Тц, това ми е ужасно познато обаче изобщо не мога да се сетя. .оО

Май ни е време за жокер

Ъъъ... чеки, че и аз забравих коя е книгата Начи ето жокер - действието е на кораб, главния е капитан. От тва по-голям жокер не мога да измисля.

Ъъъ... чеки, че и аз забравих коя е книгата Начи ето жокер - действието е на кораб, главния е капитан. От тва по-голям жокер не мога да измисля.

Абе,да не екнигата за Бойдчо,че и забравих неймето

Ъъъ... чеки, че и аз забравих коя е книгата Начи ето жокер - действието е на кораб, главния е капитан. От тва по-голям жокер не мога да измисля.

Явно не помага, не може ли още едно цитатче

— Мен трябваше да накажете — възрази отново тя. — Не ===== и не бедния матрос. Аз не изпълних заповедта ви. — По изключение този път имате право, мис ************* — отговори студено 11111111. — За съжаление сте жена. Не мога да ви бичувам публично. — Няма разлика. И не това е важното. Колко удара получи момъкът? — Десет — отговори тихо той. — Значи и аз заслужавам точно толкова. 111111 я огледа изпитателно. Видът й издаваше упоритост, но тя не можеше да скрие угризенията на съвестта и потребността да изкупи вината си. Заедно с гнева, че го бе изложила пред очите на екипажа, това му даде необходимия подтик. — До писалището ми има кожена показалка. Донесете ми я. В първия момент ***** го погледна несигурно. После се изправи, вирна брадичка и отиде да донесе тънката кожена пръчка. Подаде му я с треперещи пръсти и 1111111 се разколеба — но само за миг. — Обърнете се и сложете ръце на писалището. Тя направи, както й беше заповядано. Капитанът вдигна пръчката над главата й и я плесна силно по задните части. ***** дори не потръпна. Той си заповяда да мисли за моряка, който бе получил десет удара с бич, и отново замахна с пръчката. Три. Четири. Пет. Ръката му трепереше толкова силно, че при шестия удар едва не изпусна пръчката. Чу стона й и захвърли оръжието на изкуплението, сякаш кожата беше изгорила ръката му. — Стига толкова — изсъска той и я прегърна. — Предостатъчно! — О, 1111111, толкова съжалявам! — Горещите сълзи, които се стичаха по бузите й, напоиха тънката ленена риза и той я притисна още по-силно до гърдите си. — Всичко свърши, мила — прошепна нежно той. — Ти плати за грешката си, както платиха и другите. Каквото и да се е случило, то свърши; вече не бива да се чувстваш виновна.

"Капитанът и дивата котка" на Кет Мартин

Най-накрая!!! Ти си.

На връщане от имението на съседите, каретата хлътна в някаква дупка и Главната политна към маркиза. Тя се дръпна като опарена и се сви още по-далеч в своя ъгъл. Отвърна лице, за да не вижда любопитния му поглед, и се взря в тъмнината навън. От главата й не излизаха ехидните думи на Гаднярката и ужасният й смях. Щеше ли Главния да се върне отново при вдовицата? Дали наистина я е молил да му стане жена и тя го е отхвърлила? Говореше се, че всъщност, той не е искал. Но ако е вярно онова, което тя каза, беше напълно възможно да е побързал да се ожени именно, за да спаси наранената си гордост. О, Боже! В никакъв случай не бива да показва на Главния, че го обича, особено след като той продължава да е влюбен в Гаднярката.

Какви лъжи само наговори на вдовицата! Като че ли клюките изобщо имаха някакво значение! Главната би понесла с радост и най-тежката мизерия, стига да можеше да спечели частица от неговата любов! Какво й бе хубавото на тази разкошна къща, когато бродеше сама из безкрайните зали и гостни? За какво са всичките тези коприни и кадифета, когато нямаше кой да я забележи? Бе притежателка не само на празна титла, но и на празно сърце.

В наивността си бе смятала, че ще успее да накара Главния да се влюби в нея. Може би щеше да стане, ако той не се бе оженил за нея от отчаяние. Повярва му, когато й заяви, че просто е решил да се ожени, че това хем отговаряло на плановете му, хем щяло да спаси името й…

„Лъжи, лъжи, само лъжи!“ — плачеше сърцето й. Всичко рухна. Сега вече знаеше, че в живота му има друга жена. Как би могъл да се влюби в нея, когато го разяждаше мъка по Гаднярката?

"Дяволско желание"-Лори Макбейн Любимия ми роман.Знам го наизуст

Редактирано 18 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

"Дяволско желание"-Лори Макбейн

Любимия ми роман.Знам го наизуст

Ужасно силно го обичам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай, мила

И аз много си го обичам Ето следващия цитат,съвременен е: -Защо плачеш?-попита мъжът. -Плача ли?-Тя опита да избърше сълзите си с опакото на ръката си.-Ама че съм глупачка! -Не отговори на въпроса ми..... -Не,не отговорих..... -Защо не искаш да ми кажеш? Защото знанието е сила,искаше да му отговори тя. Когато една жена разкрие чуствата си пред мъжа,той може да използва срещу самата нея....Защото е страхливка и се срамува да признае какво изпитва....Защото не желае той да разбере,че все още го обича... -Сърцето ми се къса,когато плачеш-промълви той.Гласът му преливаше от нежност.-И сега се чуствам по съшия начин-призна той и отметна китеника.Коленичи до леглото и облегна лакти на дюшека.Пръстите му внимателно избърсаха сълзите и. -Главен.... -Когато ти плачеш,плача и аз.Когато се смееш,аз също се смея.Страхуваш ли се от нещо,аз треперя за теб...Когато си наранена,усешам твоята болка.Ако ти умреш,ще те последвам още същия ден.... Главната не можеше да говори.Единственото,което успя да направи,бе да разтвори обятията си за мъжа,когото обичаше и да го повика при себе си в леглото.

Редактирано 18 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

Искате ли жокерче?

Да, поне мен лично ме затрудни с този цитат.

Романът е от поредицата на Арлекин и ако трябва да бъда по точна от серията "Страст".

Пускам още един цитат: -Сега разбирам Татенцето,Клечката и Кактуса-каза той.-Мога да разбера всеки мъж,който е обхванат оттреската.... -Каква треска? -Златната треска-отвърна той,без да се обърне. -Мислех,че златото не те интересува. Стронг и хвърли бърз поглед. -Да не се интересувам от него...Но ти самата си треска!Наркотик!Влязла си в кръвта ми и само смъртта може да ме избави от теб! Изведнъж стана много тихо.Чуваше се само пукотът на горящите дърва в камината.Кит не смееше да помръдне. -Защо искаш да се избавиш от твоята треска?-дръзна да попита тя накрая. -Не мога цял живот да желая една жена,която не мога да имам...Гласът му бе изпълнен със страст. Тя си пое въздух и рече: -Защо не можеш да я имаш? Думите и му подеистваха като студен душ.Стронг бавно се изправи и се вгледа в лицето и. -Какво каза,Кит? -Аз...Мислех,че знаеш....Тя нервно жестикулираше.-Мислех,че си разбрал... Той пристъпи към нея. -Не съм разбрал и все още не мога да схвана....Би ли ми обяснила? -Когато бяхме в мината,аз говорех на Айда Пърл,но думите ми бяха предназначени и за теб..... -Повтори ги!- помоли той. -Казах на Айда,че разбирам причините,поради които е сторила всичко това заради Кактуса.Защото знам какво е да обичаш един мъж от цялото си сърце и душа. -Откъде ти е известно? Кит се престраши и каза: -Защото те обичам от цялото си сърце и душа,Стронг! Той направи още една крачка към нея. -Ти не каза "обичах те"...Ти ми каза "обичам те"!Обичаш ме сега,така ли,Кит? Кит впи поглед в него,убедена,че той ще видив очите иистината и ще и повярва. -Обичам те Стронг О'Кели!-Тя говореше с нисък,но убедителен глас.Влюбих се в тебв мига, в който те видях,и не съм преставала да теобичам и до днес!

Редактирано 20 декември 201015 г. от margc (преглед на промените)

"Моя единствена обич" на Сатклийф?

Не

Не

Ми аз се колебаех,значи остава да е другата.Дт поредицита на Мери Джо Пътни книгата за Майкъл Кениън/ма не се сещам името,сега ще поровя...../

Ми аз се колебаех,значи остава да е другата.Дт поредицита на Мери Джо Пътни книгата за Майкъл Кениън/ма не се сещам името,сега ще поровя...../

Не е тя

Ккато писах по горе.Книгата е съвременна,от издателство Арлекин,от серията "Страст".

Книгата е съвременна,от издателство Арлекин,от серията "Страст".

Упс,аз много съм се замечтала,но втория цитат много ми напомня..... Абе спирам,че да не се излагам повече.

Друго,което мога да подскажа е,че името на романа е споменат в втория цитат.А главните герои са СтронгО'Кели и Катрин Сент Клер

Златна треска - Сюзън Симс?

Редактирано 21 декември 201015 г. от ganinka (преглед на промените)

Браво.Ти си на ход

Едно историческо цитатче: Тя никога не вярваше в привидения, за които ..... често й приказваше, но това, което беше пред очите й, преминаваше всички граници и малкото й сърце биеше лудо. — Изплаших ли ви, извинете! Гласът беше приятен. ГЛАВНАТА простря умолително ръцете си: — За бога, кой сте вие? Един мъж я гледаше от другия бряг на реката. Той беше много едър и малко приведен и се навеждаше напред, за да я види по-добре. Сянката на силно нахлупената му шапка скриваше очите му, но това, което ужаси ГЛАВНАТА, беше съвсем черната долна част на лицето. — Кой сте вие? — повтори тя. Отговорът последва бавно и гласът изглеждаше сломен: — Един нещастник! Тази единствена дума беше достатъчна, за да се трогне доброто сърце на ГЛАВНАТА и тя почти забрави уплахата си, повтаряйки: — Един нещастник! — Да, един човек, лишен от всичко, човек, когото всички отблъскват, от когото всички се страхуват и бягат, който няма приятел. — О, много съжалявам! ГЛАВНАТА не се страхуваше вече. — И защо — попита тя, — защо ви избягват, кажете, защо всички се ужасяват от вас? Човекът наведе глава. Признанието му беше мъчително. — Аз съм обезобразен — каза най-после той. — Една злополука ме направи толкова грозен, че никой не може да ме гледа, затова съм принуден да се крия. — А вашето семейство? — Нямам семейство. Единственият роднина, който имам и който е извънредно добър към мен, ми е съвсем чужд по характер и аз страня от него толкова, колкото ми е възможно. — Значи вие винаги сте сам? — Не — каза той горчиво, — имам една неразделна приятелка, която ме следва винаги и навсякъде и която вечер бди над леглото ми — скръбта, която ме измъчва и никога няма да ме напусне. — О! — каза девойката съчувствено. — Не губете смелост. Господ ще ви помогне. — Господ ме е изоставил. Поразена, тя отстъпи крачка назад. — Съжалявам ви още повече, задето мислите така — каза тя кротко. — Струва ми се, че най-голямото ви нещастие е, че сте изгубили вяра в Божията милост. — Ето моето най-голямо нещастие! Вижте го! Той повдигна леко шапката си. Тогава тя видя, че обезобразеното му лице беше покрито с черна маска, която покриваше и цялото му чело. Две живи очи дебнеха неспокойно впечатлението й. — Е, добре, още ли не сте избягали, още ли не сте припаднали? Та какви са вашите нерви? Но вие виждате само превръзката, а това, което тя скрива, е отвратително. Нищо в света не е по-ужасно от моето нещастие. Отговорът на ГЛАВНАТА беше ясен и твърд: — По-добре да сте нещастен, отколкото виновен. Той не отговори, но наведе глава. Увлечена, ГЛАВНАТА повтори: — По-добре е да сте нещастен, отколкото виновен. Колкото и да страдате, колкото и да сте нещастен, остава ви Бог — и този приятел струва повече от всички земни приятели. — Вие сте млада — засмя се човекът горчиво, — но почакайте малко, когато животът ви поднесе изпитанията си, когато на свой ред бъдете нещастна и болна, когато изгубите всичко, което сте обичали… Когато настъпи и за вас времето на изпитанието, тогава ще ви попитам какво е останало от вашите химери! — Това време е настъпило за мен — каза тя спокойно.