На мен ми харесват всички книги от тази поредица ( за братята Блекторн и Макензи), така, че

В стомаха й се зароди болка и се придвижи към сърцето. — Искаш да скъсаме ли? — Дишането и сякаш спря. Очите й се напълниха със сълзи. — Не можеш… — Търсейки думите, тя се отдръпна и тръгна напосоки. — Съжалявам. — Ще съжаляваш още повече, защото мислиш така. — Той не се разтревожи от сълзите й, но присви очи и започна да преценява. — Казах ти, че те обичам. Мислиш ли, че мога току-така да приключа? Да прекъсна нашата връзка? Доведох те тук, за да ти покажа, че съм завършил онова, което започнах. Това тук наоколо е всичко, което имам. То ми принадлежи. Ти също ми принадлежиш. — Той я прегърна и я повдигна на пръсти. — Уморих се да чакам да осъзнаеш тази истина. Аз се грижа за нещата, което ми принадлежат, Главна, но очаквам същото в отговор. Казах ти, че те обичам. Дай ми нещо в замяна. — Страхувам се от онова, което чувствам към теб. Можеш ли да ме разбереш? — Може би ще опитам, ако ми кажеш какво чувстваш. — Толкова много неща. — Тя затвори очи. — Толкова много, че не мога да си представя живота си без теб. Не искам да се нуждая толкова от теб. — Но всеки се нуждае от някого. И от нещо. Аз се нуждая от теб. — Той я разтърси леко и тя отвори очи. — Обичам те, Главна, и това понякога ми носи мъка. — Той притисна устни към косата й. — Но не бих го променил, дори и да можех. — Искам да бъдеш спокоен за това. — Тя допря бузата си до гърдите му и се усмихна, когато той извади очилата от джобчето си и ги хвърли на земята. — Искам да бъдеш нормален. — Ти защо мислиш, че е нормално да си спокоен за любовта си? Аз не се чувствам спокоен. — Той я погали по главата. — Обичаш ли ме, Главна? Тя се притисна в прегръдката му. — Да. Мисля, че… — Само „да”. — Главният вдигна лицето й. — Да го оставим само на „да” — прошепна и покри с устни устните й. — Кажи ми го няколко пъти, за да свикна. Обичаш ли ме? — Да. — Главната обви с ръце раменете му. — Сега е по-добре. Обичаш ли ме? Този път тя се разсмя. — Да. — Почти идеално. — Главният захапа устната й. — Ще се омъжиш ли за мен, Главна? — Да — отговори автоматично тя и в този миг осъзна въпроса. — Какво? — Отговорът се приема. — Той я вдигна във въздуха и затвори устата й с целувка, докато тя остана без дъх и сили. — Остави ме! Пусни ме! Трябва да помисля. — Съжалявам, мисля, че този път скочи преди да се огледаш. Сега ще трябва да се примириш с пораженията. — Знаеш много добре, че ми погоди номер. — Това беше маневра — поправи я той и я поведе обратно към колата. — И то много успешна, ако смея да отбележа. Книжката е съвременна и доста приятна за четене.

Никога досега не беше изпитвала подобно нещо. С никого. Дори и с мъжа, когото бе обичала. Главната си мислеше, че ще се притеснява, но в момента не можеше да събере сили да се концентрира дори. Лежеше до Главния, докато стаята потъмня в здрача. За пръв път от много, много време, откакто се помнеше, се чувстваше напълно отпусната. И освободена. Както телом, така и духом. Ръката й беше заровена в косата му. Струваше й се, че най-правилното нещо на света е да си остане там. Когато той обърна главата й и устните му докоснаха гърдите й, тя се усмихна от удоволствие. — Все пак мисля, че празнувахме — прошепна Главната и се зачуди дали ще бъде много грубо и невъзпитано, ако заспи. — Отсега нататък ще имаме още много причини да празнуваме. Искам те, откакто ти помагах да сглобиш това легло. — Знам. — Очите й бяха почти затворени, но тя почувства движението на главата му и погледа, който той й отправи. — Не си чак толкова прикрит, колкото си мислиш. — Много по-прикрит, отколкото искам да бъда. Главният си помисли колко различно си бе представял тяхната първа любовна нощ. С музика и свещи. — И без тях ни беше хубаво — рече, заспивайки, Главната. — Без кои? — Без музиката и… — Очите й се отвориха, изпълниха се с ужас и потърсиха неговите. — Извинявай. — Тя се опита да се отдръпне, но тежестта му я задържаше на място. — За какво ми се извиняваш? — Не исках да го кажа, нямах го предвид. — Главната притисна ръцете си към леглото, сграбчи завивките и почти цялата се затресе. — Няма да се случи никога вече. Съжалявам. Без да искам. Не исках да го направя. — Кое? Да прочетеш мислите ми ли? — Той се завъртя така, че да се подпре на лакът и да успее да хване лицето й. — Престани. — Да, няма повече. Ужасно съжалявам. — Главна! Престани да оценяваш моите реакции и, по дяволите, престани да се чудиш кога и дали ще те ударя. Главният се изправи и приседна, след което я вдигна до себе си. Бузите й бяха като розови листенца, бледи и блестящи, а очите напрегнати, близки и ужасени. Мразеше този неин поглед. — Никога ли не ти е идвало наум, че има моменти, когато на един мъж не му пука дали жената до него чете мислите му? — Това е непростима намеса в личния живот. В неприкосновеността на личността. — Да бе, да. — За неин ужас той се завъртя и я притегли към себе си, така че тя се озова върху него. — Струва ми се, че преди няколко минути и двамата бяхме се намесили в личността на другия доста по-обстоятелствено. Ако си решила да се поразходиш из главата ми, ще ти кажа, когато ми писне. — Не те разбирам? — Би трябвало да си имала достатъчно възможности да ме проучиш, докато лежах тук, съвсем гол в твоето легло. — Той се опита да запази гласа си безгрижен. — Ако не си го направила, хайде, опитай пак, и виж какво ще откриеш. Мааалка добавка. Авторката е меко казано продуктивна.

Редактирано 18 юли 201115 г. от julie81 (преглед на промените)

"Брегът на тъмната вода"- Нора Робартс?

"Брегът на тъмната вода"- Нора Робартс?

Точно в десятката. Давай!

Цитатът е от съвременен роман на любима авторка. "Тя бе напълно сама и безпомощна. Този коледен сняг, така желан от милиони деца, можеше да означава смърт за собственото й дете. Сълзи изгаряха очите й. Упорито бе издържала лошия си брак и прие края на илюзиите си, както и действителността да останеш без пукната пара, да работиш дълги часове като сервитьорка, за да осигуриш прехраната и дома за бебето, въпреки яростното си недоволство от бременността. Но когато започна да се движи в нея — отначало с нежни леки потрепвания, след това със смушквания и ритници — то стана реалност, човек, приятел. Стана нейното бебе. Желаеше го, искаше да го прегръща, да го обича и да му пее приспивни песни. То беше единственият човек, който й бе останал на този свят, но сега можеше да го загуби, като наказание за предишното си недоволство. Каква ирония — да го носи през цялото време и да го загуби точно на Коледа! Това бе денят на надеждите, вярата и обещанията, но тя вече нямаше надежди, нито вяра в хората, а бъдещето не й обещаваше нищо друго, освен безкрайно поредица от мрачни дни. Тя имаше единствено себе си и малкия живот вътре в нея, който сега се намираше в опасност. Главната можеше да роди детето тук, без чужда помощ. В къщата беше топло, а и сигурно щеше да успее да поддържа огъня. Тя щеше да оцелее, но — детето? Раждането бе започнало преждевременно. А ако бебето не можеше да диша нормално и самостоятелно? И изведнъж нещо се объркаше? Или можеше да се опита да стигне до клиниката, която се намираше на петнадесет мили от тук. В хубаво време пътя не бе труден… но сега времето бе лошо, а вятърът виеше все по-силно. Пътищата бяха коварни, а видимостта — ограничена. Ами ако не успееше? Усилията й можеха да струват собствения й живот и този на детето й."

Закъсняла Коледа- Линда Хауърд

Редактирано 19 юли 201115 г. от margc (преглед на промените)

Точно това е книгата. Чакаме следващия цитат.

Ето и него.Мисля,че няма да ви затрудня

В своя ъгъл Главната се усети толкова уязвена, че за миг й падна пелена пред очите. Въобразяваше си, че е готова за всичко, което може да й се случи в този дом. Само не за нещо подобно. Как можа той да се осмели да я доведе в дома на своята любима? Как можа да го направи?

— Искам да се запознаеш с един човек, който е наистина съвсем специален — каза Главния и се дръпна от херцогинята.

Докато двамата се приближаваха към нея, Главната се усети обзета от смесица от гняв и объркване. Как се държи човек в присъствието на херцогиня? Особено ако е жена, преоблечена като мъж?

Отговорът дойде с примера на една великолепна лейди, с която се бе запознала в Бостън: гражданка на Американската република не се покланя на никой смъртен, а само на Бог, при това ако почувства необходимото предразположение. От тази гледна точка любимата на любимия на Главната със сигурност не заслужаваше реверанс.

Понеже беше облечена като момче, Главната реши, че едно сваляне на шапка е напълно подходящо. Свали я, но не беше в състояние да направи каквото и да било с израза на лицето си, навярно неуместно враждебен.

Херцогинята спря смаяна и отвори широко очи. Те бяха сиво-зелени, а не сини като тези на Главния.

— Прителко, това е госпожица Главната. Главна — херцогиня Приятелка. — Главния сложи леко ръка на рамото на Главната. — Опитвам се да склоня Главната да се омъжи за мен.

Сивозелените очи на херцогинята издадоха изненадата й, а после нескрито възхищение. За съвършена красота на лицето й липсваше симетричност, но лъчезарният й чар го компенсираше напълно. Нищо чудно, че посещава сънищата на Главния.

Съзряла откровената веселост на херцогинята, Главната беше опасно близко до избухване. Тази Приятелка е възприела очевидно интереса на Главния към една мърлява дрипла като сполучлива шега.

Но още първите думи на херцогинята притъпиха опасното острие на яростта й.

— Колко се радвам да се запозная с вас! — каза тя мило и й се усмихна почти съзаклятнически. — Надявам се, че ще склоните да приемете предложението на Главния. Той притежава редица чудесни качества, но допускам, че в момента с удоволствие бихте го убили, права ли съм?

Предположението така добре улучи право в целта, че Главната веднага изгуби равновесие.

— Тъкмо размислям кой ще е най-добрият начин — изсъска тя през стиснати зъби. — Ако го хвърля в горещо олио, ще стане прекалено бързо.

Приятелката се засмя.

— Предполагам, че ви е довлякъл тук, без поне с думичка нещо да ви обясни?

— Точно така е, ваше високоблагородие. — Главната погледна Главния, който не изглеждаше ни най-малко смутен или поне объркан. Ръката му продължаваше да лежи на рамото й и това докосване й придаваше увереност, въпреки че с най-голямо желание би му извила врата. — Главния спомена само много неопределено, че иска да посети приятели, нищо повече.

— Това е последица от твърде продължителната му шпионска дейност, при която всяка неизречена дума е предимство. — Приятелката посочи с неопределено движение наоколо си. — Когато видях за пръв път този мавзолей, и аз бях доста шокирана. — Тя наведе глава встрани и изгледа Главната. — Американка ли сте?

Имаше очевидно също като Главния добро ухо за акценти, но им бяха общи, изглежда, и някои други неща. Нейната констатация не можеше, разбира се, да подобри настроението на Главната.

"Ангелът мошенник" на Мери Джо Пътни?

"Ангелът мошенник" на Мери Джо Пътни?

Да,право в целта

Хайде едно много лесно Тук победител ще е най-бързият

— Приятел! Искам още десет от хората ми да са с теб — извика той.

Воинът незабавно обърна коня си и препусна към конюшнята.

— Главна, струва ми се, че забрави нещо — каза Главния, когато тя се опита да вземе поводите.

— О… — Изчерви се, даде му знак да приближи, наведе се и го целуна леко по веждите.

— Имах предвид, че си забравила седлото — сърдито изръмжа Главния.

— Не го харесвам — запротестира Главната. — Ново е и е много твърдо, Главния.

— Приятел 2, донеси на жена ми едно от моите стари седла. Защо не си ми казала, че можеш да яздиш без седло? Аз си мислех, че просто не умееш да яздиш. Днес дори си паднала от коня си.

— Не ти казах, защото щеше да си помислиш, че не съм истинска дама.

Той не можа да сдържи усмивката си.

— Никога не бих си помислил, че не си истинска дама, ти непрекъснато ми го напомняш. Трябваше отдавна да се досетя, че умееш да яздиш. Коняра ми каза, че ти си единствената, която може да язди тази кобила. И все пак добави, че не яздиш много често.

— Само се е опитвал да ме защити — обясни Главната. — Той смята, че ще бъдеш много по-внимателен към мен, ако съм по-неопитна.

Главния се засмя.

— Главна? Никога повече не ме целувай както преди малко. — Тя си помисли, че той не желае да го прави пред хората му, но Главния я притегли към себе си и прошепна: — Целувай ме ето така.

Преди да се усети, устните му се впиха в нейните, жадно и настойчиво. В първия миг тя не реагира, но Главния изръмжа и Главната покорно разтвори устни. Езикът му бързо проникна в устата й и се преплете с неговия.

Главната не чу одобрителните викове на мъжете, станали свидетели на такава страстна целувка, Обаче Главния ги чу и неохотно се отдръпна от жена си.

Малката му скъпа съпруга изглеждате напълно смутена. Той бе доволен, че толкова лесно може да я накара да забрави за всичко друго, после осъзна, че я държи в прегръдките си. Не си спомняше кога я бе свалил от гърба на коня. И двамата се усмихнаха.

Редактирано 19 юли 201115 г. от Ralna (преглед на промените)

Eeee, Инееее, Венчило с дявола, разбира се

Редактирано 19 юли 201115 г. от bobych (преглед на промените)

Eeee, Инееее, Венчило с дявола, разбира се

Хихи знаех си, че няма да ви затрудня, ти си Боби, и като те знам колко книги си изчела, гледай да не ни затрудниш много

Eeee, Инееее, Венчило с дявола, разбира се

Хихи знаех си, че няма да ви затрудня, ти си Боби, и като те знам колко книги си изчела, гледай да не ни затрудниш много

Ами май няма нужда да уточнявам, че следващото е историческо

— Ще можеш ли да го понесеш, ако ти кажа, че те обичам? Влюбих се още от първия път, когато те видях. Беше пет или шестгодишен. Беше пролет. Дойде в нашата къща да търсиш баща ми. Яздеше без седло шарено пони и беше най-очарователното момче, което някога бях виждала. Ти дори не забеляза присъствието ми.

Той остана дълго време смълчан.

— Наистина ли?

— Наистина. Наблюдавах те, когато можех, дори сега си спомням всяка дума, която си ми казвал.

— Някои от тях вероятно са били доста груби.

— Да. Искаш ли да ти ги изрецитирам?

— Бих предпочел да не го правиш. — Той обви с ръце кръста й и я погледна загрижено. — Ако си била влюбена в мен, определено нямаше да постъпиш така, когато дойде тук да търсиш помощта ми и да предлагаш плановете си.

— Никога не съм мислила, че това е любов — как можеше да има нещо между наследник на графство и безпарична дъщеря на проповедник? Сякаш да мечтая да прибера луната в джоба си. Но ти винаги беше в моето съзнание. В моето сърце, макар никога да не съм си го признавала.

Той остана смълчан, а ръцете му нервно се плъзгаха по кръста и бедрата й. И отново тя почувства онова негово отдръпване и знаеше, че любовта й беше бреме, което той не искаше да понесе.

Тя отпусна глава върху рамото му и косата й се разпиля върху гърдите му.

— Съжалявам — каза тъжно. — Не трябваше да ти казвам. Сигурно си мислиш, че съм действала като пресметлива кучка. Но не съм.

— Права си, не трябваше да ми казваш. — В гласа му се прокрадна мрачна нотка. — Нямам доверие на хората, които казват, че ме обичат. Думите са неизменни, използват се като оръжие. Вярвам много повече на онези, които поне някога са показвали предаността си.

Предположи, че това бяха приятелите му. Кои бяха онези, които открито бяха признали любовта си? Майка му? Дядо му?

Неговите предатели.

— Забрави, че съм го казала — прошепна тя. — Омъжих се за теб, за да дам име на нероденото ни дете, да имам партньор за билярд и защото е много уютно да имаш съпруг през студените уелски зими. Никакво доверие не е необходимо.

Той се усмихна, но очите му останаха тъжни.

— Струва ми се, че ти вярвам толкова, колкото на всеки друг. — Улавяйки лицето й между дланите си, той я целуна с толкова силен копнеж, сякаш не можеше без любовта й, но се страхуваше от нея. И когато отново заговори, изрече само обикновени всекидневни неща. — Надявам се, времето утре да остане прекрасно като днес, за да е приятно пътуването ни из Пенрийт.

Времето беше полезна безопасна тема.

Неприлично предложение Мери Джо Пътни

Неприлично предложение

Мери Джо Пътни

Аха, точно в целта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Съвременна. Отпусната в собственото си легло, тя изпита дълбоко чувство на задоволство само от факта, че той е под същия покрив. Топлият копнеж на тялото й подсказваше, че тя иска повече от него, не само присъствието му. Искаше да се любят пълноценно и до край, да бъде всичко за него, всяка мечта, която той е имал някога, всяко желание, което е изпитвал. Искаше да го облекчи и утеши, да го накара да забрави черното си минало. Знаейки, че той твърде продължително оставаше сам, за да допусне някой да означава толкова много за него, ни най-малко не промени чувствата й. Колко странно, че след като отново обичаше, обичаше човек толкова различен от самата нея. Но и бившият й съпруг беше различен. За разлика от Рейф, бившият й съпруг отстъпваше, поне външно, но тя винаги е знаела, че бившият й съпруг можеше да бъде и суров, опасен мъж, ако някой или нещо застрашеше тези, които той обичаше. Обстоятелствата бяха различни за бившият й съпруг в сравнение с тези за Корд и тази част от личността му не се беше развила, макар и потенциалът да беше налице. С бившият й съпруг тя се чувстваше закриляна и обичана, защото усещаше, че бившият й съпруг би застанал между нея и всичко, което би я застрашило, без да се замисля какво това би му струвало. Така, както аз обичам Рейф! — помисли си тя, шокирана от дързостта на тази съвършено нова за нея мисъл. Стресна се, като си помисли, че би могла да бъде предизвикана да прояви насилие, но като се сети за гнева, който я изпълни миналата вечер, разбра, че би направила всичко, за да попречи на Купър да удари Рейф. Тя не се страхуваше за Рейф. Той беше способен да се грижи за себе си. Просто не можеше да понесе мисълта, че той ще изпита и най-слабата болка. С удоволствие самата тя би понесла плесница през лицето, вместо да остави тя да бъде залепена на Рейф.

Завръшането на Рейф - Нора Робъртс

Не, Марги, не е тя! Имената са сменени.

Още едно цитатче, което от самото начало на книжката. Минаваше единадесет, когато широкоплещестият мъж се появи в рамката на разтворените врати на френския прозорец с изглед към градината. Застана там, съвършено спокоен, загледа се в гостите сякаш развеселен от гледката. Сюзан веднага го забеляза, изглежда, единствено нейното внимание бе привлякъл. Огледа го изненадана, защото никога преди не го беше виждала. Такъв мъж не минаваше незабелязан. Никой не би могъл да го забрави. Висок и мускулест, с бял смокинг, който лежеше върху силните му рамене с прецизност, доказателство за изящно шивашко изпълнение. Но това, което го открояваше, съвсем не беше, почти безнравствената изисканост, която толкова му прилягаше, а лицето. Имаше вид на разбойник, впечатление, което се подсилваше от плътните тъмни вежди, засенчващи кристалинно сините очи. Магнетични очи, помисли си тя, усещайки въздействието им, макар че той не я гледаше. Странна лека тръпка пропълзя надолу по гръбнака й и сетивата й внезапно се изостриха — музиката зазвуча по-силно, цветовете станаха по-наситени, упоителният аромат на ранната пролетна нощ по-осезаем. Всеки неин инстинкт внезапно се събуди, докато наблюдаваше непознатия и подсъзнателно го изучаваше. Жените винаги са знаели кои мъже са опасни, а този тук определено излъчваше опасност. Тя беше там в очите му — самоувереността на мъж, склонен да поема рискове и готов да приеме последиците. Вероятна среща със смъртта бе втвърдила чертите му и наблюдавайки го, Сюзан съзнаваше, че той е от хората, с които никой лекомислено не би се сблъскал. Опасността обгръщаше тези широки рамене като видима мантия. Той не беше напълно… цивилизован. Това бе образът на съвременен пират, от дръзките очи до късата, изискано подстригана тъмна брада и мустаци, прикриващи чертите на челюстта и горната устна. Личеше, че това бяха силни черти. Погледът й се прехвърли към косата му — тъмна, гъста и вибрираща, вчесана с небрежно съвършенство, за постигането, на което повечето мъже биха платили състояние — дълга, колкото с лека чупка да докосва яката при тила.

Между любов и вярност- Линда Хауърд

Между любов и вярност- Линда Хауърд

Да, мила, тя е!

Браво на мен Нещо лесно, мисля и историческо: Няколко дена по-късно Главният танцуваше кадрил с херцогинята. Не със своята херцогиня, а с херцогинята на Приятеля. Главният си нямаше херцогиня, но това въобще не го вълнуваше. Колко интересно… — Ваша светлост, този бал е просто величествен. — Той видя как лейди Гертруд прелетя покрай него, водена от лорд Бингам. — Как го организирахте за толкова кратко време? — Не бях аз — призна си Братовчедката. — Лейди Джорджина и бездруго щеше да дава бал и тъй като две важни женитби предизвикаха толкова шум и вълнение, тя реши, че не й коства нищо да обяви, че го дава в наша чест. — Тя хвърли поглед към Главната и съпруга си, които се носеха в ритъма на танца в огромната и претъпкана зала на лейди Джорджина. — В чест на всички нас. Братовчедката и Главният размениха партньорите си, после се върнаха един при друг. — И как така моята женитба се превърна във важно събитие? Нито аз съм благородник, нито съпругата ми има титла. Братовчедката му отправи ослепителна усмивка. — Във висшето общество всичко е въпрос на разбиране. Вие имате вълнуващо излъчване. Главната е смятана за духовита хубавица, достатъчно умна, за да плени такъв важен мъж. Наричат я „истинско бижу”. Подозираше, че тези англичани щяха да си останат пълна загадка за него. Но сега, сред смях, музика и веселба, той се чувстваше в свои води.

Кристина Дод — Твоята целувка