Джули Гарууд - Бавно изгаряне ?

Да, тя е! Знаех че е много лесен, но просто днес си я припомних тая книга и не можах да се сдържа.

Едно откъсче от един сладък съвременен роман Той я обичаше. Сигурна беше в това, както беше сигурна, че и тя го обича. Но дали --- знаеше това? Може би бе настъпил моментът, в който трябваше да го разбере. Тръгна към колата си. Ще отиде в неговия дом, така както я бе помолил, не, както й бе наредил той. Отпочинала, свежа и с разпуснати коси, ...... паркира колата си на алеята пред къщата на ---. Прозорците светеха, но от --- нямаше и следа. ...... слезе от колата неспокойна, възбудена и уплашена, че той ще отхвърли любовта си, а ще предложи само тялото си, в замяна на нейното. Посрещнаха я звуците на първия концерт за пиано на Чайковски. Тя изпъшка и затвори очи. Харесваше Хендел, но Чайковски! ...... тръгна като сомнамбул след музиката, премина през двора, после през широко отворената врата и влезе във всекидневната. --- се бе облегнал със затворени очи на един стол и слушаше. Тя не издаде никакъв звук, но някак си усети, че той долови присъствието й. --- отвори очи. Не каза нищо, но тя почувства, че я вика при себе си. ...... тръгна към него. --- протегна ръце, тя потъна в прегръдките му и вдигна устни към неговите. — Колко много ми липсваше! — прошепна той. — И ти на мен. — Желая те. — И аз теб. --- погледна блестящите й очи. Усмивката му бе топла, любяща и изпълнена с желание — като на истински демон. — Ще поговорим по-късно — каза той и я целуна леко по устните. — Ако се налага — отвърна с въздишка тя. — Дължа ти едно обяснение. — Ще те изслушам. --- облекчено въздъхна. — Искам да ти задам няколко въпроса — каза той. — Ще отговоря на всичките — обеща му тя. — Само едно нещо — отдръпна се назад и я погледна. — Какво е то? — въздъхна отново ....... — Обичам те! — каза --- и затаи дъх. — А аз повече! — отвърна ...... и се усмихна. --- я взе в прегръдките си. — Това ще разберем по-късно — каза той. После я взе на ръце и я понесе към спалнята.

Подказване

Люк Брансън рядко губи самообладание и лесно печели сърцата на жените. Селена, с блестящите си зелени очи, пламенна натура и неукротима страст, подлудява Люк. Той не спира да мисли за нея, но очевидно губи битката със смелата чернокоса красавица. Какво да прави поразеният изкусител? Дали да не развихри цялата сила на опустошителния си чар…

Подказване

Люк Брансън рядко губи самообладание и лесно печели сърцата на жените. Селена, с блестящите си зелени очи, пламенна натура и неукротима страст, подлудява Люк. Той не спира да мисли за нея, но очевидно губи битката със смелата чернокоса красавица. Какво да прави поразеният изкусител? Дали да не развихри цялата сила на опустошителния си чар…

"Покореният изкусител" - Джоан Хол

Тя е. Давай

Съвременен роман от любима авторка.

Гласът му се сниши. Прокара пръст по гърлото ѝ и тя потрепери, но не отстъпи. Който или какъвто и да беше, той я вълнуваше. Привличаше я.

— А какво ще почувстваш ти?

— Удоволствие — прошепна той, навеждайки се да докосне с устни бузата ѝ. — Нужда. Желание. Страстта, която искаш, която не си открила у другите. Отчаяна нужда, каза ти. И безразсъдност. Това чувствам към теб, искам или не. Такава сила имаш над мен. Това стига ли ти?

— Не знам. Никой досега не е чувствал нещо подобно към мен.

— Аз го чувствам. — Той вдигна ръце и разкопча първите две копчета на семплата ѝ памучна риза. — Позволи ми да те видя, . Тук, на дневна светлина.

— ? — Това беше лудост. Как можеше да е истина? И все пак всичко, което усещаше, бе твърде дълбоко, твърде внезапно, за да не е реално. Леко шокирано осъзна, че нищо в живота ѝ досега не бе било толкова реално. — Вярвам в това. — Треперливо изпусна дъха си. — Искам го.

Той погледна в очите ѝ и видя едновременно страх и приемане.

— Аз също.

Плъзгането на кокалчетата по кожата ѝ оставяше гореща диря, докато разкопчаваше ризата ѝ и я сваляше от раменете ѝ. Сърцето ѝ забумтя в гърдите, когато той се усмихна.

— Тази сутрин си бързала — прошепна, забелязал, че не е губила време да слага сутиен.

За собствено удоволствие прокара пръст по нежното хълмче до върха му, наблюдавайки как очите ѝ потъмняват.

— Знаеш, че не мога да те спра — каза тя с поглед, вперен в него.

— О, можеш! — Само благодарение на силната си воля успя да запази докосването си нежно. — Само с една дума. Надявам се да не го направиш, защото ще полудея, ако не те имам сега. Искаш ли да те докосвам?

— Да! — Повече, отколкото искаше да диша.

— Веднъж каза, че не искаш да е просто. — Разкопча джинсите ѝ с очи, насочени към нейните. — Няма да бъде. — Пръстите му умело се плъзгаха под плата, дразнеха, възбуждаха. — За никой от нас.

Беше като сън, помисли си. Още един от онези прекрасни сънища.

— Защо го искаш?

— Защото си в ума ми, в кръвта ми. — Това бе вярно, но си казваше, че може да я опази да не влезе в сърцето му. Наведе се напред и нежно захапа брадичката ѝ. — А аз съм в твоите.

Защо да го отрича? Защо да не приеме и прегърне тези невероятни усещания, горещината в корема и пърхането на пулса? Желаеше го със зашеметяваща ненаситност, която не бе чувствала към друг мъж.

Затова приеми, прошепна съзнанието ѝ, и плати каквато цена ти поиска.

Пръстите ѝ леко трепереха, когато дръпна тениската през главата му. С някаква странна почуда разпери ръце на гърдите му.

Твърд, топъл. Отдолу лежеше опасна, безмилостно контролирана сила. Знаеше го. Любопитните ѝ пръсти проследиха широките рамене, стегнатите мускули на ръцете. Чу мекото котешко мъркане преди да осъзнае, че излиза от нейното гърло.

Повдигна очи към неговите със смесица от шок и удоволствие.

— Правила съм това и преди… в сънищата си.

— Със същия резултат — тонът му трябваше да е сух, но в него се долавяше острота, която го зашемети. Нежно, заповяда си, трябваше да е нежен с нея. — Ще преминеш ли отвъд сънищата,, ще легнеш ли с мен?

Нора Робъртс, Омагьосана?

Вярно! Ти си.

Ако може, някой да пусне нов цитат вместо мен, защото аз нямам възможност сега да пускам цитати и да съм редовна.

Който превари... той завари Сякаш само след миг Главната се събуди. В първия момент не можа да разбере какво става. Червен сноп светлина обикаляше из стаята и осветяваше всички предмети на пътя си. Обърна се и се втренчи в спящия до нея мъж. Значи всичко бе истина. Не сънуваше… Въздъхна и отново се взря в безмилостната светлина. Изглежда идваше отвън. Съзнанието й най-сетне се проясни. Вдигна глава и се ослуша. Гласове ли се носеха отнякъде или вълните се плискаха в брега? — Главен? Главен, събуди се! — прошепна тя. — Нещо става навън. — Тук става нещо по-хубаво — промърмори той сънено, притегли я върху себе си и притисна лицето й към гърдите си. Долетяха отчетливи човешки гласове, последвани от яростния лай на кучето. Главния мигновено се разсъни, отмести Главната и бързо се изправи на крака. — Стой мирно, аз ще проверя! — Идвам с теб! — рече тя настойчиво. Нямаше никакво намерение да стои мирно. — Ако ще се давим, да се давим двамата! — Ще стоиш тук! — заповяда й той властно, вдигна ципа на джинсите си и погледна дребната фигурка, която ровеше в купа от дрехи и търсеше панталона си. — Разбира се, че… идвам с теб! Няма да мръднеш оттук без мен! Трябва да разбера какво става около къщата ми! Къде ми са обувките? Виждал ли си ми обувките? — Никакви обувки! Оставаш тук, докато не ти кажа, че е безопасно, ясно ли ти е? — Да не искаш да… — зяпна от изненада Главната. — Виждаш ли ми шамара? Можеш да прочетеш какво пише на него! — сряза я Главния и поднесе ръката си към смаяното й лице. — Друг път ще ми покажеш колко си самостоятелна, но сега ще стоиш тук! Мина известно време, преди да схване напълно значението на думите му. Той пристегна колана на джинсите си, закопча ризата си по път и излезе навън. Тя гледаше след него с гняв и негодувание. Най-сетне намери обувките и блузата си, но светлините вече бяха угаснали и спалнята тънеше в странна тишина и спокойствие. Прекоси мрачната стая. Очакваше всеки момент някоя стена да падне под напора на вълните. Не знаеше откъде бяха дошли светлините, а и не я интересуваше. Нали Главния бе жив и здрав, друго нямаше значение. Само да не се удари или да не му се случи нещо! Ще го убие! Господи! Пред къщата бе истинско вавилонско стълпотворение.

Хриси, пускай подсказката мило Че иначе ще се наложи да познавам аз

Хриси, пускай подсказката мило

Че иначе ще се наложи да познавам аз

Ееее Гери много си нетърпелива...хихихи ко да подсказвам ?

Ще кажа, че е от Арлекин "Страст"

Ето още един цитат:

Усмивката на сервитьорката обещаваше много повече, отколкото менюто. Тя се втурна да изпълни желанието му. Повечето жени ще се втурнат да изпълнят желанията на Главния, помисли си Главната. Кой знае какво впечатление бе оставил у бедната жена? С това намръщено чело и сплъстена коса!

— Имам чувството, че ще те изяде с очи — измърмори Главната.

Той сякаш се смути и смени темата на разговора.

— Според Сестра ми в такова време няма нищо по-хубаво от чаша горещ чай. Какво ли не е преживяла с тая многобройна челяд!

— С удоволствие ще пийна! — тя мразеше горещ чай.

— И то с много захар, независимо дали го обичаш сладък или не. Толкова си бледа, че очите ти приличат на…

— Чакай да отгатна — прекъсна го сухо Главната. — Приличат на изгорени дупки в одеяло…

— Щях да кажа «див зюмбюл в снега», мадам ясновидке. Виждаш ли колко познаваш? — засмя се Главния и докосна ръката й.

Приятелските шеги и загрижеността му почти я обезоръжиха.

— Ти явно не уважаваш моята професия. Вие, геолозите — изсумтя подигравателно тя, — не вярвате в нищо, ако не го видите със собствените си очи издълбано върху камък или…

— Или изписано върху пясъците на времето?

— Или зашифровано в знаци и диаграми… А вероятно дори и не подозирате, че хиромантията е древна колкото света — срещна очите му Главната, но бързо извърна глава. Ако я гледа така, ще се пръсне на хиляди парченца!

— Кой го твърди? — попита той спокойно.

— Аристотел и Плиний, например…

— Което ще рече, че са робували на суеверията на своето време — усмихна се Главния и тя почувства как по тялото й се разля странна сладост и топлина.

— Предразсъдъците също водят началото си отнякъде — не се предаваше Главната. — Лошото при вас, учените, е, че винаги искате неопровержими писмени доказателства. А как е възможно да регистрираш едно чувство, например?

— Зависи от чувството — отвърна той.

Разговорът им бе прекъснат от пристигането на вечерята и тя облекчено си отдъхна. Стига толкова, каза си сурово. Не биваше да си позволява да губи почва под краката си, тъкмо когато всичко тръгна чудесно.

— Исках да ти кажа… — поде Главната весело.

Сервитьорката донесе панерче кифлички и попита загрижено дали се нуждаят от още вода за чая.

— Не, благодаря — кимна й Главния в знак, че е свободна, но тя очевидно не разбираше от намек и взе да изрежда десертите:

— Имаме ванилов сладолед, пай с орехи и пресен лимонов крем със сметана… — беше се навела почти до ухото му и мъркаше гальовно.

Главната прехапа устна да сподави напиращия смях. Най-сетне сервитьорката се отдалечи и тя прихна на воля. В смеха й прозираше истерична нотка, но какво от това? В края на краищата имаше оправдание. Нали едва се отърваха здрави и читави от катастрофата?

— Какво толкова смешно има? — попита той меко.

— Горкото момиче, изглежда дълбоко потресено! Сигурно е заради гипса и патерицата. Има жени, готови на всичко, ако някой мъж спечели съчувствието им…

ахаха айде ако до един ден никой не е познал... моля редакторките да заповядат.А видим коя ще е първа!

Предсказана любов - Дикси Браунинг?

Да, позна ! Давай ти си ! Дай всичко от себе си

Давааам ! — Онова, което не бива да забравяте, когато обмисляте дадена финансова инвестиция, е, че трябва да можете да прозрете под повърхността. — ----- се облегна на стола и погледна малката си аудитория. — Задавайте въпросите, които другите са пропуснали да зададат. Водете си бележки. Помислете и за нещата, които биха могли да се объркат, както и за онова, което се надявате да се получи добре. Ясно ли е? Близнаците започнаха да му гукат от люлките си. Малкият Дейвид го гледаше внимателно, очевидно очарован от лекцията. Сестричката му Агата обаче изглежда се интересуваше повече от дрънкалката си, но -----знаеше, че поглъща всяка подробност. И тя като майка си можеше да върши две неща едновременно. Той се усмихна и на двамата. Нямаше никакво съмнение, че е баща на най-интелигентните и прекрасни деца на света. Вече бе дошла пролетта. През прозореца влизаше топло пролетно слънце. Бе се раззеленило и цветята в градината бяха цъфнали. Бе довел ........ тук малко след като се ожениха. Лондон ставаше за посещения, но и двамата не обичаха да прекарват дълго време сред висшето общество. Във всеки случай въздухът тук бе далеч по-чист и здравословен за децата. — Парите не са най-важното нещо на света — продължи -----, — но и без тях не може. Вратата на библиотеката се отвори. ........., свежа в розовата си рокля, влезе в стаята. Тя държеше дневника си в ръка. — Особено в този дом — сухо добави -----. — Защото майка ви е способна да похарчи купища пари за благотворителните си каузи. ...... повдигна вежди, докато се приближаваше към него. — Какви глупости говориш на децата? — Давам им безценни финансови съвети. — Той стана и я целуна, когато тя се спря до него. После погледна притеснено дневника й. — Не ми казвай, нека отгатна. Трябват ти още средства за новото сиропиталище, прав ли съм? Тя го дари с една от онези свои очарователни усмивки, които стопляха душата му, и се наведе над люлките, за да си поиграе с децата. — Сградата е почти готова — каза тя. — Просто имам нужда от още малко средства за градините. — Доколкото си спомням, градините бяха включени в първоначалния бюджет. — Да, но искам да ги разширя. И двамата се съгласихме, че децата се нуждаят от приятно, красиво място, където да играят. Важно е да дишат чист въздух и да тичат на воля. Беше си избрал съпруга с много таланти, помисли си той. Под нейно ръководство всичко в живота му, децата, самият той, новите й благотворителни начинания и многобройните им имения процъфтяваха. — Права си, сладка моя — рече той. — Децата от сиропиталището ще имат нужда от градини. — Знаех си, че ще ме разбереш. — Тя се поизправи, отвори дневника си и бързо си отбеляза нещо. — Още днес ще пиша на архитекта, че може да действа. Той се засмя. Много нежно и внимателно взе дневника от ръцете й и го сложи на бюрото. — Веднъж ме попита какво правя, за да се чувствам щастлив — рече той. — Тогава не ти отговорих, защото не можех. Не знаех отговора, нали разбираш? Сега вече знам и мога да ти отговоря. Тя се усмихна, любовта й грееше като пролетното сутрешно слънце. — И какъв е отговорът ти? Той я привлече в обятията си. — Любовта ми към теб ме прави най-щастливия мъж на света. — О, скъпи ----- — прошепна тя. Сърцето й бе преизпълнено с радост и щастие. Сключи ръце около врата му. — Веднъж ти казах, че от теб ще излезе прекрасен съпруг, нали? Трябва да си признаеш, че съм била права. Той щеше да се засмее, но предпочете да я целуне.

Това ми звучи много познато, но уви не мога да се сетя. Мога ли да помоля за малко подсказка.

— Успокой се, скъпа моя. — Той я дръпна и тя отново легна на гърдите му. — Прекалено късно е. — О, не. — Тя положи чело на гърдите му. — С приятелките ми няма да можем да покрием загубите. — Ако се наложи да ги компенсирате, ще ти позволя да заемеш парите от мен. Приеми го като сватбен подарък. — Нямам друг избор, освен да се възползвам от твоята щедрост. Вината е моя. Аз убедих приятелките си, че печалбата ни е сигурна. Толкова е унизително. Съжалявам, че те накарах да се почувстваш неудобно, Артър. — Мм. Е, както казах, Бенет вече е заложил, точно както си го помолила. Но по мой съвет той промени малко сумата. Тя внезапно вдигна глава. — Какво искаш да кажеш? — Освен това той се съгласи да покани още няколко човека да се присъединят към малката ви групичка дръзки комарджийки. — Мили Боже! — Както стоят нещата сега — рече Артър, — ти и твоите приятелки заедно с Роланд Бърнли, Маргарет и Бенет ще спечелите цяло състояние, ако се съгласиш да се омъжиш за мен по специално разрешение за брак, без да се обявяват предварително в църквата имената на младоженците до края на седмицата. Тя се разкъсваше между желанието да се засмее от щастие и удивлението. — На това е заложил днес Флеминг, така ли? — Да. — Той прокара ръце през косата й. — Колко мислиш, че ще е печалбата? Тя усети, че любовта й към него изпълва цялото й същество. — Мисля, че печалбата от залога е сигурна. — Радвам се да го чуя. — Той я дари с една от редките си, чувствени усмивки. — Защото и аз се включих в малкия ти инвестиционен план. — Участваш в моето залагане? — Тя се засмя радостно. — Не мога да повярвам! Толкова ли беше сигурен в себе си? — Не. — Стана сериозен. — Но прецених, че ако загубя това залагане, нищо друго няма да има значение, най-малко парите. — О, Артър, толкова много те обичам! Той я целуна, дълго и страстно, запечатвайки обещание за любов за цял живот.

Напомня ми на една книга на Аманда Куик, но мога и да бъркам за авторката. Много гадно така да не мога да се сетя, а знам че съм го чела.

Дааа, и аз си блъскам от вчера главата, защото ми беше много познато и знам, че съм го чела наскоро. Сега като прочетох подсказката се сетиииииииииииих „Компаньонката“ на Аманда Куик( Рос беше туй познала)

Тя е. Давай

Тъй, сега чета тази книга и съм точно на този момент! -- Ако източните мъже намират червения цвят възбуждащ, това би могло да заинтригува един султан - обяви тихо тя и потопи палеца си в едно от мъничките бурканчета с руж. Призовавайки всичката си сдържаност и самообладание, таоистки и всякакви други методи, ГЛАВНИЯ успя да запази нещо като спокойно дишане, докато младата жена внимателно докосваше чувствителната главичка на пениса му. Пръстите й се плъзнаха надолу, очертавайки постепенно разширяващи се яркочервени кръгове. След това хвана току-що боядисаната главичка между палеца от една страна и останалите си пръсти - от друга и леко я стисна. Той помисли, че умира. Тя се надвеси над него и докосна устните си до неговите. -- Кажи ми - настоя нежно тя, - харесва ли ти вариантът ми на военни краски? С огромно усилие на волята той впери поглед в развеселените й тъмни очи и кимна. -- И на мен така ми се струва - прошепна тя, допряла гърдите си в неговите. - Така, а сега да обсъдим положението - рече игриво тя, като се изправи отново. - Ще имаш ли нужда от някакви упътвания? - пошегува се тя, докато рисуваше тънка червена линия по дължина на уголемения му член, която после оформи като стрела. Той погледна произведението й. -- Струва ми се, че не - измърмори, като се усмихна напрегнато той. - Но можеш да постъпиш така, както искаш. -- Вежливостта ти е много приятна. -- Старая се - отвърна едва чуто той, но в действителност не се чувстваше особено добре така вързан - несъмнено проява на някакъв варварски атавизъм. Той обаче искаше да й достави удоволствие, оставяйки я да прави това, което желае. ГЛАВНАТА, с бавни, възбуждащи движения, нарисува още две стрели по члена му и ГЛАВНИЯ се запита дали трясъкът от пръсването на сърцето му щеше да се чуе чак до Париж. -- Мислиш ли, че художническият ми талант би могъл да се понрави на някой султан? -- И то значително повече - съгласи се шепнешком той, - от... "Хиляда и една нощ". -- Приятно ми е да мисля така - усмихна се тя. - Рисуването може да действа много удовлетворяващо естетически - продължи тя, проследявайки формата на една от стрелите с деликатното плъзгане на пръстите си. Херцогът изохка ниско и приглушено. Колкото и опитен да бе в задържането на еякулацията си, все пак всичо си имаше граници, които бе наближил. -- Ммм - промърмори ГЛАВНАТА, без да се впечатли от напредващото разписание на ГЛАВНИЯ, - уголемил си се с още няколко сантиметра. Червените линии бяха прекъснати тук-там, накъсани на неравни части от увеличената дължина на члена му.

Сюзън Джонсън-Забраненият плод

Дам, позна!

В същите кратки мигове на светлина тя забеляза, че той стои, облегнал рамо на вратата, в една небрежна поза, която не скриваше нито напрежението в стегнатите му мускули, нито напрегнатия поглед, с който я приковаваше — като хищник, готов да скочи върху жертвата си. Бе полуоблечен. Смокингът й връзката вече ги нямаше. Снежнобялата му риза бе разкопчана и висеше отгоре върху панталоните. Стискаше полуизпушена цигара между пръстите си. Обърна се и я хвърли навън в дъжда, а после тихо прекоси стаята с гъвкава, дебнеща походка. Тя не помръдна, не каза нищо, не го приветства, не го и отблъсна. Този ход бе изцяло негов. Той се отпусна на колене пред креслото и сложи длани на бедрата й, приглаждайки мекото одеяло. Топлината от докосването му проникна дори през завивката. — Господ ми е свидетел, че се опитах да стоя настрана от теб — промърмори той. — Защо? — попита тя тихо, но ясно и просто. Той се засмя дрезгаво. — Господ знае — повтори отново. После издърпа одеялото и го пусна на пода до креслото. Нежно плъзна ръце под нощницата и обхвана глезените й. След това погали бедрата й и ги разтвори така, че да остане между тях. Тя си пое дъх на пресекулки. — Зърната ти втвърдиха ли се? — прошепна той. Тя едва успя да проговори: — Не знам… — Нека да проверя. — И плъзна длани под нощницата и обхвана гърдите й. До този момент тя не съзнаваше колко много е копняла за това. Изстена на глас от облекчение, от удоволствие. Зърната й набъбнаха в дланите му. Той ги погали с пръсти и се засмя тихо. — Вярвам, че вече са готови — прошепна нежно. — Спомним си вкуса им, усещането, когато ги докосвах с устни. Гърдите й изпълваха ръцете му с всяко учестено и задъхано вдишване. Желанието, горещо и страстно, се надигаше в слабините й, отпускаше я, превръщаше плътта й в топла и податлива на докосването му материя. той повдигна нощницата й, издърпа я през главата й и я пусна до одеялото. Тя седеше гола пред него, а крехкото й тяло се губеше в огромното кресло. Отново проблесна светкавица, разкривайки за миг гърдите и слабините й, набъбналите й зърна и разтворените бедра. Дъхът му изсвистя през стиснатите му зъби, а широките му гърди едва си поеха въздух. Плъзна бавно ръце нагоре, разтваряйки бедрата й все по-широко, докато не я разтвори цялата пред себе си. Влажният, нощен въздух я обгърна в прегръдките си, а лекият ветрец охлади разгорещената й плът. Чувството за пълно разкриване, за уязвимост бе прекалено силно, за да го понесе и с тихо, уплашено ахванетя се опита да се отскубне отнего. Ръцете му се впиха в бедрата й. — Не — промълви той. Бавно се наведе напред, докосвайки я леко, а устата му се сключи над нейната със сладост и нежност, които я замаяха. Целувката бе нежна като крилцата на пеперуда и дълга като самото лято. С изключително внимание той вкуси от устните й. Едновременно с това палавите му пръсти си проправиха път между бедрата й, отваряйки тайните гънки, които защитаваха скритото място в тялото й. Тя се изви безпомощно, изстена, без да отлепя устни от неговите, завладяна от възбуждащото чувство да бъде разтворена.