Това не е ли "Нежен бунт" на Джоана?

Тъй като крисето отиде върши отговорната дейност рязане на луканка помоли мен докато не отпраша на иванов ден да поема играта. Не пете това не е джо. ади познавайте, че ша ми изпият ракията хихи - това в кръга на майтапа разбира се, но мисля, че е лесно.

Еееее, разбира се, че е "Как да се омъжиш за маркиз" на Джулка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ти си слънчо

— Главния!

Главната се олюля от изненада, щом видя Главния да стои жив и здрав, изправен в целия си ръст пред нея. Само преди минути бе видяла Един гадняр да изчезва след обезумялото стадо и бе почувствала цевта на револвера на мексиканката, притисната между ребрата й. Вцепенена, тя нямаше друг избор, освен да се подчини, да слезе от фургона и да чака, без да издаде и звук. Чувстваше се смутена и изплашена, но последното нещо, което бе очаквала, беше да види Главния, застанал на няколко крачки от нея.

А сега сърцето й тупкаше учестено, докато незабравимите сини очи я изучаваха изпитателно. Онемяла от изумление, Главната понечи импулсивно да се втурне в обятията му, но хладната цев на револвера в гърба й я възпря.

— Не мърдай! — нареди й мексиканката с леден глас.

Главния пристъпи инстинктивно крачка напред, но мексиканката отново извиси глас:

— Спри или ще стрелям!

Главния се закова на място.

— Хвърли оръжието!

Главния разтвори ръка и пушката тупна на земята. А когато заговори, плътният му глас беше сладка музика за ушите й, която допреди миг Главната смяташе, че никога повече няма да чуе:

— Добре ли си, Главната?

— Той ми каза, че си мъртъв! — Главната все още беше като замаяна. — Видях как куршумът те улучи. Видях как падна. Затова му повярвах!

Мексиканката махна на Главния да се приближи. Спря го, щом стигна на няколко ярда разстояние от тях. После притисна револвера още по-плътно в гърба на Главната и се обърна остро към Главния:

— Ти не си божи служител, за какъвто се представяш, нали, senor?

Очите на Главния се впиваха в Главната с такъв копнеж, че сърцето й подскочи.

— Не — отвърна лаконично той.

— Знаех си. Защо си тук?

— Навлязох на индианска територия, за да заловя Гадняра. — Главната почувства тръпката, която разтърси Мексиканката, докато Главния продължи: — Отдавна го преследвам. Исках да го хвана и да го изправя пред закона… но вече не ме е грижа за това. Искам само да измъкна Главната оттук, преди да е станало твърде късно.

— Сигурно искаш да убиеш Гадняра?

Изсеченото лице на Главния се скова.

— Ако той се опита да ме убие или ако посегне на Главната— да, бих го убил.

— Знаех, че наблюдаваш фургона.

Ненадейното признание на Мексиканката накара Главната да се обърне сепнато към нея. Тя продължи, без дори да трепне:

— Снощи беше край лагера. Наблюдаваше ни, докато Гадняра и жена ти се разхождаха. Беше по-неподвижен и от сенките. — Неочаквано тя запита: — Какво ще направиш сега, ако сваля револвера?

— Просто ще взема Главната със себе си. Ще имаме нужда от известна преднина. Затова и подплаших стадото, за да можем двамата с Главната да изминем достатъчно разстояние, преди Гадняра и хората му да ни последват.

— Не, стампедото няма да ви осигури достатъчно преднина.

Главната видя как изражението на Главния се скова, преди Мексиканката да подметне:

— Аз ще ви дам времето, от което се нуждаете.

Мексиканката свали бавно револвера. Главната мигом се втурна напред и успя да направи само няколко неуверени крачки, преди силните ръце на Главния да се сключат около нея. Останала без дъх, тя се опиваше от топлината му, от аромата му.

— Побързайте, трябва да вървите!

Главната се обърна сепнато към Мексиканката.

— Ела с нас!

— Не.

— Няма да си в безопасност, ако Гадняра се досети, че си ни помогнала.

Устните на Мексиканката се изопнаха в усмивка, в която нямаше топлота.

— Знам как да се оправя с Гадняра.

— Но…

— Само едно нещо искам от теб. — Тя повдигна полата си и извади лъскав нож от ножницата на бедрото си. Пристъпи към тях и ръката й се стрелна с такава скорост, че Главната дори не осъзна намерението й, преди да види яркия кичур коса в дланта й. После мексиканката отстъпи крачка назад и сдържано нареди: — А сега вървете!

Главния се наведе да вдигне пушката си от земята и обгърна с ръка раменете на Главната.

— Да вървим.

— Но…

Гласът на Главната замря, щом Мексиканката рязко се обърна и се покатери във фургона.

Миг по-късно Главната вече седеше на седлото пред Главния и нямаше сили да мисли за нищо друго, освен за познатата топлина на гърдите му и ритмичния ход на коня, който ги отвеждаше далеч от злото.

След по-горната ми излагация, да не позная за Маркиза, сега се надявам да съм права. Илейн Барбиери "Непорочност"

Илейн Барбиери

"Непорочност"

Абсолютно и точно в целта Давай, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Съвременен. Имената са сменени. Честър поклати глава. — Всичко е еднакво важно — поправи я той като следеше погледа й. — Ела тук. Тя се поколеба, но като видя голямата му протегната ръка, подобно на марионетка пристъпи напред и подаде своята. Пръстите му леко изтласкаха нейните и я притеглиха да седне на дивана до него. Тя усещаше топлината на широките му гърди. Честър остави книгата да падне на пода и бавно разкопча ризата си, без да откъсва морен поглед от нея. Дръпна ръката й надолу по широките си гърди. — Честър… — неловко започна тя като се опитваше да изтръгне ръката си. Но той натискаше дланта й към гърдите си. — Докосваш ли Адам по този начин? — Не — призна тя. — Ако изобщо е твоя работа, не го докосвам така. Може ли да си получа ръката обратно? — Защо? Тя го изгледа озадачено. — Защото… Джеси въздъхна вбесена. — Защото не съм искала, ето защо. — А той докосвал ли те е така? Тя почувства как бузите й пламнаха щом срещна многозначителния му поглед. — Виж, стана късно. Адам ще пристигне всеки момент, а аз не съм готова. — Напротив, остава само да обуеш обувките. — Той критично огледа вдигнатата й на кок коса. — Ако излизаше с мен, щях да те накарам да си пуснеш косата. Не я харесвам така завита. — Не е нужно да я харесваш. Усещането за тялото му под дланите й неистово я смущаваше и вече й беше невъзможно да прикрива желанието си от него. Той сведе поглед към тънката й блузка и премрежи очи. — Не носиш сутиен под блузката. Защо? — хладно попита. Страните й пламнаха. — Честър Фокс — избухна Джеси и отдръпна ръката си от неговата. — На Адам така ли му харесва? — поинтересува се той. С един скок тя стана на крака и му хвърли унищожителен поглед. — По-лесно ли му е да те гали по… — Престани! — избухна тя ужасена и скръсти ръце на гърдите си. — Облечи нещо под блузката, преди да излезеш или, Бога ми, аз ще го направя вместо теб — заплаши я той и се облегна назад. — Не можеш да излезеш с него в този вид. — Аз съм голям човек и мога да обличам, каквото си искам — разгорещи се тя. Той възбуждащо поклати крака си и понечи да стане от дивана. Джеси се втурна към спалнята като бясна, тръшна вратата зад себе си и я заключи. В продължение на десет минути кълнеше, крачеше нервно и мърмореше нещо неразбрано. Но си сложи сутиен. Когато се върна, Честър лежеше на дивана и драскаше нещо в счетоводната книга. Той вдигна глава и с един бърз, но цялостен поглед обходи гърдите й. — Така е по-добре. Няма смисъл да изкушаваш един мъж повече от това, на което е способен. — За Бога, с Адам сме сгодени. Той мълчаливо се втренчи в очите й. — Годежът не гарантира сватба. Джеси, аз искам да съм първият ти мъж. Измина цяла минута, преди тя да проумее думите му, след което цялата се изчерви. Стоеше безмълвна, а във всяка черта на лицето й се четеше недоверчивост. — Да, ще бъда първият. Според мен е по-добре да върнеш пръстена на Адам. — Най-ужасен сред всички самодоволни мъже — започна тя, вперила пламнал поглед в него, — как смееш да се появяваш в живота ми като гръм от ясно небе? Как смееш да ми го отнемаш? На лицето му бавно се изписа подигравателна усмивка. — Скъпа, точно това ще направя. И ти ще ме оставиш да го направя. Когато отново напусна Редмънд, ти ще ми принадлежиш от зелените ти очи до пръстите на нозете ти. Цялата. Така, както никога не си и сънувала, че можеш да принадлежиш на някой мъж. — Надявай се, Честър — рече тя с леден глас. — Обичам Адам. — Разбира се, че го обичаш. Като брат. — Той вдигна глава и бавно се усмихна. — Но желаеш мен, Джеси.

Мисля, че е "Чужда жена" - Д. Палмър

Точно! Давай ти си!

Цитатът е от исторически роман: " За него нямаше друго място, друго време и друга жена, освен тази в ръцете му. С устни обхвана всяка частичка от тялото й, а с ръце постоянно я галеше. Кръвта му гореше във вените като огън, запалващ желание. ГЛАВНАТА се отдръпна и каза, останала без дъх: — Кажи ми какво искаш, ГЛАВЕН, и аз ще го искам. — Да опозная всеки сантиметър от тялото ти. Виждаше я как преглъща, как се движат гърдите й под тънкия ленен плат, а дъхът му секна, когато тя развърза сатенените връзки на нощницата си и бързо разкопча малките копченца. После вдигна ръце и бавно я съблече, разкривайки постепенно прекрасното си тяло. За миг се почувства неудобно под погледа му, после се усмихна. — Ето ме. — Господи, колко си красива! — каза той с дрезгав глас. Свали панталоните си и я последва в леглото. Потънаха в мекотата на пухения дюшек. Последната й разумна мисъл беше, че му принадлежи, че сега може да прави всичко. Нямаше да се срамува да му даде това, което той иска. — Цялата съм твоя — каза ГЛАВНАТА. — Прави, каквото искаш с мен. — Обичам те тялом и духом — рече тихо той, използвайки нейните думи, — кълна се. — С ръка погали бузата й. — ГЛАВНАТА, плачеш ли? — Да, не мога да не плача. Толкова те обичам! — Тя сложи глава на рамото му и призна: — Аз съм ревла, ГЛАВЕН , понякога плача, когато съм прекалено щастлива, за да се смея. — Мисля, че ти хареса — рече той." УСПЕХ!!!!

Може ли малко подсказка, познато ми е, но не достатъчно

Книжката разказва за съдбите на двамата герои по време на войната между Севера и Юга. Писателката има 2 романа издадени от "Хермес"- "Романите на розата". Ако се затруднявате, ще дам нов цитат.

"Горчиво и сладко", Анита Милс. Невероятно трогателен роман http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно тя е! Давай напред!

- Тези крави са мои - каза тя. Безумно твърдение на една безумна жена, за каквато той най-вероятно я мислеше. Нямаше нищо против да се държи като такава, ако успееше да изкопчи информацията, която я интересуваше. - Не искам да ги преследват през половината Тексас, докато над главите им летят куршуми, да ги разстройват и да плашат малките им до смърт.

Главния я изгледа, като че ли тя напълно бе изгубила разсъдъка си:

- Мисля, също така, че е жестоко да ги горят с тези нажежени до червено дамги. Вместо това може да им се вържат панделки около врата. Е, разбира се, те може да паднат. А няма ли да е по-добре да им се боядисат рогата?

Бавна усмивка разтегна устните на Главния.

- Това е добра идея. Можем да използваме яркочервено за женските крави и кралскосиньо за мъжките говеда. Това ще им помогне много през размножителния период. Нали разбираш, ще улесни тези, на които им е за първи път.

Това май са Хана и Бък на Лей Гринууд.

Леле колко съм се смяла кат го писах това.

Леле колко съм се смяла кат го писах това.

Ох, а аз докат го четях за първи път, гръмогласно с цяло гърло ревах от кеф, та чак подплаших дребосъка у дома. Горкичкия, взе да мига на парцали уплашено да не би майка му да се е смахнала нещо, та цвили така гласовито срещу компа

Пете, давай смело напред http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ох, а аз докат го четях за първи път, гръмогласно с цяло гърло ревах от кеф, та чак подплаших дребосъка у дома. Горкичкия, взе да мига на парцали уплашено да не би майка му да се е смахнала нещо, та цвили така гласовито срещу компа

Пете, давай смело напред http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Наистина супер книга, спомням си, че я четох горе долу по това време миналата година, изобщо добре си уплътних седмицата за заверки навремето.

От доста време не съм познавала, ето следващия цитат от исторически роман и много любим момент:

"Главната излезе от вкъщи да хвърли леген мръсна вода. Застана за миг в края на гората и пое хладния вечерен въздух.

Изведнъж нечия ръка я прегърна през кръстта, а друга й затвори устата.

- Не мърдай и мълчи. - Можеше да разпознае този акцент сред хиляди гласове. Разтърси енергично глава, за да отметне ръката.

- Ще те пусна, ако ми обещаеш да не викаш. В противен случай ще дотичат английските войници и ще ни нападнат и двамата.

Главната не желаеше да търпи подобна аргументация, но силната ръка на Главния й пресече дъха. Тя кимна.

Той свали ръка и тя с ипое дълбоко дъх. Той я обърна с рязко движение, залепи гърба й на едно дърво, притисна здраво с крак краката й към ствола, а с лявата си ръка - косата й към кората.

- Какво искате от мен? - попита тя задъхано и го погледна в очите. - Какво търсите тук? Какво са направили пак англичаните?

- Дойдох сама, за да те видя - каза Главния и се приближи толкова плътно, че телата им се докоснаха- Дясната му ръка беше на кръстта й, галеше ребрата й. - Наблюдавам те Главна. Мисля за теб. Сега съм ти дошъл на гости.

- Но аз не мисля за вас - прекъсна го главната и се опита да се отдръпне. Само че стволът, на който се беше облегнала, осуети намерението й.

Той се наведе напред и целуна шията й под ухото.

- Изобщо не мислиш за мен? Забравила си как лежахме двамата в мъха?

- Да - излъга тя и усети как се свлича по ствола, когато горещите му устни се плъзнаха по шията й.

Той сложи ръка на тила й, вдигна с палец брадичката й , а дългите му, нервни пръсти загалиха кожата й под кърпата, прикриваща дълбокото деколте на роклята.

- Това не е роклята, която скъсах - каза той и загали с крайчеца на пръстите си извивката на лявата й гърда.

- Не - прошепна тя с отпаднал, тих глас..."

"Черният отмъстител" на Джуд Деверо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

"Черният отмъстител" на Джуд Деверо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Боби, честон разбиваш ме, как пък веднъж не сбърка...както се казваше в една реклама: ти си машина човече!

Боби, честон разбиваш ме, как пък веднъж не сбърка...както се казваше в една реклама: ти си машина човече!

Ох, Петенце, и аз не знам защо в тиквата ми бъкат 'секви щурави любовни работи, вместо новостите по законите и разни безобразни класификатори. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

— Здравей, Главна.

Смаяна, че вижда Главния на прага си, Главната не можа да намери думи, за да отвърне на поздрава му. Можа само да го изгледа втренчено, докато той влизаше вътре и затваряше вратата зад себе си. Звучното щракване на резето освободи замръзналия й ум.

— Какво търсиш тук?

— Трябваше да те видя.

— Защо?

— Днес научих нещо, което променя всичко.

Главната пребледня. Нима някой му е казал, че тя носи детето му?

— Какво си научил?

Главния й се ухили.

— Ще ти кажа по-късно.

Главната се взря в лицето му. Наистина нещо се беше променило. Главния изглеждаше весел, сякаш някакъв огромен товар се беше смъкнал от раменете му. Бръчките на челото му бяха изчезнали, в ъгълчетата на очите му искреше смях. Главната изписка изненадано, когато той я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— Главния, пусни ме! Къде ме носиш?

— В леглото.

Внезапен гняв се надигна у нея. Как смее да си въобразява, че може да идва при нея, когато си поиска?

— Не съм твоя к***а.

— Така е, не си. Но ще станеш моя съпруга. Ако не днес, то утре. Коя е твоята стая?

— Да не си полудял?

В мига, когато изрече тези думи, си пожела да ги върне обратно. Нямаше нужда да напомня на Главния какво му е съдено. Той отметна глава и се разсмя, с което окончателно я обърка.

— Да съм полудял? Не. Луд съм от любов, може би.

Любов? Наистина си беше загубил ума.

— Плашиш ме, Главния.

Той внезапно изтрезня.

— Никога няма да стане нужда да се плашиш от мене, Главна. Най-накрая узнах кой съм и какво мога да очаквам от живота. Сега ще ми кажеш ли коя е твоята стая, или да влизам напосоки?

Главната виждаше една страна на Главния, каквато не беше съзирала досега, и внезапната промяна я заинтригува.

— Последната стая вдясно.

Главния я внесе в стаята й, затвори плътно вратата зад гърба си и я пусна да стъпи на пода. Ръцете му веднага се стрелнаха към гърдите й, търсейки копчетата. Главната го отблъсна.

— Не. Какво става тук, Главния?

— Става дума за нас. Искам да се оженя за тебе. Искам да лягам с тебе всяка вечер и да се събуждам до тебе всяка сутрин. Искам деца от тебе. Когато умирам, искам твоето лице да е последното, което ще видя...

Женкарят и разбойничката на Конка?

Женкарят и разбойничката на Конка?

Ей, Мимче, направо ме издебна от засада Давай напред http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Колониалният клон на рода !!!!!! се приготви за път в петък сутринта. Планина от багаж беше натрупана върху пътническата кола, осигурена от @@@@@@ за семейството му. Леля Злобарка се обърна към Главната. — Отново си във форма, за жалост. — Какво каза, мамо? — Скъпи ми синко, казвах на Главната, че изглежда толкова добре, че сигурно не би било проблем за нея да дойде с нас. — А що се отнася до вас, госпожо — отвърна Главната, — надявам се езикът ви да изсъхне. — Сега пък вие какво рекохте, Главна? — продължи играта синът, криейки усмивката си с облечената си в ръкавица длан. — Само изразих надежда, че майка ти ще ни погостува пак някои ден. Леля Злобарка прикова тежък поглед в нея и добави, понижавайки глас. — Забележителна способност за възстановяване. Всяко нещо обаче си има край. — Без съмнение сте права, госпожо. Не трябва да се забравя, че самата природа е определила, като се има предвид напредналата ви възраст, че е доста вероятно вие да достигнете своя край преди аз моя. — Можем само да се надяваме — промърмори Главния, но достатъчно силно, та да бъде чут от американската си леля. — Ти също заслужаваш да пукнеш, защото одобряваш оскърбителното й поведение. Тоест, разбира се, не исках да кажа нищо друго, освен че Главния има нужда от по-свенлива съпруга, която не ще оскърбява роднините си — факт, който отдавам на невежеството на Главната по причина на елементарното й възпитание. Главната се разсмя. — Вие сте истинска вещица, госпожо. Дано каретата ви прегази — обади се и Главния. — Главен! — извиси се до крясък гласът на леля ********. — Няма нищо, само споделих с леля Злобарка, че няма достойна награда за добротата й, освен може би някой трон. — Дръж си езика, млади човече! — Да, като че ли наистина най-сетне успявам да се справя, нали? — той й се поклони леко, после се обърна на другата страна към @@@@@@@. — Префърцунени ми, смотан братовчеде, не се съмнявам, че с Главната ще те срещнем в Лондон. Колко време възнамерявате да останете в Англия?