Горещи страсти в рая. Сандра Браун

Точно тя е! Ти си!

Няколко часа по-късно Главната все още си тананикаше някакъв валс, а Главния взе ключа от нея и отвори входната врата на апартамента й. Погледна я, радост и нещо много по-силно грееше в кристалните му очи.

— Доволна ли си от годежа си? — попита той и я последва в коридора.

— Прекарах чудесно. Беше идеалният годеж. Годежът на годежите.

Тя се завъртя един-два пъти на килима, наслади се на блясъка на обувките с обсипаните с искряща мъниста токчета, които проблясваха под полата на зелената рокля.

— А ти?

Главния скръсти ръце и се облегна с едно рамо на стената. Загледа се в нея, докато тя танцуваше из всекидневната.

— Беше страхотно парти.

— Така си помислих.

Тя се спря в средата на стаята и се загледа в дългите си нокти. На лампата проблясваше диамантен пръстен.

— Ти дори се сети за пръстена.

— Купих го веднага, след като ти предложих да се омъжиш за мен. Оттогава непрекъснато е в мен.

— И го донесе тази вечер на партито, макар и да знаеше, че имаш намерение да останеш само колкото да съобщиш, че годежът се разваля.

Главната се усмихна, чувстваше се великолепно.

— Пуснах го в джоба си преди това, преди да отида в офиса си и да се обадя на ......... за последен път — обясни Главния.

— Може би той ти е донесъл късмет.

Лицето на Главния се озари от кратка усмивка.

— Да, ама не ми донесе много късмет с ..........

— Забрави за .......... Въпросът с курорта е приключен. — Главната се приближи към него.

— След като уредихме нещата с годежа, мисля, че трябва да изгладим някои дребни детайли в отношенията ни.

Веждите на Главния се вдигнаха.

— Например?

Тя обгърна врата му и го погледна право в очите.

— Обичам те, Главен. Ти обичаш ли ме?

Главния пусна ръцете си и я прегърна през кръста. Погледът му беше шокиращо сериозен.

— Обичам те.

— Това вечна любов ли е или любов, която трае до развода?

Той притегли бедрата й плътно към своите и впи устни в нейните.

— Вечна.

Тя се отпусна, повярва му.

— Никога не си го казвал. Известно време бях малко нервна.

Моето предположение е "Изборът" на Джейн Ан Кренц.

Точно! Ти си

ТЯ продължаваше да гледа как тримата си избраха места и седнаха с кръстосани крака на малката слънчева полянка. Гласчето на Б. звънеше ясно като сребърно звънче, докато казваше на ТОЙ къде да седне, как да постави длани на коленете си, как да диша бавно, тихо и спокойно. И всичко това — само с четири думи. Б. изстиска от гъстия захарен сироп в дланта на ТОЙ, отстъпи назад и добави най-важната от всички инструкции: — Чакай. — И само това ли? — запита ТОЙ. — Да-да — каза ДЪЩЕРЯТА. — Тя посочи една пеперуда с кадифени криле, кацнала на едно цвете само на няколко фута от тях. — Тя знае, че ти си тук. Ако е гладна, ще дойде при теб. — Тя? — запита ТОЙ. — Сигурна ли си? — Сигурна-сигурна. Всички красиви пеперуди са момичета. Като мен. — В това има смисъл, красивата ми — каза той, като успешно скри усмивката си. — Ами ако тя не дойде при мен? Да я преследвам ли? — Не-не-не — каза ДЪЩЕРЯТА мигновено. — Ти си прекалено едър, татко. Може да я нараниш. А не искаш това да стане, нали? Усмивката му се стопи. — Не, не искам да нараня нищо толкова нежно и красиво. ДЪЩЕРЯТА се поразмърда, за да седне по-удобно, и зачака, докато Б. сложи няколко капки захарен сироп и на нейните длани. Пълна тишина се възцари над полянката. Като че ли дори вятърът беше сдържал дъха си и не смееше да диша. ТЯ със сигурност се страхуваше да диша, защото много пеперуди кръжаха над цветята. Независимо колко пъти прелитаха близо до търпеливите хора, нито една от тях не се оказа достатъчно смела, за да кацне. Най-после, огромна пеперуда Камехамеха закръжи над дланта на ТОЙ в бавна, затваряща се и непредсказуема спирала. Нежно кацна в края на загрубялата му длан, после незабавно хвръкна, после пак кацна, но пак отлетя, без да пие от сиропа. ТОЙ въобще не помръдна, нито дори за да й поднесе по-удобно божествения нектар. Той просто чакаше кадифените криле да запърхат по-наблизо и по-наблизо. И най-после пеперудата кацна спокойно, удобно, чувствайки се в безопасност в топлата му длан и започна да пие жадно от сладостта, която той й предлагаше. ТЯ знаеше точно в кой момент пеперудата ще започне да пие. Това беше мигът, в който ТОЙ вдигна поглед към нея, а тя гледаше с копнеж и тъга, и с малко завист, пеперудата, сгушила се в него.

Пламъци в рая на Елизабет Лоуел ?

Точно в десетката. Ти си!

Около час по-късно той вдигна глава от възглавницата и я погледна съсредоточено. Главната се протегна лениво. Тялото й още тръпнеше от преживяното удоволствие. — Цели шест месеца ме отбягваше… — започна Главния след кратко колебание. — А едно обикновено спиране на тока промени всичко… — Харесвам спирането на тока. Без него нямаше да можеш да ме принудиш да прекарам толкова време с теб. — Искаш да кажеш, че нищо нямаше да се получи, ако не бяхме заседнали в асансьора, така ли? — Просто нямаше да имаш възможност да се доближиш до мен. Не съм играла игрички, Главен. Действително се страхувах от теб и от вероятността отново да загубя свободата си… — Тогава Господ да благослови спирането на тока! Все пак по някакъв начин, благодарение на пръста на съдбата, се добрах до теб. — Това едва ли щеше да стане без нейната намеса. В противен случай единственият ти изход беше да ме отвлечеше. — Точно това щях да направя през уикенда, ако откажеше да дойдеш с мен на вечеря в четвъртък! — А-ха. А аз си помислих, че онзи следобед ме причакваше нарочно. — Човек трябва да предприеме нещо, след като жената, която обича, не го поглежда и не му дава никакъв шанс. Направо бях отчаян! Обичам те! А все още не съм чул официалния ти отговор. И понеже съм традиционалист, ще те попитам отново: ще се омъжиш ли за мен, Главна? — Да, Главен, ще се омъжа за теб! Той се наведе и я целуна. — Около девет ми напомни да звънна по телефона, скъпа — промърмори Главния след малко. — Трябва да отменя отвличането ти… Тя се смя, докато не усети силно проникване в тялото си. От гърдите й се изтръгна тих стон, предизвикан от невероятното удоволствие, което само той можеше да й дари. Вкопчи се в раменете му, а устните сами произнесоха: — Господ да благослови спирането на тока!

Стрелям с Линда Хауърд Свръхнатоварване. Туй прословуто спиране на тока го повня добре от един арлекин та мисля че е то

То е, ти си

Щом съм аз нека е в добре познатия чита стил изпъстрен с хумор. Сигурна съм че ще падне веднага, но пък ще се посмеем. Ерос лениво вдигна поглед към събеседника си. Свети Валентин беше сприхав старец, аскет, който непрестанно мърмореше и недоволстваше, но през вековете Ерос се бе привързал към него. - Е, нали са те обезглавили — изтъкна Ерос. -— Може би затова хората си губят ума, когато се влюбят. - Не мисля, че е смешно. - Не съм се и надявал да те разсмея — въздъхна Ерос. Изпъна съвършеното си тяло и мързеливо прибра крилата си. — Честно казано, Коледа е много по-весел празник за повечето хора от Деня на Свети Валентин. Получават подаръци, всички са мили и любезни. Не е чудно, че Свети Николай е толкова обичан. А Свети Валентин им носи само неприятности. - Неприятностите идват от теб — сопна се Вал. — Ако зависеше от мен, влюбените щяха да живеят в пълна хармония. - В пълна безбрачна хармония — възрази Ерос. — Съгласен съм с теб. Сексът наистина създава доста проблеми. Но помисли какво би представлявал животът без секс. — Би бил много по-спокоен — изсумтя неодобрително Вал. Ерос въздъхна. Спореха вече толкова години, по-точно шестнайсет столетия, и никой от двамата не отстъпваше. — Не случайно са ни събрали, старче. Ако любовта отговаряше на твоите разбирания за нея, човешката раса щеше да е загинала още през трети век заедно с теб и твоите последователи мъченици. - А ако зависеше от теб, животът би представлявал вечна вакханалия, похот и необуздан разгул, властваш безнаказано по улиците. - Звучи чудесно — с копнеж изрече Ерос. — Липсват ми онези дни. - А на мен ми липсва моят живот, отдаден на размишления и съзерцание — додаде Вал. - Но помисли за доброто, което сме сторили — умоляващо рече Ерос, съзнавайки, че дразни стареца. — Помисли за щастливите двойки, които сме събрали. - Помисли за недоволните двойки, които се разделят. - Помисли за сватбите. - Помисли за разводите. - Помисли за правенето на любов -— рече Ерос с въздишка. - Помисли за животинската похот — отвърна Вал. - Мисля, старче, мисля — ухили се Ерос. — Признай, че ако не бях аз, нямаше да има романси, сватби… - Нямаше да има животинско разгонване — прекъсна го Вал. -— Ако не бях аз, нямаше да има романси, споделяне на общи духовни интереси, нежност, спокойствие… —- Не отричам, че твоята роля е изключително важна — рече Ерос, всъщност горящ от желание да отрече. — Но заложи на добрия crap секс една седмица, ако искаш да събереш някоя двойка. - Първо трябва да съединиш душите. - Дрън-дрън душите! — разпалено отвърна Ерос. — Ще ти докажа. - И как възнамеряваш да го сториш? — хладно попита Вал. Ала не успя да заблуди Ерос. Свети Валентин може и да беше добродетелен стар чудак, но имаше слабост към хазарта. - С обикновен облог. Ще вземем двама души, които никак не си подхождат и ще ги съберем. - Правили сме го и преди. И то твърде често, ако питаш мен. Не мисля, че е голямо предизвикателство. - Да, но този път ще проверим какво ще се окаже решаващо. Дали твоят сантиментален романс, или моят извечен секс — рече Ерос. - Звучи нелепо. - Страхуваш се да не загубиш ли, старче? - По-скоро огънят в ада ще угасне, отколкото да се уплаша, че ще загубя в спор с преждевременно съзрял хомосексуалист като теб — изсумтя Вал. - Хомосексуалист?! — Ерос бе по-скоро развеселен, отколкото обиден. — Трябва да знаеш, че винаги съм бил заклет хетеросексуален… - Говоря за външния ти вид, а не за наклонностите ти. Сигурно си висок около метър и осемдесет, крилата ти са почти толкова дълги, златните ти къдрици са невероятно сладникави и едва ли е оправдано да носиш само тънка бяла пелена. - Имам съвършено тяло — отвърна Ерос. — Защо да го крия? И престани да сменяш темата? Обзалагаме ли се, или не? - Какви са условията? - Вече познаваме жената. Обсъждали сме я преди. Главната отдавна трябваше да се влюби. Ще изберем мъжа и ще уредим среща. Ще те поглезя — ще ги съберем на следващия Свети Валентин. - Ще ги съберем? С твоите способности, ти можеш да вкараш всекиго в леглото. А аз искам обвързване — възрази Вал. - Разбира се. Истинска вечна любов и всякакви други глупости. Съгласен ли си? — Какви са залозите? - Ако спечеля, ми даваш пълна свобода на действие. Ако загубя, обричаме бедните смъртни на нова епоха безбрачие. - Прекрасно. Съгласен съм. Значи имаме Главната. Очарователно момиче, непорочна, доколкото е възможно в сегашно време. - Горкото момиче — промърмори Ерос. - Трябва само да намерим подходящ мъж… —- Неподходящ мъж — прекъсна го Ерос. — Разбрахме се да бъде трудно, нали? Истинско изпитание на нашите способности. И тъй, спряхме се на Главната, двайсет и девет годишна, добросърдечна, невинна, оптимистично настроена. За жалост, има слабост към мухльовци. — Мъжете, които проявяват нежност и загриженост не са мухльовци— възрази Вал. — Тези, които тя избира, са мухльовци. И причината за това е, че Главната е с прекалено развит майчински инстинкт. Дотолкова е била заета да отгледа братята и сестрите си, че я привличат само мъже, на които може да бъде майка. Трябва ни някой, който не се нуждае от майчински грижи. — Трябва ни някой, когото тя ще уважава. — Трябва ни някой, когото тя ще презира — рече Ерос. — И познавам точно такъв мъж. — Той се усмихна. — Нямам търпение да видя как ще хвърчат искри.

Странен облог на Ан Стюарт?

Странен облог на Ан Стюарт?

Като казах веднага нямах предвид вчера ве хихихи. Естествено, че тя. Топка в твоето поле.

Но тя вярваше, че както самообладанието, което познаваше, така и буйната страст, която откри тази вечер в него, бяха неразделни части на един и същ човек.

— Тогава защо си ядосан?

— Аз трябва да те попитам защо не си ядосана, че те насилих.

— Защото ти не ме насили — отвърна тя, седна и придърпа наметалото към себе си. — Трябва да знаеш това. Прекалено дълго възбуждаше любопитството ми.

Той я погледна и присви очи.

— Надявам се, че не само любопитството ти е задоволено.

Тя кимна весело.

— О, не. Много ми хареса. Нищо чудно, че .......... не може без това.

Лека усмивка докосна устните му.

— В такъв случай трябва да се съгласиш, че тя не предлага тялото си само от скука.

Главната се замисли.

— То е много… силно, нали? Никога не съм мислила, че…

— Трябваше да го почувстваш… той замълча за момент. — Боли ли те още?

— Малко — сбърчи нос тя. — Не повече, отколкото първия път, когато яздих с краката отстрани. Всъщност усещането от теб е далече по-приятно от друсането върху коня ми.

На лицето му появи изненада, той отметна глава назад и се засмя.

— Боже господи, ако не с баща си, ще ме сравниш с коня си.

Тес се усмихна.

— Не разбирам защо негодуваш. Чувала съм мъжете харесват да бъдат сравнявани с жребци.

Усмивката слезе от устните му.

— Ако е с проститутка, един мъж може да си позволи да бъде жребец. Девицата обаче заслужава нежност.

— Но аз нямах нищо против. Беше ми много приятно. Сигурно не съм била истинска девица.

В очите му заиграха весели пламъчета.

— Девицата или е истинска, или не е никаква девица.

— Знаеш какво искам да кажа — каза тя и отмести поглед от него. — Както винаги, бях прекалено дръзка. Хареса ми твърде много.

— За мое най-голямо удоволствие.

Тя отново го погледна.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна той сериозно. — Не исках нищо друго от теб — нежно докосна косата й с върха на пръстите. — Ти си самият живот, килен.

Прониза я радостно вълнение, което моментално разсея умората й, и тя се усмихна щастливо.

— Радвам се, че нямаш нищо против нескромността ми. Не бих искала да… — тя спря, тъй като дочу познат шум от пляскане на крила и ромон на звънчета. — Александър!

— Какво?

Тя отгърна наметалото, изправи се на крака и се спусна към прозореца.

— Това е Александър! Върна се! Влизай, глупаче такова! Цяло чудо е, че не си се изгубил в тъмнината.

Александър прелетя през отворения прозорец и кацна върху камината.

Айрис Йохансен - Богатият варварин

Тя е Давай

Исторически.

— Предай се, Сесил, отстъпи — шепнеше той увещания до ухото й, като лекичко го хапеше, а после очертаваше с език.

Равномерното му дишане се променяше. Тя усещаше разширяването на гръдния му кош, чуваше дълбокото издишване, долавяше леко стържещия му звук.

— Отдай ми се — изръмжа той страстно.

Когато Рет се осмели да я докосне отново, дишането на Сесил се учести — лявата му ръка се спускаше под гръдта й надолу по меката кожа на корема, накрая стигна златистокафявите къдри между бедрата и нежно започна да ги гали.

Краката й се подкосиха, докато неговата длан се плъзна отгоре, но все още не се опита да проникне. После той хвана дясната й ръка в своята, обърна се, полека заотстъпва назад и я поведе към издигнатото легло.

— Ела — прошепна той, — сега.

Сесил го последва. Беше като замаяна. Изгубила контрол над себе си, тя се мушна в леглото. Затвори очи и зачака следващия му ход.

Той остана прав край леглото. Погледът му обхождаше тялото й и я възбуждаше още повече.

Тя наблюдаваше бавните чувствени движения на ръцете му, докато отгръщат косите от лицето му и после нарочно се връщат обратно върху раменете и гърдите му чак до бедрата.

След това той легна до нея, сплете пръсти с нейните и целуна китката й. После продължи своя набег нагоре към вътрешната страна на лакътя, езикът му се стрелна навън и я поглади с няколко бързи движения. Устата му бе до нейната — увещаваше я, убеждаваше я да се отдаде на чувствата, които той събуждаше. Целувката му стана по-дълбока, по-силна, по-страстна. Той вдигна глава, но тя стисна в шепа гъстата, дълга до раменете грива и придърпа устните му обратно към нейните, защото, макар да съзнаваше колко опасно бе това, тя изпита потребност от допира с него, от завладяващата му сила.

Сесил усети, че я облива топлина, макар че огънят гаснеше и в стаята ставаше по-студено. Какво правеше той с нея? Тя не трябваше да позволи да се случи това, но какво й ставаше? Струваше й се, че устните и ръцете на Рет са навсякъде по тялото й, че напълно отнемат въздуха й. Чувствата превземаха разума й. Тя се поддаваше на всяко ново усещане, сякаш бе напълно изгубила контрол. Изкачваше хълмове, спускаше се в долини. Отпусна глава на възглавницата и се остави усещанията да я заливат като вълни, които се разбиват в скалист бряг. И когато вече мислеше, че не ще издържи повече, изригна нов взрив от светлина — тялото на Рет проникна в нейното, избухна и унищожи цялата й енергия.

Мракът скри тържествуващата усмивка на Рет. Екстазът е омайващо питие — щом веднъж го опиташ, вечно жадуваш за него. Тази вечер тя беше негова изцяло. Завладяването й бе напълно завършено.

Редактирано 21 октомври 201114 г. от Слава (преглед на промените)

Прегръдката на вълка на Гейл Линк?

Да, тя е! Много си бърза.

Редактирано 21 октомври 201114 г. от Слава (преглед на промените)

Някой ден щеше да се разплати с него. Но не и преди да се е насладила докрай на всичко. Чу, че той съблича дрехите си и сърцето й се изпълни с любов. Само преди шест месеца не можеше да си представи, че ще има толкова голямо доверие на някой мъж, още повече пък на мъж, с физическата сила на Главния. Но ето че сега лежеше пред него, въпреки че нямаше никаква представа къде я е отвел. Никога не се беше чувствала по-защитена. Сега осъзна, че заедно с любовта си Главния й е дал спасение от страха. Той легна до нея на леглото от палта и я привлече в прегръдките си. — Малко ще те поцелувам. Ако ти стане скучно, може да кажем на оркестъра да посвири или нещо такова. — Определено не ми е скучно. Тя вдиша свежия аромат на тялото му и го целуна по рамото. Мускулите му се стегнаха, усети желанието му. Устните му се сляха с нейните и всичко друго започна да се изплъзва от мислите й, докато останаха само усещанията. Гласът му, влажната му кожа, желанието му да й даде удоволствие. Устните му бяха навсякъде по тялото й. Нямаше представа кога е загубила превръзката на очите си. Не знаеше дали е паднала сама или някой от двамата я е махнал. Осъзнаваше само бушуващата си кръв и прекрасното усещане да бъде едно цяло с този мъж. — През целия ми живот… — Знам. Мила… — Завинаги… — Да. Завинаги. Те си даваха обет с думите и телата си, замаяни от любовта, която преливаше между сърцата им. Всичко свърши, но той я държеше до себе си, сякаш нямаше намерение да я пусне. В гласа му напираха чувства: — Толкова те обичам. Липсвала си ми през целия ми живот. От ъгълчетата на очите й се изплъзнаха сълзи. — Ти си най-прекрасният мъж в целия свят. Тя усети усмивката му върху челото си. — И не си ядосана? — Защо да съм ядосана? — Искаше ми се да излича лошия спомен, мила. Исках да го заменя с някой по-добър. Нямаше представа за какво й говори той, а и беше прекалено отпусната, за да пита. Въздъхна от задоволство, потри буза до врата му и отвори очи. Усети леките удари на сърцето му, видя звездите, които блестяха на небето и извисяващата се метална конструкция. Тя вдигна рязко глава. — Какво има, скъпа? — О, Господи! Лежаха голи на средната линия, в самия център на Двореца на спорта.

"Избрах теб"- Сюзън Елизабет Филипс...може би.

Тя е. Давай

Цитатът е от съвременен роман. "Сега ръцете й не стискаха количката, а се бяха вкопчили в раменете му и го привличаха по-близо. Телата им се сляха. Съвършено. Това би трябвало да я предупреди. Да дава без мисъл бе нещо, което никога не бе правила. Досега. При даването тя получаваше, но никога не бе й минавало през ума да търси баланса. Устните му бяха топли и плътни. Ръцете му не се отделяха от лицето й, ала сега бяха твърди. Не можеше толкова лесно да се отдръпне. Изобщо не можеше да се отдръпне. Главният си мислеше, че знае всичко, което може да се очаква от една жена - огън, лед, изкушение. Но урокът бе и за двамата. Бе ли усещал някога тази топлота? Тази сладост? Не, защото ако ги бе почувствал, щеше да ги запомни. Никога не забравяше вкусовете, усещанията. Знаеше какво бе да желае една жена - много жени - ала не бе знаел какво бе да копнее. За момент чувството го изпълни. Нямаше да го забрави. Но той знаеше, че един разумен мъж прави стъпка назад и си поема въздух, преди да прекрачи в пропастта. Измърмори нещо на своя език и го стори. Разтреперена, Главната отново се вкопчи в количката, за да запази равновесие и, проклинайки се, че бе такава идиотка, чакаше дишането й да се успокои. - Много хубаво - каза Главният тихо и прокара пръст по бузата й. - Много хубаво, Главна. - Радвам се, че одобряваш."

Ще срелям на посоки, щото ми е много познато и съм убедена, че скоро го четох. „Въртележка на любовта“ Нора Робъртс и умопомрачителния секси италианец Карло Франкони. Дано съм права.