:) — Няма да спорим повече по този въпрос, нали? — попита я той. — Не. Решението ти не ми допада особено, но трябва да призная, че си прав. ----- се усмихна широко. — Подобни думи са музика за ушите на един съпруг. Сега, след като уточнихте този въпрос, има още едно нещо, което трябва да обсъдим. — И какво е то? — .... го гледаше със смесица от предпазливост и веселие. — Въпросът със среднощните ти ездачески навици. — А, това ли? — Да, това. — ----- я прегърна по-силно. — Предполагам, че не знаеш какъв шок беше за мен да изскочиш от тъмнината пред колата, яхнала кон? В пълен галоп, и то посреднощ! Без седло и такъми? — Доста авантюристично от моя страна, нали? — Скъси ми живота с години — заяви -----. — Но поне повече няма да слушам извинения за това, че не можеш или не искаш за яздиш. .... се замисли. — -----? — Забрави, ..... Тази вечер ти се качи отново на кон и не припадна от ужас, затова не ми казвай, че не можеш да се справиш с ездата. — Странно беше — призна ...., като си спомни вълнението, което я беше обзело, когато яхна Червен блясък. — Предполагам, че просто нямах време да се замисля. Във всеки случай, нямах голям избор. Или трябваше да яздя, или да се изправя пред дулото на Надин. — Понякога животът ни улеснява — каза ----- с дълбоко задоволство. — Нима? ----- й се усмихна и я придърпа по-близо към себе си. — Обичам те — прошепна той. — Представяш ли си колко по-лесен би могъл да бъде животът ни? — Да, но понякога любовта към някого може да го усложни неимоверно — отвърна ..... — Би го допуснала само жена, която оставя въображението си да блуждае на воля. А сега тихо, скъпа, позволи ми да ти покажа колко лесен всъщност може да бъде животът. .... му се усмихна, докато той издърпваше нощницата й през главата. — Обичам те, -----. — И аз те обичам. — Той сведе глава и устните му докоснаха нейните. .... зарови пръст в тъмната му коса и тялото й се изви, търсейки неговото. — Знам — промълви тя, — но е хубаво да го чувам по-често.

Редактирано 17 февруари 201214 г. от viki_kati (преглед на промените)

Познато ми е, познато ми е, но... не се сещам Жокерче?

Ето: Разтрепераната младоженка отпи още веднъж от чашата си с шампанско и за пореден път този ден се запита, дали не прави най-голямата грешка в живота си. В желанието си да успокои треперещите си пръсти, ........... стисна още по-силно столчето на чашата. Ако не внимаваше, щеше да разлее скъпата пенлива течност по красивата си рокля. Това би било истинска катастрофа, като се имаше предвид колко време беше отделила на избора на тази прекрасна комбинация от сатен и коприна. Нищо друго, освен младоженска паника, упорито си повтаряше тя. Именно на това се дължеше тази глупава нервност. Със сигурност няма жена, която на този ден да не е нервна. Ако паниката през сватбения ден не беше обичаен проблем, нямаше да има специален израз за подобно състояние. Всичко беше наред. Нищо не се беше променило. Нямаше причина да изпитва ужасяващи съмнения на финала. През цялото време тя си казваше, че знае много добре какво прави и това е единственото правилно нещо. Всичко щеше да се нареди. Все пак тя беше лудо влюбена в мъжа, който току-що й се беше заклел във вярност, както и тя на него. А и вече беше на двайсет и осем години. Прилична възраст, за да знае какво прави.

Джейн Ан Кренц - Проверка на времето?

Тя е. Ти си.

Главният я чу да плаче още докато изкачваше стълбите. Дълбоката скръб, която усети, го потресе и го накара да забави крачка, преди да застане пред нея. Видя я: беше седнала на леглото, люлееше се напред-назад, за да намери утеха, а лицето й бе заровено в пешкирите. Не е хладна или сдържана, отбеляза той. Нито трезво мислеща. Прокара ръце по лицето си, за да премахне част от умората от пътя и вината. — Е — започна той непринудено, — признавам, че успя да ме подведеш. Тя сепнато вдигна глава и Главният успя да забележи дълбоката мъка в очите й и сенките под тях. Понечи да стане, но той й махна с ръка. — Не, не спирай да плачеш. Напротив, продължавай. Радвам се да видя колко си била неискрена: „Да ти помогна с багажа, Главен. Ще ти приготвя храна за из път. Мога да се справя без теб.”

Нора Робъртс - Родена в лед?

Нора Робъртс - Родена в лед ?

Нора Робъртс - Родена в лед?

Да, тя е. Ти си

— Ти се ожени за мен, защото това беше желанието на един умиращ човек. — Желанието на умиращ… — За нейно учудване ..................... отметна глава и избухна в смях, после я прегърна. — О, скъпа — каза той през смях, като нежно я галеше, — този „умиращ“ човек, който ни извика на смъртното си ложе и държеше ръката ти, беше хванал в другата карти за игра. .......................... се изправи на лакти. — Какво! — Тя се разкъсваше между яда си и желанието да се засмее. — Сигурен ли си? — Напълно — продължаваше да се смее той. — Видях ги, когато одеялото се отмести. Държеше четири царици. — Но защо ще иска да го прави? ..................... сви рамене. — Очевидно е решил, че твърде дълго се бавим със сватбата. — Като се сетя как се молих да оздравее, идва ми да го убия! — Що за приказки — подразни я.................................... — Не ти ли харесва крайният резултат от плана му? — Да, разбира се, но защо не сподели с мен, или поне да кажеш на него, че знаеш какво е намислил? — Какво? И да разваля удоволствието му? Никога! ....................... го погледна възмутено. — Трябваше да ми кажеш. Нямаш право да криеш от мен. — Така е. — Тогава защо не ми каза? — Щеше ли да се омъжиш за мен, ако не си мислеше, че е крайно необходимо? — Не. — Затова не ти казах истината. Тя се отпусна на гърдите му и започна да се смее безпомощно. — Наистина ли нямаш никакви принципи? — попита го с престорена строгост. Той се усмихна: — Очевидно не.

Джудит Макнот - "Сега и завинаги" - 100 %

давай ти си

Извинете за позакъснелия цитат

Ето го и него...

Въздъхна, щом забеляза, че няма никакви следи от кучешки купон. Подхвърли на Джозефин един от кожените кокали, които й бе донесъл от колата, подпря патериците на пода, стъпи на здравия си крак и привлече Джули до себе си.

Тя му се усмихна и вдигна устни за целувка.

Вместо да я целуне, той просто я погледна. До края на живота си искаше един-единствен подарък – Джули.

– Обичам те – каза той. – Омъжи се за мен.

Очите й се разшириха. За момент, за един мъчителен момент, той остана взрян в кафявите очи, които щяха да са част от сънищата му до края на живота, каквото и да кажеше тя, и зачака отговора й.

Тя се намръщи и се замисли.

- А Джозефин влиза ли в предложението? С лошите си навици, черната каишка и всичко?

Той се усмихна.

– Задължително.

– Тогава съм съгласна. Ще се омъжа за теб.

Мак наведе глава и я целуна. Земята сякаш се завъртя и вдигна вихрушки, които запяха, а въздухът около тях се нажежи от страстта им. Той я люби с пламенна настойчивост, която без думи показа чувствата му. И когато тя остана безсилна и тръпнеща в прегръдката му, той я люби отново.

Такааа ... Явно съм ви затруднила И понеже съм си добра душа ви давам жокерче:

Жалните звуци на китара и гласове се чуваха някъде отдалече и я накараха да се размърда. Все още стискаше телефона, забеляза тя, когато се огледа. Беше без кола, но поне още имаше телефон. Трескаво натисна 9, след това поспря и се замисли над случката. Беше се проснала на някакъв паркинг до заведение за женска плът в сърцето на Чарлстън и лежеше на тротоара, който бе толкова горещ, че можеше и филийка хляб да се препече, облечена в някаква сексапилна пижама от розов сатен с тънки презрамки, нахлузила чифт маратонки «Найки». Дупето й бе насинено, лактите й пареха, а колата й бе изчезнала незнайно къде. Как щеше да обясни ситуацията на Сид?

Господи, ами какво ще стане, ако някой подшушнеше на вестниците?

Да се обади на 911, може и да не беше блестяща идея, каза си тя, докато се колебаеше дали да натисне следващото копче. Какво друго й оставаше да направи?

— Да не си се скарала с гаджето?

Гласът бе на мъж. Но създанието, което се бе надвесило над нея, нямаше нищо общо с мъж. Остри лачени обувки на висок тънък ток, толкова голям размер, че тя би могла да плува в тях. Мускулести прасци в черен чорапогащник с много ликра. Червена ластична пола, която стигаше малко над доста яки колене. Черна лъскава блуза с дълбоко деколте, позакрито от шал на точки в червено и черно. Гърдите бяха впечатляващи, с размерите на дини. Дълга, платиненоруса коса. Издължена остра брадичка, доста мъжки черти, притъпени от ярък грим, наплескан щедро. И всичко това на доста едра фигура с широки рамене и тесни бедра, поне метър и деветдесет. Общият ефект бе за някакъв хибрид между Доли Партън и Терминатор.

Сигурно го зяпаше с отворена уста, защото й повтори въпроса, този път доста нетърпеливо. В този момент си спомни отново дилемата и странностите на любопитната бяха забравени.

— Те ми откраднаха колата! Онези двамата мръсници ми откраднаха колата!

Джули се надигна от тротоара и се изправи. Усети болката в дупето и лактите, но не й обърна внимание, защото зяпаше глупаво в посоката, в която бе изчезнал автомобилът. И улицата, и паркингите гъмжаха от коли и пешеходци, но нейната кола вече не се виждаше. Не се виждаше и пикапът. Само след няколко пресечки имаше голямо кръстовище. Там крадците можеше да са завили както наляво, така и надясно.

Краката й омекнаха, тя се олюля, но успя да се закрепи. Типично мъжка ръка се стегна над лакътя й и я задържа.

— Пияна ли си? — странното бе, че и гласът си беше мъжки, неодобрителен и никак не пасваше на външния вид на собственичката. Джули вдигна поглед и срещна две небесносини очи, добре омазани с небесносин грим, лъскави алени устни над строга брадичка с някакво подобие на набола брада и усети как я обзема отчаяние. Тук нямаше кой да й помогне....

И жокер за жокера - това е първата среща на двамата хубавци.

П.С. Имената не са променяни

Хайде, вие сте

Редактирано 26 февруари 201214 г. от Гер (преглед на промените)

Много, много познато и знам,че съм го чела, ама като не мога да се сетя името на романа?! Готиния се правеше да мадама и беше под прикритие,а пък тя беше собственичката на бара май – нещо такова ми се върти.

Редактирано 26 февруари 201214 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Да, Руми, готиният е под прикритие и се прави на мадама, но тя не е собственичка на бара. Тя има бутик. А съпругът й, естествено е г*з

Карен Робърдс - Да се довериш на непознат

Благодарско за жокера на кака Ганка

Юпиииии Позна, позна, позна!!! Ти си, Асинка

Сега да ви "застрелям" с откъс от една книга, дето редактирам.

Ако не се сетите бързо - ами трябва да дойдете при нас.

— Къде бихте искали да го оставя, мистрес ... — тя не отговори веднага. Главния започна с отчаяние да мисли, че никога няма да си тръгне за вкъщи тази вечер. — Или да го пусна в краката ви?

Той внимателно наблюдаваше изражението на лицето й. Младата жена обмисляше отговора си. Точно щеше да отвори уста, за да каже, че няма време за губене, когато тя се завъртя на петите си и тръгна към вътрешността на къщата.

— Внесете го вътре — без да се обръща, каза тя с метален глас на Главния.

— Вие явно можете да командвате мъже, нали? — измърмори той и вдигна ... , както се надяваше, за последен път.

Тя хвърли през рамо един поглед, по-студен и от януарска нощ:

— Мисля, че повечето мъже трябва да бъдат командвани.

«Нищо чудно, че човекът пие» — помисли си със съжаление към ... Главния. Беше женен за усойница.

Той я последва в хола, където отраженията от пламъците в камината бяха плъзнали като златисти пръсти по стените. Те похотливо се промъкнаха през плата на нощницата и безсрамно очертаха тялото й под нея. Беше хубаво сложена и формите й бяха доста пищни, помисли Главния и усети леки тръпки в слабините. Усмихна се вътрешно. Когато момичетата в кръчмата на ... безрезултатно се бяха опитвали да го прелъстят, той си бе помислил, че със ... бе умряла и мъжката му страст. Но очевидно не беше така.

Тя се обърна към него и Главния отклони очи от тялото й и погледна нагоре към лицето й, но не успя да го направи достатъчно бързо.

Главната се намръщи още по-силно. Мръсникът блудстваше с нея с поглед! Тя издигна достойнството като щит и дръпна с ръка една завеса, но пушката остана насочена към него.

— Оставете го в тази стая, моля — тя посочи отделената със завесата част от хола. Там имаше едно тясно единично легло, опряно до стената.

— С удоволствие.

С въздишка на облекчение Главния стовари бремето си на леглото. ... дори не се помръдна. Главния се наведе да види дали още диша. Дишаше. И спеше като бебе. Главния погледна към ангела отмъстител, облечен в бяло, и се опита да не мисли за сочното тяло, което бе зърнал под нощницата.

— Все така ли пие?

С пушка в ръка, Главната разкопча ризата на ..., макар да й беше ясно, че той няма голяма нужда от това. Реши да не му сваля ботушите.

— Само когато празнува нещо.

Главния погледна малката жена, застанала до него. Дощя му се да провре пръсти в косата й, за да разбере дали наистина е толкова копринена, колкото изглежда. И още преди да усети, думите бяха вече на устата му:

— Ако бях женен за жена като вас, щях да си празнувам само вкъщи.

Редактирано 27 февруари 201214 г. от asayva (преглед на промените)

"Лунна страст"- Мари Ферарела

Позна . Тъй като дамата започнала редакцията се отказа, за съжаление книжката не влезе в пакета с книги на Мари Ферарела. Надявам се скоро да зарадваме почитателките й. И да поканя четящите тази тема да се присъединят към нас. Не боли .

Редактирано 28 февруари 201214 г. от asayva (преглед на промените)

Освен,че не боли, при нас се завихрят и страхотни купони. Не вярвате ли? Елате и се уверете сами Ето и следващия цитат: — Не се нуждая вече от теб ли? Мила, нуждая се от теб така, както не съм допускал, че бих могъл да се нуждая от някого, особено от жена. Приклещи брадичката й със силната си ръка,наклони главата й назад и я целуна настървено по устните. Не бяха се докосвали от вечерта на празненството и бяха полудели от сексуален глад.Тялото на Главната мигновенно омекна под топлината на неговото.Тя отвърна жадно на целувката му и обви главата му с ръце. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, бяха останали без дъх. — Какво искаш да кажеш,че нямам нужда от теб? — попита настойчиво той. — Не го ли чустваш?Не го ли виждаш в очите ми всеки път,щом те погледна?Примирам от желание по теб. — Ти искаше да получиш името и положениетп ми в обществото. — Отначало, да.Дойдох в града с едничкото намерение да купя ИМЕНИЕТО и да те предумам да се омъжиш за мен по същите причини, по които ти назова.Но сега ми ме все тая дали си памукоберачка или не.Искам те — той стискаше главата й с ръце почти болезнено и се взираше в очите й. — Защо плачеш цял следобед?Защото мислеше, че си загубила ИМЕНИЕТО ли? Отхлаби хватката си колкото тя да поклати глава. — Защото мислех,че като загубя нея,ще загубя и теб.Не можех да си представя, че ще ме напуснеш. Без къщата бих преживяла.Но без тебе,не. Той обсипа стените на плевнята с ругатни. Можеха и да минат за молитви. — За нищо на света не би могла да ме загубиш,госпожице Главна — сведе глава към гърдите й и ги покри с горещи,влажни целувки през блузата. — Защо според теб се мъча да забременееш?Миличко, открай все се надявам, че ще ти напрая бебе.Исках да съм сигурен,че няма да ме зарежеш. — Тогава защо бе ше толкова ядосан?Страхувах се,че смяташ ИМЕНИЕТО и мен самата за лошо капиталовложение. — Не,не — той заглуши думите си,плъзгайки устни по шията й. — Бях,ядосан, защото ти беше толкова разстроена от урагана и се безпокоеше за къщата.Исках да се тревозиш повечер за Манди и мен,отколкото за бурята. — О,Главен,действително беше така!Не го ли раязбра? — задърпа косата му, докато той вдигна глава. — Постъпих като глупачка, че не ти казах нещо, което отдавна знам. Тя се поколеба. — Е? — Обимчам те.

Редактирано 29 февруари 201214 г. от margc (преглед на промените)

Мммм, изстрел в нощта ... "Индиго Плейс" 22 на Сандра Браун

Мммм, изстрел в нощта ... "Индиго Плейс" 22 на Сандра Браун

И то много точен

Ти си на ход,мила

Нещо забавно, сладко и съвременно: — …Сега разбрах. Баща ти има любовница, която прави номера с балони и… — Не. — Не, няма любовница, или не, тя не прави номера с балони? — предпазливо пита Главният. — И двете. Аз си _мислех_, че има любовница, но се оказа, че на снимката тя само му показва как да надуе балон. Майка ми е имала любовник. — Свещеникът ли? — Не, градинарят. Свещеникът е гей — напомням му. — Само дето не е свещеник — напомня ми Главният. — Точно така — отвръщам уморено. — Както и да е, да се върнем на баща ми. Миналата вечер му вдигнахме скандал и… — _Кои_ вие? — Аз и Лиза. — Коя е Лиза? — Сестра ми. — Мислех, че сестра ти се казва Мери… _Откъде_ е разбрал за Мери? — …Преди няколко седмици така ми каза в работата… А, сетих се. Хвана ме да говоря по телефона с Мери, а аз му казах, че ми е сестра — _Господи_, лъжи, които съм забравила. — …Помниш ли? Същия ден, когато си изтърва контактната леща на пода. — Главният млъква и ме поглежда с физиономия, която говори, че най-сетне ме е хванал. След което казва: — Ти не носиш контактни лещи, нали? Поклащам отрицателно глава. — Главна, знаеш ли какво? Май ми е нужно кафе.

Редактирано 1 март 201214 г. от julie81 (преглед на промените)