Елизабет Лоуел - Самотникът

Ееееееееееее,аз какво да кажа сега?

Нещо като ти направи впечатление,си остава запечатано и след десет прочетени други книжки.Ти си!!!

Пак съм аз с исторически роман. Много, много отдавна съм я чела и сега като я преглеждах си я припомнях и май й е дошло време за препрочитане. Той я обърна към себе си и леко се усмихна, положил ръце на раменете й. — Кажи ми сега, че това не ти харесва — каза той, като се наведе и я целуна. Сърцето й щеше да се пръсне в гърдите й. Тя се вцепени и се опита да се измъкне. Устата му бе топла, мека, но упорита и настойчива. Езикът му докосна мястото, където устните й се събираха възбуждащо, само за миг. Топла, влажна болка премина през нея като спирала. Той повдигна глава и се усмихна. — Ама и ти си инат и половина. Ще опитаме ли още веднъж? — Ти обеща! Той я притегли по-близо. — Обещах да не се любя с теб, принцесо — рече той, а после отново залепи уста за нейната. Този път тя се бореше, вместо да остане пасивна. Той не обърна внимание на това и само я хвана по-здраво. Тя се опита да извърне лице, но той с лекота улови задната част на главата й с една ръка и продължи да я целува, без да я кара да отваря уста. От нея се изтръгна изтерзан хлип. Той я пусна. Миранда се препъна, но не падна, а и той не се опита да й помогне. Тя предпазливо се обърна и видя гърба му, когато той се облегна на едно дърво, зареял поглед в назъбените линии на далечните планини. Тя задиша по-леко. Бе ядосана, обидена, негодуваща — и в нея бушуваха толкова много емоции, че не можеше да ги разпознае всичките. Копнееше. — Да се връщаме — каза той, като въздъхна тежко.

Мхм, това ми е познато, ама да видим дали ще се сетя.

Редактирано 25 декември 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Един много далечен опит с мноооого далечен спомен - Джейн Фийдър "Смарагдовия лебед".

Не, Юле, друга книжка е. От поредица!

Пътуване към рая - Бренда Джойс

Пътуване към рая - Бренда Джойс

Точно тя!

Пристигнаха в чифлика в пет часа сутринта. ГЛАВНАТА седеше, увита в одеяло, и отпиваше от чаша силно кафе. На пода срещу нея седеше ***** със здраво завързани ръце и крака и я гледаше яростно. Ругаеше на висок глас. Когато **** влезе, тя му изкрещя нещо. Тримата мъже гледаха слисани. — Как успя да го направиш? — попита **** ,ГЛАВНАТА. Тя изглеждаше доста добре, като се има предвид, че само преди няколко часа беше бяла като смъртта. — Подмамих я — отговори жената и отпи от кафето. — Казах й, че не се чувствам добре, и когато дойде да ми помогне — макар и с нежелание, ГЛАВНИЯ , — я ударих и завързах. Тя си го заслужава заради онова, което е направила с теб. Разбираш ли? Той не можа да сдържи смеха си. — Разбирам. ***** крещеше на френски. — Откакто я вързах, все така си крещи, но тъй като не говоря френски, не я разбирам. Нямам представа какво казва. Обижда ли ме, ГЛАВНИЯ? ГЛАВНИЯ се засмя. — Може би те е обиждала в началото. Сега вече е преминала на правнуците ти. — Всъщност — обади се **** и хвърли бърз поглед към любовницата си — сега много красноречиво напада всичките ти предшественици и любимите ти животни. — Мисля, че трябва да я развържем — каза ****. — Така се чувства много неудобно. Как мислиш, ГЛАВНАТА , наказа ли я достатъчно? ГЛАВНАТА пак отпи от кафето си. — Добре — съгласи се тя. — Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя заслужава един добър урок, но не съм в състояние да направя повече каквото и да било. Искам да знае, че съм лоша и че няма да търпя такова поведение спрямо съпруга си. Да не е посмяла да обиди някога ГЛАВНИЯ! ГЛАВНИЯ се обърна към **** и му каза нещо на френски. Двамата с **** се засмяха. — Какво му каза? — попита подозрително ГЛАВНАТА. — Казах му — бавно каза ГЛАВНИЯ, като й се усмихваше, — че когато се научиш добре да говориш френски, би трябвало да излезеш срещу самия Наполеон. **** е съгласен, че Корсиканецът няма да има никакъв шанс срещу тебе. — Не съм сигурна — каза тя с тревога в гласа, — в момента не съм в блестяща форма. Колко време ще ми трябва да науча този проклет език? Замълча, погледна ГЛАВНАТА и очите й се разшириха. — О, Господи! Припадна. Чашата падна на земята и кафето се разля. **** престана да ругае. **** и ГЛАВНИЯ коленичиха до нея. — За три месеца може да се научи да ругае като файтонджия — каза **** и напипа пулса й. — Стига си треперил, ГЛАВНИЯ тя ще се оправи. От вълнението е.

Пристигнаха в чифлика в пет часа сутринта. ГЛАВНАТА седеше, увита в одеяло, и отпиваше от чаша силно кафе. На пода срещу нея седеше ***** със здраво завързани ръце и крака и я гледаше яростно. Ругаеше на висок глас. Когато **** влезе, тя му изкрещя нещо. Тримата мъже гледаха слисани.

— Как успя да го направиш? — попита **** ,ГЛАВНАТА.

Тя изглеждаше доста добре, като се има предвид, че само преди няколко часа беше бяла като смъртта.

— Подмамих я — отговори жената и отпи от кафето. — Казах й, че не се чувствам добре, и когато дойде да ми помогне — макар и с нежелание, ГЛАВНИЯ , — я ударих и завързах. Тя си го заслужава заради онова, което е направила с теб. Разбираш ли?

Той не можа да сдържи смеха си.

— Разбирам.

***** крещеше на френски.

— Откакто я вързах, все така си крещи, но тъй като не говоря френски, не я разбирам. Нямам представа какво казва. Обижда ли ме, ГЛАВНИЯ?

ГЛАВНИЯ се засмя.

— Може би те е обиждала в началото. Сега вече е преминала на правнуците ти.

— Всъщност — обади се **** и хвърли бърз поглед към любовницата си — сега много красноречиво напада всичките ти предшественици и любимите ти животни.

— Мисля, че трябва да я развържем — каза ****. — Така се чувства много неудобно. Как мислиш, ГЛАВНАТА , наказа ли я достатъчно?

ГЛАВНАТА пак отпи от кафето си.

— Добре — съгласи се тя. — Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя заслужава един добър урок, но не съм в състояние да направя повече каквото и да било. Искам да знае, че съм лоша и че няма да търпя такова поведение спрямо съпруга си. Да не е посмяла да обиди някога ГЛАВНИЯ!

ГЛАВНИЯ се обърна към **** и му каза нещо на френски. Двамата с **** се засмяха.

— Какво му каза? — попита подозрително ГЛАВНАТА.

— Казах му — бавно каза ГЛАВНИЯ, като й се усмихваше, — че когато се научиш добре да говориш френски, би трябвало да излезеш срещу самия Наполеон. **** е съгласен, че Корсиканецът няма да има никакъв шанс срещу тебе.

— Не съм сигурна — каза тя с тревога в гласа, — в момента не съм в блестяща форма. Колко време ще ми трябва да науча този проклет език?

Замълча, погледна ГЛАВНАТА и очите й се разшириха.

— О, Господи!

Припадна. Чашата падна на земята и кафето се разля. **** престана да ругае. **** и ГЛАВНИЯ коленичиха до нея.

— За три месеца може да се научи да ругае като файтонджия — каза **** и напипа пулса й. — Стига си треперил, ГЛАВНИЯ тя ще се оправи. От вълнението е.

Невестата от Шербрук

Редактирано 26 декември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Дамата,която пусна загадката нещо я няма, а в отговора съм напълно сигурна,така че,за да не губим тренинг, ето следващия исторически цитат — Как можаха тези хора да постъпят толкова жестоко? Графът въздъхна дълбоко и я притисна към себе си. — Има закони, забраняващи лова в тази гора. — Тогава това са ужасни закони! — Не, скъпа моя. Повечето закони са справедливи и защитават хората. Селяните и крепостните работят за нас. Всеки от тях си има своето малко парче земя. Зад стените на нашия замък ние се грижим за тяхната сигурност, разрешаваме споровете им, съдим крепостните си и свободните селяни. Те ни служат, а ние… — Ние служим на краля — прошепна тя. — Татко, те нарекоха тези селяни „саксонски свини”, а Роднината — „саксонско кутре” и то с такова презрение — тръпки полазиха по гърба й. Той въздъхна отново. — Скъпа моя, повече от сто години са минали, откакто херцог Вилхелм дошъл от Нормандия, за да завладее Англия и да стане крал Уйлям. Сънародниците му считат себе си за нормандци, а англичаните са и ще си останат саксонци. Уйлям излязъл победител, но само наполовина. Хората му и до днес не престават да се боят и да мразят саксонците. Но на някои саксонци се отдаде да завладеят нормандци, както майка ти — мен, открадвайки сърцето ми. — Той нежно я погали по бузата и момичето отвърна на усмивката му. — Законите не са лоши, сърце мое. Кралят се постара да ги направи такива, че да служат на всички хора. Той е добър и силен владетел. Тя познаваше краля — красив мъж с неизчерпаема енергия, който непрекъснато се караше с жена си и синовете си. Самомнителен и арогантен, той умееше да принуждава другите да му се подчиняват. Никой обаче не го бе виждал да проявява жестокост. Не, той не би постъпил като благородника в синьо и жълто. Тя вдигна поглед към баща си. — Значи законите ще са добри, докато имаме добър крал. — И добри благородници, борещи се срещу лошите. — Но какво ще стане, когато останем без добър крал, а порочните благородници станат повече от справедливите? Мъжът като че ли изведнъж потръпна и още по-силно притисна момичето към себе си. — Тогава злото ще управлява тази земя. Едно обаче не трябва никога да забравяш, детето ми. Способният и силен владетел държи васалите си винаги покорни. Хора като тези, които видя днес, никога не ще притежават прекалено голяма власт. И още нещо — винаги ще има справедливи и храбри мъже, без значение на какъв език говорят, как се обличат и откъде идват — той се огледа, мислейки за тайнствените стрелци, спасили живота им.

Дали трябва жокерче или просто днес няма интерес?

Графинята и сребърният меч?

Графинята и сребърният меч?

Аааа,нямало нужда от жокер.

Давай мила!

Аааа,нямало нужда от жокер.

Давай мила!

Май по празниците момичетата нямат много време

Ето и моя цитат, исторически е:

Главния нежно взе лицето й между ръцете си и внимателно изтри с палци сълзите от очите й. Погледна дълбоко в сивите й очи и каза:

— Веднъж един много мъдър човек ми каза: Какво е душата на мъжа в сравнение с уникалните богатства, скрити в сърцето на жената?

Когато сля устни с нейните, сърцето на Главната преля от любов и радост. Тя го целуна тъкмо когато първите лъчи на слънцето се показаха над хоризонта на изток и ги потопиха в светлината на идващия ден.

"След полунощ" на Терезка, направоооо се побърках докато се сетя!

"След полунощ" на Терезка, направоооо се побърках докато се сетя!

Ти си

Ти си

Йеее, от кога не съм познавала!

Нещо съвременно:

"Тя вървеше към него натоварена с куп дрехи. Не, не вървеше към него, а към камионетката зад гърба му. Зелените й котешки очи проблеснаха, като че ли го гледаше. Кръвта му запулсира, а видът й сломи самообладанието му. Събитията от деня се стовариха върху него, отприщвайки унищожителен гняв, и той пожела семейството на главната да стадат както той страдаше.

- Ти си боклук - изрече той с дълбок, дрезгав глас, когато главната се изравни с него. Тя замръзна на място с детето увиснало на крака й. Не гледаше към Главния, взираше се пред себе си, а скованият й непорочен израз още повече го вбеси. - Цялото ти семейство е боклук. Майка ти е к***а, а баща ти крадлив пияница. Махайте се от тази земя и никога повече не се връщайте."

Хах, Онази нощ на Линда?

Хах, Онази нощ на Линда?

Дам, много тъжен момент бая си поревах на него.

Не само ти...

Следваща порция цитатче:

— С какво друго ви хранят? — попита заинтересовано ГЛАВНАТА.

— Обикновено сухари, солено свинско и сух боб. Само в пристанищата можеш да хапнеш прясна храна. Могат да се вземат няколко крави на борда и да се колят по време на плаването, но те обикновено трябва да се държат в трюма и не много дълго след отплаването те неминуемо си счупват краката от люшкането и тогава трябва да бъдат застреляни. Освен това, могат да се вземат живи пилета в клетки, но обикновено на малките кораби няма достатъчно място и пилетата или се разболяват, или умират. Тогава е доста рисковано да бъдат изяждани.

— Колко… интересно.

— Понякога има сирене, но след няколко дни в тропиците то започва да мирише. Не че ще умре човек, ако го изяде, но може да го „разкара" доста яко.

ГЛАВНАТА издаде звук на леко възмущение и остави вилицата си.

— О, ам'чи да, и на мен се случи предния месец — намеси се ПАЗАЧА с уста, пълна с аспержи. — Ядъх пул'вин гърне нещо, дето си гу мислех за офчу, ей там в млекарницътъ на Сайтистрийт в Сауфам'тън, нъл гу знайш?

Май никой не знаеше.

— И даже пул'вин час ни минъ и къту мъ напнъ, леле мале! Сичкото отвътри ми..

ГЛАВНАТА и АДВОКАТА се изправиха едновременно. И двамата се бяха зачервили. Тя — защото й прилоша, а той — защото едва се сдържаше да не избухне в смях. На висок глас ГЛАВНАТА предложи да им донесат кафето в библиотеката и сърдито напусна стаята. АДВОКАТА я последва.

— Мамка му, мислиш ли, че казах нещо лошо, ГЛАВЕН? — объркано каза ПАЗАЧА.

Той пъхна няколко бисквити в джоба си и се изправи.

— Не, не си мисли подобно нещо. Ти се държа като истински джентълмен.

— Наистина ли? Ми чи тя пузеленя баш, като казах… К'во като съм…

— Нищо. Аз мисля, че тя те харесва, ПАЗАЧ.

— Хъ! — С възхитителна грация ПАЗАЧА изплакна дебелите си като наденици пръсти в купичката и ги избърса в салфетката. — Айде, друже, дъ'н забрайш дъ съ измийш, ей! — Той изчака, докато ГЛАВНИЯ пъхне пръсти в проклетата купичка и после ги избърше в панталоните си. — Харесва ме, каиш? Тъй ли мислиш?

— Сигурен съм. Иначе защо ще ти говори непрекъснатo за ножа, за маслото, за салатиерата и за проклетата вилица? Мен ме е зарязала, но в теб още не е изгубила надежда.

— Тъй ли мислиш?

Броуди го насочи към хола с твърда ръка.

— Изобщо не се съмнявам.

АХАХХАХАХХАХАХХАХАХАХХАХАХАХАХА

Май е време за жокерче. Забравих да кажа, че книгата е историческа. Авторката има само няколко исторически, преведени у нас.

Леле Гане - ти направо ни застриля с този цитат. Дай жокер, че ще се мъчим до другата нова година!

Хайде още едно цитатче: Тази сутрин бяха пресекли крайбрежните Алпи на път към Италия. Сега се движеха през тъмна, гъста гора. Надвисналите клони на дърветата драскаха по облицовката на колата. Напредваха бавно и монотонно. Безкрайна скука бе обхванала всички, дори и Били. Понеже никой не отвърна на въпроса, Броуди обясни: — Отбелязали са местата, където разбойници са ограбвали и убивали пътници като нас. Три глави се извърнаха рязко към него, а после отново впериха погледи навън. Ана въздъхна тихо и презрително и се загледа през прозорчето. — Така е — настоя той. — Точно така пише в тази книга, която ми даде. Тя кимна мрачно и пресече желанието му да завърже разговор. През целия ден господен Броуди се опитваше да ги забавлява с фрази, преведени от италиански. Беше ги прочел в пътеводителя, който му дадоха снощи, фразите бяха от рода на „О, божичко, състоянието му бе ударено от мълния" и „Уви, обсадени сме от вълци. Добри човече, моля да ни освободиш от тези шумни зверове." — А намерихте ли някое подходящо словосъчетание за разбойниците във вашата книга, господин Броуди? — Да, мадам. Всъщност, намерих две. „Кями ун виджиле"… което значи… — „Извикайте полиция". Сигурно ще ви свърши добра работа. Аз вече се чувствам в безопасност. Тя не обичаше сарказма, но той просто я предизвикваше. — А каква е втората? — „Еко, куеста е си белла." Тя трепна учудена. — К'во значи т'ва? — попита Били. — На това, Бил, се казва идиом. — К'во значи туй? — Значи „Здрасти, глей к'ва муцка." Броуди, Били и дори Ейдън се засмяха дружно и весело, докато Ана ги изгледа накриво. Тя не оцени чувството за хумор на господин Броуди. Аааааааааааааааххаахаахаххахаааааааааааааааааа

Крадец на сърца, Патриша Гафни

Душко, къде се губиш, вече се бях отчаяла. Давай, ти си