"Нечакано щастие" - Сюзън Андерсън - за един морски пехотинец и една говачка-страхотно бонбонче

Даааа, вярно и двамата са бонобончета. Lelemale, твой ред е.

Цитатът е от исторически роман: "Тя отвръщаше жадно на всяка негова милувка. Не знаеше какво е да бъде любена. Докосването му беше нежно и същевременно възбуждащо, довеждаше нуждата й до все по-високи и по-високи върхове, докато изведнъж я обзеха усещания, които тя по-рано не беше познавала. Изгаряйки от желание да бъде по-близо до него, тя го хвана за раменете, вкопчи се в него, търсейки, искайки да усети твърдостта му в тялото си. Безумна страст я караше да се вкопчва в него и когато екстазът я заля, по бузите й потекоха сълзи. Но Главният не беше свършил. Отстрани се от нея само за да се съблече и легна върху нея. Видя как се разшириха очите й, като че ли го виждаше за първи път, и разбра, че всичко, което му беше казал Приятеля за Главната, беше вярно. Тя внимателно бе пазила репутацията си, но никога не беше се замислял сериозно до този момент дали тя е девствена. Като разбра, че е така, това му достави радост. — Ще бъда внимателен — обеща той, намествайки се между тръпнещите й бедра. Целуна я. Устата му бе върху нейната в любовна взаимност, която я помете извън реалността. Той наистина искаше да бъде нежен, но мощният му тласък и горещината на желанието му разкъсаха това, което беше доказателството за нейната невинност. Глкавната се напрегна и изплака тихо, изненадана от това страстно нахлуване на мъжествеността му. — Извинявай — промърмори Невинността й не беше лъжа. Той искаше да й каже какъв специален подарък за него е нейната невинност и да я освободи от страха от това, което беше изпитание за нея, но не можеше да се откаже от нуждата си да я обладава. Разговорите щяха да останат за по-късно."

Не ми е познато и като всеки исторически роман ми се ще да го прочета.Обаче много тежък изказ и повторенияяяяяяяяяяяя.

Не ми е познато и като всеки исторически роман ми се ще да го прочета.Обаче много тежък изказ и повторенияяяяяяяяяяяя.

Скъпа, имаш вече професионално (редакторско) изкривяване !

Дай жокерче,че нещо зациклихме

Момичета, съжалявам за закъснението, но тези дни нямам интернет.В близките дни не се и очаква да имам. Откъсът е от романа " Дамски пасианс" на Боби Смит. Извинете ме , че играта се "прецака", но нека някой, който има възможност, да пусне следващия цитат. Благодаря ви предварително.

Редактирано 19 май 201115 г. от lelemale (преглед на промените)

Ще пусна аз едно цитатче!

Когато научи за внезапния обрат на нещата, Икономката се разплака от радост, разтанцува се с Главната, докато най-накрая двете се отпуснаха върху два стола, задавени от смях.

- Това бе най-невероятният миг в живота ми! - призна Главната, завъртя се на пръсти и обви ръце около тялото си. - Той ми се усмихна, Икономката, наистина ми се усмихна. И ме държеше за ръката!

Повдигна дланта си пред очите и се взря в нея така, сякаш внезапно се бе превърнала в злато.

Икономката я наблюдаваше, ококорила очи, като хапеше лекичко долната си устна.

- Неговата музика... о, неговата музика... Слушала съм изпълненията на много хорове, но никой от тях не можеше да се сравни с небесните звуци, които излизат изпод великолепните му ръце. О, ама ръцете му наистина са невероятни. Не си ли съгласна, Икономката? Нали има красиви ръце?

Слугинята кимна и се ококори дори още повече.

- А когато се усмихна. - Главната се завъртя отново и се засмя, хвана се за дървената колона на леглото, за да се задържи, и се подпря на нея. - Усмивката му беше лъчезарна. Преобразуваща. Бях... хипнотизирана. - Въздъхна и погледът й доби сънливо изражение. - Когато ми заговори, цялото ми същество потрепера като от гръм. Сякаш затрепераха самите ми нерви. Не можех да дишам. Имах чувството, че... ще припадна. Да, че ще припадна.

- О, Боже!

Редактирано 20 май 201115 г. от The_young_girl (преглед на промените)

Явно зациклихме много яко,така,че помагай със жокер

Редактирано 29 май 201115 г. от margc (преглед на промените)

Ух първо мислих цитата да е лесен, ама после реших да ви затрудня малко. 1. От исторически роман е 2. Главната е болногледачка 3. Главният е болния Айде сега вече със сигурност ще познаете!

Редактирано 29 май 201115 г. от The_young_girl (преглед на промените)

След подсказката се замислих за Вярност на К.Сътклийф

Да! Главната е Мария Аштън, а икономката се казваше Гъртруд! Ти си!

ма ни мога, развален ми е компа и ми няма книгите. Моля някой да пусне цитат.

Аз със удоволствие ще те заместя

Ето и цитат,мисля,че няма да ви затрудни много

Главния бе посрещнат от оглушителни крясъци, но не спря нито за миг, за да приеме похвалите на свои и чужди. Тълпата се разстъпи пред коня и той препусна през изпотрошения крепостен вал към близката борова горичка. Главната седеше в скута му и трепереше след резкия преход от пламтящата клада към зимния студ.

Щом стигнаха горичката, мъжът й спря коня, скочи от седлото и й помогна да слезе. После огледа внимателно опърленото й лице.

— Доколкото виждам, нямаш сериозни наранявания. — Гласът му прозвуча странно хладно, след като само преди миг беше рискувал живота си, за да я спаси.

Когато я пусна и се обърна към коня си, в сърцето й пропълзя ужас. Не, тя нямаше да го пусне да си отиде. Щеше да потъпче веднъж завинаги гордостта си и да го върне при себе си. Сега, когато беше познала крехкостта на живота, не искаше да пропилее нито частица от него.

Тя протегна треперещите си ръце и произнесе името му, хълцайки задавено. Главния замръзна на мястото си. В този вик беше прозвучало всичко, което толкова дълго беше търсил. Все пак се побоя, че се е излъгал, и колебливо се обърна.

Видя сълзите на Главната, белите ручейчета по омазаните със сажди бузи, смарагдовите очи, които му обещаваха прекрасна пролет посред зима.

— Аз… аз те обичам — проговори задавено тя. — Знам, че винаги ще обичаш само Предишната, но аз ще се задоволя с онова, което си в състояние да ми дадеш…

— Главна! — Главния се хвърли към нея като безумен, но я заключи в прегръдките си с безкрайна нежност, сякаш имаше в ръцете си крехко цвете, което лесно можеше да се прекърши.

Заля я гореща вълна на щастие. Ехото на прошепнатото й име бе отнесено от вятъра, но тя се сгуши още по-плътно в прегръдката на мъжа си и усети как любовта му възвръща жизнените й сили. След малко Вълкът се отдръпна и устните му потърсиха нейните.

Редактирано 30 май 201115 г. от margc (преглед на промените)

Аз със удоволствие ще те заместя

Ето и цитат,мисля,че няма да ви затрудни много

Главния бе посрещнат от оглушителни крясъци, но не спря нито за миг, за да приеме похвалите на свои и чужди. Тълпата се разстъпи пред коня и той препусна през изпотрошения крепостен вал към близката борова горичка. Главната седеше в скута му и трепереше след резкия преход от пламтящата клада към зимния студ.

Щом стигнаха горичката, мъжът й спря коня, скочи от седлото и й помогна да слезе. После огледа внимателно опърленото й лице.

— Доколкото виждам, нямаш сериозни наранявания. — Гласът му прозвуча странно хладно, след като само преди миг беше рискувал живота си, за да я спаси.

Когато я пусна и се обърна към коня си, в сърцето й пропълзя ужас. Не, тя нямаше да го пусне да си отиде. Щеше да потъпче веднъж завинаги гордостта си и да го върне при себе си. Сега, когато беше познала крехкостта на живота, не искаше да пропилее нито частица от него.

Тя протегна треперещите си ръце и произнесе името му, хълцайки задавено. Главния замръзна на мястото си. В този вик беше прозвучало всичко, което толкова дълго беше търсил. Все пак се побоя, че се е излъгал, и колебливо се обърна.

Видя сълзите на Главната, белите ручейчета по омазаните със сажди бузи, смарагдовите очи, които му обещаваха прекрасна пролет посред зима.

— Аз… аз те обичам — проговори задавено тя. — Знам, че винаги ще обичаш само Предишната, но аз ще се задоволя с онова, което си в състояние да ми дадеш…

— Главна! — Главния се хвърли към нея като безумен, но я заключи в прегръдките си с безкрайна нежност, сякаш имаше в ръцете си крехко цвете, което лесно можеше да се прекърши.

Заля я гореща вълна на щастие. Ехото на прошепнатото й име бе отнесено от вятъра, но тя се сгуши още по-плътно в прегръдката на мъжа си и усети как любовта му възвръща жизнените й сили. След малко Вълкът се отдръпна и устните му потърсиха нейните.

О, това го знам - "Златната невеста" на Хедър Греъм (дано не съм се изложила само)

О, това го знам - "Златната невеста" на Хедър Греъм (дано не съм се изложила само)

Съвсем не,мила Право в целта Ти си на ход

Съвсем не,мила Право в целта Ти си на ход

Малеее, тъкмо си мислех преди малко какво стана с тази игра, а то се оказа, че аз съм за бой. Огромни извинения на всички. Направо не знам как ми е изскочило от ума. И ... минавам по същество:

— Какво, по дяволите, става? — попита той накрая.

— Ти не можеш да консумираш брака — прошепна тя в отговор.

Беше цяло чудо, че ерекцията му не изчезна на секундата. Честно казано, беше цяло чудо, че изобщо успя да процеди:

— Моля?

Тя наведе глава.

— Ще ти бъда добра съпруга. Никога няма да кажа на никого, кълна се.

От детството си насам, когато заекваше и се запъваше при всяка дума, не бе губил дар слово по този начин.

Тя мислеше, че е импотентен!

— Защо… защо… защо? — Заекване? Или обикновен шок? Главният гласува в полза на шока. Мозъкът му не бе в състояние да се фокусира върху нищо друго, освен върху тази единствена дума.

— Знам, че мъжете са доста чувствителни по отношение на тези неща — тихо каза Главната.

— Особено, когато не е вярно! — избухна Главният.

Главата й подскочи нагоре.

— Не е ли?

Очите му се присвиха до тесни цепки.

— Брат ти ли ти го каза?

— Не! — тя отмести поглед от лицето му. — Майка ми.

— Майка ти? — задави се той. Със сигурност никой мъж не бе страдал така в първата си брачна нощ. — Майка ти ти е казала, че съм импотентен?

— Това ли е думата? — любопитно попита Главната, но като срещна буреносния му поглед бързо добави. — Не, не го каза с толкова много думи.

— Какво — отчетливо произнесе Главният, — каза точно?

— Е, не много — призна тя. — Всъщност беше доста дразнещо, но ми обясни, че съпружеският акт…

— Нарекла го е акт?

— Не го ли наричат всички така?

Той отмина въпроса.

— Какво друго каза?

— Каза ми, че… ъъъ, както и да го наричаш това…

Главният реши, че сарказмът й е достоен за уважение при дадените обстоятелства.

— … е свързано по някакъв начин със създаването на деца и…

Той помисли, че може да се задави със собствения си език.

— По някакъв начин?

— Ами, да — намръщи се Главната. — Определено не навлезе в подробности.

— Очевидно.

— Опита всичко по силите си — изтъкна Главната с мисълта, че поне трябва да опита да защити майка си. — Беше й много неудобно.

— След осем деца — измърмори той, — човек би помислил, че го е преодоляла.

— Не мисля — каза Главната и поклати глава. — Когато я попитах дали е участвала в този… — Тя раздразнено вдигна очи към него. — Наистина не знам как да го нарека, ако не е акт.

— О, давай — каза той със странно напрегнат глас и махна с ръка.

Тя загрижено примигна.

— Добре ли си?

— Прекрасно — задави се той.

— Не звучиш добре.

Той отново махна с ръка и Дафни остана със странното впечатление, че не е в състояние да говори.

— Е — каза бавно тя и се върна на предишната тема. — Попитах я дали това означава, че е участвала в този акт осем пъти и тя силно се притесни и…

— Попитала си я това? — избухна Главният, думите му се изстреляха от устата му като експлозия.

— Ами да.

Очите й се присвиха.

— Смееш ли се?

— Не — изпъшка той.

Устните й леко се присвиха.

— Определено изглеждаш така, все едно се смееш.

Главният неистово поклати глава.

— Мислех, че въпросът ми е абсолютно логичен, след като има осем деца. Но тя каза, че…

Той отново поклати глава и вдигна ръка. Изглежда сякаш не знаеше дали да се разсмее или да се разплаче.

— Не ми казвай. Умолявам те.

Ще компенсирам голямото закъснение с мноооого лесна загадка. Още веднъж, извинения на всички.

Редактирано 9 юни 201115 г. от julie81 (преглед на промените)

Ох, мила, това беше първата книга, която изръфах със смъртоносна скорост и се влюбих отчаяно в любимата Джулка Kуин - Херцогът и аз. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ох, мила, това беше първата книга, която изръфах със смъртоносна скорост и се влюбих отчаяно в любимата Джулка Kуин - Херцогът и аз. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Казах аз, че съм лесна. Давай, Боби!

Когато Главния вдигна лявата й ръка, тя се намръщи при вида на червените отоци. Левият й крак също беше червен, а брадичката й изгаряше.

— Имаш доста лоши драскотини, но този мехлем ще притъпи паренето и червенината ще изчезне за няколко дни. Ако не беше толкова изгоряла, положението нямаше да е така лошо. Твърде си светла, за да стоиш дълго на слънце, особено във водата, където отражението се засилва.

Разбира се, беше прав. Цялото й тяло аленееше, но по дясната страна нямаше натъртвания.

— И сама мога — сопна се тя. Седна в леглото и започна да разтрива мехлема по ръката си.

Но Главния държеше кутията далеч от нея.

— Защо не стоиш мирна и не ми позволиш да се погрижа за теб.

Главната неохотно се предаде, легна и затвори очи. Пръстите му нежно размазваха мазилото по ръцете и краката й. Внезапно се разчувства. Всяко негово докосване беше ласка, която премахваше не само болката, но и гнева й.

Обърна я по гръб. Тя въздъхна. Когато усети, че саронгът й се разхлабва, се изопна.

— Какво правиш? — прошепна Главната; настроението й отново се развали.

— Ще настинеш, ако седиш дълго с това нещо — обясни Главния и добави: — Не, че не изглеждаш очарователно в него.

Тя се извърна и го видя да се усмихва.

— Мога и сама да се съблека, благодаря.

Главния сви рамене.

— Само се опитвах да ти помогна, Главната.

— Мога добре да си представя какво се опитваше да направиш — язвително отвърна тя.

— Толкова ли ужасно щеше да бъде?

Тя затаи дъх. Нима той наистина смяташе, че е забравила вчерашната му грубост?

— Дори и да се любим, нещата няма да се оправят. Последният път беше различно, Главния. Тогава си мислех, че те интересувам, сега обаче знам, че не е така.

— Ако не те исках, щях отдавна да те пусна да си вървиш вкъщи. Нима не разбираш?

— Да ме искаш и да ме обичаш са две различни неща.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — изкрещя той. — Това, което казах на Гадняра беше само, защото той ми предаде думите ти, че не издържаш повече да живееш с мен. Не го мислех наистина, Главната.

Главната го погледна с широко отворени очи. Точно както каза Приятелката: „Казал го е от наранена гордост“. Дали беше така? „Не му вярвай“, прошепна й едно тъничко гласче. „Отново ще те нарани“.

— Защо пък трябва да вярвам на това, което казваш, Главния? — спокойно попита Главната. — Ти не ми повярва, когато ти казах, че в действителност не съм спала с други мъже. Не очаквай да ти повярвам, когато ти не вярваш на нищо, което аз кажа.

— Главната, съжалявам. Какво повече мога да направя?

Тя стана, отиде в банята и затвори вратата под носа му.

При щракването на ключалката очите й се насълзиха. Щеше да бъде толкова лесно да му прости, да се любят и отново да се помирят. Но не искаше повече да я наранява, бе понесла твърде много.

— Но защо все още ме боли? — отчаяно прошепна тя.

„Дивият рай“ Джоана Линдзи

Давай, Руми, туй е

Малко смяна на десена и много домакинска работа:

В седем вечерта все още готвя.

Поне си въобразявам, че готвя. И двете фурни са горещи. На котлоните бълбукат разни неща. Отдушникът бръмчи уморено. Вече два пъти успях да си изгоря дясната ръка, докато вадех разни неща от фурната. Отворила съм осем книги с рецепти и съм ги пръснала из цялата кухня. Едната е залята с олио, а друга е оплескана с жълтък. Лицето ми е станало червеникавокафяво, цялата съм потна и на всеки няколко минути тичам до мивката, за да топна ръце под студената вода.

Така е от цели три часа. А все още нямам представа каква ще бъде вечерята. Досега вече изхвърлих шоколадовото суфле, което се скапа, два тигана с прегорял лук и една тенджера със замразени праскови, от които ми се догади само като ги гледах.

Нямам представа какво ще излезе. Нямам и достатъчно време, за да разбера какво не е наред. Нямам и желание да правя анализ. Всеки път, щом нещо не се получи, аз изхвърлям проблемното нещо и започвам отново.

Семейство ГЛЕН нямат представа какво става в кухнята им. Двамата пият кротко шери в хола. Мислят си, че всичко е наред. Преди около половин час ТРЕН се опита да влезе в кухнята, но аз успях да я прогоня навън.

След по-малко от час двамата с ЕЙДЪН ще се настанят в трапезарията в очакване на изискана вечеря. Ще разстелят салфетките, изпълнени с очакване, ще си сипят минерална вода.

Усещам как ме обзема истерия. Знам, че няма да успея. Въпреки това не мога да се откажа. Все си мисля, че ще стане някое чудо. Нещата ще се подредят. Все някак ще се справя.

Господи, сосът извира!

Затварям вратата на фурната, грабвам лъжица и започвам да бъркам. Та той представлява доста гнусна на пръв поглед кафява вода на буци. Отварям трескаво шкафовете, за да открия нещо, което да сипя вътре. Брашно. Царевично брашно. Нещо такова ми трябва. Това ще ми свърши работа. Грабвам малко бурканче и сипвам енергично от бялата пудра, а след това избърсвам потта от челото си. Добре. Ами сега какво?

В този момент си спомням за белтъците, забравени в купата. Грабвам готварската книга и прокарвам пръст по страницата. Промених десерта на целувки с яйчен крем, след като прочетох, че се правели много лесно.

Дотук добре. Ами после? „Поставете стегналите се целувки в соса, пресипан върху готварско фолио.“

Поглеждам в купата. Да са се стегнали, значи. Моите са в течно състояние.

Трябва да се получат, повтарям си отчаяно аз. Просто трябва да се получат. Следвах инструкциите много внимателно. Може би течността е по-гъста, отколкото изглежда. Може би като започна да я пресипвам, ще се стегне, както обикновено става според кулинарните закони на физиката.

Започвам бавно да пресипвам в тавичката.

Не се сгъстява. Разлива се на бяло лепкаво езерце и започва да капе по пода.

Нещо ми подсказва, че целувките с яйчен крем няма да са готови за вечерята в осем.

Лепкава капка плосва върху крака ми и аз надавам отчаян вик. Готова съм да ревна. Защо не се получи? Толкова внимателно изпълних всичко! В гърдите ми започва да се надига дълго потискана ярост и заплашва да изригне. Яростта е насочена към мен, към противните подли белтъци, към готварските книги, към готвачите и към храната… Насочена е най-силно към онзи, посмял да напише, че целувките са „лесна работа“…

Редактирано 10 юни 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Идея си нямам коя е книгата, но се надявам някой скоро да я познае, защото ме заинтригува силно

Идея си нямам коя е книгата, но се надявам някой скоро да я познае, защото ме заинтригува силно

И аз така, като видях, че си писала , викам супер някой позна, ще разбера коя е книгата.