — промълви тя и докосна нежно лицето му. Главния пое дълбоко дъх и започна да разказва. За специалната бойна единица, която действала в района на Югоизточна Азия. За легендата, която бе принуден да си създава, когато го изпращали със свръхсекретни задачи, често завършващи с насилие. Веднъж напуснал армията, продължил да изпълнява опасни мисии, за които плащали добре... — ...Един прекрасен ден си дадох сметка, че не са достатъчни — продължаваше Главния с равен глас. — Исках да се махна, да започна живота си отново. Тогава изчезнах — просто не се завърнах от поредната си мисия. Изглежда това не разтревожи никого. Никой не си направи труда да ме потърси. Отписаха ме като стара ненужна вещ. —И ти реши да се установиш в Кармел — завърши вместо него Главната. —Ограждайки се със стени, които ти никога не можа да възприемеш —- добави Главния с кисела гримаса. —Сега обаче ги разбирам... —Бариерите, които ни разделяха, изчезнаха, нали? Обичам те, Главна ! Това дрезгаво задъхано признание бе чиста, неподправена истина, разтърсваща душата. Щастлива усмивка озари лицето на Главната. —Бариерите изчезнаха, Главен! Миналото е без значение. Пред нас е бъдещето! —Като спомена за бъдещето, да не забравим да поканим Валънтайн на сватбата! —Непременно! Сигурна съм, че ще се отзове, щом му „свирнем". Мисля, че засега приключихме с миналото и с бъдещето. — Главната се усмихна дяволито. — Не е ли време да се върнем към настоящето? —С огромно удоволствие! В този момент ме интересува само то! И устните им се сляха, за да запечатат завинаги тяхната любов